РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р
Е Ш Е Н И Е
№ 1497
гр. Пловдив, 01 август 2022 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – гр. ПЛОВДИВ, І отд., ХІV състав, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет
и втора година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при
секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 1250 по описа за 2022год. на Административен съд – гр. Пловдив, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 108, ал.1
от Закона за
държавния служител /ЗДСл/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административно
процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на И. Д. К., ЕГН ********** ***. чрез адв.Г.К., с адрес:
***, офис А/8, против №
РД 10-494/27.04.2022г. на министъра на образованието и науката, с която е
наложено дисциплинарно наказание “уволнение” на жалбоподателката и е прекратено
служебното й правоотношение на основание чл. 107 ал.1 т.5 от ЗДСл.
Жалбоподателката счита, че атакуваната заповед е
незаконосъобразна, като издадена в нарушение на материалния закон -
разпоредбата на чл.107. ал.1, т.5 от ЗДСл, тъй като не е налице обективна
невъзможност за изпълнение на служебните задължения, като се иска нейната
отмяна. Сочи, че посоченото основание не е осъществено нито в общата му
проекция - да са настъпили нови обстоятелства, нито в лицето на изтъкнатите
конкретни персонални причини, а именно „лицето не притежава дигитална
компетентност и компютърни умения на необходимото ниво". Твърди също, че
заповедта е издадена и поради превратното упражняване на власт, постановяването
й в противоречие с целта на закона, нарушението на принципа за истинност /чл.7
от АПК/ и на правилата за събиране на доказателства по АПК. Посочва, че не е
налице ново изискване към заемащите длъжността „началник на РУО" - в този
си вид, съдържание и форма тези изисквания са утвърдени в длъжностната характеристика
от м. февруари 2020г., а под други формулировки - дълго преди това. Според жалбоподателката
е немислимо държавен служител още повече на ръководна длъжност, да не притежава
умения за работа с компютър и дигитална компетентност. Счита обаче за неразбираемо
какво административният орган влага в съдържанието на т.нар. „необходимото
ниво", какви са реалните проекции на онези умения и компетентности, които
го достигат, надхвърлят или напротив липсват или са налични, но на
незадоволително ниво. Поради това счита за недопустимо с общи квалификации и
декларативни изявления да се мотивира заповед за прекратяване на правоотношение
с държавен служител. Според жалбоподателката дори от прочита на мотивите към заповедта, в които не
се сочи никакъв, нов, спрямо завареното служебно отношение нормативен акт
или пък новонастъпили
промени във фактическа обстановка ( след връчването на последната
длъжностна характеристика от 24.02.2021 г.). В цитираните нормативни актове не се съдържа нито като
заварено учредяването на служебното правоотношение, нито като ново подобно на
релевираното в процесната заповед изискване към длъжността, което
от своя срана навежда
на извод за противоречието й с целта на закона. Освен това, последната връчена длъжностната характеристика също не
съдържа нововъведения, а повтаря изискванията на предходната такава от 2020г.,
касаещи релевантните
компетентности и умения. От приложените към жалбата длъжностни характеристики, жалбоподателката е работила именно при тези изисквания за заемане на
длъжността години наред преди връчване на оспорената заповед,
като през целия
период се е
приемало, че тя отговаря на нормираните изисквания за заемане на длъжността и
се справя със задълженията си. Позовава се на
съдебна практика.
По тези и подробно изложени съображения в жалбата, в
съдебно заседание и в представената писмена защита претендира отмяната на
заповедта като незаконосъобразна. Претендира присъждане на разноски – заплатен
адвокатски хонорар.
Ответникът – министър на образованието и науката,
чрез представляващия го адв. В.М., излага доводи по основателността на жалбата
в съдебно заседание и в представена по делото писмена защита. Посочва се, че
издаденият административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на
материалните и процесуални изисквания на закона, мотивиран и в съответствие с
целта на закона. Твърди, че пандемията от Ковид-19 поставя обществото и
специално системата на образованието пред сериозни изпитания и
предизвикателства, свързани с дигиталната компетентност на работещите, като
обективната реалност води и до промени в нормативните актове и изискванията за
работа в областта на образованието. Посочва, че бързото развитие на
информационните и комуникационните технологии налага по-високи стандарти в
изискванията за изпълнение на държавната служба и по-конкретно по отношение на
дигиталната компетентност на държавните служители. Посочва се, че цитираното в
заповедта фактическо основание относно непритежаваната от жалбоподателката, но
изискуема дигитална компетентност, поради което е в обективна невъзможност да
изпълнява служебните си задължения, съответства на посоченото правно основание
съгласно т.5 от Раздел XI Необходими компетентности от утвърдената длъжностна
характеристика за длъжността „началник на РУО“. Твърди, че в личното служебно досие на жалбоподателката не се съдържат
документи, доказващи притежавана от нея дигитална компетентност, а единственият
документ за преминат курс на обучение по компютърна грамотност е удостоверение
№ 153 от 13.12.2006г., издадено от Езиков център „Браво". Според ответника
липсва каквато и да било информация държавният служител К. да е придобила
компютърни умения на по-високо ниво от най-ниското базово ниво. Посочва, че
дигиталните компетентности не могат да се основават само на знания, но и на
практически умения за бързо, качествено и адекватно прилагане на тези знания в
професионалната сфера, свързана с изпълнението на конкретната заемана длъжност.
Така новите нормативни изисквания водели до обективната невъзможност
жалбоподателката да изпълнява служебните си задължения, тъй като не притежава
дигитална компетентност и компютърни умения на необходимото ниво, изискващо се
за заемането на длъжността „началник РУО" като причините за това са извън
волята на страните по служебното правоотношение. В тази връзка сочи, въпреки
липсата на легална дефиниция на понятието „обективна невъзможност", в
съдебната практика на ВАС безпротиворечиво сочи предпоставките на тази хипотеза
на чл.107, ал.1, т.5 от ЗДСл: за да е налице „обективна невъзможност",
следва да са осъществени три правно релевантни факта - нова фактическа
обстановка; тя да води до невъзможност за изпълнение от служителя на
задълженията за съответната длъжност; причините за тази невъзможност да не
зависят от волята на страните по служебното правоотношение. Посочва се, че
новите факти и обстоятелства, лежащи вън от волята на страните по служебното
правоотношение, се свеждат до настъпилата законодателна промяна, въвеждаща
завишени изисквания към притежаваните от държавния служител компютърни знания и
умения/не начални/, за което липсват съответни надлежни удостоверявания.
Твърди, че органът по назначаване е създал условия за повишаване на нивото на
знания и умения чрез включване на държавните служители в съответните обучения и
ако жалбоподателката е притежавала сертификати и др.документи, удостоверяващи
повишаване на знанията и уменията в дигиталната област, то е следвало да ги
представи. Според ответника, органът по назначаването не е длъжен да изследва
тези знания и умения. Позовава се на направена справка в ИПА, при която е
установено, че К. се е записала през 2017 г. за обучение през 2018 г. в курс
2017 УМ-15 „Дигитална трансформация“, като след това не е посетила и преминала,
нито е получила сертификат. Посочва, че приложените сертификати към жалбата са
издадени след датата на оспорваната заповед и не следва да се ценят като доказателства
по настоящото дело. Излага подробни съображения,с които моли заповедта да бъде
оставена в сила, а жалбата да бъде оставена без уважение. Претендира направени
разходи за адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства, намира жалбата за допустима като
подадена в законоустановения срок по чл.149, ал.1
АПК,
от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от
оспорването, поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество е основателна по следните съображения:
От
фактическа и правна страна е
установено следното:
Предмет на оспорване в настоящото съдебно производство е заповед № РД 10-494/27.04.2022г. на
министъра на образованието и науката, с която е наложено дисциплинарно
наказание “уволнение” на И. Д. К. и е прекратено служебното й правоотношение
на основание чл. 107 ал.1 т.5 от ЗДСл.
От административната преписка се установява, че жалбоподателката К. е назначена
първоначално за държавен служител в Министерството на образованието, младежта и
науката (МОМН), Регионален инспекторат по образованието (РИО), гр. Пловдив,
Отдел "Инспектиране и организационно-методическа дейност"
(О"ИОМД"), на длъжността "старши експерт за квалификация на
педагогическите кадри", с ранг IV-ти младши, считано от 17.05.20210 г.,
със заповед №РД10-1021 от 11.05.2010 г. на министъра на образованието, младежта
и науката. Със заповед №РД10-2688 от 18.12.2012 г. на МинОМН, служебното
правоотношение на К. е изменено, като същата е преназначена на длъжността
"началник на отдел" в О"ИОМД" в РИО- Пловдив, с ранг ІІІ-ти
младши, считано от 20.12.2012 г. Със заповед №РД10-91 от 13.02.2013 г. на
МинОМН, служебното правоотношение на К. е изменено, като същата е преназначена
на длъжността "началник на РИО- Пловдив", с ранг ІІ-ри младши,
считано от 18.02.2013 г. Със заповед №РД10-1615 от 23.09.2013 г. на МинОН, е
прекратено служебното правоотношение на К., за длъжността "началник на
РИО- Пловдив", с ранг ІІI-ти младши, на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, считано от
27.09.2013 г.
По жалба против заповед №РД10-1615
от 23.09.2013 г. е образувано административно дело № 15197 по описа на
Върховния административен съд (ВАС) за 2013 г., Пето отделение. С Решение №
3772 от 18.03.2014 г. по дело № 15197/2013 г. на ВАС, Пето отделение е отменена
заповед №РД10-1615 от 23.09.2013 г. на МинОН. По касационна жалба на МинОН
против Решение № 3772 от 18.03.2014 г. е образувано административно дело № 5694
по описа на ВАС за 2014 г., Петчленен състав, Втора колегия. С Решение № 9809
от 11.07.2014 г. по дело № 5692/2014 г. на ВАС е оставено в сила Решение № 3772
от 18.03.2014 г. по дело № 15197/2013 г. на ВАС.
Със Заповед №РД10-1577 от 24.07.2014
г. на МинОН жалбоподателката е възстановена на предишната държавна служба, на
длъжността "началник на РИО- Пловдив", с ранг ІІ-ри младши, считано
от 23.07.2014 г.
Със Заповед №РД10-1520 от 27.07.2016
г. на МинОН, служебното правоотношение на К. е изменено, като същата е
преназначена на длъжността "началник на РУО", в РУО- Пловдив, с ранг
ІІ-ри младши, считано от 01.08.2016 г.
Издадена е заповед № РД-62 / 29.01.2018г.
на главен секретар на Министерството на образованието и науката, с която на И.К.
е наложено дисциплинарно наказание „отлагане на повишението в ранг с една
година”, на основание чл.90 ал.1 т.3 вр. с чл.92 ал.1 ЗДСл., отменена с решение
№
1030/9.5.2018г. по адм.д.№ 531/ 2018 г. по описа на Административен съд –
Пловдив, потвърдено с решение № 443 от 11.01.2019 г. по адм.д. № 8458/2018г. на
Върховен административен съд.
Със Заповед №РД10-851 от 27.03.2020
г. на главния секретар на МОН жалбоподателката е повишена в ранг I-ви младши,
считано от 01.04.2020 г.
Издадена е заповед №РД10-1222 от
05.07.2021г. на министъра на образованието и науката, с която, на основание
чл.90, ал.1, т.5 от ЗДСл, на И.Д.К., ЕГН **********, е наложено дисциплинарно
наказание “уволнение“ и на основание чл.107, ал.1, т.3 от ЗДСл е прекратено
служебното правоотношение на И.К. с Министерството на образованието и науката
на длъжността “началник на регионално управление на образованието“, Регионално
управление на образованието, гр. Пловдив, с ранг I-ви младши, считано от
06.07.2021г., което е отменено с решение № 1994/27.10.2021г. по адм.д.№ 1984 по
описа за 2021 г. на Административен съд- Пловдив, потвърдено с решение № 3655
от 18.4.2022г. по адм.д.№ 12345/2021г. на Върховен административен съд.
За да издаде процесната заповед,
дисциплинарно наказващият орган е приел, че следва да прекрати служебното
правоотношение с жалбоподателката К. на основание чл.107, ал.1, т.5 от ЗДСл поради наличие на обективна невъзможност
държавният служител да изпълнява служебните си задължения – не отговаря на
специфичните изисквания, предвидени в нормативните актове за заемане на
длъжността „началник на РУО“ и в утвърдената от министъра на образованието и науката
на 12.02.2021 г. длъжностна характеристика - не притежава изискуемата дигитална
компетентност т.5 „Дигитална компетентност" от раздел XI. Необходими
компетентности, необходима за
ефективно изпълнение на
длъжността (Обработване на информация,
създаване на съдържание, дигитална комуникация, информационна сигурност,
познава и прилага правилата за информационна сигурност в РУО. Създаване на
цифрово съдържание - текст, таблици, изображения (word, ехсе1), обработка и редактиране на съдържание. Умения за работа с
електронно подписани документи; със служебната електронна поща и деловодната
система на РУО. Работа с правни информационни системи н системите за електронно
управление. Работа с презентационен софтуер (Power Point), визуализиране на текст, графика,
анимация, аудио, видео и други. Търсене на информация онлайн чрез търсачки, като познава и
прилага правилата за сигурност в тази област).
Органът сее позовал на чл.6, ал.1 от
Правилника за устройството и функциите та регионалните управления на образованието,
както и на решение № 357 от 29.06.2017 г. на Министерски съвет за за привеждане
на системите за електронен документооборот на административните органи в
съответствие с определения от председателя на Държавна агенция „Електронно
управление" технически протокол и за създаване на Експертен съвет за
интеграция на информационните ресурси към председателя на Държавна агенция
„Електронно управление", както и на основание съгласно чл. 32, ал. 1 и 2
от Наредбата за общите изисквания към информационните системи, регистри и
електронните административни услуги (НОИИСРЕАУ), според която административните органи са длъжни да
използват система за електронен документооборот и да участват в електронен
обмен на документи с други администрации, като не се допуска обмен на документи
на хартиен носител, освен в случаите, когато това е определено със закон.
Посочено е в заповедта същ, че с §5,
т. I, буква „б" от Преходните и заключителни разпоредби на Постановление №
304 от 3 декември 2019 г. на Министерския съвет за приемане на Наредба за
провеждане на конкурсите и подбора при мобилност на държавни служители и за
създаване на Портал за работа в държавната администрация е направено допълнение
в чл. 15 от Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на
служителите в държавната администрация, като е създадена ал. 2, съгласно която
служителите в държавната администрация, с изключение на заемащите технически
длъжности, следва да притежават дигитална компетентност и да прилагат в
работата си компютърни умения съгласно приложение № 1а.
Посочено е, че в служебното досие на
държавния служител не се съдържат документи, удостоверяващи притежаването на
дигитална компетентност от служителката К.. Наличен бил единствено документ за преминат курс на
обучение по компютърна грамотност, с продължителност от 360 (триста и шестдесет
часа), издаден от Езиков център „Браво", гр. Пловдив - удостоверение № 153
от 13.12.2006 г., като липсва информация, че служителката е придобила компютърни
умения на ниво по-високо от базови такива. Посочено е, че във връзка с
развитието на информационните и комуникационни технологии и нарастването на
обема на наличната информация, въведения електронен документооборот, съгласно
Закона за електронното управление и Закона за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги, за изпълнението на ръководната длъжност
„началник на РУО" (заеманата до момента от служителката К.) възниква
необходимостта от притежаване на специфични знания и умения за работа със
съществуващата технологична инфраструктура, с оглед осъществяване на ефективна
дейност, която в дигитална среда се свързва с умения за работа с цифрови
технологии.
Според
органа, налице е нова фактическа обстановка, изразяваща се в променена нормативна
уредба. Новите, нормативно установени изисквания водят до обективна
невъзможност И.К. да изпълнява служебните си задълженията, тъй като не
притежава дигитална компетентност и компютърни умения на необходимото ниво за
заемането на ръководната длъжност - началник на РУО, като причините за това са
извън волята на страните по служебното правоотношение. Държавната служба следва
да се изпълнява от високо подготвени служители, отговарящи на специфичните и
допълнителни изисквания, през целия период на осъществяването и.
Съдът
намира, че процесният административен акт е издаден при липса на предпоставките
на посоченото в него правно основание –
чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл и в противоречие с целта на закона. Освен това
актът – предмет на съдебния контрол за законосъобразност, е постановен в
нарушение на основни принципи в административния процес, установени в чл. 4,
чл. 7 и чл. 9 АПК – принципите на законност, истинност и служебно начало.
В чл. 107,
ал. 1 ЗДСл изрично и изчерпателно са посочени основанията при които органът по
назначаването прекратява служебното правоотношение едностранно без
предизвестие. Такова основание според т. 5 е обективната невъзможност
държавният служител да изпълнява служебните си задължения извън случаите по чл.
103, ал. 1, т. 3 ЗДСл. Съдът намира че в разпоредбите на ЗДСл не се съдържа
нормативно определение на понятието "обективна невъзможност", прието
като материалноправна предпоставка за упражненото от органа субективно право. В
съдебната практика константно се приема, че за да е налице обективна
невъзможност по смисъла на чл. 107, ал.
1, т. 5 от ЗДСл, е необходимо да са изпълнени три кумулативни условия: 1) Да е
създадена нова фактическа обстановка; 2) Същата да води до невъзможност за
изпълняване на задълженията по конкретната длъжност и 3) Причините за това да
са непреодолими и за двете страни по правоотношението, защото са неподвластни
на волята им. Тоест "обективната невъзможност" следва да е поставена
извън волята и действията на административния орган, респ. същата да се налага
като резултат от субективното поведение на служителя; състояние, възникнало по
причини, стоящи извън волята на страните по правоотношението, поради което те
са непреодолими.
В случая
съдът намира, че посочените от органа по назначаването фактически основания за
издаване на заповедта не обосновават извод за наличие на обективна невъзможност
служителя да изпълнява задълженията си. Липсата на документи за изброените в
представената длъжностна характеристика за длъжността от 2021 г. (Обработване на информация, създаване на съдържание,
дигитална комуникация, информационна сигурност, познава и прилага правилата за
информационна сигурност в РУО. Създаване на цифрово съдържание - текст,
таблици, изображения (word, ехсе1), обработка и редактиране на съдържание.
Умения за работа с електронно подписани документи; със служебната електронна
поща и деловодната система на РУО. Работа с правни информационни системи н
системите за електронно управление. Работа с презентационен софтуер (Power
Point), визуализиране на текст, графика, анимация, аудио, видео и други.
Търсене на информация онлайн чрез търсачки, като познава и прилага правилата за
сигурност в тази област.) e ирелевантна
към преценката за наличието на такива знания и умения у жалбоподателката К..
На първо
място не е ясно каква точно е връзката между
посоченото в оспорената заповед решение / 357/2017 г. на Министерски
съвет и длъжностна характеристика за заеманата от жалбоподателката К. длъжност
относно изискванията за допълнителна квалификация. Твърденията на ответника за
завишените изисквания за заемане на длъжността „началник на РУО" във
връзка е електронния документооборот и Закона за електронното управление, по
никой начин не обосновават обективна невъзможност на жалбоподателката да изпълнява
задълженията си, тъй като не въвеждат нормативно променени изисквания за
заемане на длъжността.
Нещо повече,
посоченото в заповедта като основание изменение на чл.15 от Наредбата за
условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация,
с което се създава ал.2 относно изискванията за дигитална компетентност, касае
именно условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната
администрация. Поради това проверката на дигитална компетентост /знания и
умения/ представлява част от установяване и проверка при извършването на ежегодното
оценяване на служителя, а не опира до наличието на документи, удостоверяващи
наличието на такива знания, тъй като дигиталната компетентност на служителя се
отнася до конкретните компютърни умения, които служителят проявява и прилага
при изпълнение на своите задължения. Изискването за дигитална компетентност е
регламентирано в показателите за оценка, уреждащи необходимите компетентности
на държавния служител, съгласно цитираната промяна в чл.15, ал.2 от Наредбата,
и в които са включени също управленска компетентност, ориентация към резултати,
умения за работа в екип и комуникативна компетентност. Това са такива
компетентности, които не подлежат на установяване единствено и само с документи
за придобита квалификация, а могат да се установяват на база постигнатите от
държавния служител резултати при изпълнение на възложените му функции. Самият
орган в заповедта си е посочил, че се касае за „притежаване на специфични
знания и умения за работа със съществуващата технологична инфраструктура“,
както и за „умения за работа с цифрови технологии“.
Никъде в
заповедта не е посочено, че жалбоподателката не може да се справя с някое от
посочените в длъжностната характеристика изисквания, касаещи дигиталната
компетентност. В същото време от жалбоподателката са представени с жалбата
доказателства относно приемането на вътрешни правила за документооборота и
информационно – деловодната дейност, както и въвеждането на системата за
управление на документооборота и работния поток Еventis R7, както и правила за приемане е
изпращане на документи и съобщения чрез Системата за сигурно електронно
връчване, заповед № РД-01-420 от 16.04.2021 г. на началника на РУО – Пловдив И.К.
за въвеждане на промени в Системата за финансово управление и контрол на РУО –
Пловдив. Всички те доказват, че като началник на РУО – Пловдив жалбоподателката
е организирала и ръководела дейността по осигуряване на дигиталното управление,
защита на лични данни на повереното й учреждение, провеждала е видеоконферентни
връзки, а от годишната й оценка за 2020 г. става ясно, че е осигурено
безпоблемно обучене на учениците от разстояние в електронна среда, предвид
специфичната ситуация с Ковид – 19.
Нещо повече,
от приложените по делото от проведени годишни атестации на жалбоподателката за
2018 г., 2019 г. и 2020 г. е видно, че изпълнението на служебните задължения е
оценено от органа по назначаването с най-висок резултат, а именно „Изпълнението
надвишава изискванията“. Прави също впечатление, че длъжностните характеристики
за длъжността „началник на РУО“ за 2020г. /л.723/ и 2021г./л.646/ включват
абсолютно едни и същи изисквания по отношение на дигиталните компетентности,
което отново доказва, че посочените в процесната заповед нови изисквания не са
нови. Освен това се предполага, че при оценяването на държавния служител, тези
дигитални компетентности са били взети под внимание от органа по оценяването/
назначаването с атестацията за 2020 г., тъй като предвид предходното уволнение
на служителката, атестация не е била извършвана.
По делото с
жалбата са представени и доказателства за това, че за периода 2016 г. – 2018 г.
жалбоподателката е участвала в няколко различни обучения, както са представени
и дипломи за завършено висше образование - магистърска степен по специалност „Индустриален
мениджмънт“ с придобита квалификация „инженер – мениджър“, която сама по себе
си предполага високи знания в областта на информационните технологии;
допълнителна професионална подготовка „Професионална педагогика“; диплома за
завършено висше образование по специалност „Счетоводство и анализ“,
удостоверение за професионална квалификация по „Туризъм“.
При тази
фактическа и правна обстановка съдът намира, че в настоящия случай
предпоставките на чл. 107, ал. 1, т. 5
от ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение на оспорващия не са
осъществени, тъй като реално липсва годно фактическо основание. Изложеното като
основание, на първо място е твърде субективно, липсва ясно и точно посочване
кои задължения не е възможно да изпълнява, кои факти и обстоятелства доказват
или поне навеждат на този извод, не е ясно с кои свои действия/бездействия е
възпрепятствал качеството и сроковете и на кои спешни и неотложни задачи.
В допълнение
следва да се посочи, че в деня 28.04.2022 г., от който е възстановена и
допусната на работа следствие на отменена с влязло в законна сила съдебно
решение предходна заповед за прекратяване на служебното правоотношение, на
жалбоподателката й е връчена процесната заповед за прекратяване служебното
правоотношение на осн. чл. 107, ал. 1,
т. 5 и чл. 108 от ЗДСл. Фактът, че още на същия ден, от който е възстановена на
работа, е издаден процесният акт, липсата на фактически основания за
прекратяване служебното правоотношение, сочи на тенденциозност и с цел
освобождаване жалбоподателката от заеманата длъжност.
Посоченото
обуславя извод, че административният орган е нарушил разпоредбата на чл. 6 от АПК. Заповедта № РД-10-493 от 27.04.2022 г за възстановяване и допускане на
работа на И.К., считано от 28.04.2022 г., на която дата е издадена и процесната
заповед. Действията на административния орган, по възстановяване и допускане на
работа и издаване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на
в един и същи ден – 28.04.20212г не могат да се разглеждат изолирано и
независимо от факта на влязлото в сила съдебно решение за отмяна на предходна
заповед за прекратяване на служебното правоотношение и подаденото на 27.04.2022
г. заявление за възстановяване на заеманата от нея длъжност. При проследяване
на фактите в хронологичен ред, се установява, че в рамките на един ден органът
по назначаването допуска до работа жалбоподателката и същевременно издава и
връчва процесната заповед за прекратяване на служебното правоотношение.
Поредицата от действия очевидно не целят обезпечаване на работата и по-добрата
функционалност при организация и изпълнение на заложените дейности, а
освобождаване на конкретен служител, в случая жалбоподателката от заеманата
длъжност. Оспорената заповед е издадена при упражняване правомощията по
неразумен, недобросъвестен и несправедлив начин, и тази заповед засяга права и
законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която би
следвало да се издава акта. Налице е типичен пример за превратно упражняване на
власт, защото в случая, не се преследва целта, заложена от законодателя, а
други цели, които предвид обективните факти по делото са незаконосъобразни.
Възстановяването и допускането до работа и прекратяване на служебното
правоотношение на осн. чл. 107, ал. 1,
т. 5 от ЗДСл в рамките на един ден сочи на действия на органа, които са
упражнени превратно. Предоставената от закона възможност да се прекрати
служебното правоотношение поради обективни причини трябва винаги да бъде
използвана в рамките на закона и в изпълнение на неговата цел. Отклонението от
това правило води до превратно упражняване на власт прави акта несъответен на
целта на закона, което представлява отменително основание по чл. 146, т. 5 АПК.
Предвид изложеното, съдът намира правомощията на органа по назначаването за
упражнени превратно с оглед заобикаляне законовите последици от отмяната на
предходна заповед за прекратяване на служебното правоотношение на К. с влязло в
сила съдебно решение и в нарушение на правото на незаконно уволнения служител
да бъде възстановен на предишната заемана от него длъжност. Проверката за
законосъобразност на административния акт, освен преценка дали органът не е
нарушил съответните законови правила, включва задължително и отговор на въпроса
дали органът не е упражнил превратно предоставените му по закон правомощия, в
резултат на което взетото от него решение да противоречи на целта на закона.
По тези съображения като издадена в нарушение на материалния закон и при превратно упражняване на
властнически правомощия е незаконосъобразна и следва да
се отмени.
При този изход на спора в полза на жалбоподателя следва да се присъдят
разноски в общ размер на 1000 /хиляда/ лева, съгласно
представен списък.
Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал.2
АПК,
Административен съд Пловдив, I отд., ХІV състав
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ заповед № РД 10-494/27.04.2022г. на
министъра на образованието и науката, с която на И.Д. К., ЕГН ********** ***, е наложено
дисциплинарно наказание “уволнение” и е прекратено служебното й правоотношение
на основание чл. 107 ал.1 т.5 от ЗДСл.
ОСЪЖДА Министерство
на образованието и науката да заплати на И.Д. К., ЕГН ********** ***, разноски в
размер на 1000/хиляда/ лева.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок
от съобщаването за неговото изготвяне с препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: