№ 41
гр. Бургас, 22.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на дванадесети
май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мартин Д. Данчев
Членове:Яни Г. Гайдурлиев
Светлин Ив. И.ов
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
в присъствието на прокурора К. Г. К.
като разгледа докладваното от Мартин Д. Данчев Наказателно дело за
възобновяване № 20252000600087 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.420 ал.1 вр.чл.422 ал.1 т.5 от НПК.
Образувано е по искане от Главния Прокурор на Република България за
възобновяване на НОХД № 440/2025 г. по описа на Районен съд – Бургас, за отмяна на
постановеното по него определение № 76/12.02.2025 г. за одобряване на споразумение за
решаване на делото в съдебното производство и за връщане на делото на прокурора.
В искането се релевират касационни основания по чл.348 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от НПК -
нарушение на закона, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и явна
несправедливост на наложеното наказание, които са основание за възобновяване на
наказателното дело по чл.422 ал.1 т.5 от НПК. Твърди се, че на 04.02.2025 г. Районна
прокуратура - Бургас е внесла в Районен съд - Бургас споразумение за решаване на делото в
досъдебното производство, сключено между прокурора и защитника на обв. И. К. К. за
извършено престъпление по чл.343б ал.3 от НК, по който е било образувано НОХД №
440/2025 г., като с протоколно определение № 76 от 12.02.2025 г. съдът е одобрил
споразумението за решаване на делото, съгласно което И. К. К. се признава за виновен в
извършено на 23.02.2024 г. престъпление по чл.343б ал.3 от НК, за което на основание чл.55
ал.1 т.1 и ал.2 НК му е наложено наказание 7 месеца лишаване от свобода, изпълнението на
което е било отложено по реда на чл.66 от НК за изпитателен срок от 3 години, както и глоба
в размер на 450лв. На основание чл.343г вр.чл.343б ал.3 вр.чл.37 ал.1 т.7 от НК на
обвиняемия К. е наложено наказание “лишаване от управление на МПС“ за срок от 12
месеца, считано от 23.02.2024 г. Сочи се, че определението, с което е одобрено
споразумението, е влязло в законна сила на 12.02.2024 г. Заявява се, че при одобряване на
предложеното от Районна прокуратура - Бургас и от защитника на обвиняемия
споразумение за решаване на делото по реда на чл.382 от НПК, Районен съд - Бургас е
допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, както и нарушение на
материалния закон, тъй като видно от приложената по делото справка за съдимост И. К. К.
1
вече е бил осъждан с влязло в сила на 30.06.2020 г. споразумение по НОХД № 1867/2020 г.
по описа на Районен съд – Бургас за престъпление по чл.343б ал.3 от НК и макар към датата
на извършване на деянието предмет на производството по НОХД № 440/2025 г. на Районен
съд - Бургас осъденият И. К. К. – 23.02.2024 г., да е бил реабилитиран по право, с оглед
разпоредбата на чл.30 ал.1 от НК това му деяние се явява извършено в условията на
повторност т.е. касае се за престъпление по чл.343б ал.4 от НК. Аргументира се извод, че са
налице основания за прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление - по чл. 343б
ал.4 отНК и определяне на съответно за това престъпление наказание. Заявява се, че за
деянията извършени в условията на повторност са предвидени по-тежки санкции и поради
това наложеното със споразумението наказание за по-леко наказуемо престъпление - това по
чл.343б ал.3 от НК, се явява явно несправедливо и очевидно не съответства на обществената
опасност на деянието и дееца, както и на целите по чл. 36 от НК и представлява съществено
нарушение по смисъла на чл. 348 ал.1 т.3 от НПК. Обосновава се необходимостта от
прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление, а именно - за престъпление по
чл.343б ал.4 вр.ал.3 вр.чл.28 ал.1 от НК, което от своя страна изисква и определяне на
съответно за това престъпление наказание. Сочи се, че районният съд не е изпълнил
процесуалните си задължения по чл.382 ал.7 от НПК и поради това е одобрил споразумение,
по което не е приложен закона, който е следвало да бъде приложен с квалифициране на
деянието като престъпление по чл.343б ал.4 от НК вместо по чл.343б. ал.3 от НК, а като е
одобрил споразумението е допуснал нарушение на материалния закон по смисъла на чл.348
ал.1 т.1 от НПК. Според прокурора съдът е следвало да констатира, че споразумението не
отговаря на изискванията по чл.382 ал.7 от НПК /относно квалификацията на деянието/, да
не одобри споразумението, да прекрати производството по делото и на основание чл. 358
ал.1т.3 от НПК да върне същото на прокурора за привличане на обвиняемия К. за извършено
от него по-тежко наказуемо престъпление. Заявява се, че допуснатите нарушения на закона и
на процесуалните правила са съществени по смисъла на чл.348 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от НПК и са
основание по чл.422 ал.1 т.5 от НПК за възобновяване на наказателното дело. Настоява се за
възобновяване на производството по НОХД № 440/2025 г. по описа на Районен съд - Бургас,
за отмяна на определение № 76/12.02.2024 г. за одобряване на споразумение за решаване на
делото в съдебното производство и за връщане на делото на прокурора.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на Апелативна
прокуратура - Бургас изразява мотивирано становище за допустимост и основателност на
искането на Главния прокурор, поради което предлага същото да бъде уважено. Заявява, че
са налице предпоставките на чл.422 ал.1 т.5 вр.348 ал.1 от НПК, тъй като в определението на
Бургаския районен съд, с което е одобрено споразумението по реда на глава 29 от НПК е
допуснато нарушение на материалния закон, изразило се в неправилна квалификация на
извършеното деяние. Сочи, че съдът не е следвало да одобрява споразумението, тъй като
квалификацията на деянието е била неправилна, съответно наложеното наказание не
отговаря на осъществения престъпен състав и затова е и несправедливо. В тази връзка
аргументира, че към датата на извършване на деянието, предмет на производство по НОХД
№ 440/2025 г. по описа на Районен съд - Бургас, осъденият К. е бил осъждан със
споразумение по НОХД № 1867/2020 г. по описа на същия съд за престъпление по чл. 343б
ал. 3 от НК, влязло в сила на 30.06.2020 г. и тъй като не е изтекъл 5-годишният срок по чл.
30 от НК, настоящото деяние е извършено повторно и е следвало да се квалифицира по
чл.343б ал.4 от НК, доколкото реабилитацията не изключва приложението на повторността.
С оглед на допуснатите от съда нарушения прокурорът настоява да бъде уважено искането
на Главния прокурор, да бъде възобновено производството, като съдът упражни
правомощията си по чл.425 ал.1 от НПК.
Осъденото лице И. К. К., редовно призован, се явява лично и с адв. Ж. Н. от АК –
Бургас, редовно упълномощен с изрично пълномощно в производството по възобновяване.
Защитникът адв. Н. заявява, че изложеното от прокуратурата кореспондира с
2
фактите по делото, но обръща внимание на посоченото в диспозитива на искането, че
определението за одобряване на споразумението, чиято отмяна се иска, е поставено респ. е
влязло в сила на 12.02.2024 г. т.е. при това положение искането е било направено след
изтичането на преклузивния срок то чл.421 ал.1 от НПК. Изразява становище, че ако
искането бъде прието за допустимо, същото следва да бъде уважено.
Осъденото лице И. К. заявява, че поддържа становището на защитника си.
Апелативният съд, като провери данните по делото, съобрази становищата и
доводите на страните, в пределите на правомощията си установи следното:
Искането за възобновяване на наказателното производство е процесуално допустимо
- предметът му е акт от кръга на визираните в нормата на чл.419 от НПК; посочени са
основания по чл.422 ал.1 т.5 вр.чл.348 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от НПК; подадено е в срока по чл.421
ал.1 от НПК от оправомощено лице.
Неоснователно е възражението на защитника на осъденото лице, че не е спазен
срока за депозиране на искането. Действително в диспозитива на същото е посочено, че
определението за одобряване на споразумението за решаване на делото по НОХД №
440/2025 г. по описа на Районен съд – Бургас е постановено респ. е влязло в сила на
12.02.2024 г., но е очевидно, че се касае за техническа грешка, доколкото от материалите по
приложеното наказателно производство е несъмнено, че този съдебен акт е постановен респ.
влязъл е в сила на 12.02.2025 г.
Разгледано по същество, искането на Главния прокурор е основателно.
С определение № 76 от 12.05.2025 г. постановено по НОХД № 440/2025 г. Районен
съд – Бургас е одобрил споразумение за решаване на делото в съдебното производство
между прокурор при Районна прокуратура - Бургас и защитника на обвиняемия И. К. К..
По силата на одобреното споразумение обвиняемият И. К. се е признал за виновен
за извършено на 23.02.2024 г. престъпление по чл.343б ал.3 от НК, като на основание
чл.343б ал.3 вр.чл.55 ал.1 т.1 и ал.2 от НК е осъден на 7 месеца лишаване от свобода,
изпълнението на което е отложено на основание чл66 ал.1 от НК за изпитателен срок от три
години, както и на глоба в размер на 450 лв. На основание чл.343г вр.чл.343б ал.3 вр.чл.37
ал.1 т.7 от НК му е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 12
месеца, като на основание чл.59 ал.4 от НК е приспаднато времето, през което обвиняемият
е бил лишен от право да управлява МПС по административен ред, считано от 23.02.2024 г.
Определението на съда за одобряване на споразумението е влязло в законна сила на
12.02.2025 г. и не подлежи на въззивна и касационна проверка.
Определение № 76 от 12.02.2025 г. постановено по НОХД № 440/2025 г. по описа на
Районен съд - Бургас, с което е одобрено споразумение за решаване на делото е
постановено при съществено нарушение на закона, при допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила и е налице явна несправедливост на наложеното наказание –
нарушения по смисъла на чл.348 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от НПК.
Съдът е одобрил споразумение за решаване на делото, по силата на което
обвиняемият К. е признат за виновен за извършено на 23.02.2024 г. престъпление по чл.343б
ал.3 от НК – управлявал МПС след употреба на наркотични вещества, установено по
надлежния ред.
Видно от приложената по делото справка за съдимост, обв. И. К. вече е бил осъждан
с влязъл в сила съдебен акт за друго такова престъпление - по споразумение от 30.06.2020 г.
по НОХД № 1867/2020 г. по описа на Районен съд – Бургас - на 6 месеца лишаване от
свобода условно /с изпитателен срок от три години/, глоба в размер на 300 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок 10 месеца за извършено на 13.05.2020 г. престъпление по
343б ал.3 от НК.
3
Към датата на извършване на деянието предмет на НОХД № 440/2025 г. по описа на
Районен съд – Бургас – 23.02.2024 г., К. е бил реабилитиран по право на основание чл.86
ал.1 т.1 и т.3 от НК по това си предходно осъждане.
Въпреки това, тъй като към посочената дата не са били изтекли 5 години от
изтърпяване на наказанията по предходното осъждане и предвид разпоредбата на чл.30 ал.1
от НК, според която настъпилата реабилитация не изключва прилагането на института на
повторността, деянието на обв. И. К. е следвало да се квалифицира като такова по чл.343б
ал.4 вр.ал.3 от НК т.е. като извършено в условията на повторност.
Няма спор, че деянието по чл.343б ал.4 от НК, за което се предвиждат наказания
лишаване от свобода от една до пет години и глоба от петстотин по хиляда и петстотин лева
представлява по-тежко наказуемо престъпление от това по чл.343б ал.3 от НК, за което се
предвиждат наказания лишаване от свобода от една до три години и глоба от петстотин по
хиляда и петстотин лева.
Обв. И. К. е извършил престъплението, предмет на производството по НОХД №
440/2025 г. по описа на Районен съд - Бургас след като е бил осъден с влязъл в сила присъда
за друго такова престъпление. Това е налагало приложение на материалния закон за по-тежко
наказуемо престъпление - по чл.343б ал.4 вр.ал.3 от НК и определяне на съответно за това
престъпление наказание.
Противно на съществуващите данни за съдимостта на обв. К., прокурорът не е
повдигнал обвинение на последния по посочения законов текст, вместо което е приел, че
деянието следва да се квалифицира по чл.343б ал.3 от НК, по каквото именно обвинение К.
се е признал за виновен в постигнатото споразумение. Същата правна квалификация на
деянието е била възприета и в постигнатото между страните споразумение за решаване на
делото, което е било одобрено от съда.
В рамките на диференцираната процедура по Глава двадесет и девета от НПК - в
хипотеза на внесено споразумение за решаване на делото, съдът е бил длъжен да анализира
данните за съдимостта на осъдения К., съответно да извърши собствена преценка за
правилност на предложената от страните правна квалификация на деянието, с оглед
правомощията му чл.382, ал.7 от НПК. Длъжен е бил също да констатира, че в справката за
съдимост фигурира предходно негово осъждане, обуславящо извод, че процесното деяние
изпълва признаците на престъпление по чл.343б ал.4 от НК, поради което и не би могло да
бъде квалифицирано като такова по чл.343б ал.3 от НК, както е отразено в споразумението.
С одобряването на предложеното от прокурора и защитника на обвиняемото лице
постигнато между тях споразумение за решаване на делото, по силата на което обвиняемият
е бил признат за виновен за деяние, което не е било квалифицирано правилно, съдът е
допуснат нарушение на материалния закон – обвиняемият е признат за виновен за
престъпление по чл.343б ал.3 от НК вместо за престъпление по чл.343б ал.4 вр.ал.3 от НК,
като последното е по-тежко наказуемо такова. Като е одобрил споразумението съдът е
допуснал нарушение на материалния закон по смисъла на чл.348 ал.1 т.1 от НПК.
Нарушението на закона е последица от неизпълнение от страна на съда на
процесуалното задължение по чл.382 ал.7 от НПК - да не одобрява споразумение, което
противоречи на закона - противоречие, което вече е било допуснато от прокурора, повдигнал
4
обвинение на К. за престъпление по чл.343б ал.3 от НК, некореспондиращо със събраните на
досъдебното производство данни за предходно осъждане именно за друго такова
престъпление. В случая съдът не е разполагал с правната възможност по чл.382 ал.5 от НПК
- да предложи промени в споразумението, които да бъдат обсъдени с прокурора и
защитника, доколкото отстраняването на констатирания недостатък изисква изменение на
споразумението в съдебното производство с приемане на по-тежка квалификация, което би
влошило положението на обвиняемото лице и на свой ред би довело до нарушение на
процесуалните правила. С оглед спецификата на производството не е било възможно това
нарушение да бъде преодоляно и чрез изменение на обвинението по реда на чл.287 ал.1 от
НПК.
Районният съд не е изпълнил процесуалните си задължения по чл.382 ал.7 и ал.8 от
НПК и поради това е одобрил споразумение, по което не е приложен закона, който е
следвало да бъде приложен с квалифициране на деянието като престъпление по чл.343б ал.4
от НК вместо по чл.343б ал.3 от НК. Съдът е следвало да констатира, че споразумението не
отговаря на изискванията по чл.382 ал.7 НПК /досежно квалификацията на деянието/, да не
одобри споразумението, да прекрати производството по делото и да върне същото на
прокурора.
Допуснатото нарушение на процедурата по одобряване на споразумението се
изразява в това, че районният съд не е извършил дължимата проверка на постигнатото
споразумение за съответствието му със закона и морала, не е констатирал противоречието с
материалния закон досежно правната квалификация на извършеното от обвиняемия и го е
одобрил вместо да откаже да стори това и да го върне на прокурора, предвид разпоредбата
на чл.382 ал.8 от НПК. Преди да одобри споразумението, съдът е длъжен да провери
неговата законосъобразност и само ако то не противоречи на закона и морала, съгласно
нормата на чл.382 ал.7 от НПК, следва да пристъпи към одобрението му. Като е одобрил
представеното споразумение, съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните
правила, което от своя страна представлява самостоятелно основание за възобновяване на
наказателното производство – по чл.348 ал.1 т.2 от НПК.
За повторно извършеното от обвиняемия деяние в Наказателния кодекс са
предвидени по-тежки санкции и следователно наложеното със споразумението наказание за
по-леко наказуемото престъпление се явява явно несправедливо и очевидно не съответства
на обществената опасност на деянието и дееца, както и на целите по чл. 36 от НК и
представлява съществено нарушение по смисъла на чл.348 ал.1 т.3 от НПК.
Допуснатите от районния съд нарушения на материалния закон, на процесуалните
правила, както и по отношение на наложеното наказание, аргументирани в искането на
главния прокурор, са съществени по смисъла на чл. 348 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от НПК и са
основание по чл.422 ал.1 т.5 от НПК за възобновяване на наказателното дело. Същите
налагат възобновяване на делото, отмяна на определението, с което е одобрено внесеното
споразумение и връщане на делото за ново разглеждане на съда, при което следва да се
изпълнят задълженията по чл.382 ал.7 и ал.8 от НПК.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
5
ВЪЗОБНОВЯВА производството по НОХД № 440/2025 г. по описа на Районен съд -
Бургас.
ОТМЕНЯ определение № 76/12.02.2025 г., постановено по НОХД № 440/2025 г. по
описа на Районен съд – Бургас, с което е одобрено споразумение за решаване на делото и
производството е прекратено на основание чл.24 ал.3 от НПК.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Бургас от стадия
на съдебното заседание.
Настоящото решение е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6