Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
Година 25.04.2019
Град КАРЛОВО
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски Районен съд първи
граждански състав
На двадесет
и седми март две
хиляди и деветнадесета година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Асима Вангелова-П.
Секретар: Снежана ДАНЧЕВА
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 1581 по описа за 2018 година
и за
да се произнесе, взе предвид:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание
член 422 във връзка с член 124 от ГПК.
Ищцовото дружество - „А.Т.”
ЕООД *** твърди, че на 08.10.2018г.
на „А.Т.“ ЕООД било връчено съобщение за депозирано по ч.гр.д. № 1157/2018г. по
описа на КрлРС, възражение от Н.П.С., по чл. 414 от ГПК. В указания едномесечен срок предявяват настоящия установителен иск срещу
ответника - Н.П.С..
Твърди, че на
29.11.2016г., Н.П.С. кандидатствал онлайн за отпускане на потребителски кредит
от „К.“ ЕАД с ЕИК *******(„К.“, дружеството Заемодателят). Процедурата
започнала с попълване на заявление за отпускане на кредит от разстояние на
интернет страницата на Дружеството, а именно- vvww.crcdissimo.btr. В зададените
полета в Заявлението, длъжникът попълнил личните си данни, а именно - три
имена, единен граждански номер, номер на документ за
самоличност, постоянен и настоящ адрес, електронен адрес за получаване на
документи и кореспонденция, мобилен телефон, допълнително лице за контакт и др.
При подаване на Заявлението, лицето посочило и желания размер на кредита,
срокът на договора за кредит, наименованието на кредитния продукт, при
условията на които желае да ползва кредита и желания начин за усвояване на
сумата. На така подаденото Заявление, което е приложено във вид на извлечение
от електронната система на К., бил даден индивидуален идентификационен №
769524. На посочения електронен адрес от г-н С. в Заявлението, а именно n1slavov@gmaiI.com, при сключване на договора за кредит с К. били
изпратени автоматично договор -№ 769524/29.11.2016г., ведно с Приложение 1 към
него, Общи условия (ОУ) и Стандартен европейски формуляр (СЕФ). Освен това, на
сайта на дружеството изброените документи били налични и преди сключване на
договора между клиента и К., съдържащи цялата необходима преддоговорна
информация за желания кредит, предоставени в ясен и четим вид, на български
език и при съблюдаване на приложимите нормативни изисквания. На ответника бил
предоставен достъп до проект на договора за кредит и приложението към него, в
които били посочени дължимите от него на К. суми - заявеният размер на
главницата и размерът на възнаградителната лихва при
заявения период на погасяване.
След
запознаване с всички условия във връзка с кредита, Н.П.С. въвел самостоятелно
на указаното за това място в сайта команда „Декларирам,
че съм получил СЕФ на посочения от мен e-mail,
проверил съм въведените данни и приемам ОУ и Договора.“ С това свое
действие, ответникът заявил съгласието си да бъде обвързан от процесния договор
за кредит, СЕФ и ОУ. Съгласно раздел III „Процедура по кандидатстване за
кредит. Обезпечение“, т. 11 от ОУ, с извършване на описаните действия,
Заявлението се счита за подадено от кредитополучателя, а ОУ и договорът за кредит
- приети и подписани от същия. В резултат на това, между К. (кредитор) от една
страна и Н.П.С., в качеството му на кредитополучател от друга страна, на
29.11.2016г. бил сключен във формата на електронен документ Договор за кредит №
769524 и краен срок на погасяване на предоставената заемна сума - 10.12.2017г.
По смисъла на чл. 2, ал.1 от Договора, неразделна част от него представлявали
Приложение № 1 „Условия по договора“, съдържащо погасителен план, СЕФ и ОУ.
Сключването на
Договора във формата на електронен документ било обвързано изцяло с
изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, Закона за
потребителския кредит и всички други относими норми
на действащото законодателство. При кандидатстването си за кредит от К., Н.П.С.
сам е избрал да обезпечи изпълнението на задълженията си по сключения между
него и К. Договор, като осигури поръчителство от трето одобрено от К.
юридическо лице (имал е възможност да избере и необезпечен кредит или да
предостави банкова гаранция като друг вид обезпечение), съгласно раздел II, т.
20 от ОУ. Поръчителят, а именно, ищцовото дружество „А.Т.“
ЕООД (Поръчител) се е съгласил да отговаря солидарно с кредитополучателя за
изпълнение на всички негови задължения по Договора, за което кредитополучателят
дължал възнаграждение на Поръчителя в размер на 105.86 лева на месец за периода
на действие на Договора. На ответника бил предоставен за запознаване проект на
договор за предоставяне на поръчителство от дружеството, включително и размера
за възнаграждение на Поръчител. Ответникът се е съгласил с предложените му
условия и е подписал договора за предоставяне на поръчителство на 29.11.2016г.
чрез размяна на електронни волеизявления, съгласно изискванията на Закона за
електронния документ и електронните удостоверителни услуга, като г-н С. е
използвал индивидуално генерирания петцифрен код за
достъп, получен чрез кратко текстово съобщение на посочения от него мобилен
номер за попълване и подписване на договора за предоставяне на поръчителство на
указаното за това място в хода на сключване на договора с Поръчителя.
Твърди, че на
29.11.2016г., между К. и Поръчителя се сключил договор за поръчителство, по
силата на който Поръчителят се задължава да отговаря пред К. солидарно с
ответника за изпълнението на всички задължения на последния, възникнали
съгласно Договора, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията
на ответника по Договора при ред и условия, подробно уговорени в договора за
поръчителство. С цел яснота уточнява, че клиентът може да заплаща задълженията
си към Поръчителя по начините, използвани за заплащане на задълженията си към К.,
но въпреки, че К. може да администрира плащанията от клиента към Поръчителя,
плащанията за услугите и рискът на Поръчителя не се извършвали в полза на К..
Въз основа на така сключения Договор, К. изпълнил своето задължение и
предоставил на Н.П.С. заем в размер на 1600.00 лева (главница), при лихва и
други условия, подробно уговорени в Договора, Приложение 1 към него, СЕФ и ОУ.
Посочената сума лицето усвоило на каса на „И.“ АД. Ответникът от своя страна,
се задължил да върне предоставената му заемна сума, заедно с уговорената
договорна лихва, съгласно погасителния план към Договора, както и дължимото
възнаграждение на поръчителя, съгласно погасителния план към договора за
предоставяне на поръчителство. Ответникът не изпълнил задълженията си по
сключените от него договори, като във връзка с погасяване на задълженията му
имало постъпили няколко частични плащания с просрочие
до 72 дни, които били недостатъчни за погасяване на задължението. Във връзка с
това негово неизпълнение на основното му договорно задължение, лицето е търсено
многократно от К., с цел - извънсъдебно уреждане на отношенията, посредством
сключване на споразумение за доброволно уреждане и изплащане на задълженията
му. В този смисъл, К. е сторило административни разноски в размер на 56.28
лева. Съгласно т.2.7. от раздел VIII „Права и задължения на страните“ от ОУ,
представляващи неразделна част от Договора, сторените по този ред разноски от К.
били за сметка на длъжника, респективно, за Поръчителя. Предвид неизпълнение
задълженията на Н.С. по сключените Договор и договор за предоставяне на
поръчителство и след полагане на усилия за събиране на дължимите суми
доброволно от ответника през целия период на просрочието,
на 16.07.2018г. К. изпратил искане за плащане до „А.Т.“ ЕООД, в качеството му
на Поръчител, който отговарял солидарно с кредитополучателя за всички негови
задължения пред Заемодателя, възникнали съгласно Договора. За това
обстоятелство и съгласно чл. 3, ал. 2 от сключения договор за предоставяне на
поръчителство, „А.Т.“ ЕООД изпратило уведомление до г-н С., в което посочил
всички дължими суми и предстоящо плащане от „А.Т.“ ЕООД. В указания срок, на
20.07.2018г. „А.Т.“ ЕООД изпълнило задълженията си и заплатило на Заемодателя
всички дължими суми от кредитополучателя, съгласно искането за плащане, а
именно: 746.11 лева - главница, 78.69 лева - договорна лихва, 96.81 лева -
наказателна лихва и 56.28 лева за всички извършени административни разноски във
връзка с опити за извънсъдебно погасяване на задължението, като на 20.07.2018г.
уведомил ответника за така извършеното плащане и встъпване в правата на
кредитора от „А.Т.“ ЕООД, в това число и за дължимото възнаграждение по
договора за предоставяне на поръчителство в размер на 201.20 лева.
Твърди, че
съгласно чл. 15 във връзка с чл.12 от Договора и чл. 14 от договора за
предоставяне на поръчителство, изрично било уговорено, че К. и Поръчителят може
да изпращат уведомления, електронни изявления и документи във връзка с
подписаните договори на предоставения електронен адрес от ответника, а именно
n1slavov@gmail.com. Предвид заплащането на дълга на
ответника от Поръчителя към кредитора К. и липсата на доброволно изпълнение от
страна на Н.С., ищецът бил принуден да предприеме действия за събиране на
дължимите му се суми по съдебен ред и подаде заявление за издаване на заповед
за парично изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което било образувано
ч.гр.д. № 1157/2018г. по описа на Районен съд - Карлово. Последният уважил
изцяло депозираното заявление, в резултат на което била издадена заповед за
парично изпълнение, с която било разпоредено
длъжникът Н.П.С. да заплати на „А.Т.“ ЕООД следните суми: 746.11 лева - главница,
ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението в съда до
окончателното й изплащане; 56.28 лева - административни разноски; 78.69 лева -
договорна лихва за периода от 11.07.2017 г. до 10.12.2017г.; 96.81 лева -
наказателна лихва за периода от 19.09.2017г. до 12.07.2018г.; 201.20 лева -
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, както и 75.00 лева
разноски, от които 25.00 лева - държавна такса и 50.00 лева юрисконсултско
възнаграждение. Постъпилото по реда на чл. 414 от ГПК писмено възражение срещу
издадената по ч.гр.д. № 1157/2018г. по описа на КрлРС заповед за изпълнение
обуславял правния интерес на „А.Т.“ ЕООД да предяви настоящия установителен иск срещу Н.П.С. в законоустановения
едномесечен срок.
МОЛИ съда, да
постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на Н.П.С.
съществуването на вземания в полза на „А.Т.“ ЕООД, за които е издадена заповед
за парично изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1157/2018г. по описа на
КрлРС, за следните суми: 746.11 лева - главница, ведно със законната лихва,
считано от подаване на заявлението в съда до окончателното й изплащане; 56.28
лева - административни разноски; 78.69 лева - договорка лихва за периода от
11.07.2017г. до 10.12.2017г.; 96.81 лева - наказателна лихва за периода от
19.09.2017г. до 12.07.2018г.; 201.20 лева - възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство. Моли съда да се произнесе и относно дължимостта на направените в заповедното производство разноски
(т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГК на
ВКС), като му присъди сумата от 75.00 лева разноски по ч.гр.д. № 1157/2018г. по
описа на КрлРС, от които 25.00 лева - държавна такса и 50.00 лева юрисконсултско възнаграждение. Моля да му присъди и всички
направени разноски в настоящото производство, включително юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300.00 лева, на основание чл. 25, ал. 1 от Наредбата
за заплащането на правната помощ, приета с ПМС № 4 от 6.01.2006г., във връзка с
чл.78, ал. 8 ГПК.
Ответникът – Н.П.С.
счита предявения иск за неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде
отхвърлен. Съображенията му за това са следните: на 29.11.2016г. сключил по
електронен път договор за потребителски паричен кредит с номер № 769524 с „К.“
АД. Предмет на договора бил отпускане на личен заем в размер на 1600 лева. В
договора било посочено, че кредита ще се изплаща на 12 броя погасителни вноски,
с месечна погасителна вноска от 164.96 лева. В приложение № 1 към договора за
потребителски кредит бил посочен лихвен процент по кредита: 41.24%, както и
годишен процент на разходите по кредита: 50%. Общият размер на всички плащания
бил 1979.52 лева, като начална падежна дата била 10.01.2017г., а крайна дата -
10.12.2017г., на равни погасителни вноски. След сключване на договора с „К.“ АД
от негова страна и предоставеният му погасителен план, останал с ясно
убеждение, че дължи на „К.“ сумата от 1979.52 лева на месечни вноски. Това било
посочено в предоставения от кредитната институция погасителен план. След
сключване на договора за кредит, започнал да изплаща вноските си по кредита по
следният начин, като за по-бързо изплащане внасял и доста по-големи суми, а
именно: на 29.11.2016г. - 1108.27 лева; на 17.01.2017г. - 278.05 лева; на
27.02.2017г. - 288.16 лева; на 27.03.2017г. - 299.27 лева; на 26.04.2017г. -
293.16 лева; на 31.05.2017г. - 294.27 лева; на 21.08.2017г. - 252.72 лева; на
01.09.2017г. - 101.10 лева; на 18.09.2017г. - 151.62 лева. Или общо изплатени на „К.“ АД - 3066.62 лева.
Очевидно, дори бил надвнесъл. Прави следните възражения:
Твърди, че
кандидатствал по потребителски заем в размер на 1600 лева, с което се съгласил
и подписал договора с тях както и погасителен план към предоставения му
договор. След сключване на договора с „К.“ АД не му станало ясно, че при
посочване на предоставеният от тяхна страна поръчител, му дължал вноска гарант
по 105.86 лева на месец или общо 1270.32 лева. Тази сума не била посочена
никъде в договора, както и в погасителният план предоставен от „К.“ АД. Същата
сума противоречала на всякаква разумна логика, както и на добрите нрави
изповядвани в обществото. При това положение счита, че погасил напълно кредита.
Вероятно сега разбирал, че може и да е надвнесъл. В последствие получил искова
молба от ищеца „А.Т.” ЕООД, в която се твърди, че на същото дружество дължал
посочената в исковата молба сума, поради следното: твърди се, че когато сключил
договора за кредит, то това дружество станало поръчител по кредита му, като се
е съгласил да отговаря солидарно с него, като за тази „услуга” дължал на същото
дружество по 105.86 лева на месец. На следващо място, между „А.Т.” ЕООД и „К.“
АД се е сключил договор, като първият се е задължил да отговаря като негов
поръчител пред „К.“ АД . В последствие се твърди, че му бил изпълнил „няколко
частични плащания към кредитора”, след което съм спрял и забавил много месеци
наред. Твърди, че напълно е погасил задължението си. В исковата молба се
твърди, че тъй като „не съм бил изпълнил
добросъвестно”, то на 16.07.2018г. Кредитора „К.“ АД изпратило до „А.Т.” ЕООД искане да плати
вместо него, в качеството си на поръчител, отговарящ солидарно наред с длъжника
всички дължими суми. Съгласно чл. 143 от ЗЗД, поръчителят, който е изпълнил
задължението, може да иска от длъжника главницата, лихвите и разноските, които
е направил, след като го е уведомил за предявения срещу него иск. Той има право
и на законни лихви върху заплатените суми от деня на плащането. Длъжникът не
отговаря към поръчителя, ако е изпълнил задължението, преди да е бил уведомен
за направеното от поръчителя плащане. Ако поръчителят е изпълнил задължението,
без да уведоми за това длъжника, последният може да му противопостави
възраженията, които е могъл да направи на кредитора при изпълнението. И в двата
случая поръчителят може да иска връщането на онова, което кредиторът недължимо
е получил. Съгласно чл. 147 от ЗЗД: поръчителят остава задължен и след падежа
на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение
на шест месеца. Това разпореждане се прилага и в случая, когато поръчителят
изрично е ограничил своето поръчителство до срока на главното задължение.
Съобразно чл. 143 от ЗЗД, поръчителят следва задължително да уведоми длъжника
за предявения срещу него иск, за да изпълни валидно и да реализира правата си.
Неизпълнението на това е свързано със последици:
На първо
място, поръчителят губи обратния си иск, ако същият изпълни на кредитора, преди
уведомяването, т.е. уведомяването е предварително, а не последващо,
както се твърди да е сторено в исковата молба.
На второ място
- търпи всички възражения, които длъжникът е можел да направи на кредитора. В
исковата молба се твърди знание за поръчителството, поради което попадали
именно в хипотезата на чл. 143 от ЗЗД (обратен иск). При това положение, се
твърди ищецът да е платил на „К.” АД – 746 лева главница вместо него, 78.69
лева лихви, 96 лева наказателна лихва и разноски, по силата на чл. 143 от ЗЗД
твърди, че оспорва дължимостта на тези суми, оспорва
качеството на кредитор на ищеца. Твърди, че е погасил задължението по договора
за кредит изцяло и може да противопостави това възражение на поръчителя. На
второ място - не е бил уведомен, че поръчителят ще плати, за да го уведоми, че
лично длъжникът е платил. Отделно, в договора за поръчителство между „К.“ АД и
„А.т.“ ЕООД и договор за предоставяне на поръчителство между „А.т.“ ЕООД и
ответника, никъде на фигурирал погасителен план по предоставеният му кредит, от
които да е видно цитираното оскъпяване от 1270.32 лева на кредита.
На трето
място, „А.т.“ ЕООД е изпълнило след изтичане на сроковете по чл. 147 от ЗЗД и
не е следвало да плаща, защото падежа на задължението му е 10.12.2017г. С
изтичане на шестмесечния срок от падежа, поръчителят не дължи плащате, а видно
от документите това е станало чак на 16.07.2018г., при изтекъл 6 месечен срок
на 10.07.2018г.
На четвърто
място, оспорва договора за поръчителство като нищожен поради противоречие с
добрите нрави и закона. Видно от всички документи, цената на поръчителство е
колкото кредита (по 105.86 лева на месец или общо 1270.32 лева). За да се прецени
дали възражението за нищожност на договора е основателен - то следва да се
изследва дали е нарушен принципа на справедливостта. В тази връзка: договорът
за поръчителство по дефиниция е едностранен, формален, акцесорен
и безвъзмезден договор (Решение 716/12.05.55 г. ВС). Така уговореното
възнаграждение на поръчителя в размер на 1270.44 лева е прекомерно и абсурдно.
Противоречи, както на дефиницията за поръчителство, така и на добрите нрави. Но
фона на това, счита, че е нарушен и принципа на справедливостта, на
добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения и на
предотвратяването на несправедливото облагодетелстване на някоя от страните, за
сметка на другата. На следващо място - представеният договор за поръчителство
има характера на потребителски договор, поради което неговата валидност и
последици следва да се съобразят и с изискванията на специалния закон - ЗПК в
релевантната за периода редакция, (така в определение № 351 от 22.04.2016 г. на
ВКС по търг. дело № 3026/2015 г., I т. о.). Затова преценка следва да се прави,
както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на специалния
ЗПК. За да се приеме за основателно така наведеното възражение е необходимо да
е налице значителна липса на еквивалентност на насрещните престации
или вземането на едната страна да е в размер, който чувствително надвишава
насрещната престация, като това несъответствие цели
обогатяване, а не само възмездяване. Трайна и непротиворечива е съдебната
практика за нищожност на договор поради накърняване на добрите нрави и тя
приема, че „добри нрави“ по смисъл на чл. 26, ал. 1 пр. III-то ЗЗД, е обща
правна категория, приложима към конкретни граждански, респ. търговски
правоотношения. Цитираният договор драстично нарушава принципа на справедливост
и създава условия за неоснователно обогатяване. Съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД,
възможно е договор да бъде само частично недействителен. Нищожността на отделни
части от договора може да доведе до нищожност на целия договор, само ако частта
не може да бъде заместена по право от повелителни правила на закона или ако не
може да се предположи, че договорът би бил сключен без недействителната му
част. Съгласно решение № 23/07.07.2016г. постановено
по т.д. № 3 86/2014г. по реда на чл. 290 ВКС, първоинстанционният
и въззивният съд следят служебно за нищожност.
Предвид на
изложеното, моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск,
като явно неоснователен и недоказан. Претендира направените по делото разноски
- 500 лева изцяло платено адвокатско възнаграждение.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата
на страните, намира за установено следното:
Видно от
приложеното ч.гр.д. № 1157/2018г. по описа на КрлРС, на 06.08.2018г. ищецът е
депозирал във КрлРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК против ответника за следните суми: 746.11 лева - главница по
Договор за кредит № 769524/29.11.2016г., сключен с „К.”АД, ведно със
законната лихва, считано от подаване на заявлението в съда до окончателното й
изплащане; 56.28 лева - административни разноски; 201.20 лева - възнаграждение
по договор за предоставяне на поръчителство; 78.69 лева - договорна лихва за
периода от 11.07.2017 г. до 10.12.2017г.; 96.81 лева - наказателна лихва за
периода от 19.09.2017г. до 12.07.2018г., както и 75.00 лева разноски, от които
25.00 лева - държавна такса и 50.00 лева юрисконсултско
възнаграждение. Съдът се е произнесъл, като издал Заповед № 666 за изпълнение
на парично задължение на 07.08.2018г. Длъжникът е получил съобщение на
22.08.2018г., като в срок е постъпило възражение на основание чл.414 от ГПК.
Ищецът е бил уведомен за възражението на 08.10.2018г., като в указаният му
едномесечен срок е предявил настоящия иск за вземането си.
Видно от
представените по делото писмени доказателства, на 29.11.2016г.у ответникът е
кандидатствал онлайн за отпускане на потребителски кредит от „К.” АД с ЕИК
*********. Процедурата е започнала с попълване на заявление (представено по
делото във вид на извлечение от електронната система на дружеството) за
отпускане на потребителски кредит от разстояние на интернет страницата на
дружеството, а именно www.credissimo.bg.Ответникът е попълнил личните си данни, включително три
имена, ЕГН, номер на документ за самоличност, постоянен и настоящ адрес,
електронен адрес за получаване на документи и кореспонденция, мобилен телефон,
допълнително лице за контакт и др. Ответникът е посочил и желания размер на
кредита, в размер на 1600 лева, срока, наименованието на кредитния продукт и
желания начин за усвояване на сумата - на каса на „И.“ АД.
На заявлението
е даден индивидуален идентификационен № 769524. На посочения в заявлението
електронен адрес - n1slavov@gmaiI.com, автоматично е изпратен имейл с приложения
договор,приложение №1 към договора, Общи условия и Стандартен европейски
формуляр (представени по делото). Документите са били налични и на сайта на
дружеството. На ответника е предоставен и достъп до проект на договора и
приложението към него, в които са били посочени дължимите суми - заявения
размер на главницата и размера на възнаградителната
лихва при заявения период на погасяване.
След
запознаване с всички условия във връзка с кредита, ответникът е въвел
самостоятелно на указаното място в сайта командата „декларирам,че съм получил
СЕФ на посочения от мен имейл,проверил съм въведените данни и приемам ОУ и
договора”. С това си действие,ответникът е заявил съгласието си да бъде
обвързан от процесния договор, СЕФ и ОУ. В резултат на което е бил сключен във
формата на електронен документ Договор за кредит № 769524 от 29.11.2016г. и
краен срок на погасяване на предоставената заемна сума - 10.12.2017г.
При
кандидатстването, ответникът е избрал да обезпечи изпълнението на задълженията
си по договора, като осигури поръчителство от трето, одобрено от кредитора,
юридическо лице (имал е възможност да избере и необезпечен кредит или да
предостави банкова гаранция). Поръчителят, а именно ищецът - „А.Т.” ЕООД ***, се е съгласил да отговаря солидарно с
ответника за изпълнението на неговите задължения по договора, за което
ответникът му е дължал възнаграждение в размер на 164.96 лева на месец за
периода на действие на договора, като първата вноска е дължима на 31.12.2016г.,
а последната на 30.11.2017г., видно от представения Договор за поръчителство от 29.11.2016г., сключен между „А.Т.” ЕООД ***, в качеството си на поръчител и Н.П.С.,
в качеството си на потребител. На ответника е бил предоставен за запознаване
проект на договор за предоставяне на поръчителство (представен по делото).
Ответникът се е съгласил с условията и е подписал договора, чрез размяна на
електронни волеизявления, като е използвал индивидуално генериран петцифрен код за достъп, получен чрез кратко текстово
съобщение на посочения от него мобилен номер и е използвал този код за
попълване и подписване на договора за предоставяне на поръчителство.
На следващо
място,на 29.11.2016г. между кредитора и ищеца е бил сключен договор за
поръчителство (представен по делото), по силата на който ищецът се задължил да
отговаря солидарно с ответника за изпълнението на всички задължения на
последния, възникнали съгласно договора за кредит, както и за всички последици
от неизпълнението, при ред и условия, подробно уговорени в договора за
поръчителство.
Предоставената
в заем сума от 1 600 лв. е била усвоена на 29.11.2016г. на каса на „И.”АД,
видно от представена в оригинал разписка, съдържаща се на лист 83 от делото.
На посочения
от ответника имейл, на 20.08.2018г., ищецът го е уведомил, че е платил
задълженията по договора и съответно е встъпил в правата на кредитора (видно от
представен имейли). Ищецът действително е платил посочените задължения по
договора, което се установява от представеното по делото удостоверение за
погасени задължения. Същото удостоверява, че във връзка с направеното плащане
от „А.Т.” ЕООД ***, „К.“ ЕАД няма
финансови претенции към Н.П.С. по Договор за кредит № 769524/29.11.2016г.
Видно от
представената от ответника служебна бележка от „И.“ АД, в периода от 01.01.2016г. до 09.01.2019г. са извършени плащания чрез
системата на „И.“ АД по абонатен номер ********** към търговец – „К.“ ЕАД, следните суми:
на
21.11.2016г. - 343.44 лева;
на
23.11.2016г. - 714.79 лева;
на
29.11.2016г. - 1108.27 лева;
на
17.01.2017г. - 278.05 лева;
на
27.02.2017г. - 288.16 лева;
на
27.03.2017г. - 299.27 лева;
на
26.04.2017г. - 293.16 лева;
на
31.05.2017г. - 294.27 лева;
на
21.08.2017г. - 252.72 лева;
на
01.09.2017г. - 101.10 лева;
на
18.09.2017г. - 151.62 лева или общо изплатената на „К.“ АД сума възлиза в
размер - 4124.85 лева.
Други
доказателства от значение по делото не са представени.
Въз основа на
така установената и възприета фактическа обстановка, съдът прави следните
изводи от правна страна:
Предявеният
установителен иск е допустим, като предявен в срок от правен субект с правен
интерес. Разгледан по същество, същият неоснователен.
Съдът е
докладвал делото, като е посочил, че ищецът е следвало да ангажира
доказателства за наличието на договор за кредит, вкл. за усвояването на
кредита. Следвало е да ангажира доказателства и за наличието на договор за
предоставяне на поръчителство. На последно място е следвало да ангажира
доказателства и за плащане вместо ответника на съответното основание (договор за
поръчителство), както и размерът на останалото неизплатено задължение.
От
представените по делото доказателства, съдът приема за установено, че ищецът е
ангажирал годни писмени доказателства - договори за кредит, за предоставяне на
поръчителство и за поръчителство. Представил е и доказателства за усвояването
на кредита - изплащането на сумата по договора за кредит касово на ответника,
както и за плащане вместо ответника.
От
погасителния план е видно, че общото задължение на ответника след калкулиране и
на дължимата лихва, при 12 месечни погасителни вноски възлиза на 1979.52 лева.
Задължението по договора за поръчителство при 12 погасителни вноски възлиза на
1979.52 лева. Общото задължение възлиза на 3959.04 лева.
Ответникът е
следвало да докаже изпълнение по договорите за кредит и за предоставяне на
поръчителство. В тази връзка, същият ангажира писмени доказателства,
установяващи, че за периода от 01.01.2016г. до
09.01.2019г. са извършени плащания чрез системата на „И.“ АД по абонатен номер ********** към търговец – „К.“ ЕАД в обща размер на
4124.85 лева. Представения писмен документ, удостоверяващ плащане към „К.“ ЕАД
не е оспорен от ищцовата страна. Освен това плащанията
датират, като извършени през 2016г. и 2017г., преди ищецът да стъпи в правата
на кредитора, за което е изпратено до ответника уведомление от 20.08.2018г.
Доказателствената
тежест за размера на дължимата сума е за ищеца, в която връзка от съда са
дадени конкретни указания. Още повече, това обстоятелство е изрично оспорено от
ответната страна. Доказателства в тази насока не са ангажирани, а представената
в тази връзка служебна бележка от ответника за извършен превод чрез „И.“
АД опровергава тезата на ищеца зае дължимост на сумите.
Следва да се отбележи, че въпреки изричните
указания на съда по реда на чл. 146, ал. 2 от ГПК, ищецът не е поискал и
съдебно експертиза относно установяване на размера на непогасените задължения,
в която задача е могло да се включи и установяване на обстоятелствата по
служебна бележка от „И.“ АД, в периода от 01.01.2016г.
до 09.01.2019г. са извършени плащания чрез системата на „И.“ АД по абонатен
номер ********** към търговец – „К.“
ЕАД, предмет на исковата претенция. Ето защо, предявените искове за
установяване на процесните вземания на основание на договора за кредит, като
неоснователни следва да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на процеса, съдът не се произнася по останалите
възражения направени от ответника с отговора на исковата молба, касаещи нищожна
клауза по процесните договори.
Съгласно
ТР № 4/2013 год. на ОСГТК - съдът в исковото производство се
произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя
разноските по издадената заповед за изпълнение. В процесния случай разноски за
заповедното производство в полза на ищеца не следва да бъдат присъждани,
предвид отхвърлянето на исковата претенция.
С оглед
отхвърлянето на исковете и изричната претенция за разноски на ответника, съдът
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, следва да му присъдени разноски в размер на
500 лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р ЕШ И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният А.Т.” ЕООД, вписано в Търговския
регистър към Агенция по вписванията с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, Бизнес център „Б.“, сграда А, представлявано от управителя И.Ш.
иск, с правно основание чл. 422 ГПК,във връзка с чл.415, ал.1, т.1 от ГПК,
да бъде прието за
установено по отношение на Н.П.С. *** с ЕГН **********, че дължи
присъдените със Заповед за изпълнение № 666/07.08.2018г. по ч.гр.дело № 1157/2018г.
по описа на КрлРС суми, а именно: 746.11 лева - главница, ведно със законната
лихва, считано от подаване на заявлението в съда до окончателното й изплащане;
56.28 лева - административни разноски; 78.69 лева - договорка лихва за периода
от 11.07.2017г. до 10.12.2017г.; 96.81 лева - наказателна лихва за периода от
19.09.2017г. до 12.07.2018г.; 201.20 лева - възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство; сумата 25.00 лева, представляваща разноски по
делото за заплатена държавна такса и сумата 50.00 лева, представляваща
възнаграждение за юрисконсулт, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, А.Т.” ЕООД, вписано в Търговския регистър към
Агенция по вписванията с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
Бизнес център „Б.“, сграда А, представлявано от управителя И.Ш. да заплати на Н.П.С.
*** с ЕГН **********
Направените по делото разноски в размер на
500.00 лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Сн.Д.