РЕШЕНИЕ
№ 309
гр. Велико Т., 26.10.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Т. – Втори състав, в съдебно заседание на
десети октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
при участието на секретаря П.И. и прокурора ………….,
изслуша докладваното от СЪДИЯ ЧЕМШИРОВ Адм.
д. №591 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 149 и сл. от АПК, вр . с чл. 27, ал. 1 от Закона за управление
на средствата от Европейските фондове при споделено управление/ЗУСЕФСУ, загл.
изм. ДВ бр. 51/2022г./.
Образувано е по
жалба на адв. Д. П., в качеството му на пълномощник на Ж.Н.Г., едноличен
търговец с фирма ЕТ
„Крисбо холидейс – Ж.Г.“***. Т., срещу Решение
№04/311/00814/3/01/04/02 на изп. директор на Държавен фонд „Земеделие“ –
Разплащателна агенция, за налагане на финансова корекция по мярка 311
„Разнообразяване към неземеделски дейности“ от Програмата за развитие на
селските райони 2007 – 2013г., с което на ЕТ „Крисбо холидейс – Ж.Г.“ на основание чл.
72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1, вр. с чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ и на основание
чл. 46, ал. 1 и ал. 2, вр. с чл. 16, ал. 2 от Наредба №30/11.08.2008г. за
условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Разнообразяване към неземеделски
дейности“ от Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013г., издадена
от МЗХ, е определена финансова корекция в размер на 41 860,35 лв.
Жалбоподателката твърди, че неправилно в оспорваното
решение е прието, че е налице неизпълнение на финансовите показатели на бизнес плана и
това представлява неизпълнение на одобрените индикатори по смисъла на чл. 70,
ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ. Изтъква че установяването на публичното задължение е
извършено след изтичане срока на действие на договора от 06.10.2014г. –
15.09.2015г. и след петгодишния срок на мониторинг по този договор – 06.10.2019г.,
при изтекла погасителна давност по чл. 3, (1)
Регламент (ЕО, Евратом) №2988/95 на Съвета от 18 декември 1995
година. Твърди, че между страните по делото не е налице административен договор
по смисъла на чл. 19а от АПК, който да предвижда възможност за ответната страна
да налага финансови корекции. Развиват доводи, че за бенефициера не е налице
нормативно задължение за изпълнение на прогнозираните приходи, такова
задължение не е предвидено и в сключения договор. В тази връзка се изтъква, че
ответникът незаконосъобразно е наложил финансова санкция с позоваване на
правила, приети от изпълнителния директор на ДФЗ, тъй като същите не са били действащи
през процесния период. Счита и че самото едностранно въвеждане на санкции за
неизпълнение на договора от 06.102014г., както и извършените с Анекс
№1/17.12.2014г. и Анекс №28/11.09.2015г. намалявания задълженията на фонда без съответно
намаляване на задълженията на насрещната страна-ползвател на помощта, създава
неравностойно положение. В заключение в решението на ответника не било
извършено позоваване на нито една от разпоредбите на чл. 46 от Наредба
№30/11.08.2008г. на МЗХ и не е посочено коя конкретно от целите за които е
получено финансиране, не е постигната.
Допълнителни съображения излага в представено по
делото писмена защита. Моли съдът да отмени обжалваното решение. Претендира за
присъждане на разноски по производството.
Ответникът по делото – изп. директор на ДФ
„Земеделие“, чрез пълномощника си по делото оспорва подадената жалба като
неоснователна и моли същата да се остави без уважение. Подробни съображения
представя в писмено становище. Претендира за присъждане на
разноски.
Съдът, като взе предвид констатациите в обжалвания акт, становищата на
страните и представените по делото доказателства, приема за установено
следното:
С оспорваното Решение №04/311/00814/3/01/04/02 на изп.
директор на Държавен фонд „Земеделие“ на ЕТ „Крисбо холидейс – Ж.Г.“***. Т. е определена финансова корекция в
размер на 41 860,35 лв. Това решение е връчено на оспорващата по пощата на
12.08.2022г., което е видно от приложеното известие за доставка на стр. 215 от
делото. Жалбата, по която е образувано настоящото производство, е подадена на
23.08.2022г., което е видно от поставения на нея вх. №01-6500/8442#16/23.08.2022г. по описа на ДФ
„Земеделие“. Следователно жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК,
вр. с чл. 27, ал. 1 от ЗУСЕФСУ и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснтователна.
От фактическа
страна не е спорно, че между ДФЗ-РА и ЕТ „Крисбо холидейс – Ж.Г.“ е
сключен Договор №4/311/00814 от 06.10.2014г. за отпускане на безвъзмездна
финансова помощ по Мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от
ПРСР 2007-2013г. Съгласно договора фондът предоставя на бенефициера
безвъзмездна финансова помощ по посочената мярка, представляваща 70 % от одобрените и реално извършени
разходи от ползвателя, за изпълнение на одобрен проект №04/311/00814 от
14.05.2013г. Първоначално одобрената безвъзмездна финансова помощ въз основа на
представените документи е в размер на 391 160 лв., от които
341 473,45 лв. е определена за междинно плащане на обособена част от
проекта съгласно Приложение 1 към договора. Срокът за извършване на инвестицията
е до 15.09.2015г. Впоследствие са сключени два анекса към договора като с Анекс
II от 11.09.2015г. е изменен размерът на
първоначално одобрената безвъзмездна финансова помощ по т. 2.1 от договора,
като същият е намален на 323 932,07 лв. и съответно с анекс I от 17.12.2014г., с който е изменена
определената в т. 2.2 от договора междинна сума за плащане, като е намалена на
201 567,57 лв. и съответната част от Таблица 1 от Приложение 1 към
договора. По договора са изплатени общо 279 068,98 лв.
След извършеното окончателно
плащане със Заповед №373822/19.06.2019г. на началник отдел „Регионален
технически инспекторат“ е разпоредена проверка на място, която да бъде извършена
в периода 20.06.2019г. – 28.06.2019г. Въз основа на извършената проверка на
място и допълнителни административни проверки е изготвен Контролен лист от
26.06.2019г. с направените от контролния орган констатации, подписан от бенефициера на същата дата. С писмо изх.
№01-6500/8442 от 23.10.201г. на изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“
е уведомен ЕТ „Крисбо
холидейс – Ж.Г.“, че при проверката е установено неизпълнение на
задълженията съгласно одобрения бизнес план, а именно:
неизпълнение на т. 4.12 и т.
4.18 от Договор №04/311/00814 от 06.10.2014г. и на основание чл. 46 и чл. 47 от
Наредба №30/11.08.2008г. и т. 30 от писмени указания с наименование „Правила за
определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова
помощ при установени нарушения по чл. 27. ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките на ПРСР
2007-2013 г., утвърдени от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“,
обнародвани в ДВ бр. 69 на 30.08.2019 г. /за по-кратко Правилата/, ще се наложи
санкция в размер на 15% от предоставената финансова помощ по договора.
Определеният размер на задължението е 41 860,35 лв.;
не са запазени и не са
разкрити заложените по бизнес план 5 работни места /Таблица 5 - „Разходи за заплати
и социални осигуровки/, от които 1 брой работно място на позиция „управленски
персонал“ и 4 броя работни места на позиция „производствен персонал“. Това е
определено като неизпълнение на т. 4.12 и т. 4.18 от Договор №04/311/00814 от
06.10.2014г. като на основание т. 4.4, б. „б“ и т. 8.1 от договора, чл. 46, ал.
1 и 2 от Наредба №30/11.08.2008г. и т. 18 от Правилата ще следва санкция в
размер на 10% от предоставената финансова помощ по договора, с определен размер
на задължението 27 906,90 лв.
На основание чл. 3, ал. 1 от
Правилата общият размер на задължението е определен в размер на
41 860,35лв., представляващи 15% от получената субсидия, за което е бил
издаден Акт
за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ №04/311/00814/3/01/04/01
от 04.09.2020г. от изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“.
След обжалването на
този акт по съдебен ред е образувано производството по АД №619/2020г. по описа
на АСВТ, като с Решение №98/28.06.2021г. по това дело съдът е отменил АУПДВ №04/311/00814/3/01/04/01
от 04.09.2020г. Това решение е било оставено в сила с Решение
№4411/10.05.2022г. по АД №8578/2021г. по описа на ВАС.
След приключване на съдебното производство до
жалбоподателката е било изпратено писмо изх. №01-6500/8442#12/06.06.2022г./стр. 192 и сл. от делото/, с което на основание чл. 73, ал.
2 от ЗУСЕФСУ е била уведомена за образуваното производство за определяне на
финансова корекция и е предоставен срок за възражения в рамките на законово
определения. От страна на ЕТ „Крисбо холидейс – Ж.Г.“ са
били депозирани писмени възражения. Впоследствие е било издадено обжалваното
решение, с което при възприемане изцяло на горепосочената фактическа обстановка,
ответникът е приел, че е налице хипотезата по чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ и на
основание чл. 46, ал.1 и ал. 2, вр. с чл. 16, ал. 2 от Наредба №30/11.08.2008г.
за неизпълнение на т. 4.12 и т. 4.18 от Договор №04/311/00814 от
06.10.2014г. на основание т. 4.4, б. „б“ и т. 8.1 от договора и
чл. 3, ал. 1 от Правилата е определена финансова корекция в размер на
41 860,35 лв., представляващи 15% от получената субсидия/на практика в
размера, определен с отменения АУПДВ/.
Това решение се оспорва с възражения за допуснати съществени процесуални
нарушения и нарушения на материалния закон, изразяващи се в липса на фактически
и правни основания за налагане на финансова корекция.
Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава
само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа
на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл. 146.
Оспореният акт е издаден от компетентен орган. В разпоредбата на чл. 62, ал. 3 от ЗУСЕФСУ е визирано, че Управляващият орган извършва верифициране на разходите въз основа на проверка на документите, представени към искането за плащане, и на проверки на място, когато това е приложимо.
В разпоредбата на чл. 9, ал. 5, изр.
последно от ЗУСЕФСУ ръководител на управляващия орган е
ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се намира
управляващият орган, или оправомощено от него лице. От своя страна
Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на
заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски
фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на
земеделски продукти по правилата на ЕС /§ 1, т. 13 ДР ЗПЗП/. По силата на чл. 11а от ЗПЗП,
Държавен фонд "Земеделие" е акредитиран за единствена за държавата ни
РА за прилагане на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз.
Съгласно разпоредбата на чл. 20а, ал. 1
и ал. 2, т. 2 от
ЗПЗП изпълнителният директор на ДФЗ е изпълнителен директор на
Разплащателната агенция, който я представлява. На този орган според чл. 10, ал.
1, т. 7 от Устройствения правилник на ДФ "Земеделие" е предоставено
да взема решения за одобряване или отхвърляне на заявления по схемите и мерките
на Общата селскостопанска политика, прилагани от РА, включително за
националните доплащания.
Оспорваното решение е
издадено и в исканата от закона писмена форма – чл. 59, ал. 2 от АПК, като в
процедурата по издаването му не са допуснати сочените в жалбата процесуални
нарушения.
Не може да бъде споделено изразеното
становище за незаконосъобразност на оспорваното решение, като основание за
отмяната му, че след изтичане на мониторинговия период по сключения между
бенефициера и ДФЗ договор административният орган е лишен от правомощия за
издаване на акт от категорията на процесния. Съдът счита, че обстоятелството,
че за констатираните нарушения първо е било проведено производство по издаване
на акт за установяване на публично държавно вземане, приключило с отменен АУПДВ №04/311/00814/3/01/04/01
от 04.09.2020г., не е
пречка за реализиране на производство по налагане на финансова корекция,
доколкото предвидената в Регламент (ЕО, Евратом) №2988/95 на Съвета от 18 декември 1995
г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности давност не
е изтекла. Съгласно чл. 3, § 1 от Регламента, срокът за давност за процедурите
за санкции, касаещи нередностите по отношение на правото на Общността, е четири
години от момента, в който нередността е извършена. В този смисъл съдът намира,
че в конкретния случай най-ранният начален момент, от който може да се
претендира възстановяване на безвъзмездно получената финансова помощ, е след
изтичане на първата пълна финансова година, в която е следвало да се изпълнят
заложените в бизнес плана на ползвателя приходи, а именно – финансовата 2016г.
Следователно, най-ранната дата, от която може да започне да тече давностният
срок по чл. 3, § 1 от Регламент 2988/95, е 01.01.2017 г. за вземания,
произтичащи от неизпълнение на приходите за финансовата 2016г. При това
положение, 4-годишният срок от извършване на нередността от 2016 г. би изтекъл
на 01.01.2021 г. Следва да се има предвид обаче, че съобразно разписаното в чл.
3, § 1 от Регламента срокът за давност се прекъсва от всяко действие на
компетентните органи, което е нотифицирано на лицето, свързано с разследването
или правните действия, отнасящи се до нередността – срокът за давност започва
да тече отново след всяко действие, което го прекъсва; въпреки това срокът за
давност влиза в сила най-късно на датата, на която изтича срок, равен на
двукратния давностен срок, ако компетентните власти не са наложили санкция. В
случая в периода 20.06.2019г. – 28.06.2019г. е извършена проверка от експерти
на Държавен фонд "Земеделие" в Регионален технически инспекторат, при
която е констатирано неизпълнение на задълженията съгласно одобрения с Договор №04/311/00814 от
06.10.2014г. бизнес
план, като ползвателят не е осигурил заложените в плана 5 работни места и не е
реализирал заложените в бизнес плана стойности на приходи от услуги за три
пълни финансови години - 2016г., 2017г. и 2018г. Нередностите са установени при
проверка през 2019г., за резултатите от която ползвателят е надлежно уведомен
на 26.06.2019г., следователно давността е прекъсната от тази дата и след нея
започва да тече нова давност. Не е изтекъл и срок, равен на двукратния
4-годишен давностен срок дори от извършване на нередността за финансовата 2016г.,
тъй като решението за определяне на финансова корекция е издадено през 2022г.
Отделно от това в конкретния
случай е налице "продължаваща нередност" по смисъла на чл. 3, § 1,
ал. 2 от Регламент № 2988/95 /неизпълнение на одобрени индикатори за
финансовите 2016г., 2017г. и 2018г. /, като давностният срок следва да започне
да тече от 01.01.2019г. Административното производство за извършване на
финансова корекция следва да се счита за образувано на 06.06.2022г. с
изпратеното на бенефициера уведомително писмо по чл. 73, ал. 2
от ЗУСЕСИФ, т. е в рамките на давностния срок чл. 3, § 1,
ал. 1 от Регламент № 2988/95, като образуването на това производство
представлява предприето от компетентния орган действие по чл. 3, § 1, ал. 3 от
Регламента, прекъсващо давностния срок. Следователно към датата на издаване на
решението по чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ за определяне по основание и размер
на извършваната финансова корекция предвиденият давностен срок по см. чл. 3, § 1,
ал. 1 от Регламент №2988/95, не е изтекъл.
Съгласно § 1, т. 2, б.
"б" от Правила за определяне на размера на подлежащата на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ мониторинговият период
за договорите, сключени след 1 януари 2015г., е пет, респ. три години, считано
от датата на окончателното плащане по тях. На основание § 12 от ПЗР
на ЗИДЗПЗП/обн. ДВ бр.2/2018г./ започналите производства по
издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането
на мерките от ПРСР за периода 2007 - 2013г. и на мерките и подмерките по чл.
9б, т. 2 от ПРСР за периода 2014 - 2020г. се довършват по досегашния ред до
изтичане на периода на мониторинг. Поради това периодът на мониторинг – от
07.12.2015г. /датата на окончателно плащане/ до 07.12.2020г., не е бил изтекъл
към момента на откриване на производството по издаването на първоначалния
АУПДВ. В случая независимо от отмяната на този акт, е образувано производство
за определяне на финансова корекция, както вече се посочи в рамките на
давностния срок по чл. 3, § 1, ал. 1 от Регламент (ЕО, ЕВРАТОМ) №2988/95 на
Съвета от 18 декември 1995 година, като приключването на мониторинговия период
към момента на издаване на акта за определяне на финансова корекция не погасява
с обратна сила компетентността на органите в едно образувано и проведено
административно производство.
Следва да се отчита,
че Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г. е част от
многогодишна програма за подпомагане развитието на различните региони в
държавите членки на ЕС, чрез предоставянето на средства от Европейския
земеделски фонд за развитие на селските райони в рамките на прилаганата в ЕС
Обща селскостопанска политика, при прилагане на общовалидните разпоредби,
съдържащи се в Регламент №1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета. С
оглед на което и при прилагането на чл. 3, § 1, ал.
2, изр. второ от Регламент №2988/95, доколкото не е прекратена
многогодишната програма, в рамките и по повод на която е сключен Договор №04/311/00814
от 06.10.2014г. за отпускане на финансова помощ по Мярка 311
"Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие
на селските райони за периода 2007-2013г., подкрепена от Европейския земеделски
фонд за развитие на селските райони, предвиденият срок за давност в чл. 3, § 1,
ал. 1 от Регламент (ЕО, ЕВРАТОМ) №2988/95 на Съвета от 18 декември
1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности,
се явява продължен и съответно не е изтекъл. Следователно не е погасено и
правото на ДФЗ за извършване на проверки и за образуване на производство за
администриране на нередности и за налагане на финансови корекции.
За неоснователни
съдът намира и възраженията досежно характерът на сключения между страните
договор, тъй като оттам не могат да се обосноват изводи, за липса на възможност
администрацията на ответника да упражнява контрол върху дейността на
бенефициера. В самия договор са визирани клаузи, съгласно които ДФЗ има право
на постоянен контрол за целевото използване на инвестицията – т. 4.1 от
договора; контрол и след оказване на помощта/т.4.2/; при условията, визиран в
б. „а“ – „и“ от т. 4.4. от договора има право да откаже изплащането на цялата
или на част от финансовата помощ и да претендира за възстановяване на цялата
или част от помощта/вж. договора на стр. 10-16 от АД №619/2020г./. Изрично в
раздел VIII „Отговорност“, т. 8.1 е посочено, че отговорността на
бенефициера за възстановяване на помощта се носи освен при неизпълнение на
договорните задължения и при неспазване на нормативните изисквания, като
изрично са посочени чл. 46 и чл. 47 от Наредба №30/11.08.2008г. В контекста на
така поетите по договора ангажименти не могат да се споделят доводите на
жалбоподателя за липса да нормативни и договорни задължения за изпълнение на
бизнес плана, като част от предложения от самия жалбоподател проект, с който е
кандидатствано за получаване на безвъзмездна помощ. В този контекст неправилни
са разбиранията, застъпени в становището на жалбоподателя за наличие на
неравностойно клаузи в договора и анексите като част от него, както и
възражението за противоречие на договорни клаузи, касаещи визираната в договора
отговорност за получателя на помощта с разпоредби на Закона за защита на
потребителите. Освен, че тези възражения са принципно неотносими към посочения
тип договори, следва да се има предвид общият принцип, че интересите на този,
който получава нещо безвъзмездно/в случая жалбоподателя като бенефициер на
безвъзмездна финансова помощ/ не могат да се охранят правно в същата степен
както интересите на онзи, който дава нещо безвъзмездно или получава нещо срещу
насрещна престация. В заключение следва да се посочи, че така изложените от
жалбоподателя аргументи не обосноват становище за неприложимост на правилата на
ЗУСЕФСУ/загл. изм. ДВ бр. 51/2022г./ спрямо установената с обжалваното решение
нередност във връзка с проект по програмен период 2007 – 2013г. Законът не е
времево ограничен само до програмен период 2014 – 2020г., а установява общи
правила за поведение и като такъв е приложим за всички заварени правоотношения
с предмет предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от европейските
структурни и инвестиционни фондове. В този смисъл са и мотивите към
законопроекта от които е видно, че цел на закона е постигането на устойчивост
на регулаторната среда и максимално кодифициране и унифициране на правилата, по
които се управляват и разходват средствата от ЕСИФ/ЕФСУ, както и да се преодолее
разпокъсаността на нормативната уредба, установена през посочения програмен
период. Макар договорът за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ да се
отнасят до финансиране по програмен период 2007-2013 г., процедурата по
администриране на сигнала за нередност, а впоследствие и на самата нередност,
са осъществени след влизане на закона в сила.
Неоснователни са и
възраженията за неприложимост на утвърдени от изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие“ Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27. ал. 6 и 7 от
ЗПЗП по мерките на ПРСР 2007-2013г. Независимо, че Правилата
не са били приети към момента на сключване на договора за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ между страните, те са приложими към процесния
случай. Посредством тези правила не се извършва нова преценка на юридически
факти – нарушения на задължения на бенефициерите по мерките от ПРСР и не се
променят техните правни последици - възстановяване на неправомерно получена
финансова помощ. Преди приемане на Правилата,
обн. ДВ бр. 69/2019г., видовете нарушения и правните последици от тях,
представляващи основания за възстановяване на неправомерно изплатена финансова
помощ са се установявали с наредби по мерките от ПРСР. Правилата, съгласно чл. 27, ал. 9
от ЗПЗП, определят единствено размера на санкцията относно еднакви
по степен, тежест и продължителност нарушения по чл. 27, ал. 6
и 7 от ЗПЗП
по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013г., като в
настоящия случай определеният с оспорваното решение размер на финансовата
корекция е обоснован с т. 30 от Правилата.
За неоснователни
настоящият състав приема и възраженията за допуснати процесуални нарушения при
формиране на изводите от фактическа страна за допускане на нередности,
обосновани с позоваване на влезлите в сила съдебни актове по АД №619/2020г. по описа на АСВТ и АД №8578/2021г. по описа на ВАС. Констатациите на органа за нарушение от страна на ползвателя на помощта се
потвърждават от събраните по посочените дела доказателства. Писмените доказателства
не са били оспорени изрично, а няма процесуална пречка административният орган
да се позове и на заключението на изслушаната по АД №619/2020г.
съдебно-икономическа експертиза, след като тя е приета по делото, а изводите на
вещото лице са обсъдени в мотивите на влезлият в сила съдебен акт. Без значение
за изводите от фактическа страна в настоящото производство е крайният изход на
спора по посочените съдебни производства, след като и в настоящото и в предходното съдебни производства се
установяват факти с трайно значение, които не се променят във времето.
В контекста на
изложеното по-горе, правилно административният орган е възприел посоченото в
съдебните актове досежно приложимостта на производството по реда на Раздел III от Глава пета на
ЗУСЕФСУ към установените нередности при жалбоподателката и е пристъпил към
определяне на финансова корекция по този ред.
Оспорваното решение е постановено и
при правилно приложение на материалния закон.
В хода на предходното
и настоящото административно производство е констатирано изпълнение на
одобрения бизнес план за три последователни пълни финансови години от 2016г. до
2018г., включително, средно аритметично с размер от 25,65% от заложените
приходи. За периода календарна 2016г. са установени приходи в размер на 13 415,44
лв., представляващи изпълнение от 4,69% спрямо заложените в производствената
програма 286 000 лв. /преизчислена стойност от ДФЗ/. За финансовата година
2017г. са реализирани приходи от 92 638,99 лв., което е изпълнение в размер на
32,39% от прогнозираните в бизнес плана финансови параметри за втората година -
286 000 лв. /преизчислена стойност от ДФЗ, при заложени преди преизчислението приходи
от 396 481,25 лева/. За 2018г. са установени приходи в размер на 114 019,87
лв., което е 39,87% изпълнение спрямо заложените в програмата за съответната
година 286 000,00 лв. /преизчислена стойност от ДФ „Земеделие“ при
заложена преди преизчислението стойност 396 481,25 лв./. За 2019 г. също е
установено, че приходите са 27 937,38 лв., което съставлява 23,44% изпълнение
спрямо преизчислените приходи за период от 5 месеца, заложени в бизнес плана. Така изчисленият краен процент
спрямо приходите в бизнес плана сочи за неизпълнение, което правилно е
квалифицирано като нарушение на т. 4. 12 и на т. 4. 18 от Договор №04/311/00814 от
06.10.2014г.,
задължаващи ползвателя да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по
договора и в съответствие с одобрения проект и с таблицата за одобрените
инвестиционни разходи, съответно - да спазва одобрения проект за срок от пет
години от сключване на договора. За така констатираното неизпълнение се следва
финансовата корекция съобразно т. 30 от Приложение към Раздел I "Общи
положения" от Правила за определяне на размера на подлежащата на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6
и 7 от ЗПЗП
по мерките от ПРСР 2007–2013 г., а именно – когато реализираните приходи от
подпомаганата дейност, изчислени средноаритметично за всички проверявани пълни
финансови години са под 50 % и над 20 % от предвидените приходи съгласно
одобрения бизнес план, изчислени средноаритметично за същия период, и това е
продължило над две финансови години, се налага санкция в размер на 15 % от
предоставената финансова помощ по договора. Съобразно изискването на чл. 16, ал. 2
от Наредба №30/11.08.2008г. бизнес планът трябва да доказва
икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за период 5 години, а в
случаите на строително-монтажни работи - за 10 години, водещи до реализиране на
целите по чл. 2.
В представения и одобрен с договора
за подпомагане бизнес план е залегнало разкриване на 5 работни места. При
направената проверка е установено, че за 2016г., 2017г. и 2018г. не са запазени и не
са разкрити заложените по бизнес план 5 /пет/ работни места /Таблица 5 -
„Разходи за заплати и социални осигуровки/, от които 1 брой работно място на
позиция „управленски персонал“ и 4 броя работни места на позиция „производствен
персонал“. От контролния орган е извършена справка в НАП за разкритите
работните места при ЕТ „Крисбо Холидейс - Ж.Г.“ и след направени изчисления е
установено, че средно годишно заети лица за 2016г. са 2 броя, при заложени по
бизнес план 5 броя, за 2017г. са 4 броя, при заложени по бизнес план 5 броя и
за 2018г. са 4 броя при заложени по бизнес план 5 броя, или изпълнение над 50%,
но под 100% спрямо параметрите, заложени в бизнес плана.
Горепосочените
обстоятелства не се оспорват изрично от жалбоподателя. Очевидно е налице
неизпълнение на заложените в одобрения бизнес план параметри по отношение на
устойчива заетост за период от три пълни финансови години, което представлява
нарушение на поетите ангажименти и фиксираните с т. 4. 18 от Договор №04/311/00814 от
06.10.2014г., вр. § 1, т. 19 от ДР
на Наредба №30/11.08.2008г. задължения. При това положение налице е
нарушение по смисъла на т. 8. 1. от Договор №04/311/00814 от 06.10.2014г., вр. чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба
№30/11.08.2008г., за което съобразно т. 18 и т. 30 от Приложение към
раздел I "Общи положения" от Правила за определяне на размера на
подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени
нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за
подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата
за развитие на селските райони 2007 - 2013 г. се следва санкция в размер на 10%
от предоставената финансова помощ по договора, като изпълнението е над 50% от
предвиденото, а тежестта на нарушението засяга критерий за допустимост по
мярката и времетраенето на неизпълнението е продължило повече от две финансови
години. В този смисъл правилно е прието наличието на основание по чл. 70, ал.
1, т. 7 от ЗУСЕФСУ, като в тази насока настоящият състав споделя изцяло
изложението в Решение
№4411/10.05.2022г. по АД №8578/2021г. по описа на ВАС.
От констатациите за нарушение от страна на
ползвателя на помощта следва извод за законосъобразност на финансовата
корекция, поради това, че са нарушени описаните разпоредби от европейското и от
националното законодателство и от договора. Правилно в съответствие с
разписаното в чл. 3, ал. 1 от цитираните Правила е определен размерът на
окончателната финансова корекция за сумата от 41 860,35 лв. като вземане, което е най-голямо по
размер. Съгласно цитираната норма, когато при осъществяване на контрол относно
спазване на критериите за допустимост, ангажименти или други задължения от
страна на ползвателите на финансова помощ бъдат установени повече от едно
нарушение при изпълнението на един и същ договор за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ, по който е подадена заявка за плащане след 1
януари 2015г., размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ за
всяко едно от допуснатите нарушения не се кумулира - в тези случаи най-големият
определен размер на подлежащата на възстановяване финансова помощ се приема
като показателен за вземането на решение относно окончателния размер на
дължимата от ползвателя финансова помощ. В този случай сумата от 41 860,35 лв., като най-голяма по размер санкция,
представлява окончателната подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова
помощ.
Следва да се подчертае, че изрично в
оспорваното решение са визирани като неизпълнени изискванията по чл. 16, ал. 2
от Наредба №30/11.08.2008г., поради което настъпват правните последици,
визирани в чл. 46, ал. 2, вр. с ал. 1 от същата Наредба, на които текстове
изрично се е позовал ответника. Поради това са неоснователни оплакванията за
липса на конкретно позоваване на основанията по чл. 46 от Наредба
№30/11.08.2008г.
При
този изход на спора основателна се явява претенцията на ответника за присъждане на разноски. С
оглед липсата на посочен размер на претендираните разноски и действителната
фактическа и правна сложност на делото и неявяване на процесуален представител
в открито съдебно заседание, съдът присъжда такива в размер на 100 лв.,
определен съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
приложима на основание препращащите разпоредби на чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 144
от АПК.
Водим от
горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 73, ал. 4 от ЗУСЕФСУ,
Административният съд – В. Т., ІІ-ри състав
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
оспорването, извършено с жалбата на Ж.Н.Г., едноличен търговец с фирма ЕТ „Крисбо холидейс –
Ж.Г.“***. Т., срещу Решение №04/311/00814/3/01/04/02 на изп. директор на Държавен фонд
„Земеделие“ – Разплащателна агенция.
ОСЪЖДА ЕТ „Крисбо холидейс – Ж.Г.“***. Т., ЕИК ...
да заплати на Държавен
фонд „Земеделие“ разноски по делото в размер на 100/сто/лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: