Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 13.01.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори ноември
през 2019 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от мл. съдия Трендафилов въззивно гражданско дело № 16518 по описа за 2018 година, и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 258-273 от ГПК.
С Решение № 462749 от 01.08.2018
г., постановено по гр.д. № 56294/2014 г. на СРС, 164 състав, е признато за
установено по предявения от Р.З.Д. срещу „Ч.Е.Б.“ АД, отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Р.З.Д.
не дължи на „Ч.Е.Б." АД сумата от 206.69 лв.,
представляваща стойност на потребена електроенергия за периода 09.01.2014 г. -
08.04.2014 г., начислена едностранно като корекция за минал период въз основа
на констативен протокол № 6007012/08.04.2014 г., относима за имот, находящ се в
гр. Перник, ул. „*******, клиентски № 300103978155, като искът е отхвърлен за
разликата до пълния предявен размер от 682.09 лв.
Срещу
решението, в частта му, с която е отхвърлен предявеният иск, е подадена в
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца Р.З.Д.,
чрез адв. Б.В., в която са изложени доводи за неправилност на
първоинстанционното решение в обжалваната част, поради нарушение на материалния
и процесуалния закон. Поддържа се, че съдът приложил неправилно практиката на
ВКС, тъй като отклонил въпроса за реалното потребление на електрическата
енергия като неотносим към предмета на доказване. В случая съдът неправилно приел,
че предмет на делото е право на обезщетение като резултат на обективна
отговорност за претърпени вреди, докато в случая се касаело за доставена, но
незаплатена електрическа енергия за определен период. Първоинстанционният съд
не съобразил и обстоятелството, че не бил предвиден ред за уведомяване на клиента
при извършване на корекции по смисъла на чл. 98а, ал. 1, т. 6 от ОУ на
ответника. Неправилно съдът приел, че констативният протокол бил съставен по
реда на чл. 47 ПИКЕЕ и в присъствието на органите на полицията, както и че бил
подписан от тях. На следващо място, разпоредбите на чл. 48 – 51 ПИКЕЕ били
приети от КЕВР в нарушение на предоставената й делегация с чл. 83, ал. 1, т. 6
ЗЕ. Ето защо се иска от въззивния съд да отмени решението на СРС в обжалваната
част и да уважи предявения иск. Претендират се разноски.
В срока
по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът „Ч.Е.Б." АД, чрез юрк. Д.И., е подал
отговор на въззивната жалба, в който са развити доводи за неоснователност на
същата. Поддържа, че първоинстанционното решение е правилно в обжалваната от
ищеца част, поради което моли въззивния съд да потвърди решението на СРС в
посочената част. Претендира разноски.
Срещу
решението в частта му, в която е уважен предявеният иск, е подадена в
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника „Ч.Е.Б."
АД, чрез юрк. Д.И.. Жалбоподателят-ответник поддържа, че първоинстанционното
решение е неправилно и необосновано в обжалваната част, поради допуснати
нарушения на материалния закон. Твърди, че в случая преизчислението било
извършено коректно по правилото на чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „б“ ПИКЕЕ, а именно:
при липса на средство за търговско измерване корекцията се изчислява на базата
на половината от пропускателната способност на присъединителните съоръжения
(кабели, проводници), свързващи инсталацията на клиента с разпределителната
мрежа, при ежедневно 8-часово натоварване. В случая макар на обекта да имало
монтирано СТИ, от констатациите в констативния протокол следвало, че
присъединяването било извършено преди средството за търговско измерване, което
било равнозначно на липса на СТИ. Предвид гореизложеното се иска от въззивния
съд да отмени решението на СРС в обжалваната част и да отхвърли предявения иск.
Претендират се разноски.
В срока
по чл. 263, ал. 1 ГПК ищецът Р.З.Д., чрез адв. Б.В., е подал отговор на
подадената от ответника въззивна жалба, в който са развити доводи за
неоснователност на същата.
Софийски градски съд, действащ като въззивна
инстанция, като съобрази оплакванията в жалбите и доводите на всяка от страните, съгласно чл. 269 ГПК,
намира следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо, тъй като има съдържанието по чл. 236 ГПК и съдът се е произнесъл съобразно предявената
с исковата молба претенция.
При произнасянето си по правилността на решението в обжалваните
части, съгласно чл. 269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до
релевираните във въззивните жалби оплаквания за допуснати нарушения
на процесуалните правила, както обаче и трябва
да провери правилното прилагане на
релевантни към казуса императивни материално
правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за
обжалване.
Първоинстанционният
съд е изложил фактически констатации и правни изводи, въз основа на които е
приел, че искът е частично основателен, по правни съображения, че неправилно от „ЧЕЗ Разпределение България“ АД направили
предложение за корекция на сметката, като приложили правилото на чл. 48, ал. 1,
т. 1, б. „б“, пр. 2 ПИКЕЕ на база на ½ от пропускателната способност на
електромера за едната фаза, вместо на 1/3 от пропускателната способност на
втората фаза на електромера, което било коректното изчисляване. Порати това
несъответствие било допуснато допълнително заключение на СТЕ, като
според вещото лице при 1/3 от пропускателната способност на втората фаза на
електромера, служебно начислената ел.енергия за периода от 09.01.2014 г. до
08.04.2014 г. следвало да е 2760 kWh, а не както било посочена в процесната
фактура – 3960 kWh. Доколкото според заключението на СТЕ изчисленията били
математически верни и съответстващи на цените, одобрени от ДКЕВР за този
период, съдът приел, че на основание чл. 162 от ГПК, следвало сам да
преизчисли, съобразявайки посочените единични цени в приложението към фактурата
от 04.09.2014 г., дължимата от потребителя сума за неточно измерената ел.
енергия в периода 09.01.2014 г. до 08.04.2014 г. Така изчислена според съда,
дължимата от потребителя сума възлизала
на 475,40 лв., а разликата от 206, 69 лв. /неправилно изчислената при
корекцията/ се явявала недължима такава, респ. неоснователно претендирана за
плащане. На следващо място, първоинстанционният съд приел, че ответникът
изпълнил задълженята си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ,
като в общите условия на последния имало предвиден ред за уведомяване на
потребителите за извършени корекции на сметките им за използвана ел. енергия за
изминал период.
Първоинстанционното
решение е неправилно в обжалваната от ищеца част. В останалата част решението е
правилно като краен резултат, но поради различни от приетите от СРС
съображения. Аргументите за това са следните:
Предвид оплакванията с въззивните жалби и възраженията на
всяка от страните, въззивният съд намира, че предмет на въззивната проверка за
правилност са тези факти, които се отнасят до наличието/липсата на основание за
едностранно извършване на корекция на потребената електрическа енергия за
исковия период, посочен във фактура № **********/04.09.2014 г., издадена въз
основа на Констативен протокол № 6007012/08.04.2014 г., както и правилното
изчисление на консумираната електрическа енергия.
Въззивният съд не споделя извода на първоинстанционния
съд, че ответникът изпълнил задълженята си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ и чл. 83,
ал. 1, т. 6 ЗЕ за предвиждане в общите му условия на ред за уведомяване на
потребителите за извършени корекции на сметките им за използвана ел. енергия за
изминал период.
Налице е установена съдебна практика /напр. Решение № 111/17.07.2015
г. по т.д. № 1650/2014 г. ВКС, I ТО, Решение №
173 от 16.12.2015 г. по т.д. № 3262/2014 г. ВКС, II
ТО и Решение № 203/15.01.2016 г. по т.д. №
2605/2014 г., ВКС, I ТО/ според която със ЗИД
на Закона за енергетиката /обн. ДВ бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./, съгласно която е въведено законово основание крайният
снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на
потребената електрическа енергия, ако е изпълнил задълженията си по
чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, т.е. само при предвиждане в
общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на
корекция на сметка и при наличие на одобрени правила за измерване количеството
електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и
местата за измерване, условията и реда на тяхното обслужване, включително за
установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия и за извършване на корекцията на сметките за
предоставената електроенергия. Законодателят
е вменил изрично в задължение на електроразпределителното дружество: 1/ да
създаде правила за измерване на количеството електрическа енергия със съответно
на новата законова уредба, въведена със ЗИДЗЕ /ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от
17.07.2012 г./ съдържание /в случая такива са създадени - цитираните по-горе
ПИКЕЕ, в сила от 16.11.2013 г./ и 2/ да създаде общи условия на договорите с
крайния потребител на електрическа енергия, предвиждащи ред за уведомяване на
клиента при наличие на основание за корекция/. Следователно правото за
извършване на корекция на сметка възниква за доставчика на
електрическа енергия при кумулативното наличие на посочените две предпоставки. Възлагане тежестта на доказване на правото на извършване на корекция на
ответното дружество е указано с доклада на съда.
В
разглеждания случай, обаче, ответното дружество, чиято е
доказателствената тежест за установяване елементите на фактическия състав на
претендираното потестативно право да извърши едностранно корекция на сметката
на ищеца като битов клиент на електрическа енергия, не ангажира доказателства в
посочения по-горе смисъл. Такива са били оплакванията на ищеца
както в първоинстанционното производство, така и във въззивното, при което
въззивният съд следва да прецени дали такъв ред има предвиден. Ответната страна
нито
е релевирала
твърдения, нито е ангажирала доказателства за изменението на действащите общи условия или за
влизането в сила на нови общи условия, които да предвиждат ред за уведомяване
на клиента при извършване на корекция на сметки /като в тази връзка следва да
бъдат съобразени и мерките за защита на потребителите, предвидени в Директива
2009/72/ЕС относно общите правила за вътрешния пазар на електрическа енергия,
изцяло транспонирана със ЗЕ/, следователно и при
прилагане неблагоприятните последици от непровеждане на дължимото в процеса
доказване следва извод, че фактическият състав, пораждащ правото на крайния
снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на
потребената електрическа енергия не е изпълнен, тъй като снабдителят
не е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ да издаде и публикува
нови Общи условия или да измени действащите до този момент така, че
съдържанието им да отговаря на изискванията в цитираната законова разпоредба,
тъй като в заварените общи условия липсва уреден ред за уведомяване на клиента
при наличие на основание за корекция. Представените по делото Общи условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.“ АД, одобрени от
ДКЕВР с Решение № ОУ-059/07.11.2007 г., не съдържат
клауза, която да урежда реда за уведомяване на клиента при наличие на основание
за извършването на корекция на сметка. Клаузите на чл. 17, ал. 2 и чл. 18 ОУ не
отговарят на законовото изискване на чл. 98а, ал. 2,
т. 6 ЗЕ, тъй като в тях е предвидено единствено задължение на продавача на електрическа
енергия да уведоми клиента за вече извършената корекция на сметка, но в нея не
е разписан редът, по който следва да стане това. Клаузата на чл. 49
от общите условия също няма значение на определяне на ред за уведомяване на
клиентите, тъй като определя само кои са адресите за кореспонденция между
страните.
С оглед
на изложеното, настоящият съдебен състав приема, че в случая не се установи да
е изпълнен фактическият състав, пораждащ правото на крайния снабдител на
електрическа енергия да коригира сметката на клиента при доказано неточно
отчитане на потребената енергия, тъй като не се доказа той да е изпълнил
задължението, предвидено в чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ да приеме нови общи условия,
в чието съдържание да е предвиден ред за уведомяване на клиента при наличие на
основание за корекция, доколкото в заварените общи условия такъв няма уреден. Това означава, че в тежест на ищеца не е
възникнало задължение да заплаща на крайния снабдител цената на неизмерената
електрическа енергия, определена след извършена
корекция на сметката за минал период, което прави предявеният отрицателен
установителен иск изцяло основателен само на това основание.
По
изложените съображения се налага приемането на извод, че в тежест на ищеца не е
възникнало задължение да заплаща на крайния снабдител цената на неизмерената
електрическа енергия, определена след извършена корекция на сметката за минал
период.
Ето защо в случая не е необходимо да бъдат разглеждани
останалите, поставени от страните въпроси.
Ето защо обжалваното решение се явява частично неправилно и следва да се
отмени в частта, с която е отхвърлен искът за разликата над сумата от 206.69
лв. до пълния предявен размер от 682.09 лв., т. е. за сумата от 475.40 лв.,
като искът за посочения размер следва да бъде уважен. С оглед изцяло уважения
иск, първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта за
разноските, с която Р.З.Д. е осъден да заплати на „Ч.Е.Б.“ АД разноски за
исковото производство в размер на 299.70 лв. В частта, с която искът е уважен
за сумата от 206.69 лв., както и в частта, с която ответникът е осъден да
заплати на ищеца разноски за първоинстанционното производство за сумата от 106.06
лева, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските:
При този изход на правния спор в полза на ищеца трябва да бъдат присъдени
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК допълнително съдебни разноски за
първоинстанционното производство в размер на 243.94 лв. (над присъдените 106.06
лв.).
С оглед изхода от спора на въззивника-ответник
не се дължат разноски, поради което искането за присъждането на такива следва
да бъде оставено без уважение.
На
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК право на разноски има единствено въззивника-ищец. Същият е претендирал разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 100 лева за подаване на въззивна жалба и изготвяне
на отговор на въззивната жалба на насрещната страна, чието плащане е
удостоверено в представения по делото договор за правна защита и съдействие. Към
тази сума следва да се добави и сумата от 25 лв., представляваща държавна такса
за въззивното производство, т.е. общо дължимите разноски за въззивната
инстанция възлизат на сумата от 125 лв. Неоснователно е възражението на насрещната страна за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, тъй като претендираното такова е в минималния
размер, изчислен съобразно Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. второ ГПК настоящето решение не
подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 462749 от 01.08.2018
г., постановено по гр.д. № 56294/2014 г. на СРС, 164 състав, в частта му, с която е отхвърлен предявеният
от Р.З.Д., ЕГН **********, срещу „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК *******, отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК за сумата от 475.40, представляваща стойност на електроенергия за периода
09.01.2014 г. - 08.04.2014 г., начислена едностранно като корекция за минал
период въз основа на констативен протокол № 6007012/08.04.2014 г., относима за
имот, находящ се в гр. Перник, ул. „*******, клиентски № 300103978155, както и в частта му, с която Р.З.Д. е осъден да
заплати на „Ч.Е.Б.“ АД разноски за исковото производство в размер на 299.70
лв., като вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО
по предявения от Р.З.Д. срещу „Ч.Е.Б.“ АД, отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Р.З.Д., ЕГН **********, не дължи на „Ч.Е.Б.“
АД, ЕИК *******, сумата
от 475.40, представляваща стойност на електроенергия за периода 09.01.2014 г. -
08.04.2014 г., начислена едностранно като корекция за минал период въз основа
на констативен протокол № 6007012/08.04.2014 г., относима за имот, находящ се в
гр. Перник, ул. „*******, клиентски № 300103978155.
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 462749 от 01.08.2018
г., постановено по гр.д. № 56294/2014 г. на СРС, 164 състав, в останалата
обжалвана част.
ОСЪЖДА
„Ч.Е.Б.“
ЕАД, ЕИК ******* със адрес на управление:***, БенчМарк Бизнес Център, да
заплати на Р.З.Д., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, допълнително сумата от още 243.94
лв. – разноски за първоинстанционното производство
ОСЪЖДА „Ч.Е.Б.“ ЕАД, ЕИК ******* със адрес на управление:***, БенчМарк Бизнес
Център, да заплати на Р.З.Д., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
сумата от 125 лв. – разноски за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
/о.м./
Особено
мнение на мл. съдия Кристиян Трендафилов, съдия – докладчик по в.гр.д. № 16518/2018
г. по описа на СГС, II – Г въззивен състав.
Не съм
съгласен със становището на мнозинството по
въпроса относно правната същност на реда за уведомяване на клиентите за
извършената корекция като предпоставка за възникване правото на едностранна
корекция. Причините за това са следните:
С
разпоредбата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила
от 17.07.2012 г.) е предвидено, че общите условия на крайния снабдител на
електрическа енергия следва да съдържат задължително ред за уведомяване на
клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1,
т. 6 ЗЕ. Подобно изискване е предвидено и в чл. 104а, ал. 2, т. 5 ЗЕ. Безспорно
с така въведената законова регламентация е установено задължение за доставчика
на елекртическа енергия да предвиди в публично известните си общи условия
предварително оповестен ясен и конкретен ред, по който потребителите на
доставяната от него електрическа енергия ще бъдат уведомявани за извършените
корекции на техните сметки в съответствие с предоставеното правомощие по чл.
83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, вр. с чл. 48 ПИКЕЕ /отм./. Не може да бъде споделено,
обаче, становището, че предвиждането на такъв ред в общите условия представлява
предпоставка – част от необходимия фактически състав, който следва да бъде
завършен, за да възникне за доставчика правото на едностранна корекция. Такова
заключение не следва от цитираните по-горе законови разпоредби при тълкуване на
които се установява, че се урежда ред за уведомяване за вече упражненото от
доставчика право на корекция, а не че установяването на този ред представлява
предпоставка за възникване правото на корекция. Последното е предоставено на
доставчика по силата на новоприетата разпоредба на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и
приетите въз основа на нея ПИКЕЕ и не зависи от съществуването в общите условия
на нарочно определен специален ред за уведомяване на потребителя. Не е аргумент
в тази насока и обстоятелството, че и двете разпоредби са приети със ЗИДЗЕ,
обн. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г. – доколкото до датата на
влизането му в сила не е съществувал законоустановен ред за извършване на
корекцията, то с предвиждането му е необходимо да бъде уредено и задължение за
доставчика да уведомява потребителя за упражненото право. Това не означава,
обаче, че редът за уведомяване по чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ обуславя по какъвто и
да било начин възникването или съществуването на правото на едностранна
корекция – такава връзка на обусловеност не следва от разпоредбите на ЗИДЗЕ.
На
следващо място цитираната законова разпоредба предвижда задължение за
предвиждане на ред за уведомяване на клиента, не и специална процедура под
формата на извънсъдебно рекламационно или друго производство, чието надлежно
извършване да обуславя възникването на вземането за корекцията. Целта на
разпоредбата е единствено клиентът да бъде уведомен, за да може да упражни своевременно
законоустановените си права и да организира защитата си, в случай че счита
корекцията за неправилна. В този смисъл основателно е възражението, че в чл.
17, ал. 2 от общите условия на „Ч.Е.Б.“ АД е уредено задължението да изготви справка
за дължимите суми по корекцията и да уведоми клиента в седемдневен срок за
сумите, които последният дължи или ще му бъдат възстановени със следващото
плащане. С така уреденото задължение в общите условия е постигната целта на
изискването на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ клиентът да бъде уведомен за корекцията.
Действително, цитираната точка от общите условия не предвижда начина, по който
това уведомяване ще се извърши – с препоръчано писмо, електронно съобщение,
нотариална покана и т.н. – но това обстоятелство е ирелевантно, стига клиентът
да е бил уведомен своевременно по начин, който му позволява да се защити.
Поради тези причини намирам, че следваше да бъде разгледан по същество
въпросът, дали редът за извършване на корекцията е спазен, дали е налице правилно
изчислена корекционна сума, респективно дали начислената сума се дължи.
Мл.
съдия: