РЕШЕНИЕ
№ 172
гр. *****, 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *****, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Елена Ив. Стоилова
при участието на секретаря П.Х.Д.
като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело №
20213130101606 по описа за 2021 година
Делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от Г. В. ИВ. ЕГН
********** и Г. Д. М. ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес: гр.*****, ул. „*****
против Р. Г. М. ЕГН ********** с постоянен адрес:гр. *****, ул. “***** и ЦВ. Г. ИВ. ЕГН
********** с постоянен адрес: с. ******, общ. ***** като родител и законен представител
на детето Г.Р.Г. ЕГН **********.
Ищците твърдят, че са баба и дядо по бащина линия на детето Г.Р.Г. ЕГН **********.
По силата на влязло в законна сила съдебно решение № 230 / 02.12.2020г. по гр. дело №
20203130100774 по описа за 2020г. на **** Районен съд, упражняването на родителски
права по отношението на детето Г.Р.Г. ЕГН ********** са предоставени на неговата майка,
а на бащата е определен режим на лични отношения.
Твърди се, че в резултат на влошените отношения между техния син Р. Г. М. ЕГН
********** и майката на детето ЦВ. Г. ИВ., последната възпрепятствала поддържането на
лично контакти между ищците и внукът им и между детето и баща му.
Бащата на детето бил в **** и това допринесло за лишаване от възможността на
ищците да получават и най-малки сведения за неговото здраве, нужди и потребности.
Опитите на ищците и бащата на детето да го чуят по телефона или чрез платформите скайп
и вайбър били напълно безуспешни.
Твърди се, че от месец септември 2021г. ответницата живеела в **** на семейни
начала с друг мъж, а дето живеело в с. ****** заедно с баба му от майчина страна, която
работела от ранните часове на деня до късно през нощта. През деня детето било оставено без
надзор и контрол. От месец септември до подаване на исковата молба ищците правили
няколко опити да се видят и да вземат детето през почивните дни домът им в гр. *****. В
началото на учебната година, посетили училището в с. ******, за да видят и разговарят с
внукът си. Учителите им казали, че имат изрична забрана от майката и нейните роднини.
Ищците били емоционално свързани с Г., тъй като до 2020г. детето живяло при тях и те
участвали активно в неговата отглеждане и възпитание. Ищците усещали, че, детето ги
1
забравяло и се отдалечавало от тях.
Майката искала да вземе синът си при себе си в **** и затова завела искова молба с
правно основание чл. 127а, ал.2 във вр. чл.123 от СК и чл. 45 във вр. чл.76 , т.9 от ЗБЛД, по
която било образувано гражданско дело № 20213130101186/ 2021 по описа на **** Районен
съд .
Твърди се, че интересът на детето се свежда до това то да се отглежда и възпитава по
начин, който му осигурява нормално физическо, умствено, интелектуално, нравствено и
социално развитие, който му създава условия съобразени с нуждите и наклонностите му
образувание и възпитание, който го подготвят за живота като отговорна и самостоятелна
личност, осигуряващи му адекватно упражняване и опазване на личните му и имуществени
права и интереси и му обезпечава нормално участие в гражданския оборот.
Интересът на всяко дете бил да расте в нормална семейна среда, като контактува с
родителите си и роднините от майчина и бащина среда. Чрез контактуването с баба си и
дядо си по бащина линия Г. щял да има възможност да получи допълнителна обич и
подкрепа да придобива опит и знания в различни житейски ситуации да изгради чувство за
родова принадлежност и семейни традиции. Ищците твърдят, че имат възможност да
пътуват до с.******, общ. ***** където учило детето за да го вземат и връщат до домът на
майка му. Разполагали с жилище обзаведено с всичко необходимо за едно домакинство, с
много добри битови и санитарно - хигиенни условия. Ищците били в добро психическо и
физическо здраве.
Иска се на основание чл. 128 ал.1 от СК съдът да определи следният режим на лични
отношения между ищците Г. В. ИВ. ЕГН ********** и Г. Д. М. ЕГН ********** и двамата с
постоянен адрес: гр. *****, ул.„***** и внукът им Г.Р.Г. ЕГН ********** както следва:
всяка втора събота от 11:00 часа до неделя 17:00 часа, като детето ще се взема от домът на
майката и връщано обратно. Всяка година на 25.12 от 15:00 часа до 20:00 часа на 01.01 ,
всяка година от 14:00 часа на 30.06. до 17:00 часа денят следващ датата на раждане на Г.,
както и две седмици през лятната ваканция, когато майката не ползва платен годишен
отпуск и детето не е със своя баща в определения един месец за осъществяване на лични
контакти.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор от ответника, в който е инкорпориран и
насрещен иск.
В него се заявява, че исковата молба е недопустима и неоснователна.
Твърди се, че ищците нямат правен интерес от завеждане на иска, защото ищците
никога не били лишени от правото си на лични контакти с Г.Р.Г.. Те винаги осъществявали
такива във времето, в което детето било с баща си Р. Г. М., както в дните, които са
определени за негови лични контакти с детето съглъсно диспозитива на Решение №
230/01.12.2020г. постановено от РС-***** по ГД №774/2020г., както и винаги, когато детето
само е пожелало това да се случи, както и когато е поискано от бащата или от молителите.
Бащата Р.Г.М.и молителите живеели на един и същ адрес, в едно и също жилище, а и по
разкази на детето, когато е при баща си винаги се виждало с баба си и дядо си. Поради това
се иска прекратяване на делото защото липсва правен интерес.
Твърди се, че изложените факти в исковата молба не отговаряли на обективната
действителност - между детето и молителите били налице обичайни отношения между баба,
дядо внук. Никога тези отношения не били възпрепятствани.
Твърди се, че отношенията между майката и бащата на Г. не били влошени, до края на
2020г. Р. бил в чужбина и затова не виждал сина си. Майката и родителите й канили ищците
да дойдат да видят внук си, но те отказвали, защото ответницата имала друг партньор.
Ответницата нямала намерение да замине трайно за **** и да взема детето с нея,
твърди, че била трайно установена в с.******, общ.*****, обл****, работила на постоянен
2
трудов договор в с.*****, детето не било излизало от *****, нямало международен паспорт
и нямало дадена декларация-съгласие от бащата Р.И.
Не отрича, че ищците са помагали в отглеждането и възпитанието на Г..
Твърди се, че съдът следейки за интереса на детето следва първо да се съобрази с него,
след това с този на родителите му и най-вече с този на отлгеждащия го родител.
Твърди се, че поискания режим от ищците с детето бил твърде широк, вземайки
предвид и режима на личен контакт на бащата с детето. В случай, че бъде определен такъв
режим майката щяла да бъде възприета от детето като родителя, свързан с училището, с
писането на домашните, с работа и задължения, а бащата и родителите му ще са
възприемани като родител, съответно баба и дядо свързани с почивка, разходки и други
удоволствени преживявания. Предлага се да бъде определен следния режим на личен
контакт между детето и баба му и дядо му веднъж в месеца с приспиване, всеки четен месец
от годината това да е първата седмица - от 13 часа в събота до 16 часа в неделя, а всеки
нечетен месец от годината това да е втората седмица - от 13 часа в събота до 16 часа в
неделя. Противопоставя се на режим на личен контакт на Коледа, за рождения ден на детето
и следващия ден и през лятото.
В проведените по делото открити съдебни заседания ищците чрез процесуалния си
представител правят изменение на петитума на предявени иск като искат на основание
чл.128, ал 3 СК при отсъствие на ответника Р.М., ищците по делото да осъществяват
определения на него режим на личен контакт с внука си Г.Р.Г., постановен с решение № 230
от 02.12.2020г. по гр. д. № 774/2020г. на РС- *****, оттеглят предявения иск с правно
основание чл.128, ал.1 от СК. Предвид направеното оттегляне с протоколно Определение от
30.05.2022г., което е влязло в сила производството по делото относно предявения иск с
право основание чл.128, ал.1 от СК е прекратено.
Ответницата Ц.И. чрез процесуалния си представител изразява становище за
неоснователност на иска и моли същия да бъде отхвърлен.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
От Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 1****г.
гр.**** на Г.Р.Г. се установява, че детето Г.Р.Г. е роден на ****** и е с родители ЦВ. Г. ИВ.
и Р. Г. М..
От Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки с изх. № 641/24.11.2021г. се
установява, че ищците Г. Д. М. и Г. В. ИВ. са баба и дядо по бащина линия на детето Г.Р.Г..
Те са родители на баща му ответник по делото Р. Г. М..
От Решение № 23/02.12.2020г. по дело № 774/2020г. по описа на РС-***** се
установява, че е предоставено упражняването на родителските права по отношение на
детето Г.Р.Г. с ЕГН ********** на майка му ЦВ. Г. ИВ. с ЕГН ********** с адрес с.******,
общ.*****, на основание чл.127, ал.2 вр. с ал.1 СК.
Определено е местоживеенето на детето Г.Р.Г. с ЕГН ********** при майка му ЦВ. Г.
ИВ. с ЕГН ********** на адрес с.******, общ.*****, на основание чл.127, ал.2 вр. с ал.1
СК.
Определен е следния режим на лични отношения на бащата Р. Г. М. с ЕГН **********,
с адрес гр.*****, ул.“***** с детето Г.Р.Г. с ЕГН **********: всяка първа и трета седмица
от месеца от събота в 10.00 ч. до неделя 17.00 ч. с преспиване, през коледно-новогодишните
празници на всяка четна година, през Великденските празници на всяка нечетна година,
един месец през лятото, когато майката не е в годишен отпуск, на основание чл.127, ал.2 вр.
с ал.1 СК.
Осъден е Р. Г. М. с ЕГН **********, с адрес гр.*****, ул.“***** да заплаща в полза на
3
детето Г.Р.Г. с ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител ЦВ. Г. ИВ. с
ЕГН ********** с адрес с.******, общ.***** месечна издръжка в размер на 200 лева
месечно, считано от завеждане на исковата молба – 27.08.2020г. с падеж 5-то число на
месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка закъсняла месечна вноска до
настъпване на основания за изменение и прекратяване на същата. на основание чл.127 вр. с
143 СК.
От Нотариален акт вх. рег. № 845,дв.вх.рег. № 841 от 13.03.2015г., акт № 48, том 3,
дело 456/2015г.,; Скица на сграда № 15-407310-10.11.2014г.; Скица на сграда № 15-407313-
10.11.2014г.; Скица на сграда № 15-407319-10.11.2014г.; Скица на сграда № 15-407321-
10.11.2014г.; Скица на сграда № 15-407304-10.11.2014г.; Скица на сграда № 15-407324-
10.11.2014г. се установява, че ответникът Р.М. е придобил на 13.03.2015г. чрез дарение
собствеността върху три еднофамилни жилищни сгради, едната от които с мазе, жилищна
сграда – кухня, с идентификатори № ******* построени върху общинско дворно място с
идентификатор ******, находящи се в гр.*****, ул.“*****.
От копие от трудовата книжка на Р.М., молба за освобождаване от работа, заповед за
напускане се установява, че Р.М. е бил назначен на длъжност водач ССМ в ППЗК *****
с.*****. Той е подал молба за освобождаване от тази длъжност на 17.06.2022г. на основание
чл.325, ал.1 от КТ. Поради това е издадена Заповед № 76/04.07.2022г. на председателя на
ППЗК ***** с.*****, с която е прекратено трудовото правоотношение между Р.М. и ППЗК
***** с.***** на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ. Заповедта е връчена на М. на
04.07.2022г. В трудовата книжка на М. е отразено прекратяването на трудовото
правоотношение.
От социалния доклад от ДСП ***** се установява, че родителите на Г. Г. са живели на
семейни начала около 7 години като от съвместното им съжителство е родено това дете.
Преди около 3 години родителите се разделят като от тогава Г. живее с майка си в дома на
родителите й в с.******. Основни грижи за детето полага майка му, която успява да
задоволи потребностите му. Детето е в добро здравословно състояние, няма психични и
емоционални отклонения. Детето е записано в 1-ви клас на ОУ „Христо Ботев“ с.******
като редовно посещава училището. Бащата вижда детето в определения му режим на личен
контакт от съда. Детето контактува с близки и роднини от разширен семеен кръг на майка
му и баща му. В жилището, в което живее Г. има подходящи условия за отглеждане на дете.
Детето има емоционална връзка с двамата си родители и с разширения семеен кръг.
Майката на детето притежава нужния родителски капацитет и качества за правилното
отглеждане на детето.
От изготвения от ДСП ***** социален доклад се установява, че бабата и дядото на Г.
по бащина линия са виждали внук си по време на осъществяването на режима на личен
контакт между бащата и детето. След като родителите на внук им Г. са се разделили,
майката с детето заживели в с.******. След като бащата на детето започнал работа в
чужбина бабата и дядото не можели да виждат внук си, когато синът им се връщал от
чужбина срещите им със внук им се възобновили. Между бабата и дядото и внук им имало
емоционална връзка и те познавали добре навиците му, тъй като преди раздялата на
страните двете семейства живели в непосредствена близост и те помагали в отглеждането на
детето. Бабата и дядото на детето имат собствена къща, в която живеят в гр.*****,
ул.“*****. За детето има осигурени подходящи условия за живот в дома им. В интерес на
детето е то да поддържа връзка с баба си и дядо си по бащина линия, тъй като това ще
спомогне за оформяне на родовата му принадлежност и позитивно психо-емоционално
развитие.
От показанията на св.И. и св.Т., които съдът кредитира почти изцяло като еднопосочни
и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства се установява, че
родителите на Г. са разделени от около 8 години. Преди да се разделят те живели в къща в
4
един двор с бабата и дядото на Г. – ищци по делото. Отношенията между ищците и внук им
са прекрасни. Докато са живели заедно в гр.***** преди раздялата Г. и Г. се грижели добре
за внук си.
Майката и детето живеят в с.******. Бащата на Г. работи в чужбина и се връща в
*****. По времето, когато бащата е в чужбина бабата и дядото на детето Г. и Г. искат да
виждат внук си и са ходили до дома му в с.******, но не са успели да го видят, поради
неразбирателство с майката на детето. По това време детето не е посещавало домът им. Г. и
Г. са искали да видят внук си и са ходили в училището, където детето учи, но учителите не
им позволили поради забрана от страна на майката. Г. и Г. правили няколко опита да видят
внук си, но не успели. Бабата и дядото са силно привързани към внук си Г.. Липсата на
контакт с него по време на отсъствието на бащата в чужбина станало причина за влошаване
на здравословното състояние на ищцата Г., която започнала често да вдига кръвно налягане
и да се разболява.
На три от опитите ищците да видят внук си присъствала св.Т.. Първият път те отишли
в с.****** с намерението да видят детето и да го вземат за 1-2 часа. Ответницата излязла от
къщата и се държала много грубо с ищцата Г.И., която се разстроила и всички тръгнали. На
последвалите две посещения майката на детето е канила бабата и дядото на Г. да влязат, но
те не са влизали, защото си мислили, че Ц.И. била вътре с приятеля си. При нито едно от
тези посещения ищците не са могли да се видят с детето. Съдът не кредитира показанията
на св.Т., че ищците са посещавали дома на Ц.И. 12-13 пъти, тъй като това не кореспондира с
останалите събрани по делото доказателства.
След като бащата на детето Р. се прибрал в *****, той осъществява режима на личен
контакт със сина си, по време на който ищците виждат внук си, тъй като той им гостува.
Към момента на даване на показанията отношенията между родителите на детето Г. са
добри. Ищците се грижат добре за внук си и той се чувства добре при тях. Има силна
емоционална връзка по между им. Детето е израснало при тях до навършване на шест
години и половина. Детето иска да се вижда с дядо си и баба си по бащина линия, то е силно
привързано към тях, има и приятелски кръг, с който общува. Ищците са възпитано и
културно семейство с авторитет. Детето трудно понася раздялата с дядо си и баба си, не
иска да си тръгва от дома им. Стаята на детето в дома на баба му и дядо му е направена,
детето има играчки там. Те го водят на разходка, на риболов.
Бащата на детето възнамерява да работи в чужбина.
От показанията на св.Р. и св.Г., които съдът кредитира почти изцяло като еднопосочни
и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства се установява, че след
раздялата на родителите на Г. и определяне от съда на режим на личен контакт Р. е идвал и
вземал сина си в определения режим и извън него. Имало е период, през който Ц.И. е имала
приятел. Тогава през есента на 2021г. ищците идвали в дома й в с.******, за да вземат
детето, но то било с кашлица и заболелите от Корона вирус били много и те не го дали.
Св.Р., св.Г. и ответницата Ц.И. поканили ищците да влязат в дома им, за да видят детето, но
те отказали с мотива, че Ц. си имала приятел. Ц. не живеела с приятеля си в с.****** и към
момента на даване на показанията те са разделени. Съдът не кредитира показанията на св.Р.
че ищците са идвали пред дома й, за да посетят внук си само един път, тъй като това
противоречи на показанията на св.Т., която е присъствала на три от посещенията, както и на
показанията на св.Г., че посещенията са били 2-3. Съдът не кредитира показанията в тази им
част и поради обстоятелството, че св.Р. е майка на ответницата Ц.И. и е заинтересована от
изхода на делото.
Ц.И. казала на директорката на училището, в което учил Г., че може да позволява
бабата и дядото на детето да идват да го посещават, но да не им позволява да го извеждат
извън училището.
Ищците не са общували с внук си по телефона, той не обичал да говори по телефона.
5
След като бащата на Г. се върнал в ***** осъществява режима на личен контакт със
сина си както е посочен в решението и извън определения режим. Тогава детето се вижда с
баба си и дядо си по бащина линия. Г. разказва, че спал в дома на баба си и дядо си, че
излизал на разходка. Детето иска да вижда баба си и дядо си.
От правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл.128, ал.3 от СК с искане Г. В. ИВ. ЕГН
********** и Г. Д. М. ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес: гр.*****, ул. „***** в
качеството на баба и дядо по бащина линия на детето Г.Р.Г. ЕГН ********** да
осъществяват определения на бащата Р. Г. М. ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. *****,
ул. “***** режим на личен контакт с детето Г.Р.Г., постановен с решение № 230 от
02.12.2020г. по гр. д. № 774/2020г. на РС *****, а именно всяка първа и трета седмица от
месеца от събота в 10.00ч. до неделя 17.00ч. с преспиване, през коледно-новогодишните
празници на всяка четна година, през Великденските празници на всяка нечетна година,
един месец през лятото, когато майката не е в годишен отпуск, в случаите, когато бащата Р.
Г. М. ЕГН ********** не е в състояние да го упражнява поради отсъствие – работа в
чужбина.
В тежест на ищците по делото е да докажат, че детето Г.Р.Г. е техен внук, че имат
изградена емоционална връзка с него, че са живели заедно в едно жилище в гр.***** и са
участвали в грижите за внук си, че от м.09.2021г. майката живее на семейни начала с друг
мъж в **** и за детето се грижи баба му по майчина линия и то живее при нея в с.******,
общ.*****, че майката ги възпрепятства да осъществяват личен контакт с детето поради
влошените отношения с бащата на детето, че ползват жилище в гр.*****, в което могат да
осъществяват контакт с детето, ще е в интерес на детето да има личен контакт с тях, че
бащата на детето Р. работи в чужбина.
В тежест на ответницата Ц.И. е да докаже, че родителките права спрямо детето са
предоставени за упражняване на нея, като на бащата е определен режим на личен контакт,
че е трайно установена в с.******, че поддържа добри отношения с бащата на детето, че тя и
родителите й са канили ищците да видят Г. в дома му в с.******, но те са отказали.
Ответникът Р.М. няма факти, които да са в негова доказателствена тежест поради
липса на твърдения по делото.
Интересът на детето изисква да бъдат преценени всички обстоятелства, имащи
отношение към възможността за правилното му отглеждане и възпитание, за създаване на
трудови навици и изграждането му като съзнателна личност. Според § 1, т. 5 от ДР на
Закона за закрила на детето преценката за най-добър интерес на детето се основава на
желанията и чувствата му, физическите, психически и емоционални потребности, възрастта,
пола, миналото и други негови характеристики, опасността или вредата, която му е
причинена или има опасност да бъде причинена, както и всички други обстоятелства, имащи
отношение към детето.
От събраните по делото доказателства се установи, че Р.М. и Ц.И. са живели на
семейни начала, от което съжителство е родено детето Г. Г. на ******. Семейството е
живяло в къща в един двор с родителите на Р.М., а именно ищците Г.И. и Г.М.. Ищците са
помагали в отглеждането на детето, полагали са добра грижа за него. Детето е живяло с тях
до навършване на шест години и половина. Има изградена силна емоционална връзка между
детето и баба му и дядо му по бащина линия.
След раздялата на Р.М. и Ц.И., Ц. заедно със сина си Г. са се установили да живеят в
дома на нейните родители в с.******. Бащата е осъществявал редовно определения му
режим на личен контакт със сина му, дори е имал контакт с детето и извън определения
режим. По време на осъществяване на режима детето е било и с дядо ди баба си по бащина
линия и са поддържали добри отношения. Детето е силно привързано към тях и иска да ги
6
вижда.
След заминаването на Р. да работи в чужбина през 2021г. е прекъснат контакта между
детето и баба му дядо му по бащина линия. От показанията на всички разпитани по делото
свидетели се доказа, че те са направили три посещения в дома на майката и детето в
с.******, за да видят внук си, но това не се е случвало. Причините са влошените отношения
с майката на детето и моралните съображения на ищците, че след като майката на детето
има нов съжител, те не желаят да влизат в дома й. Ищците са правили опит да видят внук си
в училището, в което учи, но това им било отказано поради забрана от страна на майката.
След връщането на бащата Р. от чужбина, той осъществява режима на личен контакт
със сина си по време, на който ищците също контактуват с внук си. От изготвения по делото
социален доклад от ДСП ***** и от разпитаните по делото свидетели се доказа, че е в
интерес на детето да осъществява контакт на лични отношения с баба си и дядо си по
бащина линия. Детето е силно привързано към тях, иска да ги вижда, чувства се обгрижено,
обичано и прието от тях. Обстановката в дома им е позната на детето, тъй като то е живяло
там до навършване на шест години и половина. Детето има приятелски кръг около дома на
баба си и дядо си, с който поддържа отношения. Семейството на ищците се ползва с добро
име в обществото. Те полагат добра грижа за внук си, като освен задоволяване на жизнените
му нужди, задоволяват и социалните му такива като го водят на разходки, на риболов.
Изцяло в интерес на детето е то да поддържа контакт с баба си дядо си по бащина
линия, което ще спомогне за доброто му възпитание и изграждане като личност, за доброто
му израстване, изграждане на морални и житейски принципи, ползвайки опита на баба си
дядо си. Контактът между детето и баба му и дядо му му дава и нужната сигурност,
безопасност и любов, които са необходими на всяко едно дете и които ще му спомогнат за
по-добро адаптиране и приемане на раздялата между родителите му. Поддържането на
контакт на детето с баба му и дядо му ще допринесе за развиване у детето на родова
принадлежност, което би го направило по-стабилно и емоционално зряло в различни
житейски ситуации, в които би попаднало.
По делото се доказа, че бащата на детето е работил в чужбина през 2021г. и
възнамерява и тази година да замине да работи в чужбина, заради което е напуснал и
работата си в *****. Отсъствията на бащата извън страната на този етап не са с постоянен
характер и строго установени като период и продължителност, което е предпоставка за
основателност на иска по чл.128, ал.3 от СК.
По делото се доказа, че по време на отсъствие на бащата детето не може да
осъществява контакт с баба си и дядо си по бащина линия, поради влошените отношения
между майка му от една страна и баба му и дядо му по бащина линия от друга страна и
липсата на разбирателство по между им в тази насока.
Съдът намира, че липсата на контакт между детето и баба му и дядо му по бащина
линия по време на отсъствието на баща му от държавата не е в негов интерес. Липсата на
контакт би довело до отчуждение между детето и баба му и дядо му, би влошило топлите и
изпълнение с любов и грижа отношения по между им.
Поради това съдът намира, че са налице основанията за уважаване на предявения иск
по чл.128, ал.3 от СК. Изцяло в интерес на детето е при невъзможност на баща му да
осъществява режима на личен контакт със сина си, определен решение № 230 от
02.12.2020г. по гр. д. № 774/2020г. на РС *****, поради отсъствието му държавата заради
работата му в чужбина този режим да се осъществява от баба му и дядо му по бащина линия.
Това би продължило емоционалната връзка, която е изградена между детето и баба му и
дядо му и би му осигурило спокоен, изпълнен с любов и приемане живот.
По разноските:
Ищците са претендирали разноски и такива им се дължат на основание чл.78, ал.1 от
7
ГПК, която разпоредба се прилага и в производствата по спорна съдебна администрация
каквото е настоящото. Претендираните разноски от ищците според представения списък по
чл.80 ГПК и доказателството за извършването им са в размер на 600 лева за адвокатско
възнаграждение и 30 лева за държавна такса. Ответницата Ц.И. чрез процесуалния си
представител е направила възражение за прекомерност на заплатеното от ищците адвокатско
възнаграждение. Съдът намира, че възражението е неоснователно предвид осъществената
защита на двама ищци срещу двама ответници и провеждане на производството в две
открити съдебни заседания. Поради това ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят
по равно на ищците сторените от тях разноски в общ размер на 630 лева или всеки един от
ответниците следва да заплати на ищците сума в размер на 315 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ на Г. В. ИВ. ЕГН ********** и Г. Д. М. ЕГН ********** и двамата с
постоянен адрес: гр.*****, ул. „***** правото да осъществяват определения режим на лични
контакти на бащата Р. Г. М. ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. *****, ул. “***** с
детето Г.Р.Г. ЕГН **********, определен с Решение № 230 от 02.12.2020г. по гр. д. №
774/2020г. на РС *****, а именно всяка първа и трета седмица от месеца от събота в 10.00 ч.
до неделя 17.00 ч. с преспиване, през коледно-новогодишните празници на всяка четна
година, през Великденските празници на всяка нечетна година, един месец през лятото,
когато майката не е в годишен отпуск, в случаите, когато бащата Р. Г. М. ЕГН **********
временно не е в състояние да го упражнява поради отсъствие от страната, на основание чл.
128, ал. 3 СК.
ОСЪЖДА Р. Г. М. ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. *****, ул. “***** и ЦВ. Г.
ИВ. ЕГН ********** с постоянен адрес: с. ******, общ. ***** да заплатят на Г. В. ИВ. ЕГН
********** и Г. Д. М. ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес: гр.*****, ул. „*****
сторените разноски по делото в размер на 315 лева всеки един от тях, на основание чл.78,
ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – *****: _______________________
8