Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Добрич, 20.02.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, І-ви състав, в публично
заседание на двадесети януари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИР
АНГЕЛОВ
При участието на секретаря: В.П.
Разгледа докладваното от РАЙОННИЯ СЪДИЯ гр. дело № 3292/2019 г. по описа на
Добричкия районен съд, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на Г.М.Д. с ЕГН ********** ***, чрез упълномощения
адвокат Н.В. ***, с която срещу „Застрахователно акционерно дружество
„Армеец”” АД, ***, е предявен иск за заплащане на сумата от 5 000 лв. /пет хиляди
лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие
смъртта на *** на ищеца ***, починала в резултат на пътно-транспортно
произшествие, станало на ***г., ведно със законната лихва, считано от ***г. до датата на окончателното плащане.
Претендират се и сторените по делото съдебни разноски.
Според изложените в исковата молба твърдения, поддържани чрез упълномощения
адвокат и в съдебно заседание, Г.М.Д. е внук на *** ***,
която на ***г. при ПТП в с. *** била блъсната като пешеходец от т.а. марка ****,
управляван от ***, като пострадалата починала на същата дата. Сочи се, че автомобилът,
който е управлявал виновния за ПТП водач, е бил със сключена застраховка „Гражданска
отговорност” в Застрахователно акционерно дружество „Армеец”” АД, с Полица № ***
и със срок на валидност от 31.12.2013 г. до 30.12.2014 г.
След ПТП е съобщено на органите на полицията в
гр. Д. и по случая е образувано Досъдебно производство № *** год. по описа на ІІ-ро РУ на МВР – гр. Д.. След приключването на досъдебното
производство, същото е изпратено в Окръжна прокуратура – гр. Д.с мнение за
предаване на съд на виновния водач. След постъпване на ДП в Прокуратурата
е изпратено в ДОС за предаване на съд на виновния водач. В ДОС е образувано
НОХД № 403/2015 г., по което Е.А.М. е бил осъден.
Същият е признат за виновен в това, че на ***г.
по ул. ***, при управление на МПС т.а. ****, нарушил правилата за движение по
ЗДвП - чл.20, ал. I и по непредпазливост е причинил смъртта на *** ***.
Г.М.Д. настоява, че в резултат
на процесното ПТП, причинило смъртта на ***, претърпял
„неимуществени вреди”, а именно болки и страдания от загубата на близък човек,
в случая неговата *** по майчина линия. Ищецът сочи, че загубата на близък
родственик – ***, на която е бил единствен внук, е невъзможно да бъде
преодоляна, с оглед изключително близките отношения, които е имал с починалата.
Д. и неговата *** са живели в едно домакинство – ищецът е пораснал без баща, а
майка му от неговата най-ранна възраст е заживяла в чужбина, като всички грижи
по отглеждането и възпитанието на Д. са полагани от ***. От най-ниска възраст
последната била негова опора и подкрепа, включително го водела на детска
градина, а след това и на училище.
Твърди се,
че за ищеца е настъпила една внезапна празнота от тази тежка загуба на неговата
***, която го е отгледала с много любов и отдаденост,
като болката от нелепата й смърт е непреодолима. Връзката между тях е била
много силна. Неимуществените вреди, които ищецът е претърпял, се изразяват в
отрицателни промени, настъпили във вътрешния му свят в следствие на процесния инцидент, изразяващи се в причиняване на силен
емоционален стрес, съпроведен с голямо напрежение и
безпокойство, в резултат на тази голяма загуба и тежък удар за цялото
семейство.
Сочи
се още, че неимуществените вреди се изразяват и в огромна болка и страдание от
загубата, като към настоящия момент състоянието на ищеца не се е променило и
продължавал да търпи огромна болка по починалата си *** и това състояние с
оглед и на възрастта му не би се променило до края на живота му. Починалата се
грижила за отглеждането му от раждането му до неговото израстване като младеж.
Учела го да чете и пише, обгръщала го с много любов и старание, помагала му в
уроците. След като пораснал той започнал да й помага в ежедневието, обичал я
като своя майка, продължил да търси съвети от нея и подкрепа в трудни моменти.
Всичко това направило връзката помежду им много силна и здрава, за да бъде
загубата му много тежка и непреодолима.
Ищецът твърди, че към
настоящия момент все още не е преодолял болката от загубата на своята ***, като
е налице празнота, която до края на живота му не ще бъде запълнена. Не на
последно място Д. сочи, че *** *** е била само на *** години, когато е
починала, като до момента на нейната смърт е била жизнен и енергичен човек.
Според изложеното в исковата
молба ответникът се е задължил да заплати минималната застрахователна сума по
параграф 27, ал. 2 от ПЗР на Кодекса за застраховането или сумата от 1 000
000 лв. при смърт на едно лице. В тази връзка Г.Д.,
на основание чл. 380 от КЗ, отправил застрахователна
претенция до ответното дружество, но от там получил отговор, че няма основание
за плащане на такова.
В
срока по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез упълномощения юрисконсулт В.К., е
представил писмен отговор на исковата молба, според който предявеният иск е
неоснователен и недоказан. Оспорват се изложените от ищеца фактически
твърдения, като се настоява, че ответното дружество няма задължение за
заплащане на застрахователно обезщетение в полза на ищеца. Застрахователят счита,
че с поведението си пострадалото лице е допринесло за настъпването на
вредоносния резултат. В условията на евентуалност, ако се приеме тезата на
ищеца, ответникът настоява размерът на претендираното
обезщетение да бъде намален.
С отговора се оспорва механизма на настъпване на процесното ПТП относно
твърденията за изключителната вина на водача на МПС, причинило вредоносното
събитие. Процесуалният представител на Застрахователно акционерно
дружество „Армеец”” АД настоява, че исковата претенция представлява „непокрит
риск” по Полица № *** за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Т.е. този
риск не е бил включен в обхвата на застрахователното покритие, като за него не
е била събрана и застрахователна премия.
Ответникът настоява, че ищецът не е активно
материално-правно легитимиран да претендира застрахователно обезщетение за
причинените му в резултат на процесното ПТП неимуществени вреди. Сочи се, че Г.Д. не обосновава правния си интерес от търсената
искова защита, респ. не установява по безспорен и категоричен начин
претърпените от него неимуществени вреди – сериозни по интензитет и
продължителност морални болки и страдания. В тази връзка ответното дружество
оспорва изложените в исковата молба факти и твърдения, обосноваващи исковата претенция,
а именно наличието на трайна и дълбока емоционална връзка на ищеца с неговата ***
***.
Застрахователното дружество счита предявения иск за
неоснователен и по размер, тъй като исковата претенция е необосновано завишена
в нарушение критерия на законодателя за определяне на обезщетението за
претърпени вреди по „справедливост”. В тази връзка се прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалата. Сочи се, че значителен принос на настъпване на ПТП е
имала ***, която не е съобразила поведението си с изискванията на Закона за
движение по пътищата (ЗДвП), относно движението на пешеходците по платното за
движение, и е спомогнала със своето поведение за настъпване на вредоносния
резултат.
Добричкият районен съд, след преценка на събраните по делото писмени
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От представеното към исковата молба удостоверение за наследници с изх. № ***
г., издадено от кметство с. ***, се установява, че *** *** е оставила като
законни наследници низходящи от първи ред (дъщери): *** и *** . Според удостоверение за съпруг/а и
родствени връзки с изх. № *** г., издадено от кметство с. ***, *** е майка на Г.М.Д., т.е. ищецът е внук по
майчина линия на пострадалата от процесното ПТП.
На 30.11.2013 г. е сключена
комбинирана застрахователна полица за застраховки Гражданска отговорност на
автомобилистите и Злополука между застраховател ЗАД Армеец и „Добруджански
хляб” АД по отношение на т.а. марка ***, със срок на действие 31.12.2013
г. до 30.12.2014 г. (посочената полица е приложена на л. 59-ти от ДП № 398/2014
г. по описа на Второ РУ на МВР гр. Д.).
С присъда № 3 от 20.01.2016 г. по н.о.х. дело № 403/2015 г. Добричкият
окръжен съд е признал подсъдимия Е.А.М., роден на *** г., *** в „Добруджански хляб”
АД гр. Д., ЕГН **********, ЗА
ВИНОВЕН в това, че на ***г., около 5,00 часа, по ул. ***, при
управление на МПС – товарен автомобил марка ***, нарушил правилата за движение:
чл. 20, ал. 1 от Закона за движение по пътищата - „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват.” и чл. 20, ал. 2, изр. 2
от Закона за движение по пътищата –
„Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението.” и по непредпазливост е
причинил смъртта на *** *** с ЕГН ********** ***, - престъпление по чл.
343, ал. 1, б. „в”, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК,
поради което и на основание чл. 58а, ал. 1 от НК във вр. с чл. 54 от НК съдът е определил наказание три
години „лишаване от свобода”, което намалява с една - трета и НАЛАГА на
подсъдимия наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ДВЕ ГОДИНИ. На
основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът е отложил изтърпяването на наказанието с
изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ.
На основание чл. 343г във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК подсъдимият Е.А.М. е лишен от право да
управлява МПС за срок от ПЕТ ГОДИНИ.
С решение № 108 от 30.05.2016 г. по в.н.о.х. дело № 106/2016 г. Варненският
апелативен съд е потвърдил първоинстанционната
присъда на Добричкия окръжен съд по посоченото по-горе дело.
С решение № 189 от 27.09.2016 г. по н. дело № 697/2016 г. Върховният
касационен съд на Република България ІІІ-то наказателно отделение, е оставил в
сила посоченото по-горе въззивно решение на АС – гр.
Варна.
По искане на ищеца по делото са събрани и гласни доказателства, чрез
разпита на свидетелката *** – леля на ищеца и дъщеря на пострадалата *** ***. Г.,
в качеството й на близък родственик на ищеца и на неговата починала ***,
депозира показания, които се градят на личните и непосредствени нейни
възприятия за взаимоотношенията и релациите на Г.Д. и неговата *** ***.
Свидетелката е категорична, че нейната майка се е грижила за внука си по-скоро
като майка, отколкото като ***. От ранна възраст Г. бил оставен за отглеждане в дома на *** си, с
която е съжителствал в едно домакинство. За ищеца, след навършване на
четиригодишната му възраст (когато майка му заминала в чужбина – ***, където трайно
се е установила да живее и работи) са се грижили освен *** му и нейният съпруг
до смъртта му през
С.Г. споделя пред съда, че до четвърти клас ищецът е учил в училището в с.
С., а след това е записан в ***, като всеки ден е пътувал от с. С. до гр. Д. и
обратно до дома на своята ***. Свидетелката е категорична, че отношенията между
*** и внук са били изключително топли, дълбоко емоционални и наситени с
общочовешките представи за релации, типични и характерни за най-близки
родственици, които отношения са се различавали от тези между двете дъщери на
свидетелката и тяхната *** *** ***, имащи по-скоро „инцидентен характер”.
Свидетелката разказва, че след кончината на своята *** Г. изпаднал в дълбок
шок, изпитвал отчаяние и недоверие към околните, като изразявал по всякакъв
начин своите негативни емоции. Това намерило отражение и в трайното понижение
на учебния му успех.
От назначената и
изпълнена от в.л. инж. Е.Ж. съдебна автотехническа
експертиза се установява, че мястото на удара между т.а. марка ***, управляван от Е.А.М., и пострадалата
пешеходка *** ***, се намира върху платното за движение по ул. ***, на около
Непосредствено преди момента на удара с процесния автомобил и в момента на неговото настъпване, пострадалата
пешеходка *** *** се е движила по платното
за движение успоредно на неговата надлъжна ос на около
Според вещото лице товарният автомобил се е намирал
на отстояние не по-малко от
Инж. Ж. докладва, че причината за настъпване на произшествието
е попадането на пешеходката *** в коридора на движение на описания по горе
товарен автомобил.
Според
експертното заключение, ако водачът на автомобила е реагирал своевременно, в
момента в който обективно е могъл да възприеме пешеходката пред себе си
попаднала в осветената зона от включените фарове на дълги светлини, то той е
имал техническата възможност да предотврати произшествието, спирайки автомобила
преди мястото на удара.
Експертът докладва също така, че ако пешеходката ***
се е движела извън коридора на движение на товарния автомобил, включително по
левия или десния тротоар, тя е имала техническа възможност да предотврати удара
и да предотврати произшествието. Съдът кредитира изцяло заключението на назначената,
изпълнена и приета по делото съдебна-автотехническа
експертиза, като обективно, безпристрастно и компетентно извършена.
Въз основа на така
приетата за установена фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
По направеното
възражение в отговора на исковата молба за липсата на материално правната
легитимация на ищеца, съдът намира същото за неоснователно. Според чл. 2 от
Директива 2012/298ЕС от 25.10.2012 г. жертва е всяко физическо лице, което
е претърпяло вреди, включително физическо, душевно или емоционално страдание
или икономическа вреда от престъпление, членовете на семейството на лице, чиято
смърт е пряка последица от престъпление и които са претърпели вреда в резултат
на смъртта на лицето. Членове на семейството означава съпругът/ата, лицето,
което живее с жертвата в ангажирана, постоянна и стабилна интимна връзка в общо
домакинство, роднините по пряка линия, братята и сестрите и издържаните от
жертвата лица. В чл. 1 от Директива 2009/103/ЕО е предвидено, че увредено лице
означава всяко лице, което има право на обезщетение за вреди,
причинени от превозни средства.
В настоящия случай
ищецът безспорно има качеството „увредено лице”, с оглед на факта, че е внук на
починалата в резултат на ПТП негова ***, като се претендират неимуществени
вреди от смъртта на *** – роднина по пряка линия от втора степен на Г.М.Д.. Възможността
за обезщетяване на ищеца е залегнала в горецитираните
две директиви.
С ТР № 1 от 21.06.2018 г.,
постановено по т.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, се конкретизира кръгът на
лицата, легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена
смърт на техен близък. По отношение на най-близкия кръг увредени са посочени
същите лица, визирани от Постановление № 4/1961 г. и Постановление № 5/1969 г.
на Пленума на ВС, за които житейски е логично да се предполага, че
са имали връзка с починалия и пряко и непосредствено търпят болки и страдания
от загубата му.
В този кръг са включени: децата,
родителите и съпругът, включително и фактическият съжител. Прието е от ВКС, че
по изключение право да търси обезщетение има и всяко друго лице, което е
създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от
неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е
справедливо да бъдат обезщетени. Предпоставките да се присъди обезщетение са:
да е доказано по несъмнен начин, че търсещият обезщетение е изградил приживе
с починалия особено близка връзка, надхвърляща общоприетите представи за
родствена близост, поради която след смъртта търпи изключителни по интензитет
болки и страдания. Липсва дефиниция на критерия изключителност, но изхождайки
от мотивите на тълкувателното решение, следва да се възприеме, че в хипотезата
попадат тези отношения, при които смъртта има пряко и продължително негативно
въздействие върху живота на близкия, обременява ежедневието и бъдещето му с
продължителни негативни емоции поради загубата на значимия близък човек.
Предвид това, следва да се
приеме, че като внук на пострадалата от деликт ищецът
по делото е активно легитимиран да предяви иск за обезщетяване на неимуществени
вреди, произтекли от нейната смърт.
Предявените искове черпят
правното си основание от разпоредбите на чл. 226 от КЗ (отм.) – главен иск за
осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в
размер на сумата от 5 000 лв.; чл. 86, ал. 1 от ЗЗД – акцесорен
иск за заплащане на законната лихва върху главницата, считано от датата на
увреждането – ***г., до окончателното изплащане на задължението.
Правните норми, регулиращи
правото на застрахователно обезщетение, се определят от действащия към
настъпването на застрахователното събитие нормативен акт. Съгласно наведените в
исковата молба фактически твърдения на ищеца, обуславящи основанието на
предявения иск, застрахователното събитие е настъпило на ***г., като ответното
застрахователно дружество е обезпечавало към този момент деликтната
отговорност на виновното лице за настъпване на твърдения застрахователен риск
по силата на сключен договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
с делинквента Е.А.М. по застрахователна
полица, валидна от 31.12.2013 г. до 30.12.2014г.
На 01.01.2016 г.
влиза в сила нов Кодекс за застраховането /КЗ/ (обн.
ДВ, бр.102 от 29.12.2015 г.), който отменя действащия до този момент КЗ (обн. ДВ, бр.103/2005 г.). Според изричната норма на § 22 от
ПЗР на КЗ е изключено приложението на новия закон по отношение на
застрахователните договори, сключени преди 01.01.2016 г. Няма спор в теорията и
съдебната практика, че процесуалните правни норми имат незабавно действие
и по отношение на висящите правоотношения, но само доколкото законът не
предвижда друго. В настоящата хипотеза с нормата на § 22 от ПЗР на КЗ
законодателят е предвидил нещо друго, а именно, че за застрахователните
договори, сключени преди влизането в сила от 01.01.2016 г. на новия КЗ, се прилага
Част четвърта от отменения КЗ, поради което процесуалните
предпоставки, обуславящи пораждането и упражняването на правото на иск, трябва
да се преценяват към момента на настъпване на фактическия състав, при
проявлението на който са възникнали предявените спорни материални права.
В случая, правопораждащите спорното материално право юридически факти
са настъпили по време на действието на КЗ от
Съгласно разпоредбата
на чл. 226, ал. 1 от КЗ (отменен), увреденият, спрямо който застрахования е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Влязлата в
сила присъда от 27.09.2016г. по НОХД № 403/2015г. на ОС - Добрич обвързва
съда относно настъпването на ПТП-то, противоправността
на деянието и виновността на дееца, както и непосредствените последици на
деянието на основание чл. 300 от ГПК.
С договора за
застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. При
застраховката „Гражданска отговорност” застрахователят покрива отговорността на
застрахованите за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, свързани с притежаването и използването на моторно превозно средство, за
които застрахованите отговарят, съгласно българското законодателство.
Задължението за застраховка „Гражданска отговорност” е за собствениците,
ползвателите, държателите и упълномощените от тях водачи на МПС, регистрирани в
страната.
Същността на договора за застраховка „Гражданска отговорност” е
застрахователят да покрие отговорността на прекия причинител за вредите, които
е причинил на трети лица, поради което ответното дружество следва да носи
отговорност за претърпените от ищеца вреди в резултат на ПТП, което се покрива
от застраховка „Гражданска отговорност” на базата на застрахователно
правоотношение, съществувало към момента на настъпване на ПТП между собственика
на автомобила и ответното дружество. Следва да се отбележи, че законодателят е
отчел като критерии за определяне на кръгът на застрахованите със застраховката
„Гражданска отговорност” не само от притежанието /собствеността/, но и с факта
на фактическото ползване на моторното превозно средство. Тази отговорност се
основава на принципа, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму, прогласен с разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД. Отговорността на
застрахователя има договорен характер като застрахователят не се освобождава от
задължението по договора за застраховка „Гражданска отговорност” да заплати
следващото се обезщетение.
Доколкото прякото право на увредения, установено със закона, възниква
едновременно с правото на деликтно обезщетение от деликвента и е функционално обусловено от него, то
застрахователят, като пряко задължено лице, отговаря в обема, в който отговаря
и причинителя на вредата. В този случай ищецът следва да установи, че има
вземане за непозволено увреждане срещу водача на МПС /фактическият състав на
който включва: виновно и противоправно поведение на
водача, причинна връзка между деянието и настъпилия вредоносен резултат/, както
и наличието на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за
застраховка „Гражданска отговорност” между собственика/водача и застрахователя.
Съгласно регламентираното в нормата на чл. 154
от ГПК разпределение на доказателствената тежест и предвид характера на
предявения главен иск в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и
главно доказване кумулативното наличие на следните елементи от фактическия
състав на отговорността на ответника: Валиден застрахователен договор; Настъпването
по време на действие на застрахователния договор на застрахователно събитие, представляващо
покрит от застраховката риск; Противоправност на
поведението на застрахования водач на МПС, в резултат на което е причинено ПТП.
При доказване противоправността на деянието, вината
се предполага по силата на оборимата презумпция на
чл. 45, ал. 2 от ЗЗД; Причинно-следствена връзка между поведението на застрахования
и смъртта на починалата *** ***; Обстоятелството, че вследствие смъртта на *** ***
ищецът е претърпял неимуществени вреди, респ. причинно-следствената
връзка между вредоносното деяние и понесените неимуществени вреди; Размерът на
претърпените вреди. Върху ищеца се възлага, също така и доказателствената
тежест да докаже пред съда претенцията си по основание и размер, като да
установи твърдяната трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, както и
вид, обем, интензивност и продължителност на претърпените от нея болки и
страдания. Ответникът би могъл да изложи правоизключващи/правопогасяващи възражения.
Нормата на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД установява общото правило за поведение,
което забранява да се вреди другиму, респ. задължението да се поправят вредите,
които са причинени виновно. Фактическият състав на тази правна норма съдържа
пет елемента, чието кумулативно наличие следва да бъде установено във всеки
отделен случай, за да може да се ангажира отговорността на причинилия вредите.
Необходимо е да е налице деяние, което да е виновно и противоправно;
да са налице вреди, които да бъдат в причинно-следствена връзка с това деяние.
В конкретния случай следва да се има предвид, че за това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца има влязла в сила присъда на наказателния съд. Според разпоредбата на чл.
300 ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено то,
неговата противоправност и виновността на дееца.
С оглед на това съдът намира, че не следва да излага съображения относно
наличието на първите три предпоставки от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД.
Приетото от наказателния съд, произнасяйки се за вината на водача на процесния автомобил Е.А.М., е задължително за настоящия по
силата на посочената по-горе правна норма. Другите два елемента от фактическия
състав също са налице. Не може да има спор за това, че в резултат на ПТП е
починала *** на ищеца, както и не може да има спор и за това, че вредоносният
резултат е настъпил по причина и в следствие на пътно-транспортното
произшествие.
Ответникът следва да докаже
наведените от него възражения срещу основателността и срещу размера на
иска,вкл.тези за съпричиняване на вредоносния
резултат.
От събраните по
делото доказателства безспорно се установи, че настъпилата смърт на *** *** е
вследствие на ПТП настъпило на ***г. Безспорно се установи по делото, че
виновният за това водач Е.А.М. е имал сключена застраховка „Гражданска
отговорност и злополука” с „ЗАД Армеец”, която е действала към момента на
настъпването на ПТП-то. Доказа се в производството, че ПТП е настъпило в
резултат на поведението на водача на товарния автомобил, както и причинната
връзка между настъпилото ПТП и причинения вредоносен резултат – смъртта на *** ***.
В присъдата, издадена срещу М. са описани причините за настъпването на ПТП-то и
посочването на виновния водач, който е нарушил правилата за движение по
пътищата. Доказаха се в производството и причинените увреждания на ищеца, които
се изразяват в претърпени неимуществени вреди от смъртта на *** му ***.
По направеното
възражение, че ищецът не е претърпял значителни болки и страдания, съдът приема
възражението за неоснователно. В производството по делото се установи, че между
ищеца и неговата *** е имало изградена емоционална връзка, обич и привързаност.
Установи се по делото, че Г.М.Д. и *** *** са живеели заедно в едно общо
домакинство, както *** е започнала да се грижи за ищеца от неговата най-ниска
детска възраст и е продължило до нейната кончина.
Настоящият състав приема, че отношенията между Г.Д. и неговата *** *** са
били наситени с дълбоко нравствено-етично съдържание, с положителни емоции и добронамереност.
Именно посочените релации, за които свидетелства близкият родственик и на
двамата С.***Г., обосновават извода за съществуването на отношения,
характеризиращи се с облик, идентичен с общоприетите представи за такива между най-близки
родственици.
Понятийният израз
„особено близка, трайна и дълбока житейска и емоционална връзка с починалия“,
посочена като предпоставка в ТР №1/21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС изключва
проявите на отношение при разделно живеене, дори и те да са топли, на доверие,
уважение и подкрепа. Счита, че следва да е налице съвместен живот в общо
домакинство, при отношения като в едно семейство. Най-често такава връзка между
*** и внук се създавала, когато първата е изпълнявала продължително време
заместващата роля на отсъстващ или починал родител. Именно израза „особено“
означавало нещо различно по качество и степен на обикновеното, нормалното и
обичайното.
Както вече бе посочено по-горе задължителната съдебна
практика приема изрично, че материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, които са
създали трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпят от неговата
смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо
да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказана особено близка връзка
с починалия и действително претърпени вреди. Безспорно се установи в
производството, че между *** *** и внука й Г.М.Д. е имало трайно изградена
дълбоко емоционална връзка и след нейната смърт ищецът продължава да изпитва
емоционална празнота и невъзможност да преодолее загубата на своята ***.
Според чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди
се определя от съда по справедливост. Същото има за цел да репарира в
относително пълен обем болките и страданията, неудобствата и пр. нематериални
последици, възникнали от деянието. Обезщетението за настъпилите неимуществени
вреди следва да бъде съобразено на първо място с общо приетите /обществени/
представи за справедливост, с оглед възмездяване на увредения гражданин за
всички реално претърпени от него морални вреди. Присъждането на такова
обезщетение в размер, адекватен на критериите за справедливост, обуславя
извода, че действително такива вреди са настъпили, тъй като обезщетението за
претърпени неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен обем
болките, страданията, неразположението, отрицателните емоции и всички онези
неудобства, произлезли от увреждането. Необходимостта обезщетението на
неимуществените вреди да бъде определено от съда по “справедливост” налага да
се вземе предвид, както характерът на деянието, степента на увреждането,
степента на вина, последиците от деянието, така и всички други обстоятелства
във връзка с конкретния случай.
От гледна точка на чл. 52 ЗЗД обаче е справедливо и други лица, извън най-близкия семеен и родствен
кръг, да могат да получат обезщетение за неимуществени вреди, ако са създали с
починалия постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието,
на която търпят морални болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет
и продължителност с болките и страданията на най-близките. Отричането на
правото на обезщетение при реално проявени и доказани неимуществени вреди от
загубата на близък човек противоречи на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД и на гарантираното с чл.
6, ал. 2 от Конституцията на Република България и с чл. 20
и чл.
47 от Хартата за основните права в Европейския съюз равенство на всеки пред
закона.
Особено близка привързаност може да съществува между
починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци. В традиционните за
българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно
бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг.
Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна
и емоционална близост. Когато, поради конкретни житейски обстоятелства,
привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е
причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е
да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия
родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна
само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на
близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания,
които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от
разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС
- че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на
починалия. Наличието на особено близка житейска връзка, даваща основание за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт, следва да се
преценява от съда във всеки отделен случай въз основа на фактите и
доказателствата по делото. Обезщетение следва да се присъди само тогава, когато
от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което
претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на
неговата смърт сериозни, като интензитет и продължителност, морални болки и
страдания.
Събраните по делото
доказателства мотивират съда да направи несъмнен
извод, че лицето, което претендира обезщетение е провело пълно и главно доказване
за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия,
надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната
родствена връзка и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни /като
интензитет и продължителност/ морални вреди и страдания. Отношенията между
ищеца и неговата *** са били базирани на взаимна безвъзмездна грижа,
подпомагане при всяка нужда или пък разчитане един на друг до състояние единия
да не може без другия, силна емоционална и духовна привързаност, сравнима с
тази между дете и родител. Установените отношения между Г.Д. и починалата ***
са били с по-висок интензитет и емоционална наситеност от нормалните,
характерни, типични, обичайни за родствена връзка между *** и внук отношения, характерни за българското
семейство, а са имали изключителен характер – пострадалата е отгледала ищеца
като свое дете от неговата ниска възраст, тъй като майка му вече е била трайно
в чужбина, а биологичният баща никога не е присъствал в живота на ищеца. В
конкретния случай между *** и внук се е
създала трайна и дълбока емоционална връзка и той търпи от нейната смърт
продължителни болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени.
От установената по делото близост между ищцата и
починалия вследствие на ПТП неин внук и
силната емоционална връзка, изградена в резултата на полаганите грижи,
заместващи дължимите от неговата майка, се налага изводът, че претърпените от
загубата му болки и страдания са значителни. От данните по делото може да се направи
извод, че от ранно детство до смъртта на пострадалия между него и ищцата са
съществували изключителна взаимна привързаност и грижовност,
поради което и чувството на загуба за ищцата в нейната възраст е непреодолимо.
Съдът счита, че за
претърпените болки и страдания на ищеца следва да се определи обезщетение в
размер на 4 000 лв. При определяне на посочения по-горе размер на
дължимото застрахователно обезщетение съдът отчита по отношение на настъпилия
вредоносен резултат, смъртта на *** ***, факта, че и тя с поведението си е
допринесла за настъпването на ПТП-то. Пострадалата се е движила в тъмната част
на денонощието по пътното платно и то в „коридора на движение на товарния
автомобил марка *** – според заключението на в.л. инж. Ж.. След като
пострадалата не се е движила по тротоара, тя е нарушила разпоредбата на чл.
108, ал. 1 от ЗДвП, според която пешеходците са длъжни да се движат по тротоара
или банкета на пътното платно, а съгласно ал. 2-ра на същата разпоредба
пешеходците могат да се движат по платното за движение, противоположно на
посоката на движение на пътните превозни средства, по възможност най-близко до
лявата му граница при две хипотези: 1) когато няма тротоар или банкет или е невъзможно
те да бъдат използвани; 2) при пренасяне или тласкане на обемисти предмети,
когато с това се затруднява движението на другите пешеходци. След като тези
хипотези не са налице в обсъждания случай пострадалата сама се е поставила в
сериозен риск и е допринесла за настъпване на вредоносния резултат.
В подкрепа на извода
за наличието на съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на пострадалата са и съображенията, обективирани
в мотивите на трите съдебни инстанции, изложени в посочените по-горе присъда (мотивите
към нея) на ОС – гр. Добрич, и решенията на АС – гр. Варна и ВКС (цитирани вече
в настоящото изложение).
За разликата до
пълния предявен размер от 5 000 лв., предявеният иск ще следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
Задължението за обезщетение на вреди от непозволено
увреждане съгласно чл.
84, ал. 3 ЗЗД е изискуемо от деня на увреждането – ***г.
Ищецът претендира за
присъждане в полза на неговия процесуален представител на адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, като е представил
договор за правна помощ, сключен на посоченото основание /л. 60 от делото/. С
оглед уважената част от иска, подлежащото на присъждане адвокатско
възнаграждение, определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е в размер
на 464 лв. /четиристотин
шестдесет и четири лева/, което следва да бъде присъдено на процесуалния
представител на ищцата – адвокат Н.В. ***.
По
претенцията за присъждане на направените по делото разноски на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК във вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение и
разноски съобразно отхвърлената част от иска в отговора, ще следва
да се присъдят на ответното дружество направените по делото разноски в размер
на 72 лв. /седемдесет и два лева/, представляващи депозит за експертиза и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената
част от иска.
На основание чл. 78,
ал. 7 от ГПК, ще следва да бъде осъден ответника да заплати държавна такса
върху уважената част на иска в размер на 160 лв. /сто и шестдесет лева/.
Така
мотивиран, Добричкият районен съд
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество „Армеец”” АД, ***, на основание § 22 от ПЗР на КЗ,
влязъл в сила на 01.01.2016 г., вр. чл. 226, ал.
1 КЗ (отм.), във вр. с чл. 223, ал. 1
от КЗ (отм.) ДА ЗАПЛАТИ НА Г.М.Д. с
ЕГН ********** ***, сумата от 4 000
лв. /четири хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, болки и страдания, вследствие причинената смърт на *** на ищеца *** ***, починала в резултат
на пътно-транспортно произшествие, станало на ***г. в с. С., за причиняването, на което е
признат за виновен водача на т.а.
марка *** – Е.А.М. с ЕГН **********
***, с Присъда № 3/20.01.2016 г., постановена по НОХД № 403/2015 г. по описа на
Добричкия окръжен съд, влязла в сила на 27.09.2016 г., при наличие на валидна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за описания по-горе автомобил
по полица с № ***, към момента на причиняване на ПТП, със застраховател – ответното
дружество, ведно със законната
лихва, считано от ***г. до датата на окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за разликата от
уважената част 4 000 лв. до пълния претендиран
размер от 5 000 лв.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество
„Армеец”” АД, ***, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат
Н.В. *** сумата от 464 лв. /четиристотин
шестдесет и четири лева/, представляваща дължимо възнаграждение за
осъществена безплатна адвокатска помощ, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, във вр.
с чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Г.М.Д. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ, на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК във вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, на „Застрахователно акционерно дружество „Армеец”” АД, ***, сумата от 72 лв.
/седемдесет и два лева/, представляващи направени по делото разноски,
съразмерно на отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество „Армеец”” АД, ***, ДА
ЗАПЛАТИ, на основание чл. 78, ал. 7 от ГПК, в полза на Държавата по бюджетната сметка на Добричкия районен съд ДЪРЖАВНА
ТАКСА от 160 лв. /сто и шестдесет лева/ върху уважената част от иска.
Посочена от ищеца банкова сметка, ***ми –клиентска сметка IBAN: ***; *** - при ****.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна
жалба пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕПИСИ от решението да
се връчат на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: