М О
Т И В И
към присъда по НЧХД N 5580 по описа за
2018 год. на
Варненския районен съд – ТРИДЕСЕТ И ВТОРИ наказателен състав.
Производството е образувано по тъжба от В.И.З. срещу Е. Л. Ф., руска
гражданка, родена на *** г. , живуща ***, дом 17, квартира 410.411 за извършено
от последната срещу частния тъжител престъпление по чл. 148 ал.1 т.1 вр. с чл.
146 ал.1 от НК и престъпление по чл. 148 ал.2 вр. с ал.1 т.1, вр. с чл. 147 ал.1 от НК.
В частната тъжба се
навеждат твърдения, че на 13.06.2018 г. в гр. Бяла, обл. Варна, във вътрешния двор на сграда - бл. М. 3,
находяща се на адрес гр. Бяла, обл. Варна, е проведено Общо събрание на
членовете на собствениците на самостоятелни обекти в жилищната сграда, в режим
на етажна собственост. Сочи се, че на събранието са присъствали около 30 човека
в т.ч. частния тъжител и подсъдимата в качеството им на собственици
на жилища в сградата. Излагат се твърдения, че при провеждане на събранието, по
повод обсъждане кандидатурата на частния тъжител за член на Управителния съвет
на етажната собственост, Е.Ф. заявила, че не следва да му се гласува доверие,
защото той е съден в Русия, има влязла в
сила присъда, има образувани в Русия наказателни дела за измами, че е мошеник,
крадец и лъжец.
Частният тъжител оспорва истинността на твърдението, за наличие на
влязла в сила по отношение на него присъда за извършено престъпление. Заявява,
че вследствие на изявлението на Ф. се е почувствал крайно обиден, оклеветен и
унизен и се е повишило кръвното му налягане. Излага твърдение, че до този
момент е имал определен авторитет сред съкооператорите си, който се сринал
заради думите на Ф., вследствие на което същите са започнали да странят от него.
Заявява, че част от етажните собственици са възприели за истина думите на Ф. и
са подали жалба срещу него с оплакване, че краде електричество и не заплаща
комуналните сметки, съотв. голяма част от
съкооператорите му го гледат подозрително, коментират го като „крадец“ и
„мошеник“. Сочи, че след процесната дата заявеното от Ф. е било обсъждано
продължително и в създадени групи за комуникация между етажните собственици в
интернет, което е предизвикало допълнително отрицателни емоционални
преживявания у него.
В хода на съдебното производство са предявени и приети за съвместно разглеждане граждански
искове от ЧТ З. срещу подсъдимата Ф., както следва:
-
за сумата от 2500 /две хиляди и
петстотин/ лева, представляваща обезщетение за причинените на тъжителя
неимуществени вреди в резултат на деянието по чл. 148 ал.1 т.1 , вр. с
чл. 146 ал.1 от НК ;
-
за сумата от 2500 /две хиляди и
петстотин/ лева, представляваща обезщетение за причинените на тъжителя неимуществени вреди в резултат на деянието по
чл. 148 ал.2 вр. с ал.1 т.1 , вр. с чл. 147 ал.1 от НК ;
В хода на съдебните прения повереникът на частния
тъжител – адв. А., пледира че в рамките на съдебното следствие от събрания доказателствен материал се доказват безспорно
обвиненията срещу подсъдимата. Анализират се обясненията на Ф. и въз основа на
същите се прави извод, че последната прави разлика между термините „осъждан“ и
„заподозрян“, съотв. от разпита й се установява, че подсъдимата
възползвайки се от позициите си като бивш служител в системата на МВР на
Руската федерация, се е сдобила с разпечатка, съдържаща лични данни за частния
тъжител, които не са били общодостъпни. Излага се становище, че изразите, които
подсъдимата е употребила по отношение на З., а именно – „мошеник, „лъжец“, „той
е осъждан“ се установяват по несъмнен начин от показанията на св. Б., св. Б. и
св. П.. Пледира да се кредитира изцяло приобщената по делото
съдебно-лингвистична експертиза по отношение на смисловото значение на
български език на изявленията на подсъдимата, направени от същата на руски
език. Излага се становище, че от проведените очни ставки не се оборват твърденията
в частната тъжба, както от изявленията на св. Я., така и от тези на св. И. Г.,
като показанията на цитираните свидетели се сочи, че не са категорични относно случилото се в хода на
процесното общо събрание. Оспорват се аргументите на защитата за субективна несъставомерност на деянието поради твърдението, че е
изложено от подсъдимата мнение по
отношение личността на частния тъжител, като се сочи че съгласно Хартата за
защита на личните права на човека, се носи отговорност в случаите, когато с мнението се засяга
правната сфера на другиго, в т.ч. при използване на оскърбителни думи. Пледира
се, че от събраните писмени доказателства се установява, че З. е имал
единствено качеството „заподозрян“, но не и „обвиняем“ респ. „подсъдим“, както
и „осъждан“. Излага се становище, че от
събрания по делото доказателствен материал е видно, че вследствие на
извършеното от подсъдимата деяние, З. е претърпял вреди, които са се отразили
на неговия обществен авторитет и са му
причинени отрицателни психологически и емоционални преживявания. Иска се
гражданските искове да бъдат уважени и да се присъдят в полза на частната
тъжителка сторените от нея разноски за адвокатско възнаграждение.
В хода на съдебните прения защитникът на
подсъдимата Ф. – адв. А. пледира съдът
да се произнесе с присъда, с която да признае последната за невиновна в
извършване на деянията по повдигнатите й обвинения. Излага се становище, че от показанията на св.
Г. и св. Я. не е доказано твърдението, че Ф. е наричала тъжителя с обидни думи.
Оспорват се доводите на процесуалния
представител на З., че обвинението се доказва от показанията на св. Б., като се
твърди, че същата в съдебно заседание е заявила : „не помня дали Е. каза, че В.
е осъждан, но каза, че не трябва да му се доверяват парите“. От показанията на
сочената свидетелка се формира извод, че не се установяват вредни последици за
частния тъжител, предвид твърдението й: „Още преди общото събрание имаше
негативно отношение към В.“. Излага се становище, че съдебно-лингвистичната
експертиза също не подкрепя обвинението, доколкото същата е разгледана най-вече
в контекста на твърденията на св. Б., която е заявила, че подсъдимата е
направила изявление по отношение на З.: “У него есть судимост“, което според защитника вещото лице е приело, че
е с двояко значение – като наличие на криминално досие и като наличие на
съдимост. Иска се да не бъдат кредитирани показанията на св. Б., с оглед
наличието на договорна обвързаност на същата с частния тъжител, в качеството на
пълномощник на З. на процесното общо събрание. Излага се становище, че от
доказателствения материал по делото е видно, че Ф. не е обективирала
твърдение , че частният тъжител е осъждан, а е обективирала
единствено личната си оценка за качествата на З. по повод получената от нея
информация като е заявила: „Аз не бих му доверила парите си“. Сочи се, че получената
от Ф. информация, която същата е разпространила на събранието, е потвърдена с
приобщеното в с.з. от 29.09.2021 г. писмо от Д“МОС“ при МВР, видно от което З. е
бил разследван във връзка с извършено престъпление по чл. 174 ал.1 от НК на
Руската федерация. Поради изложеното се твърди, че не е установено подсъдимата
да е извършила от обективна и субективна страна деянията, описани в частната
тъжба. С оглед на изложените съображения се иска същата да бъде призната за
невиновна. Пледира се да бъдат оставени
без уважение и приетите за съвместно разглеждане в наказателния процес
граждански искове, тъй като в хода на съдебното следствие не е установено
категорично променено отношение към тъжителя след изказаните мисли и мнения на Ф.,
като се сочи, че такова негативно мнение е съществувало за З. и преди процесните събития.
В хода
съдебното производство подс. Ф. не се признава за
виновна по повдигнатите й обвинения с частната тъжба и дава обяснения по
случая. В хода на разпита си пред съда, същата заявява, че З. е агитирал
собствениците на обекти в процесната сграда да бъде избран за Председател на
Управителния съвет, поради което е решила да потърси информация за личните му
качества. Заявява, че се е възползвала от възможността да получи информация за
същия в качеството си на бивш служител в Министерството на вътрешните работи,
отдел „Кадри“ в Руската федерация, съотв. е получила такава, от която е узнала, че тъжителят
е привличан към наказателна отговорност
в качеството на заподозрян за „извършване на машинации, докато е бил на работа
в банка“, като наказателното дело е прекратено по давност. Излага мнение пред
съда, че прекратяването на наказателното производство по давност е формирало у
нея извод, че З. е виновен в извършване на конкретното престъпление. Заявява
пред съда, че не е давала други квалификации по отношение на тъжителя и не е
запознавала други лица със съдържанието на носената от нея на общото събрание
разпечатка, съдържаща данни за личността му.
Подсъдимата
не се е възползвала от правото си на последна дума, като редовно призована, не
се е явила в съдебното заседание, в
рамките на което е даден ход на съдебните прения.
Съдът като съобрази поотделно и в съвкупност доказателствата по делото и
като взе предвид доводите и становищата на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
През 2018 г. частният тъжител З. и подс. Ф., руски граждани, били
собственици на апартаменти, находящи се в жилищен комплекс „М. 3“ в гр. Бяла,
находящ се на адрес: ул. Прокурорска № 15. Повече от собствениците в имота били
граждани на Русия, Украйна и Естония. Между собствениците на самостоятелни
обекти в жилищния комплекс възникнали спорове по отношение на управлението,
ползването на етажната собственост и отчитането на общите разходи за същата.
Частният тъжител и други негови съкооператори в т.ч. св. Б. поддържали в тази
връзка позиция, която не се споделяла от подс. Ф. и
друга част от собствениците на жилища в комплекса, към които се отнасяли св. Я.,
св. Я. и св. О.Л., като между лицата от двете групи възниквали спорове,
противоречия и негативни нагласи.
С оглед избора на Управителен
съвет на етажната собственост, се насрочило Общо събрание за 13.06.2018 г., в
рамките на което следвало да се обсъдят издигнатите кандидатури за членове на
посочения орган, вкл. такава на З. и подс. Ф.. Предвид
предстоящата кандидатура на З., подсъдимата
решила да проучи личността на З.,
възползвайки се от възможностите за достъп до информация в качеството й на бивш
служител на отдел „Кадри“ при Министерство на вътрешните работи. По
нерегламентиран и неустановен в хода на съдебното следствие начин, същата
получила разпечатка, съдържаща лични данни и снимка на тъжителя, в т.ч. относно
факта, че по отношение на З. е било образувано разследване № 90729 във връзка с
чл. 174.1, част 1 от НК на Руската федерация /пране на пари, придобити по престъпен
начин/ от компетентните органи на Русия, което е прекратено на 12.03.2010 г. на основание чл. 24 ч.1 т. 3
от НПК на РФ, въз основа на изтекла давност за наказателно преследване.
Въпреки съзнанието, че по отношение на З. няма влязла в сила присъда
за извършено от него престъпление, Ф. поддържала мнение, че той е виновен за
деянието и единствено поради факта, че
производството е прекратено по давност,
не е осъден с влязла в сила присъда.
Същата споделила това свое мнение
със свои поддръжници по повод на предстоящото общо събрание на етажната
собственост и решила да направи изявление в този смисъл при провеждането му, за
да убеди участващите в събранието да не подкрепят кандидатурата на З..
На 13.06.2018 г. около 17.00 ч.
започнало провеждане на общото събрание на собствениците на обекти в жилищна
сграда бл. М. 3 в гр.Бяла, в дворното място пред вх. А на сградата, около
прилежащия басейн. На събранието присъствали над 30 човека, както собственици
на обекти в комплекса, така и придружаващи ги лица. По-голямата част от
присъстващите владеели руски език. Протоколчик на
събранието била св. Я., която
предварително осигурила присъствието на своя позната – св. И. Г. и устно
упълномощила същата да я подпомага в дейността й при преброяване на
гласуващите. Присъстващите на събранието лица се разположили на поставени за
целта столове в дворното място пред вх. А на сградата, а някои останали
правостоящи. Пред присъстващите се намирали
протоколчикът – св. Я. , съпругът й – св. Е. Я. и
пълномощникът на Я. – св. Г. и водещият събранието.
Събранието протичало напрегнато,
с възникващи спорове между участващите лица по повод
дневния ред и издигнатите кандидатури. След решаване на процедурни
въпроси, започнало обсъждане и гласуване на кандидатурите за членове на
Управителен съвет на етажната собственост. Кандидатурата на ЧТ З. била
поставена на гласуване трета по ред. След обявяването й, подс.
Ф., която се намирала на един от първите
редове, подканяна от обкръжаващите я лица, с призиви да стане и да каже на
присъстващите се каква информация има за З., излязла пред всички присъстващи,
обръщайки се към тях. Тя държала в ръката си лист хартия, на един от които
присъстващи на събранието лица разпознали снимка на частния тъжител и изписано
съдържание под нея. Ф. вдигнала листа, който държала в ръката си, показвайки го
на присъстващите, без да им предостави възможност да се запознаят със
съдържанието му, и заявила на руски език, че не би поверила парите си на частния
тъжител и той не трябва да участва в
управлението, тъй като е осъждан с влязла в сила присъда и не може да му се вярва,
като в изявлението си го нарекра „мошеник“.
Твърденията й по отношение на личността на З. на руски език били формулирани
както следва: „Он судим. У него есть
судимост. Он мошенник. Ему нельзя верите.“
Думите й предизвикали реакция на
недоумение и изненада у част от присъстващите. Някои от лицата поискали да се
запознаят с носения от нея лист хартия, но тя не го представила за запознаване
на присъстващите на събранието. Частният тъжител се опитал да обясни, че твърденията на Ф. не
отговарят на истината, но изявленията му били приглушени от коментарите на
участващите в събранието по повод изнесените данни. Част от собствениците, от
обкръжението на подс. Ф. реагирали на опитите му да
даде обяснение с недоверие, заявявайки, че подсъдимата е показала документи,
които потвърждават изнесената от нея информация.
Междувременно св. Д. Б., която
присъствала на събранието в качеството на пълномощник на З. и се намирала заедно с последния и съпругата
му в близост до Ф., също поискала да се запознае с текста, съдържащ се в листа
със снимката на З.. След като й била дадена възможност да погледне текста, Б. установила,
че съдържанието сочи извършено срещу З.
разследване за извършено престъпление по
дело, което било прекратено.
Впоследствие, св. Б.
запитала св. Г., в качеството й на
подпомагаща дейността на протоколчика, дали
изявлението на Ф. ще бъде записано в протокола за проведеното общо събрание. Г.
заявила, че това изявление не касае въпросите на общото събрание, поради което
няма да отразено в протокола.
Вследствие
на изявленията на подсъдимата Ф., тъжителят се почувствал унизен и злепоставен
пред присъстващите на събранието лица. След събитието, част от собствениците на
жилища в комплекса започнали да странят от него и да проявяват подозрителност
към неговата личност. Изнесените данни от Ф. за частния тъжител се коментирали
известен период след процесната дата, което достигнало да знанието на последния
и създало негативни емоции у същия.
В хода
на съдебното производство е назначена и извършена съдебно-лингвистична
експертиза, в заключението на която вещото лице, специалист в областта на
руската филология формира следните изводи: Думата „осуждены“
се превежда на български език като „осъдени“, „получили присъда“. У „его есть судимость“ /правилно: „У
него имеется судимость“/ в
съдебни документи се превежда като: „той има криминално досие“. В израза е
използвано единствено число, което показва, че субектът на деяние е получил
една присъда. Изразът „Он судим“ граматично и
смислово означава, че е бил осъждан, без да се посочва броя на присъди.
В хода
на съдебното производство е изискана и постъпила чрез Руското консулство в гр.
Варна справка с изх. № 586/2021 г. за
липса/наличие/ на съдимост по отношение на ЧТ З., в която се съдържа
информация, че по отношение на В.И.З., роден на *** г. в Смоленск с адрес: ***-Б-112
е образувано дело № 90729 по чл. 174 -1 ч.1 на НК на РФ, прекратено на
12.03.2010 г. по чл24 ч.1 т.3 от НПК на РФ.
Видно от
постъпила справка от Д“МОС“ при МВР с рег. № А-20824/29.07.2021 г. във връзка с
направено искане по линията на международното сътрудничество е предоставена
информация от Интерпол – Москва, че полицейските власти в Москва са инициирали
разследване през 2010 г. с номер :90729 във връзка с чл. 174.1 част 1 от Руския
наказателен кодекс /пране на пари, придобити по престъпен начин/ и разследване
номер: 90564 във връзка с чл. 171 част 1 /незаконни юридически образувания/
срещу В.И.З., роден на *** г.
С постъпила
справка от Д“МОС“ при МВР с рег.№ А-14711/31.05.2021 г. съдът е уведомен, че по
линия на международното сътрудничество е постъпила информация от Интерпол –
Москва, че В.И.З., роден на *** г. няма криминални регистрации, лицето не е
осъждано и не се издирва от руските власти.
Гореизложената фактическа обстановка е установена въз основа на събраните
по делото доказателства, а именно:
-
гласни такива, приобщени чрез
разпита на св. Б., св. Б. и св. П., които съдът кредитира като кореспондиращи
помежду си и с останалия събран по делото доказателствен материал, както и от
показанията на св. Я., св. Я., св. Г., св. Липова и обясненията на подсъдимата,
в частта, в която са в съответствие с ценените от съда писмени и гласни
доказателства. В останалата им част, съдът игнорира втората група гласни
доказателства, като съобрази определени негативни нагласи на разпитваните лица
към частния тъжител, както и наличието на сериозни противоречия между самите
показания на свидетелите, поддържащи оправдателната теза на подсъдимата, наред
с противоречието с останалите гласни доказателства.
-
Писмени такива, както следва: справка за наличието или липсата на
наказателно преследване или прекратяване на наказателно преследване от ГУ МВР
на Руската Федерация на гр.Москва, протокол от ОС на ЕС на сграда „М. 3",
проведено на 13.06.2018 г., извлечение от информационната система на
компетентните органи на Руската федерация относно образувано и прекратено
наказателно производство по отношение на частния тъжител и легализиран превод
на този документ, с преписка № 442000-14117/2018 г. по описа на Четвърто РУП
при ОД на МВР – Варна, заверено копие на удостоверение № 13/06.02.2017 г. за
липса /наличие/ на съдимост по отношение на В.И.З. , справка № 13/06.02.2017 г.
об отсуствии /наличие/судимости/, както и разписката от „ДНL експрес“ от 27.10.2019 г., писмо
от 29.11.2019 г. № 3/197717379465 от Главно управление на Министерство на
вътрешните работи на Руската федерация в гр. Москва със заверен превод на
същото, известие за доставяне до Е. Я. Я. от М. А., искане за поправка на
протокол от общото събрание на собствениците на к-с „М. 3“, проведено на
13.06.2018 г. и касов бон, писмо с рег. № А-8860/29.03.2021 г. на Дирекция
„Международно оперативно сътрудничество; писмо УРИ 365000-15061/07.04.2021 г.
на ОД на МВР – Варна с приложено копие на национален паспорт № ********* и
разрешение за пребиваване № ********* /унищожено поради изтекъл срок/, писма с рег.
№№ А-14711/31.05.2021 г. и А-16636/18.06.2021 г., и двете Дирекция
„Международно оперативно сътрудничество“ към МВР, както и заверено копие на
страница от паспорт 2 бр. на частния тъжител и писмо с изх. № 586/04.05.2021 г.
на Генералното консулство на Русия във Варна, ведно със справка № 53/27.04.2021
г., заключението на съдебно-лингвистична, находяща се на стр. 345 в материалите
по делото, писмо с рег.№ А-2824/29.07.2021г. от ДМОС адресирано до РС-Варна.
Въз основа на събраните по делото
доказателства е установено по несъмнен начин, че между подсъдимата и частния
тъжител през 2018 г. са съществували влошени отношения, предхождащи извършеното
от последната проучване на данните за
личността му, а именно по повод възникнали спорове, свързани с управлението на
етажната собственост, към която принадлежат собствените им обекти в бл.
Милано-3. Установено е, че между част от
собствениците на обекти в комплекса, сред които и подсъдимата,
св. Я. и св. Я., от една страна и друга група собственици, сред които и
частния тъжител и св. Б., от друга, са
съществували противоречия по въпросите касаещи етажната собственост, като
първата група не са подкрепяли кандидатурата на З. за член на Управителния
съвет на етажната собственост.
Посочените обстоятелства се установяват, както от приобщените гласни
доказателства в частта досежно възникналите спорове по повод етажната
собственост, така и от приобщените
материали по преписка № 442000-14117/2018 г. по описа на Четвърто РУ при ОД на
МВР-Варна, образувана по жалба на собственици на обекти в комплекс „Милано-3“,
в т.ч. св. Я. и св. О.Л..
Видно от обясненията на самата
подсъдимата, същата се е снабдила по
нерегламентиран начин с данни за личността на З., възползвайки се от
възникналите в миналото й служебни отношения в качеството на кадър в системата на МВР при Руската Федерация.
Както от разпита на подсъдимата, така и от показанията на св. Б. досежно
съдържанието на разпечатката, съдържаща данни за личността на тъжителя, се
установява, че Ф. е узнала за образувано по отношение на частния тъжител
наказателно производство в Русия, за извършено престъпление по чл. 174 от НК на
Руската федерация, прекратено по давност през 2010 г.
Въпреки съзнанието, че по
отношение на подсъдимия няма влязла в сила присъда, с която същият да е признат
за виновен в извършване на престъплението,
Ф. решила да злепостави З., като заяви, че е осъждан и по този начин да осуети избирането му за
член на Управителния съвет на общото събрание на 13.06.2018 г. и впоследствие
за евентуален Председател на съвета. Посочените фактически изводи относно
субективната страна на извършената от подсъдимата деятелност, съдът установи от
разпита й, в който пред съда тя заявява: „Пред мен имаше документ, от който аз
прочетох, това нещо, че не е осъждан, бил е заподозрян…бил привличан към
наказателна отговорност в качеството на заподозрян по някакъв член…Разбрах, че
делото е прекратено поради давност, което за мен означаваше, че той е виновен…Затова
на общото събрание на етажната собственост използвах правото си на глас на
живущ, който ще плаща за това нещо, излязох и казах, че не мога да доверявам
парите си на човек, който в миналото е привличан към наказателна отговорност…“
Съдът обаче оцени като
недостоверни обясненията на Ф. досежно твърденията й за
на З. на общото събрание, в частта, в които се отрича твърдението й да е
заявила, че по отношение на същия има влязла в сила присъда за извършено
престъпление. В тази им част обясненията се намират в противоречие с
показанията на св. Б., св. Б. и св. П., които по отношение на изявленията на Ф.,
направени в хода на проведеното на 13.06.1018 г. събрание са вътрешно
непротиворечиви и кореспондират помежду си.
В тази връзка, в хода на разпита
си св. Б. сочи: „Гласувахме дневния ред, а когато стигнахме до точката за избор
на председател на етажната собственост, на Е. й казваха: „Излез, излез, разкажи
какво знаеш. Тя излезе и каза, че има информация, че В. е осъждан, тя не би му
доверила парите си и съседите да се замислят дали биха доверили парите си на
такъв човек…каза, че той е мошеник и не следва да му се доверяват парични
средства…Показа някакъв лист със снимката, на която имаше човек, приличащ на В.…и
каза, че има информация, че това лице е съдено…Подсъдимата употреби по
отношение на З. изразът „У него есть сумдимост…Осуждены“…Ясно чух,
нямам съмнение, че каза думата „мошеник“.
В съответствие с показанията на
св. Б. са и възприятията на св. Б. относно случая, изложени в разпита й пред
съда, в които същата твърди: „Ф.…седеше в мое ляво, малко по-напред…изкара един
документ и каза, че З. не може да участва като член на Управителния съвет, че е
аморален човек и няма как да участва в управлението на комплекса, защото той е
съден, той е мошеник и е човек, на който не трябва да се вярва. Тя стана,
вдигна документите…на които имаше разпечатани някакви неща…започна да ги
размахва във въздуха и да твърди, че З. е съден, че има съдимост…Разбрах, че О.Я.,
заедно с Ф. са твърдели предварително тази информация, която Ф. сподели за З.
на събранието. Писали са в интернет групата, че З. е мошеник…една …млада жена…с
особена фамилия…каза, че този слух се носел предварително в тяхната
група…коментирано е, че Ф. е казала, че той има съдимост, която Ф. ще донесе и
ще я покаже …Като говореше за съдимостта на З., Е.Ф. използва на руски език
думите: „Он судим. У него есть
судимост. Он мошеник. Ему нельзя
верите“.
С оглед съдържанието на
изявленията на св. Б., съдът оцени същите, като преки доказателства относно
изложените факти от Ф. досежно личността на З. на
проведеното общо събрание на ЕС и като непреки такива досежно направени от същата
твърдения в посочения смисъл преди датата на това събрание, доколкото
възпроизвеждат възприятия на друго лице, споделило впечатленията си от
кореспонденцията в интернет група на собственици на обекти в комплекса. В този
смисъл посочените непреки доказателства са косвени такива в подкрепа на
обвинителната теза.
Кореспондиращи с цитираните
по-горе гласни доказателства, събрани чрез разпита на св. Б. и св. Б. са и
показанията на св. П., с оглед на което съдът кредитира последните изцяло. За
да оцени показанията на св. П. като обективни и безпристрастни такива, съдът взе
предвид и обстоятелството, че за същия не е установено наличие на близки
отношения с която и да е страна от възникналия конфликт между притежателите на
имоти в комплекс „Милано-3“ съотв. не е установена заинтересованост
от решенията на общото събрание и
споровете между участващите в същото лица, доколкото свидетелят е
проявил случаен интерес към събитието в качеството на собственик на обект в
съседен имот. Поради изложеното, съдът
съобрази изцяло като достоверни твърденията на св. П. относно поведението на Ф.
на проведеното общо събрание в следния смисъл: „Аз съм управител на съседния
комплекс и ми беше интересно как се развива положението с управлението на комплекс
„М. 3“…Присъствах на избора на управителен съвет. Видях как някаква жена извади
хартия, на която е изобразен В.…Изрази се негативно за него и каза, че на този
човек не трябва да се вярва, не трябва да му се поверяват пари, защото е
мошеник, че има някакви присъди в Русия…Това бяха точните й думи…След като З.
чу думите на Ф., беше възмутен. Стана и каза, че това не е истина…той даже
искаше да погледне тази хартия, но тя не му я даде…аз стоях далеч от
собствениците, понеже ,нито съм собственик, нито живея там…на 4-5 метра от
госпожа Ф.“.
Съдът оцени като недостоверни
доводите на адв. А., че обвинението се опровергава от показанията на свидетелите на защитата. Видно от
показанията на св. Я. и св. Г., същите не излагат възприятия относно направени
от Ф. изявления в хода на общото събрание по отношение на З., като твърдят, че
не са възприели такива. Посочените показания противоречат на житейската логика
с оглед установените въз основа на доказателствата факти относно
пространството, в рамките на което са се били разположили присъстващите на
събранието лица, а именно в обхват до 7 метра/видно от показанията на св. П. и тези на
св. Я. в проведения допълнителен разпит на същата/, силата на гласа, с която е
направено изявлението от Ф., което видно от показанията на св. П. е възприето
от същия на отдалеченост, значително по-голяма от местоположението на протоколчика и неговия помощник, в близост до които се е
намирала Ф.. Показанията им се компрометират, както от установената обвързаност на св. Георгиев
със св. Я., в качеството на пълномощник на последната, така и с оглед
родствената връзка на св. Я. с един от кандидатите за член на Управителния
съвет на ЕС, а именно – св. Е. Я., който сам е заявил пред съда в разпита си,
че се е намирал във влошени отношения със З., което се потвърждава и от
подписаната от същия жалба срещу тъжителя до Четвърто РУ при ОД на МВР-Варна,
видно от приобщената по делото преписка на посоченото учреждение. Същевременно
твърденията им, че не са възприели изявления на Ф., са в противоречие с
показанията на св. Б., която пред съда заявява, че в личен разговор с Г. е
настояла за вписването им в протокола, но е получила отказ от последната в този
смисъл. От друга страна, показанията на св. Г., св. Я. и св. Я. относно
вписаните обстоятелства в протокола от общо събрание на ЕС, проведено на
13.06.2018 г. са неясни, вътрешно противоречиви и в противоречие помежду си. В тази връзка в показанията си св. Я. твърди:
„лично на мен никой не ми е пращал възражения по протокола, съотв.
аз не съм правила никакви корекции на протокола…На Председателя на Управителния съвет му беше
изпратено някакво заявление-възражение или друго, в което беше посочено какво
точно не е отразено…Председателят на Управителния съвет на етажната собственост
е мой съпруг“. Същевременно в изявленията си пред съда в хода на проведения
разпит, св. Я. в противоречие с
твърдението на своята съпруга прави следното неясно изявление: „Не мога да
отговоря на въпроса дали съпругата ми в качеството си на протоколчик
на ОС или аз в качеството на Председател сме получавали искане от г-н З. за
корекция на протокола . Попитайте жена ми. Аз получавах всякакви неща на моя
имейл, но не мога да отговоря точно на въпроса Ви. И на въпроса Ви дали има
висящи съдебни производства между ЕС и мен като неин представител , г-н З. или
съпругата му не мога да отговоря.“
Противоречат и на останалия събран по делото
доказателствен материал, твърденията на св. Г., че изявленията на Ф., касаещи
личността на З., съдържанието на които същата твърди, че не е възприела, са
направени в началото на провежданото общо събрание при установяване наличието
на кворум, доколкото видно от всички гласни доказателства е видно, че Ф. е
взела думата при представяне кандидатурата на частния тъжител за член на
Управителния съвет на ЕС, която е била трета по ред в дневния ред и е следвала
обсъждане и гласуване на други две кандидатури, включително въпроси, свързани с
дневния ред.
Анализът на изложените факти,
сочи, че изявленията на Ф. умишлено не са обективирани от лицата, ангажирани с
изготвяне на протокола, с оглед възпрепятстване на частния тъжител при
евентуално търсене на защита на правата си.
Не се доказва защитната теза,
поддържана от подсъдимата в обясненията й досежно съдържанието на направеното
от нея изявление за личността на З. и от гласните доказателства, събрани чрез
другите двама свидетели, сочени от процесуалния представител на Ф. – св. Я. и
св. О.Л.. За да игнорира показанията на цитираните свидетели, съдът съобрази,
както негативното им отношение към частния тъжител, което се установява от
показанията на св. Я. и от изходящата от същите жалба срещу З. адресирана до
Четвърто РУ при ОД на МВР-Варна, приобщена към материалите по делото чрез
преписка № 12342/2018 г. на посоченото учреждение, така и от констатираните
противоречия в съдържанието на изявленията, които се твърди, че е направила Ф..
В тази връзка, в показанията си
пред съда св. Е. Я. заявява: „Учредителното събрание, проведено на 13.06.2018
г. протече нормално.Имаше над 30 човека. Всеки изказваше мнението си. Аз бях от
едната страна, а отсреща стоеше г-жа Ф.. По време на събранието тя стана и
каза:Аз лично не бих доверила парите си на г-н В.З. и парите на нашия комплекс,
защото имам информация, че в Русия, когато е живял, срещу него е имало някакво
преследване от органите за пране на пари…Владея отлично руски език. Изявлението
на руски език беше следното: Я лично не доверила бы
свои деньги и деньги
управление комплекса господину Заварзину,
потому что у меня есть информация что против него было преследване за отмивание денег“.
Анализът на показанията на св. Я.
от друга страна съдът ползва като допълнителен аргумент за недостоверния
характер на твърдението на неговата съпруга, че не е възприела изявленията на Ф.,
предвид заявеното от същия: „Бях горе-долу до жена ми, която стоеше на една
маса, а всички хора отсреща бяха със столчета. Дефакто
аз съм бил срещу Е.Ф.“.
В противоречие с възприятията
изложени от Я. за съдържанието на изказването на Ф. досежно
личността на З. са показанията на другия свидетел на защитата – св. О. Липова,
доколкото в разпита си същата е споделила пред съда: „Ф. каза за З. на руски
език „Привлекал се к ответственость“.
С оглед така установените
противоречия между показанията на свидетелите на защитата, съотв.
логическата връзка и съответствие между гласните показания, събрани чрез
разпита на св. Б., св. Б. и св. П., съдът съобрази последните при формиране на
фактическите си изводи за конкретните изразни средства, използвани от Ф. в хода
на Общото събрание, проведено на 13.06.2018 г. в двора на комплекс М. № 3, като
иигнорира първите като недостоверни и необективни
такива. Анализът на кредитираните от
съда разпити, формира изводът, че на процесната дата,
Ф. е заявила публично пред повече от 30 лица на руски език, че З. е мошеник,
както и че същият е осъждан с влязла в сила присъда, поради което на същия не
следва да се вярва, като е използвала следните изразни средства на руски език:
„Осуждены“, „Он судим. У
него есть судимост. Он мошеник.
Ему нельзя верите“.
С оглед изясняване смисловото
съдържание на използваните изрази на руски език, цитирани в кредитираните
гласни доказателства, съдът назначи съдебно-лингвистична експертиза, от която
се установи, че в изявленията на Ф. се е съдържало твърдение, че З. е осъждан с
влязла в сила присъда.
В тази връзка съдът оцени като
неоснователни доводите на адв. А. за изводите на ВЛ Ч. за двоякото значение на
употребените изрази: „Осуждены“ и „У него есть судимость“. Както в експертното заключение, така и в
проведени разпит на експерта еднозначно е формиран извод, че двете изразни
средства се превеждат в един и същ смисъл, а именно - за наличие на осъждане,
на влязла в сила присъда за извършено престъпление. В подкрепа на посочения
извод е и уточнението на вещото лице, направено в хода на разпита на същото, че
изразът „У него есть судимсть“
се използва в разговорния стил, докато „У него имеется
судимость“ се цитира в деловите документи, като между
двата израза няма смислова, а единствено – стилистична разлика. Категоричният
извод на ВЛ Ч. за смисъла на посочения израз следва и от направеното в хода на
съдебното производство от нея уточнение
на съдържанието на отразения в
експертизата и в хода на съдебното производство
превод на същия като „той има криминално досие“, като в тази връзка ВЛ Ч.
е заявила: „Под „има криминално досие“ има предвид, че е съден и има влязла в
сила присъда“.
От събраните по делото писмени доказателства, а именно приобщените към
доказателствения материал по делото писма от Д“МОС“ за постъпила по линия на
международното сътрудничество информация от Интерпол-Москва за ЧТ З. и от
постъпилото писмо от Руското консулство в гр. Варна с приложено към същата
справка се установява, че по отношение на тъжителя е било образувано наказателно производство, което същото
е било прекратено, З. не е осъждан и
няма висящи наказателни производства по отношение на него в Руската Федерация.
При така установените факти,
съдът констатира, че на процесната дата, в гр. Бяла подсъдимата е осъществила
съставите на две престъпления срещу личността на З., а именно:
1/ на деяние по чл. 148 ал.1 т.1 , вр. с чл. 146
ал.1 от НК, като на 13.06.2018 г., в гр. Бяла, обл. Варна, казала нещо унизително за честта и
достойнството на В.И.З. в негово
присъствие – нарекла го мошеник, като обидата е нанесена публично и
2/ на деяние по чл. 148 ал.2 вр.
с ал.1 т.1, вр. с чл. 147 ал.1 от НК като на 13.06.2018 г., в гр. Бяла, обл.
Варна, ул. „Прокурорска“ № 15, разпространила позорно обстоятелство за В.И.З. -
заявила, че същият е осъден с влязла в сила срещу него присъда, като клеветата
е разпространена публично.
Деянието по чл. 148 ал.1 т.1 вр.
с чл. 146 ал.1 от НК се явява осъществено доколкото по отношение на З. в негово
присъствие Ф. го е нарекла „мошеник, с
което е засегнала неговата чест и достойнство. Доколкото посочения епитет дават отрицателна оценка за личността на З. и
характеризират същата като човек с
качества, които противоречат на приетите в обществото морални норми,
безспорно същият е унизителен за честта
и достойнството на пострадалия. Посоченото изразно средство безспорно е било възприето от тъжителя,
което сочи, че деянието е довършено.
Безспорно е установен и фактът,
че деянието е извършено публично в присъствието на голяма група от хора,
надхвърляща 30 души, като по делото е установено, че обидният израз по
отношение на З. е възприет от повече от едно друго лице.
Като взе предвид, че не се
събраха доказателства, установяващи използването на други обидни изрази по
отношение на тъжителя на инкриминираната дата, съдът на основание чл. 304 пр.1
от НПК опрадвада
подсъдимата за извършаване на деянието чрез изричане на изразите „крадец“ и
„лъжец“.
Престъпното деяние по чл. 148
ал.2, вр. с ал.1 т.1, вр. с чл. 147 ал.1 от НК се явява осъществено от Ф.,
предвид безспорно установените по делото факти за разгласяване на позорящо
обстоятелство от същата по отношение на личността на З. на общо събрание на
етажната собственост, проведено на 13.06.2018 г.
В съдебната
практика се приема, че "позорящи обстоятелства" са онези конкретни
факти и обстоятелства, чието разгласяване вреди респ. застрашава доброто име на човека, като те могат да се
отнасят до минало и настоящо поведение, до служебни и обществени прояви или
такива от личния му живот, както и отрицателни качества на личността, които я
характеризират негативно. „Позорящи” са всички факти, които засягат доброто име
и обществената оценка на определено лице, като законът не изисква същите да
бъдат свързани със специална степен на укоримост от
гледна точка на морала. За съставомерността на
деянието е необходимо обаче не само разгласените факти и обстоятелства да са
позорящи от гледна точка на морала, но и да не отговарят на действителността,
т. е. да са неистински, а по отношение на приписваното престъпление, че не е
извършено от пострадалия, което се съзнава от клеветящия или най-малко се
допуска неистинността им, вкл. авторството. Тя ще е налице и без да е
необходимо разгласеното обстоятелство да е доведено до знанието на повече лица,
и когато е било вече известно като мълва, слух, съмнение или изнесено преди
това в медиите, щом като то се поднася наново в публичното пространство, за да
се засили неговата позорна "истинност". Следва да се изключат обаче
общи съждения, мнения, умозаключения, предположения, общи епитети, без те да се
поставят в отношение с конкретни факти и деяния на дадено лице, което да се
счете за засегнато от тях. Или, с клеветата се засяга достойнството и честта на
физическото лице по начин, че се унизява името му, завоювано в обществото чрез
труд, поведение, обществени и професионални изяви и се влияе отрицателно на
обществената оценка за него, която то получава в средата, в която работи и
живее. Като неотменимо право на личността, достойнството и честта на лицето са
гарантирани от Конституцията и защитени чрез криминализиране на проявите, които
неправомерно ги засягат. Наказуемостта за дееца не е обвързана с някакви вредни
последици за пострадалия, които съставляват необорима презумпция и не подлежат
на доказване. /В този смисъл е Решение № 17 от 17.02.2011 г. на ВКС по к. н. д.
№ 641/2010 г., I н. о., НК/. Следва да се отбележи, че разгласяването е налице
и когато посоченото обстоятелство е сведено до знанието на поне едно лице, без
значение колко хора впоследствие ще узнаят за него.
Настоящият
съдебен състав намира, безусловно за позорящи по смисъла на чл. 147 ал.1 от НК твърденията на подсъдимата, че ЧТ З. е осъждан
с влязла в сила присъда. Безспорно
противоречащо на господстващия морал е извършването на деяния, покриващи
състава на престъпление, като единствено надлежните органи са компетентни да
установят виновността на лицето за осъществяването му с влязла в сила присъда.
В тази връзка твърдението на Ф. за наличие на влязла в сила присъда по
отношение на тъжителят сочи наличие на акт, с който е установена виновността му
в извършване на престъпно деяние, което противоречи на обективната истина.
Изложеното
мнение на подсъдимата за виновността на ЧТ З. в извършване на деянието, по
което е било образувано и прекратено срещу него наказателно производство не
опровергава изводът за наличие на субективна страна в извършването му, а
напротив допринася за установяването й. Това е така, доколкото с изявлението си
Ф. не е изложила становище за виновността на З., а е изложила неистински факти,
сочещи неговата виновност с твърдението, че по отношение на същия има влязла в
сила присъда, поради което съдът намира, че деянието е осъществено при форма на
вината пряк умисъл. За да формира посочения извод, съдът взе предвид
установените по делото факти, че подсъдимата е съзнавала, че разгласеното от
нея обстоятелство противоречи на действителното положение и че с довеждането му
до знанието на трети лица засяга доброто име на З., като е искала настъпването
на този резултат.
Безспорно
деянието е извършено публично, доколкото неистинската позоряща информация за З.
е достигнала до знанието на повече от едно лице, предвид разгласяването й пред
голяма общност, надхвърляща 30 човека.
Съдът
намира, че случая не се обхваща и от
регламентираното от закона право на изразяване на мнения, тъй като излагането на неистински обстоятелства, с
негативен характер за тъжителя не се отнася към посочената хипотеза. В тази
връзка е и съдебната практика, според която конституционно прогласеното право
на гражданите да изказват мнение и да разпространяват информация, съотв. да подават жалби не е абсолютно и неограничено, а
ограничителното основание по чл. 10, т. 2 от ЕКПЧОС и чл. 39 ал.2 от Конституцията изисква това право да не се използва, за да накърнява честта, достойнството и доброто име на
другиго /В този смисъл –Решение № 412 от 30.10.2009 г. на ВКС по н. д. №
450/2009 г., III н. о., НК/.
При
определяне характера и
отговорността на подсъдимата, съдът прецени, че не са налице предпоставките за
прилагане нормата на чл. 78а ал.1 от НК, предвид
наличието на обвинение за множество престъпления по смисъла на на чл. 78а ал.7 от НК.
Поради изложеното, съдът индивидуализира наказанието за всяко от престъпни
деяния по отношение на които призна подсъдимата за виновна, като съобрази
разпоредбата на чл. 148 ал.1 от НК според която за нанесена публично обида
наказанието е „Глоба“ от три хиляди до десет хиляди лева и обществено
порицание. съотв. на чл. 148 ал.2 от НК, според която за клевета,
извършена при условията на чл. 148 ал.1 от НК наказанието е „Глоба“ от пет
хиляди лева и „Обществено порицание“.
Като взе предвид , че в хода на съдебното производство не бяха установени
отегчаващи отговорността обстоятелства, в т.ч. данни за съдимост на Ф. съдът
намери, че следва да определи наказанието „Глоба“ в минимален размер. Поради
изложеното за деянието по чл. 148 ал.1
т.1 вр. с чл. 146 ал.1 от НК съдът наложи на Ф. наказание „Глоба“ в размер на
3 000/три хиляди/ лева, както и кумулативно
предвиденото в санкционната норма наказание „Обществено порицание“ , което да
се изпълни чрез обявяване на присъдата в Кметството на гр. Бяла, обл. Варна,
съотв. за деянието по чл. 148 ал. 2 вр. с ал.1 т.1,
вр. с чл. 147 ал.1 от НК, й бе наложено наказание „Глоба“ в размер на
5 000 /пет хиляди/ лева, както и
кумулативно предвиденото в санкционната норма наказание „Обществено порицание“
, което да се изпълни чрез обявяване на присъдата в Кметството на гр. Бяла,
обл. Варна.
На основание чл. 23 ал.1 от НК съдът определи на подсъдимата за двете
деяния общо наказание в размер на
най-тежкото от така наложените й , а именно наказание „Глоба“ в размер на 5 000 / пет хиляди/ лева и наказание“Обществено
порицание“ , което да се изпълни чрез обявяване на присъдата в Кметството на
гр. Бяла обл. Варна.
Относно предявения граждански иск от ЧТ З. срещу подс. Ф.,
съдът намери, че вследствие разгласеното неистинско обстоятелство съотв. засягане на честта и достойнството му отправянето на
публична обида, и в пряка причинна връзка с деянията, на същия са причинени
неимуществени вреди, изразени в отрицателни психологични преживявания негативни
емоции .
Съгласно
чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму. Тази отговорност се поражда при наличността на причинна връзка между
противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди, за всички
вреди които са пряка и непосредствена последица от деянието – както
имуществените, така и неимуществените. Претендираните морални вреди, които са
от категорията на неимуществените, са неизмерими с пари и затова, размерът на
следващото се за тях обезщетение, се определят на принципа на справедливостта.
Понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства – начин и обстановка
при осъществяване на деянието, възраст
на пострадалия и характера на вредните последици.
Същевременно
съгласно съдебната практика неимуществените вреди за пострадалия от деянието „обида“
и „клевета“, които съставляват необорима презумпция и не подлежат на доказване.
/В този смисъл е Решение № 17 от 17.02.2011 г. на ВКС по к. н. д. № 641/2010
г., I н. о., НК/.
Независимо
от посоченото, в хода на съдебното следствие чрез разпита на св. Б., св. Б. и
св. П. се установи наличието на
отрицателни емоционални преживявания на частния тъжител вследствие процесното
деяние и продължителния характер на същите. Видно от показанията на св. Б. З. е
изпитал стрес от изнесената по отношение на същия информация, като впоследствие
е възприел негативно обсъждане на личността му във връзка със същата. В разпита
си свидетелката заявява: „ З.…беше поразен…почервеня .След тази информация,
която изнесе Ф.…другите собственици престанаха да общуват с него…преди това
общуваха с него…Мисля, че се промени отношението на хора, които имаха
положително мнение за З. преди това…В този момент В. представляваше за част от
живущите крайно отрицателна личност…Когато се каже пред руски гражданин, че
някой е съден, това променя отношението към личността му , като се отнасят
негативно към този човек, не общуват с него“. Отрицателните последици за
доброто име на З., погледнати през народопсихологията на по-голямата част от
неговите съкооператори, пред които са разпространени клеветническите твърдения за същия, се потвърждават и от показанията на
св. П., който в показанията си сочи: „Манталитетът на руснака е да не изяснява
докрай истина ли е това или не, няма да задава въпроса по документите, а пред
очите му стои факта, че казаното за човека може да е истина…съседите му вече
чуха, че е съден в Русия и вече по внимателно почнаха да се отнасят към
него…ако в Русия говорят така за един човек, все едно му слагат клеймо“.
Негативните
последици за доброто име на З. и в тази връзка обхвата на отрицателните
емоционални преживявания на същия се
установяват и от показанията на св. Б., която в тази връзка заявява пред съда:
„Всички коментираха, вълнуваха се мошеник ли е З. или не е, съден ли е или не
е, при което той започна да се опитва да се оправдава, че това не е вярно.
Изчерви се. Започна да му става лошо. Един мъж го изведе назад, защото хората
от по-голямата група започнаха да го нападат словесно…една дама …ми даде да
чета какво се пише в групата за З. и каза: Погледни. Те продължават,
независимо, че това мина и той се опита да каже, че не е вярно“.
Доколкото
от доказателствения материал по делото безспорно са установени предпоставките
на чл. 45 от ЗЗД изхождайки от принципа за справедливост и като взе предвид
продължителността на отрицателните психологически преживявания на тъжителя
вследствие на престъплението по чл. 147 ал.1 от НК и обстоятелството, че доброто име на същия е
засегнато публично, съдът уважи предявения
граждански иск за извършването му до пълния
размера от 2500 /две хиляди и петстотин/ лева.
Изхождайки
от принципа за справедливост и с оглед съдебната практика относно размера на
дължимите обезщетения за деяния от
съответния вид и като съобрази липсата на данни за продължителни страдания и емоционални
преживявания у тъжителя вследствие осъщественото срещу него престъпление по чл.
146 ал.1 от НК , съдът уважи гражданския иск, предявен за същото до сумата от
1000/хиляда/лева, като до пълния му размер от 2500 /две хиляди и петстотин/
лева искът бе оставен без уважение като неоснователен.
С оглед изходът на делото и на
основание чл. 189 ал.3 от НПК съдът осъди подс. Ф. заплати по
сметка на РС - Варна сумата от 100 /сто/ лв., явяваща се 4 % държавна такса
върху уважения граждански иск, предявен
срещу нея за престъплението по
чл. 148 ал.2 вр. с ал.1 т.1 вр. с чл. 147 ал.1 от НК, както и сумата от 50
/петдесет/лева, явяваща се минимална държавна такса върху уважения граждански
иск, предявен срещу подсъдимата за престъплението по чл. 148 ал.1 т.1, вр. с чл. 146 ал.1 от НК, както и сумата от 680 /шестстотин и осемдесет/
лева, явяваща се направените в хода на съдебното производство разноски.
На основание чл. 189 ал. 3 от НПК
съдът осъди подс. Ф. , да заплати на частния тъжител и граждански
ищец сумата от 500 /петстотин/ лева, явяваща се направените от същия
разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: