Р Е Ш Е Н И
Е
№ 2549
15.10.2019 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд ІІІ-ти
граждански състав
На двадесет и шести септември две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в състав
Председател: Ивелина Мавродиева
при секретаря Кина Киркова
като разгледа докладваното от съдията Мавродиева
гражданско
дело № 7415 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по исковата молба на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, .........., представлявано от Л..
К.. Д.., против Р.К.К. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, с която се
претендира установяването дължимостта на сумите по заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1439/26.04.2018 г. по ч.гр.д. №
2894/2018 г. по описа на Бургаския районен съд, а именно: сума в общ размер от
674. 81 лева, представляваща сбор от 385. 75 лева – главница, 181. 25 лева –
договорна лихва за периода 02.06.2014 г. до 20.10.2014 год., и 107. 81 лева –
обезщетение за забава за периода 03.06.2014 г. до 13.04.2018 год.,ведно със
законната лихва върху главницата от 385.75 лева, начиная от 25.04.2018 год. до
окончателното й изплащане. Моли се и за присъждане на направените по делото
разноски.
Основанията за длъжимост на
търсените суми се основават на твърдения за налието на договорно правоотношение
между ответника и между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД по сключен договор за
потребителски паричен кредит № ......... год., за сумата от 600 лева, по който,
с изтичане срока му на действие на 20.10.2014 год., е настъпила изискуемост и
съгласно уговорките по който са останали дължи търсените в настоящото
производство суми. С договор за цесия от 10.01.2017 год. кредиторът е
прехвърлила правата си на ищцовото дружество, като последният е изрично
упълномощен да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне на вземанията, което
следва да се счита за изпълнено при получаването на исковата молба, ведно с
приложенията към нея, при все че преди това длъжникът не е бил открит на
посочения от него адрес.
Правното основание на предявените искове
е чл. 422 от ГПК във вр. чл. 99 във вр. с чл. 79 и чл. 86 от Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/.
В срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез назначения му особен представител по реда на
чл. 47, ал. 6 от ГПК адвокат М.. Със същия исковете се оспорват като
неоснователни, като се навеждат доводи за липсата на надлежно уведомяване за
извършена цесия, доколкото исковата молба и приложенията към нея не са връчени
лично на ответника или надлежно упълномощено от него лице. По същество се
излага също така, че с оглед естеството на договора, същият попада в приложното
поле на Закона за потребителския кредит, и като такъв бил сключен в нарушение
на изискванията на чл. 11, при което се явявал недействителен съгласно чл. 22,
като се излагат подробно доводи в тази връзка. Същият съдържал и неравноправни
клаузи, за които не се установявало да се индивидуално уговорени.
Бургаският районен съд, като взе предвид
исковата молба и изложените в същата факти и обстоятелства, становището на
насрещната страна по нея, събраните по делото доказателства и след като
съобрази приложимите разпоредби на закона, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Със
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1439/26.04.2018
г. по ч.гр.д. № 2894/2018 г. по описа на Бургаския районен съд е разпоредено
длъжникът-ответник да заплати на ищцовото дружество търсените в настоящото
производство суми. Длъжникът не е бил открит
по постоянния и настоящия си адрес, като не е открит и адрес по месторабота на
същия, поради което и съдът е указал на заявителя на основание чл. 415, ал. 1,
т. 2 от ГПК да предяви иск за установяване на вземанията по заповедта, което и
обосновава правния интерес на ищеца от водене на установителния иск по
настоящето производство.
Съществувалото
между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и ответникът правоотношение се
установява от представения по делото договор за потребителски заем №
CASH-10415560/30.10.2013 г., съгласно който е предоставена в заем сумата от 600
лв., както и размер на кредит за покупка на застраховка от 24.00 лв. , като се
дължи връщането на 50 броя месечни вноски от по 27 лв. или общо на сумата от
1 350 лв., като годишният процент на разходите /ГПР/ възлиза на 551. 15 %,
а годишният лихвен процент на 198. 36 %. Първата вноска е падеж на 11.11.2013
г., а последната на 06.10.2014 г.
С
договор за цесия от 10.01.2017 г. и съгласно приложение № 1 към него от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е
прехвърлило вземанията си по договора на ищеца, като за извършената цесия
ответникът следва да се счита за надлежно уведомен с получаването на исковата
молба и приложенията към нея, което следва да се отчете с оглед разпоредбата на
чл. 235, ал. 3 от ГПК. В тази връзка и с оглед възраженията на процесуалния
представител на ответника следва да се отбележи, че ответникът е редовното
уведомен с оглед на законната фикция на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Независимо
от това обаче, съдът следи служебно за валидността на договорите на
потребителите, като в случая са налице и нарочни възражения досежно валидността
на договора от процесуалния представител на длъжника. В настоящия случай процесният договор за потребителски кредит
е сключен в нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 и 12 от Закона за
потребителския кредит /ЗПК/, тъй като няма изискуемото по закон съдържание –
липсва погасителен план, отговарящ на изискванията на закона, поради което и се
явява нищожен на основание чл. 22 от ЗПК. С оглед възраженията на ищеца следва
да се отбележи, че така цитираната норма на чл. 11 е била валидна към датата на
сключване на договора, като е в сила от 12.05.2010 г. Уговореният
ГПР и ГЛП също противоречат на чл. 19, ал. 3 от ЗПК съгласно който годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление
на Министерския съвет на Република България, като съгласно ал. 5 клаузи в
договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни. Тези норми
действително са в сила от 2014 г., но така или иначе клаузите в договор с
подобен ГПР и ГЛП противоречат на добрите нрави и се явяват нищожни на
основание чл. 26, ал. 1, предл. 2-ро от ЗЗД, а също така са и неравноправни по
смисъла на ЗЗП.
При
това като последицата нормата на чл. 23
от закона предвижда потребителят да върне само чистата стойност на кредита, без
да дължи лихва или други разходи по кредита, като в случай на нищожни клаузи
действително следва да се плати само главницата или предоставения финансов
ресурс. Независимо от това в настоящия случай исковете следва да се отхвърлят,
в това число и този за главницата, тъй като с оглед размера на заявената
претенция, предвид извършените частични плащания от длъжника, се налага извода,
че той вече е заплатил в полза на кредитора сумата от 600 лв., която му е била
предоставена в заем.
При този изход на спора се явява
неоснователна ищцовата претенция за заплащане на направените по делото
разноски.
Мотивиран от горното и на основание
чл. 422 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
Отхвърля исковете на „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ............., представлявано от Л.. К.. Д.., против Р.К.К. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, за установяването дължимостта на сумите по
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1439/26.04.2018
г. по ч.гр.д. № 2894/2018 г. по описа на Бургаския районен съд, а именно: сума в общ размер от 674. 81 лева,
представляваща сбор от 385. 75 лева – главница, 181. 25 лева – договорна лихва
за периода 02.06.2014 г. до 20.10.2014 год., и 107. 81 лева – обезщетение за
забава за периода 03.06.2014 г. до 13.04.2018 год.,ведно със законната лихва върху главницата от
385.75 лева, начиная от 25.04.2018 год. до окончателното й изплащане.
Решението може да се обжалва пред Бургаския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./
Вярно с оригинала: ЕХ