РЕШЕНИЕ
№ 82
гр. Благоевград, 12.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Атанас Иванов
при участието на секретаря Лилия Мл. Дренкарска
като разгледа докладваното от Атанас Иванов Гражданско дело № 20241210100925 по описа
за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от А. Л. Б., ЕГН ********** и В. П. Б.,
ЕГН **********, против И. Х. Н., ЕГН **********.
Навежда се в молбата, че ищците са собственици на основание покупко-продажба на
право на строеж и реализиран въз основа на него обект, материализирана в нот. акт№ 200.
том II, per. № 2393, дело № 396/2005 год. по описа на Нотариус Д. А., вписана с per. № 747 в
НК, район на действие БРС, на следния недвижим имот, находящ се в Благоевград, с
административен адрес: Б., а именно: 1/2 ид. част от ОФИС 2-2 /две-две/на първи етаж,
кота+ 2,90 /плюс две цяло и деветдесет метра/ със застроена площ 37,77 кв.м /тридесет и
седем квадратни метра и седемдесет и седем стотни квадратни сантиметра/, при съседи:
двор; двор; офис 2-3 и коридор, ведно със съответстващите идеални части от общите части
на сградата и от правото на строеж върху мястото, който обект се намира в сградата-
паметник на културата, изградена в УПИ XV-6395, кв.117 по плана на ЦГЧ на Благоевград,
одобрен със заповед 455 от 23.04.2002 г от кмета на Благоевград, който урегулиран имот е с
площ от 750 кв.м, при съседи по нотариален акт: УПИ 1-6395; УПИ XVI - 6395; улица; УПИ -
XVII-2751 и УПИ 1-6394. Същия е с административен адрес: Б., който имот по кадастрална
карта представлява: 1/2 ид. част от САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор №
04279.612Л68.1.20 /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин и
дванадесет, точка, сто шестдесет и осем, точка, едно, точка, двадесет/, на етаж 1 /първи/, в
сграда с идентификатор № 04279.612.168.1 /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет,
точка, шестстотин и дванадесет, точка, сто шестдесет и осем, точка, едно/, с предназначение:
„жилищна сграда със смесено предназначение“, разположена в поземлен имот
идентификатор № 04279.612.168 /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка,
шестстотин и дванадесет, точка, сто шестдесет и осем/, находящ се в кадастрален район 612
/шестстотин и дванадесет/ в град Благоевград, с ЕКАТТЕ 04279 /нула четири хиляди двеста
седемдесет и девет/, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Благоевград,
одобрени със Заповед РД-18-32/10.05.2006 г. на Изпълнителния директор на АК, последно
изменение засягащо самостоятелния обект е от 15.03.2024 год., предназначение на
самостоятелния обект - за офис, с площ — 37.77 кв.м. /тридесет и седем цяло и седемдесет и
1
седем стотни квадратни метра/, с адрминистративен адрес Б., стар идентификатор: няма, при
граници /съседи/: на съшия етаж: 04279.612.168.1.21, 04279.612.168.1.19, под обекта:
04279.612.168.1.11, над обекта: 04279.612.1.3.
Твърди се, че ищците са придобили имота по време на бракът ни, поради което същия
е в режим на СИО.
Твърди се, че ответника от своя страна също е собственик на 1/2 ид.ч. от описания по
горе имот, като тя го е придобила на същото основание, а именно: покупко-продажба на
право на строеж по нот. акт № 200, том II, per. № 2393, дело № 396/2005 год. по описа на
Нотариус Д. А., вписана с per. № 747 в НК, район на действие БРС, както и последвалото
изпълнение на строителството на обекта.
Навежда се, че независимо от равните квоти, които двете страни имат по отношение
на описания по-горе обект, ответника ползва повече от собствената си 1/2 ид.ч., като
възпрепятства правото на ищците на ползване на имота. Твърди се, че още след изпълнение
на правото на строеж и построяване на сградата, ответника се настанил в целия имот, с
което препятства ищците от реалното ползване на собствената им 1/2 ид.ч. от него. Поради
това на 13.07.2021 год. чрез Нотариус отправили до И. Н. нотариална покана, получена от
нея на 12.08.2021 год., с която я поканили да освободи съсобствената на ищците част от
офиса, равняваща се на квотата в съсобствеността. За целта определили срок от една
седмица, считано от датата на получаването на поканата, след което и при отказ да освободи
съответната част, поканили Н. да заплаща обезщетение за ползването на собствената ни
идеална част от описания по-горе недвижим имот. Твърди се, че в изпълнение на това от
страна на ответника и чрез Нотарис К. били връчени ключове от офиса, но до реално
ползване не можали да стигат, тъй като Н. отказала както освобождаването на обекта от
вещите си, които се намирали из целия офис, така и отказала изобщо достъпа до обекта.
Нещо повече - преди около година имало лице, което се интересувало от наем на частта на
ищците от обекта, но от страна на Н. отново последвал отказ да ги допусне там дори за
оглед.
Навежда се, че от датата на поканата до момента същата продължава да ползва сама
целият обект, въпреки че същата е собственик само на половината от него и въпреки
множеството опити от страна на ищците за доброволно уреждане на спора. Ето защо и на
основание чл. 31 ал. 2 от ЗС се прави довод, че Н. дължи на ищците заплащане на
обезщетение за ползване на собствената 1/2 ид.ч. от имота, което изчисляват на общо 200 лв.
на месец. Обезщетението е дължимо в този размер общо на двамата ищци. тъй като частта
от имота е придобита по време на бракът и собствеността между тях е бездялова. За целия
период от 12.08.2021 г до 31.12.2023 год. обезщетението е в размер на общо 5 723 лв., което
претендират да бъде заплатено за неползваната от нас част от съсобственият с ответника
обект.
Прави искане пред съда да осъди ответникът, на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС, да
заплати на ищците сумата в размер на 5 723 лв., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от предявяване на иска до окончателното плащане на същата, представляваше
обезщетение по чл. 31 ал. 2 от ЗС в размер на пазарната наемна цена от 200 лв. месечно,
считано от 12.08.2021 год. до 31.12.2023 год., за ползването на собствената част от
недвижим имот, представляващ: 1/2 ид. част от ОФИС 2-2 /две-две/ на първи етаж, кота +
2.90 /плюс две цяло и деветдесет метра/ със застроена площ 37.77 кв.м /тридесет и седем
квадратни метра и седемдесет и седем стотни квадратни сантиметра/, при съседи: двор;
двор; офис 2-3 и коридор, ведно със съответстващите идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху мястото, който обект се намира в сградата-паметник
на културата, изградена в УПИ XV-6395, кв. 117 по плана на ЦГЧ на Благоевград, одобрен
със заповед 455 от 23.04.2002 г от кмета на Благоевград, който урегулиран имот е с площ от
750 кв.м, при съседи по нотариален акт: УПИ 1-6395; УПИ XVI - 6395; улица; УПИ -XVII-
2
2751 и УПИ 1-6394 и съседи по скица: УПИ I - 6395; УПИ XVI - 6395; улица и УПИ 11-2751.
Същия е с административен адрес: Б., който имот по кадастрална карта представлява: 1/2 ид.
част от САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор № 04279.612.168.1.20 /нула
четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин и дванадесет, точка, сто
шестдесет и осем, точка, едно, точка, двадесет/, на етаж 1 /първи/, в сграда с идентификатор
№ 04279.612.168.1 /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин и
дванадесет, точка, сто шестдесет и осем, точка, едно/, е предназначение: „жилищна сграда
със смесено предназначение“, разположена в поземлен имот идентификатор №
04279.612.168 /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин и
дванадесет, точка, сто шестдесет и осем/, находящ се в кадастрален район 612 /шестстотин и
дванадесет/ в град Благоевград, с ЕКАТТЕ 02479 /нула четири хиляди двеста седемдесет и
девет/, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Благоевград, одобрени със
Заповед РД-18-32/10.05.2006 г. на Изпълнителния директор на АК, последно изменение
засягащо самостоятелния обект е от 15.03.2024 год., предназначение на самостоятелния
обект - за офис, с площ - 37.77 кв.м. /тридесет и седем цяло и седемдесет и седем стотни
квадратни метра/, с адрминистративен адрес Б., стар идентификатор: няма, при граници
/съседи/: на същия етаж: 04279.612.168.1.21, 04279.612.168.1.19, под обекта:
04279.612.168.1.11, над обекта: 04279.612.1.3.
Претендират и сторените по делото разноски.
Ответникът, в срока за подаване на отговор на исковата молба, е подал такъв, в който
оспорва иска. Твърди се от ответникът, че изложената фактическа обстановка, въз основа на
която ищците основават иска си е частично вярна. Сочи се, че от представените от ищците
документи е видно, че са съсобственици на имота, подробно описан в исковата молба и на
посочените части -1/2 ид.ч. общо за ищците и 1/ 2 ид.ч. за ответника.
Не се оспорва и обстоятелството, че придобивното основание е покупко-продажба на
право на строеж, материализиран в н.а. № 200, т.П, per. № 2393, д. № 396/2005 г, на нотариус
Д.Аврамова и реализиран въз основа на него обект.
Навежда се, че некоректно в исковата молба се твърди, че ползва ответника повече от
полагащата му се 1/ 2 ид.ч. от процесния имот и възпрепятства правото на ищците на
ползване на тяхната част.
Навежда се, че още през 2016 г, първата ищца заявила, че не проявява интерес към
този имот, тъй като вече си била закупила друг. В подкрепа на това твърдение заявява
ответника, че ищците не сочат в исковата молба, момента на завършването на
строителството на сградата, респ. на процесния обект. Не са участвали и в окончателното
доплащане на обекта. Твърди се, че обекта бил въведен в експлоатация с удостоверение №
73 от 18.09.2020 г. от община Благоевград, в незавършен вид, т.е. във вид, в който не може
реално да се ползва.
Твърди се, че ответника имайки предвид изявлението на ищеца, че не проявява
интерес към процесния обект, сама и със свои средства доплатила остатъка до пълната
стойност на обекта, както и извършила довършителните работи, като привела същия във вид
за реално ползване.
Навежда се, че ответника получила нотариална покана от нотариус И. К., на която
дала писмен отговор, придружен с ключ от процесния обект, за който и ищците признават
наличието му у тях още в исковата си молба, в която обаче не сочат начина му на
получаване. Твърди се, че в отговора на поканата подробно описала ответника какви лични
средства е вложила и че е извършила подобрения на значителна стойност. Също така е
описала и заплатените лично от нея данъци и такси общо за целия имот, което за пореден
път доказвало твърдението, че ищците не са се интересували от собствеността си.
Навежда се, че от момента на установяването на ответника в обекта, не е отказвала да
3
освободи частта им от същия, а напротив, ответника не е ползвала същата, твърди се, че не я
ползва и към момента.
Сочи се, че некоректно в исковата молба се твърди, че преди около година е отказала
на трето лице за ответника, да бъде допуснато до процесния имот, дори да извърши оглед на
същия, тъй като ответника твърди, че това трето лице е неизвестно и до настоящия момент.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и с надлежен процесуален представител,
който поддържа иска.
В съдебно заседание ответникът се явява лично и с надлежен процесуален
представител, който оспорва иска.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Видно от нот. Акт № 200. том II, per. № 2393, дело № 396/ 2005 год. по описа на
Нотариус Д. А., вписана с per. № 747 в НК, район на действие БРС, е обективиран договор за
продажба, по силата на който ищеца А. Л. Б., ЕГН **********, е придобила правото на
собственост на следния недвижим имот, находящ се в Благоевград, с административен
адрес: Б., а именно: 1/2 ид. част от ОФИС 2-2 /две-две/на първи етаж, кота+ 2,90 /плюс две
цяло и деветдесет метра/ със застроена площ 37,77 кв.м /тридесет и седем квадратни метра и
седемдесет и седем стотни квадратни сантиметра/, при съседи: двор; двор; офис 2-3 и
коридор, ведно със съответстващите идеални части от общите части на сградата и от правото
на строеж върху мястото, който обект се намира в сградата-паметник на културата,
изградена в УПИ XV-6395, кв.117 по плана на ЦГЧ на Благоевград, одобрен със заповед 455
от 23.04.2002 г от кмета на Благоевград, който урегулиран имот е с площ от 750 кв.м, при
съседи по нотариален акт: УПИ 1-6395; УПИ XVI - 6395; улица; УПИ -XVII-2751 и УПИ 1-
6394. Същия е с административен адрес: Б., който имот по кадастрална карта представлява:
1/2 ид. част от САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор № 04279.612Л68.1.20
/нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин и дванадесет, точка, сто
шестдесет и осем, точка, едно, точка, двадесет/, на етаж 1 /първи/, в сграда с идентификатор
№ 04279.612.168.1 /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин и
дванадесет, точка, сто шестдесет и осем, точка, едно/, с предназначение: „жилищна сграда
със смесено предназначение“, разположена в поземлен имот идентификатор №
04279.612.168 /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин и
дванадесет, точка, сто шестдесет и осем/, находящ се в кадастрален район 612 /шестстотин и
дванадесет/ в град Благоевград, с ЕКАТТЕ 04279 /нула четири хиляди двеста седемдесет и
девет/, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Благоевград, одобрени със
Заповед РД-18-32/10.05.2006 г. на Изпълнителния директор на АК, последно изменение
засягащо самостоятелния обект е от 15.03.2024 год., предназначение на самостоятелния
обект - за офис, с площ — 37.77 кв.м. /тридесет и седем цяло и седемдесет и седем стотни
квадратни метра/, с адрминистративен адрес Б., стар идентификатор: няма, при граници
/съседи/: на съшия етаж: 04279.612.168.1.21, 04279.612.168.1.19, под обекта:
04279.612.168.1.11, над обекта: 04279.612.1.3.
Пи силата на обстоятелството, че имота е придобит по време на брака на А. Б. с В. Б.,
процесният недвижим имот е станал СИО, поради което и последният се легитимира като
собственик на ½ идеална част.
По делото се установява от договор за продажба, обективиран в нот. акт № 200, том
II, per. № 2393, дело № 396/2005 год. по описа на Нотариус Д. А., вписана с per. № 747 в НК,
район на действие БРС, ответника И. Н. от своя страна също е собственик на 1/2 ид.ч. от
описания по горе имот, като тя го е придобила на същото основание, а именно: покупко-
продажба на право на строеж.
Видно от нотариална покана, на 13.07.2021 год. чрез Нотариус ищците отправили до
4
И. Н. нотариална покана, получена от нея на 12.08.2021 год., с която я поканили да освободи
съсобствената на ищците част от офиса, равняваща се на квотата в съсобствеността. За целта
определили срок от една седмица, считано от датата на получаването на поканата, след
което и при отказ да освободи съответната част, поканили Н. да заплаща обезщетение за
ползването на собствената ни идеална част от описания по-горе недвижим имот.
Видно от отговор на нотариална покана, в изпълнение на нотариална покана от
страна на ответника и чрез Нотарис К. били връчени ключове от офиса на ищците.
В хода на производството са допуснати и разпитани свидетелите С. Е., Й. К., Т. Б. М.
Л. и И. Р..
От показанията на свидетеля Е. се установява следното: свидетелят сочи, че познава
страните по делото, тъй като А. Б. е адвокат на сина на свидетелката по едни дела с
роднините на неговия баща, който починал. По тези дела адвокат на ищците, е адвокат Н.,
по тази линия ги познава иначе преди тези дела не е познавала и двете. Сочи се, че по едно
от делата, което било в град Петрич за едни имоти, там свидетеля придружавал адвокат Б. и
след заседанието, след като се провело и излезли пред съдебната зала, те двете се засекли –
адвокат Б. и адвокат Н. и в този момент адвокат Б. се обърнала към адвокат Н. и казала:
„како Искре дай моля те да се разберем, защото мина много време, офиса да се разберем да
го продава ме ли, да го дадем под наем ли, да се разберем за този офис, защото вече това
положение, много време мина и нещата остават неизяснени“. Сочи свидетеля, че в този
момент Н. изведнъж започнала да крещи и да казва: „ти нямаш нищо, няма офис там, там
няма да стъпиш, докато съм жива, това само през трупа ми, твоят крак няма да стъпи там“.
Сочи свидетеля, че в коридора коридора имало хора, които чакали пред съдебната зала и със
сигурност са чули, защото тя викала. Реакцията й била много странна и сигурно са чули.
Сочи свидетеля, че адвокат Н. крещяла и казвала „ти ще стъпиш там само през трупа ми,
кракът ти няма стъпи там“ това са думи, които ги е запомнила, защото бил свидетеля много
изненадана от реакцията й. Заседанието тогава било пролетта, не 2024 година, а 2023 година
и може би е било края на април месец – началото на май. Било пролетта на 2023 година и
понеже е ходила свидетеля на това заседание пролетта веднъж и затова си спомняла, че
било точно тогава. Сочи се, че молбата на адвокат Б. – „како Искре“, в първия момент се
изненадала на обръщението й – такова уважително било, че не й звучала на свидетеля да е
ползвала офиса, след като „дай да се разберем какво да го правим този офис, както решиш“,
дори и това й казала: „както решиш ти“. Свидетелят не е останала с впечатление адвокат Б.
да го е ползвала.
Съдът намира показанията на свидетеля за последователни, но противоречиви и не
кредитира същите като достоверни, още повече същият няма лични възприятия относно
факти, предмет на спорното право, а изразява предположения, а преценено през призмата на
чл. 172 ГПК, същите нямат никаква степен на достоверност, предвид обстоятелството, че
ответника по делото е адвокат на страна по съдебно дело, по което сина на свидетеля е
противна страна по делото. На следващо място, тези показания противоречат на останалия
доказателствен материал.
От показанията на свидетеля К., се установява следното. Свидетелят е приятел на
ищците, познава адвокат Б. от 2011 година. В естеството му на работа много пъти я е търсил
свидетеля за правни въпроси. Помоли го за услуга относно новия й офис – за преместване на
разни багажи, когато се наложило да ходят до офиса. Сочи се, че ходил свидетеля до офиса,
те са били две помещения преградени. Първият път – преди повече от две години, никой
нямало в офиса. При посещение втория път, адвокат Б. отворила втората година и влезли и
вътре нямало никой, но помещението, което е на адвокат Б. е преградено и вътре имало
папки, класьори и документи, които ясно личали на въпросната дама /сочи ответника Н./,
нямало името на адвокат Б. и тя моментално ги помолила да си тръгнат, защото документите
не са нейни, но са в нейното помещение. Вторият път когато отишли, били тримата –
5
свидетеля К., адвокат Б. и дъщеря й, това било 2024 година. Качили по сътлбите и вътре в
помещението е ответника И. Н.. Било отворено и влезли. Вътре била само госпожа Н.. Н.
стояла в лявото помещение, в непреграденото, а в дясното имало папки. На надписите на
папките били имената на И. Н.. Влезли вътре в помещението заедно с адвокат Б. и там
видели папките. Не в общото помещение, те се преградени, в другото помещение станала
атаката. Поздравили се, като реакцията на адвокат Н. била груба, с вулгарни думи - какво
правите тук, че нямат никакви права. След това си тръгнали, тъй като били помолени с
остър тон да напуснат, че нямат право да са там. При този висок тон дошли и други хора от
другите офиси, дошли заради виковете. Там видял свидетеля едно момиченце, което било
юристка в Община Благоевград. Била юристка по времето на господин Камбитов, била в
Община Благоевград и оттам я познава, руса. Тя се показала, но те вече излизали навън.
Съдът намира показанията на свидетеля К. за логични, последователни и
непротиворечиви, поради което кредитира същите като достоверни.
От показанията на свидетеля Б. се установява следното: свидетелят сочи, че майката
на свидетеля и госпожа Н. притежават общ офис. През 2016 година си закупили офис на
зелено, който се намира в сградата, която е отдясно на Административен съд – синьо-
жълтата сградата. Влизала е свидетеля в офиса на срещи с адвокат Н. и баща й. Офисът
представлява коридор и две отделни помещения, като в едното помещение има бюро,
компютър, шкафове с папки и столове, а в другото помещение в началото имало дървена
маса с мраморно покритие отгоре. При последващи срещи този мрамор изчезнал и останала
само дървената маса, само обкова. За първи път отишла в този офис 2022 година, това е било
след поканата, тъй като родителите й нямали достъп до помещението – нямали ключ, след
което отправили нотариална покана до адвокат Н. да им предостави ключ, за да могат да
ползват помещението. След поканата са ходили на няколко срещи, като първата е била
есента, защото вътре в едното помещение имало чували с орехи и чували с кестени освен
папките, есента на 2022 година. Като на една от първите срещи, когато влезли с баща й в
офиса на адвокат Н., вътре била адвокат Тагарева, адвокат Тео Тошев и адвокат Ядков, като
влезли в помещението я попитали дали ще може да проведат разговор родителите й с нея, тя
категорично казала, че не е възможно, не е в момента удобно и започнала да крещи, и ги
изгонила от помещението си. Двете помещения били заети с мебели, с папки на адвокат Н.,
като при многократните срещи родителите й я молели да освободи част от помещението, за
да може да се ползва, било лично от майка й, било от наемател, но същото така и не се
освободило. Друг път е ходила свидетеля в този офис в края на 2023 година пак с баща й,
когато срещата я инициирала адвокат Н.. Отишли с бащата на свидетеля, но тъй като Н.
очаквала само баща й, Н. казала, че срещата трябва да е само с нея и баща й, какво търси
свидетеля там, че свидетеля работа в този офис няма, след което направили повторна среща,
било е седмица-две след тази, пак е било края на 2023 година, като тогава Н. пак твърдяла,
че свидетеля няма място на тази среща, като баща й казал, че са едно семейство и така или
иначе това ще се обсъди вкъщи. По време на тази среща адвокат Н. увещавала баща й тайно
от майка й да продаде мястото. Разликата в офиса, от посещението 2022 година и
посещенията 2023 година, е, че в част от посещенията имало орехи, в други имало кестени в
чували, имало прахосмукачка в един момент, прахосмукачката после я нямало. В самото
начало си спомня свидетеля, че имало дървена маса с обков и отгоре върху обкова имало
мрамор, като при последващите ходения мраморът просто изчезнал. В едното конкретно
помещение имало колони с папки, които като ги отворили пишело „адвокат Н.“ отгоре с
призовки. В другото помещение също имало страшно много папки и шкафове. В първото
помещение имало мебели, поне два дървени стола, които пак са тип като обков отгоре, зелен
диван имало. Отдясно имало бюро, което било абсолютно същия цвят като двата шкафа,
които са и в двете стаи. Това помещение има дълъг коридор и на този коридор отпред има
едно помещение и отляво има друго помещение, като реално мебелите – бюрото и
шкафовете от едното помещение и бюрото и шкафовете са сходни, тъй като са един и същи
6
цвят, най-вероятно са една серия, докато в едното помещение имало тъмно зелен диван и
дървени столове, а в другото са обикновени пластмасови столове. С оглед на вещите, които
били в помещенията, по-скоро майката на свидетеля не можела да ползва помещенията, тъй
като вътре били разположени папки, в които отгоре имало призовки с името на адвокат Н..
Тя нямало как да влезе и да ползва това помещение без да се изпразни, като на една от
последните срещи, която била ноември 2023 година баща й изрично я помолила в срок от
една/две седмици да разчисти помещението, за да могат да вкарат евентуално или наемател
или майка й да влезе да го ползва, но Н. казала, че ще види дали ще го освободи и нищо не
обещала. Сочи свидетеля, че майка й имала готов наемател за едната част от помещението –
за половината, като с този наемател даже имали уговорен оглед, но с оглед на това, че
адвокат Н. така и не предоставила помещение за ползване на майка й нямало как да го
вкарат за оглед, защото от това следват само проблеми. Със свидетелят К. свидетеля Б.
ходили заедно в офиса в края на юли 2024 година, като целта била адвокат Н. ако е склонна
да освободи помещението като К. да помогне да изнесат мебелите. Сочи се, че Й. К. е семеен
приятел на мама и тате. Влезли свидетеля, майка й и чичо Д. в офиса. Било е през работно
време, около обяд, тъй като и входната врата на сградата и вратата на офиса били
отключени. Сочи свидетеля, че имат ключ за офиса. За входната врата на сградата нямат,
защото тя се заключва и за нея ключ нямат, имат ключ само за отгоре. Сочи свидетеля, че
при влизането майка й почукала на едната врата, тъй като едната била отворена, а другата
затворена, почукала и адвокат Н. казала „какво търсите тук“. Майка й започнала да й
обяснява, че са дошли да видят дали е освободила помещението, ако има желание да го
освободи, че ще й помогнат да го освободи. Тя погледнала към чичо Д. и му казала „какъв
сте Вие, идентифицирайте се, покажете ми лична карта, какво търсите в офиса ми“, през
цялото време обяснявала, че офисът си е неин. Сочи свидетеля, че след многократни
крясъци, тъй като входната врата на офиса и в съседство е офисът на адвокат М. и адвокат
М. Л., адвокат М. я познава, тъй като е преподавател в университета, тя влязла, говорейки по
телефона влезе в офиса и казала: „какво се случва тук“ и майка й каза: „ето сега можеш да
видиш, че наистина не ни допуска до офиса“. Сочи се, че адвокат Н. започнала да крещи
„напуснете офиса ми, сега не е удобно, не може да стоите тук“ и започнала да блъска
майката на свидетеля с врата и буквално я изблъскала с входната врата навън. На тази
случка присъствали свидетеля, майка й, К. и адвокат М., която била в рамките на 2 минути и
си се върнала в офиса си. Правили са няколко ходения с майка й до офиса – един път или два
пъти, в който офисът е бил заключен и са го отключвали, но тъй като адвокат Н. не е била
вътре, а вътре са нейни папки, които са адвокатски папки и няма как да са вътре сами с тях,
за да не каже, че нещо се открадне и т.н. и веднага са затваряли и заключвали. Сочи
свидетеля, че реално майка й не е могла да го ползва офиса, а в последната една година има
монтиран и СОТ, като влязат и пищи, а те достъп до този СОТ нямат, така че няма как извън
работно време да отидат и да го посетят. Сочи свидетеля, че адвокат Н. никога не е
предлагала да освободи някаква част. Особено при срещите, които са правили и с баща й,
той й давал срокове да освободи помещението и казала, че няма да го освобождава, че това
си е нейният личен офис и те нямат работа там. Сочи свидетеля, че майка й водила
преговори за продажба на офиса с едно лице. Било е покрай местните избори, тъй като
майка й била ангажирана, едно лице тогава й звъняло, предложил й някаква сума, като
майка й казала: „тъй като не знам на какви суми в момента вървят продажбите ще се
поинтересувам и ще ви кажа“, след което по телефон пак били разговаряли, като сумата,
която предложили, за нея е ниска и за сега няма до продава, но тя никъде не го е обявила, че
го продава реално.
Съдът намира показанията на свидетеля за последователни, но противоречиви и не
кредитира същите като достоверни, като преценени през призмата на чл. 172 ГПК, същите
нямат никаква степен на достоверност, предвид обстоятелството, че ищците са родители на
свидетеля, още повече, тези показания противоречат на останалия доказателствен материал.
7
От показанията на свидетеля Л. се установява следното: свидетелят сочи, че познава
И. Н. от повече от 15 години покрай професионалната дейност и на двамата, откакто бил
юрисконсулт в Община Благоевград и впоследствие след като станал и адвокат. През 2022
година закупил свидетеля кантора, която граничи с нейната на адрес: ул. „Братя
Миладинови“ 1А и оттогава общо взето, откакто се преместил на този адрес, имат чисто
професионални добри отношения с И. Н.. В съседната на кантората на свидетеля работи
само един човек, само И. Н., откакто той се е преместил, за преди това не може да каже
имало ли е някой там. Свидетелят сочи, че до сега никой друг не е видял там, единствено и
само И. Н.. Никой друг на този етап не е видял. Откакто е собственик и обитава общата с
адвокат Н. сграда са провеждани многократно общи събрания в сградата. Често избирали
професионален домоуправител на сградата, тъй като има хора, които са по[1]възрастни и не
могат да се грижат за организацията на сградата, провеждани са такива. Съсобствениците в
сградата разбирали за свикване на такова общо събрание по реда на ЗУЕС. Винаги са
поставяни на таблото на партерния етаж покани със съответния дневен ред към
собствениците в сградата. От съседната кантора - кантората на адвокат Н. присъствала само
госпожа Н. на всички събрания. В списъка на съсобствениците за нейния офис фигурирал
единствено и само името на госпожа Н.. Професионалният домоуправител прави списък с
разходите и се закача на таблото на сградата и оттам разбират точно какви са текущите
разходи за всеки един от собствениците - дали за осветление, дали за почистване или други
комунални или битови услуги извършени от професионалния управител. В този списък за
кантората на адвокат Н. фигурира само адвокат Н.. Офисът на адвокат Н. представлява две
помещения. В едното, в което е влизал, за да обсъждат различни казуси е тя и има още едно,
което е затворено. Като се влезе има една почти леко вляво затворена врата, като продължа
по коридора вляво има още една врата, която като се отвори там е помещението, което
ползва адвокат Н.. В помещението, което ползва адвокат Н. има мебели, бюро, документи.
Естествено, че това е нейният офис. Никога не е влизал в затвореното помещение. Не се е
интересувал какво представлява, нито кой го ползва, нито какво е предназначението на
затвореното помещение. До това дело естествено е приемал, че само адвокат Н. ползва
офиса. Не е имал основания да предполага, че може да е бил на някой друг или в
съсобственост. Има на входната врата на сградата едно табло, на което са написани
различните адвокатски дружества и различните фирми, които развиват дейност в сграда.
Пред входната врата на адвокат Н. има нейна табела. Към настоящият момент не е знаел, че
друг е собственик на този офис, покрай това дело разбра. Само и единствено покрай делото
във връзка, с което е разпитван разбрал, че има спор между И. Н. и А. Б.. Не знае точно за
какво е спора, защото не е влизал в тази проблематика, не е искал да се интересува.
Доколкото знае достъпът е свободен. Свидетеля влиза безпрепятствено при адвокат Н., за да
поиска някакъв съвет или да коментира някакво дело, не е имало ограничения да влиза при
нея. Когато адвокат Н. я няма е нормално да е заключено. Не работи сам в кантората, а с
адвокат А. М., с която имат адвокатско дружество. С А. М. работят заедно от 17 години.
Преди това в Областна администрация, а след това в Общинска администрация от 2012
година, след което от 2019 година развиват адвокатска дейност. А. М. е чула спор между Н.
и Б., но не знае от какво естество. Не му е споделяла дали е била на среща между вас. Имало
някакъв разговор, но без да му каже в какво естество е било. Единственото място, в което е
влизал е там където е самата адвокат Н., в нейния офис, друго не е видял. Вижда друга
врата, която просто е затворена, за второто помещение вероятно вътре, може би за което
става въпрос, не знае.
Съдът намира показанията на свидетеля Л. за логични, последователни и
непротиворечиви, поради което кредитира същите като достоверни.
От показанията на свидетеля Р. се установява, че познава И. Н. повече от 35-40
години. Със съпруга й са били състуденти, а след това и колеги и в тази връзка са попадали в
общи компании. От 1997 година, когато и свидетеля се вписал като адвокат в АК –
8
Кюстендил са общували с нея и я познава като колега адвокат. Като познанството
продължава и до днес и даже след 2022 година имат и съвместна работа по определени дела
с общи клиенти. Нейната кантора се намира в така известната кооперация със собственик С.
М.. След 2022 година, когато отново се вписала като адвокат във връзка със съвместната
работа по някои от делата, а и да се видят е ходила до кантората й. Там е виждала само И. да
работи. Ищцата Б. не я е срещала там. Офисът, след централният вход, офисът е на втория
етаж, достъпът е осигурен чрез стълбищна клетка. Намира се срещу стълбището с входно
антре и две стаи вътре. Само едната стая се ползва от И. Н., тази която се намира вляво от
разпределителното антре в офиса. Стаята, която тя ползва е обзаведена като за кантора - с
бюро, компютър, принтер. В другата стая не е влизала. Имало е случаи, когато вратата е
била открехната, т.е. не е била затворена. Не е виждала какво има в тази стая. Стаята, която
се ползва от адвокат Н. не може да каже дали се заключва, има самостоятелен достъп, когато
ходила тя е била отключена, защото Н. е била вътре. Има врата, но дали има ключ на тази
врата не е обърнала внимание дали се заключва. Другата врата също не мога да каже дали се
заключва. Като е ходила са се чували дали ще е в офиса, за да се видят. Не може да каже
дали има табели, които да информират кой ползва офиса, не е обърнала внимание. Долу на
входа откъм улицата има доста табели, но там има и нотариус, има и други колеги адвоката,
но дали на адвокат Н. има специална табела не знае. Не е обърнала внимание дали има
табела и на входа на офиса. В този офис свидетеля я посещава от началото на 2022 година,
след като се вписала като адвокат, тъй като за периода от февруари 2007 година до края на
април-май 2021 година била в Административен съд – Благоевград. Не знае за спорове
между А. Б. и Н.. Знае, че съвместно нещо са купували в годините, за периода 2000-
2002/2003 година ползвали сградата до синята къща, в която имало 5-6 офиса на адвокати. Б.
и Н. били на приземния етаж в един офис. Оттогава знае, че са имали намерение да купуват
кантора, но това е много отдавна.
Съдът намира показанията на свидетеля Р. за логични, последователни и
непротиворечиви, поради което кредитира същите като достоверни.
По делото са допуснати и съдебно-техническа експертиза, от която се установява
следното: пазарният наем на процесния имот за месец е 377 лв., като средната пазарна
стойност за процесния период от 12.08.2021 г. до 31.12.2023 г. е 8729.00 лв. – 355 лв.
месечно, за целия офис и съответно 4 364.00 лв. – 177 лв. месечно, за ½ ид.ч. от него.. Съдът
намира заключението на вещото лице за компетентно изготвено, поради което кредитира
същото.
Така описаната фактическа обстановка налага следните правни изводи:
При така наведеното в обстоятелствената част и петитум на иска, въведения предмет
на делото - спорното материално право е правото на съсобственика да иска обезщетение от
другите съсобственици за ползата, от която е лишен, от деня на писменото поискване, която
правна квалификация е чл. 31, ал. 2 от ЗС, във връзка с чл. 31, ал. 1 от ЗС.
Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от ЗС, когато общата вещ се ползва лично от
някой от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са
лишени от деня на писменото поискване. Разпоредбата на чл. 31, ал.2 от ЗС е специална
хипотеза на института на неоснователното обогатяване. Ако само един или част от
съсобствениците ползват изцяло общата вещ, те неоснователно се обогатяват за сметка на
лишените от ползване съсобственици. Препятстването от страна на ползващия съсобственик
- макар и по силата на правомерно поведение - на възможността друг съсобственик да
упражни субективното си материално право да ползва своята част от общата вещ-нарушава
забраната по ал. 1 да не се пречи и поражда установеното в ал. 2 на чл. 31 от ЗС право на
обезщетение. Последното е регламентирано като средство за защита на лишените от
възможност пряко да си служат с общата вещ, съобразно притежавания дял от
съсобствеността и е компенсация срещу неправомерното ползване на един от
9
съсобствениците. Поради това, че не може да получи реално ползване, съответстващо на
правата му в съсобствеността - съсобственикът има право на парично обезщетение./ ТР №
7/2012 г. на ОСГК при ВКС/.
Уважаването на иска с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС е обусловено от следните
предпоставки: вещта да е съсобствена и да се ползва само от един или няколко от
съсобствениците; съсобственикът да е лишен от възможността да ползва вещта съобразно с
правата си; същият да е отправил покана до ползващия вещта съсобственик /съсобственици/
да му предостави ползването й съобразно правата му и последният да е отказал или да се е
противопоставил на това. В тежест на ищеца по претенцията с правно основание чл. 31, ал.
2 от ЗС е да установи при условията на пълно и главно доказване елементите от
фактическия състав, който обуславя претендираното от него право на обезщетение /Решение
№ 172 от 6.07.2011 г. на ВКС по гр.д. № 996/2010 г., III ГО, ГК/.
От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установява, че между
страните в настоящото производство е възникнала съсобственост върху недвижим имот,
представляващ ОФИС 2-2 /две-две/ на първи етаж, кота + 2.90 /плюс две цяло и деветдесет
метра/ със застроена площ 37.77 кв.м /тридесет и седем квадратни метра и седемдесет и
седем стотни квадратни сантиметра/, при съседи: двор; двор; офис 2-3 и коридор, ведно със
съответстващите идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
мястото, който обект се намира в сградата-паметник на културата, изградена в УПИ XV-
6395, кв. 117 по плана на ЦГЧ на Благоевград, одобрен със заповед 455 от 23.04.2002 г от
кмета на Благоевград, който урегулиран имот е с площ от 750 кв.м, при съседи по
нотариален акт: УПИ 1-6395; УПИ XVI - 6395; улица; УПИ -XVII-2751 и УПИ 1-6394 и
съседи по скица: УПИ I - 6395; УПИ XVI - 6395; улица и УПИ 11-2751. Същия е с
административен адрес: Б., който имот по кадастрална карта представлява: 1/2 ид. част от
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор № 04279.612.168.1.20 /нула четири
хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин и дванадесет, точка, сто шестдесет и
осем, точка, едно, точка, двадесет/, на етаж 1 /първи/, в сграда с идентификатор №
04279.612.168.1 /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин и
дванадесет, точка, сто шестдесет и осем, точка, едно/, е предназначение: „жилищна сграда
със смесено предназначение“, разположена в поземлен имот идентификатор №
04279.612.168 /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин и
дванадесет, точка, сто шестдесет и осем/, находящ се в кадастрален район 612 /шестстотин и
дванадесет/ в град Благоевград, с ЕКАТТЕ 02479 /нула четири хиляди двеста седемдесет и
девет/, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Благоевград, одобрени със
Заповед РД-18-32/10.05.2006 г. на Изпълнителния директор на АК, последно изменение
засягащо самостоятелния обект е от 15.03.2024 год., предназначение на самостоятелния
обект - за офис, с площ - 37.77 кв.м. /тридесет и седем цяло и седемдесет и седем стотни
квадратни метра/, с адрминистративен адрес Б., стар идентификатор: няма, при граници
/съседи/: на същия етаж: 04279.612.168.1.21, 04279.612.168.1.19, под обекта:
04279.612.168.1.11, над обекта: 04279.612.1.3, при квоти: за ищците – ½ идеална част от
описания по- горе имот и за ответника – ½ идеална част от описания по-горе имот.
При наличие на съсобственост върху процесния имот всеки съсобственик съгласно
чл. 31, ал. 2 от ЗС може да ползва съсобствения имот според неговото предназначение без
да пречи на останалите съсобственици да си служат с имота според правата им. Лично
ползване на общата вещ по смисъла на тази норма е всяко осъществено от съсобственика
поведение, което пречи или ограничава другите съсобственици да ползват вещта според
правата им, като без правно значение е дали ограничавайки правата на другите
съсобственици, съсобственикът ползва вещта лично, дали не допуска никой да я ползва или
е допуснал трети лица да я ползват на възмездно или безвъзмездно основание.
Правото на обезщетение се дължи само за времето, през което съсобственикът е
10
лишен от възможността да си служи с общата вещ, съобразно своя дял. Законодателят е
ограничил възможността да се търси отговорност, съответно обезщетение от датата на
поканата, отправена от невладеещият съсобственик. Това е така, защото с оглед общността
на притежаваното субективно материално право, това е моментът, в който ползващият
цялата вещ съсобственик ще има укоримо поведение/решение № 715/02.10.2009 г. по гр.дело
№ 1618/2008 г. на ІV ГО на ВКС/.
В настоящия случай, исковете са основани на твърдения, че още след изпълнение на
правото на строеж и построяване на сградата, ответника се настанил в целия имот, с което
препятства ищците от реалното ползване на собствената им 1/2 ид.ч. от него.
При тези данни, ищецът е поканил ответника да му предостави ползването, то от този
момент последния изпада в забава. От представената по делото нотариална покана се
установява, че ищецът е отправил покана, с която претендира обезщетение за ползване,
която е редовно връчена на ответникът на 12.08.2021 г., която покана касае предмета на
настоящия иск. Вземането за обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС при неограниченото
действие във времето на писменото поискване, възниква за всеки следващ поискването ден
на неправомерно лично ползване на имота в смисъла, посочен по-горе /Решение № 240 от
21.06.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1390/2010 г., III ГО, ГК/. Поради това не е нужно за всеки
период от време, докато трае ползването на съсобствената вещ само от единия или няколко
съсобственици, да се отправя писмена покана. Вземането обаче не възниква, когато
съсобственикът отказва да приеме предоставената от ползващия съсобственик част от
общата вещ, съответстваща на дела му или му е дадена възможност да ползва общата вещ
заедно с него, защото в този случай няма лишаване от ползване, а нежелание да се
ползва./ТР № 7/2012 г. на ОСГК при ВКС/.
В конкретния казус не се установи ищците да са лишени от възможността също да
ползва имота съобразно квотите в съсобствеността. За да дължи обезщетение ответникът
трябва не само да ползва общата вещ в обем, по-голям от правата й в съсобствеността, но и
да пречи на ищеца да ползва имота. Безспорно от събраните по делото гласни доказателства,
се установява, че ответникът ползва за процесния период едното помещение от
притежаваната в съсобствеността и същият е предоставил на ищеца да ползва имота
съобразно квотите на съсобственост. Фактът, че в едно помещение има документи на
съсобственика, не обуславя извод че пречи на другия съсобственик да ползва имота.
Това служене според следва да бъде по естеството си такова, че да не пречи на другия
съсобственик да си служи с вещта, съобразно правата си.
Според дадените задължителни указания на касационната инстанция по тълкуването
на относимата към предмета на спора правна норма на чл.31 ЗС с ТР № 7/2012 г. на ОСГТК
„ползващият съсобственик започва да пречи, когато друг съсобственик е отправил искане да
си служи с вещта, което е доведено до знанието на първия и той не е отстъпил частта,
съответстваща на дела на претендиращия или не му е предоставил възможност да ползва
общата вещ заедно с него“.
Именно в тази хипотеза лишеният от възможността да ползва общата вещ според
предназначанието й и според притежавания от него обем права съсобственик има право да
получи обезщетение по реда на чл. 31, ал. 2 ЗС.
Съдът намира, че посочената хипотеза не е налице в настоящия казус. Това следва от
безсъмнено установените по делото факти, че и двете страни ползват съсобствения им имот
от момента на възникване на съсобствеността – ищците не оспорват фактът, че му е
предоставен достъп до съсобствения имот още след изповядване на сделката за покупко-
продажба и построяване на сградата и пускането й в експлоатация, нито твърди, че този
достъп му е препятстван или ограничен.
11
На самостоятелно основание следва да се посочи, че според титула им за собственост
страните притежават идеални, а не реални части от съсобствения имот.
Последното означава, че всяка една от тях може да ползва и да си служи с която и да е
част от съсобствената вещ, съобразно правата си. Този извод следва и предвид липсата на
решение по реда на чл. 32 ЗС за разпределяне правото на реално ползване на вещта както на
съсобственика, притежаващ повече от половината от общата вещ.
Затова и претенция за заплащане на обезщетение за ползването на реална част от
съсобствената вещ от който и да е от съсобствениците, вкл. от ищците, в случая се явява
неоснователна.
Вън от горното и на самостоятелно основание предявените искове се явяват
неоснователни и защото ищците не установиха в хода на производството твърдението си, че
ответникът му е пречил да ползва съсобствената вещ, съобразно правата му.
Извод за наличието на такива действия от страна на ответника не може да се направи
от анализа на ангажираните от страните по делото гласни доказателства. Твърденията на
ангажираните от ищците свидетели, че са отишли няколко пъти да искат достъп , не обуславя
извод за пречене. За процесния период същите установяват, че ищците инцидентно са
отивали до офиса, че ищците притежават ключ за помещението, но не установяват ответника
да ползва целия имот, а не само съответстващата на неговата ид. ч. - изрични доказателства
липсва.
На самостоятелно основание гласните доказателства, ангажирани от ответника
изцяло оборват твърденията на ищците за препятстване възможността им да ползват общата
вещ. Те установят още, че реално желанието на ищците, с оглед предмета на
професионалната дейност, е да ползва определена част от съсобствения имот, ако желае, но
ищеца Б. ползва друг собствен офис за професионалната си дейност.
Както вече се посочи обаче, след като няма решение на мнозинството от
съсобствениците нито на районния съд относно разпределяне на ползването на
съсобствената вещ, всеки един от съсобствениците може да ползва вещта съобразно правата
си, вкл. частта от имота, заета от документи.
Привеждането на имота във вид, в който да позволява използването според
предназначението му е задължение на всеки един от съсобствениците и е реципрочно на
правото му да се ползва от вещта.
От друга страна, ищците въпреки че са имали ключ от помещението, ответника в
отговор на нотариалната покана е предоставил отново ключове на ищците, но последните са
се отказали от предоставената им възможност да ползва тази част от имота. Това води до
извод, ищците не са желаели да ползват имота, а са искали да получат обезщетение за дела
си, тъй като единия ищец упражнява професионалната си дейност в самостоятелн офис.
Извод, че ищците не са имали намерение да ползват имота се извежда от това негово
поведение, съобразен с разпоредбата на чл. 31, ал. 1 ЗС, съгласно която всеки съсобственик
може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи
на другите съсобственици да си служат с нея според правата им. Няма установено правило,
следователно, че съсобствената вещ може да се ползва в една част от съсобственик, като
реална такава, тъй като всеки съсобственик ползва цялата вещ съобразно предназначението
й в обем, съобразно квотите на съсобственост.
Предвид гореизложеното настоящия съдебен състав намира, че ищецът няма право
на обезщетение за ползване на соченото правно основание, защото в хода на производството
по делото се доказаха предпоставките, които изключват това права. Ответникът е
предоставил възможност на ищците да ползват имота, и не е възпрепятствал ищците да
ползват имота, създавайки му пречки. Фактът, че единия ищец е изразявал претенции да
ползва имота – едната стая, предназначена за офис, след като бъдат освободени вещите в
12
нея, не извежда извод, че е лишен от възможността да ползва имота. Липсват доказателства
за това.
Поради така изложените съображения, настоящият състав приема, че по делото не са
установени елементите от фактическия състав на вземането по чл. 31, ал. 2 от ЗС, поради
което предявените на това основание искове се явяват неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А. Л. Б., ЕГН ********** и В. П. Б., ЕГН **********, против
И. Х. Н., ЕГН **********, иск да бъде осъден ответникът, на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС,
да заплати на ищците сумата в размер на 4 364.00 лв., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от предявяване на иска до окончателното плащане на същата,
представляваше обезщетение по чл. 31 ал. 2 от ЗС в размер на пазарната наемна цена от 177
лв. месечно, считано от 12.08.2021 год. до 31.12.2023 год., за ползването на собствената
част от недвижим имот, представляващ: 1/2 ид. част от ОФИС 2-2 /две-две/ на първи етаж,
кота + 2.90 /плюс две цяло и деветдесет метра/ със застроена площ 37.77 кв.м /тридесет и
седем квадратни метра и седемдесет и седем стотни квадратни сантиметра/, при съседи:
двор; двор; офис 2-3 и коридор, ведно със съответстващите идеални части от общите части
на сградата и от правото на строеж върху мястото, който обект се намира в сградата-
паметник на културата, изградена в УПИ XV-6395, кв. 117 по плана на ЦГЧ на Благоевград,
одобрен със заповед 455 от 23.04.2002 г от кмета на Благоевград, който урегулиран имот е с
площ от 750 кв.м, при съседи по нотариален акт: УПИ 1-6395; УПИ XVI - 6395; улица; УПИ -
XVII-2751 и УПИ 1-6394 и съседи по скица: УПИ I - 6395; УПИ XVI - 6395; улица и УПИ 11-
2751. Същия е с административен адрес: Б., който имот по кадастрална карта представлява:
1/2 ид. част от САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор № 04279.612.168.1.20
/нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин и дванадесет, точка, сто
шестдесет и осем, точка, едно, точка, двадесет/, на етаж 1 /първи/, в сграда с идентификатор
№ 04279.612.168.1 /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин и
дванадесет, точка, сто шестдесет и осем, точка, едно/, е предназначение: „жилищна сграда
със смесено предназначение“, разположена в поземлен имот идентификатор №
04279.612.168 /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин и
дванадесет, точка, сто шестдесет и осем/, находящ се в кадастрален район 612 /шестстотин и
дванадесет/ в град Благоевград, с ЕКАТТЕ 02479 /нула четири хиляди двеста седемдесет и
девет/, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Благоевград, одобрени със
Заповед РД-18-32/10.05.2006 г. на Изпълнителния директор на АК, последно изменение
засягащо самостоятелния обект е от 15.03.2024 год., предназначение на самостоятелния
обект - за офис, с площ - 37.77 кв.м. /тридесет и седем цяло и седемдесет и седем стотни
квадратни метра/, с адрминистративен адрес Б., стар идентификатор: няма, при граници
/съседи/: на същия етаж: 04279.612.168.1.21, 04279.612.168.1.19, под обекта:
04279.612.168.1.11, над обекта: 04279.612.1.3, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението подлежи на обжалване пред ОС – Благоевград в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан електронно / чл. 102а,
ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен подпис на съдията.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
13
14