М О Т И В И по НОХД № 1820/2011 г. по описа на СтРС
Подсъдимият М.В.Д.
е обвинен в това, че на 10.04.2011г. по
път 66-032 северно от с. .., общ. Стара Загора е управлявал МПС – лек автомобил
марка „БМВ” с рег. № ..., с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно – 1,67 на хиляда, установено
по надлежния ред с протокол за химическа експертиза № 215/11.04.2011г. на
сектор БНТЛ към ОД на МВР Стара Загора – престъпление по чл.343Б ал.1 от НК.
Представителят
на Районна прокуратура Стара Загора поддържа изцяло предявеното обвинение по
отношение на подсъдимия Д.. По отношение на размера на наказанието, което
следва да се наложи не взема конкретно становище.
Подсъдимият Д.
се признава частично за виновен. Дава обяснения по делото. По същество не
оспорва обстоятелството, че е употребил алкохол, но счита, че посочената в
обвинението концентрация на алкохол в кръвта, не отговоря на действителната.
Защитата
изразява становище, че е нарушена процедурата, уредена в Наредба № 30 за реда
за установяване на употребата на алкохол от водачите на МПС. Моли съда за
оправдателна присъда.
От събраните
в хода на наказателното производство писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:
На 09.04.2011 година подсъдимият М.Д. бил
на гости при свои приятели в село ..,
община Стара Загора. Там той употребил
алкохол /водка /. По-късно вечерта, след полунощ Д. ***. За целта привел в движение собствения си лек
автомобил марка «БМВ» с рег. № .... Той
се движел по път 66-032 северно от с. .., община Стара Загора. Заедно с него в автомобила
пътували и трима негови приятели - свид. Т.В.,
.. и свид. Т.П.. Около 02.40 ч северно от с. .., община Стара
Загора на десен завой подсъдимият Д. не успял да заобиколи намиращ се на
пътното платно камък и изгубил контрол на управляваното от него моторно превозно средство. В резултат на това автомобилът се обърнал по таван извън
платното, вляво по посоката на движение.
След това св. Т.В. се обадил на Спешен център - Ст. Загора и успял да излезе от автомобила,
след което извадил подсъдимия и другите
двама пътници. На произшествието
пристигнала линейка и всички били откарани в ЦСМП- Стара Загора. Там се установило, че само подсъдимия Д. е получил травматично увреждане – счупване на китката на дясната ръка. Останалите
пасажери нямали наранявания. В ЦСМП-
Стара Загора на подсъдимия била взета
кръв за изследване за наличието на алкохол в кръвта. Кръвната проба била взета
от осъществяващия спешна помощ лекар в
ЦСМП – Стара Загора св. Ж. Б.. След това пробата била изпратена по надлежния ред за изследване
в БНТЛ – ОД – МВР – Ст. Загора за
определяне на концентрацията на алкохол в кръвта.
Видно от приложения по делото протокол за
химическа експертиза № 215/ 11.04.2011. на БНТЛ при ОД на МВР – Ст.Загора, в изследваната проба от кръв,
взета от подсъдимия Д., било установено
наличие на алкохол в кръвта с концентрация 1,67
промила.
В обясненията си подсъдимият Д. признава,
че е употребил алкохол – около 100 мл. концентрат, процесната вечер, но твърди,
че е сторил това значително преди настъпване на пътно транспортното
произшествие, а именно не по – късно от 20.00 часа на 09.04.2011г. Сочи още, че
по време на деянието е имал значително по- голяма телесна маса от тази към
настоящия момент. Твърди, че тогава е тежал около 125 кг.
По своята същност обясненията на
подсъдимия са основно доказателствено средство. Същите обаче, едновременно с
това, представляват и основен способ за защита. Ето защо, съдът подложи
обясненията на подсъдимия Д. на внимателен анализ.
Видно от прочетените на основание
чл.281 ал.5 вр. чл.281 ал.1 т.5 от НПК протоколи за разпит на свидетелите В. и П.
/лист 24 и 25 от ДП/ - били в една компания с подсъдимия процесната вечер, двамата не могат да посочат
с категоричност дали подсъдимият е употребил алкохол, както и ако да, какъв е
бил неговия вид и до кога Д. е консумирал.
При тези обстоятелства, съдът намира за
неподкрепена от останалите доказателства по делото, тезата на подсъдимия че е
преустановил употребата на алкохол не по – късно от 20.00 часа вечерта. В хода
на съдебното следствие не се събраха и надлежни доказателства досежно
твърдението на подсъдимия, че в момента на инкриминираното деяние телесната му
маса е възлизала на около 125
кг.
Ето защо, съдът намира, че не следва да
кредитира с доверие, макар и добросъвестноизготвеното и компетентно заключение
на съдебно медицинската експертиза, съобразно което, изчислена по метода на
Видмарк, концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия Д. към 02.30 часа на
10.04.2011г. е била 0,00 промила. Експертното заключение е изготвено единствено
на база данните, посочени от подсъдимия, а именно, че е тежал 125 кг., че е поел
концентрат - 100 мл. водка, както и че е
преустановил употребата в 20.00 часа на 09.04.2011г. Всички тези обстоятелства,
както бе посочено по- горе, не са подкрепени от останалите доказателства по
делото.
Ето защо, съдът счита версията на
подсъдимия за проява на защитна позиция.
По отношение на възражението на
защитата за неспазване реда за установяване на алкохолно съдържание в кръвта,
уреден в Наредба № 30:
Съгласно разпоредбата на чл.12 ал.1 от
цитираната наредба, кръв за изследване се взема след дезинфекция с разтвор от
сублимат. Видно от показанията на свидетелката Б. – лекарят взел кръвната проба
на подсъдимия, предварителната дезинфекция е извършена с друг разтвор –
риванол, различен от посочения в наредбата. Свидетелката е категорична, че
разтвор на сублимат не се ползва от години, тъй като съдържа живак.
При тези обстоятелства, съдът намира,
че формално е налице нарушение на разпоредбата на чл.12 ал.1 от наредбата. Макар
и морално остаряла, същата ясно посочва вида на веществото, с което следва да
се извърши дезинфекция. Доколкото обаче, използването на дезинфектант
несъдържащ летливи вещества, като спирт, йод, йод-бензин, ацетон, етер и
хлорофон, съобразно изискването на ал.2 на чл.12 от наредбата, съдът счита, че
допуснатото нарушение е формално и несъществено, тъй като не се е отразило на
качеството на взетата кръвна проба.
В показанията си, свидетелката Б.
първоначално сочи, че първо е попълнила анкетния лист по данни на подсъдимия, а
след това е взела кръвната проба. Впоследствие твърди, че е сторила това в
обратен ред.
Съгласно разпоредбата на чл. 11 ал.1 от
Наредбата, кръв за химическо изследване се взема едва след описване
поведението, общото състояние на лицето, поведенческите му реакции, събраните анамнестични
и клиникодиагностични данни.
Съдът счита, че дори и да се приеме, че свидетелката Б. е
извършила вземането на кръвна проба паралелно със снемането на анамнезата, или
непосредствено преди това, то това не съставлява съществено нарушение на реда,
установен в наредбата. По делото е безспорно установено, а и това не се оспорва
от подсъдимия, че е бил закаран в болничното заведение, тъй като се е нуждаел
от спешна медицинска помощ, както и че му е взета кръвна проба за алкохол в
кръвта и че е бил изрично уведомен предварително затова. Както бе посочено по-
горе, използването на различен от приетия в наредбата дезификант, не се е
отразило на качеството на пробата, тъй като същият не съдържа забранените в
разпоредбата на чл.12 ал.2 вещества. На фактическите изводи за управление на
МПС с концентрация на алкохол в кръвта в размер на 1,67 промила, установен в
протокола за медицинско освидетелстване, не повлиява обстоятелството, че
анамнезата е снета паралелно или непосредствено след вземане на кръвната проба.
Това е така, тъй като наличието на алкохол в кръвта на подсъдимия и нейната
концентрация се установяват не от констатациите в протокола за медицинско
изследване, а от извършената химическа експертиза на взетата кръв.
Видно от показанията на свидетелката Т.-
лицето, извършило експертизата на кръвната проба, последната е постъпила в срок
в химическата лаборатория. При изследването е извършено двукратно измерване,
като не е установено отклонение между
отделните проби. Свидетелката сочи, че часът на постъпване, както и евентуални
отклонения от изискванията за съхранение, запечатване и надписване се
отбелязват изрично в съответен журнал. Същата е категорична, че в конкретния
случай такива не са констатирани.
Предвид
гореизложеното, съдът счете за безспорно установено, че подсъдимият Д. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 343б ал.1 от НК, тъй
като на 10.04.2011г. по път 66-032
северно от с. .., общ. Стара Загора е управлявал МПС – лек автомобил марка
„БМВ” с рег. № ..., с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно – 1,67 на хиляда, установено
по надлежния ред с протокол за химическа експертиза № 215/11.04.2011г. на
сектор БНТЛ към ОД на МВР Стара Загора.
От субективна страна деянието е извършено
виновно - под формата на евентуален умисъл. Деецът е съзнавал, че е употребил алкохол, допускал е, че
концентрацията на алкохолно съдържание е над допустимото от закона и въпреки
това е управлявал МПС. По този начин същият е застрашил не само собствените си
живот и здраве, но и тези на останалите
участници в движението.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА
НА НАКАЗАНИЕТО
При
определяне вида и размера на наказанието съдът се съобрази с двата принципа в
наказателно-правната ни система-ПРИНЦИПА НА ЗАКОНОУСТАНОВЕНОСТ и ПРИНЦИПА НА
ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯ на наказанието.
Съгласно
първият принцип в специалния текст на НК се предвижда наказание лишаване от
свобода до една година .
Съгласно
втория принцип, съдът обсъди обществената опасност на деянието, личността на
подсъдимия, както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства
по смисъла на чл. 54 от НК.
При съвкупния
анализ на събраните по делото доказателства, съдът счете, че конкретното деяние
е със средновисока степен на обществена опасност. С оглед на това, че подсъдимият е с чисто
съдебно минало, млад човек, студент, съдът определя личната му обществена
опасност като ниска.
Смекчаващи отговорността обстоятелства по
отношение на дееца са направените частични самопризнания, изразената
критичност, младата възраст и чистото съдебно минало.
Отегчаващи
такива – не са налице.
Съдът счете,
че не следва да отчита като отегчаващо отговорността обстоятелство, посоченото
в обвинителния акт – предходни нарушения на ЗДвП, тъй като прие, че същите са
извършени преди повече от три години, поради което са погасени по давност. С
оглед на това, че в хода на наказателното производство не са ангажирани
доказателства за наличие на причинна връзка между употребата на алкохол от
страна на водача и настъпилото ПТП, съдът прие, че не следва да отчита
последното като отегчаващо отговорността обстоятелство.
Предвид
изложеното съдът счете, че по отношение на дееца са налице многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства, поради което и най-лекото наказание,
предвидено в специалния текст на закона се явява несъразмерно тежко. Ето защо и
на основание чл. 343б, ал.1 , вр. чл.55 ал.1, т.2, б.”б” от НК, замени наказанието лишаване от свобода с “ПРОБАЦИЯ”, като наложи на
подсъдимия със следните пробационни мерки: задължителна
регистрация по настоящ адрес - гр.
София, кв. „Динабад” № 53, ет.4, ап.17,
за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, явяване и подписване пред пробационен
служител или определено от него лице 2 пъти седмично и задължителни
срещи с пробационен служител за срок от ШЕСТ
МЕСЕЦА.
Съдът, приложи
императивната разпоредба на чл. 343 “г” НК и лиши Д. от правоуправление на
МПС срок от шест месеца, като зачете
времето през което е бил лишен от това право по административен ред, считано от 13.05.2011г.
Съдът възложи на подсъдимия направените по делото разноски.
ПРИЧИНИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО
Причини за извършване
на престъпното деяние е незачитане правилата за движение, установени в ЗДвП.
Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: