Решение по дело №473/2009 на Районен съд - Бяла Слатина

Р     Е     Ш     Е     Н     И     E

 

гр.Б.Слатина, 19.11.2010 год.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

БЕЛОСЛАТИНСКИ  РАЙОНЕН  СЪД,  Втори граждански състав, в публично заседание на  02 ноември, Две хиляди и десета година, в състав:

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ   ГЕРДОВА

 

при секретаря С.Т., като разгледа докладваното от Съдия ГЕРДОВА гр.д. № 473/2009 год. по описа на РС-Б.Слатина, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Постъпила е искова молба  от А.У.А. с ЕГН ********** ***, с която иска да се установи наличието на претендираното от него вземане срещу ответника М.Г.Д. с ЕГН  ********** ***, за сумата 5000,00 лева, дължима на основание Запис на заповед от 03.12.2008 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда-07.04.2009г. до окончателното изплащане на сумата, въз основа на която е образувано ч.гр.д.№ 302/2009г. по описа на РС-Б.Слатина,  както и направените по делото разноски по заповедното производство в размер на 100,00 лв. и да се осъди ответникът да заплати направените деловодни разноски по исковото производство. 

ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.422 ГПК, вр.чл.415 ГПК и чл.535 ТЗ.  

В срока указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК ответницата е депозирала писмен отговор във връзка с предявената искова молба и е ангажирала писмени доказателства. Оспорва иска, като твърди, че посочените факти и обстоятелства не отговарят на истината. Желае отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан и желае да й се присъдят направените деловодни разноски.

В с.з. ответницата поддържа изложеното в писмения отговор и желае отхвърляне на ищцовата претенция, като съдът й присъди направените по делото разноски.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Приложено е ч.гр.д.№ 302/2009г. по описа на РС-Б.Слатина.Приложено е копие от ДП 332/2009г. по описа на РП-Б.Слатина.

Съдът като взе предвид доводите изложени в исковата молба и твърденията на ответницата, след преценка на  доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

В исковата молба ищеца  навежда доводи, че му е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 302/2009г. по описа на БСлРС срещу ответницата за сумата от 5000,00 лв. дължима по запис на заповед/без протест/ от 03.12.2008г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението в съда-07.04.2009г. до окончателното й изплащане  и деловодни разноски в размер на 100,00 лв./Сто лева/.

Въз основа на изпълнителният лист е образувано изп.дело № 189/2009г. на ЧСИ В.Йотов с район на действие ОС-Враца. С определение от 15.06.2009г. РС-Б.Слатина е спрял незабавното изпълнение по подадено възражение от ответницата.

Ищеца в и.м. твърди, че се познават с ответницата и че същата на 09.12.2008г. му направила дарение на недвижим имот находящ се в гр.Б.Слатина, обл.Враца, ул.”Гроздьо Петков” № 4. Преди дарението ответницата му поискала сумата от 5000,00 лв. в заем, която й била необходима за погасяване на нейни заеми. Многократно търсел ответницата да му върне парите, но тя отлагала изплащането на сумата, като впоследствие  отказала да му ги върне. 

Поради отказа на Д. да върне сумата, за ищеца се породил правен интерес от търсената съдебна защита, първоначално упражнена в заповедното производство по чл.417 от ГПК.

Видно от приложеното ч.гр.д.№ 302/2009г. по описа на РС-Б.Слатина  срещу длъжника М.Г.Д. с ЕГН  ********** *** е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл.417,т.9 от ГПК за сумата от 5 000,00 лв. по запис  на заповед от 03.12.2008 год., ведно със законната лихва, върху нея, считано от датата на подаване на заявлението в съда-07.04.2009г. до окончателното й изплащане  и деловодни разноски в размер на 100,00 лв./Сто лева/.

В законоустановения срок длъжника М.Д. е подала възражение, в което посочила, че сумата е дадена на Вълкан Петков Танков, която получила от А.У.А., като „капаро” по сделка с недвижим имот. Поискала е от съда спиране на изп.д.№ 189/09г. по описа на ЧСИ В.Йотов.  

 Съдът с определение от 15.06.2009г. е спрял принудителното изпълнение по изп.д.№ 189/09г. по описа на ЧСИ В.Йотов с район на действие ОС-Враца срещу длъжника М. Г.Д..

В писмена молба вх.№ 2549/02.06.2010г. адресирана до РС-Слатина с правно основание чл.420, ал.2 от ГПК, с която ответницата поискала от съда спиране на изп.д.№ 189/09г. по описа на ЧСИ В.Йотов, твърди, че на 03.12.2008г. продала на А. ***.Слатина, като уговорката относно продажната му цена била 11 000,00 лв., от които 5000,00 лв. А. й броил в кантората на адв.М. пред свидетелите А.Л., Д.  К. и адвоката. След приключване на продажбата А. й доплатил разликата от 6000,00 лв. съгласно уговорената цена.

Тези твърдения се потвърждават от ответницата дадени в с.з.от 19.05.2010г., в което заяви, че адв.М. й казала да дойде в кантората й на 03.12.2008г. и да оформи запис на заповед, когато се появил ищеца, който й броил сумата от 5000,00 лв. като „капаро” пред адвоката.

Съдът направи опит да спогоди страните по делото, дори настоящето  производство било спряно на основание чл.229, ал.1,т.1 от ГПК/по взаимно съгласие на страните/ с определение в с.з. от 19.05.2010г. Впоследствие по молба на ищеца производството е възобновено с определение  постановено в з.з. от 09.07.2010г. поради не постигане на извънсъдебна спогодба между страните по делото. 

По делото са разпитани свидетели поискани от ищцата за доказване факта, че не дължи исковата сума на ищеца, без неговото противопоставяне в с.з.от 12.10.2010г., тъй като страните по делото не са възразили по доклада по делото.

Свидетелката И.И.-дъщеря на ответницата, заяви, че желае да бъде свидетел на съда, като й бе разяснено от съда правото по закон да откаже да свидетелства. Свидетелката установи, че майка й се обадила да дойде в гр. Б.Слатина да вземат другата част от парите от адв. М.М., но точната сума не си спомня. Адвокатката имала среща с ищеца и с майка й. Ставало въпрос за етаж от къща находящ се в гр.Б.Слатина, който бил на едно възрастно семейство, което искало да си продаде етажа. Не знаела уговорената сума за продажната цена на етажа.

В кантората на адв.М. майка й  получила парите от ищеца, като не си спомня точната сума. След това отишли при Нотариус. Свидетелката, майка й и ищеца не са влизали при Нотариуса, а чакали отвън в коридора. Само адв.М. влязла при Нотариуса, която кантора се намира в центъра на гр.Б.Слатина в близост до медицинския център.

По пътя за с.Алтимир, майка й се обадила на адв.М. за някаква бележка, която подписала, че ищеца й е дал пари като „капаро” и поискала да си я прибере обратно,  тъй като вече всичко е приключило. Адв.М. я уверила, че няма проблем и тя ще вземе въпросната бележка от ищеца.

 Впоследствие свидетелката разбрала, че ищеца съди майка й за това, че й е дал пари в заем. Тя категорично заяви, че г-н Бонев/негов прякор, който той потвърди в с.з./ е дал тези пари на майка й за покупко-продажбата на имота, а не в заем.

Свидетеля Б.В. – без родство със страните по делото установи, че работи като „инспектор” в РУ”П”- Б.Слатина. Преписката по повод жалбата на ответницата срещу А. му била възложена с Постановление на РП-Б.Слатина. Доколкото си спомня свидетеля, ответницата подала жалба, че е измамена от А., за да подпише запис на заповед за сумата от 5000,00 лв. Смятала, че е подписала разписка за получените пари от А.. От своя страна А. заявил, че подписаният запис на заповед от ответницата няма нищо общо с въпросната сделка. Сумата била дължима по техни взаимоотношения. Свидетелите разпитани по преписката заявили, че документа бил подписан във връзка с покупко-продажбата на имот в гр. Б.Слатина, който М. ***.Слатина и желаела да продаде. В преписката се съдържат два нотариални акта за имота.

Свидетеля А.А.Л.-без родство със страните по делото установи, че познава и двамата от много години. Той ги запознал по повод продажбата на имот в гр.Б.Слатина, собственост на М., която търсила купувач. При огледа на имота ответницата поискала на ищеца сумата като продажна цена около 11 500,00 лв. или 12 000,00 лв.

Свидетелят заяви, че не е ходил в кантората на адв.М., нито е возил ответницата до гр.Б.Слатина, тъй като няма шофьорска книжка. След продажбата на имота М. му заявила, че е свършила работа. От ищеца свидетелят узнал, че дал на М. пари за оправяне на документи в размер на 5000,00 лв. Не е присъствал при предаването на парите между тях. Познава ответницата като грамотна жена, която  работи в пощата в с.Алтимир.

Свидетеля Д. Цветанов К.-без родство със страните по делото, заяви, че ги познава от 2-3 години във връзка с имот. Возил е М. ***.Слатина при адв.М.. В кантората й присъствал на предаването на сумата от 5000,00 лв., която А. броил на М.. Дал й 45 бр. банкноти по 100,00 лв. и 10 бр. банкноти по 50,00 лв., но не можа да каже дали са били като „капаро” за имота или за оправяне на документи. М. в присъствието на свидетеля К. подписала някакъв документ, но той не го чел и не знае какъв е.

 След което не отишли при Нотариус, а се върнали в с.Алтимир в дома на Вълкан, който е собственик на имота в гр.Б.Слатина. Свидетелят стоял отвън, когато М. дошла при него и му дала да се подпише на разписка, че дава на Вълкан 5000,00 лв. Свидетелят при предявяване на разписката заяви, че подписа под № 3 в нея е негов.

Още същия ден, когато А. дал сумата от 5000,00 лв. на М., тя ги дала на Вълкан. Чул от М. и от дъщеря й, че  А. следвало да даде още 6500,00 лв. на М. за имота. А от ищеца узнал, че всичко е заплатено пред Нотариуса.

При предявяване на Н.А. № 126, т.VІІ, рег.№ 9140, н.д.№ 1217/04.12.2008г. по описа на Нотариус Г.Христова с район на действие РС-Б.Слатина на свидетеля, същият заяви, че подписа положен в акта, в качеството му на  пълномощник на Вълкан Петков Танков е негов, както и имената му са написани с неговият почерк.

В отговор по чл.176 от ГПК ищецът заяви, че познава ответницата по личност, тъй като купувал от нея животни преди повече от 5 г. Заяви, че свидетелят А. ги свързал. Сумата от 5000,00 лв. дал на ответницата в кантората на адв.М. и тя му подписала запис на заповед. Ответницата имала дългове и му поискала пари в заем. Когато й дал парите тя не е имала къщи и други имоти на нейно име. Впоследствие  му подарила имота, затова, че не могла да му ги върне.

От приложено копие от ДП № 332/2009г. по описа на РП-Б.Слатина се установява, че в нея се съдържат двата нотариални актове: Н.А.№ 126, т.VІІ, рег.№ 9140, н.д.№ 1217/04.12.2008г. по описа на Нотариус Г.Христова с район на действие РС-Б.Слатина, с който съсобствениците Вълкан Петков Танков и Тошка Николова Танкова от с.Алтимир, обл.Враца, „дарили” имота на ответницата, а впоследствие с Н.А.№ 159, т.VІІ, рег.№ 9262, н.д.№ 1246/09.12.2008г. по описа на Нотариус Г.Христова с район на действие РС-Б.Слатина, тя го пък „дарила” на ищеца. В ДП се съдържа и почеркова експертиза, от която се установява, че подписа за „издател” в ксерокопие на Запис на заповед от 03.12.2008г. е положен от лицето М.Г.Д.. В него са разпитани същите свидетели, които са дали показания и в настоящият граждански процес.

ДП № 332/09г. по описа на РП-Б.Слатина е приключило с постановление за прекратяване на наказателното производство от 02.02.2010г. срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.315,ал.2 вр.чл.309,ал.1 от НК, влязло в законна сила.

С оглед изложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Искът с правно основание чл.422 от ГПК е  предявен в едномесечния срок, визиран в чл.415 ал.1 от ГПК, поради което е допустим. Същият представлява специален положителен  установителен иск с предмет съдебно установяване, че вземането на кредитора  съществува, т.е. че присъдената със заповедта за изпълнение въз основа на документ сума се дължи. По иска по чл.422 от ГПК кредиторът следва да докаже факта, от който вземането му произтича, а длъжникът – възраженията си срещу вземането.

В настоящия случай, в представената ценна книга се съдържа наименованието "запис на заповед", както в заглавието на акта, така и в контекста на същия.  Налице е безусловна клауза за плащане на определена парична сума – 5000,00 лв. Падежът е уговорен съобразно разпоредбата на чл. 537, вр. с чл. 486, ал. 1, т. 4 ТЗ - на определен ден – 12.12.2008 год.  Като място на издаване е посочено гр.Бяла Слатина, за място на плащане е определен гр.Бяла Слатина, обл.Враца, а като ремитент/поемател/- А.У.А. с ЕГН ********** ***. Записа на заповед е издаден на 03.12.2008 год. и е положен подписа на издателя-платец.

Няма данни по делото, че процесната сума е изплатена изцяло на падежа или след това/дори и частично/.

Процесният Запис на заповед съдържа реквизитите посочени в чл. 535 от ТЗ и е редовен от външна страна. Подписът е положен от ответницата и като формална и абстрактна сделка, съдържа всички предвидени от закона реквизити. Менителничното задължение е в резултат на абстрактна сделка и възниква за автора на волеизявлението, по силата на издадения менителничен ефект. Ефектът настъпва с факта на издаване на ценната книга, независимо от причините за нейното издаване. По делото е релевирано твърдението, че липсва валидно каузално правоотношение между страните/договор за заем/ и неавтентичността на подписа на ответницата в него, което обуславяло недължимост на сумата по записа на заповед.

Неоснователно е твърдението на процесуалният представител на ответницата в ход на устните състезания, че подписа върху записа на заповед не е на нейната доверителка. Това твърдение се опровергава от писменият отговор на ответницата, в който тя заявява, че записа на заповед подписала в кантората на адв.М.М. ***.Слатина и това подписване станало в присъствието на двама нейни свидетели на 03.12.2008г. С отговора по чл.131 от ГПК ответницата не е поискала допускане на СГЕ за установяване автентичността на подписа й, тъй като такова твърдение в него не се съдържа. От приложено ДП № 332/2009г. по описа на РП-Б.Слатина, в което има приложено заключение на специалист-графолог е установено, че подписа положен върху процесния запис на заповед е на лицето М.Г.Д..

Неоснователно е възражението на ответницата, че адв.М. закрила с ръка заглавието на документа и тя не могла да види какво подписва/виж молбата й до съда подадена по чл.420,ал.2 от ГПК намираща се в ч.гр.д.№ 302/09г. на БСлРС/. Не се установяват факти и обстоятелства, които да поставят под съмнение липсата на свободна воля при поемане на менителничното задължение, като например несериозно волеизявление, скрити резерви, упражнено насилие, или пълна недееспособност. Менителничното задължение се извежда от съдържанието на записа на заповед, а не от неговото заглавие. Ответницата Д. е попълнила  саморъчно своите имена и се е подписала, поради което е следвало да прочете и съдържанието на записа на заповед, преди да го подпише.

Няма съмнение, че ответницата е грамотен и образован човек, имайки предвид, че работи в пощата в с.Алтимир/виж свидетелските показания на св.А.Л./, същата е имала достатъчни познания, за да разбере смисъла на документа, в който се е подписала. Ирелевантно е обстоятелството дали Д. е познавала кредитора по записа на заповед А., тъй като това няма отношение към възникване на менителничното задължение. Същото е абстрактна сделка, основанието за сключване на сделката е без значение.

При менителничните искове кредиторът/ищецът/ не е длъжен да доказва, че има права по каузалната сделка, тъй като основание и доказателство на претенцията е самият менителничен ефект.

При Записа на заповед като абстрактна сделка, вид ценна книга и частен писмен документ съдът е длъжен да провери дали са спазени изискванията на закона относно формалните му реквизити. Формата на записа на заповед е съществено условие за неговата действителност и ако не съдържа едно от изброените в чл.535 ТЗ елементи, няма менителнична сделка.

В случая процесният запис за заповед от 03.12.2008г. е редовен от външна страна и е произвел своя менителничен ефект, като съществуването на вземането, материализирано в представения документ е доказано. Като едностранна и абстрактна правна сделка записът на заповед е източник за задължение на ответницата. В константната съдебна практика се приема, че само недействителният, поради липса на форма, менителничен ефект може да се конвертира в друга действителна сделка и по-специално - нищожният, поради липса на реквизит, запис на заповед може да се конвертира в договор за заем. В самия запис на заповед не е задължително да се сочи основанието за задължаване на издателя. Поемането на парично задължение, обаче, винаги става с определена цел, която е свързана с други правоотношения, извън менителнични - каузални между издателя и ремитента.

Действително каузалните сделки следва да съдържат основание с оглед действителността им, но записът на заповед е абстрактна сделка, а абстрактните сделки не съдържат основания и при тях законът не се интересува защо се предоставя имуществена облага.

В отговора на исковата молба и в с.з. ответницата твърди, че между нея и ищеца не са съществували договорни отношения и липсва каузална сделка - договор за заем. Твърди, че сумата получена от ищеца в размер на 5000,00 лв. е дадена като „капаро” за договорена покупко-продажба на недвижим имот находящ се в гр.Б.Слатина. Доказателства за съществуването на каузален договор за покупко-продажба във връзка със записа на заповед от 03.12.2008 г. не са представени по делото, но и същите биха били ирелевантни за спора, тъй като записът е действителен.

Още повече тя към дата 03.12.2008г. не е била собственик на процесният недвижим имот предмет на Н.А.№ 126, т.VІІ, рег.№ 9140, н.д.№ 1217/04.12.2008г. по описа на Нотариус Г.Христова с район на действие РС-Б.Слатина/л.32 от ДП № 332/09г. на РП-Б.Слатина/. Имота е бил собственост на Вълкан Петков Танков и Тошка Николова Танкова от.с.Алтимир, обл.Враца, които „дарили” имота на ответницата. Впоследствие с Н.А.№ 159, т.VІІ, рег.№ 9262, н.д.№ 1246/09.12.2008г. по описа на Нотариус Г.Христова с район на действие РС-Б.Слатина, тя го „дарила” на ищеца. Двата нотариални актове са оформени като дарение, а дали с тях са прикрити друг вид сделки е въпрос на доказване в друг исков процес, но не и в настоящият.

Предвид на изложеното, съдът приема, че за ответницата е възникнало валидно менителнично задължение, основано на коментираният запис на заповед, чийто падеж е настъпил на 12.12.2008 г. Ответницата върху която лежи доказателствената тежест, не ангажира доказателства да е изпълнила задълженията си по ценната книга. Затова, по отношение на последната следва да се признае за установено, че дължи на ищеца претендираната сума от 5000,00 лв.

Предвид гореизложените съображения следва да бъде признато за установено, че ответницата М.Г.Д. дължи на ищеца А.У.А., сумата от 5000,00 лв. дължима по запис на заповед от 03.12.2008 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда-07.04.2009г. до окончателното й изплащане и деловодни разноски по заповедно производство по ч.гр.д.№ 302/2009г. в размер на 100,00 лв./Сто лева/.

Ответницата следва да се осъди да заплати на ищеца и направените деловодни разноски по настоящето исково производство по гр.д.№ 473/2009. по описа на БСлРС в общ размер на 550,00 лв., от които: 100,00  лв. внесена държавна такса и 450,00 лв. за адвокатско възнаграждение.  

При този изход на делото на ответницата не й се дължат разноски и не следва да й се присъждат.

Воден от гореизложените съображения и на основание чл.422 от ГПК, вр.чл.415 от ГПК вр.чл.535 от ТЗ съдът

                                         

Р     Е    Ш     И   :

 

 

 ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ответницата М.Г.Д. с ЕГН  ********** *** ДЪЛЖИ на А.У.А. с ЕГН ********** ***, по заповедното производство по ч.гр.д.№ 302/2009г. по  описа на РС-Бяла Слатина, сумата от 5000,00 лв./Пет хиляди лева/ дължима по запис  на заповед от 03.12.2008 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда-07.04.2009г. до окончателното й изплащане и деловодни разноски по заповедното производство в размер на 100,00 лв./Сто лева/.

ОСЪЖДА М.Г.Д. с ЕГН  ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на А.У.А. с ЕГН ********** ***, деловодни разноски  по настоящето исково производство по гр.д.№ 473/2009г. по описа на РС-Б.Слатина в общ размер 550,00 лв./Петстотин и петдесет лева/, от които: 100,00  лв./Сто лева/ внесена държавна такса и 450,00 лв./Четиристотин и петдесет лева/ за адвокатско възнаграждение. 

Да се издаде изпълнителен лист за тези суми.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                           

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок пред ВрОС от датата на получаване на съобщението от страните по делото, че е изготвено.

                                                                

                                                                

                                                                          РАЙОНЕН  СЪДИЯ: