Р Е Ш
Е Н И Е
№ 265
Добрич, 14.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Добрич, в съдебно заседание на двадесет
и седми август две хиляди и двадесета година, І състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА И.
при секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА изслуша докладваното от председателя
административно дело № 291/ 2020 год.
Производството е по чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 124, ал. 1 от Закона
за държавния служител (ЗДСл).
Образувано е по жалба от С.К.А. - И.,***,
подадена чрез адв. Л.Ч., АК - Сливен, съдебен адрес:***, срещу Заповед № ЗЦУ -
669/ 20.05.2020 год. на Изпълнителния директор на НАП (Заповедта).
Жалбоподателката настоява, че оспореният
акт е незаконосъобразен. Счита, че наложеното ѝ наказание е несъразмерно
тежко спрямо вмененото нарушение, като претендира, че са налице множество
смекчаващи вината обстоятелства, които не са взети предвид при
индивидуализацията на наказанието. Прави оплакване, че Заповедта е
немотивирана, като не са обсъдени доводите в представеното Възражение. Иска
отмяна на оспорения акт и съдебно – деловодни разноски.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно
призована, не се явява, не се представлява. С Молба вх. № 2025/ 26.08.2020 г. (л.
81 – 83) заявява, че поддържа жалбата и излага съображения за липсата на
мотивираност на наложеното наказание като вид и размер. Настоява, че обстоятелството,
че е получавала високи оценки за работата си не може да бъде възприето като
отегчаващо отговорността обстоятелство, като счита, че по този начин е налице
„непряка дискриминация“ спрямо нея по признак „справяне с работата“ по смисъла
на чл. 4, ал. 3 от Закона за защита от дискриминация. Според жалбоподателката
необсъждането на изложената от нея защитна теза във Възражението от 06.04.2020
г. представлява съществено процесуално нарушение, което налага отмяната на
Заповедта. Моли да бъде отменена Заповедта и да ѝ бъдат присъдени всички
разноски в съдебното производство, за което представя доказателства и прилага
Списък на разноските.(л. 85 – 89)
Ответникът – Изпълнителен директор на НАП,
редовно призован, не се явява. Представя Писмен отговор чрез процесуалния си
представител, гл. юрисконсулт ******, редовно упълномощена, с който оспорва
жалбата и излага доводи за законосъобразност на оспорения акт. (л. 68) Настоява,
че Заповедта е мотивирана, както относно определянето на конкретното наказание
съгласно чл. 90, ал. 1 от ЗДСл, така и относно неговия размер, при съобразяване
с разпоредбата на чл. 91, ал. 1, т. 1-4 от ЗДСл и чл. 6, ал. 3 от АПК. Счита,
че са взети предвид тежестта на нарушенията и настъпилите от тях последици за
държавната служба и гражданите, изразяващи се в извършване на нерегламентирани
достъпи до информационните масиви на НАП, които не са били в изпълнение на
служебните задължения на наказаното лице. Излага становище, че действията на
наказаното лице са в нарушение на Етичните норми на поведение на служителите в
НАП, Политиката на информационна сигурност на НАП и Кодекса за поведението на
служителите в държавната администрация (КПСДА). Твърди, че при налагане на
наказанието са отчетени формата на вината, обстоятелствата, при които са
извършени действията, цялостното служебно поведение на държавния служител. Според
ответника поставените по - високи оценки на служителя през последните години „изпълнението
надвишава изискванията", изискват по -голяма професионална отговорност при
изпълнение на служебните задължения, което води до по - голяма дисциплинарна
отговорност при незаконосъобразно изпълнение на същите, а не води до смекчаващо
вината обстоятелство. Допълва, че е спазена процедурата по налагане на
дисциплинарното наказание, посочена в чл. 89 и следващите от ЗДСл. От
процесуалния представител на ответника са представени и Писмени бележки, в
които са изложени съображения за отхвърляне на оспорването и се претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд - Добрич, I състав,
след като се запозна с доводите на страните и събраните по делото
доказателства, извърши служебна проверка за законосъобразност на оспорения
административен акт, съобразно с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, прие за
установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал.
1 от АПК, от адресат на обжалвания административен акт с право на жалба, поради
което е допустима. Заповедта е връчена на 29.05.2020 г. Жалбата е подадена на
12.06.2020 г., поради което се явява подадена в определения по чл. 124, ал. 1
ЗДСл във връзка с чл. 149, ал. 1 от АПК 14 - дневен преклузивен срок.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
Административното производство по налагане
на дисциплинарно наказание е започнало по подаден на 23.01.2020 г. сигнал в ЦУ
на НАП, в който са изложени съмнения за извършен нерегламентиран достъп до
личните данни на сигналоподателя и се изисква да бъде извършена проверка на
осъществените достъпвания от служители на Агенцията през 2019 г. до личните му
данни. Подателят споделя, че съмненията са породени от факта, че служител в
компанията, която ръководи, разпространява информация за доходите му. В сигнала
е посочено още, че служителят имал роднина, служител на НАП, чиито имена и
длъжност сигналоподателят не знае, както и че в своя кореспонденция в социални
мрежи служителят цитирал като дата на получаване датата, на която дружеството
надлежно е декларирало пред НАП с подаване на Декларации обр. 1 и обр. 6 данни,
свързани със задължителното осигуряване, както и за изплатени доходи по трудови
правоотношения.
Във връзка с получения сигнал е издадена
Заповед № З – ЦУ – 207/ 11.02.2020 г. за извършване на административна
проверка, адресирана до директорите на ТД на НАП София, ТД на НАП Пловдив, ТД
на НАП Бургас, ТД на НАП Варна и ТД на НАП Велико Търново. Целта на проверката
е да се проверят изложените съмнения за осъществени достъпвания от служители на
НАП в информационните масиви, съдържащи данни за получените доходи от подателя
на сигнала.
В хода на проверката са изискани
допълнителни доказателства по подадения сигнал, след което е проверено
достъпването в информационните масиви на НАП за периода от 01.01.2019 г. до
23.01.2020 г. до данни на дружество „***“ ЕООД, в което работи
подателят на сигнала. Установено е, че посочените в предоставената като
доказателство към сигнала кореспонденция данни за получени доходи от подателя
отговарят на съдържащите се в информационните масиви на НАП данни, както и че освен
размерът на получените доходи от лицето, съвпада и цитираната дата - 14.06.2019
г., на която са декларирани по съответния ред в НАП. Според проверяващите до
данните на дружеството са достъпвали 31 броя служители, като са извършвани справки
до данъчноосигурителната сметка {четене), външни институции, трудови договори,
„справка - данни за осигуряването по Булстат", ДОИС - Справка 15, справка
за ФУ на ЗЛ, Сметка на ЗЛ - транзакции архив, сметка на ЗЛ - архив. За 13 броя
от служителите е прието, че действията им са във връзка с възложени им
контролни производства. Към 18 служители са отправени искания за писмени
обяснения. В резултат на предоставените обяснения е установено, че за 15 от
служителите, подали обяснения, действията също са били в изпълнение на
възложените им задължения. За двама се е оказало, че са в дългосрочен отпуск по
болест. При така събраните доказателства е установено, че от подалите обяснения
само жалбоподателката е достъпвала до „справка - данни за осигуряването по
Булстат", която съдържа данни за осигурителен доход и изплатените
възнаграждения на работещите в дружеството лица, както и че достъпването е
осъществено на 12.11.2019 г. При преглед на извършваните достъпвания, е
установено, че на 12.11.2019 г. освен осигурителните данни на сигналоподателя
са достъпени и осигурителните данни, съдържащи размер на изплатените
възнаграждения на още 10 броя служители на „***" ЕООД, като всички те са
служители, заемащи ръководни длъжности в дружеството. Констатирано е, че един
от тези служители - ***, е съпруг на жалбоподателката, като на всички проверени
от нея физически лица в периода, указан от сигналоподателя (м.06.2019 г.), са
изплатени допълнителни възнаграждения с изключение на нейния съпруг и
посоченото от сигналоподателя лице - Страшимир Грънчаров. В тази връзка са
изискани обяснения от същата, в които да изясни конкретни основания и в каква
връзка е осъществила достъпване до осигурителни данни на дружеството и
физическите лица. Г-жа С.А. – И. е признала, че е достъпвала до данни на
дружеството, но това е било във връзка с изпълняване на служебни задължения.
Извършена е допълнителна проверка и е установено, че такива възложени задачи
спрямо нея не е имало, като са проверени всички, изложени от жалбоподателката
хипотези за достъпване на данните.
Изготвен е Доклад за проверката (л. 47 –
53), в който са описани действията по проверката, събраните доказателства,
сторените изводи. В Доклада е указано, че ползването на наличните в НАП
информационни ресурси е уредено в утвърдената от Изпълнителния директор на НАП
Политика за информационна сигурност в НАП. Проверяващите са посочили изрично
разпоредбата на т. 9.2., съгласно която всеки потребител отговаря за своите
действия при използване на локалната мрежа и информационните активи на НАП, но
съгласно т. 9.3.1. достъпът до информацията и системите на НАП се предоставя
съгласно съответните правила на Агенцията с цел допускане на потребителите за
изпълнение само на необходимото във връзка с изпълнението на техните
служебни задължения.(л. 79) Проверяващите са цитирали действащите към
момента на достъпването Етични норми за поведение на служителите на НАП,
Раздел 3, т. 1, съобразно които имуществото, документите и
данните на организацията могат да се използват от служителите само за
изпълнение на служебните им задължения, като са добавили, че аналогично изискване
е разписано и в т. 3.2 в утвърдения със Заповед №1910/ 11.12.2019 г. на Изпълнителния
директор на НАП Етичен кодекс на служителите в НАП, публично известен и наличен
на страницата на НАП. Позовали са се и на чл. 10, ал. 2 (допусната е техническа
грешка, като текстът е на разпоредбата по чл. 9, ал. 2 от този Кодекс) от
Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, като са
отразили, че в тази разпоредба изрично е заложено, че документите, данните и служебният достъп до
интернет в държавната администрация могат да се използват от служителите само
за изпълнение на служебните им задължения при спазване на правилата за защита
на информацията. В резултат са направили извод, че достъпването до
осигурителните данни на мениджърския състав на конкретното дружество от служителката
няма отношение към извършваните от нея контролни производства, явява се в
разрез с утвърдените правила, като действията ѝ представляват нарушение
на Политиката за информационна сигурност в НАП, Етичните норми за поведение на
служителите на Национална агенция за приходите и са предложили Докладът да бъде
изпратен на Дирекция УЧР при ЦУ на НАП за образуване на дисциплинарно
производство спрямо конкретното лице.
На 25.03.2020 г. Изпълнителният директор
на НАП със Заповед № З – ЦУ – 449/ 25.03.2020 г. е наредил на основание чл. 96,
ал. 1 от ЗДСл Дисциплинарният съвет да образува дело срещу държавния служител С.К.А.
– И. – старши инспектор по приходите в сектор „Ревизии“, Дирекция „Контрол“, ТД
на НАП Варна – ИРМ Добрич, съгласно дисциплинарни нарушения, изложени в
Доклада. (л. 54)
На 6.04.2020 г. е постъпило Възражение от
г-жа А. – И., с което същата излага своите доводи на първо място, че за
извършените нарушения не следва да ѝ бъде наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“, тъй като е с чисто дисциплинарно минало, с добри и много
добри атестации, не са настъпили вредни последици за дружеството, процесната
данъчна и осигурителна информация не е разпространена, като дори трето лице да
е узнало тази информация, то това не е било от нея, няма информация за
дружеството, съпругът ѝ работи в същото поради прехвърляне на част от
търговското предприятие, съдейства на дисциплинарното производство, като дава
писмени обяснения при поискване. Настоява, че с оглед изложеното вмененото ѝ
деяние представлява маловажен случай, поради което моли да не ѝ бъде
налагано дисциплинарно наказание. В условията на евентуалност счита, че
дисциплинарно наказание по – тежко от „забележка“ би било несъразмерно тежко.
Като доказателства към Възражението си прилага трудовия договор на съпруга,
годишните си оценки за периода 2015 – 2019 г., справки от ТР. Според оценките
за този период изпълнението на служебните ѝ задължения „надвишава изискванията“.
(л. 40 – 45)
По Доклада е издадено Решение № Р – ЦУ –
37/ 30.04.2020 г. от Дисциплинарния съвет (л. 32 – 36), в което са възприети
изцяло констатациите в Доклада и е счетено, че деянията изпълняват състава на
чл. 89, ал. 2, т. 3 и т. 5 от ЗДСл – неспазване кръга на служебните правомощия и
неспазване на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната
администрация. Прието е, че от субективна страна деянията са умишлени, като е
отразено, че преценявайки тежестта на нарушенията и настъпилите от тях
последици, формата на вината, обстоятелствата, при които са извършени,
цялостното служебно поведение на служителката, Дисциплинарният съвет е стигнал
единодушно до извода за вида на наказанието, а именно – „понижение в по – долен
ранг за срок от 1 година“ на основание чл. 90, ал. 1, т. 4 от ЗДСл.
С нарочно писмо изх. № М – 94 – Ж – 2/
12.05.2020 г. (л. 31) г-жа А. – И. е уведомена, че срещу нея е открита
процедура за ангажиране на дисциплинарната ѝ отговорност, като е поканена
да се запознае с материалите по решението на Дисциплинарния съвет на НАП във
връзка с Доклада. Отправена е и покана за изслушване на 18.05.2020 г. от 14.30 часа.
Във връзка с Поканата за изслушване от
служителката е изпратила Молба по ел. път на 15.05.2020 г., с която изразява
желанието си да бъде даден ход на дисциплинарното производство в нейно
отсъствие и да бъде обявено за решаване в нейно отсъствие, като поддържа
доводите, изложени във Възражението от 06.04.2020 г. и настоява да бъдат
уважени.(л. 29)
По делото е приложен Протокол за проведено
изслушване на 18.05.2020 г., като в същия е даден срок на служителя до
20.05.2020 г., 15.00 часа, да представи писмени обяснения.(л. 27 - 28) Отразено
е, че е проведено изслушване, но липсва обективиране на зададените въпроси и
получените отговори.
С оглед предоставената ѝ възможност
г-жа А. – И. е дала Писмени обяснения, в които твърди, че достъпът до данни на
дружеството е извършен за проверка дали са реални ДДС доставките между същото и
„***“ ЕООД, съответно дали доставчикът е разполагал с кадрова обезпеченост за
извършване на доставките. (л. 26)
В резултат е издадена Заповед № ЗЦУ – 669/
20.05.2019 г. (л. 59 – 62) на Изпълнителния директор на НАП, в качеството на
дисциплинарно наказващ орган (ДНО) на държавните служители в НАП, с която на държавния
служител С.К.А. - И. - старши инспектор по приходите в сектор „Ревизии", Дирекция
„Контрол", ТД на НАП Варна - ИРМ Добрич е наложено дисциплинарно наказание
„понижение в по – долен ранг за срок от една година“. В Заповедта са изложени
обстоятелствата, относими към дисциплинарното производство, извършените
проверки, уведомявания на служителката, предоставени възможности за обяснения, заложените
в нормативните документи изисквания относно задълженията на държавните
служители и в частност тези на НАП, констатациите от проверките, издадените във
връзка с тях актове, като е възприето изцяло предложението на Дисциплинарния
съвет за вида и размера на наказанието. Относно мотивите за налагане на
наказанието са преписани тези от Решението. Няма изложени допълнителни мотиви.
Посочено е, че направените от служителката неправомерни достъпвания в
информационните масиви на НАП, без да е налице служебна необходимост за това,
от една страна се явяват неспазване кръга на служебните правомощия чрез
необосновано използване на предоставените ѝ права за достъп до
програмните продукти на Агенцията, а от друга - свидетелстват за поведение,
което е в разрез с нормите на Кодекса за поведението на служителите в
държавната администрация.
Изпълнителното деяние, изразено чрез
действие, е квалифицирано от дисциплинарно наказващия орган като дисциплинарно
нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 3 и 5 ЗДСл (неспазване кръга на служебните
правомощия и правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната
администрация).
По делото са приети като доказателства заповедите
за преназначаване на наказаното лице със съответната длъжност и длъжностната
характеристика.(л. 74 – 78)
Приобщени като доказателства са и всички
заповеди и писма, установяващи спазването на разписаната в ЗДСл процедура по
налагане на дисциплинарно наказание на държавен служител.
Така изложената фактическа обстановка
налага следните правни изводи:
Заповедта по чл. 97 ЗДСл е издадена в
писмена форма, от материално компетентен орган по смисъла на чл. 92, ал. 1 ЗДСл
и формално съдържа изискуемите реквизити по чл. 97, ал. 1 ЗДСл.
Дисциплинарното наказание е наложено в
кумулативно зададените преклузивни срокове по чл. 94, ал. 1 ЗДСл, като се има
предвид, че деянието е извършено на 12.11.2019 г., установено е с Доклада от 20.03.2020
г., а Заповедта е издадена на 20.05.2020 г.
Преди налагане на наказанието по чл. 90,
ал. 1, т. 4 ЗДСл дисциплинарно наказващият орган е взел съгласно чл. 96, ал. 1
ЗДСл становището на Дисциплинарния съвет, обективирано в издаденото от
последния Решение. Приел е писмените
обяснения на служителя съгласно изискването на чл. 93, ал. 1 ЗДСл. Разпоредбата
вменява кумулативно задължение на дисциплинарно наказващия орган, както да
изслуша държавния служител, така и да приеме писмените му обяснения. В случая, въпреки
подадената молба, служителят се е явил на изслушването, изготвен е Протокол за
изслушване, макар и в него да не се съдържа информация за съдържанието на изслушването.
С оглед горното не са налице процесуални
нарушения при провеждане на дисциплинарното производство, които да налагат
отмяна на Заповедта на това основание.
Заповедта обаче е незаконосъобразна поради
допуснати съществени нарушения при издаването ѝ, довели до нейната
материална незаконосъобразност. Това е така, защото:
По делото няма спор, че е налице нарушение
чрез достъпване до съответните данни на конкретното дружество и физически лица,
работещи в него, в нарушение на Политиката по информационна сигурност на НАП,
Етичните норми, актуални към датата на достъпването, Кодекса за етично
поведение на служителите в държавната администрация. Жалбоподателката не
опровергава констатациите от проверката, обективирани в съответните документи.
Не отрича знанието си за Информационната политика на НАП и задълженията на
служителя, свързани с нея. В този смисъл липсата на доказателства, че е била
запозната с тази Политика, не опорочава издадения акт. Тя настоява, че е имала
основание за достъпване, което не се потвърждава от извършената проверка, но
това е нейна защитна теза.
Жалбоподателката претендира смекчаващи
отговорността обстоятелства и наложено наказание като вид и размер в
противоречие със закона. Това нейно възражение е основателно.
Съгласно чл. 89, ал. 1 ЗДСл държавният
служител, който е нарушил виновно служебните си задължения, се наказва с
предвидените в този закон наказания. В разпоредбата обаче на чл. 91 от ЗДСл са
заложени критерии, на които следва да съответства по вид и размер наложеното
наказание, а именно: тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за
държавната служба или за гражданите; формата на вината на държавния служител; обстоятелствата,
при които е извършено нарушението; цялостното служебно поведение на държавния
служител. По отношение тежестта на нарушението освен нарушените разпоредби няма
изложени никакви мотиви. Поради формално преписване, даже не е обърнато
внимание, че е посочена грешна цифрова квалификация на нарушението по КПСДА и
вкл. в Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е цитирана нормата на
чл. 10, ал. 2 от Кодекса, каквато алинея чл. 10 не съдържа. Ответникът не е
представил доказателства, нито е изложил мотиви за настъпили последици за
държавната служба и за гражданите, въпреки че твърди, че е взел предвид тези
последици при налагане и определяне на наказанието. Може би това са всички
онези разходи, действия и притеснения спрямо останалите служители, за които се
е оказало, че нямат касателство към неправомерното достъпване. Може би това е
обстоятелството, че е бил уронен авторитетът на НАП пред засегнатите лица,
които са очаквали, че давайки своите данни в изпълнение на закона, са защитени
от неправомерни действия, още по – малко на служител на Агенцията. Касае се
обаче за изричното изискване да бъдат съобразени вредите, но за да бъдат
съобразени, те трябва да са конкретно изложени и е недопустимо съдът да ги предполага
и извежда. Недопустимо е и защото наказаното лице следва да е уведомено за
приложения критерий, за да може да организира своята защита. Липсата на
изложение в тази насока накърнява правото на защита на наказаното лице и се
явява съществено процесуално нарушение. За преценка на вредите и тежестта на
нарушението е от значение и дали тези данни са били разпространени, но в
Доклада изрично е записано, че при проверката не е могло категорично да се
установи, че служителката е предоставила данни за изплатените възнаграждения,
които впоследствие са разпространени в социалните мрежи. Липсата на указание за
конкретните вреди пречи на преценката за тежестта на нарушение.
На следващо място, липсват изложени
фактически основания защо е избрано точно това наказание като вид и то в
максимално предвидения по закона размер. При липса на мотиви в тази насока
наложеното наказание се явява в противоречие със закона. Още повече, че през
последните години служителката е имала оценка „изпълнението надвишава
изискванията“ и няма други нарушения. При такава оценка и липса на други
нарушения не е ясно как е взето предвид цялостното поведение на наказаното
лице. Независимо от високата атестационна оценка и липса на доказателства за
други нарушения, в Заповедта е записано, че е взет предвид системният характер
на нарушенията, което е в противоречие със събраните и приети доказателства по
делото. Ответникът е счел същевременно, че високата атестационна оценка следва
да се отчете като отегчаващо отговорността обстоятелство, тъй като спрямо такъв
служител изискванията били по – високи, което е недопустимо. Отличните оценки
могат само да бъдат съпоставени с това инцидентно нарушение и при тази
съпоставимост да бъде преценен видът на наказанието и неговият размер. Като е
приел обратното, ответникът е постановил порочен акт, който и с оглед на това
се налага да бъде отменен.
В Заповедта за дисциплинарно наказание
размерът трябва да е определен по ясен и недвусмислен начин, т.е. защо при
предвидено по закон наказание от шест месеца до една година е избран размер от
една година. Наложеното наказание "понижение в по-долен ранг за срок до
една година" не съответства на това изискване, а освен това в Заповедта, с
която е наложено, както беше вече посочено, липсва каквото и да било обсъждане
на обстоятелствата по чл. 91, ал. 1 ЗДСл, т.е. липсват мотиви, въз основа на
които да бъде направен обоснован извод дали при определянето на размера на
дисциплинарното наказание е бил спазен принципът за съразмерност. Допуснатите
нарушения на административнопроизводствените правила, изложени по – горе, са
съществени, тъй като водят до необоснованост на наложеното дисциплинарно
наказание, както по вид, така и по размер, и до извод, че то е несъответно и
несъразмерно с дисциплинарното нарушение, за което е наложено.
Така при една надлежно проведена процедура,
съгласно изискванията на закона, доказано нарушение на Политиката на сигурност,
Кодекса за етично поведение на служителите в държавната администрация и
Етичните норми на служителите в НАП, поради неизпълнение от ответника на
изискванията на чл. 97, ал. 1 за мотивираност на Заповедта във връзка с
изискванията на чл. 91 от ЗДСл е постановен един незаконосъобразен административен
акт, който се налага да бъде отменен, като в резултат, независимо, че
нарушението е безспорно доказано, служителят няма да понесе дисциплинарна
отговорност за същото. След като законодателят е предвидил различни по тежест
дисциплинарни наказания, то административно наказващият орган следва да
обоснове защо е избрал конкретното наказание и неговия размер. Съгласно чл. 169 АПК при оспорване на административен акт, който е издаден при условията на
оперативна самостоятелност съдът проверява дали органът е разполагал с
дискреция и дали е спазил изискванията за законосъобразност на акта. В случая,
органът безспорно разполага с оперативна самостоятелност да определи дали да
накаже и с какво дисциплинарно наказание да накаже държавния служител, но не е
спазил задължението си да изложи конкретни мотиви, обуславящи решението му
относно вида и размера на избраното дисциплинарно наказание, което нарушение
сочи на материална незаконосъобразност на оспорената заповед.
С оглед горното, на основание чл. 172, ал.
2, предл. второ АПК обжалваната Заповед следва да бъде отменена, а жалбата като
основателна, уважена изцяло.
Предвид изхода на спора, своевременно
направеното от жалбоподателя искане за присъждане на разноски и представените
доказателства за тяхното извършване, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на жалбоподателката сторените по делото съдебно – деловодни разноски,
както следва: 10 лв. държавна такса и 850 лв. адвокатско възнаграждение.
Воден от изложеното, Административен съд –
Добрич, І състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на С.К.А. - И.,***,
Заповед № ЗЦУ - 669/ 20.05.2020 год. на Изпълнителния директор на НАП.
ОСЪЖДА Националната агенция по приходите
да заплати на С.К.А. - И., ЕГН **********,***, сумата от 860 лв. общо
(осемстотин и шестдесет лева) съдебно – деловодни разноски.
На основание чл. 124, ал. 1, изр. второ от
Закона за държавния служител решението е окончателно.
СЪДИЯ: