Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 63
гр. Велико Търново, 16.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – трети състав, в закрито съдебно
заседание на шестнадесети февруари две хиляди и двадесет
и трета година в състав:
Административен съдия: Евтим Банев
изслуша докладвано от съдия Банев Адм. д. № 573 по
описа за 2021 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 175 от АПК, вр. с § 2 от ДР на ДОПК.
Образувано е по молба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. В. Търново при ЦУ на НАП, с която се иска да бъде извършена поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 284/ 30.12.2022 г. по адм. дело № 573/ 2021 г. по описа на Административен съд – В. Търново. Подателят заявява, че явната фактическа грешка се изразява в неправилно посочване в диспозитива на решението, на отменени части на Ревизионен акт № Р-04000420007202-091-001/ 07.06.2021 г. на органи по приходите при ТД на НАП – гр. В. Търново, поправен с РАПРА № П-04000421101588-003-001/ 14.06.2021 г. на същите органи по приходите и потвърдени след обжалване по административен ред с Решение № 100/ 27.08.2021 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – гр. Велико Търново. Сочи, че съгласно изложените мотиви, в потвърдителната част на решението следва да бъдат включени установени с ревизията допълнителни задължения по ЗДДС, както следва: за данъчен период м. 09.2016 г. – данък в размер на 87,22 лв. и лихви размер на 41,14 лв.; за данъчен период м. 09.2019 г. – данък в размер на 126,15 лв. и лихви в размер на 21,10 лв.; за данъчен период м. 11.2019 г. – данък в размер на 681,18 лв. и лихви в размер на 102,57 лв. /последните така, както са установени с РА/. Съответно на това, в диспозитива следва да бъдат коригирани и общите суми на отменените задължения по ЗДДС, както следва – отменен данък от 22 603,39 лв. на 22 390,02 лв. и отменени лихви за забава от 6 443,35 лв. на 6 351,53 лева.
Препис от молбата е изпратен на жалбоподателя „Севи 15“ ЕООД - гр. Велико Търново, като в определения от чл. 247, ал. 2 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК срок, дружеството не е заявило становище по искането.
Във връзка с направеното искане, съдът установи следното:
Делото е образувано
по жалба на „Севи 15“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
Велико Търново, ул. „Цветарска“ № 10, срещу Ревизионен акт №
Р-04000420007202-091-001/ 07.06.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД
на НАП – гр. В. Търново, поправен с Ревизионен акт за поправка на ревизионен акт
/РАПРА/ № П-04000421101588-003-001/ 14.06.2021 г. на същите органи по
приходите, в частта му, потвърдена след обжалване по административен ред с
Решение № 100/ 27.08.2021 г. на директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика” – гр. В. Търново при ЦУ на НАП. С Решение 284/
30.12.2022 г. по адм. дело № 573/ 2021 г. по описа на АСВТ, ревизионният акт,
поправен с РАПРА, е отменен в потвърдените му по административен ред части по
ЗДДС, както следва: изцяло по отношение установените допълнителни задължения за
данъчни периоди м. 06.2016 г., м. 10.2016 г., м. 11.2016 г., м. 03.2017 г.,
м.10.2017 г., м.11.2017 г., м. 12.2017 г., м.01.2018 г., м. 02.2018 г., м.
03.2018 г., м. 04.2018 г., м. 06.2018 г., м.07.2018 г., м.08.2018 г., м.09.2018
г., м.10.2018 г., м.11.2018 г., м. 12.2018 г., м.01.2019 г., м.02.2019 г.,
м.03.2019 г., м. 04.2019 г., м. 05.2019 г., м. 06.2019 г., м. 10.2019 г., м.
12.2019 г., м. 01.2020 г., м. 02.2020 г. м. 05.2020 г. и м. 06.2020 г., в
размер общо на 22 603,39 лв. и лихви за забава 6 413,77 лв., и относно
извършено прихващане на ДДС за възстановяване за данъчен
период м. 07.2017 г. в размер на 429,27 лв., за погасяване на задължения за ДДС
за данъчен период м. 06.2016 г. в размер на 251,13 лева.
Ревизионният акт е отменен частично относно установените допълнителни
задължения за данъчен период м. 11.2019 г., за сумата над 485,64 лв. до 681,24
лв. и лихви над 72,99 лв., до 102,57 лв., и е отхвърлена жалбата относно допълнително начисления косвен данък
за данъчен период м. 11.2019 г. в размер на 485,64 лв. и лихви 72,99
лева.
При така установеното, съдът намира искането за поправка на очевидна фактическа грешка за допустимо, като предявено от страна по делото, на основание чл. 175, ал. 1 от АПК. По същество искането е неоснователно.
Очевидна фактическа грешка е налице, когато е допусната
грешка в диспозитива на решението, която не е резултат от формирането на волята
на решаващия съд и когато от мотивите на решението е очевидно, че формираната
истинска воля на съда е една, а в диспозитива на решението друга. В
разглеждания случай в мотивите си съдът е посочил периодите, за които е счел,
че няма основания за допълнително начисляване на данък върху добавената
стойност и съответните лихви за забава, при отчитане на факта, че след
издаването на ревизионния акт, с РАПРА № П-04000421101588-003-001/ 14.06.2021
г. е извършено прихващане на установени с ревизията задължения, с ДДС за
възстановяване /том I,
л. 46 от делото/. При постановяване на решението си, съдът е съобразил
заключението на нарочно назначената счетоводна експертиза /том II, л. 565 – л. 570/, една от
задачите на която е била да определи допълнително дължимият от жалбоподателя
ДДС за внасяне /по периоди/, както и факта че ***е извършило изчисленията си
вземайки предвид стойностите по фактури № **********/ 31.12.2016 г. и №
**********/ 23.12.2016 г. на „Асо пика“ ООД, невзети предвид от органите по
приходите. В тази връзка в мотивите на решението са посочени конкретните
стойности на ДДС и лихви, подлежащи на отмяна, както и тези, за които е прието,
че оспорването е неоснователно. Същите суми са отразени и в диспозитива на
съдебното решение. Поради това не може да се приеме, че се касае до допуснати писмени грешки, грешки в
пресмятането или други неточности, а до формирано въз основа на подадената пред
него жалба и доказателствата по делото, вътрешно убеждение на решаващия състав,
по отношение основателността на оспорването и подлежащите на отмяна части от
ревизионния акт, поправен с РАПРА – неразделна част от него. Това са въпроси,
касаещи съществото на спора и грешките на съда, ако са налице такива, са във
връзка с прилагането на закона, а не с изразяване на действителната му воля.
Съответно тези грешки са отстраними по пътя на инстанционния контрол, а не по
реда на чл. 175 от АПК.
Предвид горното, настоящият съдебен състав намира молбата на директора на Дирекция „ОДОП” – гр. В. Търново при ЦУ на НАП, за поправка на очевидна фактическа грешка, за неоснователна, поради което същата следва да бъде оставена без уважение.
По изложените съображения и на основание чл. 175, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
Оставя без уважение искането на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. В. Търново при ЦУ на НАП, за поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 284/ 30.12.2022 г. по адм. дело № 573/ 2021 г. по описа на Административен съд – Велико Търново.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението да се
съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
Административен
съдия: