Р Е
Ш Е Н И Е
№
гр. Кърджали, 28.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кърджали в открито заседание
на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ:
АЙГЮЛ ШЕФКИ
при секретаря Мариана Кадиева като разгледа докладваното от съдия Шефки адм.
дело
№ 59/2023 г. по описа на КАС и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.172, ал.5 ЗДвП.
Образувано
е по жалба от
М.С.Ю., подадена чрез
пълномощник, против Заповед за прилагане на ПАМ с №23-0318-000007/06.01.2023 г., издадена от А. Д. К.- мл.автоконтрольор към ОДМВР – Кърджали, РУ-Кирково.
Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на оспорената заповед, като издадена в нарушение на материалния закон
и на административнопроизводствените правила. Твърди също и липса на
компетентност на издателя на
заповедта. Счита, че не са налице
предпоставките за налагане на принудителната административна мярка по чл.171, т.2а от Закона за движението
по пътищата /ЗДвП/, тъй като не е собственик на автомобила, чиято регистрация е прекратена.
В тази връзка
сочи, че горното МПС с рег.№*** е
закупено на лизинг и негов собственик е дружеството ***, регистрирано в ***.
Иска отмяна на обжалваната заповед и претендира направените по делото разноски. В писмено становище, представено от пълномощник, поддържа подадената жалба, като сочи, че в действителност въпросното
МПС не е закупено на лизинг, а с банков
заем и е собственост на горното *** дружество.
Ответникът – младши автоконтрольор към ОДМВР – Кърджали, РУ-Кирково А. Д. К., лично и чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност
на жалбата. Твърди, че към момента на издаването на заповедта, жалбоподателят, като титуляр
на свидетелството за регистрация на МПС, е лицето, на чието
име е регистриран автомобилът, поради което намира за неоснователно възражението му, че не следва да
е адресат на приложената ПАМ.
Счита, че обжалваната заповед е законосъобразна,
като издадена от
компетентен орган, при спазване
на процесуалните правила и правилно прилагане на материалния закон. Намира описаното нарушение за безспорно
установено,
а наложената
мярка - за съразмерна
и съответна на целта на закона.
Съдът,
като взе
предвид доказателствата по делото, приема за
установено следното:
На 06.01.2023 г., срещу жалбоподателя Ю. е съставен Акт
за установяване на административно нарушение № 641240,
за това, че на 01.01.2023
г., в 10.00 часа, на път
***, посока на
движение *** към път ***, управлявал собствения си лек автомобил с рег.№***,
с концентрация на алкохол 0,85 промила,
установено с
протокол за химическо изследване №1/03.01.2023
г. Деянието е квалифицирано като
нарушение по чл.5, ал.3,
т.1 от ЗДвП. АУАН е предявен на жалбоподателя и подписан без възражения.
Въз основа на съставения АУАН и установеното с него нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП,
е издадена и оспорената заповед за прилагане на ПАМ с №23-0318-000007/06.01.2023 г., с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл.171,
т.2а, б.“а“ от ЗДвП
- прекратяване на регистрацията на МПС с рег.№*** за срок от 6 месеца; отнето е СРМПС №***, както и два броя регистрационни табели с номер:***.
Според приложения Протокол
за химическо изследване за установяване
на концентрацията на алкохол
в кръвта с №1/03.01.2023 г., в изследваните
проби кръв, взети от лицето М.С.Ю., се доказва наличие на етилов алкохол в количество 0,85 промила.
По делото е приложеното
и Свидетелство за регистрация – част I, на МПС с рег.№ ***,
в т.С1.1 на което, като собственик е отразен
жалбоподателят М.С.Ю. Последното лице е посочено
като собственик и в представената от жалбоподателя Информация относно данните за собственика и застраховка за горния автомобил с рег.№ ***, към 27.03.2023 г., издаден от службата за регистрация на МПС в *** – ***.
С оглед установеното
от фактическа страна,
след преценка
на допустимостта на жалбата, и след като извърши
проверка на обжалвания акт по чл. 168, ал.
1 от АПК, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена
в рамките на установения от закона 14-дневен срок
от съобщаването, и от лице с правен
интерес от оспорването.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно чл.172,
ал.1
от ЗДвП, принудителните административни
мерки по чл.171,
т.1,
2, 2а,
4, т.5,
буква
"а",
т.6
и
7 се прилагат
с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол
по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени
от тях длъжностни
лица. Процесната заповед за налагане на ПАМ е издадена
от компетентен орган,
надлежно упълномощен със Заповед №292з-2/01.01.2022 г.
на директора на ОДМВР - Кърджали,
приложена по делото. В тази връзка, неоснователен е доводът на жалбоподателя
за липса на компетентност на издателя на заповедта.
Според чл.171, т.2а, б.“б“ ЗДвП, въз основа на който е наложена процесната ПАМ, за осигуряване на безопасността на движението
по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните
принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно
средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, с концентрация
на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда– за
срок от 6 месеца до една година.
В случая,
оспорената ПАМ е била наложена за описаното в АУАН и в процесната
заповед нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП – управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда.
От съдържанието
на съставения АУАН, както и от приложения Протокол за химическо изследване №1/03.01.2023
г., се установява, че на посочената в акта дата и час, жалбоподателят е управлявал
лек автомобил с рег.№***, с концентрация на алкохол
0,85 на хиляда. Установява
се също, от представеното Свидетелство за регистрация на МПС – част I и
Информация относно данните за собственика
и застраховка,
че горното МПС е регистрирано като
собствено на жалбоподателя Ю.
По изложените съображения съдът счита, че
в случая са били налице предпоставките за прилагане на мярката по чл.171, т.2а, б.»б» ЗДвП, по отношение на М.Ю., тъй
като констатираното при
проверката управление на МПС след употреба
на алкохол над допустимата концентрация от 0,5 на хиляда, налага незабавно предприемане на една от мерките по чл.171 ЗДвП, свързани
с безопасността на движението по пътищата. Горното деяние не
се оспорва от жалбоподателя и е установено със съставения АУАН, който
по аргумент от разпоредбата на чл.189, ал.2 ЗДвП, се
ползва с обвързваща доказателствена сила до установяване
на противното. В тази връзка съдът
счита, че събраните доказателства потвърждават фактическите констатации в АУАН,
по отношение на нарушението по чл.5, ал.3 т.1 от ЗДвП.
Не се установиха и съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Заповедта съдържа необходимите
реквизити по чл.59, ал.2 АПК, в т.ч. и надлежни
правни и фактически основания за прилагането на ПАМ.
С оглед
значимостта на засегнатите обществени отношения – безопасността на участниците в
пътното движение, както и че наложената принудителна административна мярка е съобразена
със срока, предвиден в ЗДвП, съдът намира, че последната е съобразена и с целта
на приложимия закон – осигуряване безопасността на движението по пътищата, както
и с принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК.
Съдът
намира за неоснователно основното възражение на жалбоподателя, че не следва да е адресат на ПАМ, тъй като не
бил собственик на МПС, чиято регистрация е прекратена. Действително, мярката по чл.171, т.2а ЗДвП е приложима
по отношение на собственика на МПС, респ. адресат на марката
следва да е собственикът на МПС. В настоящия случай, според приложената административна преписка, както и доказателствата,
представени от жалбоподателя, процесното МПС е записано като собствено
именно на жалбоподателя Ю.,
като последния не ангажира
каквито и да било доказателства, установяващи твърденията му, че процесния автомобил е придобит от *** дружество ***.
По горните
съображения съдът намира, че обжалваната заповед е законосъобразна, а подадената срещу нея жалба
следва да се отхвърли като неоснователна.
При този изход на делото и своевременно заявеното искане
за присъждане на разноски, на ОДМВР
– Кърджали се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определени
съгласно чл.78, ал. 8 ГПК (Изм. – ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр.
с чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Ето
защо и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Кърджали
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на М.С.Ю. против Заповед за прилагане на ПАМ с №23-0318-000007/06.01.2023 г., издадена от мл.автоконтрольор към ОДМВР – Кърджали, РУ-Кирково.
ОСЪЖДА
М.С.Ю. от ***, с ЕГН *********, да заплати на Областна дирекция на МВР – Кърджали, разноски по делото в размер
на 100 лв.
Решението,
на основание чл. 172, ал.5 ЗДвП, е окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: