Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………………..
2020 година,
гр.ВАРНА
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р О
Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр. Варна, Втори касационен състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЙОВА ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:ГЕРГАНА
СТОЯНОВА
ДИМИТЪР
МИХОВ
в съдебно заседание, проведено на 24.09.2020 г., при секретаря Наталия
Зирковска, с участието на прокурора Силвиян Иванов, изслуша докладваното от съдия Гергана
Стоянова касационно административно дело
№ 1721/2020 г.
Производството е по реда
на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е
по касационна жалба на
Х.И.Т. от гр. Варна срещу Решение № 859/19.06.2020
г., постановено от ХXXII-ри състав на ВРС
по НАХД №1542/2020 г., с което е потвърдено НП №23-0000016/07.01.2020г.,
издадено началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ в ГД
„Автомобилна администрация“ – гр. Варна.
С него
за нарушение на чл. 87, т.3 от Наредба №33/ 03.11.1999 г. на МТ и на основание
чл. 93, ал.1, т. 1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтПр/ на касатора е
наложено административно наказание глоба
в размер от 2000 лв.
Касаторът счита обжалваното решение за незаконосъобразно.
Оспорва установеното от фактическа страна,
като твърди, че не е бил спиран на пътя, нарушението било установено при
документална проверка, от което прави извод, че АНО не доказал действително осъществено от него
управление на посочената в наказателното
постановление МПС на датата 04.12.2018 г.
Счита, че отговорността за наличието на
всички изискуеми от закона документи при
наемане на работа на шофьор на товарен автомобил е на работодателя. В тази връзка твърди, че отговорността в
случая следва да е на дружеството превозвач, тъй като именно то не изпълнило
задължението си, наемайки работник, който няма
валидна карта за квалификация на водача.
Относно приложението на материалния
закон счита, че в неговия случай приложение намират общите разпоредби
на ЗДвП, а не специалните на ЗАвтПр.
Отделно от горното навежда довод за
противоречие в обжалваното решение , тъй като в мотивите съдът посочил, че
наказателното постановление следва да бъде отменено, а с диспозитива го потвърдил.
Въз основа на изложеното моли за отмяна на
въззивното решение и на потвърденото с него наказателно постановление.
Ответникът в представен по делото писмен
отговор счита касационната жалба за неоснователна и моли съда да я отхвърли.
Решението на ВРС намира за правилно, постановено изцяло според събраните писмени доказателства и свидетелски
показания, които по отделно и в своята съвкупност последователно, логично и
непротиворечиво кореспондират с квалификациите направени в наказателното
постановление и моли за
потвърждаването му.
Представителят на ВОП също счита касационната жалба за неоснователна, а
решението на ВРС за правилно постановено при липса на основания за неговата
отмяна. Пледира за решение в същия смисъл.
Съдът
в настоящия си състав като съобрази доводите на страните с данните по
делото приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна
и е процесуално допустима.
Разгледана по същество
е НЕОСНОВАТЕЛНА
Фактите
по случая са следните:
Административнонаказателната
отговорност на касатора е ангажирана на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтПр за
нарушение на чл.87, т.3 от Наредба №33/03.11.1999 г.. на МТ. Същият в
качеството на водач на товарен автомобил
извършил обществен превоз на
товари по маршрут гр. Варна – с.Казичене с влекач марка „ДАФ“,
кат.№ 3, рег.№ *** без валидна карта за квалификация на водача.
Горното видно от пътен лист№202719/04.12.2019 г.,
товарителница № 0006325 от същата дата и от информацията, съдържаща се в дигиталната
карта на водача
За да потвърди
наказателното постановление, решаващия състав на ВРС приел за безспорно, че към
момента на извършване на проверката Т.,
като водач на МПС е извършил обществен превоз на товари без валидна карта за
квалификация на водача, което безспорно представлява нарушение на разпоредбата на чл.87, т.3 от Наредба
№33/03.11.1999г. на МТ, според която притежаването на посочения документ е предпоставка
за законосъобразното осъществяване функциите на водач при извършване на такъв
вид обществен превоз.
Въззивният
съд не е констатирал нарушения на
разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1
от ЗАНН – на нарушението, както и на обстоятелствата при които е
извършено. От описанието на нарушението в обстоятелствената част на АУАН и НП
става достатъчно ясно за кое конкретно деяние е наложена глобата.
Преценил, че не
са налице и предпоставки за прилагане нормата на чл. 28 от ЗАНН поради
маловажност на извършеното нарушение, доколкото се касае за формално деяние,
осъществяването на което всякога засяга обществените отношения, които е
призвана да гарантира конкретната санкционна разпоредба.
Тези
фактически констатации и направените въз основа на тях правни изводи се
споделят от касационния съд в настоящия
му състав.
Решението
е правилно.
Чл.
7б, ал.1 от ЗАвтПр предвижда Според цитираната в НП норма на чл. 87, т.3 от
Наредба №33/03.11.1999г. на МТ водачът на автомобил за обществен превоз
на товари следва да отговаря на изискването за квалификация на водача по
смисъла на наредбата по чл. 7б, ал. 5 от
Закона за автомобилните превози. Наличието на тази квалификация се
доказва с удостоверителен документ- карта за квалификация на водача.
Липсата
на такава карта у водача Т., управлявал процесното МПС през процесния период е
безспорна.
Съгласно
изричната разпоредба на чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвтПр,
водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз
за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз,
разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от
регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите
нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба 2000 лв. - при първо
нарушение.
Задължението
по чл. 87,т.3 от Наредба № 33 от
03.11.1999 г. на МТ законодателят ясно и категорично е възложил на
водачите на автомобили, извършващи
обществен превоз на товари, поради което изцяло неоснователен е доводът на касатора, че същото задължение е вменено
на превозвача- работодател.
Картата за квалификация на водача удостоверява именно
обстоятелствата на придобитите познания и положения изпит, като се издава по
предвиден в закона ред и след преценка за професионална компетентност, от лица,
притежаващи съответни специални знания в областта.
Санкционната разпоредба е приложена правилно, тъй като
се касае за нарушение, извършено от водач, осъществил обществен превоз на товари с автомобил от кат.№ 3, за чието
управление се изисква валидна карта за квалификация на водача.
Възражението за
незаконосъобразност на НП и на постановеното решение поради неприлагане на
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, е неоснователно, доколкото се касае за формално
деяние, осъществяването на което всякога касае обществените отношения, които е
призвана да гарантира конкретната санкционна разпоредба. Наличието или не на
преминат курс на обучение за издаване на изискваната от закона карта, не влияе
на съставомерността на извършеното деяние. За да се приложи чл.
28 от ЗАНН е необходимо да се установят
такива обстоятелства, които да са от изключителен и обективен характер и
тяхното проявление да възпрепятства изпълнението на дължимо законово поведение
от страна на дееца. Не това се установява от данните по делото, напротив не
може да се приеме като смекчаващо обстоятелство продължителния период на бездействие на
касатора по своевременното придобиване на документа, като конкретният превоз е
извършен без водачът да притежава основен документ за законосъобразното му
осъществяване - карта за квалификация, което води до резонния извод, че е
налице омаловажаване и неспазване на законовия ред.
Като е потвърдил наказателното постановление,
районният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила.
Относно твърдяното противоречие на мотиви с диспозитив
на проверяваното първоинстанционно решение съдът в настоящия си състав счита,
че изразената от въззивния съд воля е ясна, без всякакви противоречия в
преценките по фактите и по правото. Буквално записаното в последния абзац на решението
„поради изложените
съображения, съдът намира, че издаденото НП е законосъобразно и
обосновано“ е обективно вярно,
подкрепено е от доказателствата по делото и се споделя изцяло от
касационната инстанция. Продължението на същия израз „..като такова следва да
бъде отменено“ съдът приема като резултат от техническа грешка при
изписване.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 221 ал. 2 предл.
първо от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, ВТОРИ касационен състав при
Административен съд Варна
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 859/19.06.2020
г., постановено от ХXXII-ри състав на ВРС
по НАХД №1542/2020 г., с което е потвърдено НП №23-0000016/07.01.2020г.,
издадено началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ в ГД
„Автомобилна администрация“ – гр. Варна.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ………..…
ЧЛЕНОВЕ: 1. ……….. 2. …………