Решение по дело №1352/2021 на Районен съд - Гоце Делчев

Номер на акта: 49
Дата: 17 март 2022 г. (в сила от 17 март 2022 г.)
Съдия: Магдалена Атанасова Жбантова Стефанова
Дело: 20211220101352
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 декември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 49
гр. , 17.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Магдалена Ат. Жбантова

Стефанова
при участието на секретаря Калина Хр. Попова
като разгледа докладваното от Магдалена Ат. Жбантова Стефанова
Гражданско дело № 20211220101352 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от
ИБР. ИБР. Ч. от с.Л., обл.Бл. против С. СЮЛ. Ч. от с.Л., обл.Бл.. Иска се да
бъде прекратен брака между страните с развод, без произнасяне по вината за
неговото разстройство. Иска се след развода ищцата да носи предбрачното си
фамилно име Х. или да запази сегашното си фамилно име. Иска ползването на
семейното жилище, находящо се в с.Л., ул. „Хр. Б.“ № *, обл.Бл., което е
лична собственост на ищеца, да бъде предоставено на него.
Твърди се от ищеца, че с ответника са съпрузи, сключили са брак на
********г. От брака си имат родени две деца, които вече са пълнолетни. До
фактическата раздяла семейството живеело в жилище, находящо се в с.Л., ул.
„Х. Б.“ № *, част от което е лична собственост на ищеца. Страните
притежават и друго жилище, придобито по време на брака, в което на първия
етаж живее съпругата, а другите два етажа са дарили на един от внуците си.
От около 8 години ищеца живее и работи в Г., преди около 7 години и
ответницата отишла при него, но останала около една година. След това са
1
върнала в Б. и оттогава страните живеят разделени. Разстоянието изиграло
негативна роля в отношенията им, те се отчуждили и не съществува
възможност за продължат брачните си отношения. Бракът им е единствено
формален, поради което са предявени настоящите искове.
Правната квалификация на предявените искове е по чл. 49, ал.1, чл.53 и
чл.56 от Семейния кодекс.
От страна на ответника не е постъпил отговор и не се изразява
становище по предявените искове.
От събраните по делото доказателства се установи във фактическо
отношение следното:
Страните по делото са съпрузи, сключили са граждански брак на
********** г. в с.Л., обл.Бл.. Заживели в жилище, находящо се в с.Л., ул. "Хр.
Б." № *, обл.Бл., собственост на родителите на ищеца. На ********** г. се
родило детето им Ф. И.Ч., а на ******* г. се родило детето им С. И.Ч.. Към
момента и двете деца на страните са пълнолетни лица.
След като децата им навършили пълнолетие, страните започнали да
изграждат къща на друго място в с.Л.. След построяването й, през 2021 г.
дарили втория и таванския етаж на сградата, ведно с парцела върху който е
застроена къщата на внука си Ш. Х. А., а ответницата си запазила правото на
ползване на дарения имот до края на живота си.
Преди около 8 години ищеца заминал на работа в Г.. След известно
време при него отишла и ответницата. Не успяла да се приспособи и въпреки
нежеланието на ищеца, се върнала в България. Разстоянието довело до
охлаждане на отношенията им и от преди 7 години страните живеят
разделени. Оттогава не са поддържали и контакти помежду си. Когато се
връщал в Б., ищеца отсядал в семейното жилище, а ответницата живее в ново
изградената жилищна сграда.
По делото са разпитани свидетели, според които страните не поддържат
каквито и да е отношения помежду си от около 7 години. Отношенията
помежду им не биха могли да се нормализират и семейството да бъде
заздравено. Като семейство, страните, заедно с децата си са живели в жилище,
находящо се в с.Л., ул. "Хр. Б." № *. След това са построили друга жилищна
сграда, на друго място в същото село, но не са живели в нея като семейство.
Дарили са два етажа от новопостроената жилищна сграда на един от внуците
2
си.
При така установеното, съдът намира предявените искове за допустими,
като подадени от и против легитимирана страна, и пред надлежния съд.
Разгледани по същество, съдът намира следното:
По иска за развод:
Данните по делото сочат, че между двамата съпрузи съществуват
дълбоки и непреодолими проблеми и брачната им връзка е опразнена от
дължимото според закона и морала съдържание. Характерните за нормално
протичащия брак взаимна привързаност, разбирателство и уважение не
съществуват помежду им. Двамата са във фактическа раздяла от около седем
години, като не са правили опити да продължат съвместният си живот. От
категоричните изявления на ищеца в исковата молба, както и показанията на
разпитаните свидетели, става ясно, че бракът на страните не може да бъде
заздравен.
Брака е дълбоко и непоправимо разстроен, липсва взаимност, уважение,
доверие в отношенията между съпрузите, брачната връзка е само формална и
не съответства на закона, поради което брака следва да бъде прекратен с
развод.
След като не е направено такова искане, съдът не се произнася относно
вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака.
По отношение на направеното от ищеца искане след прекратяване на
брака ответницата да носи предбрачното си фамилно име или да запази
настоящото си фамилно име, съдът намира следното:
Текста на чл.53 от новия СК предвижда по-различна уредба в частта за
фамилното име след развода, като предвижда, че съпругът, който е променил
фамилното си име, може да възстанови предбрачната си фамилия. Промяната
или запазването на носената по време на брака фамилия следователно, е
поставено в зависимост от волята на променилият името си съпруг. Тъй като
от страна на ответницата не е заявено желание да върне предбрачната си
фамилия, съдът намира, че след прекратяване на брака ответницата трябва да
продължи да носи брачното си фамилно име.
По отношение искането за ползване на семейното жилище:
Семейно жилище, съгласно § 1 от ДР на Семейния кодекс е жилището,
3
обитавано от двамата съпрузи и техните ненавършили пълнолетие деца.
Съответно в настоящия случай характер на семейно жилище има само
жилището находящо се на ул. ул. "Хр.Б." №* в с.Л., обл.Бл..
От доказателствата по делото - представен нотариален акт № ****, т.*,
рег. № **** дело №****/****** г. на нотариус В. Б., гр.Г. Д., вписан в С. по
вп. с дв.вх.рег. № 4957/******* г., вх.рег. № ****, акт. № ****, т.ХХІ, дело
****, парт № **** до **** и показанията на разпитаните свидетели, се
установи, че семейното жилище на страните е къща, която е съсобствена на
основание покупко-продажба, строеж и наследство на Иб. А. Ч., А. Иб. К., С.
Иб.Х. и на ищеца. Същевременно ответницата има запазено право на ползване
върху друго жилище, съгласно представеният нотариален акт № ***, т.*, рег.
№ *****, дело № 7581/****** г. на нотариус В. Б., гр.Г. Д. вписан в Сл. по вп.
с дв.вх.рег. №***/******* г., вх.рег. № *****, акт. № ***, т.ХІV, дело ***,
парт № ****, ******, ******
С оглед изложеното, съдът намира направеното от ищеца искане да му
бъде предоставено ползването на семейното жилище за основателно.
По искането за разноски:
В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, ищецът прави
искане ответницата да бъде осъдена да му заплати сторените по делото
разноски.
Съгласно разпоредбата на чл.329, ал.1 от ГПК, съдебните разноски по
брачните дела се възлагат върху виновния или недобросъвестния съпруг, а
когато няма вина или недобросъвестност или когато и двамата съпрузи са
виновни или недобросъвестни, разноските остават в тежест на всеки от тях,
както са ги направили. Тъй като в настоящият случай няма вина, т.е. съдът не
се произнася относно вината за настъпилото разстройство на брака, то следва
разноските да останат за страните, както са направени.
Съдът на основание чл. 6, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК определя окончателна държавна такса по
допускане на развода в размер на 20 лв., която, съобразно чл. 329, ал.1, изр.2
пр.1 от ГПК, следва да се възложи в тежест на двете страни по равно, т.е.
всяка от тях ще заплати държавна такса от по 10 лв., ведно с по 5 лв., в случай
на служебно издаване на изпълнителен лист.
Водим от горното и на основание чл.49, ал.1 от СК, съдът
4
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА с развод поради дълбоко и непоправимо разстройство
брака между ИБР. ИБР. Ч., ЕГН ********** от с.Л., обл.Бл. и С. СЮЛ. Ч.,
ЕГН **********, от с. Л., обл.Бл. сключен на*******г. в с. Л., обл.Бл..
Бракът се прекратява без произнасяне относно вината за разстройството
му.
След прекратяването на брака ответницата С. СЮЛ. Ч. да носи
брачното си фамилно име - Ч..
Предоставя ползването на семейното жилище, находящо се в с.Л., ул.
"Хр. Б." №**, обл.Благоевград на ИБР. ИБР. Ч., ЕГН **********.
Оставя без уважение искането на ИБР. ИБР. Ч., ЕГН ********** от с.Л.,
обл.Бл. ответника С. СЮЛ. Ч., ЕГН **********, от с. Л., обл.Бл. да бъде
осъдена да му заплати сторените по делото разноски.
ОСЪЖДА ИБР. ИБР. Ч., ЕГН ********** от с.Л., обл.Бл. да заплати на
Районен съд - Гоце Делчев окончателна държавна такса по иска за развод в
размер на 10 (десет) лева, както и държавна такса в размер на 5 (пет) лева за
издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА С. СЮЛ. Ч., ЕГН **********, от с. Л., обл.Бл. да заплати на
Районен съд - Гоце Делчев окончателна държавна такса по иска за развод в
размер на 10 (десет) лева, както и държавна такса в размер на 5 (пет) лева за
издаване на изпълнителен лист.
Препис от решението да се изпрати на длъжностното лице по
гражданско състояние за отразяване на промяната в гражданското състояние
на страните по делото в регистрите на населението.

Решението може да се обжалва пред ОС - Благоевград в двуседмичен
срок от деня на получаване на съобщението за изготвянето му и за двете
страни.

Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________
5