РЕШЕНИЕ
№124…
гр. Самоков, 20.06.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет
и шести февруари през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ ЯНКО ЧАВЕЕВ
при участието на секретаря Евелина
Пейчинова сложи за разглеждане докладваното от съдията гр. д. № 549 по описа на съда за
По гражданско дело № 549/2015 г.
по описа на РС – Самоков Община Самоков е предявила срещу Едноличен търговец
„Лесопродукт – Стефан Котарски“, с. Радуил, Община Самоков, искове за
установяване съществуването на свои вземания срещу ответника посочени по основание и размер в Заповед № 890
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК,
издадена на 30.12.2014 г. по ч. гр. д. № 957/2014 г. по описа на РС – Самоков.
По гражданско дело № 549/2016 г.
по описа на РС – Самоков /образувано като изпратено по подсъдност от Софийския
окръжен съд/ Община Самоков е предявила срещу Едноличен търговец „Лесопродукт –
Стефан Котарски”, с. Радуил, Община Самоков, искове за заплащане на сумата
82479,90 лв., представляваща общ размер на неплатена цена с включен в нея ДДС на
добита от ответника дървесина, както и на сумата 29125,97 лв., представляваща
лихва за забава за период от 21.10.2010 г. до 17.09.2014 г. /конкретизирана по
своите елементи в исковата молба, по която първоначално е образувано гр. д. №
424/2016 г. по описа на Софийския окръжен съд/.
С определение от 30.05.2017 г. по
гр. д. № 549/2016 г. на РС – Самоков двете дела са съединени в едно
производство и е постановено съединеното производство да продължи под номер
гражданско дело 549/2015 г. на РС – Самоков, към което да се присъединят всички
материали по гр. д. № 549/2016 г. на същия съд.
Ищецът твърди в исковата молба по
гр. д. № 549/2016 г. на РС - Самоков, както и в писмена уточняваща молба,
подадена на 03.01.2017 г. по това дело /л. 10-11 от материалите по него/ -
преди съединяването на производствата по гр. д. № 549/2015 г. и по гр. д. №
549/2016 г. с горепосоченото определение, а също така допълнително конкретизира
чрез пълномощника си в открито съдебно заседание, проведено на 18.12.2017 г. след
съединяване на производствата, че вземанията се основават на два договора:
договор за предоставяне на сечище, сключен между страните на 12.10.2010 г. и
договор за предоставяне на сечище, сключен между страните на 15.07.2011 г. По
силата на тези договори ищецът продавал на ответника добита дървесина от общински
горски фонд, за което издавал превозни билети, в които била описана кубатурата
и вида на дървесината. Ответникът получил дървесината по представените с
исковата молба превозни билети, но не платил нейната цена съгласно договорите. При
предаване на дървесината в превозните билети като неин собственик било
посочвано Общинско лесничейство – Самоков, което е общинско предприятие и не е
самостоятелен правен субект, а чрез него ищецът Община Самоков осъществявала
дейности по стопанисване и управление на общински горски фонд.
Ищецът твърди също, че на
10.12.2012 г. между него и ответника било сключено споразумение за разсрочено
плащане на претендираната сума, което следвало да се възприеме като извършено
от ответника признание относно основанието и размера на задълженията му.
В срока по чл. 131 от ГПК
ответникът е представил отговор на исковата молба, в който е оспорил исковете и
е заявил становище за тяхната неоснователност.
Твърди, че по процесните договори
е платил авансово вноски в размер на 5 процента от стойността на всеки договор,
както и гаранции за изпълнение в размери, посочени в отговора на исковата
молба, като изтъква, че тези суми не са приспаднати от размера на претенцията
на ищеца. Наред с това изтъква, че в справката – извлечение от Общинско лесничейство
– Самоков не били посочени и последващи вноски за дървесина, една от които била
в размер 3500 лв. и била извършена на 25.05.2010 г. Твърди също, че прихващане
следвало да се извърши и със сумата 13200 лв., представляваща негово вземане
срещу ищеца за възнаграждение по договор от 30.10.2009 г. за извършване на
услуга – сеч и извоз на дървесина. По тези съображения ответникът прави
възражение за прихващане общо със сумата 27013,05 лв.
Относно споразумението от
10.12.2012 г., на което се позовава ищецът, в отговора на исковата молба се
прави възражение за неговата нищожност поради обстоятелството, че то било
сключено от лицето Александър Стефанов Котарски, който бил пълномощник на
ответника, но нямал изрично учредена за сключването му представителна власт.
С отговора на исковата молба е
направено и възражение за погасяване по давност на всички претендирани срещу
ответника вземания.
В срока по чл. 211, вр. чл. 131 от ГПК
ответникът е предявил срещу ищеца насрещен иск за заплащане на сумата 7700 лв.,
представляваща – както е посочено в насрещната искова молба – пропуснати ползи
от направени от него разходи за ремонт на горски път и на мост, извършени през
м. октомври
В уточняваща молба от 22.06.2017
г. ищецът по насрещния иск твърди, че претендира сумата по този иск на
основание договорно задължение на Община Самоков да приспадне средствата за
ремонт на пътя от цената на иглолистните трупи, получени от насрещния ищец по
договора от 15.07.2011 г.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът
по насрещния иск – първоначалният ищец Община Самоков, е представил отговор на
насрещната искова молба, в който е изразено становище за недопустимост и
неоснователност на предявения с нея насрещен иск.
Становището за недопустимост на
насрещния иск е обосновано с доводи за недопустимост на съвместното му
разглеждане ведно с първоначалните искове поради неспазване на срока по чл. 211
от ГПК за предявяването му. Тези доводи са обсъдени от съда в с. з. на
18.12.2017 г. и са приети за неоснователни по съображения, които не е
необходимо да бъдат преповтаряни.
По основателността на насрещния
иск ответникът по него оспорва наличието на свое договорно задължение да
заплати на насрещния ищец разходи за прокарване и ремонт на път и мост, а също
така оспорва и извършването на такива строителни и ремонтни дейности от
насрещния ищец. Сочи също, че Община Самоков не би могла да възложи
извършването им, без да е проведена процедура по Закона за обществените
поръчки.
Пред съда ищецът се представлява
от пълномощника си юрк. П. Лукайчев, който заявява, че поддържа първоначалните
искове с направените уточнения, включително и допълнително конкретизирани от
него пред съда. Оспорва твърденията и исканията на ответника, направени с
отговора на исковата молба, както и оспорва насрещния иск.
Ответникът не се представлява и
не заявява допълнително становище по съществото на исковете – предмет на
разглеждане в настоящото производство.
Съдът, като прецени по свое
убеждение събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е представен договор за
предоставяне на сечище, сключен на 12.10.2010 г. между ищеца Община Самоков –
като продавач и ответника Едноличен търговец „Лесопродукт – Стефан Котарски”,
с. Радуил, Община Самоков – като купувач /л. 13-17 от материалите в кориците на
гр. д. № 424/2016 г. по описа на СОС/. С този договор продавачът се е задължил
да предостави на купувача сечище с маркирана дървесина по вид, количество и
качество съгласно карнет-описите и сортиментните ведомости в обект № 02.10,
включващ отдел/подотдел – 1009/а при общо количество дървесина за обект № 02.10
–
Констативният протокол за
освидетелстване на сечището в отдел 1009, подотдел „а” в имоти №№ 500014 и
600087, собственост на Община Самоков на територията на горско-стопански
участък „Боровец”, е подписан на 07.11.2011 г. /л. 43 от гр. д. № 424/2016 г.
на СОС/.
Представен е и договор за
предоставяне на сечище, сключен на 15.07.2011 г. между същите страни: ищеца
Община Самоков – като продавач и ответника ЕТ „Лесопродукт – Стефан Котарски”,
с. Радуил, Община Самоков – като купувач /л. 70-74 от гр. д. № 424/2016 г. на
СОС/, с който страните са се съгласили продавачът да предостави на купувача
сечище с маркирана дървесина по вид, количество и качество съгласно
карнет-описите и сортиментните ведомости в обект № 20.10, включващ
отдел/подотдел – 1158/а при общо количество дървесина за обект № 20.10 –
Констативният протокол за
освидетелстване на сечището в отдел 1158, подотдел „а” в имоти №№ 500054 и
500055, собственост на Община Самоков на територията на горско-стопански
участък „Боровец” е подписан на 21.12.2011 г. /л. 88 от гр. д. № 424/2016 г. на
СОС/.
Установява се от констативно-съобразителната
част на приетото и неоспорено от страните заключение на вещото лице В.К. по назначената
съдебно-счетоводна експертиза, че по договора за предоставяне на сечище от
12.10.2010 г. за обект „1009а” /чиято стойност е 43697,70 лв. без ДДС/ през
Също така в
констативно-съобразителната част на заключението си вещото лице В.К. сочи, че по
договора за предоставяне на сечище от 15.07.2011 г. за обект „1158а” /чиято
стойност е 25056 лв. без ДДС/ са издадени 34 бр. превозни билети, с които е
добита и извозена общо дървесина по вид и количество, както следва: ЕСД –
В останалите му части
заключението по съдебно-счетоводната експертиза изследва други договори, на
които претенциите на първоначалния ищец в настоящото производство в крайна
сметка не се основават, поради което съдът не обсъжда заключението в тези му
части.
При така установените факти, правните изводи на съда са следните:
Първоначално по гр. д. № 549/2015
г. по описа на РС – Самоков ищецът е предявил срещу ответника искове за
установяване съществуването на свои вземания срещу ответника, за които е
издадена заповед за незабавно изпълнение по ч. гр. д. № 957/2014 г. по описа на
РС – Самоков. Установителните искове за тези вземания са недопустими поради
обстоятелството, че с определение от 08.09.2015 г., постановено по посоченото ч.
гр. д. № 957/2014 г. издадените заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК, както и изпълнителен лист от 12.01.2015
г., са обезсилени изцяло и заповедното производство е прекратено. Това
определение е потвърдено с определение № 1218/27.10.2015 г. по ч. гр. д. №
891/2015 г. по описа на Софийския окръжен съд, а подадената срещу него частна
касационна жалба на Община Самоков е върната с влязло в сила разпореждане на
СОС от 18.03.2016 г. Обезсилването с влязъл в сила съдебен акт на издадена
заповед за изпълнение лишава заявителя в заповедното производство от правен
интерес да предяви установителни искове за вземанията – предмет на заповедта за
изпълнение. Това е така, защото ако срещу заповедта за изпълнение бъде подадено
възражение и заявителят спази срока по чл. 415 от ГПК за предявяване на
установителни искове за вземанията – неин предмет, дори при тяхното уважаване
изпълнително основание съгласно чл. 404, т. 1 от ГПК ще бъде заповедта за
изпълнение, а не съдебното решение, т. е. исковата защита е предвидена
единствено за установяване със сила на пресъдено нещо на съществуването на
вземанията по заповедта за изпълнение, което обаче е безпредметно ако тя е
обезсилена с влязъл в сила съдебен акт, както в случая. Затова производството
по установителните искове на Община Самоков срещу ЕТ „Лесопродукт – Стефан
Котарски” – първоначален предмет на производството по гр. д. № 549/2015 г. по
описа на РС – Самоков, следва да бъде прекратено.
Ищецът е предявил срещу ответника
обаче и осъдителни искове с идентичен предмет – първоначално пред Софийския
окръжен съд, в който по тях е образувано гр. д. № 424/2016 г. по описа на този
съд. Състав на СОС е преценил исковете за родово неподсъдни на окръжния съд
като първа инстанция и е изпратил делото по подсъдност на РС – Самоков. С
приемането им по подсъдност в РС – Самоков по тях е образувано гр. д. №
549/2016 г. по описа на този съд. Макар и с предмет идентични вземания,
исковете по гр. д. № 549/2015 г. и по гр. д. № 549/2016 г. се отличават по вида
на търсената с тях защита, поради което по-късно предявените искове не са
недопустими на основание чл. 126 от ГПК.
Затова и по съображения, изложени
в определение от 30.05.2017 г. по гр. д. № 549/2016 г. на РС – Самоков, които
не е необходимо да бъдат преповтаряни, гр. д. № 549/2015 г. и гр. д. № 549/2016
г., двете по описа на РС – Самоков, са съединени на основание чл. 213 от ГПК в
едно производство и съдът е постановил съединеното производство да продължи под
номер гражданско дело 549/2015 г. на РС – Самоков, към което да се присъединят
всички материали по гр. д. № 549/2016 г. на същия съд.
С оглед задължението на съда да постанови
общо решение по съединените дела и предвид вече изложените изводи относно
недопустимостта на първоначалните искове – предмет на гр. д. № 549/2015 г. на
РС – Самоков преди съединяването на делата, предмет на следващото изложение е
допустимостта и основателността на осъдителните искове на ищеца срещу ответника
– предмет първоначално на гр. д. № 549/2016 г. преди съединяването на делата,
както и на насрещния иск, предявен от ответника срещу ищеца.
По осъдителните искове на ищеца
срещу ответника:
Исковете са с правно основание
чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Исковата молба, с която те са
предявени, именувана „осъдителен иск”, е твърде неясна за фактите, на които
ищецът основава спорното право – предмет на всеки от тях. Макар и констатирана
от съда в хода на производството след приемането им по подсъдност в РС –
Самоков, тази неяснота е отстранена само частично от ищеца с уточняваща молба,
подадена от негов пълномощник и постъпила по делото на 03.01.2017 г. – в нея е
посочено, че исковете се основават на сключени между ищеца и ответника договор
за предоставяне на сечище от 12.10.2010 г. и договор за предоставяне на сечище
от 15.07.2011 г., като съществените клаузи от тези договори са възпроизведени в
молбата. Наред с това в тази молба е извършено позоваване на сключено между
страните споразумение за разсрочено плащане на задължения от 10.12.2012 г.,
което позоваване е съпроводено с взаимно несъвместими твърдения, че то
обективира признание на ответника на задълженията му и че същевременно то би
могло допълнително да представлява самостоятелно правно основание на тези
задължения. Самият начин, по който са изложени в молбата доводите за правните
последици на това споразумение, изключва извод, че ищецът твърди със
споразумението да са новирани предходни задължения на ответника към него,
поради което няма как съдът да го приеме като юридически факт, от който тези
задължения произтичат, още повече че връзката със заповедното производство по
ч. гр. д. № 957/2014 г. на РС – Самоков е прекъсната и съдът в настоящото
производство не е обвързан от основанието, на което е издадена заповедта за
изпълнение в това заповедно производство.
Независимо от това, въведената от
ищеца неяснота за отношението на споразумението от 10.12.2012 г. към
основанието на исковете, е отстранена в открито съдебно заседание, проведено на
18.12.2017 г., когато пълномощникът на ищеца юрк. П. Лукайчев изрично и
конкретно заявява, че основанието на осъдителните искове на ищеца срещу
ответника, с които съдът е сезиран, е неизпълнението на задължението на
ответника към ищеца по сключен между тях на 12.10.2010 г. договор за
предоставяне на сечище и по сключен между тях на 15.07.2011 г. договор за
предоставяне на сечище, за заплащане на цената на дървесина, извозена, т. е.
закупена от ответника по заявки, за които са издадени отделни превозни билети,
в които добитата дървесина – предмет на извоза, е описана конкретно по видове и
количества. Същият пълномощник освен това заявява, че споразумението за
разсрочено плащане на задължения от 10.12.2012 г. не следва да се счита като
отделно и различно юридическо основание за възникване на вземанията.
Предвид всичко изложено, съдът
приема, че исковете, с които надлежно е сезиран, са основани само на сключените
между страните на 12.10.2010 г. и на 15.07.2011 г. договори за предоставяне на
сечище. Не е спорно, както е приел и СОС в определение № 617/08.07.2016 г. по
гр. д. № 424/2016 г. по описа на този съд и срещу който фактически извод
страните не са релевирали никакви възражения в хода на цялото производство, а
той обосновава родовата подсъдност на тези искове съобразно цената им поотделно
с оглед съдебната практика, която СОС е посочил като трайно установена, че
добивът и извозът на дървесина по първия договор /от 12.10.2010 г. за отдел
1009, подотдел „а”/ е обективиран в две отделни фактури, посочени в
справката-извлечение от Общинско лесничейство – Самоков /л. 10 от гр. д. №
424/2016 г. на СОС/ относно неплатената част от цената на тази дървесина – за
сумата 9933,63 лв. за 2010 г. и за сумата 15778,09 лв. за 2011 г. /сборът им е 25711,72 лв./, а по втория
договор /от 15.07.2011 г. за отдел 1158, подотдел „а”/ - в една фактура за
сумата 16241,92 лв., представляваща неплатената част от цената на добитата и
извозена дървесина по този договор. Издаването на тези отделни фактури не е
спорно по делото, поради което непредставянето им по делото е без правно
значение.
От приетото и неоспорено от
страните заключение по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че
неплатената част от цената на дървесината, добита от ответника по договора от
12.10.2010 г. за обект в отдел 1009, подотдел „а” е в общ размер 21426,43 лв.
без ДДС, т. е. 25711,72 лв. с ДДС, а неплатената част от цената на дървесината,
добита от ответника по договора от 15.07.2011 г. за обект в отдел 1158,
подотдел „а” е в размер 13534,93 лв. без ДДС, или 16241,92 лв. с ДДС. В тези
размери осъдителните искове на ищеца срещу ответника исковете следва да бъдат
изцяло уважени. Разликата над тези суми до пълния предявен размер на исковете
от 82479,90 лв. не кореспондира с конкретно правно основание за нейно възникване,
дължимост и изискуемост, поради което за тази разлика производството по
осъдителните искове следва да бъде прекратено по арг. от чл. 129, ал. 4, вр.
ал. 3 от ГПК.
Всяка от посочените суми:
25711,72 лв., представляваща общ размер на неплатената част от цената с включен
ДДС на дървесина, добита по договор за предоставяне на сечище от 12.10.2010 г.
за обект в отдел 1009, подотдел „а“ и 16241,92 лв., представляваща неплатената
част от цената с включен ДДС на дървесина, добита по договор да предоставяне на
сечище от 15.07.2011 г. за обект в отдел 1158, подотдел „а“, е формирана след
приспадане на авансово платени от ответника по съответния договор суми от
общата цена на добитата дървесина във всеки от обектите по тези договори. Ето
защо възражението на ответника, че тези суми не са отчетени като получени от
ищеца в представените от него счетоводни извлечения, е опровергано от събраните
доказателства.
На следващо място, неоснователно
е и възражението на ответника по тези искове за прихващане на дължимите от него
суми по договорите с внесени от него гаранции за изпълнение на договорите в
размер 4369,77 лв. по договора от 12.10.2010 г. и в размер 2505,60 лв. по
договора от 15.07.2011 г. По делото не се установяват кумулативните
предпоставки за връщане на гаранциите, визирани в клаузите на чл. 2.4. от всеки
от договорите, а доказването на осъществяването на тези предпоставки е в тежест
на ответника съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК.
Не е основателно и възражението
на ответника по тези искове за прихващане на задълженията му по договорите със
сумата 3500 лв., представляваща вноска за дървесина от 25.05.2010 г.
Приложената към отговора на исковата молба квитанция от 25.05.2010 г. към
приходен касов ордер, издаден от Общинско лесничейство, е съставена преди
сключване на процесните договори като в нея е посочено, че ответникът е внесъл
сумата „авансово за материали“. Очевидно тази авансова вноска касае други
неустановени по делото отношения между страните извън процесните като не може
да се направи извод, че тя подлежи на връщане на ответника.
И на последно място, ответникът
прави волеизявление за прихващане на дължимите от него суми по всеки от
договорите с негови вземания срещу ищеца, произтичащи от договор за извършване
на услуга – сеч и извоз на дървесина, сключен между тях на 30.10.2009 г. По
делото изобщо не се установява изпълнил ли е ответникът своите задължения по
този договор, дължи ли му се от ищеца възнаграждение съгласно чл. 2.1 от същия
договор и какъв е неговият размер, определен съгласно тази клауза. Поради това
и в тази му част възражението за прихващане е неоснователно.
По тези съображения възражението
на ответника за прихващане е изцяло неоснователно и с оглед разпоредбата на чл.
298, ал. 4 от ГПК следва да бъде изрично отхвърлено.
Неоснователно е и възражението на
ответника за погасяване на главните вземания по давност. Самото извозване на
дървесина с превозен билет не поражда изискуемост на вземане за заплащане на
нейната цена, най-малкото защото тази цена не се посочва в превозния билет. В
този смисъл задължението на купувача по т. 2.2 от всеки от двата договора да
заплаща количествата преди всяка заявка представлява задължение за авансови
вноски за цената на дървесината. Аргумент в тази насока се съдържа и в
уговорките по т. 2.6 от всеки от двата договора, съгласно които действителният
обем на добита дървесина се установява след подписване на констативни протоколи
за освидетелстване на сечищата, още повече че това е крайният срок за
изпълнение на договорите, стига да е в рамките на 18 месеца от сключването им. В
конкретния случай освидетелстването на сечището съгласно договора от 12.10.2010
г. е извършено на 07.11.2011 г., поради което вземането за цената на добитата и
извозена дървесина по този договор е станало изискуемо на 08.11.2011 г. а
освидетелстването на сечището съгласно договора от 15.07.2011 г. е извършено на
21.12.2011 г., поради което вземането за цената на добитата и извозена
дървесина по този договор е станало изискуемо на 22.12.2011 г. Съгласно чл. 110
от ЗЗД тези вземания се погасяват с общата 5-годишна погасителна давност от
настъпване на тяхната изискуемост /чл. 114, ал. 1 от ЗЗД/. Осъдителните искове
са предявени пред Софийския окръжен съд на 04.07.2016 г. – т. е. преди изтичане
на погасителната давност за което и да било от тези главни вземания, поради
което с предявяването им давността е прекъсната и е започнала да тече нова
давност /чл. 116, б. „б“ и чл. 117, ал. 1 от ЗЗД/, а докато трае настоящото
производство новата давност не тече /чл. 115, б. „ж“ от ЗЗД/. По тези
съображения възражението на ответника за погасяването на главните вземания по
давност е неоснователно.
С настъпването на изискуемостта
на задълженията на ответника по процесните договори за заплащане на цената на
добитата дървесина същият е изпаднал в забава за изпълнение на тези задължения,
поради което на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД той дължи на ищеца и обезщетение
за забавено плащане в размер на законната лихва за периода на забавата.
Изчислено посредством автоматизирана електронна система
/https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html/ и без помощта на вещо лице,
това обезщетение по договора от 12.10.2010 г., дължимо за периода от първия ден
на забавата /08.11.2011 г./ до последния ден, посочен в исковата молба
/17.09.2014 г./ върху главница от 25711,72 лв. е 7525,07 лв. Изчислено по същия
начин, обезщетението за забавено плащане по договора от 15.07.2011 г., дължимо
за периода от първия ден на забавата /22.12.2011 г./ до последния ден, посочен
в исковата молба /17.09.2014 г./ върху главница от 16241,92 лв. е 4550,65 лв.
Възражението на ответника за
погасяване по давност на претенциите за законна лихва върху непогасените главници,
е неоснователно. Тези задължения не представляват лихви, а обезщетения за
забавено изпълнение, поради което не попадат в предметния обхват на
разпоредбата на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, установяваща 3-годишен срок на
погасителната давност за лихви. Освен това изпълнението на парично задължение е
винаги възможно /чл. 81, ал. 2 от ЗЗД/, поради което бездействието на длъжника
да го изпълни всякога представлява забавено изпълнение, а не неизпълнение. Ето
защо обезщетението за забавено изпълнение не е и обезщетение за неизпълнение на
договорно задължение по смисъла на чл. 111, б. „б“ от ЗЗД. В подкрепа на това
разбиране е и разпоредбата на чл. 119 от ЗЗД, съгласно която с погасяването на
главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания,
макар давността за тях да не е изтекла. По аргумент от противното, след като
главното вземане не е погасено по давност /за което съображения бяха изложени
по-горе/, произтичащото от него обезщетение за забавеното му изпълнение за
исковия период не е погасено по давност.
По всички изложени съображения
исковете по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД са основателни до горепосочените размери, в
които те следва да бъдат уважени. За разликата над сбора от тези размери до
общия им предявен размер 29125,97 лв., формиран според ищеца като сбор от
сумата 14259,83 лв., претендирана като лихва за забава за период от 21.10.2010
г. до 10.12.2012 г. и сумата 14866,14 лв., претендирана като лихва за забава за
период от 10.12.2012 г. до 17.09.2014 г., исковете по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По насрещния иск на ответника
срещу ищеца:
С оглед твърденията в насрещната
искова молба и уточненията й с молба от 22.06.2017 г. следва да се приеме, че
ответникът е предявил срещу ищеца насрещен иск с правно основание чл. 82, ал. 1
от ЗЗД за заплащане на сумата 7700 лв., представляваща обезщетение за
пропуснати ползи от неизпълнение на формално договорно задължение на Община
Самоков да приспадне направени от насрещния ищец разходи в този размер за
извършен през м. октомври 2011 г. ремонт на горски път от местността „Свети
Георги“ в землището на с. Радуил до местността „Барбово торище“ и ремонт на
мост на разклона за местността „Барбово торище” от основния път за Ибър /кота
1900/, от цената на получени от насрещния ищец иглолистни трупи по договора за
предоставяне на сечище от 15.07.2011 г.
Искът е на общо основание
допустим, но по същество е изцяло неоснователен и като такъв следва да бъде
отхвърлен. По делото не се установява ответникът по този иск - Община Самоков,
да е възложил на насрещния ищец извършване на тези ремонти, нито да е поел в
каквато и да било форма задължение /с оглед твърденията, че се касае за
формално такова задължение/ да приспадне твърдяните разходи, извършени от ищеца
по този иск от дължима от последния цена на дървесина по договора за
предоставяне на сечище от 15.07.2011 г. Освен това ищецът по този иск не е
ангажирал никакви доказателства за това да е извършил разходи за такива
ремонти, като в тази връзка следва да се отбележи, че исканията му за събиране
на гласни доказателства в тази насока са неотносими.
По разноските:
С оглед изхода на делото и
направеното от първоначалния ищец искане за присъждане на разноски,
първоначалният ответник следва да бъде осъден да му заплати сумата 2861,17 лв.
за разноски по делото, от която 2161,17 лв. са част от внесената държавна такса
/в полза на СОС в общ размер 4464,28 лв./ върху уважените размери на осъдителните
искове, 450 лв. са юрисконсултско възнаграждение, дължимо на основание чл. 78,
ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и определено по размер в
съответствие с чл. 25, ал. 2, вр. ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ с оглед високата стойност на материалния интерес по делото, а 250 лв. са
внесен депозит за изплатено възнаграждение на вещо лице по съдебно-счетоводната
експертиза.
Независимо от изхода на делото, разноски в
полза на ответника по първоначалните искове не се присъждат поради липса на
доказателства за извършване на такива по тези искове. Сторените от ответника
разноски за внесена държавна такса по предявения от него насрещен иск не му се
присъждат поради обстоятелството, че искът е изцяло отхвърлен.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД,
Едноличен търговец „Лесопродукт – Стефан Котарски“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление с. Радуил, Община Самоков, да заплати на Община Самоков, с адрес гр. Самоков,
ул. „Македония“ № 34, сумата 25711,72
лв. /двадесет и пет хиляди седемстотин и единадесет лева и 72 ст./ с ДДС,
представляваща общ размер на неплатена цена на добита и извозена дървесина
/9933,63 лв. за 2010 г. и 15778,09 лв. за 2011 г. съгласно справка-извлечение
от Общинско лесничейство – Самоков/, дължима на основание сключен на 12.10.2010
г. между Община Самоков и ЕТ „Лесопродукт – Стефан Котарски“ договор за
предоставяне на сечище – обект № 02.10, включващ отдел 1009, подотдел „а“,
както и сумата 16241,92 лв. /шестнадесет
хиляди двеста четиридесет и един лева и 92 ст./ с ДДС, представляваща неплатена
цена на добита и извозена дървесина, дължима на основание сключен на 15.07.2011
г. между Община Самоков и ЕТ „Лесопродукт – Стефан Котарски“ договор за
предоставяне на сечище – обект № 20.10, включващ отдел 1158, подотдел „а“,
ведно със законната лихва върху всяка от тези суми, считано от 18.09.2014 г. до
окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ изцяло възражението на ЕТ
„Лесопродукт – Стефан Котарски“ срещу Община Самоков за прихващане на горепосочените
суми с негови насрещни вземания в общ размер 27013,05 лв., от които: 4369,77
лв. – внесена гаранция за изпълнение по договора от 12.10.2010 г.; 2184,88 лв.
– авансова вноска по същия договор; 2505,60 лв. – гаранция за изпълнение по
договора от 15.07.2011 г.; 1252,80 лв. – авансова вноска по този договор; 13200,00
лв. – възнаграждение по договор за извършване на услуга – сеч и извоз на
дървесина, сключен между ЕТ „Лесопродукт – Стефан Котарски“ и Община Самоков на
30.10.2009 г. и 3500 лв. – вноска за дървесина от 25.05.2010 г., както и ПРЕКРАТЯВА производството по
делото В ЧАСТТА МУ по исковете на
Община Самоков за осъждане на ЕТ „Лесопродукт – Стефан Котарски“ да заплати
разликата над сбора от горепосочените главни парични задължения по договор за
предоставяне на сечище от 12.10.2010 г. и по договор за предоставяне на сечище
от 15.07.2011 г., а именно 41953,64 лв. до сумата 82479,90 лв.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, Едноличен
търговец „Лесопродукт – Стефан Котарски“, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление с. Радуил, Община Самоков, да заплати на Община Самоков, с адрес гр. Самоков,
ул. „Македония“ № 34, сумата 7525,07 лв.
/седем хиляди петстотин двадесет и пет лева и 07 ст./, представляваща
обезщетение за забавено изпълнение, дължимо в размер на законната лихва върху
главница в общ размер 25711,72 лв. с ДДС по договор за предоставяне на сечище
от 12.10.2010 г. за период от 08.11.2011 г. до 17.09.2014 г., както и сумата 4550,65 лв. /четири хиляди
петстотин и петдесет лева и 65 ст./, представляваща обезщетение за забавено
изпълнение, дължимо в размер на законната лихва върху главница от 16241,92 лв.
с ДДС по договор за предоставяне на сечище от 15.07.2011 г. за период от
22.12.2011 г. до 17.09.2014 г., като ОТХВЪРЛЯ
предявените от Община Самоков срещу ЕТ „Лесопродукт – Стефан Котарски“ искове с
правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за разликата над сбора от присъдените
суми 12075,72 лв. до общия им предявен размер 29125,97 лв., формиран според
ищеца като сбор от сумата 14259,83 лв., претендирана като лихва за забава върху
главници за период от 21.10.2010 г. до 10.12.2012 г. и сумата 14866,14 лв.,
претендирана като лихва за забава върху главници за период от 10.12.2012 г. до
17.09.2014 г.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Едноличен търговец
„Лесопродукт – Стефан Котарски“ ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление с. Радуил, Община Самоков, срещу Община Самоков, с адрес гр. Самоков, ул. „Македония“ № 34, насрещен
иск с правно основание чл. 82, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата 7700,00 лв., представляваща обезщетение
за пропуснати ползи от неизпълнение на формално договорно задължение на Община
Самоков да приспадне извършени от ЕТ „Лесопродукт – Стефан Котарски“ разходи в
този размер за извършен през м. октомври 2011 г. ремонт на горски път от
местността „Свети Георги“ в землището на с. Радуил, Община Самоков до
местността „Барбово торище“ и ремонт на мост на разклона за местността „Барбово
торище” от основния път за Ибър /кота 1900/, от цената на получени от ЕТ
„Лесопродукт – Стефан Котарски“ иглолистни трупи по договор за предоставяне на
сечище, сключен с Община Самоков на 15.07.2011 г.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, Едноличен търговец „Лесопродукт –
Стефан Котарски“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Радуил,
Община Самоков, да заплати на Община Самоков, с адрес гр. Самоков, ул.
„Македония“ № 34, сумата 2861,17 лв. за разноски по делото за внесена държавна
такса по уважените искове, юрисконсултско възнаграждение и внесен депозит по
изплатено възнаграждение на вещо лице по съдебно-счетоводна експертиза.
ПРЕКРАТЯВА
производството по делото И В ЧАСТТА МУ
по предявените от Община Самоков срещу ЕТ „Лесопродукт – Стефан Котарски“, с.
Радуил Община Самоков искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл.
79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуването на вземания,
посочени по основание и размер в Заповед № 890 за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена на 30.12.2014 г.
по ч. гр. д. № 957/2014 г. по описа на РС – Самоков.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
въззивна жалба пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на
препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: