М О Т И В И
по НОХД № 2947/2020 г. ПРС, XXVI н.с.
Районна Прокуратура - Пловдив
е повдигнала обвинение против подсъдимата А.С.Н. с ЕГН: ********** за извършено
от него престъпление по чл. 211, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1 буква ,,А‘‘ НК.
В провелото се
разпоредително заседание прокурорът намери, че делото е подсъдно на Районен съд
гр. П., както и че в хода на досъдебното производство няма допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да ограничават правото на защита на
страните. По време на съдебните прения поддържаше внесения обвинителен акт, тъй
като извършеното от подсъдимия се установявало от събраните по делото гласни и
писмени доказателства. Предложи на същия да бъде наложено наказание, което с
оглед редукцията по чл. 58а НК да се намали с 1/3.
Пострадалият Д.С.П.
редовно уведомен за насроченото съдебно заседание не се яви, като не депозира и
искане за конституиране като страна в процеса.
Защитникът адв. К. по
време на разпоредителното заседание заяви, че делото е подсъдно на Районен съд
гр. П., като в хода на досъдебното производство няма допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да ограничават правото на защита на
нейния доверител. Преди даване ход на съдебното следствие от името на
подсъдимия заяви, че същият желае да признае фактите и обстоятелствата описани
в обвинителния акт, като се съгласи да не се събират други доказателства. По
време на съдебните прения поиска на нейния доверител да бъде наложено наказание
ориентирано към минимума предвиден в закона.
Подсъдимият А.Н. по време на
разпоредителното заседание заяви, че в хода на досъдебното производство няма
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да ограничават
правото му на защита. Преди даване ход на съдебното следствие заяви, че желае
да признае фактите и обстоятелствата описани в обвинителния акт, като се
съгласи да не се събират други доказателства, поради което и производството
протече по реда на глава 27 НПК. По време на съдебните предния се солидализира
с казаното от своя защитник, като в последната си дума поиска минимално
наказание.
Подсъдимият А.С.Н. е
роден на ***г***, с адрес за призоваване – гр. В. ул. А. С., № 1, ет. 3, среден
апартамент, ****, български гражданин, средно образование, безработен, неженен,
осъждан, ЕГН **********.
С Присъда № 203 от 04.04.2006г. по НОХД 768/2005г.
по описа на Районен съд Г., влязла в сила на 30.06.2006г., подсъдимият Н. бил
осъден за извършено престъпление по чл. 211 вр. чл. 209 вр. чл. 29, ал.1 б. “а“
от НК, като му било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от четири
години, което наказание следвало да се изтърпи при първоначален „Строг“ режим.
С Присъда № 594 от 25.10.2010г. по НОХД 758/2010г.
по описа на Районен съд Г., влязла в сила на 10.11.2010г., подсъдимият Н. бил
осъден за извършено престъпление по чл. 211 вр. чл. 209 вр. чл. 29, ал. 1, б.
“а“ от НК, като му било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от две
години и десет месеца, което наказание следвало да се изтърпи при първоначален
„Строг“ режим.
На основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК
били групирани наказанията, наложени по НОХД 768/2005г. по описа на Районен съд
Г. и НОХД 758/2010г. по описа на Районен съд Г., като било наложено за
изтърпяване едно общо наказание, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от
четири години, което наказание следвало да се изтърпи при първоначален „Строг“
режим.
С Присъда № 2010 от 12.11.2010г. по НОХД
2498/2010г. по описа на Районен съд Б., влязла в сила на 28.11.2010г., подсъдимият
Н. бил осъден за извършено престъпление по чл. 211 вр. чл. 210, ал. 1 вр с чл. 209, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2
вр. с чл. 29, б. а и б. б вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, като му било наложено
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от две години и седем месеца, което
наказание следвало да се изтърпи при първоначален „Строг“ режим.
С определение от 28.06.2011г. по ЧНД 1979/2011г. по
описа на Районен съд Б., влязло в сила на 14.07.2011г., на основание чл. 27 от НК, към групираните наказания по по НОХД 768/2005г. по описа на Районен съд Г.
и НОХД 758/2010г. по описа на Районен съд Г., а именно „Лишаване от свобода“ за
срок от четири години, било присъединено изцяло наложеното наказание по НОХД
2498/2010г. по описа на Районен съд Б.в размер на „Лишаване от свобода“ за срок
от две години и седем месеца.
Така определеното общо наказание е било изтърпяно
от подсъдимия А.Н. на 22.08.2016г.
Деянието по настоящото производство е извършено на
24 – 25.11.2018г., т. е. преди от изтърпяването на наказанието по гореописаните
присъди да е изтекъл срокът от пет години по чл. 30, ал. 1 от НК.
Престъпленията, за които бил осъден подсъдимият А.Н. по гореописаните дела са
тежки и умишлени от общ характер, като му било наложено едно общо наказание
„Лишаване от свобода“ за повече от една година и изпълнението на наказанията не
е било отложено по реда на чл. 66 от НК.
Гореописаните осъждания на подсъдимия А.Н.
квалифицират извършеното от него деяние по настоящото производство, като такова
извършено в условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК.
През месец ноември 2018г. свидетелят Д.С.П. работел
като охранител на паркинг към казино ,,Ефбет‘‘ в гр. П.. На 24.11.2018г. около
21.00 часа обвиняемият А.С.Н. отишъл при свидетеля П., който по същото време
бил на работа на паркинга. Подсъдимият го помолил да му даде зарядно за
телефон, ако има, тъй като батерията му била изтощена. Впоследствие двамата се
заприказвали.
А.Н. се представил пред пострадалия като А.Р.– бивш
*****служител с ранг „***“. Ясно съзнавайки, че никога не е бил полицейски
служител и въвежда в заблуждение за това обстоятелство свидетеля П., като му
предложил да съдейства за назначаване на жената на пострадалия – В., като
готвач в Дома на народната армия – Военен клуб – П., чрез натрупаните си
контакти. За да се случи това тя трябвало да попълни молба, като подсъдимият
заявил на пострадалия, че за обработката на документите ще е необходимо да му
предостави сумата от 67 лева. След като свидетелят П. се съгласил, обвиняемият
му предложил да му продаде и три кубика дърва за сумата от 100 лева, тъй като
му били излишни. Пострадалият пожелал и дървения материал, като двамата се
уговорили на следващия ден да се срещнат и задвижат нещата. А.Н. успял да заблуди
Д.П., че се казва А.Р.и е бивш служител на полицията, който може да му
съдейства при назначението на жена му на нова длъжност, както и че има дърва за
продан.
След като си разменили използваните телефонни
номера, на 25.11.2018г. около 09.00 часа подсъдимият се обадил на пострадалия.
Те се разбрали да се видят след около час и половина в кафене до сградата на 2
РУ – П.. На посочената среща А.Н., продължавайки да се представя с чужда
самоличност на бивш полицейски служител, отново потвърдил, че може да уреди
съпругата на свидетеля П. на работа, тъй като познавал шефа на Дома на
народната армия в гр. П.. Така той продължил да утвърждава създадената невярна
представа у пострадалия. Подсъдимият ясно съзнавал, че не може да изпълни
поетия ангажимент и не познава никого в цитираната администрация, а така също и
не разполага с трите кубика дървен материал, който предложил да продаде на
пострадалия. В разговора между тях станало въпрос, че последният не носи пари в
себе си. Това наложило двамата да отидат до дома на свидетеля П. с неговия
автомобил. А.Н. го изчакал пред адреса, като след като се върнал, свидетелят П.
му дал 70 лева за обработката на документите и 100 лева за трите кубика дървен
материал – каквото била уговорката им. Пострадалият се разпоредил с парите си,
тъй като подсъдимият създал у него неправилна представа за самоличността му и
възможността да му съдейства за нова работа на жена му, както и че притежава
дървен материал за продан.
Около обяд на 25.11.2018г. двамата отишли до
Военния клуб в гр. П., за да се осъществи среща с ръководителя му и да се дадат
документи за обещаното новоназначение. А.Н. тръгнал сам към сградата на клуба.
Малко след това се върнал при свидетеля П. и му заявил, че в момента тече
проверка и не може да се придвижат документите. Разбрали се, че ще поддържат
връзка и в първия удобен момент обвиняемият ще входира молбата за работа. Така
пострадалият откарал с автомобила си обвиняемия Н. до гарата в П. и те се
разделили. След което повече не се срещнали.
Горната фактическа обстановка,
Съдът приема за безспорно и категорично установена от обясненията на подсъдимия
А.Н., дадени в хода на съдебното следствие, които се кредитират от настоящия
съдебен състав, доколкото същите кореспондират изцяло с останалия доказателствен
материал. В тази насока са и показанията на разпитаните в хода на досъдебното
производство свидетели: Д.П., М.С., А.А., Т.М.Тези гласни доказателствени средства в своята
съвкупност, създават пълна, точна и ясна картина на събитията от процесния
период. Същите са логични, последователни, вътрешно безпротиворечиви и
кореспондиращи с останалия доказателствен материал, в това число и с
обясненията на подсъдимия. Всички те приобщават относими факти и обстоятелства във връзка
с гореизложената фактическа обстановка, в зависимост от това на каква част от
протеклите събития съответните лица са станали преки очевидци, като по този
начин пряко установяват обстоятелствата, както във връзка със съставомерните
признаци на процесното престъпление – дата, място, механизъм, така и с
авторството на деянието.
Съдът кредитира и
събраните по делото писмени доказателствени средства, тъй като същите са
относими, допустими и допринасят за установяването на фактическата обстановка и
разкриване на обективната истина - справка съдимост, характеристична справка, докладни
записки, протокол за доброволно предаване.
От справката за съдимост
на подсъдимия се установява, че по отношение на него има влезли в сила 12 броя
съдебни актове, като от значение за правилното определяне на правната квалификация
са споменатите по-горе в обстоятелствената част осъждания.
От изготвената
характеристична справка се установява, че лицето е с лоши характеристични
данни.
Настоящият съдебен
състав намира, че съвкупният доказателствен материал е в пълно съответствие с направените
самопризнания от подсъдимата. В този смисъл следва да се посочи, че при анализа на събраните по делото
гласни доказателствени средства (свидетелски показания и обяснения на обвиняема),
настоящият съдебен състав констатира, че същите се намират в отношение на пълно
съответствие и препокриване, поради което и доколкото фактическата обстановка
по делото не се оспорва по същество, тъй като производството по делото протече
по реда на чл. 371, т. 2 НПК и доколкото доказателствата са еднопосочни и
безпротиворечиви, не се налага самостоятелният им анализ още повече, че
отнемането на инкриминираните вещи не се оспорва от подсъдимата, а се излагат
съображения единствено за правната квалификация на деянието.
Доколкото съдебното
следствие протече по реда на чл. 371, т. 2 НПК, така направеното от подсъдимата
самопризнание на фактите и обстоятелствата на обвинителния акт е неотегляемо.
При така
установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав достига до
следните правни изводи:
Съдът приема от
правна страна, че с деянието си подсъдимият А.С.Н. е осъществил състава на
престъплението по чл. 211 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. “а“ от НК за
това, че на 24.11.2018г. възбудил и до 25.11.2018г.
поддържал в гр. П., при условията на
опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по-малко от една година изпълнението, на което не е
отложено по чл. 66 от НК, с цел
да набави за себе си имотна облага, у някого - Д.С.П., ЕГН **********,
заблуждение и с това му причинил имотна вреда в размер на 170 лева.
От обективна
страна - с действията си подсъдимият, е
реализирал признаците от състава на престъплението “измама”, тъй като от обективните факти за времето, периодът и мястото
на извършване на престъплението и неговото авторство, се доказаха безспорно по
делото, в която насока съдът цени както гласните доказателства - свидетелските
показания, така и изцяло кредитираните обяснения на подсъдимия. Обсъдени в
съвкупност, кредитираните гласни доказателствени средства и писмените
доказателствени източници очертават верига от факти и събития, обосноваваща
единствено възможния и безпротиворечив извод, че извършител на престъпното
деяние, консумиращи състава на измамата, предмет на обвинението, повдигнато с
обвинителния акт е подсъдимият А.Н.. На доказателствената основа на тези
доказателствени средства изяснени са несъмнено механизмът и осъществяването на
изпълнителното деяние, както и настъпилият от същото престъпен резултат.
Посочените
елементи от обективната страна на деянието се установиха по недвусмислен начин
от събраните по делото доказателства – писмени и гласни, в това число и от
обясненията на подсъдимия.
Деянието е
извършено при условията на опасен рецидив, след като подсъдимият Н. е бил
осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от
една година изпълнението, на което не е отложено по чл. 66 от НК
От субективна страна извършеното от А.Н.
деяние е извършено виновно, при форма на вината - пряк умисъл. Същият е
съзнавал общественоопасния характер на деянието, както и неговите последици,
настъпването на които пряко е целял и искал. Категорични са изводите, обезпечени
от събраните по делото доказателства, че той е имал формирана представа в
съзнанието си да въведе в заблуждение пострадалия. Ето защо, безспорно в субективно измерение
поведението и действията му, са пълноценно мотивирана последица от прекия му умисъл,
който ангажира наказателната му отговорност за посоченото по-горе престъпление.
По въпроса за вида и размера на
наказанието:
При индивидуализация на
наказанието и доколкото съдебното производство протече по диференцираната
процедура по чл. 371, т. 2 НПК, съгласно разпоредбата на чл. 373, ал. 2 НПК,
съдът следва да определи наказанието по повдигнатото обвинение при условията на
чл. 58а, ал. 1 НК, а именно като се ръководи от разпоредбите на общата част на
НК, да намали определеното наказание с една трета.
За извършеното от
подсъдимия престъпление се предвижда наказание ,,лишаване от свобода‘‘ в размер
от три до десет години.
При определяне размера
на наказанието, Съдът следва да отчете смекчаващите и отегчаващите вината
обстоятелства.
Като смекчаващи вината
обстоятелства се отчетоха направените самопризнания от подсъдимия, изказаното
съжаление за извършеното, както и ниската стойност нанесените вреди – 170 лева.
Като отегчаващи вината
обстоятелства се отчетоха предишни осъждания на подсъдимия, които не влияят
върху правната квалификация и лошите характеристични данни.
Въз основа на така
възприетите от Съда смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и след като се
ръководи от целите на наказанието, предвидени в чл. 36 НК, личната и
генералната превенция, настоящият съдебен състав намира, че на подсъдимия Н.
следва да се определи и наложи наказание ориентирано при превес на смекчаващите
вината обстоятелства, а именно в размер от четири години и шест месеца години
лишаване от свобода, което след редукцията да остане в окончателен размер от три
години лишаване от свобода.
На основание чл. 57, ал.
1, т.2, б.Б от ЗИНЗС така наложеното наказание три години лишаване от свобода беше
постановено да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.
Вещественото доказателство
– електронен носител-диск № 438003 175/09.04.2019 г., намиращ се на лист 78 от
делото да остане в кориците на делото, в срока на неговото съхранение.
По изложените съображения,
Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
вярно
с оригинала,
М.Т.