РЕШЕНИЕ
№ 3341
гр. Пловдив, 17.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20215330117364 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от В. И. В. срещу Д. Б. Т., с която се иска да бъде
осъден ответникът да заплати на ищеца сума в общ размер на 8600 лева, дължима по силата
на предоставени заеми, както следва на 11.10.2018 г. сума в размер на 1120 лева, на
27.12.2018 г. сума в размер на 500 лева, на 11.01.2019 г. сума в размер на 380 лева, на
28.01.2019 г. сума в размер на 500 лева, на 21.03.2019 г. сума в размер на 1500 лева, на
07.11.2019 г. сума в размер на 3000 лева, на 19.11.2019 г. сума в размер на 500 лева, на
25.04.2019 г. сума в размер на 500 лева и на 15.01.2020 г. сума в размер на 600 лева ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 03.11.2021 г. до
окончателното плащане.
В исковата молба и в молба от 19.11.2021 г. се излагат твърдения, че ищецът
предоставила на ответника заем в общ размер на 8600 лева, който същият се задължил да
върне.
Доколкото ответникът не върнал посочената сума се пораждал интерес у ищцата да
предяви настоящите искове.
С разпореждане по ч.гр.д № 10069/2020 г. е отхвърлено заявлението на ищеца за
издаване на заповед за изпълнение и такава не е издавана, наред с това искането е били да се
издаде заповед за изпълнение въз основа на записи на заповеди, а не на договори за заем,
поради което предмета на двете производства не е идентичен и съдът е върнал заповедното
дело, доколкото не е необходимо по настоящото дело.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се оспорват исковете
по основателност. Излага твърдения, че всички получени от ищеца суми са върнати на
същия, като предаването на всяка сума е ставало след връщане на предходно дадената.
Връщането на сумите е било пред свидетели. Претендират се разноски.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
1
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна
квалификация по чл.240, ал.1 ЗЗД.
С Протоколно определение от 07.03.2022 г. /л.46/, след дадени указания на ищеца, и
по реда на чл.214, ал.1 ГПК, е допуснато изменение на исковете, като от установителни
същите се предявяват като осъдителни.
За да бъдат уважени предявените искове ищецът следва да докаже при условията на
пълно и главно доказване наличие валидно сключен договор за заем, в това число
предоставяне на заемната сума на заемателя, поемане на задължение на последния да върне
сумата, размер и падеж на вземанията. Ответникът носи насрещно доказване, а при
установяване на горното от ищеца, че е платил в срок задължението си.
С Определение от 04.01.2022 г. като безспорно между страните е отделено, че ищецът
е предоставил в заем на ответника сума в общ размер на 8600 лева, както следва на
11.10.2018 г. сума в размер на 1120 лева, на 27.12.2018 г. сума в размер на 500 лева, на
11.01.2019 г. сума в размер на 380 лева, на 28.01.2019 г. сума в размер на 500 лева, на
21.03.2019 г. сума в размер на 1500 лева, на 07.11.2019 г. сума в размер на 3000 лева, на
19.11.2019 г. сума в размер на 500 лева, на 25.04.2019 г. сума в размер на 500 лева и на
15.01.2020 г. сума в размер на 600 лева.
Получаването на сумата в размер на 500 лева на дата 27.12.2018 г., на сума в размер на
1500 лева на дата 21.03.2019 г., на сума в размер на 500 лева на 19.11.2019 г. и на сума в
размер на 600 лева на дата 15.01.2020 г., се установява и от разписките, представени от
ищеца и подписани от ответника, обективирани върху записи на заповеди /л.5-8/
От допуснатата по делото Съдебно-почеркова експертиза /л.82/, която съдът кредитира
като обективно и компетентно изготвена, се установява, че оспорваните от ответника
разписки, като неподписани от него, са подписани от него.
За установяване на заемните отношения на ищеца са допуснати двама свидетели при
режим на довеждане.
От разпита на свидетелката Й. С. В. /протокол от о.с.з. от 28.04.2022 г. л.67/, съпруга
на ищеца, се установява че от 11.10.2018 г. съпругът й започнал да дава пари на Д. Т. в заем,
тъй като били приятели, а последният имал нужда. Ищецът бил предоставил на ответника
девет заема, като общо предадената от ищеца и получена от ответника сума била в размер
на 8600 лева. Ответникът се задължил да връща тези суми. Обещавал, че като продаде
къщата си ще се изплати, което мотивирало ищецът да дава тези заеми. Свидетелката
установява, че дори страните заедно ходили да търсят по-малка къща за ответника, която да
закупи като продаде своята къща. Всяка една от заемните суми била броена и предавана в
присъствието на свидетелката. За получените суми ответникът попълвал документи, които
подписвал пред свидетелката и тя ги съхранявала. Свидетелката установява, че много пъти
със съпруга й канили ответника да им се издължи, но той все отговарял, че като продаде
къщата ще ги върне, но това така и не станало.
Преценени по реда на чл.172 ГПК, с оглед тяхната евентуална заинтересованост, съдът
кредитира показанията на така разпитаната свидетелка, като обективни и непротиворечиви
по между си и със събраните по делото писмени доказателства – разписки за получени суми.
Същата дава сведения за обстоятелства, които лично и непосредствено е възприела.
Свидетелските показания на свидетеля С. Д., доведен от ищеца, съдът не намира за
необходимо да обсъжда, доколкото същите не са от естеството си да установяват
обстоятелства по делото. Свидетелят не е присъствал на даването на заемните средства.
За установяване на твърдението на ответника, че е върнал заемите суми на същия е
допуснат свидетел при режим на довеждане - Ф. А. Д. /протокол от о.с.з от 28.04.2022 г.
2
л.69/.
Посоченият свидетел установява, че знае от ответника, че ищецът В. му е давал пари в
заем. Свидетелят установява, че е возил с автомобила си Т. до адреса на човека от който е
вземал пари, за да му ги връща, като ги пускал в пощенската кутия, но не си спомня този
адрес. Също така го е возил и на други срещи, за да връща пари, но не виждал конкретно на
кой ги връща и какви суми е връщал.
От така дадените показания, не може да бъде направен извод, че ответникът е връщал
заемните суми именно на ищеца. Свидетелят не разпозна ищеца, като човека на който Т. е
връщал парите, а и не е видял лицето му когато е возил ответника на посочените срещи. Не
се установява конкретно и какви суми са връщани и дали въобще са връщани такива.
Свидетелят не е присъствал лично на предаването на суми от ответника на ищеца.
Предвид обсъдените доказателства, съдът приема, че по делото се установи, че ищецът
е предоставил на ответника сума в общ размер на 8600 лева в заем, като от своя страна
ответникът не проведе пълно и главно доказване, че е върнал тази сума на ищеца, поради
което исковете като доказани по основание и размер ще се уважат изцяло.
Задълженията са станали изискуеми с връчване на исковата молба, доколкото с нея
ответникът е поканен да плати, доколкото не е уговорен конкретен, определен падеж на
задълженията.
Като законна последица от уважаване на исковете за главница, същите ще се присъдят
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 03.11.2021 г. до
окончателното плащане, каквото искане е направено още в исковата молба.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат само за ищеца, на основание
чл.78, ал.1 ГПК. Ищецът доказа следните разноски – 532.90 лева, платена държавна такса
/л.15 и л.23/, 700 лева – платено адвокатско възнаграждение за реалното плащане на което е
представени доказателства /л.79/ и 150 лева – депозит за СПЕ /л.62/. Общо разноски за
ищеца в размер на 1382.90 лева, които ще се присъдят изцяло.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. Б. Т., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА В. И. В., ЕГН
**********, с адрес: ***, сумата в общ размер на 8600 лева, дължима по силата на
предоставени заеми, както следва на 11.10.2018 г. сума в размер на 1120 лева, на 27.12.2018
г. сума в размер на 500 лева, на 11.01.2019 г. сума в размер на 380 лева, на 28.01.2019 г.
сума в размер на 500 лева, на 21.03.2019 г. сума в размер на 1500 лева, на 07.11.2019 г. сума
в размер на 3000 лева, на 19.11.2019 г. сума в размер на 500 лева, на 25.04.2019 г. сума в
размер на 500 лева и на 15.01.2020 г. сума в размер на 600 лева, ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба – 03.11.2021 г. до окончателното плащане, както и
сума в размер на 1382.90 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________
3