Решение по дело №233/2019 на Административен съд - Търговище

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 6 декември 2019 г. (в сила от 14 юли 2020 г.)
Съдия: Росица Радкова Цветкова
Дело: 20197250700233
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 7 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е № 193

 

гр. Търговище, 06.12.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд - Търговище, втори състав, в открито съдебно заседание на единадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЦВЕТКОВА

при секретаря Стоянка Иванова, като разгледа докладваното от председателя адм. д. № 233 по описа на АС – Търговище за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 186, ал.4 от ЗДДС.

Образувано е по жалба „Петрол - Търговище“ ЕООД гр. Търговище, представлявано по делото от процесуален представител адв. М. срещу заповед за налагане на принудителна административна мярка № 343 – ФК от 26.09.2019г. на началник отдел „Оперативни дейности“ - Варна при ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на дружеството е наложена принудителна административна мярка:  запечатване на обект – бензиностанция, находяща се в гр. Търговище, Промишлена зона, стопанисвана от дружеството, както и забрана на достъпа до нея за срок от четиринадесет дни, на основание чл. 186, ал.1, б. „г“ и чл. 187, ал.1 от ЗДДС. Жалбоподателят твърди, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като нарушението на чл. 118, ал. 6 от ЗДДС се дължи на технически нередности, за което дружеството не следва да носи отговорност. Отделно от това се обосновава, че нарушението е незабавно отстранено и наложената мярка е несъразмерно тежка. По подробно изложени съображения иска съдът да отмени заповедта, с която мярката е наложена. В съдебно заседание жалбата се поддържа.

            Ответникът по жалбата – началник отдел „Оперативни дейности“ - Варна при ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП чрез процесуален представител оспорва основателността на жалбата и моли съдът да я отхвърли. Претендира разноски по делото в размер на 100лв. 

            Административен съд – Търговище, втори състав след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Със заповед № ЗДУ – ОПР – 16 от 17.05.2018г. Изпълнителният директор на НАП е определил органите на НАП, които да издават заповеди за налагане на ПАМ - принудително запечатване на обект по чл. 186 от ЗДДС. Сред тези органи са и началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.

На 12.09.2019г. е извършена съвместна проверка от контролни органи към ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП, заедно с органи на МВР, Агенция „Митници“ и ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ в търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - бензиностанция, находяща се в гр. Търговище, Промишлена зона, стопанисвана от „Петрол - Търговище“ ЕООД - гр. Търговище. Резултатите от проверката са отразени в нарочен протокол. Видно от удостовереното в протокола, при проверката и след направена справка в информационната система на НАП, програмен продукт  „Фискални устройства с дистанционна връзка“, е установено, че по отношение на обекта и за периода 01.09.2019г. – 11.09.2019г. „има разминавания между подадените данни по документ и нивомерната система. Общо по документ са доставени 86 581л. гориво и общо по нивомерна система са доставени 42 628.64л.“ Конкретно: „на 04.09. има подадени данни за две доставки по документ и една по нивомерна система, на 05.09.2019г. има значителна разлика между подадените данни по документ (доставени 17 317л.) и по нивомерна система (доставени 11767.89лв.) на 11.09. – няма данни от нивомер за доставка на бензин, а по документ има доставка на 4940л.)“. Видът на нивомерната система, ползван в обекта е Gbig 15 – ACCU Rohe.

По повод установената разлика между доставеното през периода количество гориво по документи и изпратените съобщения към НАП от нивомерната система, е издаден АУАН на 06.10.2019г. на дружеството, стопанисващо обекта, за нарушение на чл. 118, ал.6 от ЗДДС.

На същата дата до ГДФК при ЦУ на НАП по повод констатациите в протокола и АУАН е представено обяснение от служител на дружеството „Партнер“ ООД, което е било ангажирано за извършване на специализиран обслужващ електронен сервиз на дружеството „Петрол - Търговище“ ЕООД. В него се твърди, че действащата към момента на проверката система, която е надлежно сертифицирана, не подава обратна връзка от сървъра на НАП, т.е търговецът не може да „види“ дали подадените данни от нивомерната система са отразени в сървъра на НАП. Допълнително от това, във връзка с установените разлики са дадени следните обяснения: част от разминаванията се дължали на обстоятелството, че някои доставки по документи са отразени на следващия ден от реалното постъпване в резервоара, а други – с невъзможността на резервоара да поеме целия обем на определена доставка поради запълването му за деня и съответно доливането на остатъка на следващия ден. Наред с това се сочи, че на 23.09.2019г. обсъжданата ЕСФП е подменена с друга, на друг производител.

Със заповед № 343 – ФК от 26.09.2019г. на началник отдел „Оперативни дейности“ - Варна при ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП на „Петрол - Търговище“ ЕООД на основание чл. 186, ал.1, б. „г“ и чл. 187, ал.1 от ЗДДС е наложена принудителна административна мярка запечатване на стопанисван от него търговски обект – бензиностанция, находяща се в гр. Търговище, Промишлена зона и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. В заповедта обясненията на служителя на „Партнер“ ООД по повод констатираното нарушение изобщо не са обсъждани. От фактическа страна е прието за установено, че за периода 01.09.2019г. – 11.09.2019г. са извършвани доставки на гориво, за които в информационната система на НАП са постъпили данни от въведените по документи доставки, но няма постъпили данни от нивомерната система. Данните от въведените по документи доставки сочат за доставени 86 581л. гориво, а постъпилите данни от нивомерната система сочат за наличие на 42 628.64л. въз основа на това е обоснован извод, предаваните данни по дистанционната връзка към НАП не дават възможност да се определи наличното количество гориво в резервоара на ЕСФП, съгласно чл. 118, ал. 6 от ЗДДС.

Видно от представеното по делото заверено копие от разписката за връчване на процесната заповед, същата е връчена на управителя на дружеството на 06.10.2019г.

Предвид установеното от фактическа страна, като провери изцяло законосъобразността на обжалвания акт и съобрази наведените оплаквания в жалбата, съдът прави следните правни изводи: 

            Жалбата е подадена в срок от лице, което има правен интерес от оспорването, срещу подлежащ на оспорване административен акт, поради което е допустима.

            На основание чл. 186, ал.3 от ЗДДС принудителните административно мерки по чл. 186, ал.1 от същия закон се налагат с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Предвид тази правна уредба и представената заповед № ЗЦУ – ОПР – 16/17.05.2018г. на изпълнителния директор на НАП, съдът приема, е оспорената заповед е издадена от компетентен орган.

            С оглед съдържанието на акта съдът приема, че е спазена установената от закона писмена форма – чл. 186, ал.3 от ЗДДС и чл. 59, ал.2 от АПК. В производството по издаването на обжалваната заповед не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила.

Съдът приема, че издадената заповед не е съобразена с материалния закон и с целта на закона, като основанията за този извод са следните:

Съгласно разпоредбата на чл. 118, ал. 6 от ЗДДС, която се твърди да е нарушена от жалбоподателя, всяко лице по ал. 1, извършващо доставки/продажби на течни горива от търговски обект, с изключение на лицата, извършващи доставки/продажби на течни горива от данъчен склад по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове, е длъжно да предава по дистанционна връзка на Националната агенция за приходите и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива. Нормата на чл. 3, ал. 3 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства въвежда задължение за лицата, извършващи продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход, да регистрират и отчитат продажбите на течни горива чрез издаване на фискална касова бележка от ЕСФП, да предават на НАП по установената дистанционна връзка и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни горива. За тази цел като средство за измерване от одобрен тип се използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП.

Между страните не е спорно, че към момента на извършената проверка в сървъра на НАП не е налична информация, постъпила чрез дистанционната връзка за определяне на наличните количества заредено гориво в резервоарите за съхранение на горива в обекта, за част от доставките по документи, осъществени в периода от 01.09.2019 г. до 11.09.2019 г. В същото време от доказателства по делото не може да се установи по безспорен начин, че липсата на тази информация на сървъра на НАП е резултат от неизпълнение на задължението на търговеца за подаване на такава информация, още повече, че в случая тази констатация е направена на база сравнение между наличните данни в сървъра на НАП и доставките по документи, отчетени от самия търговец. Няма каквато и да било логика търговецът да отчита доставки по документи и в същото време да отчита по-малко чрез нивомерната система с цел укриване на приходи (липсата на данни от нивомерната система би била притеснителна, ако са установени доставки, които не са отчетени и по документи). Ето защо, съдът не възприема за безспорно установено, че дружеството е осъществило състав на административното нарушение на чл. 118, ал. 6 от ЗДДС. От това следва, че не е налице правопораждащ факт по приложената от ответника правна норма на 186, ал. 1, т. 1, б. "г" от ЗДДС.

Дори да се приеме, че дружеството е осъществило състав на нарушение по чл. 116, ал. 6 от ЗДДС, по изложените по-горе мотиви за липса на доказателства, че неизпълнението на задължението е осъществено преднамерено, съдът приема, че определеният с акта срок за налагане на ПАМ от 14 дни, не е съобразен с принципа за съразмерност, прогласен с чл. 6, ал. 2 АПК. Същият сочи, че административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. След като нарушението е констатирано за първи път, отстранено е непосредствено след проверката и от него не са произтекли определени вредни последици за държавния бюджет чрез укриване на приходи, то налагането на ПАМ за срок от 14 дни на процесния обект не би могло да се определи като съразмерно. При тази продължителност на срока се засяга съществено правната сфера на адресата на ПАМ и се игнорира целта на закона за защитата на обществения интерес чрез налагането на адекватни на нарушението мерки. Неоправдано би било да се засяга в по-голяма степен от необходимото стопанския оборот, който е източник на приходи в бюджета, особено при липса на констатирани конкретни вреди за фиска. Във връзка с горното, оспорената принудителна административна мярка, предвид нейната тежест и обстоятелствата, при които е наложена, се явява прекомерна.

Предвид изложеното оспореният акт като материално незаконосъобразен и несъответстващ на целта на закона, се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

Разноски от страна на жалбоподателя не са претендирани, затова те следва да останат в тежест на страните така, както са направени.

Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 186, ал.4 от ЗДДС, Административен съд – Търговище, втори състав

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ заповед № 343 – ФК от 26.09.2019г. на началник отдел „Оперативни дейности“ - Варна при ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на „Петрол - Търговище“ ЕООД гр. Търговище е наложена принудителна административна мярка:  запечатване на обект – бензиностанция, находяща се в гр. Търговище, Промишлена зона, както и забрана на достъпа до нея за срок от четиринадесет дни, на основание чл. 186, ал.1, б. „г“ и чл. 187, ал.1 от ЗДДС.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването на страните, че същото е изготвено.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: