№ 911
гр. Пловдив, 21.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и първи септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно частно
гражданско дело № 20215300502187 по описа за 2021 година
Производство по чл. 274, ал. 1 т. 2 от ГПК, във вр. чл. 413 ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3, представлявано от
Я.Б.Я., чрез процесуален представител юрк.Х.А., срещу разпореждане №
13476 от 10.07.2021 г., постановено по ч. гр. д. № 10130/2021 г. по описа на
РС Пловдив, с което е отхвърлено заявление вх. № 32875 от 18.06.2021,
подадено от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД срещу
ЕРС. Й. К. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното разпореждане , като се настоява за
неговата отмяна от въззивния съд и издаване на заповед за изпълнение за
сумите, претендирани със заявлението по чл. 410 от ГПК.
На основание чл. 413, ал. 2 от ГПК препис от частната жалба не е
връчван на ответната страна.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана
страна, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
1
Районен съд Пловдив е отхвърлил заявление с вх. № 32875 от
18.06.2021, подадено от „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ЕООД срещу ЕРС. Й. К. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
като е приел, че не са били изпълнени дадените указания за описване на
точната фактическа обстановка на възникване, съществуване и изискуемост
на вземането, размерът му и евентуално период, за който се отнася, поради
което заявлението е останало нередовно. В обжалваното разпореждане е
посочено, че е останало неизяснено конкретното правоотношение, на което
заявителят основава плащането на сумите от страна на „Файненшъл
България“ ЕООД на „Изи асет мениджмънт“ АД, което е приел за съществена
нередовност на заявлението, защото обстоятелствата са определящи за
основанието, на което се позовава цесионерът, за да обоснове възникване на
регресната претенция на „Файненшъл България“ ЕООД към длъжника,
съответно за изпълнение на задълженията му по договора с потребителя,
поради което и е приел наличието на хипотезата на чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК и е
отхвърлил изцяло заявлението.
Настоящият състав на съда, след като се запозна с материалите по
приложеното заповедно производство, съобрази доводите на жалбоподателя и
прецени правилността на обжалваното разпореждане, намира частната жалба
за неоснователна по следните съображения:
С разпореждане от 22.06.2021 г. заповедният съд е счел, че
заявлението е нередовно, поради което е указал на заявителя в тридневен срок
от съобщението да посочи възникнало ли е правоотношение между „Изи асет
мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД за поръчителство,
съответно кога е бил сключен договора и за какви задължения се е отнасял, на
второ място да конкретизира какво е правоотношението между „Изи асет
мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД, във връзка с което се
твърди да са платени задълженията по договора за заем. В изпълнение на така
дадените конкретни указания е постъпила молба от заявителя, с която е
посочена дата на сключване на рамков договор за поръчителство между „Изи
асет мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД от 10.07.2019 г.
При така посочените обстоятелства следва да се прецени дали е
изпълнено указанието на съда за привеждане на заявлението в съответствие с
2
разпоредбата на чл. 410, ал. 2 от ГПК, препращаща към чл. 127, ал. 1 от ГПК,
поставяща условие за редовност изложение на обстоятелства, на които се
основава претенцията, в случая на заявителя.
С така подадената молба от заявителя по отношение на указанията,
дадени в първа точка от разпореждането от 22.06.2021 г., е посочена дата на
сключване на рамков договор между „Изи асет мениджмънт“ АД и
„Файненшъл България“ от 10.07.2019 г., по силата на който поръчителят се
задължава спрямо кредитора да отговаря солидарно с кредитополучатели по
договори за потребителски кредити, сключени с кредитора. Липсва
конкретика относно относимостта на така посочения рамков договор към
описания в заявлението договор за заем от 12.11.2019 г., сключен след
посочената дата на рамковия договор, или липсва изложение на
обстоятелставата защо посочения договор е приложим по отношение на
конкретния договор за кредит, посочен в заявлението. Налице е и
констатираното противоречие между описаното в обстоятелствената част на
заявлението, че плащането на задълженията от „Файненшъл България“ ЕООД
са направени в изпълнение на сключен договор за представяне на
поръчителство, със страни потребителят (длъжникът), който възлага и
„Файненшъл България“ ЕООД, който се задължава да сключи договор за
поръчителство със заемодателя и посоченото в молбата за изпълнение на
указанията на заповедния съд, в която се твърди, че между „Изи асет
мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД има сключен рамков
договор за поръчителство от 10.07.2019г., по силата на който „Файненшъл
България“ ЕООД се задължава да отговаря солидарно с потребители по
договори за кредит, като в същата молба отново се заявява, че плащанията са
направени съгласно поетия ангажимент в чл. 1 от Договор за предоставяне на
поръчителство, сключен между потребителя и „Файненшъл България“ ЕООД,
за сключване на договор за поръчителство със заемодателя, какъвто не се
твърди да е бил сключван. Действително, както е посочено в ожалвания акт
от заповедния съд, така остава неизяснено конкретното правоотношение, на
което заявителят се позовава, за да обоснове плащането на сумите от
„Файненшъл България“ ЕООД на „Изи асет мениджмънт“ АД. С подадената
молба само се появява противоречие между изложеното в заявлението и в
молбата за изправяне на констатираната в него нередовност, по отношение на
3
изложение на обстоятелствата, на които се основава искането. Горното е
съществено за редовността на заявлението, с оглед посоченото препращане
към процесуалните изисквания за необходимото съдържание на исковата
молба, съгласно което, при съответно приложение на чл. 127, ал. 1 от ГПК,
необходим реквизит на заявлението е изложение на обстоятелствата, на които
се основава искането, а именно фактическите твърдения за начина на
възникване, съществуването и изискуемостта на вземането. Поради
изложеното съдът счита, че така подадената молба не уточнява напълно
дадените указания от заявителя, като заявлението не отговаря на изискванията
на чл. 410, ал. 2 от ГПК, препращаща към чл. 127, ал. 1 от ГПК, въпреки
дадения срок за изпълнение на указанията на съда. Предвид горното съдът
намира, че разпореждането, с което е отхвърлено заявлението, следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Ето защо, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 13476 от 10.07.2021 г., постановено
по ч. гр. д. № 10130/2021 г. по описа на РС Пловдив, с което е отхвърлено
заявление вх. № 32875 от 18.06.2021, подадено от „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД срещу ЕРС. Й. К. за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4