С присъда № 40/16.04.2007 година, постановена по н.ч.х.д. № 776/2006 година, Кърджалийският районен съд е признал Рамадан Рахим Емин, Ертан Вели Али и Мехмед Али Мюмюнали и тримата от с.Габрово, общ. Черноочене за невиновни в това, че на 13.08.2006 година, в с.Габрово, общ. Черноочене в съучастие като извършители, причинили на Ердинч Рахим Хашим от с.с. лека телесна повреда, причинила разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК ги е оправдал по повдигнатото им обвинение по чл. 130, ал.1, във вр. с чл. 20, ал.2 от НК. Въззивното производство е образувано по жалба на Ердинч Рахим Хашим от с.Габрово, общ. Черноочене. Твърди, че без да предизвика с нищо тримата подсъдими, го нападнали и му нанесли побой, като за причинените му увреждания бил освидетелстван и му било издадено медицинско удостоверение. Моли делото да бъде преразгледано от Окръжния съд. В съдебно заседание поддържа жалбата си. Моли подсъдимите да бъдат осъдени за нанесения му побой. Ответниците по жалбата- подсъдимите Рамадан Рахим Емин, Ертан Вели Али и Мехмед Али Мюмюнали и тримата от с.Габрово, общ. Черноочене, чрез защитника си, оспорват жалбата като неоснователна. Молят присъдата на районния съд като правилна, обоснована и законосъобразна да бъде потвърдена. Въззивната инстанция, като провери изцяло правилността на присъдата, независимо от основанията, посочени във въззивната жалба, на основание чл. 314, ал.1 от НПК, приема за установено следното: Първоинстанционният съд е изяснил делото от фактическа страна, като е събрал, проверил и преценил всички необходими и относими към предмета на доказване, съобразно чл. 102 от НПК доказателства. Събраните доказателствени материали са обсъдени подробно, като съдът е изложил съображения кои от тях кредитира и кои отхвърля. Въз основа на логичния и внимателен анализ на доказателствата е достигнал до обоснования, правилен и единствено възможен извод, че обвинението срещу подсъдимите Рамадан Рахим Емин, Ертан Вели Али и Мехмед Али Мюмюнали за причиняване на лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал.1 от НК на тъжителя и жалбоподател в настоящото производство Ердинч Рахим Хашим, е недоказано по несъмнен начин. Така, от фактическа страна по делото се установява следното: на 13.08.2006 година тримата подсъдими посетили заведение „Фургона”, намиращо се на площада в с.Габрово, общ. Черноочене. Посетители на заведението били жалбодателят Ердинч Хашим, както и свидетелите Шенол Расим и Местан Халибрям. Жалбодателят Хашим бил във видимо нетрезво състояние, като продължавал да консумира алкохол. Както си стоял, без повод, започнал да псува на висок глас другите присъстващи в заведението. Въпреки, че му подвикнали да спре, жалбодателят продължил да псува. Подс. Ертан Али станал от местото си, отишъл до Хашим и му казал да престане. Тогава тъжителят се обърнал към него и започнал да го псува и го блъснал. При тях дошъл подс. Мехмед Расим, който се опитал да успокои жалбодателя, но той го блъснал по гърдите. Подс. Расим изгубил равновесие и паднал по гръб върху един камък. Жалбодателят понечил да му нанесе удар с ритник, но в този момент се намесил подс. Емин, който го дръпнал и му казал да се маха. Тъй като подс. Расим имал силни болки в долната част на гръбнака си, където се ударил при падането върху камъка, бил откаран от св. Ахмед Юсеин в ФСМП с.Черноочене, където била констатирана контузия на опашната кост и предписана консултация с травматолог. На 18.08.2006 година тъжителят Хашим посетил съдебния лекар д-р Н.Маринов, на който заявил, че бил бит на 13.08.2006 година от познато лице. При прегледа му били констатирани: по клепачите на лявото око и в областта на лявата скула синкаво-мораво-жълтеникаво кръвонасядане. Такова било констатирано и по клепачите на дясното око и в областта на дясната скула. По лигавицата на лявата очна ябълка било установено червено кръвонасядане. В областта на лявата ребрена дъга- в горната лява част на корема- синкаво-жълтениково кръвонасядане. Описаните увреждания се сочи, че са получени при действието на твърд тъп предмет и по време и начин е възможно да са възникнали така, както са съобщени от освидетелствания. Било е причинено болка и страдание. Горната фактическа обстановка съдът възприема като дава вяра изцяло на обясненията на подсъдимите Рамадан Емин, Ертан Али и Мехмед Расим, които са еднопосочни с показанията на свидетелите Ахмед Юсеин, Шенол Расим, Местан Халибрям, и се подкрепят и от писмените доказателства по делото – извадка от амбулаторен журнал- ЦСМП- Кърджали и рапортна книга- ФСМП- Черноочене, които съдържат данни относно телесното увреждане, което е получил подс. Мехмед Расим. При тези доказателства, изнесените в тъжбата твърдения на тъжителя Хашим за нанесен му побой от тримата подсъдими, вследствие на който е претърпял описаните в медицинското удостоверение телесни увреждания, остават изолирани от другите събрани по делото доказателство. Описаните свидетели сочат по несъмнен начин, че тъжителят е псувал на висок глас и безпричинно в заведението и при забележката на подс. Али да спре, е започнал да го псува, като при опита на подс. Расим да се намеси, тъжителят го бутнал силно и подсъдимият паднал. Свидетелите сочат също така, че подсъдимите не са нанесли побой на тъжителя, като подс. Емин го е изгонил от заведението. При това положение, възниква основателно съмнение, че констатираните на 18.08.2006 година- пет дни след инкриминирата дата, следи от телесни увреждания на Хашим, описани в медицинско удостоверение № 247/2006 година, изд. от д-р Н.Маринов, са причинени от тримата подсъдими. В тази връзка, изцяло се споделят съображенията на районния съд, поради които не е кредитирал показанията на св. Емил Станимиров, че видял подсъдимите да бият на земята тъжителя, както и на св. Сергей Шибилов относно това, че един ден, когато посетил с.Габрово през м.август 2006 година, пред „Фургона” на земята някакви хора биели някакъв човек. Показанията на първия свидетел са изолирани, като съмнение буди обстоятелството, че същият е възприел само нанасянето на побой на тъжителя, но не и други факти относно мястото и обстановката, при които се е намирал и т.н. Другият свидетел не посочва нито лицето, на което твърди, че е нанасян побой, нито пък разпознава подсъдимите като лицата, нанасящи побой. От друга страна, показанията им, преценени съвкупно, също не опровергават обсъдените по-горе свидетелски показания. С оглед на изложеното, правилен, обоснован и почиващ на доказателствата по делото е изводът на районния съд, до който въззивният съд стигна чрез самостоятелен анализ на доказателствените материали, че не се установява по несъмнен начин тримата подсъдими, в съучастие като извършители, да са нанесли на тъжителя Хашим побой на 18.08.2006 година, от който да му е била причинена лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал.1 от НК. Противният извод би почивал на предположения, което е недопустимо при постановяване на осъдителна присъда. Предвид изложеното, въззивната жалба на Хашим срещу първоинстанционната присъда е неоснователна. Последната като правилна, обоснована и законосъобразна, следва да бъде потвърдена. Водим от изложеното и на основание чл.338, във вр. с чл.334, т.6 от НПК, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 40/16.04.2007 година, постановена по н.ч.х.д. № 776/2006 година по описа на Кърджалийския районен съд. Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
|