Р Е Ш Е Н И Е
№………./19.06.2018 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХІІ в открито съдебно заседание, проведено на
шестнадесети май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: НЕЙКО ДИМИТРОВ
при секретар Галина
Стефанова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 197
по описа за 2017 г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са искове от ВИ БИ ЕМ ДИ ЛИМИТИД, регистрирано
и вписано във фирмения регистър на Британските Вирджински острови срещу И.А.А.
за връщане сумата 28 500 евро, дадена по договор за заем, по който е постигнато
съгласие през месец февруари 2012 г., чрез банкови преводи, наредени от
банковата сметка на ищеца в банка HSBC в М. по сметката на ответника в ТБ
"Алианц Банк България" АД с № BG15BUIN95611000318171, както следва: 5
000 евро – през месец февруари 2012 г., 5 000 евро – на 24.04.2012 г., 8 500
евро – на 17.12.2012 г., 5 000 евро – на 04.03.2013 г. и 5000 евро – на
24.04.2013 г., по чл. 240, ал. 1 ЗЗД, евентуално без основание, по чл. 55, ал.
1, предл. първо ЗЗД, с присъждане на разноски.
Ответникът оспорва исковете и твърдението за сключване на
договор за заем. Сочи, че първата сума не е била преведена. Ответникът твърди,
че е получил преводите по безвъзмездна уговорка с представителя Б. да ги върне,
както и че сумите, с изключение на първата (която не е дадена), са върнати на ръка
в кратки срокове след преводите. Предявява възражение, че Б. го е измамил, че
за ответника не възникват задължения.
Ищецът оспорва възраженията и уточнява, че сумите са били
предоставени на ответника за разноски за лечение и за водене на дела.
Предявява реплика, че посочената безвъзмездна уговорка е
с физическо лице, а не с ищеца, евентуално, че би й липсвало основание,
евентуално би противоречала на данъчния закон.
Ответникът намира, че чрез репликата се злоупотребява с
право (л. 142).
По същество страните поддържат становищата. Представят
бележки.
Съдът, като взе предвид представените по делото
доказателства, прие за установено следното:
Исковете и отговорът са допустими
и надлежно предявени.
По същество:
Между страните са
безспорни всички преводи с изключение на този от месец февруари 2012 г. За него
от банката е представено извлечение (л. 161), а за останалите – банково
удостоверение (л. 75).
Съдът приема за
установено извършването на преводите.
По сключването на
договор за заем:
По допустимостта на
свидетелските показания:
В литературата се е
приемало, че не би могъл да се допълни със свидетелски показания един документ,
с който се установява, че едно лице е платило на друго една сума, като се
доказва с тях какво е правното основание за получаването й (включително заем),
защото документът не доказва договора и със свидетелите се иска да се докаже
именно сключването му (Венедиков, П. Писмени доказателства и свидетелски
показания в гражданския процес. С.: Сиби, 1994, с. 114).
В съдебната практика
постоянно се приема, че при наличието на документ за предаване на сумата, за
останалите елементи на договора за заем, който е реален, няма забрана за
установяването им със свидетелски показания (решение № 524 от 28.12.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 167/2011 г., IV г. о., ГК, решение № 253 от 17.10.2014 г. на
ВКС по гр. д. № 2902/2014 г., III г. о., ГК и решение № 82 от 12.05.2015 г. на
ВКС по гр. д. № 5122/2014 г., III г. о., ГК).
Както в учебната
литература, така и в практиката се приема, че във фактическия състав на
реалните договори се включва допълнителен елемент, предвиден в закона –
например предаване на вещта (Марков, М. Облигационно право. С.: Сиби, 2014, с.
62; решение № 837 от 13.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1727/2009 г., IV г. о.,
ГК).
Може да се поддържа,
че установяването на договора по см. на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК, за което са
недопустими свидетелски показания, включва както допълнителния, така и главния
елемент от фактическия състав на договора, тъй като не бива да се разграничава
там, където законът не разграничава.
Следователно
установяването на съгласието на страните, като главен елемент от фактическия
състав на договора за заем, със свидетелски показания би трябвало да е
недопустимо.
Въпреки това съображение,
само заради постоянната съдебна практика, съдът приема, че свидетелските
показания са допустими.
По датата на
постигане на съгласието:
Ищецът твърди, че съгласието по договор за заем е
постигнато в началото на 2012 г. В началото на показанията си свидетелката А. Й.
(л. 201, гръб) потвърждава това, но по-нататък не е сигурна за годината (л.
202, гръб). Свидетелката сочи, че представителят В.Б. започнал да недоволства, защото
майката на ответника вече му дължала пари, но все пак дал пари на ответника И.А.,
защото били за лечение. От представения от ищеца в заверен препис (л. 264)
договор от 30.06.2104 г. се установява, че представителят Б. е дал суми през
2012 г. и едва през 2014 г. за отношенията е съставен документ. В началото на
2012 г. и на търговската дейност, за която са отпуснати сумите, още не би
трябвало да има причини В.Б. да недоволства. Показанията не кореспондират с
документа.
По целта на заема:
Ищецът твърди, че процесните суми са заети, за да послужат
за разноски на ответника за лечение от зависимост и за адвокатска защита по
наказателно дело.
Наказателното дело не е относимо доказателство. Относими
биха били доказателствата за платени адвокатски възнаграждения по делото и за
платени такси и разноски на лечебното заведение. Ищецът не е поискал събирането
на такива доказателства.
Поради това целта на заемането на средства не е доказана
от ищеца.
лист втори от решение от 19.06.2018
г. по гр.д. №197/17 г. на ВОС, ХII-ти състав
По техниката и основанието на преводите и основанието на
договора:
Свидетелката А. Й.
излага, че преводите на процесните суми са правени от нея след
нареждане от Б., обикновено след посещение на ответника и майка му; в превода
фигурирало името й като оператор, но от преводите не можело да се разбере, че е
участвала при превода (л. 202). Съдът приема, че показанията в тази част са
противоречиви.
В преводите не са
вписани основания. В показанията си свидетелката А. Й. сочи, че основанието било захранване на сметка (л. 201, гръб), защото банката не
вписвала основание заем (л. 202). Общоизвестната практика на банките у нас
допуска вписването на такова основание за превод. Преводи с основание паричен
заем са били разглеждани и в съдебни решения (например решение № 224 от
22.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2169/2016 г., III г. о., ГК) Ищецът не е
посочил доказателства за специална и различна практика на банките в чужбина или
специално за трансграничните преводи.
Свидетелката А. Й. заявява, че не иска да споделя дали във фирмата се пази архив за
преводите, после – че има архив и накрая – че при проверка нищо няма да се
намери, защото архивите не се пазят (л. 202, гръб). Показанията не са
убедителни. Ищецът не е представил доказателства за архив с достоверна дата или
за унищожаване на стария архив, чрез които показанията да бъдат подкрепени.
Могъл ли е ищецът да впише основанието на договора при
превода:
Документът за заем, даден от В.Б. през 2012 г., е
съставен едва през 2014 г. (л. 264). Би могло да се помисли, че поради това и
процесният заем не е документиран.
Хипотезата обаче не е наистина сходна, защото ищцовото
дружество не е контролирано от Б. (обяснения на л. 272-273) и разходът трябва
да бъде документално обоснован. Дори да се приеме, че макар и като представител
на ищеца, В.Б. не е искал да изглежда подозрителен спрямо близки хора, описаната
от свидетелите технология на нареждането на преводите е допускала вписване на
заема като основание на операцията без ответникът и майка му да бъдат обидени,
тъй като те не са присъствали (л. 202, л. 203, гръб). Ищецът е могъл да впише
основанието при преводите, но не го е сторил.
По заемателя:
Твърдяната от ищеца зависимост на ответника е следвало да
се лекува т.е. е съществувала към началото на 2012 г. Предоставянето на
значителни суми по сметка на лице, което трябва да се лекува от зависимост, се
приема за рисковано. Никой от свидетелите не може да каже дали ответникът е
работил или е имал доходи (л. 202, гръб и л. 204), докато майка му М. А., която
е близка на представителя Б., е извършвала търговска дейност в ресторант в
курортен комплекс. Свидетелката А. Й. мисли, че именно М. А. е щяла да връща
парите и Б. ги искал направо от нея (л. 201, гръб), а свидетелят П. Ч. сочи, че
представителят Б. е казвал, че пак дава пари на заем и не ответникът, а те
двамата не са върнали предишните. Представителят сочи М. А. като длъжник и в
изявлението си по съществото на спора (л. 276).
На съда е служебно известно, че М. А. се е опасявала от
преследване на кредитори, но едва през 2014 г.
Съдът приема, че не е било логично сумите да се заемат на
ответника.
По признанието на дълга:
Свидетелката Й. не
може да каже кога ответникът е казвал, че не може веднага да върне парите,
защото е затруднен. Пред свидетеля П.Б. М. А. е направила признание от името и
на ответника, но това не обвързва ответника.
При скандала през
лятото на 2015 г. пред офиса до гаража свидетелите са чули изявления на М. А.,
а ответникът бил в колата.
По-късно, когато
ответникът ходил в офиса за някакъв документ Б. му напомнил за парите и той не
отрекъл (свидетелката Й.), но това не може да се приеме за признание.
Свидетелят П. Ч. не е
чул разговор за парите в този случай.
Не би могло да се приеме, че ответникът е признал дълга.
В обобщение съдът приема, че ищецът не е доказал
сключването на договор за заем.
По евентуалния иск:
Твърдението за грешка
не е убедително. Това е възможно при постоянни отношения, по които има голям
брой плащания. При търговско дружество, в което се води отчетност, още първата
грешка би била констатирана.
По възражението, че
сумите са преведени по поръчка и са отчетени:
Представената и
обсъдена от страните практика по допустимостта на свидетелските показания се
отнася до действие на пълномощник, при което се предполага конклудентно
сключване на договор за поръчка. Процесният случай не е такъв.
Ответникът твърди
безвъзмезден договор, поради което ограничението в свидетелските показания не
се прилага.
В показанията си
свидетелката М.Т. сочи, че е живяла в хотела на представителя Б. през лятото на
2012 г. и той й споделил, че използва ответника да изпраща пари по негова
сметка от чужбина, за да не знае съпругата му за тези пари (л. 206). През м.
декември 2012 г. свидетелката присъствала на среща в ресторант на к. к. "Слънчев ден", при която ответникът предал пари на представителя,
който потвърдил, че продължава да изпраща пари и заявил, че не е необходимо да
се издава документ.
В показанията си
свидетелката С.С. сочи, че е присъствала на срещи в заведението "Крю бар" на ул. "Феликс Каниц" в началото на март и
след 20.04.2013 г., на които ответникът предал на представителя Б.
пачки банкноти, за които разбрала от разговора, че преди това Б. бил превел по
сметка на ответника. Излага, че при първата среща ответникът попитал дали ще се
състави разписка, но Б. казал, че както и дотогава, няма нужда (л. 205).
Свидетелката се срещнала още веднъж с представителя в заведението в Морската
градина и майката на ответника отново понечила да ги запознае.
По друго дело
свидетелката е казала, че с В.Б. се запознали два пъти (л. 218, гръб), но това
не е същинско противоречие. Не представлява противоречие и това, че по другото
дело свидетелката е казала, че срещата е била може би през 2013 г., тъй като по
това дело предметът на установяване е поведение на лицата в по-късен момент. Не
може да бъде споделен доводът на ищеца в писмените бележки, че показанията са
прекалено детайлни. Споменът не е за това, че телефонът иззвънял, а че това е
станало повод (л. 270, гръб) за трето лице, което е присъствало, да се оттегли.
лист трети от решение от 19.06.2018
г. по гр.д. №197/17 г. на ВОС, ХII-ти състав
Показанията са много
конкретни и убедително депозирани, но не могат да бъдат проверени, тъй като при
предаването са присъствали само В.Б., ответникът и всяка от свидетелките
поотделно.
За проверка на
показанията е допусната очна ставка между свидетелките и представителя Б.. В
началото той въобще отрича, че познава С., а после признава, че е разговарял с
нея за апартамента му във В., но мисли, че това е било при срещата им в
Морската градина (л. 270). Свидетелката поправя показанията си, че Б. е седнал
на стол при втората им среща, като сочи, че седнал на диван до нея (л. 270,
гръб). Сочи, че при първото предаване банкнотите били 3-4 пачки (л. 205, гръб)
и в тази пачка, която видяла, имали оранжево-червеникав цвят т.е. вероятно от
по 50 евро. Стандартната пачка е от сто банкноти т.е. само една пачка е 5000
евро.
Въпреки това съдът
приема, че показанията могат да бъдат кредитирани. Червеникав е и цветът на
банкнотата от 10 евро, а тогава пачките биха били повече. Вярно е, че
свидетелката си е служила именно с евро, когато е живяла в А., но светлината в
заведенията рядко е ярка. Поправката за мястото, на което седял В.Б., е
несъществена.
Допусната е очна
ставка и със свидетелката М.Т.. Бележките на представителя В.Б. са дребнави:
свидетелката се е променила много, той нямал хотел, а къща за гости,
свидетелката можела да се настани другаде, нямало такава регистрация. От друга
страна свидетелката доста точно описва къщата за гости и посочва конкретно
лице, което е срещала там. Показанията й могат да бъдат проверени.
Разминаването относно
камината и стълбите е единственото (л. 272) и е несъществено. Не може да бъде
споделен доводът на ищеца в писмените бележки за изявлението на свидетелката по
време на предаването: тя наистина не е била свидетел на предходно предаване, но
е знаела за тази практика от Б..
По целта на
поръчката, доверителя и довереника:
Представена е справка
от сметка на представителството (л. 195-197), в което в някои от преводите
фирмата на наредителя и получателя е изписана на латиница, но само от това не
може да се приеме, че това са преводи от чужбина. Някои от тези преводи са в
периоди около процесните, но от това не може да се направи връзка между
преводите.
Във всеки случай
обаче справката и другите доказателства не изключват посочената от свидетелката
М.Т. цел – да се прикрие получаването на средства от съпругата на
представителя.
Възможно е за
проблемите на представителя със съпругата му да няма достъпни за ответника
доказателства, които да подкрепят показанията.
Преводът на сумите от
ищеца предполага сключването на договора за поръчка именно с дружеството.
Отчетът е извършен именно на представителя.
За превеждането на
суми с оглед връщането им в кратки срокове съображението, че ответникът е бил
зависим, не важи. Това е така, защото заемът се дава, за да бъде изразходен
т.е. ще възникне риск, че няма да бъде върнат. Рискът при незабавния отчет не е
толкова голям.
По документирането на
договора и на връщането на сумите:
Ответникът не е
могъл, поради близките отношения, да настоява за издаване на документи.
В съдебната практика
по дела за установяване на привидност и прикрита уговорка за удовлетворяване на
кредитора в нарушение на чл. 152 ЗЗД се допускат свидетелски показания, като се
посочва, че за установяване на заобикалянето на закона са допустими всички
доказателствени средства. Описаното не е заобикаляне на закона чрез две
поотделно действителни сделки (например съпрузите прехвърлят на пълнолетно дете
общите имоти, а то после ги дарява на единия от тях, за да изключат
съпружеската общност), а съчетание от привидна и прикрита сделка, която пряко
противоречи на закона.
Действителната
причина за допустимостта на свидетелски показания е, че длъжникът, който е в
притеснено положение, няма действителна възможност да поиска обратно писмо от
кредитора.
В.Б. е кредитор на
майката на ответника.
Ответникът не е могъл
да иска от Б. съставянето на документи за връщането на парите и по тази
причина.
Предвид изложеното
съдът приема, че ответникът е доказал че процесните суми са получени от него по
безвъзмездна поръчка да бъдат отчетени в кратък срок.
Репликата на ищеца,
че на такъв договор за поръчка липсва основание е безпредметна. Възможно е изпълнение
по нищожен договор.
Сумите са върнати.
Исковете са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Ответникът не е
претендирал разноски.
Даването на ход в отсъствие на
адвоката, който е бил ангажиран, би нарушило правото на ответника на защита.
Няма причини да се наложи глоба.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от ВИ БИ ЕМ ДИ
ЛИМИТИД, регистрирано и вписано във фирмения регистър на Британските Вирджински
острови гр. ROAD TOWN TORTOLA /Роуд Таун, Тортола/ адрес – Ap. G Hogh Plaza,
fl.2, P.O.BOX 3410 фирмен номер в БВО: 1024940, представлявано от В.П.Б. чрез
адв. К.М.,***, тел. ********** срещу И.А.А. ЕГН ********** с адрес: *** за
връщане сумата 28 500 (двадесет и осем хиляди и петстотин) евро, дадена по
договор за заем, по който е постигнато съгласие през месец февруари 2012 г.,
чрез банкови преводи, наредени от банковата сметка на ищеца в банка HSBC в М.
по сметката на ответника в ТБ "Алианц Банк България" АД с №
BG15BUIN95611000318171, както следва: 5 000 /пет хиляди/ евро – през месец
февруари 2012 г., 5 000 /пет хиляди/ евро – на 24.04.2012 г., 8 500 /осем
хиляди и петстотин/ евро – на 17.12.2012 г., 5 000 /пет хиляди/ евро – на
04.03.2013 г. и 5000 /пет хиляди/ евро – на 24.04.2013 г., на основание чл.
240, ал. 1 ЗЗД, евентуално без основание, на основание чл. 55, ал. 1,
предложение първо ЗЗД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването на преписи от решението на страните пред
ВАпС.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: