№ 56
гр. К., 09.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Анна Г. Георгиева
при участието на секретаря Маргарита Ст. Тянчева
като разгледа докладваното от Анна Г. Георгиева Административно
наказателно дело № 20235320200668 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление № 112 от 29.09.2023 г. на
***************“, на В. С. А., ЕГН *************** от гр.
***************, на основание чл.81 ал.1 т.1 предлож.3 от ЗЗТ е наложено
административно наказание- глоба в размер на 550 лева, за нарушение на
чл.21 т.16 от ЗЗТ вр. т.15 от част 3.2.1.2. „Режими, норми и условия, въведени
на основание чл.21 т.16 от ЗЗТ.
Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателя и
чрез упълномощен процесуален представител го обжалва, като с жалбата
моли съда да отмени същото като незаконосъобразно и неправилно. Излагат
се доводи за маловажност на нарушението и определяне на санкция по реда
на чл.81 ал.3 от ЗЗТ.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се
от адв. К.- упълномощен, който поддържа жалбата и прави искане за отмяна
на атакуваното наказателно постановление, алтернативно излага доводи за
маловажност на случая.
Органът, издал наказателното постановление, редовно призован, се
представлява от адв. А.- упълномощен, която оспорва жалбата, счита
атакуваното наказателно постановление за правилно и законосъобразно,
поради което пледира същото да бъде потвърдено.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост,
обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на
1
страните, намери за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана от съда е основателна.
След като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез
показанията на разпитаните в качеството на свидетели И. Н. като
актосъставител, Д. Ц. и П. Х. като свидетели по акта и очевидци, както и
приобщените писмени доказателства- наказателно постановление № 112 от
29.09.2023 г., констативен протокол № 5405/20.06.2023 г., констативен
протокол № 3484/12.07.2023 г., АУАН № 00225013 от 29.08.2023 г., заявление
от В. А. за изграждане на временен сенник вх. № 9400-50/05.09.2022 г.,
съгласувателно писмо с изх. № 7800-50/05.09.2022 г., трудов договор №
1021/29.08.2022 г., допълнително споразумение към трудов договор, заповед
№ РД-117/28.01.2022 г., длъжностна характеристика, заповед № РД-
193/25.02.2022 г., заповед № РД-506/29.12.1998 г., заповед № РД-
75/03.02.2006 г., снимков материал, констативен протокол № 3452/11.10.2022
г., договор за наем, разписка за връчване на наказателно постановление,
съдът намери за установено следното:
При извършване на текущ контрол на 20.06.2023 г., около 11,30 часа,
служителят на *************** св. Д. Ц. установил, че на югозападната
страна на основната сграда на Заслон Б., находящ се на територията на НПЦБ,
Зона „Инфраструктура“, Парков участък „К.“, Охранителен участък “Д.“, в
местността „Заслон Б.“, в землището на гр. К. е изграден временен обект-
сенник, състоящ се от метални профили, закрепен на основната сграда. За
констатираното бил съставен констативен протокол № 5405 от 20.06.2023 г.
На 12.07.2023 г., около 13,30 часа, служителите на НПЦБ св. И. Н. и св.
П. Х. установили, че гореописаната метална конструкция, закрепена за
основната сграда на Заслон Б. вече имала поставена мрежа. За установеното
бил съставен констативен протокол № 3484/12.07.2023 г.
Съгласно сключен договор за наем между Български туристически съюз
като наемодател и В. А. като наемател, на последния бил предоставен
временно и възмездно за ползване туристически заслон Б. до 29.05.2026 г.
Видно от писмо изх. № 78-00-50 от 05.09.2022 г. на наемателя на заслон
Б. и във връзка с негово искане му било издадено писмено съгласуване за
монтиране на временен разглобяем сенник от южната страна на сградата на
заслона. Монтирането и престоят били съгласувани до 31.10.2022 г., след
който срок елементите от сенника следвало да се демонтират и транспортират
извън границите на НПЦБ.
С оглед горното и в присъствие на жалбоподателя А., на 29.08.2023 г.
оправомощено длъжностно лице издало процесния АУАН, с който приело, че
В. А. е осъществил нарушение, изразяващо се в изграждане на временен
обект без писмено съгласуване от *************** по реда на §7 от ПЗР на
ЗЗТ, в нарушение на забраната, регламентирана в разпоредбата на чл.21 т.16
2
от ЗЗТ във връзка с т.15 от част 3.2.1.2. „Режими, норми и условия, въведени
на основание чл.21 т.16 от ЗЗТ за цялата територия на НПЦБ“ от Плана за
управление на НПЦБ 2016-2025 г., а именно: “В националните паркове се
забраняват: ...т.16. други дейности, определени със заповедта за обявяване на
защитената територия и плана за управление” във връзка с т.15 от част
3.2.1.2. от Плана за управление на НПЦБ 2016-2025 г.: „На основание на чл.21
т.16 от ЗЗТ за цялата територия на Национален парк Централен Балкан за
всички зони, с изключение на зона Резервати, се забранява: ...т.15 Изграждане
на временни обекти, които не представляват строителство по Закона за
устройство на територията- сезонни кошари, навеси, сеновали, дърварници,
заслони за пастири, тоалетни, огради и др. без писмено съгласуване по реда
на §7 от ПЗР на ЗЗТ“.
В АУАН били посочени следните обстоятелства по нарушението: От
11.10.2022 г. до 12.07.2023 г. на територията на Национален парк Централен
Балкан, Парков участък К., Охранителен участък Д., местност Заслон Б.,
землище К., общ. К., В. С. А. изградил временен обект- сенник, с дължина 9
м. ширина 5,20 м. и височина от 2,20 м. до 3 метра, находящ се от
югозападната страна на основната сграда на Заслон Б., на място с GPS
координати: N 42°43'06.87“ Е 24°54'15.01”. Обектът бил изграден от
хоризонтални метални профили 3/2 см. и вертикални с кръгло сечение както
следва: 4 броя Ф40; 1 брой Ф50 и 1 брой Ф60. Металната конструкция била
закрепена за козирката на основната сграда посредством болтове и била
покрита с РVС мрежа.
Така съставеният АУАН жалбоподателят отказал да подпише, което
обстоятелство било удостоверено от свидетел, но получил препис от акта, за
което собственоръчно се подписал.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено на 29.09.2023 г.
атакуваното наказателно постановление, с което при идентично отразени с
АУАН обстоятелства по нарушението, дата и място на извършване и
индивидуализация на нарушителя, на жалбоподателя А. било наложено
административно наказание на основание чл.81 ал.1 т.1 предлож.3 от ЗЗТ-
глоба в размер на 550 лева, за нарушение, квалифицирано като такова по
чл.21 т.16 от ЗЗТ вр. т.15 от част 3.2.1.2. „Режими, норми и условия, въведени
на основание чл.21 т.16 от ЗЗТ.
Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на
07.12.2023 г., а жалбата срещу него- депозирана на 14.12.2023 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните
изводи от правна страна:
Извършвайки проверка за законосъобразност, съдът намира, че
правната квалификация на вмененото във вина на жалбоподателя деяние,
отразена в атакуваното наказателно постановление е непълна и в този смисъл
несъответна на правната квалификация, отразена в съставения АУАН.
3
С процесния АУАН контролният орган е приел, че с деянието си
жалбоподателят А. е осъществил нарушение на чл.21 т.16 от ЗЗТ във връзка с
т.15 от част 3.2.1.2. „Режими, норми и условия, въведени на основание чл.21
т.16 от ЗЗТ за цялата територия на НПЦБ“ от Плана за управление на НПЦБ
2016-2025 г. В атакуваното наказателно постановление е посочено, че
деянието съставлява нарушение на чл.21 т.16 от ЗЗТ вр. т.15 от част 3.2.1.2.
„Режими, норми и условия, въведени на основание чл.21 т.16 от ЗЗТ. По
съществото си разпоредбата на чл.21 т.16 от ЗЗТ, съгласно която „В
националните паркове се забраняват други дейности, определени със
заповедта за обявяване на защитената територия и плана за управление“ е
бланкетна и изисква препращане към нарушената норма, която в конкретния
случай се явява т.15 от част 3.2.1.2. „Режими, норми и условия, въведени на
основание чл.21 т.16 от ЗЗТ от Плана за управление на НПЦБ 2016-2025 г. В
атакуваното наказателно постановление обаче липсва посочено, че т.15 от
част 3.2.1.2. „Режими, норми и условия, въведени на основание чл.21 т.16 от
ЗЗТ е част от Плана за управление на НПЦБ 2016-2025 г. Действително
разпоредбата на чл.21 т.16 от ЗЗТ визира нарушения, свързани с други
дейности, определени със заповедта за обявяване на защитената територия и
плана за управление. Приложената в случая санкционната норма на чл.81 ал.1
т.1 от ЗЗТ също визира нарушения, свързани с осъществяване на дейност в
защитена територия в нарушение на режима, определен с този закон, в
заповедта за обявяване или в утвърдени планове и проекти по глава четвърта.
Че става въпрос за Плана за управление на НПЦБ 2016-2025 г. в конкретния
случай може да се извлече от горепосочените норми, но изрично посочване в
случая липсва. Разпоредбата на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН въвежда императивно
изискването в задължителното съдържание на наказателното постановление
да фигурират законовите разпоредби, които са били нарушени виновно, като
същите следва да са точно и ясно посочени, а не да се извличат посредством
тълкуване, което е гаранция за спазване правото на защита на наказаното
лице. В конкретния случай непосочването ясно и точно на нарушената
разпоредба, каквото представлява неизписването на Плана за управление на
НПЦБ 2016-2025 г. в нарушената законова разпоредба, засяга правото на
защита на наказаното лице, което води до незаконосъобразност на
атакуваното наказателно постановление и влече като последица неговата
отмяна.
Извън горепосоченото, съдът намира, че събраните по делото
доказателства установяват извършено нарушение от страна на жалбоподателя,
която обаче осъществява признаците на маловажен случай, съгласно чл.81
ал.3 от ЗЗТ. Монтираната метална конструкция, с поставена мрежа на нея,
представляваща сенник, става ясно от гласните доказателства, съдържащи се
в показанията на разпитаните по делото служители на ***************, че не
е допринесла за увреждане на почвения слой и до замърсяване на водни
източници на територията на НПЦБ, като е била предназначена за обслужване
на посетители и туристи. Жалбоподателят А., незабавно след проверката на
4
12.07.2023 г. е подал заявление за издаване на писмено съгласуване с вх. №
3400-254 от 14.07.2023 г. и такова му е било издадено, съгласно показанията
на св. Ц.. Посоченото води на извод за по- ниска степен на обществена
опасност на процесното деяние в сравнение с обикновените случаи.
Независимо от посоченото, при констатираното нарушение на правилата
относно задължителното съдържание на наказателното постановление, което
съдът счита за съществено, атакуваното наказателно постановление следва да
бъде отменено.
Направено е искане за присъждане на разноски от страна на
процесуалния представител на жалбоподателя. Представен е по делото
договор за правна защита и съдействие, от който се установява, че
жалбоподателят е заплатил на процесуалния си представител сумата от 400
лв. Съгласно чл.18 ал.2 вр. чл.7 ал.2 т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения адвокатското
възнаграждение за процесния вид дело е 400 лв. Претендира се сумата от 400
лв., която не се явява прекомерна. При този изход на делото и на основание
чл.63 ал.3 от ЗАНН във вр. с чл.144 от АПК във вр. с чл.78 ал.1 от ГПК
следва направените разноски от жалбоподателя за процесуален представител
в размер от 400 /четиристотин/ лева да се възложат в тежест на въззиваемата
страна- ***************.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 112 от 29.09.2023 г. на
***************“, с което на В. С. А., ЕГН *************** от гр.
***************, на основание чл.81 ал.1 т.1 предлож.3 от ЗЗТ е наложено
административно наказание- глоба в размер на 550 лева, за нарушение на
чл.21 т.16 от ЗЗТ вр. т.15 от част 3.2.1.2. „Режими, норми и условия, въведени
на основание чл.21 т.16 от ЗЗТ.
ОСЪЖДА Дирекция „Национален парк Централен Балкан“ да заплати
на В. С. А., ЕГН *************** от гр. *************** сумата от 400
/четиристотин/ лв., представляващи заплатено от лицето възнаграждение за
процесуален представител по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване от страните в 14-
дневен срок от съобщаването му пред Административен съд- Пловдив.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
5