Решение по дело №61598/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 19960
Дата: 4 декември 2023 г.
Съдия: Радмила Ивайлова Миразчийска
Дело: 20211110161598
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 19960
гр. София, 04.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря НИЯ ИВ. РАЙЧИНОВА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
Гражданско дело № 20211110161598 по описа за 2021 година
Предмет на делото са предявените от (ФИРМА), ЕИК ********* срещу
С. С. Г., ЕГН ********** установителни искове за признаване, че ответникът
дължи на ищцовото дружество сумата в общ размер на 1226,40 лв., от които
1048,49 лева-главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия /ТЕ/ за периода м.05.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната
лихва от 10.06.2021 г. до изплащане на вземането, 123,47 лева- мораторна
лихва за забава от 15.09.2019 г. до 21.05.2021 г., както и суми за дяловото
разпределение 45,42 лева- главница за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020г.,
ведно със законната лихва от 10.06.2021 г. до окончателното изплащане на
вземането, и 9,02 лева-лихва за периода от 01.07.2018 г. до 21.05.2021 г. като
претендират и направените по делото разноски, които са предмет на издадена
заповед за изпълнение на задължения по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр. дело
№33284/2021 г. описа на СРС, 174 състав.
Ищцовото дружество основава претенциите си с твърденията, че делото
е образувано във връзка с установяване на вземане, за което е била издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, като съдът е
указал на ищцовото дружество да предяви настоящите искове за установяване
на вземането. Сочи, че ответникът дължи претендираните суми, в качеството
си на потребител на топлинна енергия в процесния имот, до който ищцовото
1
дружество е доставяло топлинна енергия в процесния период, цената на
която не е била заплатена от ответника.
В законоустановения срок за отговор на исковата молба, такъв е
постъпил от страна на ответника, с който оспорва иска по основание и размер.
Твърди липса на облигационно правоотношение между страните, липса на
доставка на топлинна енергия, и законосъбразното й отчитане. Твърди
неравноправни клаузи. Оспорва да е изпадал в забава, поради което счита, че
не дължи мораторна лихва за забава. Прави възражение за давност.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира следното:
За основателността на иска по чл. 153 ЗЕ следва да се установи
кумулативното наличие на следните юридически факти: наличието на
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
между страните, количеството на реално доставената от ищеца по договора
топлинна енергия за процесния период и размера на нейната цена. По иска с
правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД следва да докаже съществуването и
размера на главния дълг и изпадането на ответниците в забава.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по
облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно
е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или
вещно право на ползване.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г.
на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият
случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че
предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
2
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за
редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ преди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като
страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за
битови нужди.
В посоченото Тълкувателно решение е отразена и принципната
възможност клиенти на топлинна енергия за битови нужди да бъдат правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респ. носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този
имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
"клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на
§ 1, т. 2а ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия
дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това
трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване
по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презюмира с
установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения
смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти
(потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е
изчерпателно.
Ответника не спори и се установява от доказателствата по делото, че е
собственик на процесния имот през исковия период.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че
сградата, в която се намира процесния апартамент е топлофицира.
3
При установените факти съдът достига до правен извод, че страните са в
облигационни правоотношения по доставка на топлинна енергия, въз основа
на Общите условия на дружеството, макар да няма изричен сключен писмен
договор между тях.
Съдът намира на основание чл. 162 ГПК, че доколкото искът е
установен, то той е основателен в претендирания размер, определен от съда.
При формирания извод за основателност на иска, следва да бъде
разгледано възражението за погасяване на вземането по давност.
Съгласно Тълкувателно решение от 18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011
г. на ОСГТК на ВКС, в което е прието, че понятието "периодични плащания"
по смисъла на чл. 111, б. "в" от Закона за задълженията и договорите се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на
пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.
Съгласно приложимите към процесното правоотношение общи условия
от 2016 г., купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за
доставена топлинна енергия в 45–дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, като при неизпълнение на задължението в срок, дължат
обезщетение за забава в размер на законната лихва.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече
от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения
/каквито са процесните за главница/, давността тече от деня на падежа /тъй
като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска
предсрочно изпълнение/. Следователно, задълженията на ответника за
заплащане на стойността на доставената енергия са възникнали като срочни –
както вече бе отбелязано, според общите условия месечните суми за топлинна
енергия са били дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят. При това положение, погасени по давност ще са всички месечни
вземания, чиято изискуемост е настъпила преди повече от три години назад,
считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, т. е. три години назад от 10.06.2021 г. Следователно
претендираната от ищеца цена за топлинна енергия не е погасена по давност,
4
доколкото е доставена в периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., поради
което възражението за изтекла погасителна давност е неоснователно.
С оглед основателността на главния иск за периода, основателен е и
искът за законна лихва за забава върху тези вземания. Съгласно общите
условия, действащи за периода за който следва да бъде уважен главния иск,
потребителите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните си
задължения за доставена топлинна енергия в 45–дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят, поради което и съгласно чл.84, ал.1, изр.І ЗЗД
с изтичането на този срок настъпва забавата на длъжника и това е началната
дата, от която се дължи лихва за забава. Искът за мораторна лихва следва да
бъде уважен в претендирания размер, определен от съда с електронен
калкулатор.
Относно иска за главница за дялово разпределение съдът намира, че
доколкото от доказателствата по делото се установи, че такава услуга е
извършвана през процесния период този иск е основателен. Съгласно
Тълкувателно решение от 18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК
на ВКС, в което е прието, че понятието "периодични плащания" по смисъла
на чл. 111, б. "в" от Закона за задълженията и договорите се характеризира с
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други
заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва
през предварително определени интервали от време, а размерите на
плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо
периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Ответникът е направила
своевременно възражение за давност. Съдът намира възражението за
неоснователно доколкото се претендира главница за услуга за дялово
разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. Поради изложеното
искът за главница за услуга за дялово разпределение следва да бъде уважен в
претендирания размер, определен от съда на основание чл. 162 ГПК.
С оглед основателността на главния иск за периода, основателен е и
искът за законна лихва за забава върху тези вземания, поради което искът за
мораторна лихва върху главница за услуга за дялово разпределение следва да
бъде уважен в претендирания размер, изчислен от съда с електронен
калкулатор.

5
По разноските:
При този изход на правния спор право на разноски има ищецът за
държавни такси и минимални юрисконсултски възнаграждения в общ размер
на 75 лв. за заповедното производство и 125 лв. за исковото производство.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО н а основание чл. 422 ГПК, вр. чл.
153 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, че С. С. Г., ЕГН ********** дължи на (ФИРМА),
ЕИК ********* сумата в размер на 1048,49 лева-главница, представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2018 г. до
м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 10.06.2021 г. до изплащане на
вземането, 123,47 лева- мораторна лихва за забава от 15.09.2019 г. до
21.05.2021 г., както и суми за дяловото разпределение 45,42 лева- главница за
периода от м.05.2018 г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва от
10.06.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, и 9,02 лева-лихва за
периода от 01.07.2018 г. до 21.05.2021 г., които суми са предмет на издадена
заповед за изпълнение на задължения по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр. дело
№33284/2021 г. описа на СРС, 174 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С. С. Г., ЕГН ********** да
заплати на (ФИРМА), ЕИК ********* сумата в размер на 75 лв.,
представляваща разноски за заповедното производство и сумата в размер на
125 лв., представляваща разноски за исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца – (ФИРМА).
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6