РЕШЕНИЕ
№ 125
гр. Девня, 25.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, І НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:АНТОНИ ИВ. НИКОЛОВ
при участието на секретаря СВ. ЕМ. Г.
като разгледа докладваното от АНТОНИ ИВ. НИКОЛОВ Административно
наказателно дело № 20243120200417 по описа за 2024 година
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по въззивна жалба от П. В. К., ЕГН: **********, срещу
НП № 22 – 0253 – 000390 / 07. 10. 2022 г. на Началник РУ – Девня – ОД – МВР
– Варна. Със същото на жалбоподателя:
за нарушаване разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл.
182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП е наложено административно наказание Глоба в
размер на 800. 00 лв. /осемстотин лв./, Лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 3 месеца /три месеца/.
Жалбоподателят моли съда да отмени НП, с довод незаконосъобразност,
в частност процесуални нарушения, необоснованост.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна
и следва да бъде разгледана.
Въззивникът, редовно призован, в съдебно заседание не се явява лично,
представлява се от процесуален представител. Поддържа въззивната жалба.
Претендира за присъждане на разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не се
1
явява лично и не се представлява от процесуален представител. Депозира
писмено становище. Счита, че жалбата е неоснователна и моли НП да бъде
потвърдено. Сочи, че същото е законосъобразно, като наложената санкция е в
рамките на закона и е съобразена с тежестта на нарушението. Претендира за
присъждане на разноски, при прекомерност на такива за другата страна.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира
за установена следната фактическа обстановка :
В 20. 37 ч. на 30. 06. 2022 г. в гр. Девня, обл. Варна, кв. Повеляново, път
2008, кръстовище с ул. Дружба, посока Пристанище Варна – Запад, възз. П. В.
К. управлявал собственото си моторно превозно средство с ДК№ ******, със
скорост 114 км. / ч., от която били приспаднати 3 %/, т. е. приета скорост от
110 км. / ч., при максимално определена за пътния участък – в населено място
– 50 км. / ч., което било установено с АТСС /СПУКС – ARH CAM S 1 № 120
CCF 3/. В сроковете по чл. 189, ал. 5, ал. 6 от ЗДвП били депозирани писмени
декларации с данни за лицето, извършило нарушението, вкл. и копие на
свидетелството му за управление на моторно превозно средство, което нямало
възражение в тази насока. Съставен бил АУАН, предявен и подписан без
възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не били депозирани писмени
такива. Административно – наказващият орган приел констатациите на
актосъставителя, като ангажирал отговорността на въззивника.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на свидетелските показания, както и от приложените и приети по делото
писмени материали. Съдът кредитира така посочените доказателства като
единни, непротиворечиви, взаимно допълващи се, логични, безпристрастни,
обективно и компетентно дадени, кореспондиращи с приетата от съда
фактическа обстановка и относими към основния факт, включен към предмета
на доказване по делото. Следва да се отчете незаинтересоваността на
свидетеля от изхода на делото.
При така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи :
2
Настоящият състав намира, че производството е проведено без
нарушаване на процесуалните правила визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен от
длъжностно лице със съответните компетенции, съдържа необходимите
реквизити, лимитирано изброени в чл. 42 от ЗАНН и е надлежно предявен. НП
е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН
и е надлежно връчено. Фактическата обстановка и квалификацията са еднакво
отразени в АУАН и НП.
Съдът намира, че в случая е осъществен състава на визираното
нарушение.
От обективна страна за съда не остава съмнение, че въззивникът в 20. 37
ч. на 30. 06. 2022 г. в гр. Девня, обл. Варна, кв. Повеляново, път 2008,
кръстовище с ул. Дружба, посока Пристанище Варна – Запад, управлявал
собственото си моторно превозно средство с ДК№ ******, със скорост 114
км. / ч., от която били приспаднати 3 %/, т. е. приета скорост от 110 км. / ч.,
при максимално определена за пътния участък – в населено място – 50 км. / ч.,
което било установено с АТСС /СПУКС – ARH CAM S 1 № 120 CCF 3/.
Горното съдът прие въз основа на кредитирания доказателствен материал.
От субективна страна нарушението е извършено умишлено. Горното
съдът извежда от цялостното поведение на въззивника, обективирано по
делото, от вида и последователността на неговите действия.
Доколкото наложеното е строго лимитирано, съдът не следва да
коментира въпроса относно размер.
Предвид факта, че нарушения от подобен вид касаят безопасността на
движение съдът намира, че формират сравнително висока обществена
опасност, поради което не могат да бъдат приравнени към маловажните
случаи, респективно правилно в случая е ангажирана административно –
наказателната отговорност, още повече, че конкретния случай по нищо не се
различава от обикновените такива, именно за които законодателя е предвидил
налагане на санкция.
Съдът намира наведеното от страна на въззивника за неоснователно,
поради следното: не са допуснати съществени процесуални нарушения, които
да обусловят цялостна отмяна, като нарушението се доказа по безспорен и
3
категоричен начин. Съдът не споделя довода, че в случая е следвало да се
издаде ЕФ, доколкото законодателя е предвид такава възможност когато за
нарушението не се предвижда Лишаване от право да се управлява моторно
превозно средство, а в случая предвид превишаването със 60 км. / ч. на
разрешената скорост, това е задължително. АУАН и НП съдържат визираните
от законодателя съответно в чл. 42 и чл. 57, и двата от ЗАНН реквизити, като
позволяват на въззивника да разбере в какво се обвинява, твърдяното е
описано достатъчно ясно, вкл. мястото на нарушението и местоположението
на техническото средство, посочени са относимите към случаите материални
и санкционни норми, респективно по никакъв начин не е ограничено правото
му да организира защитата си по адекватен начин. Безпротиворечиво се
установи, че въззивникът е управлявал собственото си моторно превозно
средство със скорост, превишаваща със 60 км. / ч. разрешената за пътния
участък такава от 50 км. / ч., като следва да се акцентира, че това е в населено
място, респективно опасността да последват изключителни тежки последици
за друг участник в движението – най – вече пешеходец, е изключително
висока. Следва да бъде отбелязан интензитета с който въззивникът
осъществява нарушаване на ЗДвП, което е видно от приложената справка, като
извода, който се налага е, че санкционирането очевидно не повлиява на
поведението му на пътя, респективно отпадане на наказанието още по – малко
би подействало в тази насока.
Съгласно чл. 63 Д от ЗАНН, страните имат право на присъждане на
разноски по реда на АПК. С оглед оказаната правна помощ като вид и
количество, изхода на спора, своевременно направено искане и приложени
доказателства, в полза на ОД – МВР – Варна следва да се присъди сумата от
320. 00 лв. /триста и двадесет лв./, представляваща направени разноски по
АНД № 359 / 2023 г. по описа на РС – Девня, КАНД № 1684 / 2024 г. по описа
на АС – Варна, КАНД № 2480 / 2024 г. по описа на АС – Варна, АНД № 417 /
2024 г. по описа на РС – Девня.
С оглед изложеното съдът счита, че разглежданото НП следва да бъде
потвърдено, поради което и на основание чл. 63 от ЗАНН
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 22 – 0253 – 000390 / 07. 10. 2022 г. на Началник
4
РУ – Девня – ОД – МВР – Варна, с което на П. В. К., ЕГН: **********:
за нарушаване разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл.
182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП е наложено административно наказание Глоба в
размер на 800. 00 лв. /осемстотин лв./, Лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 3 месеца /три месеца/.
ОСЪЖДА П. В. К., ЕГН: ********** да заплати в полза на ОД – МВР –
Варна сумата от 320. 00 лв. /триста и двадесет лв./, представляваща направени
разноски по АНД № 359 / 2023 г. по описа на РС – Девня, КАНД № 1684 /
2024 г. по описа на АС – Варна, КАНД № 2480 / 2024 г. по описа на АС –
Варна, АНД № 417 / 2024 г. по описа на РС – Девня.
Решението подлежи на съдебен контрол в 14 – дневен срок от
съобщаването пред Административен съд – Варна.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
5