Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 1134/10.6.2019г.
Година 2019 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд четвърти
състав
На тринадесети май Година
две хиляди и деветнадесета
В публичното съдебно заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АТАНАС ШКОДРОВ
като разгледа докладваното от Председателя
наказателно административен характер дело номер 831 по описа за две хиляди и деветнадесета
година.
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП №
В-0045748/10.12.2018г. на Директор на РД за областите Варна, Добрич, Шумен,
Разград, Търговище и Силистра към КЗП, упълномощен със заповед №
171/09.03.2017г. на Председателя на КЗП, с което на ЕООД "В.с.“ е наложено административно
наказание - ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер
на 800 лева на основание чл.222 от Закона за защита на потребителите.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ:
Производството е образувано по жалба на управител на дружеството против
наказателното постановление на административно наказващият орган.
В жалбата се сочи на
незаконосъобразност на наказателното постановление.Сочи се че същото не е
доказано и от обективна страна не е осъществен състав на нарушение.
В съдебно заседание въззивникът поддържа жалбата си чрез
процесуален представител.
По същество моли наказателното постановление да бъде
отменено като незаконосъобразно. Сочи че от доказателствата се установява, че в
обекта се водели два регистъра за рекламации – електронен и на хартиен носител
поради което не е осъществено нарушение и моли на това основание да бъде
отменено НП.
Представител на въззиваемата страна оспорва жалбата.
По съществото на делото не се явява и не е изразил становище.
След преценка на събраните доказателства по делото, съдът
прие за установено от фактическа страна следното :
На 01.10.2018г. служители към КЗП-Варна- св. А. и св. Х.,
извършили проверка в търговски обект- мострена зала, стопанисван от ЕООД "В.С.”***.
Повод за проверката била жалба от потребител, който твърдял,
че е представил рекламация в обекта, но му било отказано, тъй като вещта, обект
на рекламация не влизала в гаранцията.
По време на проверката св. А. и св. Г. установили, че в обекта няма
и не се води регистър на предявените рекламации. Управител на дружеството
обяснил, че в обекта няма предявени рекламации, няма регистър и няма нужда да
се води такъв.
Представляващ търговеца бил поканен да се яви в сградата на
КЗП за документална проверка . По време на проверката не бил представен
регистър за рекламации, като управител на дружеството отново заявил, че не
поддържа регистър за рекламации.
На 08.10.2018г. бил съставен
акт за установяване на административно нарушение. В съдържанието на акта за установяване на
административно нарушение св. А. описала установеното нарушение, посочвайки
правната му квалификация по ЗЗП. Акта за установяване на административно
нарушение бил надлежно предявен и връчен на представляващ търговеца.
По административнонаказателната преписка били приложени
копия от постъпилата жалба от
потребителя, както и фактура и снимков материал.
Впоследствие, въз основа на акта за установяване на
административно нарушение от административно наказващия орган било издадено
наказателно постановление, видно от обстоятелствената част на което
фактическата обстановка, установена и описана от свидетелите- служители на КЗП
е била възприета изцяло. На описаното нарушение е била дадена правна
квалификация по чл. 127 ал.2 от ЗЗП и на осн. чл.222
от същия закон е било определено административно наказание имуществена санкция.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателства – показанията на св. А. ;св. Х. и писмените доказателства,
приложени по административно-наказателната преписка. Фактът на непредставяне на
регистър по време на проверката не се оспорва от въззивника.
Показанията на св. А. и св. Х. възпроизвеждат пряко
възприетото от тях, че в обекта не е имало регистър на рекламациите.
Възпроизвеждат и факта, че впоследствие , при документалната проверка отново им
е било заявено, че в обекта не се води такъв регистър.
В съдебно заседание депозира показания св. С. – лице, предявило
рекламация пред търговеца. Показанията на този свидетел на първо място потвърждават
категорично твърдяното с наказателното постановление, че в обекта не е имало
регистър на предявените рекламации.
На следващо място, видно от представеното в хода на
въззивното производство копие от регистър за рекламации, рекламацията на
потребителя Г. не е била вписана в регистър на предявените рекламации.
Показанията на св. С. категорично противоречат и на показанията
на св. А. и св. Х., които пряко са възприели твърденията на управителя на
дружеството, че не се води регистър на рекламациите.
Представеното едва в хода на въззивното производство копие
от регистър, при липсата на надлежно удостоверяване на датата на създаване /и
за двата вида регистър/ , не води до извод за законосъобразно поведение на
дружеството, а се възприема от съда като съставено впоследствие доказателство,
целящо да обслужи защитната версия по делото.
След служебна
проверка на двата документа съдът констатира, че административнонаказващият
орган е изпълнил задълженията си, произтичащи от ЗАНН- акта за установяване на
административно нарушение е бил съставен в тримесечния срок от откриване на
нарушителя; спазен и тридневния срок за възражения по АУАН; наказателното
постановление е издадено в шестмесечния преклузивен
срок за издаването му. И акта за установяване на административно нарушение и
съставеното наказателно постановление съдържат всички реквизити, изискуеми се
от чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Административно
наказващия орган правилно, въз основа на събраните по административно
наказателната преписка доказателства, е направил извод, че е извършено
нарушение на чл.127 ал.2 от ЗЗП.
Административното наказание правилно е било
определено като размер, при преценка на смекчаващите отговорността
обстоятелства, с основание – чл.222 от ЗЗП.
Що се отнася до формулираните с жалбата основания за отмяна
на наказателното постановление, съдът не споделя същите, предвид на следното:
Счита се, че по делото безспорно е установено, че са се
водели два регистъра – на хартиен и на електронен носител и в този смисъл не е
извършено нарушение.
Съдът, изхождайки от текста на чл.127 от ЗЗП намери, че
местонахождението на регистъра е изчерпателно изброено – в търговския обект, на
адреса на управление на търговеца или на друго място, посочено от търговеца.
Очевидно в настоящия казус лицето е изключено от
приложението на последните две приложения в законовия текст, предвид
спецификата на развиваната дейност – мострена зала за продажба на уреди и обзавеждане, при което стоки и услуги се
предлагат на място, в търговския обект.
При това положение
регистър за рекламации следва да се намира в търговския обект, където
потребителят да може бързо и безпрепятствено да предяви своята рекламация.
В настоящия казус, от доказателствата по делото се
установява, че служителките на КЗП са извършили проверка с продължителност във
времето и в рамките на тази продължителност регистър не е бил представен.
Съдът не възприема твърдението, че регистър за рекламации е
съществувал в обекта, както предвид показанията на св. А. и св. Х., които са
категорични досежно възприятията си по време на проверката в обекта и
впоследствие- при документалната проверка, така и предвид заявеното от св. С.,
поради което и може да бъде направен само един извод – такъв регистър обективно
не се е намирал в обекта.
Соченото , че св. С. заедно с управителя на обекта посетил
офис , където се намирало счетоводството на фирмата и му била издадена бележка
за рекламация, по никакъв начин не представлява изпълнение на задължението на
търговеца по чл.127 ал.2 ЗЗП по отношение на потребителя Г..
Действително- по административнонаказателната преписка е
представено копие от регистър на предявените рекламации с вписани две рекламации,
но на първо място в така представеното копие липсва вписване на рекламация,
предявена от потребителя Г., а на следващо – от доказателствата по делото по
безспорен начин се установява, че по време на проверката в търговския обект не
е имало регистър за рекламации , такъв не е бил предоставен на проверяващите до
приключване на проверката и управител на дружеството неколкократно
е заявявал, че не се води такъв регистър.
След като извърши
проверка на съставените АУАН и НП и прецени направените възражения от страна на
въззивника, съдът намери, че следва да потвърди наказателното постановление
като правилно и законосъобразно издадено.
Водим от горното,
съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: