№ 74
гр. Бургас, 26.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на първи
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Илияна Т. Балтова
Членове:Десислава Д. Щерева
Христина З. Марева
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Христина З. Марева Въззивно търговско дело
№ 20222001000174 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивната жалба на „БИЛДИНГС 07“
ЕООД против Решение № 67/27.03.2022 г., постановено по т. д. № 273/2021 г.
по описа на Окръжен съд Бургас, с което предявения от въззивника против С.
С. Р. иск за заплащане на сумата от 214 384 лв., представляваща неустойка по
чл. 8 от предварителен договор за извършване на строителство и покупко-
продажба на недвижими имоти, сключен между страните на 01.11.2018 год. ,
изчислена като двойния размер на извършените от дружеството СМР за
доизграждането на жилищна сграда, находяща се в гр. Бургас, ул. „Г****“ №
37, намалена със стойността на установените, по реда на чл. 207 ГПК,
ремонтни работи за отстраняване на констатираното некачествено
неизпълнение и предявения при условие на евентуалност иск за заплащане на
сумата от 107 192 лв., представляваща стойността на изпълнените от
„БИЛДИНГС 07" ЕООД строително монтажни работи, както и сумата от 60
000 лв., представляваща двойния размер на извършените СМР за първи етап
от предвиденото по договора строителство (по чл. 8 от договора), ведно със
законната лихва върху дължимите суми от момента на завеждане на исковата
молба до окончателното им изплащане, ведно с направените по разноски по
делото, са отхвърлени като неоснователни и в тежест на въззивника са
1
възложени сторените от въззиваемия - ищец деловодни разноски пред
първоинстанционния съд.
Във въззивната жалба се поддържа, че Решението е неправилно и
постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила.
Посочва се, че изпълнението по процесния предварителен договор от
2018 година е уговорено на етапи, като след достигането на първия етап от
изпълнителя, възложителят е следвало да прехвърли собствеността на
апартамент номер едно. Страните нямали спор, че етап едно е извършен от
изпълнителя като възложителят не е прехвърлил уговореното право на
собственост. С оглед спазването на договорените срокове и условия за
прехвърляне правото на собственост на посочения обект и при неизпълнение
на това задължение, в чл. 8 от договора било предвидено прекратяването му и
възникване на задължение за продавача да възстанови в двоен размер
извършените строително-монтажни работи. Въпреки изричните уговорки,
окръжният съд приел, че такова задължение не е възникнало, като приел че
задължението за прехвърляне на собствеността е изискуемо едва след
изграждане на сградата в груб строеж.
Счита се, че в обжалваното решение първоинстанционният съд
неправилно е определил съдържанието на правоотношенията между страните
като възприетата правна конструкция противоречи на конкретни клаузи в
договора. По този начин изпълнителят бил лишен от предвидените в него
права и неоснователно му е вменена отговорност за липса на кредиторово
съдействие.
Твърди се, че решението противоречи на правилата за тълкуване на
договорите по чл. 20 ЗЗД като относно липсата на яснота за падежа на
задължението на ответника да сключи окончателен договор, съдът не е
изяснил действителната воля на страните по него.
Позовавайки се на клаузите на чл. 2 от процесния договор, въззивникът
настоява, че страните са уговорили след изграждането на всеки един от
етапите на строителство да се прехвърли правото или на собственост или на
строеж върху описания обект в съответната степен на завършеност. По повод
на това било налице неизпълнение от страна на задълженията на ответника -
въззиваем за прехвърляне на уговорените права.
2
Твърди се, че неизпълнението от страна на въззиваемия е виновно. След
сключване на договора от месец ноември 2018 година до юни 2019 година
въззивникът ищец извършил строително-монтажните работи на обекта, но
въпреки водените разговори, поради липсата на плащане е преустановил
работа. На уговорената среща пред нотариус Феодора Иванова, състояла се на
23-ти януари 2020 година, съгласно съставени от нотариуса протокол
ответникът се явил без да е подготвен за изповядване на сделката, като е
декларирал, че му е връчен в оригинал акт образец 19. При липсата на
възражения за извършените строително-монтажни работи на тази среща се
поддържа, че работата е приета, но въпреки това ответникът отказал да се яви
на 7 февруари 2020 година в кантората на същия нотариус. В уведомление от
6 март 2020 година ответникът - въззиваем С. Р. прекратил договора с
твърдения за неизпълнение от страна на изпълнителя, с което потвърдил, че
няма намерение да изпълни породеното задължение за прехвърляне на
собствеността. На 26 май 2021 година на дружеството е била връчена покана
от въззиваемият ответник, в която същият признал, че дължи но в по-нисък
на размер, като предложил разсрочено плащане на отделни вноски и поставил
допълнителни условия.
Твърди се, че възраженията на въззиваемия са противоречиви. По повод
твърдяното от него неизпълнение се е позовал на липсата на завършена в груб
строеж сграда като условие за прехвърляне на собствеността върху
предвидения обект, като се настоява, че предвид условието за прехвърляне на
договорения имот в съответствие със степента на завършеност е следвало да
бъде прехвърлено правото на строеж върху обекта. На основание чл. 2, ал. 5
от договора и поради неизпълнение на задължението въззивникът е
преустановил извършването на строително-монтажни работи, като е посочил,
че ще продължи след прехвърляне на съответните права.
Настоява се, че през юни 2019 година е положена последната плоча на
сградата според което и, ако работата не е била спряна на посоченото
основание е могло да бъде завършена до 30-ти септември 2019 година.
Оспорва се възражението в отговора на исковата молба, че
изпълнението на задължението за прехвърляне на собствеността е било
обективно невъзможно, в която връзка се позовава на установеното от
техническата експертиза изменение на проекта, с което е предвидено на първи
3
жилищен етаж изграждането на апартамент. Единственото възражение на
въззиваемия ответник към този момент е било че сградата не е завършена в
груб строеж, като е било ясно, че е в ход посоченото изменение на проекта.
По този начин възражението че изпълнението е било обективно невъзможно
според въззивника е неоснователно.
Едва в последното съдебно заседание по делото въззивникът е въвел
възражение, че изпълнението на последния етаж не е извършено от
въззивника, като счита че поради настъпила преклузия това възражение не
следва да бъде съобразявано от съда.
Твърди се, че са неоснователни възраженията на въззиваемия - ответник
за прихващане с насрещни задължения на въззивника, произтичащи от същия
договор, тъй като липсва виновно неизпълнение от страна на въззивното
дружество.
Поддържа се, че въззивникът е изпълнил надлежно и точно
задълженията си като изградил напълно първи етап от строителството и
частично втори и трети етап. Стойността на извършените строително-
монтажни работи е в размер на 108 670 лв., стойността за укрепване е в
размер на 564 лв. и 914 лв. - за отстраняване на констатирано некачествено
изпълнение. Относно стойността на строително-монтажните работи се
позовава на заключението по назначената техническа експертиза за
обезпечаване на доказателства.
Твърди, че изпълнението е в съответствие с изготвения проект и
дружеството не дължи обезщетение за извършеното скосяване на тавана. В
производството по обезпечаване на доказателствата са установени
стойностите на недостатъците, поради което стойността по второто
заключение на вещото лице не следва да бъде възприемано. Поддържа се
искане да бъдат възприети стойностите определени в заключението на
вещото лице по обезпечителното производство.
Оспорва се наличието на задължение за заплащане на неустойка, като се
твърди, че липсва виновно неизпълнение от страна на въззивника. В тази
връзка се позовава на чл. 8 от договора и отказа на въззиваемия да изпълни
задълженията си по чл. 2 от същия договор.
Счита за безспорно условието на чл. 2, ал. 5 от договора за
4
продължаване извършването на строително-монтажни работи, а именно -
изпълнението на задължението от страна на възложителя да прехвърли
договорения апартамент. Поради виновно неизпълнение на това задължение
от негова страна се оспорва и наличието на основание за прекратяване на
договора от него.
Поддържа се възражение, че по евентуалния иска съдът е определил
неправилно квалификацията като такава на договорно основание, вместо
посоченото от въззивника правно основание по чл. 55, ал. 1 ЗЗД - за
заплащане на сумата от 107 192 лв. поради разваляне на договора и съответно
на отпаднало основание. При неяснота на твърденията съдът следвало да даде
указания. В такава насока счита, че в тази връзка е налице нарушение на
указанията по точка 2 от тълкувателно решение № 1 от 9-ти декември 2013
година на ВКС по тълкувателно дело едно 2013 година. Иска се разглеждане
на евентуално предявеният иск от въззивната инстанция след промяна на
дадената от първата инстанция квалификация и при даване на указания в тази
връзка.
Иска се отмяна на обжалваното решение като неправилно и
постановяване на ново с което пищовите претенции да бъдат уважени като
основателни и доказани.
Претендират се деловодни разноски.
В срока по чл. 263 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от
ответника С. С. Р. чрез пълномощника адвокат Р. С., с който въззивната жалба
се оспорва като неоснователна.
Относно възраженията за неправилно тълкуване волята на страните по
договора се подчертава условието на чл. 1, ал. 2 от договора, че изпълнителят
ще стане собственик на отделни обекти в сградата след построяването й.
Настоява се, че няма уговорка за прехвърляне на правото на строеж и
волята на страните по договора не е била такава като задължението на
въззиваемия като възложител възниква с построяването на жилищната сграда,
а не на първия етап от строителството.
Твърди се, че изпълнението на задължението за прехвърляне на
собственост върху апартамент на първия етап от строителството е обективно
невъзможно, като в издаденото разрешение на строеж към момента на
5
подписване на договора такъв обект не е съществувал в одобрения проект.
Задължението на строителя е било да изпълни сградата в груб строеж до 30-
ти септември 2019 година, в който срок въззивното дружество не е
престирало в изпълнение, както и в предоставения от въззиваемия
допълнителен срок съгласно разпоредбата на чл. 87 ЗЗД.
По повод посочената кореспонденция между страните с нотариални
покани изявленията пред нотариус се твърди, че въззиваемият е бил
добросъвестен, но въззивникът не се възползвал от допълнително
предоставената възможност и неизпълнението е удостоверено надлежно по
реда на чл. 181, ал. 2 ЗУТ. По настояване на самия въззивник също е
установено, че към 21-ви февруари 2020 година сградата е недовършена без
покрив и без ограждащи стени, от което следва несъмнено липсата на
възможност за прехвърляне на обекти в сградата съгласно текста на закона.
Относно заключението изготвено по молбата за обезпечаване на
доказателства, депозирано ч. гр. д. № 4473/2020 година се подчертава, че е
било оспорено от ищеца - въззивник, поради което същият не би могъл да се
позовава на него. Заключението по това дело установявало, че сградата не е
построена към 6 ноември 2020 година, съответно 4 месеца след крайния срок
за предаване е несъмнено неизпълнението на задълженията на въззивника
като изпълнител. Поддържа се становище, че неизпълнението в качествено
отношение и в срок е безспорно установено като в хода на делото не е било
представено нито едно доказателство за извършване на СМР именно от
въззивника.
Относно твърдението за въведено в последното съдебно заседание
възражение се коментира, че се касае за извод, следващ от събраните по
делото доказателства и обобщение на цялостното процесуално поведение на
въззивника.
От правна страна се поддържа, че тълкуването на договор от страна на
въззивника и условието по чл.1, ал. 2 е превратно, като понятието готови
обекти следва да се разбира съгласно описанието в чл. 8 от раздел 2 на
договора. Подчертава се липсата на задължения за прехвърляне на правото на
строеж, като условие за прехвърляне на собствеността върху обекта е
построяването на жилищната сграда, т.е. при подписването на акт образец 15,
какъвто липсва.
6
Отново се подчертава, че с оглед издаденото разрешение за строеж
изпълнението на претендираното от въззивника задължение на въззиваемия за
прехвърляне на обекти е било обективно невъзможно. Именно въззивникът е
преустановил строежа през месец юни 2019 година, поради което е
неоснователно твърдението за неизпълнение на задължението от страна на
въззиваемия за прехвърляне на обекти.
Счита че неправилно и в противоречие със закона във въззивната жалба
се определя обема на дължимото от въззивника изпълнение, в която връзка
следвало да се съобрази чл. 8, т. 1 и т. 2 от договора.
Поддържа се, че изпълнението е било в обем не повече от 30 % от
дължимото, поради което е невъзможно прехвърлянето на собственост.
Подчертава се, че задължението на ищеца не е било изпълнено в
уговорения срок, поради което и при частично и лошо изпълнение не е
дължимо плащането от страна на възложителя. Настоява се, че до издаването
на протокол от общинската администрация по реда на чл. 181, ал. 2 ЗУТ е
невъзможно прехвърлянето на правото на собственост върху обекта като
самостоятелен и годен предмет на прехвърлителна сделка.
По повод твърдяното неизпълнение се подчертава, че стойността на
строително-монтажните работи, подлежащи на заплащане е 202 000 лева, от
които 193 000 лв. е следвало да се изплатят чрез прехвърляне на
собствеността. От заключението по ч. гр. д. № 4473 от 2020 година е видно,
че изпълнението е под 50%, макар сградата да е следвало да бъде завършена в
груб строеж до 30-ти септември 2019 година. В заключението на вещо лице
Чанкинова е посочено, че изпълнението представлява 35% от договорените
строителни работи или 70 700 лв., поради което не може да се говори за
неизпълнение от страна на въззиваемия - ответник като възложител.
Посочва се, че в покана от месец май 2021 година въззивникът е бил
поканен да предаде описаната в протоколи от 9 януари 2019-та и 10 януари
2019 година документация, но такава не е била предадена на въззиваемия.
Оспорва се твърдението във въззивната жалба за неправилно
определяне на правната квалификация.
Настоява се, че ако сумата се претендира на отпаднало основание, в
тежест на въззивника - ищец е да установи стойността на вложените средства,
7
с които е обеднял, в която връзка в делото не са събрани доказателства.
Отделно от това счита, че в исковата молба липсват твърдения за
основаване на претенцията на отпаднало основание, а ако докладът на съда е
бил неправилен, въззивникът е имал възможност и е следвало да поиска
промяна или допълването му, което не е сторено. Изрично в исковата молба е
посочено, че сумата се претендира на основание договор за строителство
сключен между страните на 1-ви ноември 2018 година. В уточняваща молба
от 8 юни 2021 година ищецът - въззивник отново се позовал на договора и
разпоредбата на чл. 8 от същия с твърдение, че претенцията има своето
основание в договора за строителство.
В с. з. за въззивника се явява представител по пълномощие – адв. М.,
която поддържа въззивната жалба и оспорва възраженията на въззиваемия в
подадения отговор по нея. Заявява, че няма възражения по предявения във
въззивното производство доклад по чл. 267 ГПК и не желае събирането на
нови доказателства.
За въззиваемия се явява представител по пълномощие – адв. С., който
оспорва жалбата и поддържа възраженията в подадения отговор. Заявява, че
няма възражения по доклада във въззивното производство и не сочи нови
доказателства.
Бургаски апелативен съд с определението си по чл. 267 ГПК прие, че
въззивната жалба е допустима, като по повдигнатите пред настоящата
инстанция спорни въпроси приема следното:
Решението е валидно и е допустимо.
Предмет на делото са предявените от „БИЛДИНГС 07“ ЕООД за
осъждането на С. С. Р. да заплати на ищеца сумата от 214 384 лв.,
представляваща двойния размер на извършените от дружеството СМР за
доизграждането на жилищна сграда, находяща се в гр. Бургас, ул. Г**** №
37, на основание договор за строителство, сключен между страните на
01.11.2018 год., която стойност е намалена със стойността на установените, по
реда на чл.207 ГПК, ремонтни работи за отстраняване на констатираното
некачествено неизпълнение и при условие на евентуалност – да заплати
сумата от 107 192 лв., представляваща стойността на изпълнените от
„БИЛДИНГС 07" ЕООД строително-монтажни работи, както и сумата от 60
8
000 лв., представляваща двойния размер на извършените СМР за първи етап
от предвиденото по договора строителство, ведно със законната лихва върху
дължимите суми от момента на завеждане на настоящата искова молба до
окончателното им изплащане.
Така предявените осъдителни искове са основани на твърденията, че с
посочения договор е предвидено извършването от ищеца на строителството
на три етапа, като при завършването на всеки един от етапите възложителят
С. С. Р. вместо плащане се е задължил да прехвърля на дружеството-
изпълнител по един апартамент – определени в чл. 1 и чл. 2 от договора.
Ищецът „БИЛДИНГС 07" ЕООД – завършил целия първи етап,
представляващ изграждане на първите три етажа, както и част от следващите
два етапа, но възложителят не е изпълнил задължението си да прехвърли
уговорения апартамент, находящ се на първи етаж в строящата се сграда, при
завършен първи етап на строителство. Ответникът неоснователно отказал да
изпълни с възражение, че дължи изпълнение след завършване на сградата в
„груб строеж“, като предвидения апартамент е можело и е следвало да бъде
прехвърлен като право на строеж, поради което за „БИЛДИНГС 07“ ЕООД
възникнало правото да претендира обезщетение поради неизпълнение по чл. 8
от договора, а именно – двойният размер на стойността на извършените СМР
за съответния етап, отговарящ на непрехвърления апартамент, в срок от 10
дни от уговорената за изповядване дата на сделката. Във връзка с нея на
21.01.2020 година на ответника била връчена нотариална покана - да се яви на
третия работен ден след получаване на поканата. На 23.01.2020 година се е
състояла среща между страните, за което бил съставен констативен протокол,
според който С. С. Р. и единствено заявил, че не е получил акт образец 19.
Била връчена покана, съгласно която отново бил поканен за изповядване на
сделка до 07.02.2020 година, в отговор на което, чрез насрещна нотариална
покана ответникът отказвал да прехвърли апартамент № 1, тъй като считал,
че ищцовото дружество не е завършило уговорения етап на строителство. С
уведомление от 06.03.2020 година ответникът прекратил действието на
сключения между страните договор, поради твърдяно от него неизпълнение
от страна на дружеството, изразяващо се в незавършване на сградата на груб
строеж с дограма и покрив и некачествено изпълнение, като по този начин
станало ясно, че ответникът нямал намерение да изпълнява договора и
неоснователно прекратявал действието му. Същевременно именно ответникът
9
бил в неизпълнение на задълженията си, като отказвал да изпълни
договорената насрещна престация при завършване на етап първи от
строителството, с което за ищецът възникнало правото да получи двойния
размер на построеното до момента на прекратяване на договора, което
всъщност било договореното между страните обезщетение при неизпълнение
от страна на възложителя.
Сградата била изградена до последния пети етаж на зидария, като
извършените СМР до този момент били в размер на 108 670 лв., съгласно
изготвена по реда на чл. 207 ГПК експертизата, като е следвало да бъдат
извършени укрепващи СМР на стойност 580 лв., както и ремонтни дейности,
на стойност 940 лв.
На 26.05.2021година ищцовото дружество получило нотариална покана
от ответника, в която последният признавал, че дължи на дружеството сума,
но в по-нисък размер от претендирания, като предложил условия, каквито не
били договорени.
В отговора на исковата молба ответникът не оспорва наличието на
договорни отношения по процесния договор, но твърди, че ищцовото
дружество не изпълнило задължението си да завърши сградата до степен на
„груб строеж“, с дограма и покрив, в срок до 30.09.2019 г. и не е изпълнил
задължението си да я предаде с Разрешение за ползване - Акт образец 16. С
покана от 07.02.2020г. ответникът изразил ясна позиция по повод
неизпълнението и спирането на работата по обекта, поради което с
уведомление от 06.03.2020г. прекратил договора поради неизпълнение и
лошо частично изпълнение. Неизпълнението към момента на прекратяване на
договора било удостоверено и в издадено от Община Бургас удостоверение
по чл. 181, ал. 2 от ЗУТ, видно от което липсвали изградени външни стени,
покрие, дограма.
По искане на ответника и с оглед установяване на степента на
завършеност и приблизителна стойност на извършените строителни работи,
било образувано и ч. гр. д. №4473/2020 г. по описа на БРС, в доказателствата
по което била установена забава от четири месеца след крайния срок за
предаване на сградата с Разрешение за ползване. Отделно от това било
налице крайно лошо изпълнение на строителството, което довело до
намаляване стойността на обектите и забава, причинила на ответника
10
значителни материални щети.
Възражението в отговор на твърдението на ищеца за неизпълнение на
задълженията на ответника като възложител и продавач в договора е, че с
договора било уговорено предаване на готовите построени обекти, а не на
право на строеж, като поетапно договореното изпълнение на възложеното
строителство, не пораждало задължение за ответника да прехвърли на ищеца
собствеността върху описаните самостоятелни обекти в предварителния
договор. В тази връзка се подчертава, че съгласно издаденото Разрешение за
строеж I П - 8/29.01.2011г. е бил одобрен проект за жилищна сграда със
самостоятелни обекти – 2 бр. жилища и 2 бр. ателиета и едва на 07.03.2021г.
било одобрено изменение в хода на строителството – за обособяване на
самостоятелни обекти на жилищни етажи, каквито в този момент не
съществували. Настоява се, че при тълкуване на договора съгласно чл. 20 ЗЗД
в чл. 8, т. 1 и т. 2 от договора било посочено какво следва да бъде
изпълнението на етажи 2 и 3 - собствени на ответника, за да се приеме
изпълнение на задължението на този първи етап. Налично било частично
изпълнение на договореното в обем не повече от 30%.
На базата на договорените стойности на СМР от ответника било
предложено доброволно уреждане на отношенията, но ищцовото дружество
отказало да предаде всички строителни книжа, при липса на които за
ответника ставало невъзможно приключването на строителството,
подписването на свързаните с това протоколи и въвеждане на сградата в
експлоатация. Посочено е, че предложената с нотариалната покана от страна
на ответника сума в размер на 96 000 лв. следва да бъде намалена с дължима
от ищеца неустойка за забава в размер на 6 000лв. - 3% от общия размер СМР
от 202 000 лв. и сумата от 8 000 лв., представляваща разходи за повторното
изготвяне на документацията за обекта.
Поддържа се възражение за изпълнение на строителството в отклонение
на одобрените проекти.
Поддържа се възражение за прихващане с насрещно задължение по чл.
11 от договора, съгласно който неизправната страна дължала всички преки
вреди и с оглед забавата от страна на ищеца да изпълни в срок
договореностите - до 31.06.2020г., ответникът имал право да получи
обезщетение в размер на по 1 000 лв. месечно за собствените си три жилищни
11
етажа, гараж и магазин или сумата от 12 000 лв. за период от една година. По
този начин задължението на ищеца по чл. 11 от договора е в размер на 62 070
лв., като след приспадането й от дължимите разходи по строителството,
задължението на ответника е в размер на 34 000 лв.
С допълнително извършената размяна на съдебни книжа не са въведени
нови твърдения и възражения от страните.
По така предявените права и възражения в исковото производство и с
оглед поставените пред въззивната инстанция въпроси в обжалване на
решението на първоинстанционния съд Бургаски апелативен съд намира
следното:
Възражението на въззивника, че окръжният съд е квалифицирал
неправилно и е разгледал евентуално предявения иск като такъв на договорно
основание - чл. 79 вр. с чл. 266, ал. 1 и по чл. 92 от Закона за задълженията и
договорите, вместо чл. 55, ал. 1 ЗЗД - за заплащане на сумата от 107 192 лв.
поради разваляне на договора и съответно на отпаднало основание, е
неоснователно. В тази връзка следва да се съобрази, че искането в петитума е
за присъждане на сумата от 107 192 лв., представляваща изпълнените именно
по договора от 01.11.2018 г. СМР от „БИЛДИНГС 07“ ЕООД, както и сумата
от 60 000 лв., представляваща двойният размер на СМР за първи етап от
строителството. Искането в петитума на подадената от „БИЛДИНГС 07“
ЕООД искова молба, по което съдът дължи произнасяне при отхвърляне на
главно предявения иск, изрично е обвързано с твърдение за неоснователно
прекратяване на договора от страна на ответника. В петитума на исковата
молба по евентуално предявения иск относно сумата от 107 192 лв., ясно и
недвусмислено е посочено, че представлява стойността на изпълнените по
договор СМР, а не стойността на полученото от ответника по прекратения
договор. Кумулативно с тази претенция, на основание чл. 8 от договора,
ищецът претендира заплащане и на неустойка в размер на 60 000 лв.,
представляваща двойния размер на извършените СМР само за първи етап от
предвиденото в договора строителство. Въз основа на това съдът дължи
произнасяне относно съществуването на заявеното договорно основание на
претенциите - в рамките на единството очертано от твърденията и
обстоятелствата, на които е основано искането в петитума, като е
недопустимо по инициатива на съда страната да бъде насочвана да посочи
12
други, незаявени обстоятелства – сочещи в случая на извъндоговорно
основание на претенциите.
С оглед на така предявените права и възражения, въз основа на
събраните по делото доказателства за установяване на релевантните за спора
обстоятелства, Бургаски апелативен съд приема следното:
На 01.11.2018 година между страните е сключен договор със смесен
характер: от една страна - за възлагане на строителство съгласно чл. 1, ал. 1, а
от друга - предварителен договор, с който страните са се съгласили да
сключат окончателен договор, въз основа на който вместо заплащане на
сумата от 202 000 лв., представляваща стойността на построеното определена
в чл. 2, ал. 3, изпълнителят да получи собствеността върху определени в чл. 1,
ал. 2 и индивидуализирани в чл. 2 самостоятелни обекти в строящата се
сграда апартамент № 1 на първи жилищен етаж; апартамент № 4 на четвърти
жилищен етаж и апартамент № 5 на пети жилищен етаж, които са описани
подробно.
В договора – ал. 4 на чл. 2, е предвидено, че след извършване на СМР –
етаж 1, етаж 2 и етаж 3, продавачът (С. С. Р.) ще прехвърли на купувача
(„БИЛДИНГС 07“ ЕООД) апартамент № 1. В чл. 2, ал. 5 (като следва да се
отчете очевидно погрешното повтарящо се означаване на номерацията), е
посочено, че „продавачът“ се съгласява купувачът/изпълнител да пристъпи
към следващия етап, след като му бъде прехвърлен недвижимият имот,
отговарящ на изработения етап. В ал. 6 е посочено, че стойността на
уговорените СМР, ще бъде заплатена като сумата от 9 000 лв. ще се плати
при получаване на Акт 15, а останалата сума в размер на 193 000 лв. ще бъде
заплатена чрез прехвърляне в нотариална форма на описаните в чл. 2
самостоятелни обекти. В чл. 8 от договора, страните са се съгласили, че при
отказ на продавача да прехвърли собствеността върху някои от описаните в
чл. 2 недвижими имоти, в предвидения в договора срок, то ответникът като
продавач се задължава да заплати на купувача в двоен размер, стойността на
СМР за съответния етап, отговарящ на непрехвърления апартамент, в който
случай договорът ес прекратява автоматично, без други последствия за
страните, освен ако купувачът не поиска по съдебен ред обявяването на
предварителния договор за окончателен по реда на чл. 19, ал. 3 и чл. 197 ГПК
Няма спор по делото, че ответникът е собственик на поземления имот, в
13
който се намира строящата се сградата. Като такъв, съгласно чл. 1, ал. 3 от
договора си запазва правото на собственост върху посочените самостоятелни
обекти след построяването на сградата.
Към момента на сключване на договора жилищната сграда, чието
доизграждане е предмет на същия, е била построена до кота +3,40м, както
обемът на строителните работи за доизграждане е общо описан в чл. 1 от
договора.
Спорът между страните е относно своевременното и качествено
изпълнение на задълженията на всяка от тях.
С исковата молба е представен препис от заключение на в. л. инж.
Бърза Кехайова по назначена с определение № 14226 от 31.08.2020 г.
експертиза, изготвена в производство по чл. 207 ГПК – по подадена от
ответника молба за обезпечаване на доказателства, въз основа на която по ч.
гр. д. № 4473/2020 г. по описа на Районен съд Бургас, за установяване обема
извършените от „БИЛДИНГС 07“ ЕООД като изпълнител по договора при
спазване на одобрения архитектурен проект СМР; за установяване качеството
на изпълнение и стойността на ремонтните дейности за отстраняване на
недостатъци. Съгласно заключението към 16.11.2020 г. сградата не била
изградена до степен на завършеност „груб строеж“, дограма и покрив и е
констатирано некачествено изпълнение, състоящо се в пропукване на плоча
на кота +6,15. По така възложените задачи, към момента на изготвяне на това
заключение стойността на СМР, извършени след партерния етаж е
определена в размер на 108 670 лв., а стойността на ремонтните дейности за
поправка на пукнатини и допълнително необходими ремонтни е посочена
съответно сумата в размер на 564 лв. и в размер на 914 лв.
Със заключението по молбата за обезпечаване на доказателства,
въпреки възможността по чл. 208, ал. 4 ГПК за събиране на доказателства по
искане на насрещната в това производство страна - „БИЛДИНГС 07“ ЕООД,
не са били обезпечени доказателства за определяне стойността на СМР
извършени в рамките на отделните етапи, определени към чл. 2, ал. 4 от
договора. Отговор на този въпрос е даден в заключението по назначената в
настоящото производство и приета без възражения от страните съдебно-
техническа експертиза, изготвена от инж. Тодорка Чанкинова. Съгласно това
заключение към м. ноември 2021 година извършените СМР са в обем 35% от
14
дължимия обем на изпълнение до ниво предаване на сградата с Разрешение за
ползване. Извършените до момента на експертизата СМР са оценени в размер
на 99 753.26 лв. по пазарни цени в строителството, издателство на СЕК – кн. 1
от 2019 г., като към цената са вкл. допълнителни разходи 2 % за строителен
надзор и печалба от 12 %. Само за първи етап от строителството – 1-ви, 2-ри
и 3-ти жилищни етажи, стойността на строително монтажните работи е в
размер на 67 056.79 лв., а за втори етап – 4-ти жил. етаж и подпокривно
пространство – 32 696.47 лв. Установено е, че изпълненото от ищцовото
дружество строителство съответства на одобрения проект от 06.01.2011 г., за
което е издадено разрешение за строеж № П-8/25.91.2011 г., по който 4-ти
жилищен етаж е със скосени тавани на стените от севера, както е изпълнено.
По одобрения инвестиционен проект от 06.01.2011 г. на първи жил. етаж са
предвидени две ателиета, а на четвърти жил. етаж – един апартамент, като
след преработка на проекта по време на строителство, изготвена през 2019 г. и
одобрена на 25 март 2021 г. от Община Бургас, на първи и четвърти жил.
етажи са предвидени жилища. Със заключението по допълнително
назначената експертиза, стойността на СМР за ремонт за определени в размер
на 1 887.37 лв. съгласно справочник за цените в строителството, издателство
СЕК за 2021 г., като към цените са включени 2 % допълнителни разходи и 12
% печалба.
Страните са договорили сградата да бъде изградена до степен на
завършеност „груб строеж“, дограма и покрив до 30.09.2019 год., а в срок до
31.06.2020 год. да има издадено разрешение за ползване - Акт образец № 16.
По делото са представени две удостоверения по чл. 181, ал. 1 ЗУТ - от
02.07.2021 г. и от 21.02.2020 г., от които се установява , че след направен
оглед на място сградата не отговаря на изискванията на § 5, т. 46 от Закона
защото е без покрив и ограждащи стени към м. февруари 2020 год. и без
завършен покрив през м. юли 2021 г.
С нотариална покана № 436 от 20.01.2020 г. ответникът е бил поканен
да прехвърли правото на собственост върху апартамент № 1 след завършване
на определения в договора обем СМР, като в поканата се твърди, че са били
надлежно извършени, съгласно предаден на ответника протокол обр. 19,
който не е подписан от него към момента на поканата, но работата следва да
се счита приета, съгласно чл. 2, ал. 4 от договора. В договора - в ал. 4 на чл. 2,
15
е посочено, че обемът на СМР ще се отчита с акт обр. 19, който следва да
бъде подписа не по-късно от 3 дни след приключването на съответния етап,
като при неявяване на продавача, за да прегледа и приеме извършеното, се
счита, че работата е приета без възражения и се дължи прехвърляне на
недвижимия имот за съответния етап в 10 дневен срок от получаване на
копие от протокола.
Съгласно констативен протокол обр. № 555 от 23.01.2020 г., т. 1, акт №
43, съставен от пом. нотариус М. Стоянова при нотариус Ф. Иванова на
посочената дата не е бил сключен договор, като е посочено, че на тази дата са
били представени на отв. С. С. Р. акт обр. 19 в оригинал, но последният е
заявил, че не носи документите, необходими за изповядване на сделката по
прехвърляне на собствеността съгласно договора, като е заявил, че е получил
акт обр. 19 на 23.12.2019 г.
На 07.02.2020 г. чрез нотариус Н. Маркова по повод поканата от
20.01.2020 г. на „БИЛДИНГС 07“ ЕООД е била връчен отговор от С. С. Р., с
който е заявено неизпълнение в срок на договорения обем от работи, като е
направено позоваване на липсата на дограми, ВиК и ел. инсталация, според
чл. 8 (има се предвид чл. 6), т. 1 и т. 2 от договора, а съгласно чл. 6, ал. 1, т. 1
до 30.09.2019 г. сградата е следвало да бъде завършена в груб строеж с
дограма и покрив. Посочено е, че поради липсата удостоверение по чл. 181,
ал. 2 ЗУТ, не е налице завършена сграда в „груб строеж“ – съответно липсват
самостоятелни обекти, които да са годен предмет на прехвърлителна сделка.
Посочено е също, че повече от 8 месеца, т. е. отпреди 07.07.2019 г. не са
извършвани СМР, като било очевидно, че до 30.06.2020 г. сградата няма да
бъде завършена и предадена с разрешение за ползване.
На 06.03.2020 г. от ответника е връчено уведомление до „БИЛДИНГС
07“ ЕООД, че поради неизпълнение на задължението за завършване на
сградата в „груб строеж“ до 30.09.2019 г. с дограми и покрив, както и поради
обективна невъзможност за предаването й с разрешение за ползване до
30.06.2020 г., както и поради неизпълнение в рамките на предоставен с
поканата от 07.02.2020 г. допълнителен срок, на основание чл. 87, ал. 1 ЗЗД
ответникът прекратява договора.
Въз основа на така установеното се налага изводът, че въззивната жалба
е частично основателна, като главно предявеният от „БИЛДИНГС 07“ ЕООД
16
против С. С. Р. иск за заплащане на неустойката – предвидена в чл. 8 от
договора, следва да се уважи до размера от 132 226.21 лв., представляващ
двойния размер на стойността на СМР за първи етап - 134 113.58 лв.,
отговарящ на апартамент № 1, намален със стойността на разходите за ремонт
– в размер на 1 887.37 лв., като поради основателността на претенцията за
заплащане на неустойка по чл. 8 от договора, сключен между страните на
01.11.2018 г., макар и в по – нисък размер от предявения, не са налице
предпоставките за разглеждане на предявените в условията на евентуално
съединяване спрямо главния иск претенции за заплащане на сумата от 107 192
лв., представляваща стойността всички изпълнени от „БИЛДИНГС 07" ЕООД
строително- монтажни работи, както и сумата от 60 000 лв., представляваща
двойния размер на извършените СМР само за първи етап от предвиденото по
договора строителство (по чл.8 от договора), ведно със законната лихва върху
дължимите суми от момента на завеждане на настоящата искова молба до
окончателното им изплащане.
От събраните по делото доказателства се налага изводът, че ищецът –
въззивник е изправна страна по процесния договор между страните, сключен
на 01.11.2018 г. като е извършил предвидената престация в изпълнение на
поетите задължения съгласно чл. 1, ал. 1 от договора, съобразно условието по
чл. 2, ал. 4 и ал. 5 от същия договор. В тази връзка са неоснователни
възраженията на ответника, че ищецът като изпълнител по процесния договор
е бил в забава за изпълнение на задължението за осъществяване на
уговореното строителство, предвид липсата на завършена към 30 септември
2019 година сграда в груб строеж съгласно чл. 181, ал. 2 ЗУТ. Страните са
предвидили, че строителството се осъществява на три етапа, като първият
етап обхваща извършването на строително-монтажните работи за изграждане
на етаж първи, етаж втори и етаж трети; втори етап обхваща извършването на
строително-монтажни работи за изграждане на етаж 4 и 5, както и изолация
на жилищната сграда, ЕЛ и ВИК инсталации, а етап трети предвижда
извършване на строително-монтажните работи за поставяне на дограма,
външна мазилка на сградата, общите части до боя, поставяне на гранитогрес в
общите части на сградата.
Същественият спор между страните в случая е свързан тълкуването на
договора досежно съдържанието на задължението на продавача - възложител
17
за прехвърляне съгласно чл. 2, ал. 4 от договора на собствеността върху
апартамент № 1, описан подробно в чл. 2, ал. 1, т. 1. По този въпрос
въззивният съд намира, че възражението на ответника за невъзможност за
изпълнение преди завършване на сградата до степен на груб строеж съгласно
чл. 181, ал. 2 ЗУТ, е неоснователно.
Съгласно чл. 20 ЗЗД при тълкуване на договорите трябва да се търси
действителната обща воля на страните и отделните уговорки да се тълкуват
във връзка една с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича
от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и
добросъвестността. В този аспект формалното противоречие, произтичащо от
една страна от условието на чл. 2, ал. 1 - за сключване на окончателен
договор за покупко-продажба на недвижими имоти и от друга – на
задължението по чл. 2, ал. 4 на продавача - възложител да прехвърли
съответния имот след извършването на първия етап от строителството,
предхождащ завършването на сградата до степен на груб строеж, при
съобразяване общата воля на страните и връзката между отделните
разпоредби на договора, се налага изводът, че след завършването на
съответният етап от строителството, страните са се съгласили, че ще сключат
окончателен договор, с който да е възможно правото на собственост върху
съответния самостоятелен обект да бъде придобито от изпълнителя, без да е
необходимо извършването на други правни действия от страна на продавача
по прехвърляне на собствеността върху така предвиденият обект. Това
разбиране на общата воля на страните е в съответствие със закона - чл. 181,
ал. 1 ЗУТ, съгласно който до завършването на сградата в груб строеж,
предмет на прехвърлителна сделка може да бъде само правото строеж.
По същността си, уговорката за прехвърляне на имот в собственост на
строителя вместо плащане, има характер на такава по чл. 19, ал. 2 ЗЗД –
определяща съществена престация на предварителния договор. Обещанието
да се прехвърли собствеността върху обект, който няма характеристиката на
самостоятелен по смисъла на чл. 181, ал. 2 ЗУТ по същността си е поемане на
задължение да се сключи договор, с който получателят да е възможно да се
легитимира като собственик на описания самостоятелен обект, след
възникването му с издаване на удостоверението по чл. 181 ЗУТ. Такъв
договор, освен договорът за прехвърляне на правото на собственост върху
18
самостоятелния обект, е и договорът за учредяване на правото на строеж за
изграждането му, по силата на който с издаването на удостоверение за
завършване на сградата в „груб строеж“ – чл. 181, ал. 2 вр. ал. 1 ЗУТ, то се
трансформира в право на собственост върху самостоятелния обект, за който е
било учредено/прехвърлено – т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 4.05.2012
г. на ВКС по т. д. № 1/2011 г., ОСГК, докладчик съдията Бранислава Павлова.
Така изяснената воля на страните относно съдържанието на
задължението на продавача, логически е обвързано с предвиденото в чл. 2,
ал. 5 условие – купувачът - изпълнител да пристъпва към следващия етап,
едва след като му бъде прехвърлен недвижимия имот, отговарящ на
изработеният етап. Подобно разбиране относно общата воля на страните
съответства на интересен на всяка от тях за построяване на сградата и с това -
придобиването на правото на собственост върху самостоятелните обекти от
всяка страна – възложителя като собственик на имота, а изпълнителя въз
основа на окончателен договор, така както са определени в чл. 1, ал. 2 и
съответно - в чл. 1, ал. 3 от договора. При това в интерес на изпълнителя е да
пристъпи към следващите етапи по изграждане на сградата, като в противен
случай същият не би могъл да придобие самостоятелният обект - предвиден в
договора. В разпоредбата на чл. 2, ал. 4 от договора възникването на
задължението на продавача - възложител за прехвърляне на имота по чл. 2, ал.
1, т. 1 е обвързано от извършването не на строителството на сградата, а на
строително-монтажните работи за изграждане на етаж 1-ви, етаж 2-ри етаж 3
като предварително е ясно, че посочените етажи не са в пълния обем на
строително-монтажните работи за изграждане на сградата.
Начинът на удостоверяване на изпълнението е определен изрично в чл.
2, ал. 4 - с подписването на акт образец 19 в тридневен срок след
приключване на съответния етап. Това условие на договора кореспондира с
предвидените от закона – чл. 264 ЗЗД и чл. 266 ЗЗД предпоставки за
пораждане на правото на изпълнителя да получи уговореното с договора
възнаграждение. Възражението на ответника, поддържано във въззивното
производство - за липса на доказателства, че строително-монтажните работи
са изпълнени именно от ищеца, е неоснователно. Освен, че от процесуална
гледна точка подобно възражение е покрито с предвидената в чл. 367 ГПК
преклузия, но същото е неоснователно и с оглед материалните предпоставки
19
произтичащи от договора – имащ силата на закон за страните – чл. 20а, ал. 1
ЗЗД. С отговора на исковата молба ответникът не само не е въвел възражение
за пълно неизпълнение, но изрично е посочил, че на ищеца се дължи сумата
от 34 000 лв. след прихващане със сумите по възраженията за намаляване на
възнаграждението поради недостатъци в изпълнението – чл. 265, ал. 1, пр. 3
ЗЗД, както и за заплащане на предвидена в договора неустойка за забава.
Следователно в производството не е предявено по надлежния ред възражение
за изпълнение на СМР от ищеца, като спорът е не относно предпоставките за
заплащане на неустойката по чл. 8 от договора и наличието на основание за
ответника като възложител и продавач да претендира предвидените в
договора неустойки за забава, както и за упражняване на правото му да иска
намаляване на възнаграждението, поради отклонения от поръчката или
поради недостатъци в изпълнената работа.
Условията по преглеждане и приемане на изработеното са
регламентирани изрично в чл. 2, ал. 4, съобразно която работата следва да се
счита приета с представянето на актове образец 19 и изтичане на сроковете, в
които продавачът е следвало да прегледа работата и да направи възражения
за недостатъци. Актовете образец 19 са били представени на ответника най-
късно на 23-ти януари 2020 година, съгласно съставения от нотариуса
протокол за удостоверяване по реда на член 569 и 573 от ГПК на
извършените пред него действия. Изрично в отговор на ответника от 7
февруари 2020 година по нотариалната покана на ищеца от 20 януари 2020 г.
е посочено, че строителството е преустановено повече от осем месеца преди
тази дата, тоест съответният етап на строителството е бил завършен преди м.
юли 2019 г. и 30-ти септември 2019 година, когато сградата е следвало да се
завърши в груб строеж. Предвид условието на чл. 2, ал. 5 от договора -
изпълнителят да пристъпи към следващият етап от строителството едва след
като му бъде прехвърлен недвижимия имот, съответстващ на изработения
етап и предвид изяснената по – горе обща воля на страните, купувачът –
изпълнител да пристъпи към следващия етап след сключване на договор за
учредяване на правото на, то се налага изводът, че ответникът като кредитор
за задължението на изпълнителя да пристъпи към изпълнение на следващия
етап от строителството, не е оказал необходимото съдействие и по аргумент
от чл. 96 ЗЗД понася риска от забавата. По делото не се доказва забава на
длъжникът за изпълнение на първия етап от строителството. В самия договор
20
липсва уговорен срок за изпълнение на този етап, спрямо който да бъде
отчетена забава на ищеца като изпълнител. Отделно от това по делото не са
представени доказателства, въз основа на които да се приеме, че забавата за
изпълнение строителството до степен на груб строеж – в срок до 30-ти
септември 2019 година, е по вина на ищеца.
Неснователно е и възражението на ответника, че към този момент е
невъзможно сключването на договор относно апартамет № 1 на първи етаж,
какъвто не е бил предвиден съгласно одобрения с разрешението за строеж
проект. Преработката предвиждаща такъв обект действително е одобрена
през м. март 2021 г., но е била изготвена по време на строителството през
2019 г. като на първи и четвърти жил. етажи са предвидени жилища
В обобщение се налага изводът, че за ответника като възложител към м.
юли 2019 г. – когато са изпълнени СМР и е било преустановено
строителството, е възникнало задължението да сключи окончателен договор с
изпълнителя за учредяване на правото на строеж върху апартамент номер
едно, съответстващ на задължението за заплащане на строително-монтажните
работи за този етап. Поради това неизпълнение на задълженията от
ответника за ищеца като изпълнител съответно и съгласно чл. 2, ал. 5 от
договора не е възникнало задължението да пристъпи към следващите етапи на
строителство, респективно да завърши сградата за съответните етапи, така
както са предвидени в чл. 6 от договора.
От връченото на шести март 2020 година по нотариален ред
уведомление съдържащо отказ за изпълнение и изявление за прекратяване на
договора, следва, че е изпълнено условието на чл. 8 от договора за
възникване задължението на продавача – да заплати на купувача двойния
размер на стойността на извършените строително-монтажни работи за първи
етап от строителството.
От гореизложеното следва, че предявеният от въззивника „БИЛДИНГС
07“ ЕООД иск е основателен, като същият следва да се уважи в размер на
132 226.21 лв., която сума представлява двойния размерна стойността на
СМР, съответстващ на непрехвърления апартамент № 1 съгласно чл. 2, ал. 4
от договора. С отказа да сключи договор относно правото на строеж, съгласно
чл. 2, ал. 5 ответникът сам се е поставил в забава, от последиците на която и
по аргумент от чл. 96 ЗЗД не се освобождава, предвид липсата на
21
доказателства за забава на ищеца. Същевременно от заявените възражения за
прихващане е основателно само за сумата от 1 877.37 лв. на основание чл.
265, ал. 1, т. 3 ЗЗД – съобразено и при формиране на претенцията по главно
предявения иск. С оглед изяснената функционална обусловеност при
възникване на насрещните задължения на страните – чл. 2, ал. 5 от договора,
ищецът не е изпаднал в забава за изпълнение на строителството в сроковете и
етапите определени в чл. 6, ал. 1, т. 1 и т. 2 от договора, поради което
възражението за прихващане с предвидена в договора неустойка – чл. 11 от
договора, е неоснователно.
Размерът от 132 226.21 лв. се определя като двойния размер съгласно
заключението по назначената в настоящото производство СТЕ за първи етап,
в което стойността на СМР е определена спрямо средните пазарни цени към
падежа на задължението на ответника по чл. 2, ал. 4 от договора - през 2019 г.,
когато е завършен този етап от строителството и след намаляване със сумата
– 1 877.37 лв., представляваща стойността на разходите за отстраняване на
недостатъци – чл. 265, ал. 1, пр. 3 ЗДД, определени също към релевантния
момент през 2021 г. за извършване на разходите по отстраняване на
недостатъците.
Неоснователно е искането на ищеца за присъждане на двойния размер
на стойността на всички СМР, вкл. – за втори етап, който според
заключението на в. л. Т. Чанкинова, не е завършен и съответно – за ответника
не е възникнало задължението да прехвърли апартамент № 4,
индивидуализиран в чл. 2, ал. 1, т. 2 от договора. Изрично в чл. 8 от договора
автоматичното му прекратяване е предвидено след изплащане на двойния
размер на стойността на извършеното за съответния на непрехвърления
апартамент – в случай първи етап от строителството, без други последствия
за страните, освен , ако купувачът не поиска по съдебен ред обявяването на
предварителния договор за окончателен по реда на чл. 19, ал. 3 ЗЗД и чл. 297
ГПК, което изключение не е налице. Съответно за ищеца не е налице
договорно основание да претендира стойността на СМР за незавършения
втори етап от строителството.
Предвид гореизложеното, обжалваното решение на
първоинстанционния съд, с което предявеният главен иск е отхвърлен, следва
да се отмени, като същият иск следва да се уважи в размера на 132 226.21 лв.
22
и да се отхвърли до пълния предявен размер от 214 384 лв. като недоказан.
С оглед основателността на предявения главен иск и уважаването му,
макар и в по-малък размер, по делото не възникват предпоставките за
разглеждане на заявените в кумулативно съотношение помежду им искове по
чл. 79, вр. с чл. 266, ал. 1 и по чл. 92 ЗЗД за заплащане на сумата от 107 192
лв., представляваща стойността на всички изпълнени от „БИЛДИНГС 07"
ЕООД строително - монтажни работи, както и за заплащане на сумата от 60
000 лв., представляваща двойния размер на извършените СМР за първи етап
от предвиденото по договора строителство (по чл.8 от договора), ведно със
законната лихва върху дължимите суми от момента на завеждане на
настоящата искова молба до окончателното им изплащане.
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция, от насрещните
претенции за разноски както за първоинстанционното производство, така и за
сторените пред въззивната инстанция е основателна тази на въззивника, която
следва да се уважи съразмерно на уважената част от предявените искове,
съгласно представения списък на разноските по чл. 80 ГПК и доказателствата
за заплащането им.
Мотивиран от изложеното Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. С. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Бургас, ж.к.
И****, бл. вх. ет. да заплати на “БИЛДИНГС 07” ЕООД, ЕИК ****,
представлявано от Ж.К.И. - управител, чрез адв. М. Б., вписан в БАК, със
съдебен адрес: гр. Бургас, ул. ”С****” № 2Б, ет. 1 сумата от 132 226.21 лв.
(сто тридесет и две хиляди, двеста двадесет и шест лева и 21 ст.),
представляваща неустойка по чл. 8 от предварителен договор за извършване
на строителство и покупко-продажба на недвижими имоти, сключен между
страните на 01.11.2018 г., намалена със стойността на ремонтни работи за
отстраняване на констатираното некачествено неизпълнение, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба –
28.05.2021 г. до окончателното изплащане, като като отхвърля така
предявеният иск до пълният размер от 214 384 лв. като недоказан.
23
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ евентуално съединените искове по чл.
79, вр. чл. 266, ал. 1 и по чл. 92 ЗЗД предявени от “БИЛДИНГС 07” ЕООД,
ЕИК ****, представлявано от Ж.К.И. - управител, чрез адв. М. Б., вписан в
БАК, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. ”С****” №2Б, ет. 1 против С. С. Р.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Бургас, ж.к. И****, бл. вх. ет. - за
заплащане на сумата от 107 192 лв., представляваща стойността на
изпълнените от „БИЛДИНГС 07" ЕООД строително- монтажни работи, както
и сумата от 60 000 лв., представляваща двойния размер на извършените СМР
за първи етап от предвиденото по договора строителство, ведно със законната
лихва върху дължимите суми от момента на завеждане на настоящата искова
молба до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА С. С. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Бургас, ж.к.
И****, бл. вх. ет. да заплати на “БИЛДИНГС 07” ЕООД, ЕИК ****,
представлявано от Ж.К.И. - управител, чрез адв. М. Б., вписан в БАК, със
съдебен адрес: гр. Бургас, ул. ”С****” № 2Б, ет. 1 сумата 8 774.21 лв. (осем
хиляди, седемстотин, седемдесет и четири лева и 21 ст.), представляваща част
от сторените пред първоинстанционния съд разноски съразмерно на
основателността на претенцията, като следва да заплати и сумата 5 975.29 лв.
(пет хиляди, деветстотин, седемдесет и пет лева и 29 ст.), представляваща
част от сторените пред настоящата инстанция разноски, съразмерно на
основателността на претенцията.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
24