НОХД № 1661/2011 год.
МОТИВИ:
Обвинението е против подс.А.М.Б. *** за
престъпление по чл.183
ал.1 от НК за това че, през периода от м. септември 2009 г. до м. април 2011 г., в с. Юнаците, обл.
Пазарджишка, след като е бил осъден с решение
от 09.01.2003 г. по гр. д. № 226/02 г. по описа на ПРС, влязло в сила на 10.03.2003 г. да издържа своите
низходящи- Н.А.Б., родена на *** г. и Л.А.Б. родена на *** ***, чрез тяхната
майка и законен представител Ц.С.Д. ***, да изплаща месечна издръжка в размер
на 60 лева за всяко едно от децата, съзнателно не е изпълнил задължението си в
размер на повече от две месечни вноски, а именно: 10 месечни вноски по 60 лева-
общо дължима сума в размер на 600 лева- за Н.Б. /за периода м.септември 2009 г. до м. декември 2009 г. и от м. юли 2010 г. до м. декември 2010 г., включително/ и 14
месечни вноски по 60 лева- общо дължима сума в размер на 840 лева- за Л.Б. /за
периода от м. септември 2009
г. до м. декември 2009 г. и от м. юли 2010 г. до м. април 2011 г., включително/ или
общо дължима сума за двете деца в размер на 1 440 лева.
В съдебно заседание подсъдимият не се явява лично. Производството е проведено в негово отсъствие.
Представителят на Районна
прокуратура-гр.Пазарджик поддържа изцяло обвинението и излага подробни доводи по същество. Пледира за приложението на чл.78а от НК.
Районният
съд след като обсъди и прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,при спазване на разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено от
фактическа страна следното:
Подс. А.Б. и св. Ц.Д. са бивши съпрузи, чийто брак бил
прекратен с развод през 2003
г. От брака им се родили две деца: Н.А.Б. - родена на ***
г. и Л.А.Б. - родена на *** година. С бракоразводно решение от 09.01.2003 г. на
Пазарджишкия Районен съд по гр.д. 226/02г., влязло в сила на 10.03.2003 година
подсъдимият бил осъден да заплаща месечна издръжка в полза на всяко едно от
малолетните си деца в размер на по 60 лева, чрез тяхната майка и законен
представител. Тъй като подсъдимият не плащал редовно месечната издръжка за
децата си, през 2008 г.
св. Д. подала жалба за това, като било образувано ДП в РП- Пазарджик. В хода на
разследването, Б. погасил задълженията си за издръжка и с постановление от
04.03.2009 г. РП - Пазарджик прекратила наказателното производство срещу него
на основание чл.183 ал.3 от НК. След този момент подсъдимият плащал частично
дължимата издръжка на децата си, като през 2009 г. изплатил общо сумата
от 968 лева от общо дължимата и за двете низходящи 1 440 лева. Останало да
изплати още 472 лева, равняващи се на четири месечни вноски по 60 лева за всяко
от децата. С други думи не бил заплащал месечна издръжка за периода от м.
септември 2009 г.
до м. декември 2009 г.,
включително. През 2010 г.
подсъдимишят заплатил издръжката на двете си деца само за първите шест месеца,
като изплатил сумата от 755 лева, а останалите 685 лева, или шест месечни
вноски по 60 лева за всяко от децата не заплатил, т.е. от м. юли 2010 г. до м. декември 2010 г., включително той
отново престанал да погасява задълженията си. На 03.01.2011 г. Н.Б. навършила
пълнолетие, с което за нея настъпило законно обстоятелство за прекратяване на
издръжката. Задължението за плащане на месечна издръжка за другото дет, обаче
останало в сила до навършване на 18-годишна възраст. Подсъдимият не заплащал
месечната издръжка за нея.
С оглед на това св. Д. сезирала с жалба прокуратурата, при което било образувано и настоящото производство. След приключване на
разследването и изпращането на материалите по ДП в прокуратурата и до
произнасянето на наблюдаващия прокурор с акт по същество, по делото постъпили
вносни бележки, предоставени от лицето М.М. от гр. В. за внесени от името на подс.
Б. парични вноски, погасяващи дължимата издръжка и за двете деца за целия
период, предмет на обвинението, включително и
издръжката до м. август 2011
г. за Л.Б.. Поради фактът, че подс. Б. вече се е ползвал веднъж от привилегията на
чл.183 ал.3 от НК, наказателното производство срещу
него не била
прекратено, а внесено в съда,
въпреки че е изпълнил задължението си и няма данни да са настъпили други вредни
последици за пострадалите.
Горната
фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на св.Д. и писмените доказателства, инкорпорирани
в доказателственият материал по реда на чл.283 от НПК.
Съдът
дава пълна вяра на свидетелските показания, т.к. те са непротиворечиви, взаимно
се допълват и в съвкупност с останалите доказателства очертават по безспорен
начин гореописаната фактическа обстановка.
С оглед възприетата
фактическа обстановка и след анализ на доказателствата, съдът прие че подс.Б. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.183 ал.1 от НК, като през
периода от м. септември 2009
г. до м. април 2011 г., в с. Ю.,
обл. Пазарджишка, след като е бил осъден с решение
от 09.01.2003 г. по гр. д. № 226/02 г. по описа на ПРС, влязло в сила на 10.03.2003 г. да издържа своите
низходящи- Н.А.Б., родена на *** г. и Л.А.Б. родена на *** ***, чрез тяхната
майка и законен представител Ц.С.Д. ***, да изплаща месечна издръжка в размер
на 60 лева за всяко едно от децата, съзнателно не е изпълнил задължението си в
размер на повече от две месечни вноски, а именно: 10 месечни вноски по 60 лева-
общо дължима сума в размер на 600 лева- за Н.Б. /за периода м.септември 2009 г. до м. декември 2009 г. и от м. юли 2010 г. до м. декември 2010 г., включително/ и 14
месечни вноски по 60 лева- общо дължима сума в размер на 840 лева- за Л.Б. /за
периода от м. септември 2009
г. до м. декември 2009 г. и от м. юли 2010 г. до м. април 2011 г., включително/ или
общо дължима сума за двете деца в размер на 1 440 лева.
Подсъдимият е имал
представи за всички обективни елементи на състава и е искал настъпването на
общественоопасните последици на деянието си. Действал е при пряк умисъл.
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, съдът
взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК относно целите на
наказанието и на чл.54 и следващите от НК за неговата индивидуализация.
За да определи вида и размерът на наказанието, съдът отчете невисоката
степен на обществена опасност на деянието. Подсъдимият е личност с ниска степен на обществена опасност, доколкото не е
осъждан и е
положително охарактеризиран.
Видно от представените и приети по делото
свидетелство за съдимост и писмена характеристика е, че същият не е осъждан и е
с много добри характеристични данни.
В конкретния случай
обществената опасност на деянието също е ниска, предвид на обстоятелството, че дължимите вноски за издръжка са платени изцяло и липсват причинени с
престъплението имуществени щети, като не са настъпили други реални вредни последици.
Съдът
отчита и фактите, че за престъплението по чл.183 ал.1 от НК се предвижда наказание ЛС до една година или пробация, както и обстоятелствата, че подсъдимият е пълнолетен, не е осъждан, не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на раздел ІV глава VІІІ от
общата част на НК и причинените от деянието
имуществени вреди са възстановени. Поради това съдът приема, че са налице
условията, предвидени в императивната разпоредба
на чл.78А ал.1 от НК за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание – глоба.
Като смекчаващи отговорността
обстоятелства се отчетоха чистото съдебно минало и добрите характеристични данни и изразеното съжаление и разкаяние за стореното, което
се извежда от фактът, че дължимата издръжка е платена още пред приключване на
производството в досъдебната му фаза.
Отегчаващи
отговорността обстоятелства не се отчетоха.
Предвид това
и като даде превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и на
основание чл.78А ал.1 от НК съдът счете, че на подсъдимия следва да бъде наложено административно
наказание – глоба и то в минималния
размер, предвиден в закона, а именно от 1000
лева, платима в полза на държавата, по бюджета на
съдебната власт.
За да определи
такъв размер на глобата, съдът съобрази семейното, материално положение и имотно състояние на подсъдимия и изходи от
степента на вината му.
По изложените съображения съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: