Р Е Ш
Е Н И Е
№ .....................
гр. Карлово, 09.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловският районен съд І наказателен състав,
на пети ноември две хиляди и деветнадесета
година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ГЕОРГИЕВА
при секретаря Маргарита Тянчева
като разгледа докладваното от съдията
наказателно административен характер дело № 574 по
описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С
наказателно постановление № 19-0281-000667 от 18.07.2019 г. на Началник РУП- К. към ОД на МВР- П., на Р.Х.Б.,
ЕГН **********,*** е наложено административно наказание на основание чл.638
ал.3 от КЗ- глоба в размер на 400 лв., за нарушение на същата разпоредба от КЗ.
Недоволен от наказателното постановление е останал
жалбоподателят и го обжалва като незаконосъобразно. Не излага мотиви по
същество.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
Не се представлява и не взема становище по същество.
Органът,
издал наказателното постановление, редовно призован, не изпраща представител.
Не взема становище по жалбата.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки
за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите
на страните, намери за установено от фактическа страна следното:
Жалбата
е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана
от съда е неоснователна.
След
като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез показанията на
разпитаните в качеството на свидетели полицейски служители С. като актосъставител и Б. като свидетел по акта, както и
приобщените писмени доказателства- наказателно постановление № 19-0281-000667
от 18.07.2019 г., АУАН бл. № 231387 от 14.06.2019 г., докладна записка, справка
за нарушител/водач, заповед № 317з-3985/22.10.2018 г., заповед №
8121К-10478/15.11.2018 г., служебно изготвени справка в информационния масив на
„Гаранционен фонд“, съдът намира за установено следното:
С
АУАН бл. бл. № 231387 от 14.06.2019 г., служителят н.Р.н.М.К. младши автоконтрольор С. приел, че жалбоподателя Б. е осъществил
нарушение на разпоредбата на чл.638 ал.3 от КЗ, тъй като на 14.06.2019 г.,
около 19,40 часа, в с. В.Л., по ул. „П.“ и до улица „Ч.ш.“, управлявал лек
автомобил „Тойота Селика 1600“ с рег. № *******,
собственост на „А.Б.****“ ЕООД, с Булстат № ******, като автомобила е
регистриран на територията на Б. и не е
спрян от движение и няма валиден договор за сключена застраховка „Гражданска
отговорност“.
В
така съставения АУАН жалбоподателят вписал, че има възражения, но не ги изложил
по същество.
Жалбоподателят
подписал съставяния АУАН и получил препис от него, за което се подписал.
На
18.07.2019 г. от оправомощено длъжностно лице било
издадено атакуваното наказателно постановление, с което при идентични с акта
обстоятелства по нарушението, дата и място на извършването му и
индивидуализация на нарушителя, на жалбоподателя било наложено административно
наказание на основание чл.638 ал.3 от КЗ- глоба в размер на 400 лв., за
нарушение на същата разпоредба от КЗ.
Наказателното
постановление било връчено на жалбоподателя на 05.08.2019 г., а жалбата срещу
него депозирана на 09.08.2019 г.
От
приложената по делото справка от Гаранционен фонд се установява, че за
12.06.2019 г., 13.06.2019 г., 14.06.2019 г. и 15.06.2019 г. за лек автомобил „Тойота
Селика 1600“ с рег. № ******* не е имало сключена
задължително застраховка „Гражданска отговорност“.
Като въззивна инстанция, настоящият съдебен състав следва да
провери изцяло обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата
законосъобразност. Съдът намира, че при издаването на наказателното
постановление не е допуснато съществено процесуално нарушение, което да налага
неговата отмяна. Актът за установяване на административно нарушение съдържа
всички изискуеми от чл.42 от ЗАНН реквизити, а наказателното постановление-
тези по чл.57 от ЗАНН, издадени са в изискуемата от закона форма и от оправомощени длъжностни лица в рамките на тяхната
компетентност. Дадено е ясно, точно, обстойно и коректно описание на
нарушението и на обстоятелствата около неговото извършване, налице е посочване
на датата и мястото на извършване на нарушението, правната квалификация на
същото и приложимата санкционна норма, размера на наложената глоба.
Индивидуализиран е нарушителят. Посочено е, че същият не е собственик на
управляваното от него МПС.
По
делото не е спорен факта, че към датата на процесната
проверка 14.06.2019 г., управлявания от жалбоподателя автомобил не е имал
валидна и действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. От
приложената по делото справка от Гаранционен фонд е видно, че за
инкриминираната дата, както и близките до нея дати не имало такава застраховка,
както и такава не е сключена в деня, следващ установяване на процесното нарушение. Фактът на управление на горепосочения
автомобил се установява по безспорен начин от показанията на разпитаните по
делото свидетели, от които св. Б.- очевидец на извършеното нарушение. Предвид изложеното съдът намира, че
жалбоподателя е осъществил вмененото му във вина нарушение на чл.638 ал.3 от КЗ.
С оглед на санкционната правна норма, която предвижда фиксиран размер на
административната санкция, наложената с обжалваното постановление глоба в
размер на 400,00 лева се явява законосъобразна.
Съдът намира, че не са налице предпоставките
на чл.28 ЗАНН,
доколкото извършеното от жалбоподателя нарушение не разкрива белезите на маловажен случай, съгласно легалната дефиниция
съдържаща се в чл.93, т.9 НК,
приложим на основание чл.11 ЗАНН.
Нарушението, за което е санкциониран жалбоподателя е формално, на просто
извършване, поради което за неговата съставомерност
не се изисква да са настъпили вредни последици или да има пострадали лица. Не
се установиха изключителни или многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, въз основа на които да бъде направен извода, че извършеното от
жалбоподателя нарушение разкрива по- ниска степен на обществена опасност, в
сравнение с обикновените случай на нарушения от този вид. В случая
жалбоподателя е наказан като водач на МПС, което не е негова собственост. За
лице, управляващо чуждо МПС е задължение преди да приведе в движение такъв
автомобил, да се убеди, че са налице изискуемите по закон документи, сред които
и полицата за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ и при липсата
им да не го управлява. По делото не се събраха доказателства такава застраховка
да е сключена впоследствие след процесната проверка.
С нарушения като процесното
се засягат значими обществени отношения в областта на задължителното
имуществено застраховане, където нарушаването на императивните изисквания е с
висока степен на обществена опасност /да се ограничат възможностите за нереализаране отговорността по репариране на вреди,
свързани с управление на МПС/.
По
изложените съображения атакуваното наказателното постановление следва да бъде
потвърдено като законосъобразно и правилно.
Ето
защо и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 19-0281-000667 от 18.07.2019 г. на Началник РУП-
К. към ОД на МВР- П., с което на Р.Х.Б., ЕГН **********,***
е наложено административно наказание на основание чл.638 ал.3 от КЗ- глоба в
размер на 400 лв., за нарушение на същата разпоредба от КЗ.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на касационно обжалване от страните в
14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр. П..
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МТ