Р
Е Ш Е
Н И Е № 146
гр.Кюстендил, 02.07.2020год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Кюстендил, в публичното
съдебно заседание на девети юни през две хиляди и двадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛИНА
СТОЙЧЕВА
при секретаря Антоанета
Масларска, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 114 по описа за 2020год., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.11, ал.1,т.1,б. „б“ от Закона за
автомобилните превози.
„Д.Т.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Д.
И., чрез пълномощника адв. М.К., оспорва
заповед № РД-01-86/03.02.2020г., издадена от
изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. Релевирани са доводи за
незаконосъобразност на обжалвания административен акт по чл.146, т.3 и т.4 от АПК. Същественото
нарушение на административнопроизводствените правила се обосновава с твърдения
за ненадлежно връчване на административните актове, във връзка с които е
постановена оспорената заповед, вкл. на уведомлението по чл.26 от АПК, както и
на обжалвания административен акт. Сочи се, че връчването е на лице, което не е
работник или служител на дружеството, нито е законен представител на дружеството.
Пълномощникът на оспорващия излага доводи за липса на мотиви на заповедта,
относими към фактическото основание за постановяването й. Сочи се материалноправна незаконосъобразност на заповедта
поради недоказаност на основанията по чл.11, ал.1, т.1, б. „б“ от ЗАвтПр. Прави се искане за отмяна на оспорената
заповед. Претендират се деловодни разноски по приложен списък.
Ответникът
- изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“,
чрез пълномощника си гл. юк Г. И., представя писмено становище за оспорване на жалбата като неоснователна. Сочи се, че
обжалваната заповед е валиден административен акт, издаден от компетентен
орган, в надлежната писмена форма, при спазване на
административнопроизовдствените правила и в съответствие с материалния закон и
целта на закона. Счита се за надлежно уведомен търговецът за започналото
административно производство чрез връчване на уведомлението на негов
пълномощник. Налице са доводи за осъществено
материалноправно основание по чл.11, ал.1, т.1, б. „б“ от ЗАвтПр,
доколкото превозвачът не е представил доказателства за установяване на
финансова стабилност. Прави искане за отхвърляне на жалбата и за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Административният
съд, като прецени доказателствата по
делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:
С оспорената заповед
№
РД-01-86/03.02.2020г.,
изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, на
осн. чл.11, ал.1, т.1, б. „б“ във вр. с
чл.7, ал.2, т.3 и ал.6 от ЗАвтПр и чл.
6, чл.9, ал.3, т.2, б. „а“ и чл.14а от Наредба № 11 от 31 октомври 2002г. за
международен автомобилен превоз на пътници и товари, прекратява
правата, произтичащи от лиценз на Общността № 16518 за превоз на товари,
издаден на 26.11.2016г. на „Д.Т.“ ЕООД /т.1/; отнема 1 брой заверено копие към лиценза /т.2/ и
нарежда да се отпише от регистъра по чл.6, ал.1 от ЗАвтПр, моторното превозно
средство, вписано към лиценза /т.3/.
Заповедта е мотивирана с оглед данните от направена справка в регистър
„Лицензи“ на ИА „АА“, при която е
установено, че превозвачът „Д.Т.“ ЕООД не отговаря на изискването за финансова
стабилност по чл.7, ал.2, т.3 и ал.6 от
ЗАвтПр. и чл.6 от Наредба № 11/2002г. Във връзка с горната констатация, органът
е цитирал доклад изх. № 11-17-7345/31.10.2019г.
на началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Кюстендил, както и
издадената от последния заповед № РД-14-2216/29.07.2019г.,
с която на осн. чл.107, ал.1 вр. с чл.106а, ал.1, т.6, б.“в“ и ал.2, т.5 от
ЗАвтПр. е наложена принудителна административна мярка на
дружеството-превозвач „временно спиране
на дейността по извършване на обществен превоз на товари до отстраняване на
несъответствието с изискването за финансова стабилност, но не повече от три
месеца“. Сочи се, че в 3-месечния срок,
превозвачът не е представил документи, предвидени в закона и Наредбата,
удостоверяващи, че отговаря на изискването за
финансова стабилност, поради което показателят за финансова стабилност
по чл.6, ал.3 от Наредба № 11/2002г. на
същия е равен на нула – не е доказана финансова стабилност за нито един
автомобил и следва отнемане на завереното копие на лиценза общо 1 брой, както и отписване от регистъра по чл.6, ал.1
от закона на МПС, с което се извършва дейността от превозвача; че доказването
на финансова стабилност следва да се
извършва ежегодно съгласно чл.6, ал.7, т.3 от Наредба № 11/2002г., но в случая
такива документи не са представени от
превозвача, вкл. след уведомяването му по реда на чл.26 от АПК за започналото
административно производство.
Издадената заповед е изпратена по пощата с писмо рег. № 11-17-7345/2/03.02.2020г. на изп. директор на ИА „АА“ на адреса на дружеството и е
връчена на 07.02.2020г. на М. Н.-
технически сътрудник, видно от известие за доставяне на л.31 от делото. Жалбата е подадена директно
в съда на 14.02.2020г.
Административният орган е приложил
цитираната в заповедта, заповед №
РД-14-2216/29.07.2019г., издадена от началника на ОО“АА“- гр. Кюстендил за
налагане на ПАМ, която е издадена въз основа на АУАН № 266832/29.07.2019г. и извършена справка в информационната система
на ИА „АА“, при която е установено, че превозвачът „Д.Т.“ ЕООД не е представил в срок изискуемите документи,
с които да докаже, че отговаря на изискванията за финансова стабилност.
Административното производство,
приключило с оспорената заповед, е започнало въз основа на доклад на началника на ОО “АА“- гр. Кюстендил с рег. №
11-17-7345/31.10.2019г. В същия е цитирана заповедта за налагане на ПАМ, като
се сочи, че в тримесечния срок по
заповедта, превозвачът не е подал справка за финансова стабилност с приложени
към нея документи съгласно чл.6 от Наредба № 11/2002г., което се потвърждава и от проверка в база
данни „Лицензи“ на ИА „АА“, извършена след изтичане на 3-месечния срок. Приема
се, че превозвачът не отговаря на изискванията за финансова стабилност и се
прави предложение за започване на процедура за прекратяване на правата,
произтичащи от лиценза за превоз на товари.
Следва писмо изх. № 11-17-7345/1/11.11.2019г.
на изп. директор на ИА „АА“, с което на
осн. чл.26, ал.1 от АПК уведомява превозвача за образуваното административно
производство за прекратяване на правата, произтичащи от лиценза на Общността,
като му предоставя 7-дневен срок за изразяване на становище и представяне на
доказателства, вкл. такива, удостоверяващи финансова стабилност. Посочено е, че при непредставяне на
документи за финансова стабилност ще се издаде заповед за прекратяване на
правата, произтичащи от издадения лиценз на Общността. Писмото е изпратено на адреса на дружеството и е получено на 20.12.2019г.
от Р. К. като пълномощник и счетоводител на дружеството, видно от известие за
доставяне на л.28 от делото.
Към административната преписка са
приложени: заявление вх.№ 30-06-00-50/08.01.2020г. на управителя на „Д.Т.“
ЕООД за увеличаване броя на заверените копия на лиценза на Общността за международен автомобилен превоз, ведно със справка за доказване на финансова стабилност –
приложение № 3 към чл.6, ал.8 от Наредба № 11/2002г. за два броя заверени копия на лиценза; застрахователна полица от 03.09.2019г. за
сключен договор за застраховка по чл.6, ал.3 от Наредба № 11/2002г., със срок
от 1 година; договори от 20.12.2019г. за ползване на офис от страна на
дружеството и за счетоводно обслужване; справки за наличие/липса на задължения от
електронната система Regix, разпечатани на 09.01.2020г. и на 24.01.2020г. от интернет страницата
“Система за международен обмен на информация Regix“ , видно от която субект с ЕИК, идентичен с този на превозвача,
има задължения към държавата; писмено пълномощно с нотариална заверка на
подписа, видно от което управителят на дружество „Д.Т.“ ЕООД упълномощава
Радослав Венциславов Кирилов с адрес, съвпадащ с адреса на управление на
дружеството, с право да го представлява
и да извършва всички правни действия, свързани с обичайната търговска дейност
на дружеството, пред органи и институции, вкл. ДАИ, като подписва, подава,
получава протоколи, актове, молби, заявления, решения, декларации и всякакви
други документи и за издаване на документи, удостоверения, справки и други; да
подава и подписва всякакви документи на хартиен носител и по електронен път; да
го представлява пред ДАИ като подаде и получи карта за професионална
квалификация на водач на МПС и лицензии. Във връзка с подаденото заявление, от
ответника е изпратено писмо рег. № 30-06-00-50/1/15.01.2020г. до дружеството, в което се сочи, че след
справка в базата данни на НАП са
установени задължения на същото, както
и напомняне за образуваното производство
по прекратяване на правата, произтичащи от лиценза / л.43 от делото/. Цитираното
писмо е получено на 17.01.2020г. от М. Н.– технически сътрудник /л.42/.
По делото са представени: заявление № 30-01-17-2141/23.11.2016г. от управителя на „Д.Т.“ ЕООД за издаване на
лиценз на Общността за международен
автомобилен превоз, ведно със справка от 23.11.2016г. за доказване на
финансова стабилност – приложение № 3 към чл.6, ал.8 от Наредба № 11/2002г.
за един брой заверено копие на лиценза; застрахователна
полица от 18.11.2016г. за сключен договор за застраховка по чл.6, ал.3 от
Наредба № 11/2002г., със срок от 1 година и удостоверение от 21.11.2016г., както
и трудов договор за длъжността „управител транспорт“.
Органът е представил заповед №
РД-08-344/17.08.2018г., изд. от министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията, с която оправомощава изпълнителния директор на ИА „АА“ да
издава лицензии на Общността, както и да
отнема заверени копия на издадени лицензии на Общността.
Оспорващият е приложил към
жалбата извлечение от търговския регистър относно актуалното състояние на
дружеството, от което е видно седалището и адреса на управление ***.
Преценката на събраните
доказателствени средства, обосновава следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима – спазен е преклузивният срок по чл.149, ал.1 АПК за подаването й; същата изхожда от представител
на адресата на заповедта, която представлява индивидуален
административен акт, засягащ пряко неговите права и интереси. Жалбата е редовна, като изпълняваща
изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съдът, като прецени доказателствата
по делото и оспорената заповед на всички основания по чл.146 от АПК, счита
същата за
законосъобразна. Съображенията са следните:
По отношение компетентността на органа, се констатира, че са налице изискванията за материална компетентност
на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ като орган
по см. на чл.11, ал.1, т.1 от ЗАвтПр.
вр. с чл.7, ал.1 от ЗАвтПр
във вр. със Заповед №
РД-08-344/17.08.2018г. на министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията. Страните не спорят по компетентността.
Заповедта е в
писмена форма, съдържа дата на издаване и издател, адресат, ясна разпоредителна
част, посочен е реда за оспорване и
фигурира подпис на издателя. Обратно на поддържаното от жалбоподателя, съдът
счита, че в заповедта освен правното
основание за нейното издаване, са изложени и ясни
фактически основания, с оглед на което е
изпълнено изискването за надлежно мотивиране на административния акт по чл.59,
ал.2, т. 4 от АПК. В заповедта не е
посочено изрично кое от изискванията за финансова стабилност не е било
изпълнено от превозвача, но конкретното фактическо основание за издаването й би
могло да се изведе от документите, съдържащи се в административната преписка и
предхождащи издаването й, а именно – докладът от началника на ОО“АА“ –
Кюстендил и заповедта за прилагане на принудителна административна мярка. В
последната е посочено, че с непредставянето в срок на изискуемите документи, с
които да гарантира, че отговаря на изискванията за финансова стабилност,
превозвачът е престанал да отговаря на изискванията за финансова стабилност,
уредени в параграф 1 и параграф 2 на чл. 7 от Регламент (ЕО) №1071/2009 г. на
Европейския парламент и на Съвета, и на чл. 7, ал. 2, т. 3 и ал. 6 от ЗАвтПр. С
оглед изложеното в посочените документи и препращането към условията, свързани
с изискването за финансова стабилност по параграф 1 и параграф 2 на чл. 7 от
Регламент (ЕО) № 1071/2009 г., следва да се приеме, че възприетото от органа
фактическо основание за издаване на процесната заповед е хипотезата на липса на
достатъчно ресурси, с които превозвачът може да гарантира за нормалното
стартиране и функционирането на транспортното предприятие, т. е. първата
предпоставка за установяване на финансовата стабилност на превозвача по чл. 7,
ал. 6, изр. 1 от ЗАП. Освен това административният орган не излага никакви
доводи, относими към втората предпоставка за финансова стабилност, посочена в
чл. 7, ал. 6, изр. 1 от ЗАП – липсата на задължения за данъци и осигурителни
вноски, освен когато са отсрочени или разсрочени по реда на ДОПК.
Съдът намира, че
не е необходимо административният орган да изброява в заповедта конкретните
изискуеми документи, долкото
същите, както и срокът за представянето им са посочени в чл. 6, ал.7 и
ал. 8 от Наредба № 11/2002г.
Приложима в случая е хипотезата
по чл.6, ал.7, т.3, б.“б“ от Наредбата, което се установява от
съдържанието на заповедта за ПАМ и доклада на началника на ОО
„Автомобилна администрация“ – Кюстендил, които са цитирани в оспорената
заповед, поради което са част от мотивите на органа. Касае се за допустим начин на мотивиране на
административните актове съгласно
приетото в ТР №16/31.03.1975г., ОСГК на
ВС. И доклада и заповедта съдържат данни за издаден срещу дружеството АУАН с обвинение
за липса на доказана финансова стабилност преди 18.11.2017г., т.е. преди изтичане на срока, за който е сключен
договора за застраховка.
Съдът не констатира
допуснати от органа
нарушения на
административнопроизводствените правила при издаване на оспорения
административен акт. Административното производство по издаване на заповедта е
образувано служебно от органа въз основа на доклада от началника на ОО
„Автомобилна администрация“, като дружеството има качеството на заинтересована
организация по дефиницията на §1, т.2 от ДР на АПК и страна по общото правило
на чл.15, ал.1 от АПК. Обратно на поддържаната от жалбоподателя теза, съдът счита, че същият е
надлежно уведомен за започване на административното производство, т.е. предоставена му е възможност да участва в производството като
страна, вкл. да изрази
становище, да направи искания и да представи доказателства за установяване на
релевантните
факти,
в това число за финансова
стабилност. Както се посочи, писмото с изх. № 11-17-7345/1/11.11.2019г. на изп.
директор на ИА „АА“, с което на осн. чл.26, ал.1 от АПК се уведомява превозвача за образуваното
административно производство за прекратяване на правата, произтичащи от лиценза
на Общността, е изпратено на адреса на дружеството по пощата
и е получено на 20.12.2019г. от лицето Р. К., за който е
отразено, че е пълномощник и счетоводител на дружеството. Нормата на чл.26, ал.2 от АПК в приложимата и редакция след изменението, обн. ДВ,
бр.77/2018г., в сила
от 10.10.2019г., задължава органа да съобщи за започване на производството по
реда на чл.18а. Съобщаването по
пощата чрез
лицензиран пощенски оператор по терминологията в чл.18а, ал.1 от АПК, е допустим правен способ, а връчването на писменото съобщение в случая е
извършено надлежно на пълномощник на дружеството /арг. чл.18, ал.2 от АПК/. Анализът
на съдържанието на приложеното на л.52 от делото, пълномощно сочи на изводи, че
лицето Р. К. има качеството на
търговски пълномощник по см. на чл.26, ал.1 от ТЗ. Видно е, че управителят на „Д.Т.“ ЕООД е предоставил права на Р. К. да го
представлява пред държавни органи и организации,
вкл. пред ДАИ / сега ИА“Автомобилна администрация“/, във връзка с което да
подава и получава документи, касаещи дейността на дружеството. От горното следва, че органът е изпълнил задължението си за уведомяване на
дружеството за
образуваното административно производство, с което е обезпечил правната
възможност за същото да упражни правата по чл.34, ал.1
и ал.3 от АПК. Не е налице заявеното в жалбата съществено нарушение на административнопроизводствените правила.
Оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния закон. Основанието за прекратяване на правата по лиценза е визираното в чл.11, ал.1, т.1, б.“б“ от ЗАвтПр във вр. с чл.7, ал.2, т.3 от ЗАвтПр. - превозвачът е престанал да отговаря на изискванията за финансова стабилност. Финансовата стабилност на превозвача е едно от основните изисквания, които законодателят е поставил към лицата, които извършват международен превоз на пътници и товари съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАП, като условията и редът за установяване на това изискване се определят с Наредба № 11/31.10.2002г. , издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. С разпоредбата на чл. 6 от същата, е създаден специален механизъм за установяване на финансова стабилност, като са посочени необходимите документи (чл. 6, ал. 8 от наредбата) и срокът (чл. 6, ал. 7 от наредбата), в който те следва да се представят пред ИААА. Относими за казуса са срокът по чл.6, ал.7 от Наредбата, предхождащ изтичането на срока, за който е сключен договорът за застраховка, и справката – Приложение №3 с документите към нея по чл.6, ал.8 от Наредбата. Между страните не се спори, а и от доказателствата по делото е видно, че дружеството - жалбоподател не е представило в срок изискуемите документи за финансова стабилност. Бездействието на превозвача в рамките на срока поражда правото на административния орган да прекрати произтичащите от лиценза права по съображения, че лицензиантът не отговаря на изискването на чл. 7, ал. 2, т. 3 от ЗАвтПр. Неподаването в срока по чл. 6, ал. 7, т. 3 от Наредба № 11/31.10.2002 г. на справката за финансова стабилност с приложенията към нея е нарушение на установено с нормативен акт публичноправно задължение, което е вменено в тежест на притежателя на лиценза на Общността за извършване на международен превоз. Законът въвежда фикцията, че непредставянето на доказателства за финансова стабилност в определения срок се приравнява на липса на изискването за финансова стабилност по чл.7, ал.2, т.3 и ал.6 от ЗАвтПр. Следва, че с пропускането на срока за подаване на документите за доказване на финансова стабилност по силата на закона възниква цитираното по-горе основание за прекратяване на лиценза. Прекратяването на правата по лиценза на Общността влече и последиците по чл. 11, ал. 2 от ЗАвтПр – отнемане на заверените копия на лиценза, и по чл. 9, ал. 3, т. 2, б. „а” от Наредба № 11/31.10.2002 г. – отписване от регистъра по чл. 6, ал. 1 от ЗАвтПр на моторните превозни средства към лиценза.
Обжалваната
заповед е издадена и в съответствие с целта на закона. Предвид характерната за
лицензионните режими императивна уредба, административният орган действа при
условията на обвързана компетентност. Той
няма право на субективна преценка, а винаги, когато установи визираните в
хипотезата на правната норма – чл. 11, ал. 1,
т. 1, б. „б”
във вр. с чл. 7, ал. 2, т.
3 от ЗАП,
факти, е длъжен да приложи автоматично нейната санкция и да издаде заповед за
прекратяване на правата, произтичащи от издадения лиценз.
По изложените съображения
процесната заповед е законосъобразна и жалбата срещу нея следва да бъде
отхвърлена на основание чл. 172, ал. 2, предл.
последно от АПК.
При този изход на спора е
основателно искането на ответника за присъждане на възнаграждение за
юрисконсулт. Последното съдът определя в размер на 100,00лв. по правилото на чл. 78, ал. 8 във вр. с ал. 3 от ГПК вр. с чл. 37 от Закона за
правната помощ във вр. с чл. 24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, съобразявайки фактическата и правна сложност на
делото.
Водим от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Д.Т.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, срещу заповед № РД-01-86/03.02.2020г., издадена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.
ОСЪЖДА Д.Т.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация” възнаграждение за юрисконсулт в размер на
100,00 лева.
Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: