Решение по дело №1103/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на „СИРИУС - 49“ ЕООД, ЕИК ***, гр.Варна, к.к. „Св.Св.Константин и Е.“ 10А, представлявано от управителя Д.А.Д., подадена чрез адв. Д.С., против Решение № 527/04.04.2023г. по НАХД № 2961/2022г. на Районен съд - Варна, ХХVІІІ състав, с което е изменено наказателно постановление № 03-2100068/29.09.2021г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна, с което за нарушение на чл.75а, ал.2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност и на основание чл.79, ал.4 вр. чл.75а ал.2 ЗТМТМТ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 3000лв., като е намален размера на санкцията на 2000 лева. Касаторът твърди в жалбата си, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че от събраните доказателства е установено, че лицето О. К.е допусната от организатор-хранене в ресторант „Сириус бийч“, но не е установено да е работила там. Твърди, че е установено от разпитаните свидетели, че лицето за малко е било там, за да види естеството на работата и дали може да се справи, но не е наемано на работа. Твърди и че проверката е извършена от служителите на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна на български език, без да е предоставена възможност на гражданина на трета държава да ползва услугите на преводач, като са събрани обяснения на А. К., а АУАН и НП са съставени за лице О. К., поради което не става ясно за кое точно лице е ангажирана отговорността. Твърди, че задължението за уведомяване по чл.10 ал.1 ЗТМТМ е за работодател, какъвто в случая не е. Твърди и че тази разпоредба не е цитирана в НП, а само е посочена санкционната - чл. 75а, ал.2 от ЗТМТМ. Счита, че тъй като се касае за първо нарушение, с оглед липсата на общественоопасни последици, същото съставлява маловажен случай по смисъла на чл.28 ЗАНН. Моли решението на ВРС да бъде отменено, като бъде отменено и издаденото НП, както и за присъждане на разноските по делото за двете инстанции.

Ответникът - директор на дирекция „Инспекция по труда“- гр. Варна, чрез процесуалния си представител, в писмена молба, оспорва касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в случай, че касационната жалба бъде уважена, прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение и моли да бъде присъдено такова в минималния размер по Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба и моли решението на ВРС да бъде оставено в сила.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред ВРС е образувано по жалба на „СИРИУС - 49“ ЕООД против наказателно постановление № 03-2100068/29.09.2021г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна, с което за нарушение на чл.75а, ал.2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност и на основание чл.79, ал.4 вр. чл.75а ал.2 ЗТМТМТ му е наложена имуществена санкция в размер на 3000лв.

За да се произнесе по спора районният съд е установил от фактическа страна, че на 24.08.2021 г. св. Г. и Ж.- инспектори в ДИТ-Варна извършили рутинна проверка на обект - класически ресторант „Сириус Бийч“ в к.к.“Св. Св. Константин и Е.“, стопанисван от „СИРИУС-49“ ЕООД, при която в обекта било установено лицето О. К., гражданка на Украйна, облечена в тъмно работно облекло с шапка да приготвя салати. При попълване на декларация, предоставена й от служителите на ДИТ-Варна, тя попълнила такава на руски език. След легализиран превод станало ясно, че е посочила, че има работно време от 13.00 ч. до 21.00 ч., през което е с основни задължения „студена кухня, салати, десерти, днес прави салата, закуски“, че получавала месечно трудово възнаграждение за дейността в размер на 1000, имала договорена почивка в работния ден - 1 час, имала 1 почивен ден в седмицата. Посочено е в декларацията /в превод/ името на лицето – А. К., но става ясно от документацията по АНП, че се касае за същото лице. Бил съставен АУАН на дружеството за това, че в качеството на работодател е допуснало О. К., гражданин на трета държава –Украйна, да престира труд без съответното разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта. Актът бил предявен и връчен на упълномощено от дружеството лице.

Сезираният със спора съд е приел в мотивите си, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в срок, при провеждане на АНП не са допуснати съществени процесуални нарушения, нарушението е описано пълно и точно от фактическа и правна страна и позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какво нарушение му е вменено и да организира защитата си, като нарушението е безспорно установено от събраните доказателства и правилно е опредЕ. санкционната разпоредба. ВРС е обсъдил възраженията в подадената до него жалба, които е счел за неоснователни. За неоснователни е счел възраженията относно неправилно описание на нарушението и грешна квалификация, тъй като от попълнената от К.декларация е видно, че въззивното дружество е имало качеството на работодател, а посочената като нарушена норма съдържа в себе си, както правилото за поведение, така и санкцията за неговото неизпълнение. ВРС е приел и че случаят не може да бъде квалифициран като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не се отличава от обичайните нарушения от този вид и не са налице смекчаващи отговорността обстоятелства, които да водят до извод за по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с другите такива нарушения, но с оглед и липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства наказание в минималния предвиден в санкционната разпоредба размер ще постигне предвидените от закона цели.

Касационният съд приема от правна страна за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество е неоснователна.

В хода на производството пред ВРС не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Събрани са исканите от страните доказателства, които са анализирани подробно и мотивирано от въззивния съд.

Настоящият състав намира, че въз основа на установената по делото фактическа обстановка, въззивният съд е направил правилни и законосъобразни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция.

Възраженията в касационната жалба в по-голямата част са идентични с тези, изложени и в жалбата до въззивният съд и неоснователността на всяко от тях съдът е обосновал в мотивите на оспореното решение, включително относно приложението на чл. 28 от ЗАНН, които се споделят от настоящата инстанция.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства по безспорен и категоричен начин се установи извършването на нарушението, вменено на касатора с НП. При съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства обосновано ВРС е приел, че касаторът е извършил вмененото административно нарушение по 75а ал.2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност.

С обжалваното НП е наложена санкция на дружеството за административно нарушение за това, че в качеството на работодател е допуснало О. К., гражданин на трета държава –Украйна, да престира труд без съответното разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта.

Настоящата инстанция намира за правилни и обосновани изводите на ВРС, че при издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Установените в хода на административнонаказателното производство факти, отразени в АУАН и наказателното постановление, са подведени под хипотезата на приложимата в случая санкционна разпоредба, т.е. налице е пълно единство между описанието на нарушението от фактическа и правна страна, което обуславя извод, че по никакъв начин не е ограничено правото на защита на лицето при ангажиране на административнонаказателната му отговорност. Правилно е опредЕ. и датата на нарушението. Нарушението е описано със съставомерните му признаци и е доказано от събраните доказателства.

От доказателствата безспорно е установено, че К.е полагала труд по трудово правоотношение с договорено работно време, трудово възнаграждение, почивки, а допуснатата неточност в името на лицето по никакъв начин не променя този извод, тъй като е индивидуализирано и с дата на раждане, националност, и е законно пребиваващо в Република България. Изрично в попълнената декларация лицето е декларирало, че основните му задължения са „студена кухня, салати, десерти, днес прави салата, закуски“, видно от извършения превод на декларацията от руски и украински език. Лицето е посочило и размер на трудово възнаграждение, работно време, почивки, което напълно кореспондира с установеното от проверяващите, че при проверката К.е била с работно облекло и с шапка, и е приготвяла салати.

Възражението, че в оспореното НП административнонаказващият орган е посочил единствено санкционната норма на чл. 75а, ал.2 от ЗТМТМ, но и нарушената правна норма- чл.10 ал.1 ЗТМТМ, е неоснователно.

Както правилно е приел и ВРС, разпоредбата на чл. 75а, ал.2 ЗТМТМ съдържа едновременно диспозиция - описание на състав от нарушение, и приложимата спрямо него санкция. Съгласно цитираната разпоредба се налага глоба или имуществена санкция на работодател- ФЛ или ЮЛ, за когото чужденец предоставя работна сила или е приел законно пребиваващи чужденци – граждани на трети държави, без съответното разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта в размер от 2000 до 20 000 лв., освен ако не подлежи на по-тежко наказание.

Разпоредбата на чл.10 ал.1 ЗТМТМ, която счита за нарушена касаторът, въвежда задължение в 7-дневен срок от датата на действителното започване на работа на гражданина на трета държава работодателят да уведоми писмено за това Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. В случая административнонаказателната отговорност на дружеството е ангажирана не за това, че не е уведомило в 7-дневен срок ИА „Главна инспекция по труда“, а за това, че е допуснало до работа гражданин на трета държава, без съответното разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта. Нарушенията на чл.10 ал.1 ЗТМТМ подлежат на санкция по реда и на основание общата разпоредба на чл. 78, ал.1 от с.з., доколкото в закона не е предвидено друго наказание.

Настоящата инстанция споделя изцяло и изводите на ВРС относно размера на наложеното наказание, както и относно приложението на чл.28 ЗАНН.

Решението на ВРС е обосновано и мотивирано, като съдът е обсъдил събраните доказателства и е достигнал до правилен и законосъобразен извод, че наказаното лице е осъществило състава на вмененото нарушение, като правилно е опредЕ. и санкционната разпоредба, а наказание, определено в предвидения от закона минимален размер е съобразно обществената опасност на деянието и дееца и целите по чл.12 ЗАНН.

С оглед гореизложеното настоящата касационна инстанция намира, че решението на ВРС е правилно и законосъобразно, същото не страда от визираните в жалбата пороци, постановено е при спазване на изискванията на процесуалния и материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора и направеното искане, съдът намира, че на ответната страна следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. на основание чл.27е НЗПП вр. чл.63 ал.5 ЗАНН вр. чл.37 ЗПП.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд Варна

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 527/04.04.2023г. по НАХД № 2961/2022г. на Районен съд - Варна, ХХVІІІ състав.

ОСЪЖДА „СИРИУС - 49“ ЕООД, ЕИК ***, гр.Варна, к.к. „Св.Св. Константин и Е.“ 10А, представлявано от управителя Д.А.Д., да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“- Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: