Решение по дело №1729/2019 на Районен съд - Ловеч

                                    Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  

                                                   №                                                                                                                     гр. Ловеч, 23.03.2020 г.      

                                   В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

ЛОВЕШКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав  в публичното заседание на   осемнадесети февруари през две хиляди и двадесета година

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИРЕНА РАБАДЖИЕВА

при участието на секретар ПРЕСЛАВА СТОИМЕНОВА, като разгледа докладваното от съдията   гр. дело № 1729 по описа за 2019 год, за да се произнесе съобрази:             

             Производство по реда на чл.422 вр.чл.415 от ГПК.

             Цена на иска:  564.20 лв.

            Производството е образувано по искова молба от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.Париж, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон България, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.”Младост 4”, Бизнес Парк София, сгр.6, представлявано от Димитър Димитров, чрез юрисконсулт Цветомира Седянкова против В. ЙООНКОВ М., с адрес: ***.

              Заявената искова претенция е с посочено правно основание по чл. 240, чл.79 и чл.86 от ЗЗД и чл.9 от ЗПК, във вр. чл. 415 и чл.422 от ГПК.

             Ищецът излага в ИМ, че при сключване на договор за кредит за покупка на стоки или услуги с  номер PLS – 11181576 ответникът е дал съгласието си, освен посочения усвоен кредит, да му бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard. Твърди се, че на 12.02.2016 г. ответникът е активирал предоставената му от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон България кредитна карта № CARD – 12542257 с максимален кредитен лимит в размер на 1000.00 лв. Пояснява, че същият представлява револвиращ потребителски кредит, който кредитополучателят усвоява посредством  всякакви транзакции- теглене в брой от банкомати, плащания чрез терминални устройства и др, осъществени чрез издадената му кредитна карта.Върху усвоената сума се начислява годишна лихва и такси за обслужване за използвания период съгласно определения годишен лихвен процент.

             Наведени са твърдения, че ответникът е преустановил редовното обслужване на кредитната карта на 01.07.2018 г., когато е последното му плащане по нея, като балансът по същата е в размер на 540.94 лв. Това принудило кредитора да блокира използването й и въпреки отправените му покани да погаси натрупалите се задължения доброволно, той продължава да не изпълнява.

             Твърди се, че към датата на подаване на Заявление по чл.410 от ГПК задължението на ответника по кредитната карта е в размер на минус 540.94 лв, представляващо използваната главница в размера на 455.83 лв, както и договорна лихва от  01.07.2018 г. / първа пропусната вноска/ до 09.11.2018 г./ дата на изпращане на покана за доброволно изпълнение/ върху използваната сума в размер на 85,11 лв. Твърди се още, че ответникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на 23.26 лв. за периода от 09.11.2018 г. до датата на изпращане на покана за доброволно изпълнение до 11.05.2019 г. / датата на завеждане на делото/.

             Алтернативно, ищецът счита всички претенции за дължими, на основание изтичането и падежирането на последната погасителна вноска по съставения между страните погасителен план, която е била на 13.10.2014 г., т.е. към датата на депозиране на заявлението по чл.310от ГПК, по кредита е изтекла и последната падежна дата, въз основа на което счита вземането за изискуемо на посоченото основание.

             В петитумната част ищецът е отправил искане съдът да се произнесе с решение, с което, с което да признае за установено, че е налице вземане от страна на БНП Париба Пърсънър Файненс С.А, клон България от ответника В.Й.М. в размер на 455.83 лв.,  представляваща главниица по револвиращ кредит; 85.11 лв., представляваща договорна лихва по тредита за периода от 01.07.2018 г. до 09.11.2018 г.; 23.26 лв., представляваща обезщетение за забава на основание чл.76 от ЗЗД за периода от 09.11.2018 г. до 11.05.2019 г. или общо дължима сума 564.20 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението да издаване на заповед за изпълнение до окончателното им изплащане.

             Претендирани са и направените съдебно – деловодни разноски в настоящото производство, както и разноските по заповедното производство.

             В законоустановения едномесечен срок по делото е депозиран писмен отговор  от адв.П.К. – назначена за особен представител на ответника. Оспорва изцяло иска като неоснователен и недоказан както по основание, така и по размер. Счита, че от представените доказателства не се установява ответникът да е получавал кредитна карта и как се е получило търсеното от ищеца задължение за плащане. Застъпва становище, че от представените извлечения не става ясно как се е получила крайната сума, която се е явява като задължение за плащане, както и че не е ясно как е формирано задължението от 455.83 лв. Изтъква, че се търси лихва в размер на 85.11 лв, но без да е ясно как е изчислена тази лихва.  Освен всичко изложено по-горе, счита, че задължението е погасено по давност.

             В о.с.з. ищeцът – БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.Париж, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон България не изпраща представител. В писмена молба, подадена преди заседанието по същество, са изложени подробни аргументи в подкрепа на предявения иск.

             Ответникът  Валенатин Й.М. не взема лично участие в процеса.  Представлява се от особен представител адв.К.. По същество оспорва иска като неоснователен, като поддържа съображенията, изложени в отговора на ИМ и доразвити в хода на устните състезания.

             Съдът, като обсъди доводите на страните и извърши преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

               От приложеното ч.гр.д.№1027/2019 г. по описа на РС - Ловеч се установява, че въз основа на заявление от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България  е издадена Заповед № 550 от 04.06.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът  В.Й.М. да заплати на кредитора БНП Париба Пърсънъл Ъайненс С.А, Париж сумата 455.83 лв. – главница, сумата 85.11 лв. – лихва от 01.07.2018 г. до 09.11.2018 г., сумата 23.26 лв. – лихва от 09.11.2018 г. до 11.05.2019 г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението / 28.05.2019 г./, до изплащане на вземането, както и разноските на заявителя: 25.00 лв. -  д.т. и 50.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

             С Разпореждане № 2874 от 07.08.2019 г. заповедният съд е приел, че издадената по делото Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и е указал на заявителя възможността в едномесечен срок от съобщението да предяви иск за установяване на вземането си, като довнесе дължимата държавна такса.

             Констатира се, че съобщението с указания за възможността за предявяване на установителен иск е получено от ищеца на  15.08.2019 г., като ищецът е упражнил правото си на иск и в рамките на законоустановения едномесечен срок е предявил настоящия иск за установяване на вземането си със СПН.

             По делото не е спорно, че на 04.03.2015 г., между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, като кредитор, и ответника В.Й.М., като кредитополучател, е сключен посочения в исковата молба и приложен към нея Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № PLUS – 11181576 от 04.03.2015 г., при следните параметри: размер на кредита: 1800.00 лв, размер на кредита за покупка на застраховка „Защита на плащанията” – 162.00 лв, Общ размер на кредита – 1962.00 лв., Такса ангажимент – 75.00 лв, брой погасителни вноски – 15 бр, месечна погасителна вноска – 158.05 лв,  обща стойност на плащанията – 2370.73 лв, Годишен процент на разходите – 39.14%, Лихвен процент – 29.57%.

             Като част от договора е включен и Погасителен план, в който са посочени дължимите от ответника 15 броя месечни вноски по кредита, всяка в размер на 158.05 лв. с дата на първа вноска –20.04.2015 г. и дата на последна вноска – 20.06.2016 г.

             Приложеният договор за кредит носи подписа на ответника В.  Й.М., като при подписването му същият е предоставил номера на личната си банкова сметка ***, по която да бъде преведена сумата по кредита. С  превеждане на сумата по посочената от ответника банкова сметка *** договора, като е предоставил на Кредитополучателя кредита, предмет на договора. За Кредитополучателя е възникнало насрещно задължение да погасява уговорените месечни вноски съгласно включения в договор погасителен план. В клаузата на чл. 5 от Договора  е предвидено, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски Кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска. Страните са постигнали съгласие, че при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на Кредитора става  предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени от Договора надбавки ведно с дължимото обезщетение за забава, без да е необходимо изпращане на съобщение от Кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост.

              По силата на Приложение към Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта ищецът е предоставил на ответника кредитна карта с номер CARD – 12542257 и му е отпуснал револвиращ кредит в размер на 1000 лв, при лихвен процент – 35% и ГПР – 44,90%. Картата позволява чрез нея да бъдат извършвани теглене в брой от банкомати / АТМ/, плащане чрез терминални устройства и други услуги, посочени в приложението или достъпни  чрез АТМ и/или POS в страната и чужбина. Съгласно чл.12 от Приложението, Кредиторът издава месечно извлечение за осъществените трансакции до 15 – то число на месеца, като извлечението се изпраща на адреса на електронната поща на Кредитополучателя, а при изрично негово искане или при липса на електронен адрес – в хартиена форма на посочения от него адрес. Предвидено е, че месечните погасителни вноски се правят до 1-во число на месеца, следващ издаването на извлечението най-малко в минимален размер съгласно тарифата, поместена в приложението.

             Установява се, че до ответника е изпратено писмо /последна покана/, с което му е напомнено, че  съгласно отпуснатия му револвиращ потребителски кредит, е активирал и използвал кредитна карта MasterCard CARD – 12542257, както и че е преустановил плащанията по договора на 01.07.2018 г., като  дължи следните суми: главница – 455.83 лв, договорна лихва – 85.11 лв. и 0.76 лв – обезщетение за забава или общо дължима сума – 541.70 лв.  С писмото е отправена покана задълженията да бъдат погасени в 7 – дневен срок от получаване на уведомлението, като ответникът е предупреден, че в случай, че това не бъде направено кредиторът ще бъде принуден да прибегне към съдебно събиране на посочената сума.

           По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, която е дала заключение, че с кредитна карта № CARD – 12542257 са усвоени общо 1 223.00 лв.  Общата усвоена сума, заедно с таксите за теглене са в размер общо на 1 229.40 лв., като усвоените суми са посочени по дата в кол.2 и 3 на приложената към заключението справка 1. Вещото лице е установило, че плащанията за погасяване на кредита са извършвани чрез ИЗИПЕЙ и Кештерминал, без да е записано от кого е вноската, но в информация за плащанията е регистрирано, че са извършени за погашение по CARD – 12542257. Всички плащания, извършени за погасяване на кредита са посочени по дати и суми в кол. 8 и 9 към справка №1, като е видно, че последното плащане/погашение е с дата 12.06.2018 г., когато е внесена сумата от 60.00 лв. Съгласно експертизата, размерът на задължението на ответника към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК / 28.05.2019 г./ са, както следва: дължима главница – 455.83 лв, в т.ч. главница 441,38 лв. и застраховка – 14,45 лв, лихва – 65.11 лв. и законна лихва за забава за периода от 09.11.2018 г. до 28.05.2019 г. върху главницата от 455.83 лв. в размер на 25.33 лв.

             При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

             Предявен е установителен иск с правна квалификация по чл.422, вр.чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. чл.240, чл.79, ал.1 от ЗЗД  и чл.86 от ЗЗД - положителeн установителен иск за установяване със СПН, че в полза на на ищеца „БНП Париба Пърсънъл Файненс”С.А, Париж, чрез БНП Париба Пърсъънъл Файненс С.А, клон България съществува вземане срещу ответника - предмет на заповед  за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.д.№ 1027/2019 г. по описа на РС – Ловеч.

             Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забава или да иска обезщетение за неизпълнение. Уважаването на иска за реално изпълнение предполага кумулативното наличие на три предпоставки: съществуване на валидна облигационна връзка, от която възниква задължение за изпълнение; пълно или частично неосъществяване на дължимия резултат от страна на ответника  и реалното изпълнение да е възможно.

             С оглед на ангажираните по делото доказателства, съдът приема, че приложения по делото Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № PLUS – 11181576 от 04.03.2015 г. е валидно сключен между страните. Същият като частен диспозитивен документ не е оспорен от ответника и тъй като носи подписите на лицата, посочени в него като издатели, съгласно чл.180 от ГПК съставлява доказателство, че изявленията, които се съдържат в документа са направени от тези лица. Същевременно, по силата на чл.20а, ал.1 от ЗЗД договорът имаа силата на закон за тези, които са ги сключили, с оглед на което с подписването на процесния договори за потребителски паричен кредит за всяка от страните са възникнали права и задължения. По делото е безспорно установено, че в съответствие с договора е съставено Приложение, което се явява неразделна част от него, от което е видно, че на ответника е отпуснат револвиращ кредит под  формата на кредитна карта MasterCard CARD – 12542257 с максимален кредитен лимит в размер на 1000 лв. По делото не се оспорва, че ответникът е активирал кредитната карта, както и че ищецът е изпълнил основното си задължение да предостави на ответника уговорения кредитен лимит. Съгласно чл.13 от Приложението за отпускане на револвиращ потребителски кредит за ответникът е възникнало задължение да  заплаща минималната месечна погасителна вноска до 1 – во число на месеца. От приетото и неоспорено от страните заключение на ССчЕ  се установява, че ответникът е усвоявал суми по револвиращия кредит и е обслужвал редовно кредитната карта до 12.06.2018 г, когато е направена последната месечна погасителна вноска и считано от м.07.2018 г.  е  преустановил  обслужването й. С оглед на горното съдът приема, че ответникът е неизправна страна по договора, тъй като не е предложил на кредитора изпълнение в уговорените срокове. В случая се касае за парично задължение, чието реално изпълнение е възможно и е в интерес на кредитора. Съгласно заключението на експертизата, дължимата главница по кредитна карта MasterCard CARD – 12542257 е в размер на 455.83 лв., а дължимата договорна лихва по кредита за периода от 01.07.2018 г. до 09.11.2018 г. е в размер на  65.11 лв. При това положение, съдът счита, че иска за главницата ще следва да бъде уважен в пълния претендиран размер, а акцесорната претенция за заплащане на договорна лихва следва да се уважи до размера, посочен от вещото лица, а за разликата до пълния претендиран размер от  85.11 лв, като неоснователен и недоказан ще следва да се отхвърли.

 

 

             Установява се, че с ИМ ищецът е заявил претенция за заплащане на обезщетение за забава в размер на 23.26 лв. за периода от 09.11.2018 г. до 11.05.2019 г. В случая при определяне размера на лихвата за забава съдът не съобразява заключението на вещото лице Ц., тъй като своите изчисления вещото лице е направило за период, който не се припокрива с посочения по-горе. При действието на разпоредбата на чл.162 от ГПК, съдът определи размера на дължимото обезщетение на сумата от 23.30 лв, ползувайки общодостъпната онлайн счетоводна програма –CALCULATOR. BG. В случая с оглед  диспозитивното начало в процеса заявената претенция за заплащане на лихва за забава следва да се уважи до размера, претендиран от ищеца, а именно за сумата от 23,26 лв.

             Съдът намира за неоснователно направеното от особения представител на ответника възражение за погасяване по давност на претендираните вземания.  Установява се, че Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е подадено на 28.05.2019 г. и към тази дата не е била изтекла нито кратката 3-годишна давност, приложима по отношение на лихвите, нито общата 5 – годишна давност по отношение на вземането за главница. Следва да се отбележи, че главното вземане не е периодично и по отношение на него се прилага общата давност. В тази насока съдебната практика е непротиворечива, като трайно се приема, че при договора за кредит е налице единно и неделимо плащане, макар и да е уговорено връщането на сумата по кредита да е разсрочено чрез заплащане на отделни погасителни вноски. Договореното връщане на заема на погасителни вноски съставлява съгласие на кредитора да приеме изпълнение на части /по арг. от чл.66 от ЗЗД/, но не превръща договора в такъв за периодични платежи.

             По разноските:

             С оглед изхода на процеса, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски по производството, съразмерно с уважената част от иска. Съгласно задължителната съдебна практика - т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС ответникът следва да заплати на ищеца съразмерно с уважената част на исковата претенция и направените от последния разноски по заповедното производство.

             От страна на ищеца са претендирани разноски в исковото производство в общ размер на 575.00лв, както следва: 125.00лв. – заплатена държавна такса, 200.00 лв. – депозит за особен представител, 150.00 лв. – депозит за вещо лице и 100.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

              Съобразно уважената част от исковата претенция, ответникът следва да заплати на ищеца разноски по исковото производство в общ размер на 554.62 лв.

             Съобразно уважената част от исковата претенция, ответникът следва да заплати на ищеца разноски по заповедното производство в общ размер на 75.00 лв, от които: 25.00 лв. – държавна такса и 50.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

             На адвокат П.К. от ЛАК следва да се изплати сумата от 200.00лв. от внесения депозит, представляваща възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на ответника.

             Мотивиран от горните съображения, съдът

 

                                                         Р   Е   Ш   И   :

 

             ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 вр.чл.415, ал.1, т.2 от ГПК вр.чл.240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, по отношение на В.Й.  М., ЕГН **********, с адрес: ***, че  дължи на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, Париж рег.№ *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.»Младост 4», Бизнес Парк София, сгр.14, представлявано от юрисконсулт Цветомира Христова Седянкова  следните суми:  455.83 лв/ четиристотин петдесет и пет лева и 83ст/ - главница по  револвиращ потребителски кредит, 65.11 лв/ шестдесет и пет лева и 11ст/ - договорна лихва по кредита за периода от 01.07.2018 г. до 09.11.2018 г. и 23.26 лв. / двадесет и три лева и 26ст/ - обезщетение за забава за периода от 09.11.2018 г. до 11.05.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението /28.05.2019 г./ до изплащане на вземането - предмет на Заповед  № 550 от 04.06.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.дело №1027/2019 г. по описа на PC – Ловеч, като иска за заплащане на договорна лихва за разликата до пълния претендиран размер от 85.11 лв, като неоснователен и недоказан ОТХВЪРЛЯ.

             ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, В.Й.  М., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, Париж рег.№ *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.»Младост 4», Бизнес Парк София, сгр.14 сумата от 554.62 лв./ петстотин петдесет и четири лева и 62ст/ - разноски по настоящото производство съразмерно с уважената част от иска, както и разноски по заповедното производство в общ размер на 75.00 лв/ седемдесет и пет лева/.

             Банкова сметка, ***дените суми:

             IBAN: ***: BNPA BGSX

             ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адв.П.К. сумата от 200.00лв. /двеста лева/ от внесения депозит, представляваща възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на ответника.

             Решението подлежи на обжалване пред Ловешки ОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

             На основание чл.7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.

             Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№1027/ 2019 г. по описа на Ловешки РС, ІV с-в.

 

 

            

                                                                  РАЙОНЕН  СЪДИЯ: