Р Е Ш Е Н И Е
№93
гр.
Велико Търново,1.06.2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, касационен
състав в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА
КОСТОВА
ЕВТИМ
БАНЕВ
При секретаря М.Н.и в присъствието на прокурора от
ВТОП - Весела Кърчева, разгледа докладваното от съдия Костова касационно НАХД № 10091/ 2022г., и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл.
от Административно процесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 63в от Закон за административните нарушения и наказания
(ЗАНН).
Делото
е образувано по касационна жалба на Т.Б.Д. ***, чрез адвокат П. С. от ВТАК със
служебен адрес ***. ..., против Решение № 36/01.03.2022г., постановено по АНД №
20214120200799/2021г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица, с което е потвърдено
Наказателно постановление № 21-0350-000310 от 27.10.2021г., издадено от Началник
РУ към ОД на МВР - Велико Търново, РУ –
Стражица, с което на касатора за нарушение на чл.5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП и
на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 1000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12
месеца.
Касаторът оспорва обжалваното
решение като неправилно поради противоречие с материалния закон и допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила. Намира за нарушена процедурата
по установяване на признаците на състава на административно обвинение като
излага подробни съображения за това. Счита за нарушено правото му на защита
поради това, че в талона за изследване не било вписано място и срок за явяване
за вземане на кръвна проба. Излага доводи, че посоченият в Протокола за
медицинско изследване час 24.02ч. на 04.10.2021г. означава, че отразените в
него действия са извършени повече от 25 часа след проверката на контролните
органи, но ако съответните действия са осъществени на 04.10.2021г., то в
протокола следвало да бъде отразен като час 00,02 ч. От съда се иска да отмени
обжалваното решение и да постанови друго по съществото на спора, с което
обжалваното наказателно постановление да бъде отменено. В съдебно заседание, чрез
упълномощения *** С. поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Не
претендира разноски.
Ответникът по касационната жалба
– РУ – Стражица към ОД на МВР – Велико Търново, редовно призован, не изпраща
представител и не взема становище по спора.
Представителят
на Окръжна прокуратура – В. Търново заема становище за неоснователност на
касационната жалба. Намира, че ГОРС е изяснил фактическата обстановка и е
постановил решение в съответствие с материалния закон. Предлага обжалваното
съдебно решение да бъде оставено в сила.
Съдът, след като се запозна с
подадената касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши
проверка на обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в
срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими
по силата на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Като такава същата е процесуално
допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество
жалбата е основателна.
При извършената на основание чл. 218,
ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН проверка, съдът не установи
наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен
акт.
Въз
основа на събраните в хода на административно-наказателното и съдебното
производство доказателства, се установи, че фактическата обстановка по делото е
правилно изяснена от районния съд.
На 03.10.2021 г., около 23.00 часа, в гр. Стражица,
ул. „А. Каралийчев“, Т.Д. управлявала л.а.”...Компакт” с рег. № ..., когато е
спряна за проверка от контролните органи. На водача била извършена проверка с
техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабр. №
ARDM-0243 за установяване употребата на
алкохол в издишания въздух, който отчел 0,91 промила. Не е била изпробвана за
наркотични вещества или техните аналози. Издаден е талон за медицинско
изследване № 088281/03.10.2021г., в който е отбелязано, че Т.Д. отказва да даде
проба за клиничен анализ с дата и подпис на лицето. Съставен е протокол за медицинско изследване
в ЦСМП – Стражица от 04.10.2021г., в който е вписан отказ на лицето да предостави
биологични проби (кръв) за химическо лабораторно изследване за установяване
концентрация на алкохол в кръвта. Съставен е АУАН серия GA № 373572 от 03.10.2021г.,
подписан без възражения. Въз основа на този АУАН е издадена Заповед за
прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, буква „б“ от ЗДвП, както и НП
№21-0350-000310 от 27.10.2021г., издадено от Началник РУ към ОД на МВР - Велико Търново, РУ – Стражица, за
налагане на административно наказание „глоба“ за извършено нарушение по ЗДвП, с
което е ангажирана и административно-наказателната отговорност на Д. за
нарушение на чл. 5, ал.3, т. 1 от ЗДвП и на основание чл.174, ал.1, т.2 от с.з
е наложено наказание „глоба“ в размер на 1000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 месеца. НП е връчено на лицето на 01.11.2021г., което
в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН го е оспорило пред ГОРС.
Тази фактическа обстановка
районният съд е установил въз основа на събраните по делото писмени
доказателства и изслушаните свидетелски показания. Намерил е, че АУАН и НП са
издадени от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила по ЗАНН, в
изискуемата от закона форма и отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Преценено е, че нарушението е безспорно доказано и правилно е ангажирана
отговорността на нарушителя за това, че е управлявал лек автомобил на посочена
в НП дата и час с концентрация на
алкохол над допустимата, установена надлежно с техническо средство – дрегер.
Изложени са мотиви, че правилно АНО е възприел показанията на уреда след като
нарушителят е отказал да даде кръвна проба за изследване на съдържанието на
алкохола в кръвта. Решаващият състав е направил извод за съответствие на
приложената от АНО материалноправна разпоредба и санкционната такава. Изложени са съображения, че
нарушението не представлява маловажен случай и не са налице основания за
прилагане на чл.28 от ЗАНН. С тези мотиви е потвърдил обжалваното пред него НП.
Настоящият състав намира изводите
на районния съд за съответстващи на доказателствата по делото и на приложимото
право. Въззивният съд е изложил подробни и обосновани мотиви и е достигал до
правилен извод за законосъобразността на НП. Обсъдени са подробно всички
наведени в жалбата възражения като съдът е преценил същите за неоснователни.
Касационната инстанция споделя становището
на въззивния съд, че при издаване на НП не са допуснати съществени нарушения,
които да водят до неговата отмяна. При съставяне на АУАН и издаване на НП е
спазена процедурата, предвидена в ЗАНН. Както в АУАН, така и в наказателното
постановление са достатъчно ясно и точно описани нарушенията, обстоятелствата и
доказателствата, които ги потвърждават, поради което не се е стигнало до
неразбиране от страна на лицето за какво го санкционират, и по никакъв начин не
е възпрепятствано или ограничено правото му на защита.
От събраните доказателства пред
районния съд безспорно се установява, че на посочените в АУАН и НП дата и място
Т.Д. е управлявала процесния лек автомобил с концентрация на алкохол в
издишания въздух 0,91 промила, отчетена чрез техническо средство, в нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Установеното
количество концентрация на алкохол попада в границите, определени с нормата на
чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Проверката от контролните органи е извършена с
годно и изправно техническо средство „Дрегер 7510“ с фабр. № ARDM-0243,
преминало успешно проверка в лаборатория за проверка на анализатори на алкохол
в дъха и радар скоростомери на 26.04.2021 г., видно от изготвения протокол рег.
№3286р-20791/29.04.2021г.
Спазен е редът за установяване концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни средства, регламентиран с Наредба № 1 от 19.07.2017 г. Видно от издадения Талон за изследване № 088281 е вписано изрично, че Т.Д. отказва медицинско изследване за установяване на алкохол в кръвта и положен подпис от същата, т.е приела е показанията на техническото средство. В този талон действително липсва подпис на касатора, удостоверяващ избора му на способ за изследване за употреба на алкохол, както и място и час за явяване за вземане на кръвна проба, но от писмените доказателства се установява, че изборът на Д. е бил да не й бъде извършено химико-токсикологично изследване, което няма как да се осъществи без нейно съдействие и съгласие. Това съответства и на направеното от м.ф.Диана Иванова отбелязване в Протокола за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози, в който отново е отбелязан изричният отказ на Д. да предостави кръвна проба за медицинско изследване.
Не е налице твърдяното в
касационната жалба нарушение, свързано с отразения в Протокола час на явяване
на лицето в ЦСМП – Стражица. От представения талон за изследване е видно, че
пробата с техническо средство е извършена в 23. 12 ч. на 03.10.2021г., а Д.,
въпреки отказа да даде кръвна проба, се е явила ЦСМП - Стражица в 00.02 часа на
04.10.2021г. (отразено в протокола като 24.02ч.). Но дори и да се приеме, че
посещението в ЦСМП в града е станало едва на 25 час от проверката на
контролните органи, освен че при всички положения не е спазен предвидения в чл.
6, ал. 6, т. 2 от Наредбата срок, то в случая часът би бил ирелевантен доколкото
отново е последвал отказ за вземане на кръвна проба, надлежно достоверен с
подписа на лицето. По
никакъв начин касаторът не е бил лишен от възможността да извърши кръвно
изследване за опровергаване резултата от техническото средство, напротив, от
данните по делото безспорно се установява липсата на желание да направи това,
при което не е нарушено правото му на защита да осъществи това свое право чрез
явяване в най – близкото лечебно заведение, което както се отбеляза е направил.
Обстоятелството, че не е дадена
кръвна проба за анализ не променя установеното от контролните органи, респ. на
наказващия орган в тази насока. За да бъде реализирана отговорността на лицата
по чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е необходимо да бъдат установени две групи
факти – първо, че лицето управлява МПС и второ, че концентрацията на алкохол в
кръвта му по времето на управление на МПС е над допустимото ниво. В конкретния
случай, тези факти са установени чрез техническо средство „Дрегер 7510“ и
правила поради отказа на лицето да предостави кръвна проба за изследване на
основание чл. 6, ал. 4 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. от АНО е взет предвид резултатът
от направения на водача тест с уреда. С оглед показанията на техническото средство,
налице са обективните и субективните елементи от състава на административното
нарушение по 174, ал. 1, т.2 от ЗДвП- касаторът е управлявал МПС с концентрация
на алкохол в кръвта си над 0.80 промила, а именно: 0.91 промила, поради което
законосъобразно е ангажирана неговата отговорност за посоченото нарушение.
Съдът намира, че водачът чрез
своето недобросъвестно поведение се е опитал да осуети установяване на неговото
виновно поведение и не е нарушено правото му на защита. По никакъв начин не е бил
затруднен да разбере за какво нарушение е привлечен към отговорност, както и
неговите елементи от обективна и субективна страна. Освен това, както се отбеляза, с талона
за медицинско изследване е дадена възможност на касатора да бъдат опровергани
показателите на техническото средство, но поради отказ именно от негова страна,
медицинското лице не е взело проба. Всичко това дава основание на съда да
счита, че в администартивнонаказателното производство по никакъв начин не е
било ограничено правото на защита на Д. и същата реализирала това свое право в
пълния му обем, предвиден в закона.
Правилно е определен размерът на
наложените кумулативно наказания глоба и лишаване от право да управлява МПС,
като са определени в минималните такива, заложени в санкционната норма.
В случая не е налице основание за
прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Деянието на
водача е със завишена степен на обществена опасност, тъй като употребата на
алкохол е достатъчна причина водачът да не бъде достатъчно съсредоточен при
управление на МПС и с това да създаде опасност от настъпване на ПТП, като дори
и минимално отклонение от предвидената от законодателя минимална граница е
достатъчно сериозно нарушение на правилата на ЗДвП и в този смисъл подлежи на
санкциониране. Нарушението засяга обществени отношения със значим интерес, като
може да рефлектира пряко и непосредствено върху живота и здравето на
гражданите. Всичко това говори за сериозна и доста завишена степен на
обществена опасност на деянието, което дава основание същото да не бъде прието
за маловажно.
При тези съображения, настоящият
съдебен състав счита, че обжалваното решение е законосъобразно, валидно и
допустимо, без нарушения на материалния закон и следва да бъде оставено в сила.
Не се претендират разноски и
такива не следва да бъдат присъждани по делото.
Водим
от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. чл. 63в от ЗАНН, Административния
съд – В. Търново
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 36/01.03.2022г.,
постановено по АНД № 20214120200799/2021г. по описа на Районен съд – Горна
Оряховица, с което е потвърдено Наказателно постановление № 21-0350-000310 от
27.10.2021г., издадено от Началник РУ към
ОД на МВР - Велико Търново, РУ – Стражица.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.