№ 281
гр. Шумен, 03.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание
на десети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ростислава Янк. Георгиева
при участието на секретаря И. Й. Д.
като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Административно
наказателно дело № 20213630201309 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на осн. чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №27-0001371/14.07.2021 год. на Директора
на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във
вр. с чл.414, ал.1 от КТ на „Р.” ООД, с ЕИК114629417, със седалище и адрес на управление:
гр.П., област П., ул.”Х.К.” №9, ет.2, ап.10, представлявано от Ч.Р.К., с ЕГН**********, в
качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 2700 лева /две
хиляди и седемстотин лева/. Жалбоподателят оспорва наказателното постановление, като
излага доводите си за това в жалбата.
В съдебно заседание представляващия дружеството-жалбоподателят не се явява лично.
За него се явява упълномощен представител, който поддържа жалбата и излага конкретни
доводи в защита на направените искания.
Процесуалният представител на Дирекция “Инспекция по труда”-гр.Шумен-
административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно
императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли съда да
отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно
постановление. В съдебно заседание и в представени писмени бележки излага подробни
съображения.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.319 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна, поради следните
1
съображения:
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища
на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
„Р.” ООД осъществява строително монтажни работи в обект „Цех за производство на
кашони от велпапе и склад – кв.16, намиращ се на адрес: Индустриален парк, гр.Шумен,
като извършва пробивни работи в посочения обект с възложител „Ресапак“ ООД,
гр.Шумен, строител „Кънстракшън груп“ ЕООД. На 03.06.2021 год. на строежа била
извършена проверка по спазване на трудовото законодателство от длъжностни лица при
„Инспекция по труда”, гр.Шумен, първоначално на обекта в гр.Шумен, а след това и на
09.06.2021 год. въз основа на представени писмени документи, при което било
констатирано, че работникът Б.Г.П., с ЕГН********** извършва дейност като оператор на
машина за диамантено пробиване, въпреки, че съгласно сключения с него трудов договор
№10/14.06.2007 год. и допълнително споразумение към него от 30.12.2020 год. е назначен на
длъжност „общ работник“. Подобни функции не фигурирали и във връчената на лицето на
15.06.2007 год. длъжностна характеристика. По време на проверката било установено, че въз
основа сключен договор на 01.06.2021 год. с подизпълнителя „Микс Костръкшан“ ООД,
гр.София за пробиване на отвори с диамантена боркорна ф52 мм работодателят е
командировал на 03.06.2021 год. съответно със Заповед №64/02.2021 год. и №63/02.06.2021
год. в посочения по-горе строеж екип от двама общи работници – Б.Г.П. и М.П.И.. По време
на първата от извършените проверки, а именно на 03.06.2021 год. в 11.00 часа работникът
Б.Г.П. е извършвал пробиване на отвор в стоманобетонна колона К4 в междуосието I4-С на
височина около 8.0 метра, позициониран от наета подвижна площадка с инв.№12551-43 /зав.
№*********, рег.№227ПС1287/, със специална машина за диамантено пробиване с водно
охлаждане, инсталирана на стойка към колоната.
От страна на лицето Б.Г.П. била попълнена Декларация на основание чл.402, ал.1, т.3
от КТ в която е посочил, че извършва пробиване на дупки в горния край на колоните, на
височина 5 метра, като използва вишка, която сам управлява, въпреки, че не притежава
документ за правоспособност. Същата декларация била попълнена и от лицето М.П.И., в
която последният посочил, че са пристигнали на обекта същия ден и че колегата му Б.Г.П.
пробива дупки в колоната на височина 5 метра с помощта на пробивна машина с
диамантена корона, която била монтирана на специална стойка и се охлажда с вода, както и
че същата е тип Хилти. Резултатите от извършената проверка били обективирани в
Протокол за извършена проверка №ПР2118391 от 03.06.2021 год. и 09.06.2021 год., който
бил връчен на управителя на дружеството на 14.06.2021 год. За констатираното нарушение
на 14.06.2021 год. на дружеството-жалбоподател бил съставен акт за установяване на
административно нарушение №27-0001371/14.06.2021 год., като актосъставителят е
посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.118, ал.1 от КТ. Актът е бил
съставен в присъствие на управителя на дружеството, който го е подписал, без да изложи
възражения. Впоследствие не се е възползвал и от законното си право и в срока по чл.44,
2
ал.1 от ЗАНН не е депозирал и допълнителни писмени възражения. Въз основа на така
съставения акт, съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка,
както и депозираното възражение е издадено наказателно постановление №27-
0001371/14.07.2021 год. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, с
което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. с чл.414, ал.1 от КТ на „Р.” ООД, с
ЕИК114629417, със седалище и адрес на управление: гр.П., област П., ул.”Х.К.” №9, ет.2,
ап.10, представлявано от Ч.Р.К., с ЕГН**********, в качеството му на работодател е
наложена имуществена санкция в размер на 2700 лева /две хиляди и седемстотин лева/.
В съдебно заседание от страна на процесуалният представител на дружеството-
жалбоподател е представено Удостоверение от 26.01.2021 год., от което е видно, че осем от
работниците в дружеството, в това число и лицето Б.Г.П. са преминали инструктаж и
обучение за техника на безопасност, начин на работа и поддръжка на диамантено-пробивни
машини, производство на Hilti AG Liechtenstein.
След констатиране на нарушението и след съставяне на акта за установяване на
административно нарушение между дружеството-жалбоподател „Р.“ ООД и лицето Б.Г.П., с
ЕГН********** е било сключено допълнително споразумение от 15.06.2021 год., по силата
на което лицето е било преназначено от длъжността „общ работник“ на длъжност „машинен
оператор НКПД 81892022“, като на 15.06.2021 год. му е била връчена и нова длъжностна
характеристика за длъжността „машинен оператор“.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя ПЛ. В.
С. и на свидетелката В. В. Р., както и от присъединените на основание разпоредбата на
чл.283 от НПК писмени доказателства.
Съдът намира, че напълно следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелите
ПЛ. В. С. и В. В. Р., доколкото същите пряко са участвали в извършената проверка и
показанията им почиват на техни преки и непосредствени впечатления от фактите, за които
свидетелстват. В същото време показанията им са последователни, непредубедени и
кореспондират, както помежду си така също и с останалия събран по делото доказателствен
материал.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.118, ал.1 от КТ Работодателят или работникът или
служителят не могат да променят едностранно съдържанието на трудовото правоотношение
освен в случаите и по реда, установени в закона. Разпоредбата на чл.66, ал.1 от КТ съдържа
изчерпателно посочване на данните, които следва да се съдържат в трудовия договор, като в
т.2 от същата разпоредба изрично като такова е посочено наименованието на длъжността и
характера на работата.
В настоящия случай от материалите по делото се установява по безспорен начин, че
лицето Б.Г.П., с ЕГН********** е бил назначен на длъжност „общ работник“, видно от
3
приложените като писмени доказателства по делото трудов договор №10/14.06.2007 год. и
допълнително споразумение към него от 30.12.2020 год. В същото време обаче по време на
извършване на проверката на 03.06.2021 год. в 11.00 часа лицето е изпълнявало съвсем
различна длъжност, като е извършвал пробиване на отвор в стоманобетонна колона К4 в
междуосието I4-С на височина около 8.0 метра, позициониран от наета подвижна площадка
с инв.№12551-43 /зав. №*********, рег.№227ПС1287/, със специална машина за диамантено
пробиване с водно охлаждане, инсталирана на стойка към колоната. За целта е била
използвана вишка, която Петров е управлявал сам, въпреки, че не е притежавал документ за
правоспособност. В подкрепа на този извод са събраните в хода на производството гласни
доказателства чрез разпита на свидетелите ПЛ. В. С. и В. В. Р., които лично са възприели
извършените от лицето действия по време на извършване на проверката. В същата насока са
и дадените от лицата Б.Г.П. и М.П.И. сведения в попълнените от тях Декларации на
основание чл.402, ал.1, т.3 от КТ.
От изложеното се налага категоричния извод, че доколкото работникът е изпълнявал
длъжност, различна от длъжността, на която е бил назначен, е извършена едностранна
промяна на съдържанието на трудовото правоотношение и то в частта касаеща длъжността
на лицето и характера на работата. Промяната е била извършена едностранно, доколкото
лицето по волята на работодателя е бил командирован със Заповед №64/02.2021 год., като в
заповедта изрично е посочено, че следва да извършва дейност, изразяваща се в пробиване на
отвори, което не влиза в длъжностната характеристика на длъжността „общ работник“.
С оглед на изложеното се налага извода, че дружеството – жалбоподател, в
качеството си на работодател е осъществило от обективна и субективна страна състава на
нарушението по чл.118, ал.1 от КТ.
Извън всякакво съмнение е обстоятелството, че дружеството – жалбоподател е
работодател по смисъла на §1 от ДР на КТ, доколкото именно то е юридическото лице,
което самостоятелно наема работници и служители по трудово правоотношение.
Административно-наказващия орган правилно и законосъобразно е квалифицирал
нарушението, като е ангажирал отговорността на юридическото лице, в качеството му на
работодател за допуснатото нарушение на чл.1118, ал.1 от КТ.
За посоченото нарушение санкционната норма на чл.414, ал.1 от КТ предвижда
имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лева за работодател, който
наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание. В тази
смисъл съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е издирил и
приложил съответната санкционна разпоредба. В същото време обаче, съдът намира, че
административно наказващият орган не е индивидуализирал правилно наказанието.
Наложил е наказание в размер над минималния, предвиден в закона, без да изложи
конкретни мотиви и съображения в тази насока. Ето защо съдът намира, че в настоящия
случай е законосъобразно и правилно на дружеството - жалбоподател да бъде наложена
имуществена санкция в размер на предвидения в разпоредбата на чл.414, ал.1 от КТ
4
минимум, а именно „имуществена санкция” в размер на 1500 лева. В тази връзка съдът
намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено в посочения
по-горе смисъл.
Съдът не кредитира твърденията, изложени в жалбата, че неправилно е била
посочена нарушената разпоредба, доколкото деянието следва да бъде квалифицирано като
извършено в условията на производствена необходимост по смисъла на чл.120, ал.3 от КТ.
Действително посочената разпоредба предвижда възможност за работодателя при
производствена необходимост, както и при престой, да възлага на работника или служителя
без негово съгласие да извършва временно друга работа в същото или в друго предприятие,
но в същото населено място или местност за срок до 45 календарни дни през една
календарна година, а в случаи на престой - докато той продължава, като промяната се
извършва в съответствие с квалификацията и здравословното състояние на работника или
служителя. Съгласно ал.3 на същата разпоредба работодателят може да възложи на
работника или служителя работа от друг характер, макар и да не съответствува на неговата
квалификация, когато това се налага по непреодолими причини. В настоящият случай от
материалите по делото не се установява наличие на констатирана производствена
необходимост или каквито и да е непреодолими причини, които да са налагали едностранна
промяна в характера на изпълняваната от работника работа или длъжност, което да е
следвало да бъде извършено не по установения законов ред, а по силата на издадена от
работодателя заповед за командироване. От страна на дружеството-жалбоподател, въпреки,
че формално се твърди наличие на такива не са представени каквито и да е доказателства в
тази насока. Още повече, че от материалите по делото се установява, че преди извършване
на посочените дейности между дружеството-жалбоподател и „Микс Констръкшън“ ООД е
бил сключен договор, по силата на който първото от двете дружества се е ангажирало да
извърши посочените в договора СМР – пробиване отвори с диамантена боркорона.
Следователно посочените дейности са били извършени във връзка именно със сключения
договор за изработка, а не във връзка с възникването на инцидентна производствена
необходимост или друга внезапна причина, която да е попречила преди извършване на
дейностите да бъде извършена съответната промяната в трудовото правоотношение между
дружеството и работникът и то по предвидения за това ред, визиран в разпоредбата на
чл.119 от КТ.
Съдът не кредитира и твърдението, изложено в жалбата за допуснато съществено
процесуално нарушение при съставяне на акта за установяване на административно
нарушение, изразяващо се в непосочване на данните на вписаните в акта свидетели.
Действително разпоредбата на чл.42, ал.1, т.7 от ЗАНН /в сила към датата на съставяне на
акта за установяване на административно нарушение/ предвижда задължение в акта да бъдат
вписани имената и точните адреси на свидетелите и техния ЕГН. Видно от текста на
издадения срещу дружеството-жалбоподател акт за установяване на административно
нарушение в същия са били вписани трите имена на свидетеля В. В. Р., единния й
граждански номер и адреса на същата. По отношение на актосъставителя също са били
5
вписани задължителните посочени в разпоредбата на чл.42, ал.1, т.1 от ЗАНН необходими
данни – три имена длъжност. При проверка законосъобразността на обжалваното
наказателно постановление и на съставения акт за установяване на административно
нарушение съдът намира, че не са налице пороци, които да са довели до накърняване
правото на защита на дружеството или до невъзможност да бъде разбрано какво точно
нарушение се твърди, че е извършено, кога е извършено, а от тук и до невъзможност
дружеството да организира защитата си по един адекватен начин.
Настоящият съдебен състав споделя аргументите на административно-наказващия
орган, че в случая не са налице основания за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН
или чл.415в от КТ. Следва да се отбележи, че приложение на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН
и в частност тази на чл.415в от КТ се преценява за всеки конкретен случай на
административно нарушение, а не общо като дадена законова възможност. Всяко
административно нарушение е специфично с оглед неговия противоправен резултат и начин
на извършване. В настоящия случай се касае за полагане на труд от работника, в отклонение
на длъжностната му характеристика. В същото време с оглед естеството на нарушението и
значимостта му за здравето на работниците се налага и извода, че същото не може да бъде
квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.С оглед на
изложеното съдът намира за правилно и законосъобразно, обжалваното наказателното
постановление да бъде изменено, като наложената на дружеството-жалбоподател
„имуществена санкция” бъде намалена от 2700 /две хиляди и седемстотин/ лева на 1500
/хиляда и петстотин/ лева.
Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на административно-
наказващият орган е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН /в сила от
03.12.2019 год./, в съдебните производства по обжалване на наказателно постановление
страните имат право на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл.143, ал.3 от АПК,
когато съдът отхвърли оспорването, както е в процесния случай, тези разноски следва да се
възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на
чл.63, ал.5 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани
от юрисконсулт /какъвто е настоящия случай/, се присъжда възнаграждение в определен от
съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/. В тази връзка съдът, като
съобрази посочената разпоредба, както и обстоятелството, че настоящото производство не
се отличава с фактическа и правна сложност, както и че наказателното постановление е
било изменено, намира, че размера на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде в
размер на 80 лева.
С оглед изхода на делото на дружеството-жалбоподател разноски не се дължат.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
6
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №27-0001371/14.07.2021 год. на Директора на
Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр.
с чл.414, ал.1 от КТ на „Р.” ООД, с ЕИК114629417, със седалище и адрес на управление:
гр.П., област П., ул.”Х.К.” №9, ет.2, ап.10, представлявано от Ч.Р.К., с ЕГН**********, в
качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 2700 лева /две
хиляди и седемстотин лева/, като намалява размера на наложената „имуществена санкция“
от 2700 /две хиляди и седемстотин/ лева на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.
ОСЪЖДА „Р.” ООД, с ЕИК114629417, със седалище и адрес на управление: гр.П.,
област П., ул.”Х.К.” №9, ет.2, ап.10, представлявано от Ч.Р.К., с ЕГН********** да заплати
на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен сумата от 80 /осемдесет/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено на основание разпоредбата на
чл.37, ал.1 от ЗПП, във вр. с чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в
14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
7