Р Е
Ш Е Н
И E
№ 224 28.06.2023
год. град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският
административен съд, VІ състав, в публично съдебно заседание на двадесети
юни две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ:
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретар
Зорница Делчева като разгледа докладваното от съдия Михаил Русев
административно дело №151 по описа за 2023 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.186, ал.4 от Закона за
данък върху добавената стойност /ЗДДС/.
Образувано е по жалба на „Тони ес груп“ЕООД,
представлявано от управителя В.К.Й., против Заповед за налагане на принудителна
административна мярка №ФК-64-0117258/08.02.2023 год., издадена от Началник отдел
„Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП. С оспорената заповед на „Тони ес
груп“ЕООД е наложена принудителна административна мярка – запечатване на
търговски обект – магазин за хранителни стоки, находяща се в ***, общ. Стара
Загора и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на основание чл.186, ал.1
от ЗДДС и чл.187 ал.1 от ЗДДС.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност
на оспорения административен акт, по съображения за издаването му при допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила и в
противоречие и при неправилно приложение на материалния закон. Излага доводи,
че наложената ПАМ е постановена при неспазване на процесуалните правила – в
петитума на същата е написано, че се налага на основание чл.186, ал.1 от ЗДДС,
без да е посочена коя от предвидени в закона хипотези е приложима в настоящия
случай. Не са налице също така доказателства за извършеното нарушение, тъй като
същото е установено единствено и само на базата на съпоставка между касовата
наличност и отразени като продажби суми във фискалния апарат. Касае се за
вероятност, но установеност на допуснато нарушение. На проверяващата е издадена
касова бележка.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява
от адв. К., който излага подробни съображения за основателност на подадената
жалба, включително и несъобразяването на наложената ПАМ с решение на ЕС от
04.05.2023 год. за приложението на чл.286 от Директива 2006/112/ЕО, което не
допуска националната правна уредба да предвижда за едно и също неизпълнение на
данъчно задължение да се налагат мярка имуществена санкция и запечатване на
търговски обект. По подробно изложени в жалбата и в съдебно заседание съображения
е направено искане оспорената ЗНПАМ №ФК-64-0117258/08.02.2023 год., да бъде
отменена като незаконосъобразна.
Ответникът по жалбата - Началник отдел „Оперативни
дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, чрез
процесуалния си представител, в съдебно заседание и в представеното по делото
писмено становище, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде
отхвърлена. Поддържа, че с оглед установеното нарушение на чл.3, ал.1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 год. на МФ в проверявания търговски обект,
обосновано, в съответствие и при правилно приложение на материалния закон
административният орган в условията на обвързана компетентност е издал
обжалваната Заповед за налагане на ПАМ №ФК-64-0117258/08.02.2023 год. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на съвкупната преценка на представените
по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа
страна по административно-правния спор:
Нa 01.02.2023 год. в 11:20 часа е извършена
проверка на търговски обект по смисъла на §1, т.41 от ДP на 3ДДC - магазин за
хранителни стоки, находящ се в ***, общ.
Стара Загора, стопанисван от „Тони ес груп“ЕООД“, ЕИК *********, при която е
констатирано, че търговецът, в качеството му на задължено лице по чл.3, ал.1 от
Наредба № H-18/13.12.2006 год. на MФ за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин, не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки и
услуги от търговския обект, чрез издаване на фискална касова бележка от
въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство, с което е допуснало
нарушение на разпоредбите на същата наредба. На проверявания обект е извършено
скрито наблюдение от органите по приходите. Нарушението е установено при
извършена съпоставка между разчетената касова наличност на фискалното
устройство и фактическата такава в касата на обекта, како следва: разчетена
касова наличност от ФУ в обекта тип TREMOL ZM-KL-V2 С ин на ФУ ZK 095972 и ИН на ФП ********* в
размер на 101.45 лв., въведени пари в касата 0.00 лв., изваждане на пари от
касата 0.00 лв. и установена положителна разлика в размер на 44.55 лв.
Присъствалата на проверката С.Н.Т. е декларирала в качеството й на продавач, че
наличните пари в касата в обекта са от продажби от деня, които не са отчетени
от фискалното устройство.
Общата сума на нерегистрирани и неотчетени продажби
на стоки от търговския обект чрез издаване на фискални касови бележки от
въведеното в обекта фискално устройство е в размер на 44.55 лв..
За установените факти и обстоятелства е съставен
протокол за извършена проверка сер. AA №0117258/01.02.2023 год. на основание
чл.110, ал.4, вр. чл.50, ал.1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс,
съставен от Е.П.С., на длъжност инспектор по приходите в дирекция „Оперативни
дейности“ — Пловдив, Главна дирекция „Фискален контрол“ при Централно
управление на Национална агенция за приходите, ведно със събраните
доказателства.
От констатацията следва, че „Тони ес груп“ с EИK *********,
не е издал съответен документ за продажба по чл.118 от ЗДДC. Горното изпълнява
състава на чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 год. на МФ, вр. с чл.118, ал.1
от ЗДДС, което се явява основание по смисъла на чл.186, ал.1, т.1, б.„а“ от ЗДДС за прилагане на принудителна административна мярка. Установеното се
потвърждава от Протокол за извършена проверка сер.AA №0117258/01.02.2023 год.
С оспорената в настоящото съдебно производство
Заповед за налагане на принудителна административна мярка №ФК-64-0117258/08.02.2023
год., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП,
на „Тони ес груп“ЕООД е наложена принудителна административна мярка –
запечатване на търговски обект – магазин за хранителни стоки, находяща се
в ***, общ. Стара Загора, стопанисван
от „Тони ес груп“ЕООД и забрана за
достъп до него за срок от 14 дни, на основание чл.186, ал.1 от ЗДДС и чл.187
ал.1 от ЗДДС. От фактическа страна обжалваната заповед и наложената със
заповедта принудителна административна мярка се основават на констатациите от
извършената на 01.02.2023 год. оперативна проверка на търговски обект по
смисъла §1, т.41 от ДР на ЗДДС – магазин за хранителни стоки, находяща се
в ***, общ. Стара Загора, стопанисван
от „Тони ес груп“ЕООД, при която е
установено, че дружеството, в качеството му на задължено лице по чл.3, ал.1 от
Наредба № H-18/13.12.2006 год. на MФ за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин, не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки и
услуги от търговския обект, чрез издаване на фискална касова бележка от
въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство, с което е допуснало
нарушение на разпоредбите на същата наредба. На проверявания обект е извършено
скрито наблюдение от органите по приходите. Нарушението е установено при
извършена съпоставка между разчетената касова наличност на фискалното устройство
и фактическата такава в касата на облекат, како следва: Разчетена касова
наличност от ФУ в обекта тип TREMOL
ZM-KL-V2 С ин на ФУ ZK 095972 и ИН на ФП ********* в
размер на 101.45 лв., въведени пари в касата 0.00 лв., изваждане на пари от
касата 0.00 лв. и установена положителна разлика в размер на 44.55 лв.
Присъствалата на проверката С.Н.Т. е декларирала в качеството й на продавач, че
наличните пари в касата в обекта са от продажби от деня, които не са отчетени
от фискалното устройство.Общата сума на нерегистрирани и неотчетени продажби на
стоки от търговския обект чрез издаване на фискални касови бележки от
въведеното в обекта фискално устройство е в размер на 44.55 лв..
Като доказателства по делото са приети документите,
съдържащи се в образуваната административна преписка по издаване на обжалваната
Заповед за налагане на ПАМ №ФК-64-0117258/08.02.2023 год., в т.ч. ПИП сер. АА №0117258/01.02.2023
год., копия на фискален бон, на дневен отчет и дневен оборот, Декларация от
лице, за стопанисвани обекти от задълженото лице, въпросен лист и т.н..
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл.168, ал.1 във връзка с чл.146
от АПК, намира за установено следното:
Оспорването, като направено от легитимирано лице с
правен интерес – адресат на наложената с обжалваната заповед принудителна
административна мярка, в законово установения срок и против административен
акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е
процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.186, ал.3 във вр. с
ал.1 от ЗДДС, принудителната административна мярка „запечатване на обект“ се
прилага с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него
длъжностно лице. По делото са
представена и приета като доказателство Заповед №ЗЦУ-1148/25.08.2020 год. на
Изпълнителния директор на НАП, с която на основание чл.10, ал.1, т.1 от Закона
за Националната агенция за приходите, чл.186, ал.3 и 4 от ЗДДС и чл.81, ал.1 от АПК, са определени началниците на отдели „Оперативни дейности“ в Дирекция „Оперативни
дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централното управление на
Националната агенция за приходите да издават заповеди за налагане на ПАМ по
чл.186 от ЗДДС /лист 22 по делото/.
Следователно обжалваната Заповед за налагане на ПАМ по чл.186, ал.1,
т.1, б.„а“ от ЗДДС №ФК-64-0117258/08.02.2023 год. е издадена от материално
компетентен административен орган – Началник отдел „Оперативни дейности“ –
Пловдив в ЦУ на НАП, в рамките на предоставените му правомощия.
Оспорената заповед е постановена в писмена форма и
съдържа изискуемите се реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. Посочено е както
правното основание за упражненото от Началник отдел „Оперативни дейности“ –
Пловдив в ЦУ на НАП правомощие, така и релевантните факти и обстоятелства за
обосноваване на възприетото от административния орган наличие на
материалноправна предпоставка по чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС за прилагане
на ПАМ. В обстоятелствена част на заповедта е описано фактическото основание за
осъщественото публичното право на налагане на ограничителните административни
мерки, с обосноваване от фактическа и правна страна на констатираното
правонарушение, датата и мястото на неговото извършване. С оглед на което съдът
приема, че е изпълнено изискването на чл.186, ал.3 от ЗДДС и чл.59, ал.2, т.4
от АПК за постановяване на мотивиран административен акт. Доколкото съгласно
нормативната регламентация при налагането на ПАМ по чл. 186, ал.1 от ЗДДС
кумулативно с нея и при същите предпоставки се прилага и принудителна административна
мярка по чл.187, ал.1 от ЗДДС, противно на твърдяното от жалбоподателя,
излагането на отделни мотиви с посочване на фактически основания за наложената ПАМ „забрана за достъп до обекта“,
не е необходимо – по силата на закона прилагането на ПАМ по чл.187, ал.1 от ЗДДС се следва заедно и едновременно с налагането на ограничението по чл.186,
ал.1 от ЗДДС.
Съдебният контрол за материална законосъобразност
на обжалвания административен акт обхваща преценката налице ли са установените
от административния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в
акта/ и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за
неговото издаване норма, съответно - следват ли се разпоредените с акта правни
последици.
В случая на оспорващият търговец е наложена
принудителна административна мярка по чл.186, ал.1, т.1, б „а“ от ЗДДС, според
която норма принудителната административна мярка запечатване на обект за срок
до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага
на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за
продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. По силата на чл.187,
ал.1 от ЗДДС при прилагане на ПАМ по чл.186, ал.1 от ЗДДС се забранява и
достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и
прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от
него лице. Следователно юридически факт, пораждащ правомощието на органа в
хипотезата на чл.186, ал.1, т.1, б.„а" от ЗДДС да наложи ПАМ запечатване
на обект /кумулативно с нея и при същите предпоставки и ПАМ по чл.187, ал.1 от ЗДДС - забрана на достъпа до обекта/, е
неспазването на реда или начина за издаване на документ за продажба, издаден по
установения ред за доставка/продажба.
В нормата на чл.118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено
задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях
доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка
от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност
(системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът
и начинът за издаването на фискални касови бележки от ФУ и касови бележки от
ИАСУТД и задължителните реквизити, които трябва да съдържат, са регламентирани
в издадената въз основа на законовата делегация по чл.118, ал.4 от ЗДДС Наредба
№Н-18 от 13.12.2006 год. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговски обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин /чл.1, ал.1, т.4 от Наредбата/. По силата на чл.3, ал.1 от
Наредба №Н-18/2006 год. на МФ, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита
извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект
чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД,
освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна
сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен
чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и
платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран
пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на
Закона за пощенските услуги.
Въз основа на посочената нормативна регламентация
следва извода, че неспазването на изискването /неизпълнението на задължението/
по чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 год. на МФ, се субсумира във
фактическия състав на законово предвиденото материалноправно основание за
прилагане на ПАМ по чл.186, ал.1, т.1, б „а“ от ЗДДС, доколкото се свързва с
неспазване на реда и начина за издаване на съответен документ за продажба,
издаден по установения ред за доставка/продажба.
В случая от събраните по делото доказателства по
несъмнен начин се установява описаната в обжалваната заповед фактическа
обстановка от гледна точка на обстоятелството, че на 01.02.2023 год. при
извършена оперативна проверка на търговски обект по смисъла §1, т.41 от ДР на
ЗДДС – магазин за хранителни стоки, находяща се в ***, общ. Стара Загора, е констатирано, че е
установена разлика между фактическата наличност в касата на обекта и отразени
във фискалното устройство продажби.
С оглед на което съдът приема за безспорно
установено удостовереното в съставения Протокол за извършена проверка сер. AA №0117258/01.02.2023
год., че при извършена на 01.02.2023 год. проверка в обект – магазин за
хранителни стоки, находяща се в ***,
общ. Стара Загора, е установена положителна касова разлика, в резултат на
неотразени в апарата продажби. Правилно установеното при извършената проверка /нерегистриране
и неотчитане на извършвана продажба на услуга в обекта чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство или касова бележка/, е
квалифицирано като нарушение на императивното изискване по чл.3, ал.1 от
Наредба №Н-18 от 13.12.2006 год. на МФ и съответно като юридически факт
пораждащ правомощието на органа в хипотезата на чл.186, ал.1, т.1, б.„а"
от ЗДДС, да наложи ПАМ запечатване на обект, заедно с нея и ПАМ по чл.187, ал.1
от ЗДДС за забрана на достъпа до обекта, поради неспазването на начина за
издаване на документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба.
Ето защо настоящият съдебен състав намира, че правилно
„Тони ес груп“ЕООД е определено като задължено по чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18
от 13.12.2006 год. на МФ лице във връзка предоставяните във търговският обект
стоки, което е довело и до правилното му определяне като субект на нарушението
- не издаване на фискален касов бон от
ФУ или касова бележка от ИАСУТД за извършената продажба на банани и съответно правилно
и законосъобразно с оспорената заповед на „Тони ес груп“ЕООД е наложена
принудителна административна мярка в хипотезата на чл.186, ал.1, т.1, б.„а” от ЗДДС. Следователно вярна е констатацията, че
обектът, при осъществяването на дейността в който е констатирано допуснатото
нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 год. на МФ, се
стопанисва от „Тони ес груп“ЕООД. Следователно по отношение на търговеца-жалбоподател,
в качеството му на задължено лице по чл.3 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 год.
на МФ, при извършената проверка е констатирано неизпълнение на нормативно
регламентираното задължение за регистриране и отчитане на извършваните продажби
на стоки от стопанисвания от „Тони ес груп“ЕООД обект чрез издаване на фискални
касови бележки от въведено в експлоатация за обекта ФУ.
Предвид така установените по делото факти съдът
намира, че административният орган правилно е приел, че в стопанисван от „Тони
ес груп“ЕООД обект е допуснато констатираното нарушение на чл.3 от Наредба №Н-18
от 13.12.2006 год. от МФ във вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС и съответно че
дружеството не е спазило реда за издаване на съответен документ за продажба,
издаден по установения ред за продажба. С оглед на което фактически, правно и
доказателствено обоснован и правилен от гледна точка на материалния закон е
направения извод за наличието на нормативно регламентираната материалноправна
предпоставка за налагането на ПАМ по чл.186, ал.1 и чл.187, ал.1 от ЗДДС спрямо
„Тони ес груп“ЕООД.
Единствената преценка, която административният
орган трябва да направи, е по отношение на срока на принудителната
административна мярка. С процесната заповед е постановено запечатване на
търговския обект за срок от 14 дни, а максимално предвиденият в закона срок е
до 30 дни. Органът е определил по-къс срок от средно предвидения в закона, но
не е съобразил особеностите на констатираното нарушение в изрично изложените
мотиви. Отчетена е констатираната разлика, но не е отчетена липсата на данни за
предходни нарушения от същия характер, не е извършена съпоставка между
среднодневния оборот и стойността на неотчетените продажби. Не е извършена и
обективна преценка за наличието на баланс между личните и обществени интереси,
а само за наличието на обществен интерес от налагане на мярката. Съдът намира,
че с оглед площта на обекта, неговото разположение и асортимента на
предлаганите стоки, необосновано е наложена мярка към средния размер, предвиден
в закона. Касае се за търговски обект в края на селото, с малка площ, с годишен
оборот от близо 22 000.00 лв., като дори не е направен анализ между
отразени продажби и неотразените, респективно за продължителността на работното
време от отваряването на магазина до часа на проверката. Видно от отразените в
протокола за проверка данни, са отразени продажби на стойност 101.45 лв., а
неотразените такива са в размер на 44.55 лв., т.е. около една трета от
натрупания оборот. От разпитаните в хода на съдебното производство свидетели,
се установи, че не е установено лично от проверяващите не издаването на касова
бележка. Извода за това се базира на установената касова разлика, макар, че
абсурдно би било при отварянето на магазина да не е налице каквато и да било
касова наличност. В тази насока за наличие на пари в касата при отварянето на
магазина, са и показанията на С.Т.. При частичното кредитиране на същите съдът
взе в предвид и липсата на лично възприемане от страна на проверяващите за
липсата на продадена стока и неиздадена касова бележка за така извършената
продажба, както и отразеното от нейна страна в деня на проверката. Всичко това
мотивира съдът да приеме, че е налице неотчитането на продажби, но за по-малка
стойност от тази отразена в заповедта. Съгласно чл.6, ал.3 от АПК в случаите,
когато се засягат права на граждани или организации, прилагат се онези мерки,
които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на
закона. В случая след като нарушението е констатирано за първи път и са налице
обективни данни за инцидентен характер на деянието, то степента на обществена
опасност не е достатъчно висока, така че наложената ПАМ със срок 14 дни, макар
определен към средата на 30-дневния възможен срок, да се явява съразмерна,
респективно законосъобразна. При избора на срока на ПАМ са засегнати прекомерно
правата и интересите на дружеството. С оглед събраните данни за поведението на
дружеството и предприетите при него мерки във връзка с финансовата му
дисциплина, целта на закона и интересите на държавата и обществото биха могли
да бъдат постигни и с прилагане на по-благоприятна мярка в частта на определения
й срок на действие. Продължителността й от 14 дни не е в разумно съотношение на
пропорционалност между засегнатите интереси на дружеството и охрана на
обществени отношения, касаещи данъчното облагане. Поради това оспорената
заповед за налагане на ПАМ на основание чл.172,ал.2 АПК във връзка с чл. 186,
ал.4 от ЗДДС следва да се измени в частта за определения срок от 14 дни на 5
дни. В останалата част жалбата на дружеството е неоснователна и подлежи на
отхвърляне.
Що се отнася до направеното възражение от страна на
жалбоподателят, че наложената мярка не е съобразено с постановеното решение на
Европейския съд от 04.05.2023 год., съдът намира същото за неоснователно. По
делото не са налице данни за издаването на наказателно постановление за така
установеното нарушение на данъчното законодателство. Действително има съставен
акт за установяване на административно нарушение, но не е налице издадено
наказателно постановление, респективно не е наложена имуществена санкция. Нещо
повече – това съдебно решение е постановено три месеца след датата на
проверката, поради което и все още не е налице трайно установена практика на данъчната
администрация в случаите, когато са налице висящи случаи. Несъмнено житейски
несправедливо и противоречие на основния принцип за забрана за налагане на две
санкции за едно и също деяние, е съществуващата досегашна практика на
приходната администрация.
Предвид изхода на
делото, следва да бъдат уважено искането на ответника за присъждане на разноски
по делото. С оглед неоснователността на оспорването, в полза на ответника,
представляван от юрисконсулт, следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер 100.00 лв., съгласно приложения по делото списък на
разноските, определени в съответствие с чл.24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК и чл.37 от Закона за правната
помощ. Размера на разноските е определен с оглед на фактическата и правна
сложност на делото.
Водим от горните мотиви
и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ
по жалба на „Тони ес груп“ЕООД със седалище и адрес
на управление ***, общ. Стара Загора, представлявано от Управителя В.К.Й. Заповед
за налагане на принудителна административна мярка №ФК-64-0117258/08.02.2023 год.,
издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, в
частта, в която е определен срокът на мярката, от 14 /четиринадесет/ дни на 5 /пет/
дни.
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „Тони ес груп“ЕООД със седалище и адрес на управление ***, общ.
Стара Загора, представлявано от Управителя В.К.Й. в останалата част като неоснователна.
ОСЪЖДА
„Тони ес груп“ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, общ.
Стара Загора, представлявано от Управителя В.К.Й. да заплати на Националната
агенция за приходите, ЕИК *********,
София, бул.„Княз Дондуков“№52, представлявана от Изпълнителният Директора
Борис Михайлов сумата от 100.00 /сто/ лева, разноски по делото.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: