№ 219
гр. Бургас, 23.05.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и трети
май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Десислава Д. Щерева
Христина З. Марева
като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Въззивно гражданско
дело № 20222000500060 по описа за 2022 година
Настоящото производство е образувано по молба вх.№ 4069/
27.04.2022 г., депозирана от С.Г., чрез адв.Б. Зл., с правно основание чл. 248,
ал.1 ГПК, за изменение на решение №63/ 19.04.2022 г., постановено по в.гр.д.
№ 60/ 2022 г. по описа на Апелативен съд Бургас, в частта за разноските, като
се преразпределят разноските, дължими от С.Г. в полза на ЗД“Б. и.“ АД за
първоинстанционното производство съобразно изхода от въззивното
обжалване и се намалят на 1 040 лв., както и се намали присъденото
възнаграждение за производството пред втората инстанция до минималния
размер по Наредба №1/2004 год. на ВАС – 1 292 лв.
В срока по чл.248, ал.2 ГПК насрещната страна е взела становище за
неоснователност на молбата. Посочено е, че е заплатено възнаграждение в
размер на 3 960 лв., който е незначително по-висок от минимума по наредбата
– 3 876 лв. и не би следвало да подлежи на корекция.
Апелативен съд - Бургас, като взе предвид писмените доказателства по
делото и прилагайки законовите разпоредби, счита следното:
Молбата е подадена в законовия срок по чл.248, ал.1 ГПК, от
легитимирана страна и е допустима.
От фактическа страна се установява следното:
С решение № 86/ 16.11.2021 г., постановено по гр.д №114/ 2021 г. по
описа на Окръжен съд Ямбол, ЗД „Б. и.“ АД е осъдено да заплати на ищеца
1
сумата от 90 000 лв. като обезщетение за неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от 19.03.2021 год, като са отхвърлени исковете до пълния им
размер от 180 000 лв. за обезщетението за неимуществени вреди и за периода
от 04.12.2019 год. до 18.03.2021 год. за лихвата. В полза на страните са
присъдени разноски, като в полза на ответника – застрахователно дружество
са присъдени разноски съразмерно на отхвърлената част в размер на 3 120 лв.
Решението е било обжалвано само от С.Г..
С решение №63/19.04.2022 год. на Апелативен съд Бургас,
първоинстанционното решение е отменено в отхвърлителната част над
размера от 90 000 лв. до 150 000 лв. и е присъдено обезщетение в
допълнителен размер от 60 000 лв. Потвърдено е в останалите обжалвани
части – за главницата до пълния предявен размер от 180 000 лв. и за
законната лихва за периода от 04.12.2019 год. до 18.03.2021 год.
При постановяване на горния резултат, от въззивната инстанция е
съобразено, че въззивна жалба е била подадена против решението само в
отхвърлителните му части, не и в частта за разноските, възложени в тежест на
С.Г.. До съда е отправен петитум за отмяна на решението в отхвърлителните
части и постановяване на друго, с което да се уважи исковата претенция за
обезвреда в пълен размер, да се присъди законна лихва от 04.12.2019 год. до
окончателното изплащане на обезщетението, както и в полза на Г. да се
присъдят разноски за двете инстанции по чл.38 от ЗА.
Според чл.269 изр.второ от ГПК, въззивният съд е ограничен от
посоченото в жалбата. Отговорността за разноски никога не се реализира по
служебен почин на съда, а само при надлежно въведено искане от страните.
След като решението не е обжалвано в частта за разноските, въззивният съд
не може да осъществи служебна намеса и да намали разноските съобразно
изхода от въззивното обжалване, което е имало положителен изход за
въззивника.
Втората част от молбата е основателна. В полза на застрахователя се
дължат разноски за защита против въззивната жалба съразмерно на
отхвърлената й част и тя е в размер на 30 000 лв. Поискани са разноски по
списък в размер на 3 960 лв. – възнаграждение на адвокат, ведно с начислен
ДДС. В съдебното заседание на 24.03.2022 год. въззивникът е въвел
възражение за прекомерност на заплатеното възнаграждение на адвоката.
2
Изчислено по реда на Наредба №1/2004 год. на ВАС, минималното
възнаграждение върху обжалваемия интерес от 90 000 лв. е 3876 лв. с ДДС.
Налице е превишаване на минималния размер по наредбата, което,
съпоставено с неголямата сложност на делото, оправдава съдебна редукция.
След приложение на чл.78 ал.3 и ал.5 от ГПК, дължимите разноски са в
размер на 1 292 лв. с ДДС, а не присъдените с решението 1 716 лв. с ДДС.
Това налага решението да бъде изменено, като присъдените в полза на
въззиваемия разноски се намалят от 1 716 лв. на 1 292 лв. В останалата част
молбата следва да се остави без уважение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 248, ал.1 ГПК,
Апелативен съд – Бургас :
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ решение № 63/ 19.04.2022 г., постановено по в.гр.д. №
60/ 2022 г. по описа на Апелативен съд Бургас, в частта за разноските, като го
ОТМЕНЯ в частта, в която С. С. Г. е осъден да заплати на ЗД„Б. и.“ АД с
ЕИК ******** разноски пред въззивната инстанция над размера от 1716 лв.
до размера от 1292 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл.248 от ГПК в
останалата й част.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС по реда на чл.248,
ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3