Решение по дело №2569/2020 на Административен съд - Варна

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№...........................................2021г., гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІІ състав                   

в публично заседание на двадесети януари 2020г., в състав:

 

                       АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА

                                                                  

С участието на секретаря Виржиния Миланова,

като разгледа докладваното от съдията адм.дело № 2569/2020г.

по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.186 ал.4 от ЗДДС вр.чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на „Сашо Комерс 93“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Девня, ул.“Подпоручик Поп Кумановски“ № 3, представлявано от управителя Н.Г.Г., против Заповед № 338-ФК/09.11.2020г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Варна, ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на основание чл.186 ал.1 т.1 б „а” от ЗДДС на дружеството е наложена Принудителна административна мярка /ПАМ/ запечатване на стопанисван от същото търговски обект: пицария „Танита“, находящ се в гр.Девня, ул.“Капитан Петко“ № 3 и забрана достъпа до него за срок от 14 дни.

Жалбоподателят твърди, че процесната ЗПАМ е незаконосъобразна, необоснована и немотивирана, като постановена в противоречие с административно-производствените правила, целта на закона и при неправилно приложение на материалния закон. Конкретно твърди, че от съдържанието на процесната заповед не става ясно за какъв вид услуги, решаващият орган приема, че не е налице прилагане на ставка за 9 % ДДС – ресторантьорска, кетъринг услуга или продажба на стока. Навежда твърдения, че предложената в конкретния случай услуга в действителност следва да бъде обложена със ставка 9 % ДДС. Акцентира, че в процесната заповед не са изложени мотиви и обосновка досежно продължителността на срока за налагане на ПАМ, като запечатване на обекта за  определения такъв от 14-дни би довело до причиняване на значителни и трудно поправими вреди. Счита, че подобна заповед следва да се наложи само при установяване на деяние с висока степен на обществена опасност, а в случая са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, които не са отчетени от решаващия орган. Твърди и нарушаване принципа за съразмерност, регламентиран в разпоредбата на чл. 6 от АПК. Счита, че издаването на заповед за налагане на ПАМ относно запечатване на търговски обект преди издаване на АУАН и на НП го лишава от възможността да се възползва от привилегията, регламентирана в чл.187, ал.4 от ЗДДС. По изложените съображения моли за отмяна на оспорената заповед. В депозирано писмено становище жалбата се поддържа и се моли нейното уважаване, като допълнително се сочи, че с резолюция от ответника е прекратено административнонаказателното производство по АУАН F 579494/12.11.2020г.,  във връзка с извършена проверка по протокол № 0431127/14.11.2020г., послужил като основание за издаване на процесната заповед, което според жалбоподателя е допълнителен аргумент за незаконосъобразност на оспорената заповед.

Ответникът – Началник отдел „Оперативни дейности“ Варна, ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, редовно призован, не се явява, не се представлява. В депозирани по делото писмени бележки оспорва жалбата. Счита оспорената заповед за правилна и законосъобразна по мотивите изложени внея и предвид обстоятелството, че се касае за нарушение засягащо утвърдения законов ред на данъчна дисциплина, при констатиране на което органът действа при условията на обвързваща компетентност. Срокът на наложената ПАМ е съобразен с конкретните обстоятелства, както и с принципа на съразмерност, и с целяната от закона превенция за преустановяване на незаконосъобразни практики в обекта. Претендира присъждане на разноски по делото – ю.к.възнаграждение.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, приема за установено следното:

По допустимостта:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл.149 от АПК и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима за разглеждане.

По основателността:

В 13.15ч. на 04.11.2020г. орган на приходната администрация – ст.инсп.В. И. , извършил контролна покупка, чрез обаждане по телефона в обект стопанисван от „Сашо Комерс 93“ ЕООД, - пицария „Танита“, находящ се гр.Девня, ул.“Капитан Петко“ № 3, като била поръчана храна и напитки за дома на обща стойност 21.10 лв. Поръчката била заплатена в брой при получаването й в 13.40и за същата бил издаден касов бон. Органите по приходите установили от издадения ФКБ, че поръчаните храни и напитки, предназначени за доставка за консумация, извън заведението са  били отразени като продажба в група „Г“, а не в група „Б“, т.е. за стоки и услуги, продажбите на които се облагат със ставка 9 % данък върху добавената стойност. Констатациите от проверката са обективирани в Протокол за извършена проверка /ПИП/ сер. АА № 0431127 от същата дата, съставен на основание чл.110, ал.4, вр. чл.50, ал.1 от ДОПК.

            Данъчните органи квалифицирали извършеното деяние като нарушение на чл.27, ал.1, т.2 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на Министъра на финансите. За същото на дружеството бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № F579494/12.11.2020г., като същевременно била издадена и процесната Заповед № 338-ФК/09.11.2020г. за налагане на ПАМ – запечатване на гореописания, стопанисван от дружеството търговски обект – пицария „Танита“ и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на основание разпоредбите на чл.186, ал.1 във вр. с чл.187, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност.

В заповедта са изложени мотиви, че срока на запечатване се определя съобразно местонахождението на обекта, задълженията на дружеството към Държавата, както и същността на нарушението, които налагат извода, че следва да се осигури защита на обществения интерес, като се предотврати възможността за извършване на нови нарушения.

Изложено е, че нарушението засяга утвърдения ред на данъчна дисциплина, който осигурява пълна отчетност на извършените от лицата продажби и тяхната регистрация, както и последващата възможност за проследяване на реализираните обороти. Правилното отчитане на продажбите, със задължителните реквизити, е едно от нормативно установените задължения на данъчните субекти, стопанисващи търговски обекти, които следва да се изпълняват при определени предпоставки. Посочено е, че срока е съобразен с целяната превенция за преустановяване на незаконосъобразни практики в обекта.

В хода на съдебното производство, в изпълнение на съдебно разпореждане, от ответната страна е представена Резолюция № 551707-F579494/16.12.2020г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ЦУ на НАП за прекратяване на административнонаказателното производство по АУАН № F579494/12.11.2020г.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Заповедта е издадена  от компетентен орган съгласно чл.186 ал.3 от ЗДДС, предвид и представената Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020г., на Изп.директор на НАП, като е постановена и в изискуемата от закона писмена форма, поради което съдът приема, че същата не страда от пороци, водещи до нейната нищожност.

Жалбоподателят формално твърди, но не доказва конкретни процесуални нарушения при издаване на оспорения акт. При извършената служебна проверка, съдът не констатира такива. Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа задължителните реквизити - наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част определяща правата и задълженията на адресата, начин и срок на изпълнение на ПАМ, срок и ред за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган. Същата съдържа фактически и правни основания, като изложените мотиви са достатъчни, за да може да се извърши проверката за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл.146 от АПК, включително за съответствието на заповедта с целта на закона.

Съдът намира за неоснователно твърдението на жалбоподателя за отсъствие на допуснато нарушение. Отразените в протокола за проверка, в съставени АУАН и в мотивите на процесната заповед обстоятелства, безспорно сочат за дистанционно направена /по телефона/ поръчка за храна и напитки за дома, като е извършена и доставка на такива, поради което и неоснователно и недоказано остава твърдението на жалбоподателя, че е предоставена възможност за консумиране на същите на място. Съдът дава вяра на гореописаните писмени доказателства, както и на останалите такива в административната преписка, поради което приема, че в действителност поръчаните храни са отразени неправилно в данъчна група „Г“, тъй като същите категорично не попадат в приложното поле на чл.66, ал.2, т.3 от ЗДДС, доколкото не отговарят на легалните дефиниции за ресторантьорски и кетъринг услуги, дадени в т.61 и т.62 на пар.1 от ДР на ЗДДС, предвид съдържанието на цитираните разпоредби в редакцията им към момента на постановяване на оспорената ЗПАМ. За процесната доставка, към момента на извършването й, не е била приложима намалената ставка на ДДС от 9 %, поради което и съдът приема, че със своето поведение дружеството е извършило нарушение на чл.27, ал. 1, т. 2 от Наредба Н – 18/13.12.2006г. на Министъра на финансите.

            Съгласно разпоредбата на чл.186, ал.1, т.1 б.“а“ от ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В случая начина на отчитане на доставените артикули не отговаря на разпоредбата на Наредба Н – 18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите, което е довело до ощетяване на фиска, тъй като е приложена ставка от 9 % ДДС, а следвало доставените храни да бъдат обложени със ставка 20 % ДДС.

            Независимо от горното, съдът приема жалбата за основателна, поради следното:

            Съгласно изричния текст на разпоредбата на чл.22 от ЗАНН, уреждащ общите правила, относими и към принудителните административни мерки, същите могат да имат за цел предотвратяване или преустановяване на нарушението, както и да предотвратят или да отстранят вредните последици от него. Законодателят изрично е предвидил, че ПАМ задължително следва да е свързана с конкретно нарушение и неговите вредни последици и не може да изпълнява цели, свързани с нарушенията „по принцип“ или „изобщо за в бъдеще“. Следва да се подчертае, че тези мерки нямат и не могат да имат характер на санкция и на тях не могат да бъдат възлагани посочените в мотивите на обжалваната заповед функции „предупреждаване и превъзпитание на нарушителя и възпитание и предупреждение върху останалите правни субект“, които от своя страна са цел и задача на административно – наказателната дейност.

            Налагането на принудителната административна мярка в конкретния случай не отговаря на целите на ПАМ, които са закрепени в ЗАНН. Доколкото липсва презумпция, че във всеки един случай продължаването на търговската дейност в обекта ще бъде в нарушение на изискванията за отчитане на продажбите, запечатването на търговския обект не може да бъде оправдано от предотвратяване на други нарушения от същия вид. Липсва и конкретен анализ и съпоставка на потенциалните вреди за търговеца и вредите за фиска с ползата от налагането на мярката за конкретно определения срок от 14 дена. Т.е. последният се явява необосновано продължителен и по-скоро би довел до нанасяне на вреда на търговеца и на фиска като цяло, отколкото да се постигнат целите на ПАМ. Ето защо, според съда, в конкретния случай административният орган не е действал справедливо по смисъла на чл.6 ал.1 от АПК, тъй като правата и законните интереси на задълженото лице се засягат в по-голяма степен от необходимото за целта.

            Допълнително следва да се посочи, че съгласно промените в ЗДДС, в сила от 01.12.2020г., доставените храни също следва да бъдат облагани със ставка от 9 % ДДС, поради което и няма какво да се предотвратява, тъй като подобно поведение на дружеството към настоящия момент не съставлява нарушение.

            Следва да се съобрази и обстоятелството, че горепосоченото изменение е станало причина и за прекратяване на осн. чл.3 ал.2 от ЗАНН на образуваното срещу дружеството за същото нарушение администативнонаказателно производство по АУАН № F579494/12.11.2020г., поради което и не е налице нарушение, за което да се налага ПАМ, с оглед постигане на предвидените в закона цели на същата.

            Поради гореизложените съображения, съдът намира, че жалбата следва да се уважи, като се отмени оспорената заповед.

            С оглед гореизложеното, съдът

 

 

 

                                                         Р  Е  Ш  И :

 

          ОТМЕНЯ Заповед № 338-ФК/09.11.2020г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Варна, ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на основание чл.186 ал.1 т.1 б „а” от ЗДДС на „Сашо Комерс 93“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Девня, ул.“Подпоручик Поп Кумановски“ № 3, представлявано от управителя Н.Г.Г., е наложена Принудителна административна мярка запечатване на стопанисван от същото търговски обект: пицария „Танита“, находящ се в гр.Девня, ул.“Капитан Петко“ № 3 и забрана достъпа до него за срок от 14 дни.

 

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                  АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: