Р Е Ш Е Н И Е
Номер 22 12.01.2023 година
град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –БУРГАС, първи състав, в публично
заседание на четиринадесети декември две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
Съдия: Димитър Гальов
Секретар: Десислава Фотева
като
разгледа докладваното от съдията адм. дело № 970 по описа за
2022 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е
по жалба на Г.К.А., с адрес: ***, чрез пълномощника- адв.Х.М. от БАК, против
Решение на Комисията за установяване на жилищни нужди и картотекиране на
граждани по чл.8, ал.1 от Наредбата за условията и реда за установяване на
жилищни нужди на граждани, настаняване под наем и продажба на общински жилища,
което е обективирано в протокол № 5 от 01.04.2022г.- част втора, с рег. индекс
94-01-18813-9 от 20.05.2022г. на Общинско предприятие „Общински имоти“ – Община
Бургас.
Решението се
оспорва като незаконосъобразно. Според оспорването отказът съставлява
индивидуален административен акт, постановен от колективен орган, с който
неблагоприятно се засяга правната сфера на жалбоподателя. Сочи се, че решението
е постановено от колективния орган в нарушение на правилата по чл.35 и чл.36 от АПК за пълно и всеобхватно изясняване на относимите факти и обстоятелства и
събиране на доказателства в тази връзка. Оспорва се наличието на пречка за
уважаване на заявлението на жалбоподателя. Изтъква се, че по съвет на друго
лице се е снабдила с удостоверение от 17.03.2022г., издадено от РС-Монтана за вписан
на 16.03.2022г отказ от наследство от нея в качеството на наследник на баща си
Кузман Аспарухов Кузманов, починал на 24.05.2017г. Позовава се на
непротиворечивата практика на върховните съдилища на страната по отношение на
едностранният акт- отказ от наследство, чиято действителност /включително и
нищожността/ се преценя според приложимите норми на Закона за наследството /ЗН/
и Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/. В тази връзка, отказът от
наследство се приема за нищожен и не поражда никакво действие, ако преди това
наследникът вече е приел наследството. По отношение на приемането уточнява, че
същото може да стане както с изричен волеви акт и/или изявление, така и с
конклудентно действие, от които да се направи категоричен извод за приемане на наследството. Позовава се на
сключен от жалбоподателя договор за извършване на доброволна делба на
наследствени имоти, което обстоятелство е изрично заявено в самият договор,
както и последващо разпореждане с притежаваните идеални части от правото на
собственост, извършено чрез способа „покупко-продажба“, обективирана в
нотариален акт. Въз основа на тези факти, сочи, че извършеният през 2022г.
отказ от наследство поначало е нищожен акт, без правни последици, което би
могло да бъде установено от административния орган посредством представените от
заявителя справки и документи. Релевират се доводи за допуснати съществени
нарушения на админи-стративнопроизводствените
правила, поради което атакуваният отказ следва да бъде отменен, а преписката
върната на колективния орган за ново произнасяне с даване на задължителни
указания по прилагане на закона.
В открито съдебно
заседание жалбоподателя, редовно призована се представлява от пълномощника
си, който поддържа жалбата и представя нови писмени доказателства, а именно
влязло в сила съдебно решение с което цитираният в оспорения акт отказ от
наследство е обявен за нищожен.
В
последното съдебно заседание изрично е заявено, че не се претендират разноските
по това дело.
Ответната
страна –Комисията по чл.8, ал.1 от Наредбата за условията и реда за
установяване на жилищни нужди на граждани, настаняване под наем и продажба на
общински жилища /НУРУЖНГННПОЖ/
изпраща административната преписка по постановения отказ. В подробно писмено
становище /л.85-90 от делото/ се описват фактите по подаденото от жалбоподателя
заявление за закупуване на общинско жилище. Заявява се, че община Бургас не е
поставяла изискване към жалбоподателя да прави отказ от наследство, а същият е
бил изцяло нейна инициатива, за което е приложила доказателства, с оглед
предоставената й от административния орган възможност. Не се оспорва факта, че
жалбоподателят от години е наемател на общинско жилище, като и в самата
административна преписка се съдържат такива писмени доказателства. Сочи се, че
в документи предоставени от самата Г.К. за осъществени сделки с недвижими
имоти, в които същата има съсобственост. Позовава се на посочен от самия
заявител нетен месечен доход в размер на 965.68 лева. Описва се, че
представените доказателства за извършен отказ от наследство са именно по повод
дадени указания до заявителя и но нейна собствена преценка. Обосновава правен
извод за законосъобразно постановен отказ, който действително е обусловен от
приложени документи за отказ от наследство, но се изтъква факта, че комисията
не може служебно да прогласи нищожност на така извършеният отказ от наследство.
По същество излага аргументи за неоснователност на оспорването.
Административен
съд – Бургас, за да се произнесе по жалбата, като взе предвид доводите и
становищата на страните, съобрази представените по делото доказателства и
съгласно разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Безспорно е по делото, че жалбоподателят К. от години
е наемател на общинско жилище, а и този факт се установява от приложените по
делото непротиворечиви писмени доказателства.
На 11.11.2021г. от оспорващата е подадено нарочно искане
за закупуване на общинско жилище по реда на чл.37, т.5 от Наредбата, чрез ОП
„Общински имоти“ до Кмета на община Бургас. Приложена е съответната изискуема
декларация и други документи.
На същата дата- 11.11.2021г. е издадена служебна
бележка от общинското предприятие /л.27 от делото/, в уверение на това, че Г.К.
заплаща наем на общинско жилище, представляващо едностаен апартамент, находящ
се на посочения адрес в гр.Бургас. Сочи се, че задълженията за наем, такса смет
и консумативи за жилището са погасени, т.е. няма задължения, които биха били
пречка за започнатата процедура.
Процесното заявление е разгледано от компетентната
комисия по чл.8, ал.1 от Наредбата на проведено заседание от 04.02.2022г.
Констатирано е притежанието на вещни права в подробно цитирани в протокола недвижими
имоти /л.38-39 от делото/, по повод на което на заявителя е предоставена
възможност да даде становище в едномесечен срок и да представи съответни
доказателства. В изпълнение на тези указания са представени допълнителна
декларация от Г.К. за семейно положение, документи във връзка с прекратяване на
трудовото й правоотношение, считано от 01.03.2022г., както и издадено от
РС-Монтана удостоверение, че в особената книга на този съд на 16.03.2022г. е
вписан отказ от наследство от страна на същото лице по отношение на оставеното
наследство след смъртта на баща й Кузман Кузманов, б. жител ***, починал на
24.05.2017г.
Въз основа на така подадените документи, вкл.
допълнително приложени по указание на органа, на 01.04.2022г. е разгледано от
ответната комисия искането на жалбоподателя по чл.37, ал.1 от наредбата, като с
единодушие на всички 7 членове на комисията, вкл. нейния председател, е
постановен отказ, на основание чл.37, ал.1, т.2, вр. с чл.4, ал.1, т.7 от
НУРУЖНГННПОЖ да предложи продажба на общинско жилище, находящо се на посочения
адрес в гр.Бургас на Г.К., защото е извършила отказ от наследство на
16.03.2022г. В тази връзка, излага становище, че не следва да се удовлетворява
искането по чл.37, ал.1, т.5 от приложимата наредба за закупуване на общинско
жилище, депозирано с вх.№ 94-01-18813-5 от 11.11.2021г. Изрично е посочено, че
този акт /отказа на комисията/, подлежи на обжалване пред настоящия
административен съд по реда на АПК, в 14-дневен срок от съобщаването му.
В хода на съдебното производство е прието като
доказателство по настоящото дело заверено копие на влязло в сила Решение № 2135
от 06.10.2022г. на Районен съд – Бургас по гражданско дело № 4483 от 2022г. С
този съдебен акт, влязъл в сила на 02.11.2022г. е прието за установено по
посоченото гражданско дело, че отказът на Г.К. от наследството на баща й Кузман
Кузманов, починал на 24.05.2017г., заявен пред Районен съд- гр.Монтата и вписан
под № 34 от 16.03.2022г. в особената книга на РС-Монтана е НИЩОЖЕН, поради
липса на предмет, тъй като е заявен след приемане от ищцата К. през 2019г. на
наследството оставено от баща й.
При така изяснената фактическа обстановка, съдът
приема от правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения
четиринадесетдневен срок от съобщаването на адм. акт, при положение, че в
съпроводителното писмо за изпращане на преписката в съда се сочи, че е подадена
на 03.06.2022г. /първа страница на писмото на л.2 от делото/, а актът е връчен на
адресата на 20.05.2022г. /л.58 от
делото/. Оспорването е направено именно от адресата на този акт, който по
съществото си е неблагоприятен за лицето-заявител, тъй като се отказва
удовлетворяване на направеното искане за закупуване на общинско жилище. Съдът счита,
както впрочем коректно е отбелязала и ответната комисия, че актът подлежи на
съдебно оспорване, доколкото в приложимата наредба за продажба на общинско
жилище е предвиден самостоятелен етап от тази процедура, в която колективният
орган /комисията по чл.8, ал.1 от
наредбата/ има правомощия да разглежда подадени в тази връзка искания,
съответно да се произнася със свой акт. В случай, че е налице позитивно
предложение до Кмета на общината за уважаване на искането същият не би могъл да
бъде предмет за оспорване, тъй като заявителят не би имал правен интерес от
оспорването този акт, но при положение, че с този свой акт колективният орган
постановява отрицателно предложение, а в следващият етап другият овластен
орган- Кметът на общината действа в условието на обвързана компетентност от
така направеното до него предложение, приемане на противното означава да не
може да се оспори пред съда акт, с който практически процедурата се приключва,
защото с така постановения отказ реално не се допуска възможност кметът на свой
ред да внесе предложение за продажбата до общинския съвет. В този смисъл,
когато е постановено такова отрицателно предложение, то се счита за краен акт,
защото предпоставя завършване на процедурата, след като кметът на общината не
би могъл да внесе позитивно предложение до общинския съвет при наличие на
отрицателно предложение от Комисията по чл.8, ал.1 от наредбата. При тези
констатации, съдът споделя еднопосочното становище на жалбоподателя и ответната
комисия, че процесният отказ на ответния колективен орган съставлява
индивидуален административен акт, който може да се оспори пред този съд по реда
на АПК. Следователно, налице са всички кумулативно изискуеми предпоставки за
процесуална ДОПУСТИМОСТ на подадената жалба, което налага същата да бъде
разгледана по същество.
При
обсъждане на аргументите по съществото на спора, съдът съобрази следното:
Оспореното
решение е издадено от компетентен
орган – комисия за установяване на жилищни нужди и картотекиране на граждани, в
състав, определен със Заповед № 221 от 26.01.2021г. (л.68-69 от делото) на кмета
на Община Бургас, в изпълнение на приложимите нормативни актове кметът на
общината назначава тази комисия, в рамките на своите правомощия, на основание
чл.8, ал.1 от Наредбата /л.99 от делото/. Актът е приет от колективния орган в
присъствие на упоменатите членове на комисията, т.е. при наличие на необходимия
състав и кворум. Спазена е изискуемата писмена форма, доколкото решението е обективирано в протокол от проведеното
заседание и съдържа изискуемите реквизити, което го прави валиден
административен акт.
Независимо
от аргументите на жалбоподателя, с които се оспорва административния акт, съдът
следва да осъществи изцяло контрол за законосъобразност, съгласно чл.146 от АПК, в контекста на правомощията си по чл.168 от АПК, при което констатира
следното:
При
извършената служебна проверка съдът не констатира наличието на съществени
нарушения на административнопроизводствените
правила при издаване на оспореното решение. Налице са фактически и правни
основания за постановяване на отказа. До заявителя са давани конкретни
указания, като й е предоставена възможност да ангажира съответни доказателства
и в тази връзка правото на защита не е нарушено. Обсъдени са представените от
лицето доказателства.
По
отношение съответствието на процесния адм. акт с нормите на материалния закон и целите на приложимите норми, съдът
констатира следното:
В решението е посочено, че се издава
на основание чл.37, ал.1, т.2 от Наредбата, във връзка с чл.4, ал.1, т.7 от
подзаконовия нормативен акт. Съгласно цитираната разпоредба, която според мотивите на органа е основание
за постано-вяване на отказа е обстоятелството, че Г.К. е направила отказ от
наследство през последните десет години, конкретно на 16.03.2022г., поради
което не отговаря на едно от условията за настаняване в общинско жилище по
чл.4, ал.1, т.7 от Наредбата.
Действително, посочената
норма на закона- чл.4, ал.1, т.7 от Наредбата ,която се прилага субсидиарно в
процедурата по чл.37, ал.1 от този нормативен акт, на основание чл.37, ал.1,
т.2 от наредбата, определяща, че общинско жилище може да бъде продадено на
неговия наемател, ако отговаря на условията за настаняване в общинско жилище за
граждани с установени жилищни нужди. Същевременно, както става ясно от
обстоятелствата по случая, извършеният отказ от наследство от страна на
заявителя А. е осъществен на 16.03.2022г. именно по време на откритата
процедура за закупуване на жилище, при положение, че заявлението в тази връзка
е подадено още на 11.11.2021г. При това положение, към момента на подаване на
заявлението очевидно такива обстоятелства не са налице. Нещо повече, заявителят
безспорно е дългогодишен наемател на общинско жилище, а се заявява от комисията
в постановения отказ, че лицето не отговаря на условията за наемане на такова,
които обстоятелства са взаимно изключващи се. Не може да се приеме, че
заявителят отговаря на всички други условия като коректен наемател, който е
погасил всички задължения и при подаване на съответното заявление за закупуване
на жилището, в което живее няма никакви непогасени задължения, а след това в
хода на процедурата да се изтъква, че същото това лице не отговаря на условията
за наемане на общински имот, спри наличието на дългогодишно наемно между същото
това лице и общинската администрация. Вярно е, че отказът от наследство е
реализиран на 16.03.2022г., както и че комисията като колективен
административен орган не е компетентна служебно да прогласява нищожност на
подобен акт, но е следвало при наличие на данни, че този акт на заявителя е
осъществен в хода на процедурата и то във връзка с дадени указания за
уточняване статута на имотите, т.е. наличието на вещни права, е следвало да
бъдат изискани тези уточнения или от страна на заявителя да се представят
допълнителни доказателства /справки, договори за делба, нотариални актове и
пр./ за преценка на законовите условия.
Несъмнено, в случаят следва
да бъде взето предвид и обстоятелството, че с влязло в сила съдебно решение,
обсъдено по-горе в настоящият съдебен акт, цитираният отказ от наследство на
16.03.2022г. описан в особената книга на РС-Монтана е обявен за НИЩОЖЕН.
Следователно, заявеното в административният акт обстоятелство, съставляващо
пречка за изготвяне на положително предложение не е налице. Както е известно, според правната теория и константната
съдебна практика, нищожният акт не може да породи никакви правни последици, тъй
като се приравнява на правно нищо, т.е. че такъв акт въобще не съществува.
Обобщено, единствената
заявена с акта на комисията нормативна пречка за издаване на положително
становище /предложение/ на комисията не съществува в правния мир, а липсват
каквито и да било други дори твърдени от органа отрицателни предпоставки за
постановяване на процесния отказ. В тази връзка, наличието на други пречки
обективно не може да се обсъжда при положение, че самият орган не е констатирал
такива при произнасянето си с оспорения пред съда акт. Тези констатации
обуславят извода, че оспореният отказ е материално незаконосъобразен и не
съответства с целите на приложимия нормативен акт, защото отрицателни
предложения следва да бъдат ясно аргументирани с конкретни причини, а в този
казус такава пречка очевидно не е налице.
Незаконосъобразният акт
следва да бъде отменен и преписката по произнасяне на ответната комисия по
подаденото от жалбоподателя заявление за закупуване на общинско жилище следва
да се изпратят на същия компетентен орган за ново произнасяне, тъй като
решаване на въпроса по съществото на заявлението не е от компетентността на
настоящата съдебна инстанция.
По изложението съображения, жалбата
е и ОСНОВАТЕЛНА и следва да бъде уважена, респективно актът да се отмени и
преписката да се изпрати на колективния орган за ново произнасяне при спазване
на дадените указания по тълкуване и прилагане на закона, като се определи
1-месечен срок за произнасянето на органа, съгласно разпоредбата на чл.174,
ал.1 от АПК.
Доколкото
в последното съдебно заседание от страна на оспорващия /чрез нейния
пълномощник/ е направено изявление, че не се претендират разноските по
делото, съдът не се произнася по този въпрос, въпреки изхода на делото и
правото на страната за присъждане на разноски.
Мотивиран от изложеното, на основание
чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд Бургас, първи състав,
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение на
Комисията за установяване на жилищни нужди и картотекиране на граждани по чл.8,
ал.1 от Наредбата за условията и реда за установяване на жилищни нужди на граждани,
настаняване под наем и продажба на общински жилища, което е обективирано в
протокол № 5 от 01.04.2022г.- част втора /с рег.
индекс 94-01-18813-9 от 20.05.2022г. на Общинско предприятие „Общински имоти“ –
Община Бургас/, по отношение
на подадено от Г.К.А. искане по чл.37, ал.1 от НУРУЖНГННПОЖ, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ИЗПРАЩА преписката по подаденото от Г.К.А. искане, с вх.№
94-01-18813-5 / 11.11.2021г., на колективния административен
орган /Комисията по чл.8, ал.1 от
наредбата/ за ново произнасяне, при съобразяване със задължителните
указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящото
решение.
ОПРЕДЕЛЯ едномесечен срок за
произнасяне на посочения орган, считано от влизане в сила на съдебното решение,
на основание чл.174, ал.1 от АПК.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Върховния
административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчване на
съобщението.
СЪДИЯ: