О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………….….../………………2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирена Петкова
ЧЛЕНОВЕ: Наталия Неделчева
мл.с. Никола Дойчев
като разгледа докладваното от мл. съдия Дойчев
ч.в.гр.д. № 1011 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба с вх. № 14444/25.02.2019г. от И.В.И., чрез адв. М.К.-ВАК срещу
определение на № 1952/08.02.2019г. по гр.д. № 10586 на ВРС, поправено с
определение № 6085/13.05.2019г., с което е прекратено производството по делото.
В частната жалба се изразява несъгласие с констатациите
на съда, че не може два договора, сключени между различни страни да имат едно и
също основание. В тази връзка се заявява, че Велико И.В. (баща на ищеца И.В.И.)
е сключил устен договор за поръчка с К.К. за извършване
на административна услуга – снабдяване с документи по обстоятелствена проверка
на недвижим имот. На 12.03.2014г. Велико И.В. предал на ответника К.К. сумата от 2000.00 лева.
На следващо място се посочва, че на 21.05.2014г. ответникът
К. поискал още пари, поради което ищецът му предал сумата от 500.00 лева, за
която ответникът подписал разписка. Ищецът навежда твърдения, че тази разписка,
подписана от ответника, представлява договор за поръчка и получена сума.
С оглед на горното ищецът-жалбоподател в настоящото
производство моли определението на районния съд да бъде отменено, а делото да
бъде върнато на първоинстанционния съд за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Жалбата е с правно основание чл. 130, изр. 2 от ГПК, подадена е от
процесуално легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е в срок
видно от книжата по делото. Предвид тези констатации, съдът намира, че частната
жалба е допустима.
Съдът като разгледа подадената частна жалба, събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
И.В.И. е подал заявление по чл. 410 от ГПК срещу длъжника
К.С.К. за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 500.00 лева. В
заявлението е посочено, че К.К. е поел ангажимент да
изготви документи по обстоятелствена проверка на недвижим имот, като баща му
дал на длъжника 2000.00 лева. След това на 21.05.2014г. длъжникът поискал още
500.00 лева, поради което заявителят му дал още 500.00 лева, които към
настоящият момент не били върнати.
Заповедният съд е оставил без движение производството за
уточняване от страна на заявителя дали между него и длъжника К. е сключен
договор, по който е дадена сумата от 500.00 лева и да посочи дали е налице
действаща облигационна връзка между страните или правоотношението е погасено,
респ. как е станало това.
Заявителят е депозирал молба, в която е посочил, че между
него и длъжника К. бил налице сключен договор, обективиран
в разписка от 21.05.2014г. – денят, в който заявителят е предал на К. сумата от
500.00 лева. Заявителят е уточнил още, че
договорът не бил изпълнен, но основанието за изпълнението му било
отпадно, поради промяна на предназначението на имота. На следващо място се
посочва, че облигационното правоотношение било прекратено.
След уточненията, заповедният съд е издал Заповед №
2196/30.03.2018г. за сумата от 500.00 лева, представляваща връщане на дадена
сума по развален договор от 21.05.2014г. за поръчка с предмет изготвяне на
документи по обстоятелствена проверка на недвижим имот.
Длъжникът е подал в срока по чл. 414 от ГПК възражение за
недължимост на вземането по заповедта, с оглед на
което заявителят е предявил положителен установителен
иск по реда на чл. 422 от ГПК.
В обстоятелствената част на исковата молба ищецът И.В. е
посочил, че баща му Велико В. е сключил с ответника К. устен договор за поръчка
за изготвяне на документи по обстоятелствена проверка на недвижим имот, като
баща му дал на длъжника 2000.00 лева. След това на 21.05.2014г. длъжникът
поискал още 500.00 лева, които били дадени от заявителя И.В.. Посочил е още, че
предадените суми не били върнати на никого от двамата възложители. Договорът
между ищеца И.В. и длъжника К. не бил изпълнен от страна на последния, а
отделно от това договорът бил прекратен, поради отпадане на основанието за
изпълнението му с оглед промяната предназначението на имота.
Исковият съд е дал указания на ищеца кои са страните по
договора за поръчка, въз основа на който ищецът е предал на ответника сумата от
500.00 лева. Ищецът е уточнил, че ответникът К. е договарял както с баща му
Велико И., от когото е получил сумата от 2000.00 лева, така и с ищеца, от
когото е положил 500.00 лева, поради което били налице два неформални договора
с едно и също основание. Съдът е дал последна възможност на ищеца да посочи
изрично какво е съдържанието на договорната връзка между ищеца и ответника,
като държи сметка за обстоятелството, че не може два договора, сключени между
различни страни да имат едно основание.
С уточняваща молба, ищецът е посочил отново, че
ответникът К. е договарял с бащата на ищеца, от когото е получил 2000.00 лева,
като тази сума се е оказала недостатъчна, с оглед на което е поискал още 500.00
лева, които били предадени от неговия син И.В..
С оглед на гореустановената
фактическа обстановка, съдът намира частната жалба за основателна по следните съображения:
По същество твърденията на И.И.
в заповедното производство не се различават от тези, посочени в исковата молба
и уточненията към нея.
Заявителят И.И. е посочил пред
заповедния съд, че е сключил договор за поръчка с К.К.,
обективиран в разписка от 21.05.2014г., по силата на
който длъжникът се е задължил да изготви документи по обстоятелствена проверка
на недвижим имот. Отделно от това заявителят е посочил, че договорът не е
изпълнен и е прекратен към настоящия момент, поради отпадане на основанието за
изпълнението му, с оглед промяната на предназначението на имота.
Заповедният съд е издал заповед за изпълнение, като е приел, че претендираната сума от 500.00 лева, е въз основа на развален договор за поръчка, сключен
между И.В. и К.К., поради което е и очертал
предметните рамки на бъдещия исков процес.
Твърденията в исковата молба са идентични с тези на заявлението, а именно,
че е сключен договор за
поръчка между ищеца И.И. и ответника К. и че договорът е прекратен, поради отпадане на основанието за изпълнението му, с
оглед промененото предназначение на имота.
Настоящият състав намира, че първоинстанционният
съд не е указал на ищеца да уточни петитума на иска
си, а се е съсредоточил само върху основанието за възникване на вземането,
вследствие на което е дал непълни указания. В тази връзка съдът констатира, че е налице противоречие между обстоятелствената част и петитума
на исковата молба.
По-конкретно в обстоятелствената част на иска ищецът заявява, че договорът
е прекратен (развален), поради отпадане на основанието за изпълнението му, които
твърдения попадат в хипотезата неоснователно обогатяване (чл. 55, ал. 1, предл. 3, вр. с чл. 87, ал. 2 от ЗЗД), а в петитума на иска е посочено, че сумата от
500.00 лева се претендира по договор за поръчка, тоест въз основа и в изпълнение
на действащ договор (чл. 79 от ЗЗД), които две наведени основания са взаимно
изключващи се.
Тези нередовности, обаче, не
могат да бъдат основание за прекратяване на делото, доколкото районния съд не е
дал изрични указания в тази насока. След отстраняването на противоречието,
следва да бъде преценено дали основанието на вземането, предмет на заповедта за
изпълнение, съответства на това на предявения иск по чл. 422 от ГПК.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение на № 1952/08.02.2019г. по гр.д. № 10586 на ВРС, поправено с
определение № 6085/13.05.2019г., с което е прекратено производството по делото.
ВРЪЩА делото на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
Председател: Членове: 1. 2.