№ / .04.2022 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Х
касационен състав
На втори септември през две хиляди двадесет и първа
година
В публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ИВАНОВА-ДАСКАЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕВГЕНИЯ БАЕВА
РАЛИЦА
АНДОНОВА
Секретар: Добринка
Долчинкова
Прокурор при Варненска окръжна прокуратура: АЛЕКСАНДЪР АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от съдия Ралица Андонова
кАНД № 1196
по описа на съда за 2021 година,
За да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и
сл. от АПК вр.чл.63в от ЗАНН и е образувано по касационна жалба от Р.Ц.К., ЕГН **********,
от гр.Бургас, против Решение №260515/16.04.2021г по АНД №5245/2020г по описа на
ВРС, ХV с-в, с което е потвърдено издаденото от Началника на Отдел
„Контрол“ в РД „Автомобилна
администрация” – Варна НП №23-0000991/19.11.2020г и наложеното на касатора
административно наказание Глоба в размер на 1 500лв. на осн.чл.93в ал.17
т.1 от ЗАвтПр. Поддържат се основанията по чл.348 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от НПК,
приложим по изричното препращане на чл.63в от ЗАНН. На първо място се оспорва
извода на ВРС за съставомерно извършено от касатора нарушение; на второ място
се твърди, че въззивният съд не е обсъдил всичките му възражения за
незаконосъобразност на НП и не е анализирал всички събрани доказателства, а се
е позовал само на показанията на актосъставителя; счита също, че размерът на
наложената му глоба е прекомерен и несправедлив. С тези съображения се настоява
за отмяна като незаконосъобразни на решението на ВРС и на НП. В съдебно
заседание касаторът не се явява, не се представлява.
С отговора си по касационната жалба РД
„АА“ – Варна излага подробно мотивирани съображения за неоснователност на
всички възражения на касатора, настоява за отхвърляне на жалбата му като
неоснователна и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Участващият
в производството представител на Окръжна прокуратура – Варна също счита жалбата
за неоснователна, респективно – обжалваното решение за правилно и
законосъобразно.
Касационната инстанция преценява жалбата като
неоснователна.
Анализирайки събраните в хода на съдебното
следствие релевантни гласни и писмени доказателства, въззивният съдебен състав
е приел за установено от фактическа страна, че около 11:25ч на 24.08.2020г на пътен
възел „Летище - Варна“ в посока гр.Варна Р.К. управлявал влекач марка „Форд“ от
кат.N 3 с рег.№ ***, с прикачено полуремарке с рег.№ А 2237
ЕМ – двете собственост на превозвача „Севан“ ООД, извършвайки превоз за
собствена сметка на товари по маршрут от с.Камено до гр.Добрич и обратно съгл.
представената заповед, когато бил спрян за проверка от служители на РД „АА“ –
Варна. В хода й било установеон, мче при
извършвания превоз на товари, попадащи в обхвата на Регламент (ЕО) 561/2996, с ППС,
оборудвано с дигитален таограф, водачът представил дигитална карта, в която
липсвала информация за периода от 16:25ч UTC на дата 19.08.2020г до 04:15ч UTC на дата 24.08.2020г.
При поискване от контролните органи водачът не представил и тахографски листи
за периода, всеки ръчен запис или разпечатка или удостоверение за дейности по
образец. Разпитан в о.с.з. по делото, св.К. посочил, че при проверката касаторът
не е представил нито тахографски лист, нито някой от допустимите алтернативни
документи с информация за дейностите, които е извършвал в посочения период от
време – дали е почивал, дали е бил на разположение, дали е управлявал. За това нарушение, квалифицирано по чл.36 §2
т. (ii) от Регламент (ЕС)165/2014, св.К. съставил на място АУАН против
касатора, който при личното предявяване заявил писмено, че няма възражения;
такива не последвали и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на акта било
издадено и НП, с което АНО възприел изцяло както фактическите констатации на
актосъставителя, така и правната квалификация на вмененото на К. нарушение, за
което на осн.чл.93в ал.17 т.1 от ЗАвтПр му наложил глоба в размер на
1 500лв.
При така установената фактология
въззивният съд приел от правна страна, че АУАН и НП са издадени от компетентни
длъжностни лица, в сроковете по чл.34 от ЗАНН и съдържат минимално изискуемите
за редовността им от формална страна реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, а в
хода на АНП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
ограничаващи или осуетяващи правото на защита на наказаното лице. Съдът обсъдил
и отхвърли като неоснователни възраженията в тази насока, като посочил, че НП съдържа
пълно описание на нарушението, датата, мястото и обстоятелствата по
извършването му, а самото нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща
да се разбере какво е обвинението и срещу какво се организира защитата, посочена
е нарушената материално-правна норма, а наказанието е индивидуализирано. Поради
всичко изложеното съдът приел, че правото на защита на нарушителя не е нарушено
по никакъв начин – напротив, реализирано е в цялост с депозирането на
въззивната жалба.
По приложението на материалния закон съдът
приел, че настоящият касатор е извършил нарушението, за което е наказан с НП. В
тази насока цитирал разпоредбата на чл.36 §2 т. ii от Регламент (ЕС) 165/2014, задължаваща водача, управляващ
превозно средство, оборудвано с дигитален тахограф, да е в състояние да представи
по искане на оправомощен служител на контролен орган всички ръчни записи и
разпечатки, направени през текущия ден и предходните 29 дни съгл. изискванията
на този Регламент и на Регламент (ЕО) 561/2006г. Въззивният съд е приел за безспорно
установено, че в деня на проверката настоящият касатор е извършвал превоз за
собствена сметка, попадащ в обхвата на Регламент (ЕО) 561/2006г; че управляваното от него МПС е било
оборудвано с дигитален тахограф, както и че на картата му за водач не е имало
никакви записи за периода от 16:25ч на 19.08.2020г до 04:15ч а 24.08.2020г, и
че за този период той не е преддставил на проверяващите ръчен запис и
разпечатка за периода, или тахографски листи за период, в който евентуално е
управлявал с дигитален тахограф, или удостоверение, че не е управлявал ППС. В
този смисъл – поради наличието на всички кумулативно изискуеми елементи от
фактическия му състав, въззивният съд приел за доказано извършеното от К.
нарушение по чл.36 §2 ii от Регламент (ЕС) 165/2014. Съдът коментирал,
че посочените в АУАН и НП факти, че касаторът не е представил всички ръчни
записи и разпечатки за процесния период изцяло кореспондират с посочената
нарушена норма, поради което допълнителното посочване, че не са представени и
други документи, с които евентуално водачът би могъл да разполага, не е
ограничило правото му на защита, и преценил като неоснователно възражението му
в този смисъл; посочил още, че в АУАН и в НП е изрично посочено, че в
представената от водача дигитална карта също липсва информация, поради което
отхвърлил като неоснователно и това възражение за допуснато съществено
процесуално нарушение. Поради изложеното по-горе въззивният съдебен състав
посочил, че възприема допълнителните факти, включени в АУАН и в НП, като описание
на обстоятелствата, при които е извършено нарушението, а не като самостоятелно
нарушение, и е отхвърли и това възражение на К. – че в НП са описани две
нарушения, и за него не става ясно какво точно е извършил. По-нататък съдът
преценил, че в случая правилно е избрана и приложимата правна норма – чл.93
ал.17 т.3 от ЗАвтПр, предвиждаща наказание за водач, който при проверка от
контролните органи не представи документите, регистрирали времето на
управление, прекъсванията и почивките му пред текущия ден, и тези от
предходните 28 календарни дни, а именно – ръчни записи и разпечатки , каквито Р.К.
не представил в деня на проверката при изискването им от контролните органи.
Поради това съдът приел наличието на пълно съответствие между възприетата като
нарушена правна норма и приложената санкционна такава. По отношение размер на наложената глоба
посочил, че тя е в абсолютния размер по приложимия текст, в този смисъл –
липсва основание да се счита, че АНО не е съобразил размера й съобразно
изискването на чл.27 ал.5 от ЗАНН. В заключение съдът изложил съображения, че този
случай на нарушение не е маловажен – в хода на проверката К. не е представил
изискуемите от него документи, с което съставът на нарушението е осъществен и
то е довършено, а тъй като е формално по своя характер, то за неговата
съставомерност и принципно не се изисква настъпване на конкретни вреди. Съдът
приел също, че извършеното от Р.К. административно нарушение не се отличава от
останалите от съответния вид, за да се приеме, че обществената му опасност е
явно незначителна. С тези съображения съдът потвърдил изцяло обжалваното НП.
Настоящият касационен състав преценява
така достигнатите изводи като доказателствено обвързани, обосновани, правилни и
законосъобразни, изцяло ги споделя и се позовава на тях на осн.чл.221 ал.2 пр.2
от АПК.
Касационният съд преценява като
неоснователни всички възражения на касатора – те са идентични с поддържаните с
въззивната му жалба, обсъдени са от въззивната инстанция и мотивирано са
отхвърлени като неоснователни с проверяваното решение.
На първо място твърдението, че съдът
неправилно бил приел, че К. е извършил състава на вмененото му нарушение, е
изцяло декларативно – съдът е описал всеки от елементите на фактическия състав
на нарушението, които са безспорно установени в случая, а пък касаторът не излага
мотиви защо счита, че същото не е извършено, че е несъставомерно, или че са
налице основания, изключващи отговорността му. На следващо място и противно на
поддържаното с касационната жалба – съдът е направил цялостен анализ на
хронологията на събитията и последователността на осъществените релевантни
факти, което се установява с простия прочит на решението му. То включва
подробен, мотивиран и задълбочен анализ на нарушението от фактическа и правна страна,
а всички възражения на К. са обсъдени последователно и са отхвърлени с
конкретни мотиви за неоснователността им. Както правилно е посочил и ВРС,
наложената на касатора глоба от 1500лв. е в абсолютния размер, установен от
законодателя за това нарушение – поради това съдът не разполага с възможност да
го коментира или редуцира, а възражението, че глобата не била съобразена с
обстоятелствата по чл.27 ал.5 от ЗАНН, че била прекомерна и несправедлива, са
неоснователни.
В обобщение на изложеното касационата
инстанция не констатира наличието на поддържаните от касатора основания за
отмяна на проверяваното решение на ВРС; други такива не бяха установени и в
хода на служебно дължимата проверка по чл.218 ал.2 от АПК, поради което
решението следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
При този изход на делото претенцията на
АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се преценява като
основателна и следва да бъде уважена в размер на 80лв. на осн.чл.143 ал.3 от АПК вр.чл.37 от Закона за правната помощ и чл.27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ.
Мотивиран от изложеното и съобразно правомощията си по чл.221
ал.2 от АПК, касационният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260515/16.04.2021г
по АНД №5245/2020г на ВРС, ХV с-в, с
което е потвърдено издаденото от Началника на Отдел „Контрол“ в РД „Автомобилна администрация” – Варна НП
№23-0000991/19.11.2020г и наложената на Р.Ц.К., ЕГН **********, от гр.Бургас,
Глоба в размер на 1 500лв. на осн.чл.93в ал.17 т.1 от Закона за
автомобилните превози.
ОСЪЖДА Р.Ц.К., ЕГН **********, от гр.Бургас, да заплати на РД „АА“
- Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ
: 1. 2.