ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№…………/12.02.2019 г.
гр. София
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-10
състав, в публично заседание
на двадесет и девети януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Анелия
Груева, като разгледа докладваното от съдията т. дело № 1999 по описа за 2016
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 692, ал. 2 и ал. 3 във вр. чл. 688, ал.3 от ТЗ.
По възражение, вх.
номер 164349/14.12.2018 г. на Национална агенция за приходите /НАП/
На
14.12.2018 г. НАП в качеството си на кредитор е подал възражение по чл. 690,
ал.1 от ТЗ срещу Списък на неприетите
вземания, обявен в ТР под номер 201812065657 по партидата на „Д.К.“ ЕООД (н)
ЕИК ********.
С
възражението се оспорва списъкът в частта, в която не е прието вземането на
НАП, заявено с молба, изх. номер 24-28480/1667/25.10.2018 г. в размер на сумата
от 1 842,33 лева. Твърди се, че се касае за вземане на Фонд „Гарантирани
вземанията на работниците и служителите“, възникнало по силата на разпореждане
4505-40-2433 от 14.09.2018 г., с което на Г.Ц.П.е изплатено дължимо трудово
възнаграждение и обезщетение по трудовото правоотношение.
Твърди
се, че дори и да е налице идентичност между предявени и приети в производството
по несъстоятелност на вземане на работник/служител, то при изплащане на същото
от ФГВТС, би следвало да се приеме и предявеното вземане от НАП като
представител на фонда, за да може да се получи плащане от фонда, съгласно чл.
28 от ЗГВРСНР, тъй като ако това вземане не бъде прието, няма как да се получи
плащане.
В
становището си по чл. 690, ал.2 от ТЗ
синдикът на „Д.К.“ ЕООД (н), сочи, че възражението е неоснователно.
За да включи вземането на НАП в списъка
на неприетите вземания, предявени в срока по чл. 688, ал.3 от ТЗ, синдикът е
съобразил, че идентично по основание вземане – за трудово възнаграждение и
обезщетение по трудов договор е предявено от Г.Ц.П.. Същото вземане е включено
в списъка с приетите вземания, одобрен с определение от 09.11.2018 г. на съда
по несъстоятелността. Синдикът е посочил, че предявените вземания от кредитора
НАП представляват вземания за изплатени от ФГВРС на работника Г.П.на основание разпореждане 4505-40-2433 от 14.09.2018 година
суми. Т.е предявените от НАП вземания вече са приети вземания по смисъла на чл.
693 от ТЗ в производството по несъстоятелност. При плащането им Фонда, представляван
в производството по несъстоятелност от НАП се суброгира в правата на кредитора
с прието вземане, без да е необходимо, и допустимо ново приемане. Настъпилата
законова суброгация следва да бъде взета предвид от синдика при изготвяне на
сметките за разпределение.
Съдът като обсъди доводите на страните и
материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
С
решение № 988/22.05.2017 г., обявено в ТР на 25.05.2017 г.
е обявена неплатежоспособността на „Д.К.” ЕООД, с ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление ***, подблоков офис, определена е начална дата на
неплатежоспособността 31.12.2015 г., открито е производство по несъстоятелност
на „Д.К.” ЕООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***,
подблоков офис, обявено е в несъстоятелност „Д.К.” ЕООД, с ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление ***, подблоков офис, постановена е обща възбрана
и запор върху имуществото на „Д.К.” ЕООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление ***, подблоков офис, постановено е прекратяване на дейността на
предприятието на „Д.К.” ЕООД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление
***, подблоков офис и е спряно производството по несъстоятелност по т.д. №
1999/16г. по описа на СГС, ТО, VІ-10 състав, на „Д.К.” ЕООД, с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, подблоков офис.
С решение от 28.05.2018 г., обявено в ТР
на 29.05.2018 г. съдът е възобновил производството по т.д.1999/2016г. на
Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-10 състав и е назначил за
временен синдик на „Д.к.“ ЕООД, ЕИК ********,
Р.П.Т.,***/*******, утвърдена със заповед № ЛС-04-72 от 21.02.2006,
Държавен вестник бр.16 от 2006.
От тази дата са започнали да текат
сроковете за предявяване на вземания от кредиторите на дружеството.
Едномесечният срок по чл. 685, ал. 1 от ТЗ е изтекъл на 29.06.2018 г., а
двумесечният срок по чл. 688, ал.1 от ТЗ е изтекъл на 29.08.2018 година.
Относно възраженията на кредитора
НАП относно неприемане вземане, заявено с молба, изх. номер
24-28480/1667/25.10.2018 г.
На 26.10.2018 г. (подадено по пощата)
НАП е подал молба за приемане на и следното вземане – вземане в размер на
1 842,33 лева на Фонд „Гарантирани вземанията на работниците и
служителите“, възникнало по силата на разпореждане 4505-40-2433 от 14.09.2018
г. на старши експерт по осигуряването при ТД на НОИ-София-град – Стефка
Великова.
В списъкът по чл. 688, ал.3 от ТЗ,
синдикът Р.Т. е приела, че вземането не следва да бъде прието, тъй като тези
вземания вече са предявени в производството по несъстоятелност с молба, вх.
номер 81564/16.06.2017 г. на Г.Ц.П.и са включени в одобрения от съда списък с
определение 09.11.2018 г. по т. дело 1999/2016 г. на СГС списък с приетите от
синдика вземания на кредиторите на Д.К. ЕООД (н) , предявени в срока по чл.
685, ал.1 от ТЗ.
Списъкът е обявен в ТРРЮЛНЦ на
06.12.2018 година.
Възражението по чл. 690, ал.1 от ТЗ от
кредитора НАП е постъпило по пощата
съответно на 13.12.2018 г., т.е в срока по чл. 690, ал.1 от ТЗ, от легитимирана
страна – кредитор, чието вземане не е прието, поради което е ДОПУСТИМО и следва
да се разгледа по същество.
По същество спорът се свежда до
обстоятелството дали ако е налице прието вземане на работник /служител в
производството по несъстоятелност, при последващо плащане на това задължение от
ФГВРС е необходимо НАП като представител на ФГВРС да предявява отново същото
вземане или ще участва в разпределението по силата на законовата суброгация.
Не се спори относно фактите.
Налице е прието вземане на Г.П.за
неплатено трудово възнаграждение за периода м. 11.2014 г. - м.03.2105г., установено с съдебно решение
от 30.11.2016 г. по гр.дело № 11337/2015 г. на РС – Варна в размер на 2215.56
лева, вземане за обезщетение по чл.221 ал.1 КТ за прекратяване на трудовия
договор в размер на 593,90 лева, вземане за обезщетение по чл. 222, ал.1 от КТ
в размер на 3959,28 лева, законна лихва върху главниците от 12.06.2015 г. до
датата н решението за откриване на производство по несъстоятелност в размер на
1337, 85 лева, законна лихва от 23.05.2017 г. до изплащане на сумите и 420 лева
– разноски по производството.
Не се спори, че след предявяване на
вземането от Г.П.с молба от 16.06.2017 г. по делото, въз основа на разпореждане
4505-40-2433 от 14.09.2018 г. на старши експерт по осигуряването при ТД на
НОИ-София-град – С.В.на основание чл. 26, ал.1 от ЗГВРСНР, на същия са
изплатени сумите от общо 1 959,88 лева, от които гарантирано парично
вземане за трудово възнаграждение за месец
февруари и месец март 2015 г. в размер на 911,26 лева, гарантирано вземане в
размер на 659,88 лева по чл. 221, ал.1 от КТ и гарантирано вземане в размер на
388,74 лева по чл. 222, ал.3 от КТ. Общата сума за изплащане, след удържане на
дължимия данък върху дохода възлиза на 1 959,88 лева (145,36 лева).
На основание чл. 28, ал. 3 от Закона за гарантиране вземанията на
работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя (ЗГВРСНР),
който е приложимият нормативен акт към отпускането и изплащането на
гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност, в
производството по несъстоятелност Фонд "Гарантирани вземания на
работниците и служителите" се представлява от ищеца НАП.
Съобразно чл. 3 от ЗГВРСНР, гарантирани
вземания на работниците и служителите по този
закон са начислени и неизплатени: 1. трудови възнаграждения, дължими
по индивидуални и колективни трудови договори и 2. парични обезщетения, дължими
от работодателя по силата на нормативен акт. Едновременно с изплащането на
гарантираните размери по чл.3, т.1, на основание чл.27, ал.2 от ЗГВРСНР (в приложимата редакция след измененията
с ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.), съответното териториално
поделение на Националния осигурителен институт превежда на НАП данъка върху
доходите и запорите. В чл. 28, ал. 1 от ЗГВРСНР е предвидено, че в резултат на
изплащането на гарантирани вземания на работниците и служителите със средства
на фонда в негова полза възниква право на иск срещу работодателя или масата на
несъстоятелността за възстановяване на изплатените средства, като в
производството по несъстоятелност същият е представляван от НАП.
Настоящата съдебна инстанция намира, че
по силата на закона - чл. 28 от ЗГВРСНР,
е настъпила законова суброгация в полза на ФГВРС в правата на кредитора с
прието вземане по смисъла на чл. 693 от ТЗ Г.П.за трудово възнаграждение и
парично обезщетение по КТ във връзка с прекратяване на трудовия договор до
размерите и основанията, за които е изплатено вземането (само за месеците
февруари и март 2015 г. и до гарантирания размер на обезщетенията по чл. 221 и
чл. 222 от КТ). В останалата част, в която не е настъпила суброгация, кредитор
с прието вземане си остава Г.П..
Не е нужно, а и не следва да се допуска
ново предявяване, съответно приемане на тази част от вече приетите вземания, с
кредитор ФГВРС, представляван от НАП. Фактът на суброгацията следва да бъде
взет предвид от синдика, при изготвяне на сметката за разпределение.
С оглед приложените към заявлението за
предявяване на вземания от молба, изх.
номер 24-28480/1667/25.10.2018 г. документи, следва да се приеме, че е
направено искане от представителя на ФГВРС в производството по несъстоятелност
– НАП до синдика за съобразяване на факта на настъпила суброгация.
По изложените съображения възражението
следва да се отхвърли. Правилно и законосъобразно синдикът е отказал да включи
отново вече прието вземане в списък с допълнително приетите вземания по чл.
688, ал.3 от ТЗ.
В ТЗ не е предвидена процедура по
промяна на носителите на вече приети вземания в одобрените вземания, без това
обаче да означава, че настъпили юридически факти от значение за спорното право,
като прехвърляне, опрощаване, наследяване, няма да в бъдат взети предвид от
синдика при последващо развитие на
процедурата по осребряване, а именно при разпределение на средствата.
Воден от горните
съображения, СГС, VI-10
състав
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
възражение, вх. номер 164349/14.12.2018
г. на Национална агенция за приходите срещу Списък на неприетите вземания
на кредиторите на „Д.к.“ ЕООД (н), предявени в срока по чл. 688, ал.3 от ТЗ,
обявен в ТР под номер ********* по партидата на „Д.К.“ ЕООД (н), ЕИК ********.
Определението
на основание чл.692, ал.5 от ТЗ да се обяви в Търговския регистър.
Определението
да се впише в нарочната книга по чл.634в, ал.1 от ТЗ на Софийски градски съд.
Препис
от определението да се изпрати на синдика и на длъжника.
СЪДИЯ: