№ 4557
гр. С., 29.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:В. АНГ. Г.
като разгледа докладваното от В. АНГ. Г. Административно наказателно
дело № 20211110216067 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба против наказателно постановление /НП/ № 21-
4332-018521 от 09.09.2021 г., издадено от началник група към СДВР, отдел
„Пътна полиция”-СДВР, с което на Д. С., на основание чл. 179, ал.2, вр. ал.1,
т.5, пр.1,2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. за нарушение на чл.6,
т.1 от ЗДвП; на основание чл. 180, ал.1, т.1, пр.3 от Закона за движението по
пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 150 лв.
за нарушение на чл.16, ал.1, т.3 от ЗДвП; на основание чл. 174, ал.3, пр.1 от
Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 24 месеца за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП.
В жалбата се изразява несъгласие с фактическите констатации н
наказателното постановление. Акцентира се на обстоятелството, че преди
проверката жалбоподателят, със сърдечно-съдово заболяване, е получил
сърдечен пристъп, обстоятелство, наложило прием на препарат, съдържащ
нитроглицерин, след което загубил съзнание, респективно контрол над
1
управлявания от него автомобил. Иска се отмяна на обжалваното НП като
незаконосъобразно.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се
представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата с
искане, наказателното постановление да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява от
процесуален представител.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните
по делото доказателства по реда на субсидиарно приложимия Наказателно-
процесуален кодекс, съобразно с вътрешното си убеждение, н.ри за
установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал. 2 от ЗАНН, от лице, имащо
интерес от обжалването, предвид което същата е процесуално допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
От фактическа страна се установи следното:
На 01.09.2021 г. около 09.00 ч. в гр. С. по бул.“Д. Ц.“, с посока на
движение от бул.“П. К.Я.“ към бул.“Е. и Х. Г.и“ жалбоподателят управлявал
лек автомобил „Л.“ ... с рег. № ****, собственост на „SUMMITLEHSING
SLOVENIJN D.O.O.“. Срещу №4 /БНР/ същият е спрян за проверка от
органите ОПП-СДВР. Извършена е констатация за това, че жалбоподателят
не съобразява поведението си с пътните знаци и маркировка, като при
наличие на пътна маркировка „М 2“ и на четири пътни ленти, по две в
посока, навлиза и се движи в лента за насрещно движение – в насрещна пътна
лента, като реализира ПТП с насрещно движещия се лек автомобил „Т.“ с рег.
№ ******* с водач К. А. Р., като в следствие на удара МПС 2 се измества и
удря движещия се до него в дясно лек автомобил „Х.“ с рег.№ ******* с
водач Л. В. И.. Проверяващите направили преценка и за това, че водачът
отказва проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол в кръвта и не изпълнява предписание за изследване с доказателствен
анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта му – отказва да бъде изпробван за употреба на алкохол с
Алкотест Дрегер 7510 № 0136, тариран до 11.2021 г., като на водача е
2
издаден талон за медицинско изследване № 086532 за УМБАЛ „Пирогов“; от
ПТП е пострадал водачът на МПС 1, прегледан и освободен от УМБАЛ
„Пирогов“ с диагноза „контузия на дясна ставна глава на долна челюст“;
лицето не е дало кръв.
Във връзка с горното, на 01.09.2021 г. Л. Г. М., на длъжност „младши
автоконтрольор” в трети сектор на отдел „Пътна полиция” – СДВР, е
съставил АУАН № 041957, връчен при отказ на същата дата, потвърдено от
свидетел – Красимир Атанасов Лазаров.
Въз основа съставения акт за установяване на административно
нарушение е издадено процесното наказателно постановление, с което на
основание чл. 179, ал.2, вр. ал.1, т.5, пр.1,2 от Закона за движението по
пътищата /ЗДвП/ на жалбоподателя е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 200 лв. за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП; на основание
чл. 180, ал.1, т.1, пр.3 от Закона за движението по пътищата е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 150 лв. за нарушение на
чл.16, ал.1, т.3 от ЗДвП; на основание чл. 174, ал.3, пр.1 от Закона за
движението по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24
месеца за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена
въз основа събраните по делото гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, както следва: гласни – показанията на свидетелите
Л. Г. М. и Д. Г. К., и писмените, приобщени по реда на чл.283 от НПК:
АУАН, скица, констативен протокол, писмени сведения, справка-картон на
водача, заповеди за компетентност, медицински документи, както и от
останалите материали по делото. Разпитан пред съда, св.М. се позовава на
липсата на спомен за случая, и след предявяване на АУАН заявява, че не
помни за това; съдът отчете множество проверки, извършвани ежедневно от
свидетеля в качеството му на младши автоконтрольор в ОПП-СДВР и
обстоятелството, че същият потвърди, че той е съставил, респективно
подписал акта, и даде вяра на съобщеното от него. Съдът цени показанията на
свидетеля К., излагащ възприетото от него на инкриминираната дата, като
последователни и логични. Съдът кредитира писмените доказателства по
делото, съобрани и приобщени по предвидения в закона ред, като относими.
3
Материалната компетентност на актосъставителя по съставяне на
АУАН, и компетентността на наказващия орган по издаване на атакуваното
наказателно постановление, следват по силата на заеманите длъжностни
качества и правомощията, делегирани им с приложените по делото заповеди.
При така приетото от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал. 2 от ЗАНН, от лице, имащо
интерес от обжалването, предвид което същата е процесуално допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да
провери законността, т.е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя
– арг. от чл.314, ал.1 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН. В изпълнение на това си
правомощие (право и задължение) съдът ex officio (служебно) констатира –
чл.13, чл.107, ал.2 и чл. 313-314 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, че АУАН и НП
са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма.
Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Настоящият съдебен състав намира, че при издаване на обжалваното
НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели
до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Съгласно разпоредбите
на чл. 42, т. 5 ЗАНН и чл. 57, ал. 1 т. 6 от ЗАНН както АУАН, така и НП
следва да съдържат посочване на заК.ите разпоредби, които са били
нарушени. Същевременно, разпоредбата на чл. 53 от ЗАНН допуска издаване
на НП дори и при допуснато нарушение на чл. 42 т. 5 от ЗАНН при условие,
че е установена самоличността на извършителя и е безспорно доказано
извършването на нарушението и вината на нарушителя. В процесния АУАН е
посочено, че с действията си на 01.09.2021 г. жалбоподателят е нарушил
разпоредбата на чл.6, т. 1 от ЗДвП. Разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП е
бланкетна и предвижда задължение за участниците в движението да
съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица,
упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата,
4
както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.
Посочената непрецизност от страна на актосъставителя принципно не
препятства издаването на наказателно постановление (при условията на чл. 53
от ЗАНН), като същата подлежи на отстр.ване посредством даване на точна
правна квалификация от страна на АНО при издаване на НП.
Административнонаказващият орган /АНО/ не само, че не е отстранил
допуснатата от актосъставителя непрецизност, а на свой ред е допуснал
нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал. 1 т. 6 от ЗАНН, като при цитиране
на правната квалификация на нарушението се е задоволил единствено да
посочи, че жалбоподателят е нарушил чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Посочването само
на бланкетната норма винаги е съществено процесуално нарушение, тъй като
засяга правото на защита на санкционираното лице да узнае, какво точно
нарушение му е вменено, и кои текстове от закона и подзаК.ите нормативни
актове са предвидили за него задължения, които той не е изпълнил. С АУАН
на жалбоподателя е вменено, че нарушава пътните знаци и пътна
маркировка „М 2“, без да се посочва с какви именно свои действия на пътното
платно извършва нарушение по ЗДвП и в какво се състои то. Идентично
непълно и неясно описание е отразено в НП, като административното
обвинение спрямо жалбоподателя е за несъобразяване на поведението му с
пътната маркировка, с твърдение, че нарушава пътните знаци и пътна
маркировка „М 2“ , в нарушение на разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП, без
посочване на друга нарушена заК.а разпоредба и без прецизиране на
конкретни действия на жалбоподателя, които да се субсумират под състав на
административно нарушение по Закона за движение по пътищата. Допуснато
е съществено процесуално нарушение, водещо до ограничаване правото на
защита на наказаното лице да организира ефективно защитата си срещу
неконкретизирано административно обвинение.
Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, "На пътно платно с
двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено...,
когато платното за движение има четири и повече пътни ленти - да навлиза и
да се движи в лентите за насрещно движение. " В случая от показанията на
свидетелите не се установява несъмнено, че цитираното в акта и в НП пътно
платно е имало четири ленти, по две за всяка посока на движение, но въпреки
това жалбоподателят се е движил с лекия автомобил в лента за насрещно
движение. Затова не може да се приеме за доказано извършване на нарушение
5
от страна на жалбоподателя.
На жалбоподателя е повдигнато административно обвинение и за
осъществен състав на нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. За да е налице
състав на нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗдвП, е необходимо субектът на
нарушението да притежава качеството водач на моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина, и същият да откаже да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в
кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или
техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване
за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Изпълнителните деяния в настоящия казус са отказ да бъде изпробвано
лицето с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта
и неизпълнение на предписанието за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, като същите могат да бъдат
осъществени кумулативно или алтернативно. В конкретния случай
нарушението е извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл, като
водачът е съзнавал задължението си да даде проба, за да му бъде извършена
проверка с техническо средство „Алкотест Дрегер“ 7410+ с № 0136 за
установяване на употребата на алкохол в кръвта и да изпълни предписание за
медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му по издаден
талон за медицинско изследване № 086532 за УМБАЛ „Пирогов“, но е
отказал, въпреки че е съзнавал, че по този начин нарушава закона за
движение по пътищата. Визираната заК.а разпоредба има смесен характер,
като същата съдържа както правилото на поведение, така и санкцията, която е
предвидена от законодателя при неговото нарушаване – 2000 лева глоба и
лишаване от право да управлява МПС за срок от две години. Размерът на
глобата и срокът на лишаване от права са фиксирани и не подлежат на
промяна. Въпреки това съдът счита, че НП следва да бъде отменено и в тази
част, поради допуснато процесуално нарушение при издаване на АУАН.
Видно от съдържанието на акта за установяване на административно
нарушение единственото, което е посочено в него при описание на
6
нарушението, е дата, час и място на извършването. Визира се като нарушена
разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, но в случая липсва описание на
обстоятелствата, при които е реализирано нарушението, за което е
санкциониран жалбоподателят. В тази посока единствено се сочи, водачът да
е отказал да бъде изпробван с техническо средство „Алкотест Дрегер“ 7410+ с
№ 0136 и да му е издаден талон за медицинско изследване , докато от НП се
извежда, че е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство
за установяване употребата на алкохол „Алкотест Дрегер“ 7410+ с № 0136 и
не изпълнил предписанието за медицинско изследване на концентрацията на
алкохол в кръвта му по издаден талон за медицинско изследване. Така
отразените фактически обстоятелства в НП не са от естество да обосноват
пълно, точно и разбираемо очертаване на соченото деяние. В този смисъл е
допуснато нарушение на чл. 42, т. 4 от ЗАНН, което е съществено, тъй като
препятства правото на жалбоподателя да разбере, срещу какви факти следва
да се защитава, и това му пречи да организира адекватно защитата си.
Отделно от това, недопустимо е въвеждането на нови фактически
обстоятелства, срещу които жалбоподателят е лишен от възможност да се
защитава.
Не на последно място, макар и в този ред на хронология, за
жалбоподателя се установява да е гражданин на Словения, но съдът не
констатира наличие на преводач и извършен превод от български на
словенски език и обратно. В този смисъл, при липса на преводач, който да
преведе на жалбоподателя съдържанието на акта, което да бъде удостоверено
с негов подпис и индивидуализиращи данни на преводача, съдът приема, че
съдържанието на акта за установяване на административно нарушение не е
станало известно на жалбоподателя, т.е. не е било налице валидно и
законосъобразно връчен АУАН. Това от своя страна е налагало прилагането и
на разпоредбата на чл. 52, ал.2 от ЗАНН - АУАН е следвало да бъде върнат
незабавно на актосъставителя, който в присъствието на преводач на връчи
акта за запознаване на жалбоподателя. Вместо обаче да се извърши всичко
това и посочените императивно правила да бъдат спазени, наказващият орган
напълно ги е игнорирал, като е опорочил в тази връзка цялото производство и
актовете, издадени по време на същото. В контекста на изложеното съдът
счита, че при съставянето на акта и издаването на НП е било нарушено грубо
правото на защита на жалбоподателя и възможността му да разбере за какво
7
точно е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Видно от
приложените по делото писмени доказателства, жалбоподателят е словенски
гражданин и по делото липсват данни той свободно да е владеел български
език. Не само проверката е била извършена в отсъствието на преводач, но и
актът е съставен на български език и е предявен на жалбоподателя на
български език, като не се установява същият да е разбрал в действителност
за какво точно е съставен актът, или дори характеристиките на документа,
който му е предявен да подпише. Това се потвърждава и от самото
съдържание на акта, където е налично отбелязване на отказ от подпис на
нарушителя. Липсата на преводач, според съдебния състав, е засегнало
съществено правото на защита на административнонаказаното лице,
доколкото не му е позволило да узнае в какво е обвинен и за какво
нарушение. В действителност в ЗАНН не е уредена хипотезата, при която
нарушителят не владее български език. Съобразно разпоредбата на чл. 84 от
ЗАНН обаче, която препраща за неуредените случаи към НПК, субсидиарно
следва да бъдат приложени правилата на процесуалния наказателен закон. С
позоваване на тази препращаща разпоредба се обосновава приложимостта на
чл. 21, ал.2 НПК, както и на чл. 142, ал.1 НПК, които вменяват задължение на
органите в съответния фаза на процеса да назначат преводач на лицето, което
не владее български език. Всички тези съществени процесуални нарушения
обосноват извода за необходимост от отмяна на атакуваното наказателно
постановление на формално основание, без да е необходимо обсъждането на
спора по същество, затова и съдът не намира за необходимо да обсъжда
обстоятелствата от здравен характер, на които се позовава жалбоподателят.
Предвид на изложеното до тук съдът намира, че следва да отмени
обжалваното наказателно постановление.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-4332-018521/ 09.09.2021
г., издадено от началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция”-СДВР.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд-С. град, в 14-дневен срок от получаване на съобщение, че решението е
изготвено.
8
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9