Протокол по дело №2842/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 218
Дата: 10 февруари 2022 г. (в сила от 10 февруари 2022 г.)
Съдия: Юлия Русева Бажлекова
Дело: 20213100502842
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 23 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 218
гр. Варна, 10.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на осми
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Христова

мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Елка Н. И.
Сложи за разглеждане докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно
гражданско дело № 20213100502842 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 09:56 часа се явиха:
След спазване разпоредбата на чл.142, ал.1 ГПК.
Страните не възразяват делото да бъде вразгледано малко по-рано.
Въззивникът К. М. Б., редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. В.П.,
редовно упълномощен и приет от съда от днес.
Въззиваемата страна Д. Н. Ч., редовно призована, не се явява. Представлява се от
адв. Б., редовно упълномощена и приета от съда от преди.
Контролиращата страна ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ“ – ВАРНА,
редовно призована, не се явява представител.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Б.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ЖАЛБАТА

Производството е образувано по въззивни жалби, както следва: Въззивна жалба от
К. М. Б., чрез адв. Н.В. – АК Пловдив, срещу решение № 1068/13.08.2021г., постановено по
гражданско дело № 6714 по описа за 2021г. на Районен съд – Варна, в частта, с която е
1
отхвърлена молбата на въззивника- лично и в качеството му на родител и законен
представител на детето М. Б.а за налагане на мерки за защита от домашно насилие по чл.5,
ал.1, т.3 – т.5 от ЗЗДН спрямо Д. Н. Ч., а именно: задължаване на Д.Ч., да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо детето М. Б.а, временно определяне на
местоживеене на дето при молителя, налагане на забрана за ответницата да доближава
молителя и детето, жилището на молителя и детето за срок от 18 месеца и задължаване на
същата да посещава специализирани програми. В жалбата се излага, че решението в
обжалваната част е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и
съдопроизводствените правила. Твърди, също че решението е немотивирано и
необосновано, като от доказателствата по делото категорично се установява, че по
отношение на молителя и детето М. е извършен акт на домашно насилие на 11.04.2021..
Съдът не е взел предвид и неправилно е преценил показанията на разпитаните по делото
свидетели и заключението на СПЕ. Претендира се отмяна на решението в обжалваната част,
като молбата за допускане на мерки за защита по ЗЗДН се уважи изцяло. С въззивната жалба
е представено копие от протокол от проведена среща на 13.09.2021г. в ОДЗ Пловдив, което
да бъде прието като доказателство по делото. Искането е обосновано с твърденията, че
ответницата е проявявала поведение на раздразнение и избухливост спрямо детето, което е
довело до отказ на детето да се върне при нея в началото на учебната година – 15.09.2021г.
С писмен отговор насрещната страна е оспорила жалбата като неоснователна.
Въззивна жалба от Д. Н. Ч. срещу решение № 1068/13.08.2021г., постановено по
гр.д. № 6714/2021г. на ВРС, в частта, с която е уважена молбата на К.Б. за налагане на мерки
за защита по ЗЗДН и на основание чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН е задължена въззивницата да се
въздържа от извършване на актове на домашно насилие спрямо К.Б. и на основание чл.5,
ал.4 ЗЗД същата е осъдена да заплати глоба в размер на 200лв. Жалбоподателката счита
решението в посочените части за неправилно и необосновано, като постановено в
нарушение на процесуалните правила и материално-правните разпоредби. Съдът не е
преценил събраните по делото доказателства в тяхната цялост, в съвкупност и взаимовръзка,
което е довело и до неправилни изводи. Необосновано е прието, че от събраните по делото
доказателства се опровергава съдържанието на декларацията по чл.9 ЗЗДН. Посочва също,
че не е обсъдено представеното по делото становище от ДСП Варна, като необосновано
съдът е изградил правните си изводи за осъществено насилие въз основа на заключението на
СПЕ, което съдържа изводи относно възприемането на молителя за осъществен акт на
домашно насилие по повод на събитие, което е различно от това осъществило се на
11.04.2021г., съгласно изложеното в молбата и не е предмет на производството по делото. В
заключение, моли за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на нова, с
което молбата за налагане на мерки по ЗЗДН се отхвърли като неоснователна.
К.Б. не е депозирал отговор на въззивната жалба, подадена от Д.Ч..

АДВ. П.: Поддържам въззивната жалба, ведно с представените доказателства.
Оспорвам отговора.
2

АДВ. Б.: Оспорвам жалбата. Поддържам отговора.

Съдът, по направените във въззивната жалба доказателствени искания се е
произнесъл като е оставил без уважение същите, т.к. представените с въззивната жалба
писмени доказателства са неотносими към предмета на настоящото производство.

АДВ. П.: Няма да соча доказателства. Представям списък с разноски по чл. 80 ГПК.

АДВ. Б.: Ние сме представили доказателства за разноски в предходното заседание.
Съдът намира, че следва да се приемат по делото представените от списъци с
разноски и доказателства за извършването им, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА по делото представените списъци с разноски и доказателства за
извършването им.

Съдът, предвид поведението на страните, счете спора за изяснен от фактическа
страна и

О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО

АДВ. П.: Моля да уважите депозираната въззивна жалба на доверителя ми по
направените в нея възражения. До голяма степен решението на ВРС е правилно по
отношение наличието, установяването и доказването на акта на насилие, но считам, че
съдът неправилно е интерпретирал твърдението за липса на акт на насилие спрямо детето.
Съдът влиза в противоречие като от една страна признава наличието на законовата
презумпция по чл. 2, а от друга страна твърди, че нямало акт на насилие на детето, защото
то не било възприело поведението на майка си спрямо нея като такова. Законодателят е
казал, че самият акт на насилие в присъствието на дете се счита за такъв и спрямо него. Това
какво е възприело детето, дали го е възприело като акт на насилие, или само е присъствало е
въпрос на субективна преценка. Законодателят не изисква потенциалната жертва на насилие
- дете да е възприело това и да го е тълкувало. Това важи както за малки деца и
3
непълнолетни и за деца в по-голяма възраст, които по различен начин могат да
интерпретират поведението на възрастните. Косвено доказателство за възприетите от М. Б.а
актове на насилие е експертизата. Тя казва, че при връщането в дома на майката има
напрежение между родителите. Моля да имате предвид, че дете на тази възраст, за което
няма спор за родителски права на двамата – те са грижовни родители, това че имат спорове
и някой накърнява правата на другия не значи, че детето трябва да взема страна на единия
или другия. Обичайно децата изпадайки в конфликт на лоялност не вземат страна, каквото е
направила и М.. Детето ясно и с грижа за двамата си родители се опитва да тушира
напрежението, съзнателно или не. В останалата част съдът е анализирал правилно
останалите доказателства, които се потвърждават от фактическата обстановка. Адресът на
ответницата е бул. „Струга“ № 23. Предблоковото пространство е заключено между блока и
булеварда. Там има две локални платна и паркоместа и правилно съдът е анализирал
възприятието на свидетелката И. и тя казва, че едва ли би могла да чуе каквото и да е.
Неоспорени се оказаха другите доказателства събрани от свидетеля Е.Я., който ясно каза
какво е възприел и чул и как се е отразила цялата ситуация на доверителя ми. В този смисъл
считам, че от една страна при активното събиране на доказателства се е доказало
изложеното от доверителя ми. При възложената доказателствена тежест на ответницата, тя
не е оспорила доказателствата и доказателствената стойност на декларацията по чл.9 ЗЗДН.
Моля за уважаване на предявените искове за защита на доверителя ми и малолетното дете за
извършен акт на насилие на 11.04.2021 г. от г-жа Ч.. Моля да ни присъдите направените по
делото разноски.

АДВ. Б.: Моля да уважите въззивната жалба на доверителката ми като постановите
решение, с което да отмените като неправилно първоинстанционното решение в
обжалваната част и отхвърлите молбата по чл. 8, ал. 2 от ЗЗДН на К.Б.. Подробни доводи и
съображения съм изложила във въззивната ни жалба. От събраните доказателства
категорично се опроверга съдържането на декларацията по чл.9, ал. 3 ЗЗДН, изрично
оспорена с отговора. За да уважи молбата за защита ВРС е кредитирал безкритично като
достоверни показанията на свидетел, който е в изключително близки приятелски отношения
с молителя и чиито показания противоречат не само на останалите събрани по делото
доказателства, а в една част и изложените от молителя твърдения в сезиращата молба.
Въпреки, че се твърди, че този свидетел е пътувал случайно от Пловдив до Варна, за да
придружи молителя при избора на автомобил, това негово твърдение противоречи на
останалите доказателства, от които е видно, че същият многократно е свидетелствал. Този
свидетел много често присъства на приемане и предаване на детето и е давал показания и по
прокурорски преписки. Доверителката ми е наясно защо той присъства при предаването на
детето и не би си позволила да упражни някаква вербална агресия спрямо бившия си
партньор. Считам, че неоснователно не са ценени показанията на свидетелката И. с мотив,
че противоречали на показанията на свидетеля Я. както и на твърденията на ответницата в
отговора, доколкото тя сочила, че всяко предаване на детето от майката на бащата и обратно
4
е било съпроводено със серия от конфликти между родителите, докато свидетелката И.
твърдяла, че и друг път родителите не си говорели, когато се предава детето. Този извод на
съда е в противоречие с доказателствената съвкупност. В отговора на молбата за защита не
се твърди, че всеки път при предаването на детето това е съпроводено с конфликти между
родителите, а твърдението е, че често се случва при предаване на детето той да обижда
доверителката ми и да заплашва. Доколкото тази свидетелка не винаги е била очевидка на
предаване на детето, напълно е възможно да не е станала свидетел на отправени обиди. Тя
не е чула какво са си говорили в случая страните, но от показанията й се установява, че
контактът е бил за няколко секунди, за които не биха могли да се изрекат описаните в
сезиращата молба твърдения. Показанията на тази свидетелка са безпристрастни, логични,
последователни и в синхрон със събраните доказателства и съдът следваше да гради
изводите си върху тях. От събраните доказателства се опровергаха твърденията на молителя
за осъществено домашно насилие спрямо него от доверителката ми като по отношение на
доказателствената стойност на СПЕ съм изложила подробни доводи във въззивната жалба.
Моля да оставите въззивната жалба на Б. без уважение и потвърдите обжалваната от него
част като правилна и законосъобразна. Законосъобразно и обосновано ВРС е достигнал до
извод, че доверителката ми не е осъществила домашно насилие спрямо детето. Моля да ни
присъдите направените по делото разноски.

Съдът счете делото за изяснено и ще произнесе решението си в едномесечен срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10.08 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5