№ 18189
гр. София, 09.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20231110132761 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е Глава XIII ГПК (Общ исков процес)
Производството е образувано по искова молба с вх. №
167987/14.06.2023 г., уточнена с молба с вх. № 201755/14.07.2023 г. от „----“
ЕАД, ЕИК ------, представлявано от А- - Изпълнителен директор и --
председател на УС с която са предявени следните обективно и субективно
съединени осъдителни искове, както следва
1. срещу Л. С. С. с ЕГН:**********, с адрес: гр. С-
1. чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ, с който ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата 383,84 лева-главница, представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
м.05.2019 г. до м.04.2021 г. , ведно със законната лихва от
14.06.2023г. (дата на подаване на исковата молба) до изплащане на
вземането
2. вр. с чл. 86 ЗЗД, с който ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата 75,68 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2020 г.
до 18.05.2023 г., изчислена върху главница от 383,84 лева
3. чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ , с който ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата 11,57 лева - главница за периода м.04.2020
г. до м.04.2021 г., представляваща сума за дялово разпределение
ведно със законната лихва от 14.06.2023г. (дата на подаване на
исковата молба) до изплащане на вземането
4. чл. 86 ЗЗД, с който ответникът да бъде осъден да заплати на
1
ищеца сумата 3,17 лева - лихва за периода 15.06.2020 г. до
18.05.2023 г., изчислени върху главница от 14.99 лева
за имот ID номер -, номер на инсталация ---, абонатен номер ---.
2. срещу М. С. С. с ЕГН: **********, с адрес: гр. С-, чрез законния му
представител Е. В- Г. с ЕГН: **********, с адрес: гр. С-:
5. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ, с който ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата 353,84 лева-главница, представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
м.05.2019 г. до м.04.2021 г. , ведно със законната лихва от
14.06.2023г. (дата на подаване на исковата молба) до изплащане на
вземането
6. вр. с чл. 86 ЗЗД, с който ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата 75,68 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2020 г.
до 18.05.2023 г., изчислена върху главница от 353,84 лева
7. чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ , с който ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата 11,57 лева - главница за периода м.04.2020
г. до м.04.2021 г., представляваща сума за дялово разпределение
ведно със законната лихва от 14.06.2023г. (дата на подаване на
исковата молба) до изплащане на вземането
8. чл. 86 ЗЗД, с който ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата 3,17 лева - лихва за периода 15.06.2020 г. до
18.05.2023 г., изчислени върху главница от 11,57 лева
за имот ID номер -, номер на инсталация ---, абонатен номер ---.
В исковата молба и нейното уточнение са изложени твърдения, че С. М.
С., ЕГН ********** е собственик на топлоснабден имот в гр. София, --,
поради което е клиент на ищцовото дружество и потребител на топлинна
енергия. Твърди се, че същият починал и като наследници е оставил
ответниците по делото, които придобили качеството клиенти/потребители на
топлинна енергия. Излагат се твърдения, че за процесния период и имот е
доставяна топлоенергия от ищеца, а наследодателя и ответниците на се
платили. Ето защо исковите претенции са насочени към неговите наследници,
които са приели наследството. Твърди, че ответници не платили задълженията
си.
Моли съда да уважи иска. Претендира разноски. Моли делото да се
гледа в тяхно отсъствие. Прави възражение за прекомерност на разноските на
противната страна. Прави искане за неприсъствено решение.
В срока по чл.131 ГПК, ответниците не подават отговор на исковата
молба.
В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът „Т---“ ЕАД, редовно
призовано, се представлява от юрисконсулт. Поддържа исковете. Моли съдът
да уважи исковете. Претендира деловодни разноски, за които представя
списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
2
Ответникът Л. С., призован по реда на чл.41, ал.1 ГПК не се явява
лично. В първото по делото о.с.з. чрез адв. К- в о.с.з. ищецът прави искане за
възстановяване на срок. При възстановяване на срок, ответникът прави
възражение, че имотът се е ползвал само от другия ответник. Позовава се на
договор за доброволна делба. Предявява иск срещу другия ответник, за това
че не е изпълнил задължението по чл. IV от Договора, а именно да заплати
кумулираните разноски за апартамента. Търси обезщетение за вреди от
неизпълнение на договор. Размерът, който предявява и за сумата по уважения
иск на Топлофикация спрямо него в това производство. Възстановяването на
срок е отказано от настоящия съд и същото е потвърдено от въззивния съд.
Ответникът М. С., редовно призован, чрез неговия законен представител
Е. Г., не се явява и не се представлява.
Третото лице – помагач, редовно призовано не се явява и не се
представлява. Изпраща писмена молба.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2
ГПК приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По валидността и допустимостта на производството
Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото
производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на
правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.
Следователно исковата молба е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното
упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство,
които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено,
поради което производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по
същество на спора.
По основателността на иска
Предявени са осъдителни искове, с които се иска ответниците да бъдат
осъдени да заплатят на „Т---” ЕАД, ЕИК ------, гр. София, ул. „---, процесни
суми представляващи стойност топлинна енергия и услуга по дялово
разпределение
3
За да бъдат уважени исковете с правно квалификация чл. 149 ЗЕ в
тежест на ищеца е да установи 1) възникването на облигационно отношение
по договор за продажба между него и ответника, по силата на което 2) е
доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е
възникнало задължение за плащане на 3) уговорената цена в претендирания
размер, както и 4) че през процесния период в сградата, в която се намира
процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение
от лице, с което 5) ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за
заплащане на възнаграждение в претендирания размер.
По исковете с правно квалификация чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава –
уговорен падеж за плащане на цената на доставена топлинна енергия, респ.
датата на публикуване на общите фактури, както и отправена и получена от
ответника покана за заплащане на таксата за дялово разпределение.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил претендираните вземания.
По облигационната връзка
За да бъде уважен иска, ответникът трябва да има качеството на клиент
на топлинна енергия по смисъла на чл.153 ЗЕ и §1, т.42 от ДР на ЗЕ за
процесния период и имот.. Съгласно задължителното за съдилищата
тълкуване, дадено с т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17
г. на ОСГК на ВКС, предоставяйки съгласието си за топлофициране на
сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към
които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия
на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна
енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл.
153, ал. 1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената топлинна енергия. Съгласно
разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ.
битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице –
ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
От представения и неоспорен нотариален акт се установи, че С. М. С.
има учредено право на строеж в дворно място в УПИ IV------ в гр. С-, с площ
от 1 233 кв. м.. Правото на строеж включва апартамент 20 заедно с мазето към
4
него, от монолитната масивна жилищна сграда в УПИ (л.10-11 от делото).
По делото е представено заявление – декларация от С. С., от което е
видно, че иска да се присъдени към топлопреносната мрежа и да му бъде
открито партида (л.13-14 от делото).
От тези факти, съдът направи извод, че е налице извънсъдебно
признаване на С. С. и акт за собственост върху жилище, от които е видно, че
същият е собственик на процесния апартамент и има качеството на клиент
като такъв за процесния имот.
От представения от ответника договор за доброволна делба се установи
че до 05.06.2023 г. ответниците са били съсобственици на процесния
топлоснабден имот – виж. Т.2.1 от договора за доброволна делба.
Следователно при това положение, се доказа, че ответниците са
съсобственици при равни квоти (л.114-121 от делото)
От направената справка в НБД и акт за смърт, се установи, че С. М. С. е
починал на 29.11.2020 г. и като наследници е оставил като наследници двете
си деца – Л. С. С., ЕГН ********** и М. С.о С., ЕГН **********, който се
представлява от майка си Е. В- Г., ЕГН ********** (л.12,42 от делото).
Съгласно чл.5, ал.1 ЗН всеки един от тях получава по една втора (1/2) от
имуществото на своя праводател, т.е. от активите и пасивите (задълженията)
от процесния апартамент.
Нормата на чл. 48 ЗН съставлява законова презумпция, по силата на
която законните наследници носят отговорността по чл. 60 ЗН от откриването
на наследството по смисъла на чл. 1 ЗН до доказване приемането на
наследството по опис или отказ от наследството. По делото не се установи и
не се доказа от ответниците, че не са приели наследството или са го приели по
опис, поради което е налице законовата презумпция, че са наследници
(Решение № 437 от 17.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 70/2011 г., ).
Следователно, като наследници двамата ответници отговарят за
процесния имот при отговорност от 1/2.
С оглед изложеното съдът приема, че ответниците са собственици на
процесния апартамент. Ответниците имат качеството на клиент на топлинна
енергия по смисъла на чл.153 ЗЕ и §1, т.42 от ДР на ЗЕ. Ето защо ответниците
са има качеството на клиенти на топлинна енергия те са страна по
5
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет -
доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия. Доказана е първата предпоставка
за уважаване на иска.
С оглед техния обем от права като собственици, съдът приема, че
ищецът правилно е разпределил тяхната отговорност като собственици,
поради което всеки един от ответниците отговоря за задълженията от имота,
съгласно техните квоти на собственост. Същите правилно са изчислени от
ищеца.
По размера на задълженията и доставка на топлинна енергия
По делото е приета съдебно-техническа експертиза (СТЕ), която съдът
напълно кредитира като пълна, достоверна и обоснована. От нейното
заключение се установи, че за процесния период и имот, ищцовото дружество
е доставяло топлинна енергия в твърдението от него количество. Установи се,
че за имота е имало фирма, която извършва дялово разпределение. Доказана е
и втората и четвъртата предпоставка за уважаване на иска (л.90-98 от
делото).
По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), чието
заключението съдът напълно кредитира като обосновано, пълно и изготвено
от компетентно лице. От него се установи размера на вземанията за
процесните суми. Установи се, че не е имало плащане за процесния период и
имот (л.82-89 от делото),. Съдът приема, че е доказаната третата и
шестата предпоставка за уважаване на исковата молба.
С оглед изложеното по делото се установи, че ответникът е собственик
на процесния апартамент и дължи разходите и възнагражденията, които
ищецът е направил по доставка на топлинна енергия в твърдените количество.
Следователно задълженията за главниците по топлинна енергия са дължими.
След като се дължат главниците, то се дължи и мораторните лихви върху
тях, поради забавено плащане. Съгласно чл.33 ОУ от ищеца, сумите се
заплащат в 45-дневен срок след изтичане на срока, за който се отнасят. Най-
късното вземане, за което е предявена исковата претенция е за м.04.2021 г.
Към момента на предявяване на исковата молба и приключване на съдебното
дирене, изискуемостта на чл.33 ОУ е настъпила. Ето защо вземането за
мораторна лихва се дължи.
Заключението на вещото лице установява размера на дължимите суми за
целия период и обект. За един ответник, при собственост 1/2, същите са както
6
следва:
ВидИсковаЕкспертизаИзвод
молба
Главница за353.84353.84Искът е основателен
топлинна
енергия
Мораторна75.6874.99Искът следва да се уважи за 74.99
лихва за и да се отхвърли за разликата от
топлинна74.99 до 75.68 лева, а именно за
енергия0.69 лева.
Сума за дялово11.5711.57искът следва да се уважи напълно
разпределение
Мораторна3.173.17искът следва да се уважи
лихва за дяловонапълно
разпределение
Сума444.26443.570.69
С оглед изложеното съдът приема, че исковите претенции срещу
двамата ответници за мораторна лихва за ТЕ са частично основателни. Следва
да се уважат за сумата от 74.99 лева, като се отхвърли за разликата от 74.99
лева до пълния претендиран размер от 75.68 лева, а именно 0.69 лева.
Останалите искове срещу двамата ответници са напълно основателни.
По възраженията на Л. С.
Въпреки, че направените възражения на Л. С. са извън срока, съдът за
допълнение на изложението следва да ги изложи. На първо място в това
производство не могат да се правят възражение между отношенията между
съсобствениците и да се предявяват искове. Това следва да стане по реда на
чл.30-31 ЗС. За качеството потребител е без значение колко фактически ползва
имота. Важно кой е собственик или кому е учредено право на ползване. По
делото се установи, че собственик на имота, по наследство, са двамата
ответниците. Без значение и дали единият фактически го е ползвал. Същият
има качеството потребител. Видно от представения от ответника договор за
делба, до 05.06.2023 г. двамата ответници са съсобственици на процесния
топлоснабден имот – т.2.1 от делото. От 05.06.2023 г., когато е извършена
делбата изключителен собственик на процесния имот става ответника Л. С..
Неоснователно е възражението, че не е собственик на имота (л.116 от
делото). Още повече, че на този адрес и получил призовката и неоснователно
е възражението, че същата не е редовно връчена. Искът по чл.219 ГПК който
предявява Л. С. е недопустим да се разгледа тук. Договорката за разходите по
процесния имот се извършва в доброволната делба, а ако някоя от тях плати в
противно на делбата има искове за неоснователно обогатяване, чл.30 ЗС,
7
неизпълнение на договор и др. Видно от т.IV от договора за делба, до
05.06.2023 г. в процесния имот е бил във владение на М. С., но владението не
означава ползване или собственост като вещно пълно или ограничено право и
не промяна фигурата на качеството на потребител. Фактът, че страните са се
договорили всеки да заплати комуналните разходи е договорка между тях,
който следва да се търси по друг ред. Освен това съгласно цитирания договор
страните подписват споразумителен протокол, при предаване на държането на
вещите, с нотариална заверка на подписите, в който протокол посочват
показанията на измервателните уредите. Такова доказателства не е
представено. С оглед изложеното съдът приема, че възраженията са
неоснователни.
По разноските
Уважената част на исковете за всеки един от ответниците е 887.14 лева,
при общо заявена от 888.52 лева.
С оглед изхода на делото ищецът има право на разноски, на основание
чл.78, ал.1 ГПК съгласно уважената част. Ответниците също имат право на
разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Ищецът представя списък по чл.80 ГПК (л.175 от делото) Претендира
следните разноски: 200.00 лева държавна такса (л.49 от делото), 800 лева за
СТЕ (л.67 от делото), 800 лева за ССчЕ (л.66 от делото), и 300.00 лева за
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78, ал.8 ГПК.
Юрисконсултското възнаграждение е в минимален размер по чл.25, ал.1 НЗПП
вр. чл.78, ал.8 ГПК. Ето защо следва да се признае. Общият размер разход е
2100 лева. Прилагайки правилото на чл.78, ал.1 ГПК, ищецът има право на
разноски в размер на 2096.74 лева (2100 х 887.14/888.52).
Ищецът е направил тези разноски за всеки един от двамата ответниците
общо, поради което разноските спрямо един от тях е в размер 1048.37 лева.
Ето защо Л. С. С. с ЕГН:**********, с адрес: гр. С- следва да бъде
осъден да заплати на „----“ ЕАД, ЕИК ------, гр. София, ул. „- Б сумата от
1048.37 лева (хиляда четиридесет и осем лева и тридесет и седем стотинки),
представляващи разноски по гр. д. № 32761/2023 г. по описа на СРС, на
основание чл.78, ал.1 вр. ал.8 ГПК.
Ето защо М. С. С. с ЕГН: **********, с адрес: гр. С- следва да бъде
осъден да заплати на „----“ ЕАД, ЕИК ------, гр. София, ул. „- Б сумата от
1048.37 лева (хиляда четиридесет и осем лева и тридесет и седем стотинки),
представляващи разноски по гр. д. № 32761/2023 г. по описа на СРС, на
основание чл.78, ал.1 вр. ал.8 ГПК.
Ответниците също имат право на разноски, на основание чл.78, ал.3
ГПК. Ответникът М. С. не претендира и не представя списък. Ето защо не
следва да се присъжда.Ответникът Л. С. в представения отговор не
претендира разноски и не представя доказателства за тяхното извършване. Ето
защо не следва да му се присъждат.
8
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА Л. С. С. с ЕГН:**********, с адрес: гр. С- да заплати на „---
-“ ЕАД, ЕИК ------, гр. София, ул. „- Б сумите, както следва:
1. 353.84 лева-главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2019 г. до м.04.2021 г. , ведно със
законната лихва от 14.06.2023г. (дата на подаване на исковата молба) до
изплащане на вземането, на основание чл.153 вр. чл.149 ЗЕ;
2. 74.99 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2020 г. до 18.05.2023 г.,
изчислена върху главница от 383,84 лева, на основание чл.86 ЗЗД, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от уважения размер 74.99 лева до пълния
претендиран размер от 75,68 лева, а именно 0.69 лева, като
неоснователен и недоказан;
3. 11.57 лева - главница за периода м.04.2020 г. до м.04.2021 г.,
представляваща сума за дялово разпределение ведно със законната лихва
от 14.06.2023г. (дата на подаване на исковата молба) до изплащане на
вземането, на основание чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ;
4. 3.17 лева - лихва за периода 15.06.2020 г. до 18.05.2023 г., изчислени
върху главница от 14.99 лева, на основание чл. 86 ЗЗД;
за имот ID номер -, номер на инсталация ---, абонатен номер --- за
топлоснабден имот в гр. София, --.
ОСЪЖДА М. С. С. с ЕГН: **********, с адрес: гр. С-, чрез законния му
представител Е. В- Г. с ЕГН: **********, с адрес: гр. С- да заплати на „----“
ЕАД, ЕИК ------, гр. София, ул. „- Б сумите, както следва:
1. 353.84 лева-главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2019 г. до м.04.2021 г. , ведно със
законната лихва от 14.06.2023г. (дата на подаване на исковата молба) до
изплащане на вземането, на основание чл.153 вр. чл.149 ЗЕ;
2. 74.99 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2020 г. до 18.05.2023 г.,
изчислена върху главница от 383,84 лева, на основание чл.86 ЗЗД, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от уважения размер 74.99 лева до пълния
претендиран размер от 75,68 лева, а именно 0.69 лева, като
неоснователен и недоказан;
3. 11.57 лева - главница за периода м.04.2020 г. до м.04.2021 г.,
представляваща сума за дялово разпределение ведно със законната лихва
от 14.06.2023г. (дата на подаване на исковата молба) до изплащане на
вземането, на основание чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ;
4. 3.17 лева - лихва за периода 15.06.2020 г. до 18.05.2023 г., изчислени
върху главница от 14.99 лева, на основание чл. 86 ЗЗД;
за имот ID номер -, номер на инсталация ---, абонатен номер --- за
топлоснабден имот в гр. София, --.
9
ОСЪЖДА Л. С. С. с ЕГН:**********, с адрес: гр. С- да заплати на „---
-“ ЕАД, ЕИК ------, гр. София, ул. „- Б сумата от 1048.37 лева (хиляда
четиридесет и осем лева и тридесет и седем стотинки), представляващи
разноски по гр. д. № 32761/2023 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.1
вр. ал.8 ГПК.
ОСЪЖДА М. С. С. с ЕГН: **********, с адрес: гр. С- да заплати на „--
--“ ЕАД, ЕИК ------, гр. София, ул. „- Б сумата от 1048.37 лева (хиляда
четиридесет и осем лева и тридесет и седем стотинки), представляващи
разноски по гр. д. № 32761/2023 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.1
вр. ал.8 ГПК.
СУМИТЕ могат да се платят по следната банкова сметка: --- АД ФЦ „-",
IBAN: BG48SOMB - BIC: SOMBBGSF, титуляр: „Т---“ ЕАД, ЕИК ------.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач
„Т-" ЕООД, гр. С----“ № 3 на страна на ищеца „----“ ЕАД, ЕИК ------.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от съобщаването
му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните:
М. С. чрез Е. Г. на адреса7 ул. - – л.99 от делото
Л. С. чрез адв. В. К. на съдебен адрес: гр. София, ул. Х---, тел. ------- и на
адрес – гр. София, бул. - – л.54 от делото
ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10