№ 22033
гр. София, 02.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20251110122531 по описа за 2025 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата от 5
000 лева, като част от вземане в общ размер 19 011,46 лева, представляваща
обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди по лек автомобил марка
„Тойота“, модел „Корола“, с рег. № СВ 5... вследствие на ПТП, настъпило на
18.02.2025 г. на път II-73 км. 16+309 в посока на движение от гр. Карнобат към гр.
Шумен, вследствие на виновното поведение на застрахованото при ответника МПС -
„Ситроен“, модел „Джъмпер", peг. № ЕН 8..., ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба в съда – 17.04.2025 г. до окончателното плащане.
Ищецът „Аутотехника“ ЕООД твърди, че на 18.02.2025 г., на път II-73 км.
16+309, е настъпило ПТП между лек автомобил марка „Ситроен“, модел „Джъмпер",
peг. № ЕН 8... и лек автомобил марка „Тойота“, модел „Корола", peг. № СВ 5..., по вина
на водача на л.а. „Ситроен Джъмпер“, който предприема маневра за изпреварване, без
да съобрази дали лентата за насрещно движение е свободна и без да осигури
достатъчно разстояние за движещия се в лентата за насрещно движение автомобил.
Посочва, че за да избегне челен удар водачът на автомобил „Тойота Корола" отклонява
автомобила вдясно към банкета на пътя, за да избегне челен удар, и „Ситроен
Джъмпер" го блъска в лявата страна. Вследствие на удара на „Тойота“, модел
„Корола", peг. № СВ 5..., собственост на ищеца „Аутотехника“ ЕООД са причинени
щети по предния ляв калник, предпазния ляв преден колан, предпазния ляв заден
колан, предната лява врата, задната лява врата, външната дръжка и предната лява
конзола, външното ляво огледало с ел. механизъм комплект, декоративната облицовка
на левия праг, задния ляв калник, предната лява седалка, предната лява еърбъг седалка,
лявата еърбег завеса, модула еърбег, тапицерията на тавана, средната лява колона,
левия праг, горната и долната панта на задната лява врата, горната панта на предната
лява врата. Ищецът е завел претенция при ответното дружество, където към момента
на ПТП е застрахована гражданската отговорност на водача на „Ситроен Джъмпер“,
peг. № ЕН 8... и същото е изплатило на ищеца застрахователно обезщетение за
1
имуществени вреди в размер на 5 888,54 лева. Посочва, че увреденият автомобил е бил
в гаранция към датата на ПТП. Ищецът твърди, че сумата, необходима за
възстановяване на щетите по лекия автомобил възлиза на 24 900 лева, като след
заплащане на сумата от 5 888,54 лева е останал непогасен остатък - 19 011,46 лева, от
които претендира частично сума в размер на 5 000 лева. Моли за уважаване на иска.
Претендира разноски.
Ответникът „Застрахователно дружество Евроинс“ АД в срока по чл.131 ГПК е
депозирал отговор, в който оспорва иска. Не оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение по договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ между него и водача на лек автомобил
„Ситроен Джъмпер“, peг. № ЕН 8..., както и че доброволно е изплатил на ищеца сума в
размер на 5 888,54 лева. Навежда твърдения, че ищецът не е представил доказателства,
че е направил разход в размер на претендираната сума за ремонт на автомобила,
поради което и за ответника не възниква задължение да заплати обезщетение за
претърпени от него имуществени вреди. Поддържа, че е определил в съответствие с
нормативните изисквания дължимото застрахователно обезщетение. В условията на
евентуалност поддържа, че претенцията е завишена по размер. Моли за отхвърляне на
иска. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
За основателността на прекия иск в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна
връзка с противоправно деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на
деянието е застрахована при ответника, е претърпял процесните имуществени вреди в
претендирания размер, както и че са спазени изискванията на чл. 380 КЗ.
При доказване на горните факти, в тежест на ответника е да докаже погасяване
на задължението.
С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 02.09.2025г.,
приет за окончателен в проведеното открито съдебно заседание от 11.11.2025г. без
възражения от страните, като безспорни и ненуждаещи се от доказване между
страните са отделени фактите: наличието на валидно застрахователно правоотношение
към датата на ПТП по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите“, сключен между ответника и водача на лек автомобил марка
„Ситроен“, модел „Джъмпер", peг. № ЕН 8...; че на 18.02.2025 г., на път II-73 км.
16+309, е настъпило ПТП между лек автомобил марка „Ситроен“, модел „Джъмпер",
per. № ЕН 8..., и лек автомобил марка „Тойота“, модел „Корола", per. № СВ 5... при
сочения механизъм; че ответникът е изплатил на ищеца сумата от 5 888,54 лева като
обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на процесното ПТП. Ето
защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на отделените за
безспорни факти за доказано.
Спорен между страните е единствено въпросът за размера на вредата.
По делото е приета съдебна автотехническа експертиза, която при преценката си
по реда на чл. 202 ГПК съдът кредитира като пълна и компетентно изготвена.
Експертът е дал описание на настъпилото ПТП, вредите по лекия автомобил,
собственост на ищеца, както и наличието на причинно следствена връзка между тях.
Видно от експертното заключение, стойността, необходима за възстановяване на лек
автомобил „Тойота“, модел „Корола", per. № СВ 5..., изчислени на базата на средни
пазарни цени към датата на ПТП е 26 895,24 лв.
2
Разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ предвижда, че застрахователното
обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на
събитието и целта е да се стигне до пълно репариране на вредоносните последици,
което обстоятелство обуславя наличието на застрахователния интерес. Следователно,
от съществено значение е размерът на действително причинения вредоносен резултат,
като е ирелевантно обстоятелството дали причинените вреди действително са били
отстранени чрез тяхното отремонтиране. Според споделяната от настоящия състав
константна практика на ВКС (Решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г., ІІ
ТО на ВКС, Решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, ТО, Решение №
115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г., ІІ ТО на ВКС) при съдебно предявена
претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи
застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента
на настъпване на застрахователното събитие – 386, ал. 2 КЗ, а не съгласно прилаганата
от застрахователя методика към Наредба № 49 от 16.10.2014 г. Обезщетението също
така не може да надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната
(при частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу
която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и
качество (чл. 400, ал. 1 КЗ), съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за
доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка (чл. 400, ал. 2 КЗ).
Застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната стойност на
имуществото към момента на застрахователното събитие, а от своя страна
действителната стойност не може да надвишава пазарната му стойност.
Делинквентът/застрахователят на неговата отговорност следва да заплати обезщетение,
което да постави увредения в положение от преди реализирания деликт. При
имуществените застраховки, стойността на дължимото застрахователно обезщетение
се определя, както следва: ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди не
повече от три години и е бил отремонтиран в официален сервиз на марката
(официален фирмен сервиз), дължимата застрахователна сума е тази, по която е бил
отремонтиран автомобилът в официалния фирмен сервиз и която е отразена в
издадените от фирмения сервиз във връзка с ремонта фактури. При липса на
посочените две условия, т. е. ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди
повече от три години или отремонтирането е станало не в официален сервиз на
марката, дължимата застрахователна сума се определя на база средната пазарна цена, т.
е. изхожда се от възстановителната стойност на имуществото. Ето защо, ако
увреденият автомобил е бил в гаранционен срок, обезщетението следва да се определи
по цени за ремонт, каквито е необходимо да се заплатят в официален фирмен сервиз,
щом това е условие за заплащане на гаранцията. В този случай се приема, че с оглед
периода на експлоатация, считано от годината на производство на автомобила (3 или 5
години в зависимост от конкретно определения от продавача или производителя
гаранционен срок), този автомобил обективно има характеристиките на нов, както и
всички негови съставни части са нови и оригинални. При таза хипотеза, при
настъпване на застрахователно събитие, увреденото лице ще бъде изцяло
удовлетворено, в случай че изцяло бъдат заместени повредените автодетайли с нови
оригинални авточасти. Ако обаче няма причина автомобилът да се ремонтира в сервиз
с цени над средните (с оглед запазване на гаранцията на автомобила), дължимото от
ответника обезщетение не може да надхвърля средните пазарни цени за труд и за нови
авточасти и детайли. Тежестта за доказване на размера на дължимото обезщетение е
на ищеца. В случая ищецът нито твърди, нито доказва ремонтирането на автомобила в
оторизиран сервиз, макар съобразно заключението на САТЕ същият към датата на ПТП
да е бил в експлоатация 2 г., 7 м и 21 дни, т.е. в гаранционен срок. Поради изложеното
3
обезщетението следва да се определи съобразно дадената от вещото лице по
автотехническата експертиза рекапитулация по средни пазарни цени, която възлиза на
сумата от общо 26895,24 лева. Тази стойност съответства на действителната стойност
на вредата, съгласно чл. 499, ал. 2 от КЗ. Ето защо съдът приема, че дължимото
обезщетение трябва да съответства на това, което увреденият следва да разходва, за да
възстанови предхождащото увреждането състояние по средни пазарни цени за нови
части и за труд, т. е. да се приведе увреденото МПС в предишното му техническо
състояние, поради което обезщетението следва да бъде равно на паричната сума,
необходима за постигането на тази цел (в този смисъл Решение № 5712 от 26.07.2019 г.
на СГС по в. гр. д. № 2867/2019 г., Решение № 442 от 18.01.2019 г. на СГС по в. гр. д.
№ 1053/2018 г., ІІ-Д с-в, Решение № 469 от 22.01.2018 г. на СГС по в. гр. д. №
11675/2017 г., IV-Г с-в, Решение № 3145 от 18.04.2016 г. на СГС по в. гр. д. №
11658/2015 г. IV-Г с-в, Решение № 1308 от 12.02.2016 г. на СГС по в. гр. д. №
9781/2015 г. ІІ-г с-в, Решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II ТО,
Решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II ТО, Определение №
156/27.03.2015 г. по т. д. № 1667/2014 г. на ВКС, II т. о. и други).
Установеният размер на действителните вреди е в размер на сумата от 26 895,24
лева. Следва да се вземе предвид заплатеният размер на обезщетение от ответника в
размер на 5888,54 лева преди образуване на настоящото производство. Непогасеният
остатък възлиза на сумата от 21 006,70 лева. Искът е предявен за сумата от 5000 лева,
поради което следва да бъде уважен в пълен размер, ведно със законна лихва върху
сумата от предявяването на исковата молба до окончателното погасяване.
По разноските:
При този изход на спора право за присъждане на разноски възниква за ищцовата
страна. Ответникът е направил възражение за прекомерност на претендираното от
ищеца адвокатско възнаграждение, което е неоснователно. Претендираното от ищеца
адв. възнаграждение е в минимално предвидения размер от 800 лева, към която сума
следва да се прибави и ДДС в размер на 160 лева, доколкото от адв. дружество „В. и
Григоров“ е представено доказателство за регистрация по ЗДДС. На осн. чл. 78, ал. 1
ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1535 лева,
включваща: 960 лева адв. възнаграждение с ДДС, 200 лева държавна такса и 375 лева
възнаграждение за вещо лице.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА “Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК ********* ДА
ЗАПЛАТИ на „Аутотехника“ ЕООД, ЕИК *********, по предявения осъдителен иск
с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата от 5 000 лева, като част от вземане в общ
размер 19 011,46 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца
имуществени вреди по лек автомобил марка „Тойота“, модел „Корола“, с рег. № СВ 5...
вследствие на ПТП, настъпило на 18.02.2025 г. на път II-73 км. 16+309 в посока на
движение от гр. Карнобат към гр. Шумен, вследствие на виновното поведение на
застрахованото при ответника МПС - „Ситроен“, модел „Джъмпер", peг. № ЕН 8...,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда – 17.04.2025г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК “Застрахователно дружество
Евроинс“ АД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на „Аутотехника“ ЕООД, ЕИК
4
*********, сумата 1535 лева, представляваща разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5