Решение по дело №4713/2009 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 10 май 2010 г. (в сила от 19 юли 2012 г.)
Съдия: Галя Величкова Наумова
Дело: 20094430104713
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 август 2009 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр. Плевен, 10.05.2010 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенският районен съд, V граждански състав, в публичното заседание на осми април през две хиляди и  десета  година в състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ НАУМОВА

 

при секретаря К.Т. като разгледа докладваното от съдията НАУМОВА гр. д. № 4713 по описа за 2009 година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Постъпила е искова молба от Й.Д. *** в която се твърди, че на 21.08.2004год. между  нея и наследодателя на ответниците – ***. *** е бил сключен договор за  правна помощ. Твърди се, че по силата на същия ищецът е следвало да осъществява процесуално представителство и защита пред ПлОС по т.д.1/2004г. по описа на същия съд.Твърди се, че страните са се договорили, възложителя – ***. да заплати на ищеца хонорар в размер на 10 000лв., както следва: при подписване на договора сумата от 3 000лв., до края на 2004г., сумата от 2 000лв., до края на м. март 2005г., сумата от 2 500лв. и до края на м.юни 2005г., сумата от 2 500лв. Твърди се, че на ищеца е платена само сумата от 3 000лв.  В заключение ищецът моли съда да осъди ответниците да му заплатят, в качеството си на законни наследници на възложителя по горния договор - ***. сумата от 7 000 лв., представляваща главница по договора за процесуално представителство, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендира и присъждане на направените деловодни разноски.

Ответниците оспорват изцяло предявения иск по основание и размер.Излагат, чрез процесуалния си представител адв.В.П. от ПлАк, че ищеца в качеството си на адвокат е представлявала наследодателя на ответниците – И.И. ***. по т.д.1/04г. по описа на ПлОС, след което, пълномощията на ищеца са оттеглени, с което е прекратен и сключеният договор за процесуално представителствоq поради което процесната сума не се дължи.При условията на евентуалност правят възражение за изтекла 3г. давност на вземанията за главница и лихви.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

 Не се спори  между страните  и това се установява от представеното по делото удостоверение от АК Плевен/л.50/, че ищеца към момента на сключване на договора е имал качеството на адвокат.

Не се спори между страните също, че ответниците са наследници по закон на И.И..

На 21.08.2004г. между ищеца и наследодателя на ответниците – И.И. е бил сключен договор за правна помощ по т.д.№1/2004г. по описа на ПлОС,  по силата на който първият  е възложил, а вторият е приел да осъществи защита и процесуално представителство пред ПлОС по т.д.№1/04г. по описа на същия съд, чрез предвидените в закона и страната правни средства.Видно от същия договор, възложителя се е задължил  да заплати на ищеца, общ хонорар в размер на 10 000лв., платими както следва:при подписване на договора сумата от 3 000лв., до края на 2004г., сумата от 2 000лв., до края на м.март 2005г., сумата от 2 500лв. и до края на м.юни, сумата от 2 500лв.Страните са уговорили още, че в случай, че делото приключи преди края на м.юни 2005г., страните по договора, следва да си уредят окончателно отношенията относно договорения характер, както и че при констатиране на отклонения от поетите задължения, всяка от страните може да прекрати договора като уведоми другата страна писмено.

По делото е приложено и т.д.1/2004г. по описа на ПлОС,  в което на  л.401 е  вложено и пълномощно /договор за правна защита и съдействие/, бланков № 0004955 от 13.09.2004г., от което е видно, че клиента – ***.И. в качеството си на представляващ на ЕТ”Импекс – ***.”*** е упълномощил, ищеца - адвокат Й.Х. от ПлАК за оказване на правна защита и съдействие изразяваща се в процесуално представителство пред ПлОС по т.д.№1/04г. по описа на същия съд, като е договорено възнаграждение – по договор, съгласно Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.От същото е видно, още, че внесената от клиента сума е: по договор, с ордер издаден от клиента.По същото дело на л.450 е вложена молба от И.И., с която на осн. чл.26, ал.1 от Закона за адвокатурата,  същия уведомява съда, че оттегля пълномощията си от адв.Й.Х..

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Като съобрази доказателствата по делото, съдът намира, че предявената искова претенция, черпи правното си основание в нормата на чл.79 от ЗЗД, във връзка с чл.286 от ЗЗД, чл.36, ал.1 от ЗАДв.

  Между страните по делото е сключен договор за поръчка при условията на чл.280 от ЗЗД.Тъй като представения договор от 21.08.2004г. и договора за правна помощ от 13.09.2004г. не са оспорени  от ответниците   по реда на чл. 193 от ГПК, което съдът приема същите за надлежно писмено доказателство за отразените в тях обстоятелства Според разпоредбата на чл.286 от ЗЗД, доверителя е длъжен да заплати на довереника възнаграждение, ако то е уговорено. От представения договор от 21.08.2004г. е видно, че такова възнаграждение е уговорено и начина по който то се дължи.В договора от 13.09.2004г. е видно, че е договорено възнаграждение, по договор, както и че, е  внесена сума също по договор с ордер, издаден от клиента.Плевен.Предвид на което съдът, намира, че  сумата  от 7 000лв., представляваща уговореното с договор от 21.08.2004г., адвокатско възнаграждение се дължи от ответниците. Тази сума последните твърдят, че не се дължи на ищеца, но този отрицателен факт обаче не подлежи на доказване от него.За да се установи обратното, че сумата е изплатена и не се дължи, ответниците би следвало да проведат главно и пълно доказване.По делото в тази насока няма ангажирани доказателства, поради което съдът приема, че тя се дължи от ответниците на ищеца. Показанията на разпитания по делото св.В.Д.,***. от ответника, че сумата не се дължи, тъй като договора между страните е бил прекратен, по никакъв начин, не установи, обстоятелството че процесната сума е изплатена и не се дължи, нито пък че  страните са се  уговорили, че при прекратяване на договора, уговорените суми  не се дължат.Според разпоредбата на чл.288, ал.1 от ЗЗД, оттеглянето на поръчката не лишава довереника от правото да иска заплащане на уговореното възнаграждение.С представеното удостоверение, ищеца се легитимира като адвокат, който има право да сключва такива договори – за правна защита и съдействие.Съдът намира, че е налице изпълнение по договора от 21.08.2004г. от страна на адв.Й.Х. и съответно неизпълнение от страна на клиента – И.И., на задължението за заплащане на пълния размер на  договореното възнаграждение.Върху главницата ответниците дължат и обезщетение в размер на законната лихва от завеждане на иска – 21.08.2009г. до окончателното изплащане на сумата.

  Възражението на ответниците, че вземането на ищеца/главница и лихви/ е погасено по давност на основна чл.111, б.”а”  от ЗЗД е неснователно и следва да бъде отхвърлено като такова, тъй като в конкретния казус не става въпрос за периодични плащания, тъй като вземането произтича от договор за поръчка по смисъла на чл.280 от ЗЗД и за него важи общата пет годишна давност.

При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят, солидарно  на ищеца направените деловодни разноски, вкл. и за адвокатско възнаграждение в размер на 780.00лв.

По така изложените съображения  съда

 

Р      Е      Ш      И:

 

    ОСЪЖДА, В.И.Д. *** с ЕГН ********** *** с ЕГН **********, да заплатят солидарно на Й.Д. *** с ЕГН **********, сумата от 7 000лв., неизплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ от 21.08.2004г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.08.2009г., до окончателното изплащане на сумата.

    ОТХВЪРЛЯ, възражението на В.И.Д. *** с ЕГН ********** *** с ЕГН **********, за изтекла в тяхна полза тригодишна погасителна давност, върху главницата в размер на 7 000лв., като НЕОСНОВАТЕЛНО.

   ОСЪЖДА В.И.Д. *** с ЕГН ********** *** с ЕГН **********, да заплатят солидарно на Й.Д. ***, сумата 780.00лв., представляваща направени деловодни разноски, вкл. и за адвокатско възнаграждение.

 

    Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в  двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: