№ 725
гр. София, 08.08.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на осми август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Вера Цветкова
Членове:Маргаритка Шербанова
Александър Желязков
като разгледа докладваното от Маргаритка Шербанова Въззивно частно
наказателно дело № 20221000600819 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.440, ал.2, вр. Глава 22-ра от НПК.
Образувано е по жалба на осъдения К. Т. К., изтърпяващ наказание „лишаване от
свобода” в Затвора - ***, срещу определение № 335 от 22.07.2022 г., постановено по ЧНД №
355 / 2022 г., по описа на Окръжен съд - Враца. С това определение е оставена без уважение
молбата на осъдения за условното му предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка
от неизтърпяната част на определеното му по ЧНД № 425/2018 г., по описа на РС-Мездра,
общо наказание „лишаване от свобода”, за срок от 6 (шест) години и 6 /шест/ месеца, при
първоначален „строг” режим, който е 7 /седем/ месеца и 26 /двадесет и шест/ дни.
В жалбата си, молителят твърди, че е изтърпял повече от 2/3 от наказанието си и,
че се е поправил, защото работи, посещава спортни мероприятия. Упреква социалния
инстпектор при администрацията на затвора, че не работи с него. Моли за уважаване на
жалбата му и отмяна на определението на ОС – Враца.
Софийски апелативен съд, като разгледа доказателствата по делото и изложените
в жалбата доводи, прие следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения седмодневен срок, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.
За да постанови определението си, първоинстанционният съд правилно е
преценил фактите - предмет на разглеждане. Изводите му по приложение на материалния
закон са правилни и обосновани и следва да бъдат споделени.
Осъденият К. Т. К. търпи общо наказание по ЧНД № 425/2018 г. по описа на PC-
Мездра, формирано на основание чл.25, ал.1, вр.чл.23, ал.1 от НК по съвкупност от присъди
по НОХД № 702/2015 г. по описа на СпНС - София, НОХД № 13792/2017 г. по описа на СРС
1
и по НОХД № 615/2014 г. по описа на РС- Мездра, в размер на 6 години и 6 месеца
„лишаване от свобода“, при първоначален режим "строг" за престъпления, част от които
квалифицирани като опасен рецидив. Преди това л.св. К. е осъждан многократно,
включително на ефективни наказания лишаване от свобода, които е изтърпял.
Осъденият К. Т. К. е започнал да търпи определеното му общо наказание от 6
години и 6 месеца лишаване от свобода на 01.08.2017 година.
Към 22.07.2022 г., съгласно представената справка, осъденият К. е изтърпял
фактически – 4 години, 11 месеца и 21 дни; от работа 10 месеца и 13 дни, или общо е
изтърпял 5 години, 10 месеца и 4 дни. Остатъкът за изтърпяване е 7 месеца и 26 дни.
Макар и формално осъденият да е изтърпял фактически две/трети от наказанието
си, което е едно от изискванията на закона, за да се постанови УПО, видно от
доказателствата по делото, и според настоящата инстанция не е налице другата кумулативно
изискуема предпоставка за постановяване на условното предсрочно освобождаване на
осъдения К. – наличието на доказателства за поправянето му, респективно – да се е
поправил.
Изготвения за К.К. първоначален доклад по чл.155 от ЗИНЗС, съдържа данни за
средни стойности на риска – 67 т., с фиксирани множество проблемни зони, по които да се
работи.
При изготвените последващи оценки рискът от рецидив се запазва среден, като
числово е варирал - при оценката, направена на 02.07.2020 г. първоначално е понижен с три
пункта на 64 точки, впоследствие при ревизията направена на 05.07.2021 г. е повишен с 4
пункта до 68 точки, поради наложените дисциплинарни наказания на осъдения. Последната
изготвена оценка на 04.07.2022 г. затвърждава тенденцията на негативна промяна при
осъдения, илюстрирана в ново повишение на риска от рецидив от 68 на 70 точки, в рамките
на средните стойности. Това говори за сериозна възможност от ново престъпно деяние, като
в допълнение е добавено, че ресурса на осъдения за законосъобразен начин на живот е
ограничен. Особеното е, че рискът от сериозни вреди за персонала на затвора е нисък, тъй
като в условията на контролирана среда демонстрира толерантно поведение, но за самия
осъден, за лишените от свобода и за обществото е в средните стойности, предвид високата
обществена опасност на извършените от него настоящи и предишни престъпления, както и
поради регистрирани вербални спорове, при наличие на конфликтна ситуация.
Макар в жалбата си да твърди, че са налице обстоятелства за поправянето му, в
действителност липсва такова отношение към факторите, които са го довели до осъждане.
Рисковите предпоставки за извършване на престъпно деяние и към настоящият
момент са актуални и не са снижени до някаква минимална стойност. В текущия доклад в
тази насока се сочи, че осъденият К. е податлив на негативно влияние, включва се в
субкултурни дейности; търси незабавно решение на проблемите, като се опитва да ги реши
по неадекватен за ситуацията начин, склонен е към импулсивни и необмислени действия.
Налице са негативни промени и в зоната междуличностни проблеми - по време на престоя
2
му в затвора са констатирани прояви на вербална агресия от негова страна, липсват умения
за овладяване на гнева при засягане на негови интереси.
Според приложения по делото последен доклад, отношението му към плана на
присъдата е формално. Проявява и неоснователни претенции към администрацията.
Правилен е извода на първостепенният съд, че не е налице предвидената в закона
предпоставка, а именно убедителни доказателства за поправянето на осъдения и това е така,
не само предвид посочените сравнително високи стойности на риска от 70 точки, а и поради
факта, че данните за неговата личност сочат, че извън местата за лишаване от свобода,
същият представлява сериозна опасност за околните, предвид криминогенните му нагласи,
извеждащи непреодолян риск за вреди по отношение на обществото. Поради изложеното и
твърдяното от осъдения поправяне има само декларативен характер.
Твърдението на осъдения за доброто му поведение, настоящата инстанция
намира за неотговарящо на истината, предвид наличните в досието му 5 наказания, за
извършени дисциплинарни нарушения, през 2020 г. и 2021 г., като последното му наказание
е от 04.11.2021 г. Извършените нарушения са разнородни - притежаване на неразрешени
вещи, грубо и непристойно поведение към служител. Има и една награда през 2019 г., но тя
не може да се приеме като доказателство за поправянето на осъдения, а положения от него
труд, който настоящата инстанция намира за спорадичен, предвид големия срок на
наложеното наказание, е в негова полза, тъй като намалява срока на наказанието „лишаване
от свобода”.
Предвид тези обстоятелства не е налице никакви доказателства за поправянето на
осъдения, а следователно и наличието на визираната в чл.70 от НК кумулативна
предпоставка – добро поведение на осъдения, с което да е дал доказателства за своето
поправяне, мотивиращи съда да постанови определение, с което да уважи молбата му.
Изложеното не се променя съществено от 13-те месеца положен труд от К., който
срок, на фона на наказанието му от 6 години и 6 месеца „лишаване от свобода“ изобщо не е
индикатор за добро поведение, още повече, че както бе посочено по-горе, полагането на
труд е в интерес на осъдения. И в това отношение обаче, осъденият К. не е показал стремеж
към подобряване на поведението си, поради липса на добри умения за комуникация с
възлагащите му работа длъжностни лица, предявяване на неоснователни претенции и
нежелание да се съобразява с нормите и правилата.
При отчитане на другите данни за личността на осъдения не се обоснова извод за
трайна промяна и поправяне. В тази насока е и отрицателното становище на Началника на
Затвора ***, според когото предвид цялостното поведение на осъдения К., процесът на
превъзпитанието му не е завършен, поради което и визираните в чл.36, ал.1 от НК цели на
наказанието не са постигнати в цялост.
Доказателство, че осъденият все още не се е поправил, е липсата на заповед на
Началника на Затвора-***, за промяна на режима на търпяното от него наказание, от „общ“
на по-лек за изтърпяване на остатъка от наказанието му.
3
Правилно при това положение, първоинстанционният съд е приел, че не са
налице основания за постановяване на условно предсрочно освобождаване спрямо осъдения.
С оглед изложеното, настоящата инстанция намира атакуваното определение за
правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.440, ал.2 НПК, Софийски
апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 335 от 22.07.2022 г., постановено по ЧНД
№ 355/2022 г., по описа на Окръжен съд - Враца.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4