Р Е Ш Е Н И Е
02.03.2020 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
II гр. отделение
Районен съд –
Дупница състав
26.02. 2020
на Година
Иван Димитров
В публично съдебно
заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Райна Боянова
2.
Секретар:
Председателя
на състава
Прокурор:
Сложи за
разглеждане докладваното от
Гражданско 1626 2019
дело № по описа за г.
М.Р.А., ЕГН **********,***
и Й.Р.П., ЕГН **********,***, двете със съдебен адрес ***, чрез адв. Ю.Д. –
пълномощник, са предявили срещу С.Д.М., с постоянен адрес:*** и А.К.М. ***, кумулативно
съединени искове с правна квалификация по чл.108 от ЗС и по чл.109 ЗС. Искането е да бъде
установено по отношение на ответниците правото на собственост на ищците върху
225/712 кв.м ид.ч. от ПИ с идентификационен номер 68789.17.178 по кадастрална
карта, одобрена със Заповед № 300-5-56/30.07.2004 г. на изпълнителния директор
на АГКК - Кюстендил, с адрес на поземления имот: гр. Дупница, ул. „Христо
Ботев" № 38, както и върху ½ идеална част от построената в имота
сграда с
идентификационен номер 68789.17.178.1 и да бъдат осъдени ответниците да
предадат на ищците владението върху тях; да бъдат осъдени ответниците да
преустановят неоснователните си действия, с които не допускат ищците в имота и
им пречат да упражняват правото си на собственост, като им предоставят ключ от
входната врата на двора, намираща се на регулационната линия на имота, и ключ
от т. нар „черен вход“ на сградата. Претендират се и направените разноски.
Ищците твърдят, че
са собственици на основание наследство от родителите им Стойна П. и Райчо
Петров на следния имот, описан в нотариален № 154, том I, рег. № 2278, дело №
120 от 12.04.2016 г. на нотариус Деница Гърнева и нотариален акт за допълване
на нотариален акт № 175, том I, рег. № 2663, дело № 139 от 25.04.2016 г. на
нотариус Деница Гърнева: 225/712 кв.м ид.ч. от ПИ с идентификационен номер
68789.17.178 по кадастрална карта, одобрена със Заповед № 300-5-56/30.07.2004
г. на изпълнителния директор на АГКК - Кюстендил, с адрес на поземления имот:
гр. Дупница, ул. „Христо Ботев" № 38, целият с площ от 712 квадратни
метра, трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно
ползване: ниско застрояване /до 10 метра/, стар идентификатор: няма, номер по
предходен план: 2080, квартал 76, парцел IV, при съседи: ПИ с идентификационен
номер 68789.17.324, ПИ с идентификационен номер 68789.17.176, ПИ с
идентификационен номер 68789.17.177, ПИ с идентификационен номер 68789.17.166,
ПИ с идентификационен номер 68789.17.179, ведно с ½ ид. част от
построената в имота сграда с идентификационен номер 68789.17.178.1.
При закупуването
на имота от наследодателите на ищците с нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 43, том IV, дело № 1369/1969 г. било уговорено, че приобретателите
ще владеят северната част от построената жилищна сграда с черния вход, състояща
се от вход, стая и стълбище, а на втория етаж – от стая, кухня и хол, ведно с ½
идеална част от зимничните помещения и ½ идеална част от общите части на
сградата.
Останалата част от
имота била собственост на Костадин Александров М., който с нотариален акт №
180, том III, дело № 1580/1992 г. бил признат за собственик на 320/545 идеални
части от дворното място на ул. „Христо Ботев" № 38, в гр. Дупница,
образуващо парцел IV, отреден за имот пл. № 2080, в квартал 76, целия парцел
състоящ се от 545 кв.м. и източната половина от масивната двуетажна жилищна
сграда в имота, с целия таван, която сграда се състои от приземен етаж с мазе,
антре и стая със самостоятелен вход и стълби и първи жилищен етаж, състоящ се
от кухня, спалня, хол, входно антре с външни стълби, тераса и тоалетна.
С решение № 860/24.10.2001
г. по гр. д. № 675/2000 г. по описа на Районен съд – Дупница е извършено
разпределение на ползването на дворното
място и жилищната сграда в имота между ищците и Костадин Александров М..
Понастоящем имотът се владее от неговите наследници – ответниците, които
осуетяват достъпа до дворното място и жилищната сграда, като са сменили бравите
на вратите за дворното място и жилищната сграда.
В постъпилия
писмен отговор исковете се оспорват като неоснователни. В съдебното заседание
процесуалният представител на ответниците уточнява, че в сградата са налице две
жилища на жилищния етаж, а на приземния всяка от страните има стая, коридор и
изба. Ответниците не ограничавали достъпа на ищците до дворното място, като
дворната врата се заключвала само при дълготрайно отсъствие на ответниците.
Описаният в исковата молба „черен
вход“ на сградата е лична собственост на ответниците, за достъп само до помещенията
– тяхна собственост; по архитектурния проект на сградата е предвидено
изграждане на две врати за достъп до частта от сградата, притежавана от ищците,
но те не са изградени.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното:
По делото не е
спорно, че ищците са наследници по закон на Стойна П. и Райчо Петров, които с
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 43, том IV, дело №
1369/1969 г. на 03.11.1969 г. са придобили 225 кв.м. идеални части от парцел
ІХ, имот пл. № 2594, кв.140 по плана на гр. Ст. Димитров, както и ½
идеална част от жилищната сграда в парцела, с право на владение на северната
част с черния вход, състояща се от вход, стая и стълбище, а на втория етаж – от
стая, кухня и хол, ½ идеална част от зимничните помещения и ½ идеална
част от общите части на сградата. В нотариален № 154, том I, рег. № 2278, дело
№ 120 от 12.04.2016 г. на нотариус Деница Гърнева, съставен въз основа на
посочения нотариален акт, ищците са признати за собственици на 225/712 кв.м
ид.ч. от ПИ с идентификационен номер 68789.17.178 по кадастрална карта,
одобрена със Заповед № 300-5-56/30.07.2004 г. на изпълнителния директор на АГКК
– Кюстендил, ведно с ½ идеална част от находящата се в имота сграда с идентификационен
номер 68789.17.178.1, която част се състои от: вход, стая и стълбище на
приземния етаж и стая, кухня и хол на етажа, ведно с ½ идеална част от зимничните
помещения и ½ идеална част от общите части на сградата.
С нотариален акт №
180, том III, дело № 1580/1992 г. на 07.10.1992 г. Костадин Александров М. е
признат за собственик на 320/545 идеални части от дворното място на ул. „Христо
Ботев" № 38, в гр. Дупница, имот пл. № 2080, в квартал 76, ведно с източната
половина от масивната двуетажна жилищна сграда в имота, с целия таван, която
сграда се състои от приземен етаж, състоящ се от мазе, антре и стая със самостоятелен
вход и стълби и първи жилищен етаж, състоящ се от кухня, спалня, хол, входно
антре с външни стълби, тераса с тоалетна.
Свидетелят
Борислав Й. описва случай отпреди 3-4 години, при който със съпруга на ищцата Й.П.
направили безуспешен опит да влязат в процесното дворно място, като вратата
била заключена.
Свидетелката Милка
И. сочи, че през 2017 г. бил преграден достъпът през приземния етаж към
помещенията на ищците, за да се обособи като самостоятелна частта на
ответниците. Дворната врата не е заключена и достъпът до двора е
безпрепятствен.
Свидетелката С.Х.
сочи, че преди около 10 години е посетила жилището в процесната сграда, в което
по данни на Й.П. последната е живяла заедно с майка си. Достъпът до жилището се
осъществявал през дворна врата, след това се слизало по стълби до входната
врата; след нея имало антре, от което през друга врата се влизало в частта от
сградата, ползвана от майката на ищците, състояща се от антре, кухня, мазе,
тоалетна /в която свидетелката смята, че бил поставен и душ и се ползвала за
баня/ и спалня.
Видно от
заключението на вещото лице К.С. по назначената съдебно – техническа експертиза,
понастоящем съществуват два входа – на приземния етаж, от който се осигурява
достъп до избените помещения на ответниците, и на жилищния етаж, за жилището на
ответниците, което се състои от стая, кухня, баня с тоалетна и избени
помещения. При извършването на огледа вещото лице е установило, че липсва
достъп до частта от сградата, ползвана от ищците. В съдебното заседание вещото
лице е допълнило, че през входа на приземния етаж не може да се стигне до
помещенията на ищците, като пред стената в коридора има рафтове със зимнина и
не може да уточни, дали е имало врата, която понастоящем да е зазидана. В
архитектурния проект са предвидени отделни входове на приземния и на жилищния
етаж за частта от сградата, ползвана от ищците. Съгласно архитектурния проект
за сградата, понастоящем в дела на ищците попада стълбищната клетка, антрето,
кухнята и тоалетната; в дела на ответниците попада стая, хол и гостна, като в
дъното на хола се намира понастоящем изградената баня с тоалетна.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
По предявения иск с
правно основание чл.108 ЗС ищците следва да докажат чрез способа на главното и
пълно доказване качеството си на собственици, съобразно твърдяното придобивно
основание; че ответниците владеят имотите. По предявения иск с правно основание
чл.109 ЗС ищците следва да докажат правото си на собственост съобразно
твърдяното придобивно основание и извършването от ответниците на противоправни
действия, пречещи на ищците да владеят и ползват собствения си имот по предназначение.
От доказателствата по делото се
установява, че страните са съсобственици на процесното дворно място при
посочените в исковата молба права. Установява се и наличието на съсобственост
между тях при равни права върху процесната сграда с идентификационен номер 68789.17.178.1. Както ищците, така
и ответниците притежават в общ дял по ½ идеална част от жилищната сграда, която при възникването на
съсобственост през 1969 г. е представлявала един обект на право на собственост.
Поради това нотариалните актове на страните в частта относно описаните реални
части от сградата материализират постигнато съгласие за разпределение на
ползването, като соченото в нотариален акт № 180, том III, дело №
1580/1992 г., че Костадин Александров М. е собственик на източната половина от
сградата, не съответства на описанието в нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 43, том IV, дело № 1369/1969 г. - че приобретателите ще владеят
северната част от сградата /между страните не е спорно, че описаният в двата
нотариални акта поземлен имот е един и същ, но по различни регулационни
планове/. Предвид заключението на вещото лице, фактическото разпределение на
ползването е в съответствие с нотариален акт № 43, том IV, дело № 1369/1969 г.:
ищците ползват северната, а ответниците – южната половина на сградата.
По делото не е спорно, че
понастоящем в южната част на сградата е обособено жилище, разполагащо с
необходимите помещения съгласно чл.40, ал.1 ЗУТ и представляващо самостоятелен обект на право на собственост.
От доказателствата по делото
/заключението по съдебно-техническата експертиза и показанията на свидетелката Милка И./ се установи, че достъпът
на ищците до северната част от сградата през приземния етаж понастоящем не може
да се осъществи, поради извършено зазиждане на съществувалата преди 2017 г. врата
в дъното на антрето. Поради това вещото лице не е дало заключение относно вида
на ползваните от ищците помещения, като сочи, че съгласно архитектурния проект
за сградата в дела на ищците попада стълбищната клетка, антрето, кухнята и
тоалетната.
Предвид показанията на свидетелката
С.Х., съдът приема за установено, че в северната част от сградата също е
обособено жилище, разполагащо с необходимите помещения съгласно чл.40, ал.1 ЗУТ
и представляващо самостоятелен обект
на право на собственост. Нейните показания са житейски достоверни, доколкото по
делото не е спорно, че в продължителен период от време майката на ищците е
живяла в процесната сграда и ползваните от нея помещения би следвало да са били
пригодени за нормално обитаване.
По делото не е
спорно, че северното жилище е собственост на ищците, а южното – на ответниците.
Поради това на основание
чл.37 от ЗС жилищната сграда е в режим на етажна собственост. В чл.38 от ЗС
изрично е посочено, че общи на всички собственици са
външните входни врати на сградата; те
са общи части по естеството си – за да могат самостоятелните обекти да се
ползват по предназначение, достъпът до тях се осъществява през входната врата –
както на сградата, така и на дворното място.
Изключението по
чл.38, ал.2 ЗС е възможно само при съгласие на всички съсобственици, каквото в
случая липсва. Неоснователен е доводът, че архитектурният проект на сградата
предвижда и други входове, които не са изградени – съсобствеността между
праводателите на страните е възникнала при настоящия вид на сградата и достъпът
до нея на всички съсобственици следва да се осъществява съобразно
съществуващото положение, като съдът не може да предписва извършване на
преустройства.
Неоснователен е и доводът,
че описаният в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 43, том
IV, дело № 1369/1969 г. черен вход е предвиден, но нереализиран вход в
северната част на сградата. Видно от описанието в посочения нотариален акт,
праводателите на ищците е следвало да ползват северната част на сградата, „с
черния вход“ – граматическото тълкуване на употребения израз, предвид
употребата на членувана форма, води до извод, че е визиран единият от двата
съществуващи входа – този на сутерена, за зимничните помещения; до същия извод
води и логическото тълкуване – житейски нелогично е в нотариалния акт да се
описва несъществуващ вход. Следователно при разпределението на ползването е
указано, кой от съществуващите входове ще се ползва от праводателите на ищците,
а не, че ще ползват несъществуващ вход, който по проект е бил предвиден в
северната част на сградата.
Допустимо
е по реда на чл.108 ЗС и чл.109 ЗС да бъде предявен иск за собственост върху
общи части, респ. – за преустановяване на противоправно въздействие върху общи
части от сграда – етажна собственост; ответник е собственикът на самостоятелен
обект, който оспорва правото на собственост върху общите части, респ. - с
действията си пречи на останалите да ползват общите части на сградата според
тяхното предназначение.
В исковата
молба са изтъкнати твърдения за действия на ответниците, попадащи в обхвата на
защитата на правото на собственост с иск по чл.108 ЗС и чл.109 ЗС: заключване на вратата за
дворното място и на т.нар. в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 43, том IV, дело №
1369/1969 г. черен вход – входът за сградата на сутерена с избените помещения. По
отношение на дворната врата, по делото се установи, че ищците не разполагат с
ключ за нея, при отсъствие на ответниците тя се заключва от тях и по този начин
ищците нямат достъп до дворното място. Ответниците претендират, че т. нар.
черен вход за сградата е тяхна лична собственост, като са го заключили и освен
това са преградили достъпа до северната част от сградата, осъществяван преди
това през врата в дъното на антрето на сутерена с избените помещения.
Входовете на
сграда – етажна собственост са общи
части по естеството си и собствеността върху тях не може да бъде придобивана с
правна сделка или по друг начин /по аргумент от чл.38, ал.3 ЗС/, освен при
разпореждане със самостоятелен обект в сградата, при което се прехвърля
собствеността и на припадащите се на този обект идеални части от общите части
на сградата. За да може нормално да ползва собствения си самостоятелен обект,
всеки етажен собственик следва да има свободен достъп до сградата, който се
осъществява именно през съществуващите външни входни
врати.
Единствено за
пълнота на изложението следва да се посочи, че при евентуална липса на обособен
самостоятелен обект – жилище в северната част на процесната сграда би била
налице обикновена съсобственост върху сградата между страните при равни идеални
части. В този случай съгласно чл.31, ал.1 от
ЗС всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното
предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с
нея според правата им. С оглед на разпределението на ползването, извършено с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 43, том IV, дело №
1369/1969 г., достъпът до ползваната от ищците част следва да се осъществява
именно през черния вход – входът за сградата на сутерена с избените помещения.
Предвид съсобствения характер на сградата, претенцията за индивидуална
собственост върху входна врата отново би била неоснователна.
Предвид
установяването на кумулативните предпоставки по чл.108 ЗС, съдът намира, че следва да уважи предявения
ревандикационен иск и да осъди ответниците да предадат на ищците владението
върху притежаваните от тях идеални части от дворното място и от сграда с идентификационен
номер 68789.17.178.1.
На
следващо място и с оглед на установяването на предпоставките по чл.109 ЗС,
съдът следва да осъди ответниците да преустановят неоснователните си действия, с
които пречат на ищците да упражняват в пълен обем правото си на собственост
върху дворното място и сграда с идентификационен номер 68789.17.178.1, като им
предоставят ключ от входната врата на двора, намираща се на регулационната
линия на имота, и ключ от т. нар „черен вход“ – входът за сградата на сутерена
с избените помещения. Липсва необходимост в решението по делото да се преповтаря
извършеното разпределение на ползването на дворното място с решение №
860/24.10.2001 г. по гр. д. № 675/2000 г. по описа на Районен съд – Дупница - съдебното решение по чл.32, ал.2 от ЗС съставлява
изпълнителен титул и въз основа на него всяка от страните може да се снабди с
изпълнителен лист за въвод в определената й за ползване част от съсобствения
имот.
Съобразно
изхода на делото, на основание чл.78,
ал.1 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищците разноски по
производството за адвокатско възнаграждение, за внесена държавна такса и за
вещо лице в размер общо на 943, 28 лв.
Воден от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на С.Д.М., ЕГН **********, и А.К.М., ЕГН **********, че
М.Р.А., ЕГН **********, и Й.Р.П., ЕГН **********, са собственици на основание
наследство от родителите им Стойна П. и Райчо Петров на: 225/712 ид.ч. от ПИ с
идентификационен номер 68789.17.178 по кадастрална карта, одобрена със Заповед
№ 300-5-56/30.07.2004 г. на изпълнителния директор на АГКК - Кюстендил, с адрес
на поземления имот: гр. Дупница, ул. „Христо Ботев" № 38, целият с площ от
712 квадратни метра, трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин
на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 метра/, стар идентификатор: няма,
номер по предходен план: 2080, квартал 76, парцел IV, при съседи: ПИ с
идентификационен номер 68789.17.324, ПИ с идентификационен номер 68789.17.176,
ПИ с идентификационен номер 68789.17.177, ПИ с идентификационен номер
68789.17.166, ПИ с идентификационен номер 68789.17.179, ведно с ½ ид.
част от построената в имота сграда с идентификационен номер 68789.17.178.1. и ОСЪЖДА С.Д.М.,
ЕГН **********, и А.К.М., ЕГН **********, да предадат на М.Р.А., ЕГН **********,
и Й.Р.П., ЕГН **********, владението върху описаните идеални части от дворното
място и сградата.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на С.Д.М., ЕГН **********, и А.К.М., ЕГН **********, че
М.Р.А., ЕГН **********, и Й.Р.П., ЕГН **********, са собственици на основание
наследство от родителите им Стойна П. и Райчо Петров на: 225/712 ид.ч. от ПИ с
идентификационен номер 68789.17.178 по кадастрална карта, одобрена със Заповед
№ 300-5-56/30.07.2004 г. на изпълнителния директор на АГКК - Кюстендил, с адрес
на поземления имот: гр. Дупница, ул. „Христо Ботев" № 38, целият с площ от
712 квадратни метра, трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин
на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 метра/, стар идентификатор: няма,
номер по предходен план: 2080, квартал 76, парцел IV, при съседи: ПИ с
идентификационен номер 68789.17.324, ПИ с идентификационен номер 68789.17.176,
ПИ с идентификационен номер 68789.17.177, ПИ с идентификационен номер
68789.17.166, ПИ с идентификационен номер 68789.17.179, ведно с ½ ид.
част от построената в имота сграда с идентификационен номер 68789.17.178.1. и ОСЪЖДА С.Д.М.,
ЕГН **********, и А.К.М., ЕГН ********** да преустановят неоснователните си
действия, с които пречат на ищците да упражняват в пълен обем правото си на собственост
върху дворното място и сградата, като им предоставят ключ от входната врата на
двора, намираща се на регулационната линия на имота, и ключ от т. нар „черен
вход“ – входът за сградата на сутерена с избените помещения.
ОСЪЖДА С.Д.М.,
ЕГН **********, и А.К.М., ЕГН **********, да заплатят на М.Р.А., ЕГН **********,
и Й.Р.П., ЕГН **********, деловодни разноски в размер на 943, 28 лв.
Решението
може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 - седмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: